Анна (Бонус) Кингсфорд, MD

(от Парижкия факултет)

и Едуард Мейтланд

СЪВЪРШЕНИЯТ ПЪТ
или
Намирането на Христос

Превод на български език: Н. Б.

1
 ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Ако трябва да синтезирам с едно изречение съдържанието на тази

книга, ще използвам знаменитата санскритска фраза:

„НЯМА РЕЛИГИЯ ПО-ГОЛЯМА ОТ ИСТИНАТА”

Писателите са повдигнали булото на притчата, за да видят истинското

й лице, да открият истинското й значение, да разберат истинската й цел.

Защото „… без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез

пророка, който казва: - Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа
скритото още от създанието на света”.

Скритото се изказва в притчи, за да бъде открито само от търсещите.

За външните остава словото: „гледащи да гледат, а да не виждат, и
слушащи да слушат, а да не разбират”.

Писаното Божие Слово е като нива, която изхранва много души. Тя е

засята с доброто семе от Небето. Но през нощта, докато всички спяха,
неприятелят пося плевели. И тези плевели можеха да отровят много
души. Но стопанинът, дори като видя, че плевелите порастват, не
позволи да се изкоренят, за да не се изскубе нещо от житото. Защото
онези, които са Негови, ще разпознаят житото и ще изхвърлят плевела,
ще се изхранват с добрата пшеница и няма да се тровят с татула. Така,
хранейки се с чиста храна, ще растат Духовно към познаването на
Истината и Светлината, а другите, отровени от плевелите, които стърчат
над всичко, ще деградират. Затова и едните, ще бъдат прибрани като
скъпоценно зърно, защото те са станали не просто хранилища, но са
дали живот на друго ниво на чистото Божие семе, а другите ще бъдат
изгорени.

Тази книга има за своя цел да покаже пшеницата, чистото зърно,

събрало в едно светлината на Слънцето и силата на Земята. Понякога
писателите са се поддавали на принципа на махалото, - в желанието си
да се разграничат от погрешното са се отклонявали твърде силно в
другата посока и са подминавали златната среда, където единствено има
устойчивост и покой. Но мъдрият читател ще прости великодушно тези
колебания и ще се наслади на този изключителен шедьовър на мисълта и
разбирането.

В опита си да извадят ИСТИНАТА от историческата рамка на религията,

писателите допускат възможността историята за Исус да е нищо повече
от легенда, макар че много би им се искало да е истина.

2
 Аз нямам съмнения, че събитията от живота на Исус, пророкувани в
Стария Завет и описани в Новия Завет са реално случили се. Но това не е
никаква пречка за мене да погледна и да видя друго ниво в описваните
истории, които са само повърхностна матрица за истинското значение. С
подобна цел, създаването на матрица за дълбоко осмислено и изживяно
пророчество, Бог каза на Осия да си вземе блудна жена и да добие чеда
от нея. И цялото му пророчество извираше от един изстрадан живот с
тази жена. Защото кой може да извика толкова силно от дълбочината на
сърцето си: Съдете се с майка си, защото тя не ми е жена и аз не съм й
мъж – както мъжът на блудна жена?

За мен няма съмнение, че Исус е живял, проповядвал, вършел

„чудеса”… Някога се захласвах по думата чудеса. Определях я като
„нарушаване на природните закони” … По-голяма нелепост няма. Но на
децата всичко им е простено, защото бях на една детска духовна
възраст, по детски разсъждавах, по детски говорех… макар че този
детински период продължи доста дълго… Един дочут разговор между
най-малките ми деца, например, стигаше до заключението, че сигурно
един апартамент струва цели 100 лв. Как можеш да реагираш, освен да
се разсмееш от сърце на мъничетата, които още не бяха тръгнали на
училище, но бяха чули от по-големите, че освен от 1 до 10 има и други
числа чак до 100… Така и много се чудих защо Лао Дзъ постоянно
повтаря, че ДАО е създал 10-те хиляди неща… Впоследствие разбрах, че
„мириади” в Пистис София не е правописна грешка, а означава 10000 –
най-голямото познато число, преди Архимед да започне да брои
частиците на Вселената…

Та за „чудесата” – как могат те да бъдат нарушение на законите

Божии, които държат Вселената, така щото тя не може да се поклати???
Как може Исус да наруши законите, които Той дойде не да разруши, а да
изпълни? Не може. Тогава - какво са чудесата?

Има една история за стотника, чийто слуга беше болен и много се

мъчеше. И той дойде пред Исус и Му се молеше да изцели слугата му. И
когато Исус каза, че ще дойде и ще го изцели, стотникът отговори:
„Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една
дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и
имам подчинени на мен войници; и казвам на тогова: Иди, и той отива; и
на друг: Дойди, и той дохожда; а на слугата си: Стори това, и го струва”.
Исус възкликна, че такава вяра не беше намерил дори в Израел, защото
стотникът очевидно беше римски войник на служба по тези земи. Тази
вяра идваше от разбиране, произлязло от опита му. Но тук искам да
акцентирам на нивата на власт – самият стотник беше подвластен, т.е.
над него имаше власт, и беше човек с власт над своите подчинени. За
него беше ясна йерархията. И той по аналогия, подсъзнателно,
разбираше, че и духовният свят е такъв. Даден закон е подчинен на
3
някои по-висши, а самият той от, своя страна, владее над други. Това е
тайната на чудесата – да намериш законите, които са по-висши и
управляват гравитацията при ходенето над водата, вятъра при
укротяването на бурята, огъня при пещта на Навохудоносор – с една
дума законите, които управляват стихиите или елементите: огън, въздух,
вода, земя.

И така, както винаги, призовани сме да разделим житото от плевелите,

а не да подминем цяла златна нива, заради няколко плевела. Защото,
ако търсим съвършена нива - ще умрем от глад, а ако твърдим, че дадено
Писание, каквото и да е то, е „съвършена нива”, - единственото Божие
Слово, единственото откровение и т.н...- то има опасност да се отровим,
ако ядем всичко наред.

Така че - разпознаване, разграничаване, разделяне.

Затова, обаче, се изисква определено ниво на информираност по

темата. Самата аз далеч не започнах с тази книга. По-скоро тя е нещо
като венец (засега) на дълга поредица от информации и преживявания.

В книгата читателят ще срещне понятия като Херметизъм, Кабала,

Хиндуизъм, Теософия, Гностицизъм, за които няма да знае почти нищо
или ще има някаква изкривена представа. Понятия като езотерично,
екзотерично, мистично, окултно, алхимично.

За да ви дам пример колко може да се разминавате с истинското

значение на тези, а и не само на тези, понятия, ще разгледам една дума,
която на български се превежда като Бог. Думата е Елохим на еврейски,
чете се от дясно на ляво - първата буква е Алеф, втората – Ламед,
третата – Хе, четвъртата – Йод, петата (която ни изглежда първа, защото
ние четем отляво на дясно) – е Мем.

меМ – доЙ – еХ – демаЛ – фелА

Алеф – Ламед – Хе – Йод – Мем
Тази дума ЕЛОХИМ е множественото число на Елох (Бог), много често
произнасяна Ел(х). Но като погледнем и прочетем само първата буква на
всяка цялостно изписана буква се получава нещо наистина интересно:
АЛХИМ, а единственото число ще е Алх. Тъй като в иврит гласни не се

4
изписват изговарянето за благозвучие е Алох (Елох) или Алах (Елах).

Обаче, какво е ЕЛОХИМ? Какви са тези Богове, като има само един
Бог, само един Източник на всичко съществуващо? Откровение на Йоан
ни говори за седемте Божии духове пред Божия престол като за седемте
светила и седемте очи, разпратени по цялата земя. Исая 11:2-4 уточнява,
че Духът на Господа е Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила,
Дух на знание и на страх от Господа. И сякаш са само 6 духа. Но
следващите два стиха поясняват какво е да се наслаждаваш в страха от
Господа – въздаване правото на сиромасите и ужас за нечестивите, т.е.
дух на Справедливост и дух на Божествен ужас, т.е. шестия е двоен,
както на шестия ден ще съберете мана за два дена.

Тия са Духовете, които бяха майсторските работници на сътворението

на всичко или, по-точно, на проявлението на Невидимия, Който обитава
в непристъпна светлина. Писано е, че всичко стана чрез Словото. Да, и
стотникът така очакваше: „кажи само една дума, и слугата ми ще
оздравее”. Логосът задейства тези седем Божии духа и няма никакво
противоречие, поне за тези, които не търсят под вола теле. И науката за
разбирането на природата и механизмите на Сътвореното е наречена по
тяхно име – АЛХИМИЯ.

Алхимията е като един айсберг, на когото виждаме само връхчето, а

огромната истинска част, основата му, е скрита от погледа. Всичко, което
повърхностно знаем от обща култура, е, че това е науката на някакви
алчни учени-утописти, които пропиляват целия си живот в търсене на
начин да превърнат всеки метал в злато. Е, това е външната,
екзотерична представа, матрицата, върху която да изградиш представа
за невидимата част. И тъй като в книгата се обяснява добре каква е
мистиката зад Алхимията, ще спра дотук…

И когато Човекът изтри Бога от АЛХИМИЯТА остана само ХИМИЯТА.

Друг пример е думата „херметично”. Навярно първата ти асоциация е

нещо плътно затворено, в което не може да проникне въздух. Врата на
хладилник, буркан, консерва… Е, близо си. Това е учение в консерва,
скрито, лишено от „достъп на въздух”, за да се запази непокътнато до
определеното време. Това е учението на Хермес Трисмегист… Не знам за
вас, но аз само преди 3-4 години не можех да свържа думата
„херметично” с някакъв си Хермес…

5
 Така и думите „окултен” (от латински) и „мистичен” (от гръцки)
означават скрит, таен, свръхестествен. Не знам защо тези думи бяха
натоварени за мен с един суеверен предразсъдък да се пазя от тях като
от огън, думи които означават някакви пъклени дела, с които не искам
да имам нищо общо. Но цар Симеон I е бил ученик в Магнаурската школа
при Николай Мистик. Много светии са наречени мистици… Един вярващ в
Бога човек по определение е мистик, защото вярва в нещо скрито, което
не се вижда.

А темата за прераждането?... Размишлявах върху тази тема повече от

година. Всичко започна с невероятните китайски упражнения Цигун (Qi
gong). В опит да запазя здравето си и никога повече да не мина през ада
на химиотерапията започнах да питам Бога да ми открие механизмите, по
които действа това тяло. Защото това, което пишеше в Библията по
въпроса, не ми стигаше. Вътрешно бях убедена, че мога да направя нещо
повече от това само да се моля и то, особено, постфактум на болестта.
Тялото е вид машина, но човек полага много повече грижи за колата си,
отколкото за тялото си… И така, един ден се сетих, че съм чувала за
някакви точки … и се заинтересувах какво представляват те…

Историята е дълга, но накратко така стигнах до меридианите, до

енергията, до нейното плавно водене из тялото (Нейгун), до „дишане”
през кожата, през костите и откъдето и накъдето си поискате. И
буквално ми трябваше насочване с половин дума, за да почувствам кое
как и накъде се движи. Прочетох Дао Дъ Дзин, за да разбера откъде идва
тази мъдрост, и открих, че всъщност не е оттам, самият Лао Дзъ е черпил
от нещо по-древно… Но текста на Дао Дъ Дзин беше толкова хармоничен
с душата ми… нямаше нищо общо с представата, която имах за ДАО –
Пътят. Така го превеждат – Пътят и постигането му. Но навсякъде, където
има Дао, докато четях винаги си мислех, че говори за Бог. Не съм
мислила за някакъв Път. После четох, че някои му казват Тао (въпрос на
изговаряне като еврейското Шабат или Сабат), а от Тао до Тео не беше
трудно. Дори вече измислих заглавието на първата си книга: ДАО-ТАО-
ТЕО. В съзнанието ми всичко беше толкова съединено… Но аз бях
толкова слабо подготвена да осъществя такъв велик синтез. Направо не
знаех откъде да започна… Междувременно се запитах, как може тези
китайци, имайки предвид съвършенството на мирогледа им, да се
объркат в нещо толкова фундаментално, каквото е прераждането. Как не
са разбрали, че има само един живот…

6
 И тогава се замислих, дали идеята за прераждането не е „открадната”
от Библията. Това, че имаш само един живот би трябвало да направи
всичко толкова неотложно, спешно… Идеята за „спешното обръщане на
света към единствено правата вяра” би станала добро оправдание за
всяка агресия… Да, мислех си ги тези неща… Но още не можех да кажа
нищо със сигурност. По това време прочетох „Методът Силва - контрол на
ума”, по-специално методът на контролираните сънища. Аз и като
ученичка много пъти си сънувах решенията на задачите, но никога
нарочно не бях си поставяла задача. И реших да попитам Бог съвсем
конкретно: Ако някой е изтръгнал идеята за прераждането от Библията,
посочи ми следите. Защото престъпниците винаги оставят следи… И си
легнах блажено без да размишлявам трескаво над проблема. Решението
трябваше да дойде само…

Колко на място народът е казал: „Утрото е по-мъдро от вечерта”. Това

е, за да се отпуснеш, да не мислиш, да не се напрягаш да намериш
отговора… Да се довериш на Бог, че Той знае как да ти отговори, насън
или на яве. Той не само че знае „пътя към сърцето ти”, Той се намира в
самото ти сърце… И така, сутринта се събудих с историята за
слепородения човек: „поради чий грях се е родил сляп – поради негов
или на родителите му” – това беше въпросът, който учениците зададоха
на Исус (И колко мило ми стана като прочетох сега, след почти две
години, че Анна Кингсфорд е имала откровение от същата история преди
150 години)…

Винаги сме разглеждали историята в светлината на това, което Исус

направи. Сега видях какво НЕ направи Исус. Той не ги поправи. Не каза:
„Какво ви става, как може едно бебе да съгреши в корема на майка си”.
А винаги, когато нещо не беше наред с разбирането им, с убежденията
им – Той ги поправяше: „Писано е „око за око”, но Аз ви казвам обичайте
неприятелите си… Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е оставил
тази заповед да се развеждате, но Аз ви казвам…” и т.н. и т.н…

Но тук Исус НЕ ги поправи. ЗАЩО? Какво вярваха евреите по това

време? Да не би да са вярвали в прераждането? И хоп, записах се на
курс по Кабала, който намерих по интернет и започваше, съвсем
неслучайно, точно в същия ден. И още на първата лекция чух за
кръгооборотите на живота…

Едните му казват прераждане, другите – кръгообороти, нямаше

7
никакво значение. Ясно ми беше – от Библията е изтръгнато и следите са
потулени, но не всички. Ясно е как от едно абсолютно мирно учение бяха
направили оръжие, знаме над физическите си войски, проливащи кръвта
на братята си, човеците, които уж трябваше да спасяват…

Но това не значи, че Бог не може да говори от Библията. Бог може да

говори отвсякъде. Но това, че Бог ни говори от някъде, не прави от него
„Единственото, непогрешимо и неприкосновено Божие Слово”… Защото
не можеш да вържеш вятъра в шепите си. Не можеш да сложиш цялото
Слово между две корици. Исус затова си навлече гнева на книжниците и
фарисеите – поправяше много от писанията им. И Сам каза, че има още
много неща да ни каже, но остави това на Святия Дух.

По-късно, докато превеждах Пистис София, Исус надълго и нашироко

обясняваше на учениците Си за превъплъщенията на Душата. Нямаше
вече съмнение у мене. И Той им даде метод, по който да изпитват
учението, дали е истинско: „…ако някой дойде при вас и ви провъзгласи
за божеството, изпитайте дали думите им са в хармония и дали се
вместват във всичките думи, които ви казах при свидетелството на
двама и трима, и дали са в хармония с настройката на въздуха и на
небесата, на кръговете, на звездите и на светлините и на цялата земя и
на всичко на нея, на всички води и всичко в тях.”

И тъй, всичко към което призовавам, е да пристъпите без

предразсъдъци и без предварително изградени представи. Ако някоя
дума ви смущава – проверете какво казва Гугъл по въпроса.
Разсъждавайте. Пресявайте. Прецеждайте. Не може да изграждате
стабилно мнение, докато стъпвате на хлъзгави и неуточнени понятия.
Никоя дума не може да бъде за вас повече, отколкото смисъла, който
влагате в нея. А и не е нужно да разберете всичко отведнъж. Оставете
думите да минат като вода през вас. Каквото е за вас, ще се улови във
вашата мрежа.

Подсказки: Кибалион, Корпус Херметикум, Пистис София, Табула

Кебетис, Тайната доктрина

8
 ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Според класическата легенда богинята Атина била покровител на

прекрасна девица на име Медуза, която, станала суетна от красотата си
и, уморена от служенето в чистота на богинята, девойката внесла глупост
и осквернение в самото светилище на Храма, в което тя имала обичай да
се покланя. Тогава я застигнала ужасна съдба. Красивото лице, което
било причината за нейното падение, придобило толкова ужасен вид, че
да поразява и вкаменява всеки, който го погледне; косите й, някога
главният обект на нейната гордост, били превърнати в усойници; и
ръцете й, които бяха служили на небето, станали като нокти на граблива
птица. Така превърната в Горгона, тя родила чудовища и за известно
време опустошавала земята. Най-после героят Персей, „Божият син”,
изпратен от Атина и Хермес и въоръжен от тях с криле, меч и щит, убил
ужасното създание и отрязал отровната й глава.

Този подвиг, който сам по себе си бил изпълнен с големи опасности и

трудности, бил последван от друго, не по-лесно постижение. Андромеда,
дъщеря на Етиопския Цар, обречена да стане плячка на Дракона, който
отдавна опустошавал бреговете на баща й, вече била окована за скала
на морския бряг и била на път да бъде погълната от чудовището, когато
Персей, — Божествено воден към сцената на жертвоприношението —
победил Дракона и освободил Принцесата. И след като спечелил любовта
й и се сгодил за нея, синът на Зевс я отнесъл от царството на баща й на
небето, за да блести завинаги до Него, изкупена, безсмъртна и славна.

Сега имената Медуза и Андромеда имат общ корен и означават

съответно „пазител” или „дом” на Мъдростта и „управител” или
„помощник” на Човека. Следователно те са типични имена, първото на
Църквата, второто на Душата. И двата мита, чиито носители са героини,
заедно съставляват пророчество — или Вечна Истина, — имащо
специално приложение към настоящата епоха. Медуза е онази система,
която — изначално чиста и красива, Църквата на Бог и пазител на
Мистериите — е станала чрез поквара и идолопоклонство „хранилище на
всяко нечисто нещо” и майка на чудовищно потомство. И освен това,
подобно на някогашното прекрасно лице на Медуза, Доктрината, която
първоначално носеше Божествения отпечатък и отразяваше Самата

9
Небесна Мъдрост, стана чрез падането на Църквата превърната в Догма
толкова пагубна и толкова смъртоносна, че да порази и унищожи разума
на всеки, който попада под нейния контрол. И Персей от мита е
истинското Човечество — наистина родено на Земята, но родено от
Небето, — което надарено от Мъдростта и Разбирането, с крилете на
Смелостта, щита на Интуицията и меча на Науката, е излязло да порази и
да унищожи покварената Църква и да избави света от нейното
поразяващо влияние. Но не е достатъчно Горгоната да бъде убита. Още
по-велико и по-славно постижение очаква своя ред. Андромеда, Душата,
по-добрата част от Човека, е на път да бъде погълната направо от
зловещия Дракон на Отрицанието, агент на нисшата природа и
опустошител на всички надежди на Човечеството. Името Й, — идентично
с термините, в които е описана първата Жена от еврейската история, — Я
показва като помощник и владетел на Човека; Нейните родители
обозначават произхода на Душата от астралния Огън или Етер,
изобразени със земята на Етиопия; медните окови, с които Тя е вързана
за скалата, символизират сегашното робство на Божественото в Човека
на Неговата материална част; и Нейното изкупление, годеж и
възвисяване с героя Персей, са преобрази на окончателното и венчало
постижение на Божия Син, който не е нищо друго освен Духовното
пълннолетие, укрепено и поддържано от Мъдростта и Мисълта. Срещу
чудовището, което заплашва да унищожи Душата, са безполезни старите
средства на тероризъм, преследване и измама, чрез които покварената
Църква се стремеше да подчини Човечеството на своето верую.
Избавителят на Душата трябва да бъде свободен като Въздух, носен на
крилете на Мисълта, която не познава страх и никакви задръжки,
въоръжен с меча двуосър, въртящ се на всички страни, на всемогъщата
Воля за атака и защита, и с жезъла на съвършената Наука. Той трябва да
бъде склонен не само към унищожение, но и към спасение, а мечът му
трябва да е толкова способен да разбие оковите от крайниците на
Андромеда, както и да нанесе смъртоносния удар на Горгона. Не е
достатъчно Той да отнесе на Олимп главата на мъртвата Медуза; той
трябва да носи там и жива Невеста. Неговата мисия е не само да
задоволи Ума, но и да задоволи Сърцето. Интелектът, — „Мъжът”, — е
този, който борави с меча на освободителя; и Интуицията, — „Жената”,
— е тази, която тъче и изгражда. Но без Нейния труд Неговата доблест
ще бъде напразна, а делата Му – без цел или награда. Героят носи у
дома плячка в шатрата и окачва щита и копието си до огъня на огнището
- цялата чест на воина, като иконоборец, като учен, като очистител на

10
земята. Неговото дело обаче е само инициация, подготовка и
изравняване на пътя за Нея, която не носи нито факла, нито оръжие за
война. От Нея е увенчан Интелектът; чрез Нея Човечесвото е завършено;
в Нея Синът на Зевс намира Своята вечна и върховна награда; защото Тя
е светилище едновременно на най-божествената Мъдрост и на
съвършената Любов.

Така е очевидно, че класическата история, идентична по същество с

алегорични пророчества на еврейските и християнските писания,
показва делото на Спасителя или Освободителя като имащо двоен
характер. Подобно на Зевс, Бащата на духовете, чийто син е Той,
Разумът е едновременно Пречистител и Изкупител. Задачата на
Унищожението е изпълнена, тази на Реконструкцията трябва да започне.
Първото вече е почти завършено, но все още никой не е мечтал
възможно най-много за последното. Настоящата епоха е свидетел на
упадъка и падането на система, която, след като успешно се е
поддържала в продължение на около осемнадесет века срещу безброй
опасности от нападения отвън и от фракция отвътре, най-накрая се
поддаде под обединените ръце на научната и моралната критика. Но
точно това събаряне, това разрушение създава нова празнота, за чието
съществуване сегашното състояние на света и повсеместно изразяваните
опасения и копнежи свидетелстват достатъчно. От всички страни хората
се питат: „Кой ще ни покаже нещо добро?“ Към кого или към какво, ако
старата система падне, ще се обърнем за съвет и спасение от Гибелта?
Под какъв покрив ще се приютим, ако целият Храм бъде съборен и „не
останен камък върху камък”? По какъв път да поемем към Сион, ако
старият път бъде заровен под лавината?

Агностицизмът и песимизмът са завзели най-добрите интелекти на

епохата. Съвестта е затъмнена от личен интерес, умът е замъглен от
Материята, а възприятието на Човека за Неговата висша природа и
нужди е потиснато в полза на Неговата низша. Правилото на поведение
сред хората бързо се превръща в това на хищния звяр: — себе си преди
всичко и то земното, грубото и неблагородно аз. Навсякъде значението и
употребата дори на живота са сериозно поставени под въпрос; навсякъде
се стремят да поддържат човечеството със средства, които сами по себе
си са подривни за човечеството; навсякъде изворите на голямата бездна
на човешкото общество се разпадат и се вижда, че предстои потоп, чиято
височина, степен и продължителност никой не може да предвиди. И все
още никъде не се забелязва Ковчегът, в който, намирайки убежище,
11
човечеството може да преодолее и да оцелее от потопа.

Въпреки че този Ковчег е толкова тревожно търсен, този Път толкова

болезнено издирван, а тази работа на Реконструкцията, толкова
належаща, пак всички те са постижими от Човека. Сигурността в тяхното
постигане е включена в самата природа на съществуване и е потвърдена
във всеки израз, даден на Мистериите на тази природа от началото на
света.

Основната цел на настоящата работа не е да се разрушава, а да

реконструира. Необходимата услуга по унищожението вече е широко и
обилно предоставена. Старият храм е съборен и опустошен, а „децата на
Израел” са отведени в плен във „Вавилон” — мистичното име на
крепостта на Материализма. Както е написано; „Съдовете на дома
Господен” — тоест ученията на Църквата — „големи и малки, и
съкровищата на храма, и на царя, и на принцесата, бяха отнесени във
Вавилон. И враговете подпалиха Божия дом; и събориха стената на
Йерусалим”, тоест Душата, — „и изгориха всичките му кули, и всичко,
което беше скъпоценно, те унищожиха”.

Сега е време за изпълнението на второто и последно действие на

пророческата драма ; — „Така казва Кир”, — това е Κύριος Господ,
Христос; — „Небесният Бог ми даде всичките земни царства и Той ми
заповяда да Му построя отново Дом в Йерусалим”. „Кой от вас ще се
изкачи и ще построи отново храма на Господа, Израилевия Бог?”

В тези думи е изразено намерението на авторите на тази книга. И ако

са предпочели да запазят имената си, това не е нито защото не се
доверяват на автентичността на поръчаното им задължение или в
надеждността на работата си, нито защото се отдръпват от поета
отговорност; но за да може тяхната работа да се основава на собствените
им заслуги, а не на техните, - реални или предполагаеми; — за да може
да бъде обсъдена, а не предрешено осъдена по един или друг начин.
Такава резерва е в съответствие с целия смисъл на книгата. Защото
единственият критерий, към който се апелира от нейно име, е
Разбирането, и то въз основа на това, че противоречащото на природата
на Истината няма да надделее със силата на властта или на нещо
различно от разбирането; тъй като Истината — колкото и трансцендентна
да е тя — има своето свидетелство в Ума и никое друго свидетелство не
може да й помогне. Ако Истината не може да бъде доказана за Ума,

12
очевидно е, че Човекът, Който по същество е Ум и продукт на Ума, не
може да я разпознае или усвои. Това, което е необходимо, е този призив
да бъде отправен към целия Ум, а не само към една част от него.

В тази книга не се разказва нищо ново; но това, което е древно —

толкова древно, че или то, или значението му е изгубено — се
възстановява и обяснява. Но въпреки че не приемат нито представянията
на консервативната ортодоксия, нито заключенията на деструктивната
критика, нейните автори признават услугите, оказани и от двете за
каузата на Истината. Защото подобно на Пуританите, които покриваха с
мазилка и по друг начин криеха от погледа свещените изображения, така
и ортодоксията е запазила през вековете поне символите, които
съдържат Истината, под грешките, с които ги е наслагвала. И критиката,
колкото и да е яростно неверна, със самия акт на унищожение разчисти
пътя за възстановяване. Тя изпълни функцията на Мъжа — тази на
анализа — и направи възможна функцията на Жената — тази на синтеза.
И това е според Божествения ред.

Следователно, както по природа, така и по метод, тази книга е

предимно тълкувателна и следователно помирителна. И това е не само по
отношение на еврейската, християнската, ориенталската и класическата
системи в частност, но и по отношение на съвременната мисъл и
човешкия опит като цяло. Той има за цел да направи единение между
Ума и Сърцето, като обедини Милосърдието – т.е. Религията — и
Истината — т.е. Науката. Той се стреми да увери Човека, че Неговите
най-добри и най-могъщи приятели на всеки план са Свободата и Разумът,
тъй като най-големите му врагове са Невежеството и Страхът; и че
докато мисълта Му не е достатъчно свободна и достатъчно силна, за да
го издигне до „небето”, както и да го свали до „най-долните части на
земята”, той не е истински Син на Хермес, чието архетипно име е
Мисълта и който все пак е, в Своето най-висше призвание, Пратеник и
Служител на Бог-„Бащата”.

АДВЕНТ 1881г.

13
 ПРЕДГОВОР КЪМ РЕВИЗИРАНОТО ИЗДАНИЕ

По-скоро като писатели, а не като автори на тази книга, ние

предлагаме, в името на по-лесното й разбиране и удовлетворяването на
многото въпроси относно нея — да се възползваме от повода на
издаването на това издание, за да дадем кратък отчет за нейната
природа и принос.

Това, което „СЪВЪРШЕНИЯТ ПЪТ” представлява, не е нито

изобретение, нито компилация, а първо откритие и след това
възстановяване. То представлява откритие, защото е резултат от опит —
доказан успешно от изданието — да се установи от първа ръка
естеството и метода на съществуване. И представлява възстановяване,
защото системата, заложена в него, се оказа това, което съставлява
основната и тайна доктрина на всички велики религии на древността,
включително християнството, - доктрината, обикновено наричана Гнозис
и озаглавявана също като Херметична и Кабалистична. В още един
смисъл „СЪВЪРШЕНИЯТ ПЪТ” представлява възстановяване, а също и
– за самите нас – откритие, като виждаме, че е независим от
предварителни знания от наша страна. Това е относно дарбата.

Защото съответните знания, макар и проверени чрез последвали

изследвания по обикновен начин, са получени единствено чрез
способността, която се състои във възприятие и възпоменания от вида,
наречен интуитивен и психически, и следователно чрез метода, който
през всички векове е бил признат като средство за достъп до
трансцедентални и Божествени знания. Тъй като е напълно описана в
книгата (напр. лекция I; § 4-18; Приложение III, Част 1 и др.), тази
дарба не се нуждае от допълнително определение тук. Необходимо е
обаче във връзка с нея да се заяви следното: че стойността на
възстановяването на съответните знания, колкото и голяма да е за
присъщият интерес и важност на предмета, се засилва неограничено от
начина на нейното придобиване. Защото, колкото и да се познават
заключенията на древната мъдрост относно най-важните теми и да се
признава тяхното логическо съвършенство, много повече е да се знае
тяхната Истина, тъй като те включват природата и съдбата на Човека
във всички времена. Това е този върховен въпрос, който намира

14
задоволително решение в настоящия случай. Ако възстановяването беше
извършено по обикновен начин, а именно чрез изследване на
пренебрегвани писания или откриване на изгубени такива, — методи,
които, колкото и да са успешни, биха били напълно неадекватни за
действително постигнатите резултати, — нямаше да се направи крачка
към проверката на включените доктрини.

Докато, както е за нас самите и за всички, които са запознати с

произхода на тази книга и които в същото време са достатъчно узрели по
отношение на духовното съзнание, за да могат да приемат фактите, -
всички, които знаят, че могат да вярват, - книгата представлява сама по
себе си абсолютно потвърждение на собственото си учение и,
следователно, на възстановения Гнозис. Тъй като се дължи на
интуитивното припомняне и възприятие, — способности, упражнявани в
пълна независимост от физическия организъм, — тя демонстрира по
същество Духовната природа на съществуването; Реалността на Душата
като истинско Его; многократните прераждания на това Его в материални
условия; Неговото постоянство при всякакви промени на формата и
състоянието; и Неговата способност, докато все още е в Тялото, да
възстанови и съобщи знанията, които през дългите векове на Своето
минало като Индивидуализирана Същност, е придобило относно Бог,
Вселената и Себе Си. По отношение на всичко това, преживяванията,
чийто резултат е тази книга, — въпреки че те рядко се споменават в нея,
— бяха такива, както по вид, така и по количество, че да считаме тях и
света, към който се отнасят, за заблуда, би означавало да оставим себе
си без основание да вярваме в истинността на каквито и да било
преживявания или на какъвто и да е свят. Призивът от името на тази
книга обаче не се основава само на лични или външни показания, а на
това, което е вътрешно и може да бъде оценено от всички, които имат
интелигентно познание за засегнатите теми.

Най-вече тази книга е създадена, за да отговори на особените

обстоятелства на времето, — така точно описани от г-н Матю Арнолд,
когато казва, че „в настоящия момент има две неща за християнската
религия, които трябва да са очевидни за всеки възприемащ човек;
едното, че хората не могат без нея; другото, че не могат с нея такава,
каквато е”.

В епоха като днешната, отличаваща се с всеобхватни изследвания,

изчерпателен анализ и безпардонна критика, никоя религиозна система

15
не може да издържи, освен ако не апелира както към интелектуалната,
така и към благочестивата страна на Човешката природа. Понастоящем
вярата на християнския свят избледнява поради радикален дефект в
метода на нейното представяне, чрез който тя е въведена в постоянен
конфликт с науката; а тормозещата и недостойна задача налага на
привържениците й непрестанната инициатива да са в крак с напредъка
на научните открития, или колебанията на научните спекулации.
Методът, чрез който тук се стремим да се избегнат напрежението и
несигурността, породени по този начин, се състои в установяването на
тези две позиции:

1° Че догмите и символите на християнството са по същество

идентични с тези на други и по-ранни религиозни системи;

2° Че истинската плоскост на религиозната вяра се намира не

там, където Църквата я е поставяла досега, — в гроба на
историческата традиция, а в собствения Ум и Сърце на Човека;
тоест, не в Обективното и Физическото, а в Субективното и
Духовното; и нейният призив не е към Сетивата, а към Душата.

и,

3° Така разглежданата и правилно интерпретирана

християнската доктрина представя с научна точност фактите от
Духовната история на Човека.

Вярно е, че мнозина, прочути с благочестие и ученост, считани за

стълбове на вярата - са осъдили като нечестие от най-висока степен
практиката на това, което те наричат, „изтръгване на Писанието от
очевидното му значение”. Но тяхното изобличение на безбожието
включва не само главните от тези „по-малки светила”, християнските
отци и еврейските коментатори, но и онзи „две големи светила” Исус и
Павел, виждайки, че всеки от тях утвърждава мистичния смисъл на
Писанието и задължението за подчиняване на Писмото на Духа (а не на
Буквата-бел.прев.) и търсене зад завесата на очевидния смисъл. Факт е,
че при използването на термина „очевидно”, буквалистите задават
съответните въпроси. Тези въпроси са: — за кое сетиво е очевиден усета
за Писанието, — за външното или вътрешното възприятие и — към кой от
тези два реда на възприятие принадлежи разбирането на духовните
неща? Със сигурност нищо не може да бъде по-очевидно от „безбожието”
да се отхвърли отчетът, който Светото писание дава за себе си, и да му

16
се приписва лъжа, глупост или неморалност, въз основа на външния вид,
какъвто е писмото. За тези, които този том представя, е абсолютно
очевидно, че буквалният смисъл не е смисълът, който е предназначен; и
че онези, които настояват за такова възприемане, си навличат укора,
хвърлен от Павел, когато, позовавайки се на покривалото, което Мойсей
сложи върху лицето си, каза: „Защото умовете им бяха ослепени; защото
до ден днешен при четенето на Стария Завет, същият воал остава
неподигнат. И до ден днешен воалът е върху сърцата им”.

Ще се опитаме накратко да изложим принципите на това заключение.

Първият урок, който трябва да се научи във философското училище, е
истината, че умът може да схване и усвои само това, което се представя
умствено. С други думи, целта трябва да бъде преведена в субективното,
преди да може да стане pabulum (храна-бел.прев.) за духовната част на
Човека. Истината никога не е феноменална, но винаги е метафизична.
Сетивата схващат и се занимават с явления (феномени-бел.прев.). Но
сетивата представляват само физическата част на Човека, а не онзи Аз,
който философът има предвид, когато говори за Човека. Така,
истинското Его не може да влезе във връзка или да вземе предвид
събития и лица, които се представят само феноменално и обективно. По
този начин те са само средства и символи, чрез които Истините,
Принципите и Процесите се предават на субективното разбиране —
йероглифите, така да се каже, в които те са изобразени. Принадлежащи
към Времето и Материята, лицата и събитията са — в техния
феноменален аспект — свързани само с външния и тленния Човек;
докато Принципите и Истините, бидейки Ноуменални и Вечни, се
познават само от онова в Човека, което, бидейки също Ноуменално и
Вечно, има подобна природа с тях, а именно неговата субективна и
духовна част. Защото арестуващият и този, който е задържан, трябва да
принадлежат към една и съща категория.

И тъй като първият по необходимост е чисто рационалният принцип в

Човека, вторият също трябва да бъде чисто рационален. Поради тази
причина, следователно, за да поддържа правилната си духовност,
религията трябва винаги — както посочва Шелинг — да се представя
езотерично в Универсалии (общи понятия-бел.прев.) и в Мистерии. В
противен случай, ако съществуването й зависи от продължаването на
среда, която е просто физическа и разумна, тя става толкова мимолетна,
колкото е и последната. От което следва, че докато разглеждаме
религиозната истина като по същество съставена и зависима от причини
17
и последици, принадлежащи на физическия план, ние все още не сме
схванали нейната истинска природа и сме духовно несъзнателни и
неосветени. Това, което е вярно в религията, е само за духа.

Необходимата субективност на истината се потвърждава и от Кант,

който счита историческия елемент в Писанието за безразличен и
заявява, че преминаването на Символа на вярата в чисто духовна вяра
ще бъде идването на Божието царство. По същия начин мистикът
Вайгелий (1650 г. от н. е.) казва, че за да бъде ефикасно за спасението,
това, което е божествено писано относно Христос на обективния план
трябва да се пренесе в субективния план и да се субстанциализира в
Индивида, като се изпълнява вътрешно от него. А благочестивият и учен
преводач на херметичните книги, доктор Еверард, пише: — „Казвам, че
няма нито една дума (от Писанието) вярна според буквата. И все пак
казвам, че всяка дума, всяка сричка, всяка буква е истина. Но те са
верни, както Той е предвидил да ги говорят тези, които са ги говорили;
те са истинни, както Бог е вложил смисъл в тях, а не както хората
влагат“ (Отворена евангелска съкровищница, 1659 г. сл. Хр.).

Причината е, че Материята и нейните атрибути представляват само

средния термин в поредица, чийто Алфа и Омега са Дух. Светът на
крайните последици, подобно на този на крайните причини, е духовен; и
никаква окончателност не може да принадлежи на равнината на техния
среден срок, това е равнината само на прехода.

АБСОЛЮТНОТО е, първо, чиста, абстрактна мисъл. На следващо

място, това е хетеризация (превръщане от един вид в друг-бел.прев.)
на тази мисъл чрез пробив в атомизма на време-пространството или
проектирането й в природата, процес, при който от немолекулярно става
молекулярно. На трето място, ТО се връща от това състояние на
самовъншност и самоотчуждение обратно в Себе Си, разрешавайки
хетеризацията (в случая разграждане-бел.прев.) на природата и
ставайки отново субективно и Самоопознаващо Се — тъй като само така
може да познае Себе Си. Такъв е — както е формулиран от Хегел —
проявеният процес на универсалиите; и такъв по необходимост е
процесът и на частностите, които са продукт на универсалиите.
Следователно Човекът, като Микрокосмос, трябва да имитира и да се
идентифицира с Макрокосмоса и да субективизира или одухотворява
своя опит, преди да може да го свърже с онзи краен принцип на Себе Си,
който съставлява Егото или Аз-а.

18
 Такъв възглед за религията като този обаче е очевидно неразбираем
освен за образованите и развитите: неговите термини и идеи са извън
капацитета на общото. Следователно тази книга и работата, която тя
откриват, са адресирани към предишния клас; — на хора от културата и
мисълта, които, признавайки недостатъците на народното вярване,
изоставиха като безнадежден опитът да го систематизират и да го
съпоставят с душевните си нужди.

Никога не може да има едно представяне на религията, подходящо

еднакво за всички класи и касти хора; и опитът на Църквата да
преодолее тази невъзможност по необходимост доведе до отчуждението
на онези, които не са в състояние да приемат грубата сурова храна,
раздавана на множеството. Изпълнявайки ролята на Прокруст по
отношение на духовните неща (злодей, син на Посейдон в гръцката
митология, който принуждавал пътниците да се поберат в леглото му,
като разпъвал телата им или им отрязвал краката-бел.прев.), тя се е
опитала да събере в една мярка умове от всякакъв вид и измерения, като
напълно пренебрегва апостолската сентенция: — „Ние говорим мъдрост
сред пълнолетните. . . Но на вас говорих не като на духовни, а като на
плътски, на младенци в Христос, храних ви с мляко, а не с твърда храна,
защото все още не можете да я приемате.”

За тези, значи, — необучените и неразвитите, — Църквата трябва да

продължи да говори със забулено лице, в притчи и символи. Нашият апел
е към онези, които, след като са постигнали своето интелектуално и
духовно пълнолетие, са зарязали детските неща и които, съответно, —
вместо да се задоволят с обвивката на буквата и да игнорират духа зад
формата или да го ограничат във формата, — са подтикнати от самата
необходимост на тяхната природа да търсят зад завесата и да разчитат
духа чрез формата, за да могат „с открито лице да видят славата
Господня и да се преобразят в същия образ”. Тези, които са узрели по
този начин, ще научат на тези страници каква е РЕАЛНОСТТА, която само
Умът може да схване; и ще разберат, че ТЯ принадлежи не към
обективния и феноменален план на света, а към субективната и
ноуменална плоскост на собствените им души, където търсейки, те ще
намерят извършен процеса на Грехопадение, Изгнание, Въплъщение,
Изкупление, Възкресение, Възнесение, Идването на Светия дух и — като
продължение — постигането на Нирвана, „мирът, който никой ум не може
да схване”.

19
 За тези, които са посветени по този начин, умът вече не се занимава с
историята; феноменалното се разпознава като илюзорно — сянка,
проектирана от Реалното, която няма субстанция сама по себе си и е
само частен случай на реалното. Едно нещо Е и ПРЕБЪДВА, — Душата в
Човека, — Богородица, непорочната; спусната — като Ева — в материята
и пораждането; приета — като Мария — отвъд материята, във вечния
живот. Едно състояние, върховно и съвършено, олицетворява и
разрешава всички останали; — състоянието на Христос, обещано в
зората на еволюцията; появяващо се в процеса й и прославено при
нейното завършване. Да се реализира успението на Мария, да се
достигне ръста на нейния Син — тези цели и стремежи съставляват
желанието на просветения.

Тази книга е написана именно, за да посочи тези стремежи отново и да

посочи метода за интелигентното им търсене.

Този предговор може — струва ни се — уместно да завърши със знака

на оценката, която книгата „СЪВЪРШЕНИЯТ ПЪТ” спечели от лица,
специално квалифицирани да я преценят. Следното е избрано от
многобройни съобщения с подобен характер, идващи не само от
различни части на света, но и от представители на различни
националности, раси и религии, и показващи, че нашата книга вече
изпълнява надлъж и нашир своята мисия като Eirenicon (изявление,
което се опитва да хармонизира противоречиви доктрини: ПОМИРЕНИЕ-
бел.прев.).

Ветеранът ученик на „божествената наука”, за когото имаме препратка

като приятел, ученик и литературен наследник на прочутия магьосник,
покойният абат Констант („Елифас Леви”), което ще бъде за всички
посветени достатъчна индикация за неговата личност, ни пише следното:

„Както при съответните Писания от миналото, призивът от името на

книгата ви наистина е за чудеса: но с тази разлика, че във вашия случай
чудесата са интелектуални и не могат да се симулират, а са чудеса на
интерпретация. И те имат по-нататъшното разграничение, че не
извършват насилие над здравия разум, като нарушават възможностите на
Природата; докато те са в пълно съгласие с всички мистични традиции и
особено с великата тяхна Майка - Кабала. Че чудесата, каквито описвам,
могат да бъдат намерени в „Съвършеният път”, по вид и брой без
аналог, тези, които са най-квалифицирани да съдят, ще бъдат най-готови

20
да потвърдят. И тук, по отношение на тези известни писания, позволете
ми да ви предложа някои забележки относно Кабала, каквато я имаме.
Това е мое мнение, -

1° Че тази традиция далеч не е истинска и такава, каквато е била при

първоначалното си излизане от светилищата.

2° Че когато Гийом Постел — с отлична памет — и неговите братя

херметисти от по-късните средни векове - игуменът Тритемий и други -
предсказаха, че тези свещени книги на евреите трябва да станат
известни и разбрани в края на епохата и уточниха сегашното време за
това събитие, те не означаваха, че такова знание трябва да се ограничи
до простото разкриване на тези конкретни Писания, но че ще има за
своята основа ново озарение, което да елиминира от тях всичко, което е
било въведено по невежество или умишлено, и трябва да обедини тази
велика традиция с нейния източник, като я възстанови в цялата й
чистота.

3° Че това озарение току-що е осъществено и е било проявено в

„Съвършеният път”. Защото в тази книга намираме всичко, което е
истина в Кабала, допълнено от нови интуиции, присъстващи в тялото на
доктрината едновременно цялостно, хомогенно, логично и неоспоримо.
Тъй като по този начин цялата традиция се оказва възстановена до
първоначалната си чистота, пророчествата на Постел и т.н. са
изпълнени; и смятам, че оттук нататък изучаването на Кабала ще бъде
само обект на любопитство и ерудиция като към еврейски антики.

Човечеството винаги и навсякъде си е задавало тези три върховни

въпроса: — Откъде идваме? Какви сме? Накъде отиваме? Сега тези
въпроси най-накрая намират отговор, пълен, задоволителен и
утешителен, в „Съвършеният път”.”

Тъй като първоначално наблюдаваната секретност, дори да е все още

желателна, вече не е практически осъществима, ние добавихме нашите
имена към заглавната страница.

21
 ЛЕКЦИЯ ШЕСТА

ПАДАНЕТО (I)

ЧАСТ I

1. В град Мека, родното място на иконоборeца Мохамед, има квадратна

сграда, висока тридесет фута, наречена Каабе или Куб. Коранът казва,
че това е първият храм за поклонение, построен за човечеството. Той е
известен от незапомнени времена като Beit-Allah, чието име е точният
еквивалент на еврейската дума Beth-El, Дом на Бога. Според
мюсюлманската легенда, кубът първоначално е построена от Адам по
модела на подобната структура в Рая и е възстановен, по-късно, от
Авраам. В него има бял камък, сега почернял от времето и целувките на
поклонниците, който според легендата също е донесен от Рая. Но години
преди раждането на Мохамед, Каабето е било обект на почит като
Пантеон на боговете, а белият камък е бил обожаван като символ на
Венера.

2. Този кубичен дом е фигура на Човешкото царство, поставено в

рамка, модел на Вселенското царство, изграден в първичната епоха или
„Началото”. И се казва, че първоначалният строител на Каабе е бил
Адам, защото под „Адам” се разбира първата Църква на избраните,
първата общност от хора, „направена по образа на Бог”. Тази Църква,
след като е загубила „Рая” и е отпаднала от съвършенството, е
възстановена от Авраам, бащата на верните или посветените, този велик
прародител на избрания Божи народ, който не е друг освен
персонифицираната Църква на Брахма в Индия, откъдето Мистериите
„слязоха в Египет” и в крайна сметка в целия свят. Името Бет-Ел, дадено
на Човешката къща, означава, че Човекът, когато е „кубичен” или
шесткратен, е обиталище на Божеството. В един бъдещ дискурс ще бъде
показано, че тези шест етапа или „дни“ от творческата седмица на
Микрокосмоса, съответстват на процесите, включени в Малките и
Големите мистерии, и са по ред Кръщение, Изкушение, Страдания
(Страсти), Погребение, Възкресение и Възнесение; „Сватбата на Агнето”
е еквивалент на Съботата, или Вътрешното в куба (точката в центъра на
куба-бел.прев.), седмото, последното и най-висшето от всички действия
на Душата. Белият камък, който, както видяхме, винаги е бил обект на
специална почит, е добре познатият символ на Божествения Дух, ядрото

22
на Клетката, Слънцето на системата, Главата на Пирамидата. Смятал се е
за свещен за Венера, защото тя е гений на Четвъртия ден, Разкривател
на Слънцето и Небесната система и следователно на нея беше специално
посветена емблемата на Небесната светлина. Самото си име Kaabeh се
отъждествява с кабалистичната Меркаба, „колесницата”, в която се
казва, че Господ Бог слиза на земята — фраза, показваща работата на
Проявлението, или Въплъщението на Божественото Същество в
„Сътворението”. Меркаба, или превозното средство на Бога, е описано от
Езекиил като наподобяващо сапфирен трон, върху който седи Адонай и
който е поддържан и придвижван от четири живи същества или
херувими, имащи четири лица, лице на вол, лице на лъв, лице на човек и
лице на орел. И има и четири колела на колесницата, колело до всеки
херувим, „на външен вид като хризолит”. „И цялото им тяло, и вратовете
им, и ръцете им, и крилата им, и кръговете са пълни с очи”.

Фиг. I. Херувимите (Езекиил и Апокалипсис), представляващи:

1) Елементарните духове на Макрокосмоса и Микрокосмоса.
2) Четирикратното Човешко царство

23
 3. Преглеждането на това описателно виждане, което е идентично с
определени пасажи в Апокалипсиса на св. Йоан, е разрешено само от
древните евреи на мъже, навършили тридесет години (Послания на
Йероним). Тази възраст представлява зрялост, мъжество и разум,
типизирано в слънчевия месец. Така Ковчегът на Ной, в който са
запазени избраните, е висок тридесет лакътя; цитираното по-горе
видение се случва с Езекиил на тридесетата му година, чието име
означава Силата на Бог; а Исус, започва началото на спасителната Си
мисия, „на около тридесет години”. По подобен начин Каабе, или
Кубичната къща на Микрокосмоса, е висок тридесет фута.

4. След това тази колесница, в която се вози Адонай, е Човешкото

царство, символизирано от Камъка, наречен сапфир от Езекиил и яспис
от св. Йоан; и живите същества, които го придвижват, са четирите
елемента на това Царство: Тяло, Ум, Душа и Дух, съответстващи
съответно на елементарните духове на Земята, Огъня, Водата и Въздуха,
които съставляват Макрокосмическата система. От тези живи същества
първият по ред, отвън навътре, е Волът, символизиращ земята или
тялото, разорано от свещената Крава на Деметра, трудолюбива и
послушна; следващият е Лъвът, тип магнетичен или „огненен”, умът,
чийто разум е разрушителен и чиято енергия е хищна, седалище на
дързостта и на мъжката воля, която, допусната да се разпространи
безонтролирано, ще разкъса и оскверни Свещените Мистерии. На трето
място по ред идва геният на Душата, имаща Човешко лице и
символизираща истинската Личност на Микрокосмоса, на която, като на
Пазителя на Дома, принадлежат конструктивният разум, ограничаващата
и консервативната сила на системата. Последен и „над всички останали”
е Орелът, птицата на Слънцето или Адонай, вид светлина, и сила, и
свобода, това е вятърът, на чиито крила язди Духът. Както е писано:
„Ето, той ще се издигне като орел и ще полети”. Всички тези четири
херувима са обединени в едно и образуват едно четирикратно създание,
като крилете на един се съединяват с крилата на друг (фиг.1.)

5. Над и около престола или колесницата на Адонай, според

описанието на гледачите както от Стария, така и от Новия завет, има
дъга, или Арка. Този символ на Чашата, на Небесата, обграждащи и
заграждащи Космоса, в Писанията се нарича планината Сион и Хълма
Господен; от индусите се нарича планината Меру, а от гърците Олимп,
домът на боговете. И всичко това е символ на Небесното Царство,
Несътвореното, което „беше, е и ще дойде”; в което обитават Седемте
24
Духа на Светлината, Елохим на Божеството. От този свят Хълм
произлизат всички оракули и диспенсации на Небето и нищо не се прави
в Макрокосмическите или Микрокосмическите светове, което не е първо
замислено и усъвършенствано завинаги в Божествения съвет. „Завинаги,
Господи”, казва псалмистът, „Твоето слово е написано на Небето”. И
поради тази причина Писанията заявяват, че всичко в Скинията на
пустинята е „направено по образеца на святата Планина”. Защото
Скинията в пустинята е, подобно на Каабе, фигура на Човешкия дом на
Бога, разположена в пустинята на материалния свят и преместваема от
едно място на друго.

6. Мистерията, загатната във видението на Езекиил, е представена в

Битие под йероглифа на Четирите реки, които, изтичащи от един
Извор, излизат от водите в Рая. Този източник е в Святото място на
Горния Едем. Това е „кладенецът на водата на живота” или Бог, Който е
Животът и Субстанцията на всички неща. И Четирите глави на реката
имат имена, съответстващи на зоните на четирикратната единица на
съществуване, както е илюстрирано в Клетката, и следователно на
лицата на четирикратния херувим. По този начин, Фисон, първият
поток, е Древният, или Тялото, което заобикаля и обгражда
земеделската или минерална Земя, в която се крие златото, просперитет
и слава. Втората река е Гехон, означаваща долината на Геена или
Пречистването, потокът, който пресича „Етиопия” или Æth-opis, сложна
дума, означаваща буквално Огнената змия или астрален флуид.
Следователно тази река е магматично тяло или магнитен пояс. Третата
река, която е Хидекел, означава Двойния Език на Две Значения,
потокът, който се издига от и се стича обратно в древни или предходни
епохи и който води към Асирия, земята или мястото на Съвършенството.
Тази река е Душата, постоянният елемент в Човека, който няма нито
начало, нито край, вземайки началото си от Бога преди времето и се
връща откъдето е дошъл индивидуализиран и усъвършенстван.
Божествен по природа и Човешки по опит, езикът на Душата е двоен,
поддържа еднакво общуване с небето и земята. Четвъртата река е
Ефрат, тоест Силата на Фараона, или Фиура, Гласът на Небето, оракулът
и божествената Воля на Човешката система. И „раят”, напоен от тези
четири реки, е уравновесената човешка природа, „градината, която
Господ Бог е насадил в Едем” или Космосът; т. е. Частното в лоното на
Универсалното.

7. Не без дълбок смисъл и замисъл Книгата Битие (или Книгата на

25
Началото) започва с това описание на Четирите райски реки. Тъй като
техните имена и атрибути осигуряват четирите отделения на Ключа, с
които се отключват всички Мистерии на Писанията, чийто Пролог и
Аргумент Битие представя. Тези Мистерии са, подобно на реките на Едем,
разпределени в четири канала, всеки от които принадлежи към отделен
регион от четирикратното Човешко царство, чиято кралица и жрица е
Душата. И от тези мистични или тайни писания, едно от най-ценните и
дълбоки е Драмата на грехопадението, чиито действия, изобразени в
първите глави на Библията, служат като поредица от йероглифни
картини, за да очертаят наведнъж историята на Човека и обекта на
религията.

8. Маймонид, най-ученият от равините, говорейки за Книгата Битие,

казва: „Не трябва да приемаме буквално това, което е написано в
историята на Сътворението, нито да приемаме същите идеи за това,
които граничат с вулгарното. Ако беше иначе, нашите древни мъдреци
нямаше да положат толкова много усилия да прикрият смисъла и да
запазят пред очите на необучените булото на алегорията, което скрива
истините, които съдържа.

В същия дух Йероним отбелязва, че „най-трудната и неясна от

свещените книги съдържа толкова тайни, колкото и думите, които крият
много неща дори под всяка дума.”

„Всички отци от втори век”, казва Мосхайм, „придават скрит и

мистериозен смисъл на думите на Писанието”.

Папий, Юстин Мъченик, Ириней, Клемент Александрийски, Григорий

Назианзен, Григорий Нисийски и Амвросий твърдят, че мозаечният
разказ за Сътворението и грехопадението е поредица от алегории.

Мнението на Ориген по същата тема беше ясно изразено. „Кой човек”,

пита той, „е толкова прост, че да вярва, че Бог, олицетворен от
градинар, е засадил градина на Изток? че дървото на Живота е истинско
дърво, което може да бъде докоснато и чийто плод има силата да
придаде безсмъртие?”

9. Едва ли е необходимо да се разпростираме по този въпрос или да

цитираме други авторитети. Достатъчно е да се каже, че този вътрешен
метод за тълкуване на Свещените Писания е бил и все още е методът на
всички, които притежават гнозиса или тайното знание за Мистериите,

26
като простото им писмо е било изоставено на вулгарните и на
„критиците”, т.к. е само обвивката или черупката, която служи за
скриване, обвиване и запазване на животворното семе, безценната перла
на истинското „Слово”.

10. Както историята за грехопадението, така и всички свързани с нея

митове или притчи са много по-стари и по-универсални, отколкото
обикновеният неучен читател на Библията предполага. Защото самата
Библия, в нейната еврейска форма, е сравнително скорошна компилация
и адаптация на Мистерии, чиито главни сцени са изваяни върху стените
на храмовете и писани или рисувани върху папируси, векове преди
времето на Мойсей.

Освен това, че Книгата Битие, в сегашната й форма, е дело дори не на

Мойсей, а на Ездра или Ездровците, които са живели по времето на
пленничеството - между пет и шестстотин години преди нашата ера, —
историята ни казва и че той я е възстановил, както и други писания, чрез
процеса, описан вече като интуитивна памет. „Сърцето ми”, казва той,
„изказа разбиране и мъдростта нарасна в гърдите ми, защото Духът
укрепи паметта ми”. Тогава, ако по този начин той възстанови това,
което Мойсей преди това е предал устно на Израел, очевидно е, че Ездра
трябва да е бил посветен в древната традиция в предишно състояние на
съществуване; тъй като никакъв спомен не би могъл да му позволи да
възстанови това, което никога не е знаел и което — когато му е било
дадено Божественото поръчение да го пренапише — е било толкова
напълно загубено, че „никой човек не е знаел нищо от нещата, които са
били извършени в света от самото начало”. Както се казва в Талмуда,
„Ездра не би могъл да получи Словото, ако Мойсей не го беше обявил
първо”.

11. Нито трябва да се предполага, че имаме Книгите на Мойсей като

възстановени и редактирани от Ездра. Системата за интерполация и
промяна, която вече се споменава като до голяма степен приложена към
Библията, засяга особено Петокнижието. И най-вече сред онези, които го
извратиха по този начин, бяха фарисеите, осъдени в Новия завет, които
значително модифицираха текстовете, като въведоха свой собствен
ритуал в закона, включиха в него своите коментари и премахнаха части,
които осъждаха тяхното учение и практика. Според Спиноза „преди
времето на Макавеите не е съществувал канон на свещеното писание;
книгите, които имаме сега, са избрани измежду много други от и с

27
авторитета на фарисеите от втория храм, които също са установили
формулите за молитвите, използвани в синагогата” (Tractatus Theologicol-
Politicus).

12. Колкото и свещенически или равински да са тези интерполации и

изкривявания, те засягат главно книгите на церемониалния закон и
историческия разказ и се отнасят до обществените обичаи, храмови
обреди, свещенически привилегии и въпроси от обикновен национален
интерес. Те почти не се докоснват до великите параболични митове,
които лежат вградени в Еврейските писания като толкова много
скъпоценни камъни, обвити в глина. А това са скъпоценни камъни, които
от праисторически времена са били универсална собственост на всички
посветени нации и особено на Индуската и Египетската раси, от които
наистина Мойсей първоначално ги е извлякъл, както се намеква окултно,
когато се казва: „И израилевите синове взеха назаем от египтяните
сребърни и златни скъпоценности; и те ограбиха египтяните”.

13. По отношение на този конкретен мит за грехопадението, стените на

древна Тива, Елефантина, Едфу и Кармак носят доказателство, че много
преди Мойсей да учи и със сигурност векове преди Ездра да пише,
неговите действия и символи са били въплътени в религиозните
церемонии на хора, на които, според Манетон, самият Мойсей е бил
свещеник. И „цялата история на грехопадението на човека е”, както
казва Шарп в едно произведение за Египет, „от египетски произход.
Изкушението на жената от змията и на мъжа от жената, свещеното дърво
на познанието, херувимите, пазещи с огнени мечове вратата на
градината, войната, обявена между жената и змията, могат да се видят
изваяни в Египетските скулптурни паметници”.

ЧАСТ II

14. Нека сега да разгледаме, в реда, посочен от йероглифния символ

на Четирите реки, значенията на мистичната история, към които той
сочи. С първото значението, съответстващо на реката Фисон или Тялото,
ние представихме състоянието на Човечеството в съвършено състояние,
със специално отношение към справедливите и хармонични отношения,
съществуващи в това състояние между Тялото и Душата. Това съвършено
състояние е илюстрирано от картина на първата мистична общност, ложа
или църква от хора, образувани по образа на Бог, които под името Божии

28
синове, се различават от обикновените рудиментарни хора, които не са
създадени по Божествения образ, — все още материалистичната част от
Човечеството.

Това съвършено състояние беше и все още се достига — в общността,

както и в индивида — чрез процес на еволюция или постепенно
разгръщане и израстване от най-ниското към най-високото. Тези, които
първи са постигнали това съвършено състояние, са празнувани от
Овидий и други като хората от „Златния век”, първичната Събота на
света под Сатурн. Епохата е достигната, независимо дали индивидуално
или колективно, когато Божественият Дух, действащ вътре, е завършил
поколението на Човека, правейки го духовно „по образа на Бог, мъж и
жена”, Такъв е „Божият Син”, който има сила, защото Душата в Него
доминира над Тялото и тялото няма своя собствена воля, освен тази на
Божествения Дух.

15. Тогава в този аспект на притчата „Адам” представлява телесната

или чувствена природа в Човека ; а жена му - неговата Психическа и
Духовна природа. Епитетът, преведен като „помощ”, или „помощник”,
приложен към жената, означава надзираващ водач; а името Иша, с което
първоначално е обозначена (Тя ще се нарече Жена (‫ה‬ -Иша)-
бел.прев.), обозначава генеративната Субстанция или Женския принцип
на Човечеството. След грехопадението тя е Хава (Chavah (хинди):
страст-бел.прев.), или Ева, термин, обозначаващ Кръга на Живота и
представян от змия (лапнала опашката си-бел.прев.). Като Душа тя има
два аспекта, земен и Небесен, и следователно е обозначена от два вида
змии, змията на Праха или Изкусител и Змията, която представлява
Божествената Мъдрост или София: в чийто аспект тя е Инициатор на
Човека в божествените познания. Тази Небесна змия, представител на
слънчевия лъч, - и противоположна на Змията на подземния огън, - ни е
позната под името на „Сераф”, титлата, дадена на ангели от най-висок
порядък в Небесната йерархия и означаваща „горящи” — Синовете на
Слънцето. В египетската символика Божественият Серафим или Змия се
появява постоянно, надвиснал над кръст и носещ короната на Маут,
Майката, тоест Живата Майка, която е изначалния Небесен Разум. Това е
Змията на кръста, гледайки на която, както ни разказва друга свещена
притча, израилтяните са били излекувани от отровните ухапвания,
нанесени им от змията на праха, земния и разрушителен разум, чиято
фигура е извлечена не от животворящ слънчев лъч, а от пламъка на

29
поглъщащия и хищен огън. И така е казано в Евангелието, че чрез
излагането на тази Божествена Мъдрост, чрез възстановяването на
„Жената” или „Майката на живите” на Нейния законен престол, светът
най-накрая ще бъде изкупен от господството на змията на Бездната,
тоест на низшия и материалистичен разум. „Защото както Мойсей
издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият
Син”. Защото „Христос” е идентичен с Амон-Ра, „нашият Слънчев
Господар”, рожба на небесната Маут. И средството за избавление на
Човечеството от „хищния лъв” и „огнените змии” на външния интелект
или земната „пустиня на греха” ще бъде възвисяването на Двойното
Човечество едновременно „Майка” и „Син”.

16. В индивидуалната или Микрокосмическа система, Небесната

Мъдрост или Душата на Вселената намира израз като Душата на Човека.
А състоянието на Човечеството, „непаднало” и безгрешно, е подчинение
от страна на сетивната природа, или „Адам”, на управлението на Душата,
или „Ева”. Но чрез „Грехопадението” това състояние на нещата се
обръща директно и „жената” или „Живият” става подчинен на тази
сетивна природа. Това е „Проклятието”. И проклятието ще бъде
премахнато, Раят ще бъде възстановен и втората Събота на Златния век
ще бъде възстановена, само когато „жената” отново бъде облечена с
нейното правомощие.

17. За Ева се казва, че е взета от реброто на спящия Адам, защото,

въпреки че Душата съществува във всички хора, тя се разкрива само в
такива, които са надхвърлили съзнанието на Тялото. Когато „Адам” спи,
пасивен, ненастоятелен, Душата или Живият Човек се проявява. Нейно е
правото да ръководи, да управлява, да командва; Нейно е призванието
на Прорицател, Пития, Тълкувател и Пазител на Мистериите.

18. Символи на висшето уважение, което някога е било предоставено

на Душата и на Жената, като представител на Душата, изобилстват сред
историческите останки на Египет, където, както научаваме от безброй
скулптури, писания и картини, богинята Изида е имала ранг над съпруга
си; главният инструктор в Мистериите е представен като жена;
жреческите и благородни семейства проследяват своето родословие чрез
женската линия; а публичните актове и хроники са датирани с името на
върховната жрица на годината.

19. Такива тогава в „Едемското” или непадналото състояние са

30
взаимните отношения на Адам и Ева, — Сетивата и Душата. И притчата
излага края на Едемската Събота, разрухата на Златния век, „Падението”
на Църквата, причинено от непокорството на Божествения Глас или
Централния Дух, на който Душата трябва да бъде винаги послушна. Така
грехът произхожда от Душата, като отговорна част на Човека; и тази,
чиято длъжност беше да му бъде надзорник и водач, стана негова
предателка. Забраненият плод, съобщен от Душата на Адам, е жизненият
пламък или Съзнание, описано от класическите поети като „Огъня на
Небето”. Тъй като Бог е върховно и изначално Съзнание, първото
проявление на Човешкото съзнание има своето седалище в Душата.
Следователно в чистото, Едемско състояние или, както се нарича,
състоянието на невинност, светилището на този Небесен Огън е в
духовната част на Човека. Но Прометей, или псевдо-мисълта, —
фалшивата мисъл в противовес на истинския херметичен разум, — краде
или „изтегля” този Огън от първоначалното му място и го пренася във
външния човек или Тяло. Оттук нататък съзнанието на Човека престава
да живее в Душата и се настанява в Тялото. Това означава, че Човекът в
своето „паднало” състояние съзнава само себето на Тялото и докато не
бъде регенериран или изкупен от „падението”, той не става отново
съзнателен и витализиран в Душата си.

Да намериш Душата си е първата стъпка към намирането на Христос;

тоест, както казва католическата църква, „Мария ни води при Исус”.
Материалистичният, нерегенериран човек е напълно несъзнателен за
своята Душа. Той осъзнава само Тялото и неговото възприятие за живота
е ограничено до телесното усещане. Чрез пренасянето на оживяващия
Огън от „небето” към „земята” на Човешката система, нисшата природа
се разпалва и воюва с Божествения Дух или „Зевс” в Човека. Това
действие е кражбата на Прометей, наказана толкова ужасно от „Бащата”
с ръката на Хермес, истинската Мисъл или Ангел на Разбирането. Защото
чрез този акт човекът става обвързан и прикован към сетивните неща,
жертва на извратена воля, която като ненаситна хищна птица
непрекъснато го разкъсва и поглъща. Така е формулирано онова
състояние, за което Павел така нагледно се оплаква: — „Тогава намирам
този закон, че когато върша добро, злото присъства в мен. Защото аз се
наслаждавам на Божия закон с вътрешния си човек; но виждам друг
закон в частите ми, който се бори срещу закона на ума ми и ме пленява
под закона на греха, който е в моите части. О, окаян аз човек! кой ще ме
избави от тялото на тази смърт?”

31
 20. Въпреки че грехът произхожда от Душата, телесната природа е
най-големият нарушител. Следователно разпитът е насочен към „Адам”:
— „Ял ли си от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?” И
наказанието, произнесено над „Адам”, изброява скърбите на тялото в
неговото „паднало” състояние и предсказва неизбежното му завръщане в
„праха” и „земята”, от които е той; — наказание, въпреки че е спазено,
не е понесено от „Ева”, Душата. И за нея четем, че нейната воля,
преставайки да се поляризира навътре и нагоре към Нейния Божествен
център, сега, чрез ефекта на „Грехопадението”, е насочена навън и
надолу към нейния земен партньор. Подобно „Жената на Лот” в друга
сродна притча, „поглежда назад и веднага се превръща в стълб от сол”. В
алхимичната терминология солта беше синоним на Материята. Тази
трансформация в Сол е обратното на „Великото дело”; това е
Фиксирането на Променливото. Великата работа в алхимичната наука е
Изпаряването на Неподвижното. Чрез този акт на деполяризация Душата
определено се затваря в Тялото и му става подчинена до онова
„Изкупление”, за което, казва Павел, „цялото творение стене и се мъчи в
болката на желанието”.

21. В това първо от четирите обяснения на нашата притча, Дървото на

Живота е тайната на Трансмутацията или на Вечния живот, от която
непокорният Адам не може да вкуси. Защото, докато елементите на
безпорядъка остават в Тялото, докато Плътта воюва срещу Духа, докато
Микрокосмосът допуска две различни воли и се движи от два
неблагоприятни закона; — дотогава Плодът на това Дърво е недостижим.
Ако беше възможно този съсипан и непокорен Адам да „яде и живее
завинаги”, този вечен живот непременно щеше да бъде вечният ад на
калвинистите, това безкрайно състояние на мъчение и неподчинение на
Бога - живот, неразрушим посред разрушението, който би — ако беше
възможно — да раздели Вселената и да постави в противовес на
Божественото управление, равен и съвечен трон на дявола.

22. Тъй като в този прочит на мита Адам представлява Тялото, а Ева -
Душата, а Божественият Глас - Духът, така че змията символизира
Астралния елемент или низшия разум. Защото този фин елемент е
посредникът между Душата и Тялото, „огнената змия”, чиято храна е
„прахът” (на земята-бел.прев.), тоест възприятието на сетивата, които се
занимават само с нещата от Времето и Материята. Тази „змия”, ако не
бъде контролирана и доминирана от волята на Посветения, води Душата
в робство и гибел, като разрушава равновесието на системата и разделя
32
Огнището от Огъня. Тогава, когато „змията” не е контролирана по този
начин, Астралният огън остава във функцията си на Изкусител,
Разрушител и агент на Тифон или Отрицание, обаче, когато е под властта
на „Обвързаните в брак” Дух и Душа, е елемент на сила и стъкло за
видения.

23. Поддаването на съблазънта на земната и астрална змия довежда до

детронирането на Живата Майка - Иша, символизирана от Небесната
Змия, от нейното законно място и сведена до Хава, или Ева. Оттам
следва разрухата на Едемския ред. Душата е подчинена на Тялото,
Интуицията на Сетивата, Вътрешното на Външното, Висшето на Низшето.
Оттук нататък предчувствията на Душата трябва да бъдат потиснати,
нейните стремежи да бъдат угасени, нейните зачевания трудни, плодът й
да се оживи и да се роди с труд и скръб. Интуицията се бори със страстта
и всяка победа на Духовния Човек се купува с мъка. И между
кабалистичната „жена” и астралната „змия” трябва да има вечна вражда;
тъй като отсега нататък Астралното е антагонистично на Психическото, а
между Интелектуалното и Интуитивното „е установена голяма бездна”.
Защото тази Астрална змия е земният Огън, а кабалистичната жена е
Водата, Мария, която е предназначена да го угаси. „Тя ще смаже главата
й, а той ще нарани петата й”.

Такова, в исторически план, независимо дали на индивида или на

Църквата, е значението на „Рая” и неговата „загуба” – постепенното
достигане на определена висока степен, и упадъкът от нея; загуба, чиито
непосредствени последици се проявяват в подкопаване на Божествено-
естествения ред и в превъзходството на Външното над Вътрешното, на
Нисшето над Висшето.

24. На човечеството в Рая, направено по Божествения Образ и

непаднало, бяха дадени като храна дървесните плодове и билковите
зърна; тогава, както ни казва Овидий, „човеците бяха доволни от
храната, която природата дари свободно”. Защото телесните апетити не
познаваха закон, освен този на здравата естествена Интуиция, и се
подчиняваха на импулса на вътрешния Бог, като не желаеха никаква
друга храна освен тази, за която единствено Тялото е анатомично и
физиологично проектирано.

Но веднага щом придоби извратена, егоистична воля, се появи нова

похот; защото в него се появи нова и подчовешка природа, природата на

33
хищния звяр, чийто образ е взаимствало падналото тяло. Че това е
буквална истина, всички поети, всички ясновидци, всички новородени
свидетелстват, свидетелствайки също така, че Раят никога не може да
бъде възстановен, Възраждането никога не може да бъде завършено,
Човекът никога не може да бъде напълно Изкупен, докато Тялото не бъде
приведено под закона на Едем и не бъде почистено старателно от
петната кръв. Никой никога няма да познае радостите на Рая, ако не
може да живее като райските хора; никой никога няма да помогне за
възстановяването на Златния век на света, ако първо не го възстанови в
Себе Си. Никой Човек, бидейки проливащ кръв или ядящ плът, никога не
се е докосвал до централната тайна на нещата, не се хванал за Дървото
на Живота. Затова за Светия град е писано: „Вън са кучетата”. Защото
кракът на хищния звяр не може да стъпи по златните подове;
замърсените с кръв устни не могат да произнасят Божественото име.
Никога не е била казвана по-вярна дума от тази; и ако не трябва да
говорим нищо друго, трябва да кажем най-малкото всичко, което Човекът
трябва да знае. Защото, само ако иска да живее живота на Едем, той ще
намери всичките му радости и неговите тайни в ръцете си. „Който ще
върши Божията воля, ще познае Моето учение”. Но докато „баща и
майка” не бъдат изоставени, т.е. докато ученикът не реши никакви земни
привързаности или желания да не му попречат да влезе в Съвършения
Път, — Христос няма да бъде намерен, нито Раят отново завладян.
„Мнозина наистина започват обредите”, казва Платон, „но малцина биват
напълно пречистени”. И по-велик от Платон ни е предупредил, че „тесен
е Пътят и тясна е Портата, които водят към Живота, и малцина са тези,
които ги намират”.

ЧАСТ III

25. Следвайки философския прочит на нашата притча, ние откриваме,

че на този план Мъжът е Умът или рационалният Интелект, от който
еволюира Жената, Любовта или Сърцето; че Дървото на Познанието
представлява Майя или Илюзия; змията - волята на Тялото; Дървото на
Живота - Божественият гнозис или Вътрешното познание; и грехът,
донесъл и носещ гибел на човечеството - идолопоклонството.

В този аспект на грехопадението, ние представихме упадъка на

религията от Небесното към астралното. Привързаността на непадналия

34
Ум е фокусирана върху нещата горе, духовни и реални, а не върху неща
долу, материални и призрачни. Идолопоклонството е преклонение пред
Сянката вместо Субстанцията, поставянето на ейдолона (<εἴδωλον> -
изображение, идол, призрак-бел.прев.) на мястото на Бога. Затова
грехопадението не е специфичен акт, а обща тенденция към Материята и
Сетивата. И с тази тенденция светът е пълен, защото това е
„първородният грях” на всеки роден човек от поколението на „Адам”; и
само онзи Човек е свободен от него, който е „новороден от Духа” и
станал „едно с Отца”, неговия собствен централен Бог - централният и
божествен Дух на Човешката система.

26. В този грях на идолопоклонство Човешкото сърце се спуска, като

се вслушва в предупрежденията и измамите на по-ниската воля, волята
на чувствената природа. Оттегляйки желанието си от Дървото на Живота,
— Гнозиса, — привързаността се фиксира върху фалшивите и измамни
плодове на Илюзията, приятни и желателни „за очите” или външните
сетива. „Очите ви ще се отворят”, настоява низшата воля, „и ще бъдете
като богове, познаващи и двата свята” (доброто и злото-бел.прев.).
Привързаността се поддава на съблазните на това обещание, тя се
заплита в илюзията, предава отровата на Ума и всичко е загубено.
Човекът наистина позна, но знанието, което той придоби, беше това за
собствения му срам и голота. „Очите им се отвориха и те разбраха - че са
голи”. Чрез този акт на идолопоклонство човекът моментално осъзнава
тялото, сетивата, материята, външния вид; той попада в друг и по-нисък
свят, устремен стремглаво от онази фатална стъпка навън от небесния
към астралния план. Оттук нататък плодът на божествения Гнозис,
лечебното Дърво, не е за него, той е загубил способността си да
разпознава Субстанцията и Реалността; окото на Духа е затворено и
окото на Чувството е отворено; той е потопен в заблуда и сянка и в
блясъка на Майя. Настъпи внезапен развод между Духа и Душата.
Човекът загуби „Царството, Силата и Славата”. И докато той оставаше в
„пустинята” на илюзорния свят, Гнозисът беше опазен от него от
Елементарните духове и техните четворни мечове, които за Човека,
загубил както Силата, така и Тайната на Разграждането, бяха
непреодолима преграда.

27. Сега навлизаме в етичното и психическото тълкуване на мита,

чието тълкуване само по себе си е с двоен характер, засягащ от една
страна Църквата, а от друга Индивида.

35
 В този трети аспект на притчата мъжът представлява човешкия Разум;
жената - Вярата или Религиозната Съвест; змията - низшата природа;
Дървото на Познанието - царството на този свят; и Дървото на Живота -
Божието царство. Религиозната Съвест, поставена над човешкия Разум
като негов водач, надзирател и владетел, независимо дали в общото -
Църквата, или в частното - Индивида, пада, когато, слушайки
внушенията на низшата природа, тя желае, търси и най-накрая се
осквернява с амбициите, суетите и лъжите на царството на настоящия
свят. Но не пада сама. Преставайки да бъде доверен водач, тя самата се
превръща в змия и съблазнителка на Човешкия Разум, водейки го по
фалшиви пътища, предавайки и заблуждавайки го на всяка крачка,
докато, ако следва своя път, тя ще свърши, като го потопи в най-ниските
дълбини на ужасно невежество, глупост и слабост, за да бъде там
погълнат от потомството на неразумността и унищожен завинаги. Защото
тя вече не е истинската съпруга - Вярата, тя се е превърнала в
развратницата - Суеверие; и вместо да се подчинява на наставления като
нейните, той (Разумът-бел.прев.) ако иска да се спаси трябва, да утвърди
господството си над нея (Душата-бел.прев.) и да я държи в робство и
подчинение на своята власт. По-добре той да бъде господар в Човека,
отколкото Суеверието, чийто метод е глупостта, чийто край е лудост и
смърт.

28. Църквата в най-добрия си вид, непаднала, е стъкленицата на

лампата на Истината, пази свещения пламък вътре и предава на децата
си невредима светлината, получена върху вътрешната й повърхност.
Такава е функцията на свещеничеството по идея и намерение; но на
дело, поне по настоящем, това не е така. Защото поради неуспеха на
свещеничеството да устои на материализиращите се влияния на света от
страната, изложена на света, стъклото на лампата се е замъглило и
светлината отвътре или изобщо не е в състояние да премине през него,
или преминава само, за да хвърли наоколо, вместо светли лъчи, зловещи
и подвеждащи сенки.

Или, може би, светлината е изчезнала напълно поради

неподдържането на пламъка, а прикриването на загубата му се превръща
в основен обект на загриженост за неговите временни пазители.

29. Световната история показва, че досега това грехопадение е било

обща съдба на всички църкви. Причината затова не е далеч за търсене,
тъй като всички човешки истории са по същество едно и също,

36
независимо дали става въпрос за индивид или съвкупност от индивиди.
Църквата, както всеки друг личностен организъм, е сложен организъм.
Между обиколното, заграждащо Тяло, и централния информиращ Дух, -
имащ страна, обърната към всеки и обединяващ менталното с духовното,
- стои Душата, на която Църквата, Свещенството или Интуицията
съответства, за да помири чрез Нейната медитация света с Бога и да
поддържа Човека в благодат. И докато потокът от Живот и Светлина от
централния Дух на Истината е в състояние да намери свободно движение
и циркулация, благодарение на чистотата на такава среда, перфектното
здраве на системата продължава. Но когато, наклонявайки се към
външните и низшите елементи, Църквата изоставя вътрешните и висшите
и става земна, пламъкът в нейния светилник, намален и угасен, си отива,
оставяйки светилището необитаемо. Тогава вече не на Небесното, а на
земното царство падналата Църква става предател и враг на Човека. Да
изповяда Истината — че е оставила свещения пламък да изгасне — би
било фатално по отношение на всичко, за което сега се грижи — нейното
материално влияние и интереси. Следователно фактът, че тя е гола и
празна, трябва да бъде старателно скрит и всякакъв подход забранен, за
да не може никой, незаинтересуван да пази тайната, да шпионира
нейното помрачено светилище. Оттук нататък Църквата стои между Бога
и хората, не за да ги събира заедно, а за да ги държи разделени. Тъй
като Светлината и Духът са изгубени от поглед, а пътят към Божието
царство е блокиран от суеверия, разумният човек или престава да вярва,
че всяко такова царство съществува, и, падайки на свой ред, се потапя в
пропастта на атеизма или агностицизма; или, задържан от съпругата си
предател да постигне плода на Дървото на Живота, се задоволява с
„камъните вместо хляб” и със „змиите (вместо риба-бел.прев.)” на
астрала на мястото на истинските Небесни Мистерии.

30. Така паднала и деградирала, Църквата става, както човечеството

твърде добре знае, Църква „от този свят”, алчна за светски достойнства,
възнаграждения и господство, с намерение да натрапва вярата на своите
последователи в името на властта и ортодоксията (строго придържане
към основите на някакво учение или мироглед „единствено правилни”-
бел.прев.), басни и по-лоши от басни, ябълки от Содом и Гомор, плодове
от Мъртво море; — Църква, ревностна за „Буквата, която убива” и
невежа, горчиво враждуваща с „Духа, който дава живот”.

37
 ЧАСТ IV

31. Сега стигаме до последната и най-съкровена интерпретация на

нашия четворен йероглиф, тайната на Духа и Сътворението, въплътена в
Едемската алегория. Тази тайна понякога се споменава по-неясно като
пропадане на Небесните същества от първото им щастливо състояние в
поднебесни сфери и тяхното окончателно изкупление чрез покаяние,
извършено чрез въплъщение в плът. Едва ли е нужно да се казва, че
това въображаемо „пропадене” също е притча, предназначена да забули
и запази истината. И в нейното тълкуване се намира тайната на
Сътворението, проекцията на Духа в Материята; падането или слизането
на Субстанцията в Майя или Илюзия. Оттук произтича Хава, Ева от Битие
и Кръга на Живота, обусловен от минало, настояще и бъдеще и
съответстващ на Йехова, заветното име на Божеството. В този прочит на
притчата Дървото на Знанието или Пророкуването се превръща в
Движение, или Калпа, — периодът на Съществуване, разграничен от
Битието; Дървото на Живота е почивката, или съботата, Нирвана; Адам е
Проявлението; Змията — вече не от долната, а от висшата сфера — е
Небесната Змия или Серафимът на Небесния Съвет. Засега цялото
значение на мита е променено и актът на Архе (Началото-бел.прев.),
Жената, е Божественият акт на Сътворението. Иша, коренът на
еврейската дума за жена, означава генериращия женски Огън, Живата
Субстанция, която произвежда или причинява производство. Неговата
коптска форма, Est, дава Еста или Хестия, богинята на храмовия огън, за
чието непрекъснато запазване е създаден орденът от девици Вестал.
Тази дума Est е идентична и с латинските и гръцките еквиваленти на IS
(Ис,Ес,Иш-бел.прев.), откъдето произлизат всички съвременни
европейски форми на едно и също утвърдително слово (Йес-yes-
бел.прев.), както и имената Esther и Easter (и на богинята Ищар-
бел.прев.).

32. Адам означава Червеното, следователно Кръвта; и в кръвта,

Субстанцията се въплъщава и приема формата на Природа или Изида
(или Иш-иш-бел.прев), което име, разбира се, е друго предаване на
утвърдителното EST. Оттук се казва, че Природата, въплътената в Архе-
Началото, е родена от реброто на Адам или от Проявлението на Кръвта.
„Кръвта”, както казва Елифас Леви, „е първото въплъщение на
Вселенския флуид; това е Материализираната Жизнена Светлина. Тя
живее само като непрекъснато се трансформира, защото тя е
универсалният Протей, великият Аркан на Живота”.
38
 33. Сега, както беше казано в предишен дискурс, движението е
средството, чрез което Духът става видим като Материя, тъй като Духът и
Материята представляват две състояния на едно нещо. Следователно под
Дървото за познаване на доброто и злото, в това тълкуване, трябва да се
разбира онова състояние, чрез което Духът, проектиран да се прояви във
форма, слиза под воала на Майя.

34. Сред свещените символи и отличителни знаци на боговете,

изобразени в Египетските скулптури, нито една не се повтаря толкова
често, колкото Сферата. Тази Сфера е емблемата на Творческото
Движение, защото Проявяващата се сила е въртяща се. Това е „Колелото
на Духа на Живота”, описано от Езекиил като „колело в колело”,
доколкото цялата система на Вселената, от планетата до нейната най-
малка частица (атома-бел.прев.), се върти по същия начин. Поради тази
причина и като доказателство за знанието, което диктуваше древната
символика на Католическата църква, хлебчето за евхаристията, символа
на Словото, превърнато в плът, е кръгла. Сакраменталната сфера,
разположена върху главата на змия (или серафим), е често срещан
йероглиф в египетските свещени картини; а скулптурите, оградени с
процесии на такива емблематични фигури, са често срещани в древните
храмове. Ябълката, или кръглият плод на Дървото на Калпа (Вж. т.31-
бел.прев.), от който, по съвета на „Змията” на Небесния съвет,
Божествената Архе (Божественото Начало, Жената-бел.прев.) яде и по
този начин предизвиква „Падението” или Проявлението на Духа в
Материята, — не е нищо друго освен Домакинът на Тайнството,
типизиран в Хляба на Живота или Божието Тяло, изобразен в кълбото на
Слънцето, отразен в диска на всяка звезда, планета и молекула и
издигнат за почит като Дарохранителницата на Вселената.

35. Само когато Нарос, или Цикълът от Шест дни, отново достигне своя
Седми ден, ще се върне „Господарят на Седмината” — когото латинците
почитаха с разкрити глави под името Септимиан, — и воала на Илюзия
или Майя ще бъде премахнат. В очакване на Седмия ден на обновената
Аркадия (мястото на покой и щастие-бел.прев.), гърците провеждаха
Фестивала на Седмия ден на свободата и мира под името Крония, а
латините - под името Сатурналия. За тази Изкупителна Събота се
говори в Евангелието като „жътвата в края на света” (или-”края на
века”-бел.прев.), когато Сатурн или Сатор (Сеячът) като „Господар на
жетвата” „ще се върне отново с радост, носейки снопите си”. И когато
дойде този ден, Плодът на Дървото на Живота, или Нирвана, ще бъде
39
даден за изцелението на Вселената; почивката от движение ще сложи
край на Материята; и Субстанцията, чрез „Грeхопадението” поставена
под господството на Адам, или Проявлението, ще се върне в Нейното
първоначално Божествено състояние.

36. Остава само да говорим за символичния лък или чаша, обграждащи

Микрокосмическата колесница на Адонай и представляваща, както вече
беше обяснено, Небесния хълм, чието копие е феноменалното небе.
Планисферата на небето, позната в цялата древна астрологична наука, е
разделена на две части с линия, минаваща от изток на запад и
представляваща хоризонта. Частта от планисферата под тази
хоризонтална линия включва долното и невидимо полукълбо; това, което
е отгоре, горното и видимо. В началото на годината съзвездието на
Небесната Дева, Астрея, Изида или Церера, е във възнесение. Тя има под
краката си в долния хоризонт знака Питон или Тифон, Драконът на
Дървото на Хесперидес, който се издига след нея, преследва я и насочва
зъбите си към петата й.

37. Тази Небесна Дева е новородената Ева, Мария Непорочната,

Майката на Бога-Слънце. Първият й „декан” (1/3-та от зодиакалния знак
= 10 градуса-бел.прев.) е този на Слънцето, чието раждане като Митра
(Бог на светлината и космическия ред-бел.прев.) се празнува на
двадесет и петия ден на декември, — истинското раждане на годината, —
в полунощ, по това време тя се появява над видимия хоризонт. Фигурата
на Слънцето следователно е поставена върху този „декан” на
планисферната карта и следователно почива върху главата на Девата,
докато първият „декан” на Везни, който е този на Луната, е под краката
й. В нея разпознаваме жената от Апокалипсиса, победила противника си,
Дракона, и възстановяваща чрез проявлението си (Везни) равновесието
на Вселената.

38. Така Небесата са вечно свидетели на обещанието за финала на

Изкуплението на Земята, завръщането на Златния век и възстановяване
на Едем. И основната черта на тази желана хармония се намира във
възвисяването на всички универсални четири плана на ЖЕНАТА, —
физически, философски, психически и небесен. Още веднъж, накрая,
както и в началото, Душата ще бъде реабилитирана, Привързаността й
ще бъде обновена, Интуицията й ще бъде пречистена, Божествената
Субстанция ще бъде изкупена от Материята, ще бъде поставена на трона,
коронована и прославена.

40
 39. Че времето на възкресението на тази Небесна Дева и на
реабилитацията на Истината от Жената-Месия на Тълкуването е близо,
тези, които наблюдават „времената” и „небесата”, могат да знаят по
повече от един знак. Да назовем само едно: знакът Лъв, който на
небесната карта предшества възнесението на Жената, вървящ пред нея
като неин глашатай, е знакът на настоящия Глава на Католическата
църква. Когато приема тази титла, той обявява службата си за „Лъвът от
племето на Юда”, местожителството на Слънцето, племето, определено
да произведе Христос. За изкачването на това съзвездие, подготвящо,
сякаш, Пътя на Божествената Дева, се отнася пророчеството на Израел в
Битие: — „Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал. Не ще
липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле
дойде Сило; И нему ще се покоряват племената”. И не само главният
епископ на Църквата носи това значимо име на „Лъва”, но той също е
тринадесетият с това име, а Тринадесет е числото на Жената и на лунния
цикъл, числото на Изида и на Микрокосмоса. Това е числото, което
показва пълнотата на всички неща и завършването на „Божествения
брак”, Единението на Човека и Бога (Когато при смъртта на Пий IX през
1878 г. кардинал Печи е избран за папа, той приема името Лъв и става
Лъв XIII. Той умира през 1903 г.).

Освен това Гербът на Лъв XIII представляват Дърво на планина, между

две триединни лилии, а в главния декстър (от дясната страна-бел.прев.)
сочат пламтяща звезда; с мотото „Lumen in Cœlo” (Светлина в Рая-
бел.прев.). Какво е това дърво, ако не Дървото на Живота? Какво са
тези лилии, ако не Лилиите на новото Благовещение, — на АВЕ (Aveo
(лат.) - бъди здрав-бел.прев.), което трябва да обърне проклятието на
ЕВА? Каква е тази звезда, ако не звездата на Второто пришествие?
Историята се повтаря само защото цялата история вече е написана на
„небето”.

40. Защото знаците на Зодиака или на „Колелото на Живота”, каквото

е значението на името, не са произволни, те са Божиите думи, очертани
върху планисферата с Божия пръст и първо изразени в разбираеми
йероглифи от хора от „Епохата на Сатурн”, които са знаели истината и
държали Ключа на Мистериите. Колелото на зодиака по този начин
съставлява най-ранната Библия; защото върху него се проследява
универсалната история на цялото Човечество. Това е огледало
едновременно на минало, настояще и бъдеще; защото тези три са само
модуси на Вечното СЕГА, което, философски, е единственото време. И
41
неговите дванадесет знака са дванадесетте Порти на Небесния Град на
религиозната наука; царството на Бог-Отец.

41. Светската философия, неспособна поради невежеството си за

Душата да разреши загадката на Зодиака, стига до заключението, че
цялата свещена история е обикновена тъкан от басни, оформена в
съответствие със случайните форми на съзвездията. Но, както
Посветеният знае, тези знаци са записани на Звездната Карта, защото
представляват Вечни Истини относно преживяванията на Душата. Те са
процесите или действията на Душата за индивидуализацията на Човека.
И досега те не са били свързвани с Човека, защото са записани в
Зодиака, но те са били записани в Зодиака точно, защото са признати
като присъщи на Човечеството. В Божествения ред картините предхождат
написаните думи като израз на идеите. Следователно Зодиакалната
планисфера е Библия в картини; и образите, въплътени в нея, са
контролирали изразяването на цялото писмено Откровение.

ЧАСТ V

42. Този дискурс беше разкрит на писателя чрез видение, разказа за

което ще формира също толкова подходящо заключение за читателя
(Едуард Мейтланд пише: „Това беше повече от видение. Това беше
драма, разиграна от нея [A.K.- Анна Кингсфорд] на сън, при което тя
беше изтеглена от тялото с цел така да се направи това реално на плана,
на който се е случило. Вълнението от това беше толкова силно, че
минаха няколко дни, преди системата й да възстанови напълно
нормалното си състояние. Ние го разглеждахме като истинско известие
за нея за изкупителното дело, което трябва да бъде извършено чрез нея”
(Животът на А.К., том II, стр. 21)).

Видението беше следното: — Златен потир (обредна чаша-бел.прев.),

като тези, използвани в католическите обреди, но с три облицовки, ми
беше даден от ангел. Тези облицовки, каза ми той, означават трите
степени на Небето — чистота на Живота, чистота на Сърцето и чистота на
Учението. Веднага след това се появи голям храм, покрит с купол, в
мюсюлмански стил, а на прага му висок ангел, облечен в лен, който с
команден вид ръководеше група мъже, ангажирани с унищожаването и
изхвърлянето на улицата на множество разпятия, библии, молитвеници,
олтарни прибори и други свещени емблеми. Докато стоях и гледах, малко

42
скандализирана очевидното светотатство, Глас от Висините във въздуха
извика с удивителна яснота: „Той ще унищожи напълно всички идоли!“
Тогава същият Глас, сякаш се издига още по-високо, ми извика: „Ела тук
и виж!”.

Веднага ми се стори, че съм вдигната за косата си и ме отнесоха над

земята. И внезапно във въздуха се появи явлението на Мъж с
величествен вид, в антично облекло, заобиколен от тълпа от
поклонници. Първоначално появата на тази фигура ми беше странна; но
докато го гледах внимателно, се появи промяна по лицето и робата и си
помислих, че разпознавам Буда, Месията на Индия (Будха, Будхи=
просветена душа-бел.прев.). Но преди да успея да се убедя в това, един
велик Глас, като хиляди гласа, викащи в унисон, извика към
поклонниците: „Станете изправени на краката си: - покланяйте се само
на Бог!”. И отново фигурата се промени, сякаш облак мина пред нея и
сега сякаш придоби формата на Исус. Отново видях коленичащите
поклонници и отново могъщият Глас извика: „Стани! почитай само Бог!”.

Звукът на този Глас беше като гръм и отбелязах, че имаше

седмократно ехо. Седем пъти викът отекна, издигайки се с всеки ек,
сякаш се издигаше от сфера на сфера. Тогава внезапно паднах във
въздуха, сякаш ръката, която ме държеше, се беше отдръпнала: и отново
докоснах земята, застанах в храма, който бях видял в първата част на
видението си. В източния му край имаше огромен олтар, отгоре и зад
който едва долиташе бяла и красива Светлина, чийто блясък беше спрян
и закрит от тъмна завеса, окачена от купола пред олтара. А тялото на
храма, което, ако не беше завесата, щеше да бъде напълно осветено,
беше потънало в мрак, нарушаван само от колебливите проблясъци на
няколко полуизгасващи маслени лампи, висящи тук-там от обширния
купол. Вдясно от олтара стоеше същият висок ангел, който бях видяла
преди на прага на храма, държейки в ръката си димяща кадилница.
Тогава, като забелязах, че той ме гледа сериозно, аз му казах: „Кажи ми,
каква е тази завеса пред Светлината и защо храмът е в тъмнина?”. И той
отговори: „Този воал не е Един, а Три; и Трите са Кръв, Идолопоклонство
и Проклятието на Ева. И на вас е дадено да ги премахнете; бъдете верни
и смели; дойде времето”. Сега първата завеса беше червена и много
тежка; и с голямо усилие я дръпнах настрани и казах: „Отмахнах воала
от кръв от лицето Ти; свети, Господи Боже!”. Но Глас зад гънките на
двете останали завеси ми отговори: „Не мога да блесна заради идолите”.
И ето, пред мен многоцветна завеса, изтъкана наоколо, изтъкана с
43
всякакви образи, разпятия, мадони, Стари и Нови завети, молитвеници и
други религиозни символи, някои странни и отвратителни като идолите
на Китай и Япония, някои красиви като тези на гърците и християните. И
тежестта на завесата беше като олово, защото беше плътна със златни и
сребърни бродерии. Но аз с двете си ръце я разкъсах и извиках:
„Отмахнах идолите от пред Лицето Ти; свети, Господи Боже!”. И сега
Светлината беше по-ясна и по-ярка. Но все пак пред мен висеше трети
воал, изцяло черен; и върху него проследих очертанията на фигура на
четири лилии от едно обърнато стъбло, чиито чашки се отварят надолу. И
иззад този воал Гласът отново ми отговори: „Не мога да светя, поради
проклятието на Ева”. Тогава се напънах с цялата си сила и с голяма
решимост раздрах завесата, като виках: „Отмахнах проклятието й от
пред Тебе. Свети, Господи Боже!”.

И нямаше повече воал, а пейзаж, по-славен и съвършен, отколкото

могат да нарисуват думите, Градина с абсолютна красота, изпълнена с
дървета от палми, маслини и смокини, реки с чиста вода и тревни площи
с нежно зелено; и далечни горички и гори, обградени от планини,
увенчани със сняг; а на челото на блестящите им върхове изгряващо
слънце, чиято светлина бях виждал зад воалите. И около Слънцето, във
въздуха висяха бели мъгляви форми на велики ангели, докато
сутрешните облаци се носеха над мястото на изгрева. А под едно могъщо
кедрово дърво, стоеше бял слон, носещ в златната си носилка красива
жена, облечена като кралица и носеща корона. Но докато гледах,
очарована и копнееща гледката да продължи вечно, градината, олтарът
и храмът бяха отнесени от мен на Небето. Тогава, когато стоях и гледах
нагоре, отново се чу Гласът, отначало високо във въздуха, но
приближаващ се към земята, докато слушах.

И ето, пред мен се появи белият връх на минаре, а около и под него
небето беше цялото златно и червено от славата на изгряващото слънце.
И разбрах, че сега Гласът беше на самотен мюезин, стоящ на минарето с
вдигнати ръце и викащ: „Отхвърлете кръвта сред вас! Унищожете
идолите си! Възстановете своята кралица!”.

И веднага Глас, като този на безкрайно множество, идващ сякаш

отгоре, наоколо и под краката ми, — Глас като вятър, издигащ се нагоре
от пещери, под хълмовете до най-високите им далечни височини сред
звездите, — отговори: „Поклонете се само на Бог!”. (Виж Приложение, №
III, част 2).

44