ДАО-ТАО-ТЕО (или истината, която ни прави едно) - СЕМЕТО

(Същност)

СЪЩНОСТ

Има основен дефект в "благовестието" на Новия Завет. То постулира, че ти НЕ си

дете на Бога, но ако се покаеш от греховете си чрез вяра в жертвата на Исус на
Кръста, ще се новородиш, ще се появи този зачатък на Духа в тебе, зародиша на
святост, който ще расте и ще се развива оттам нататък... Един вид, Бог като е
посял семенцето ти е пропуснал да сложи живот вътре, но нали е Бог Всемогъщ,
сега, ако издекламираш молитвата на покаяние, ще направи чудо и ще постави
живота Си вътре в теб. Това ми прилича на "чудото", което вършат молитвите на
жреците, които срещу 24-ти декември вечерта се молят на Слънцето денят да не
се смалява повече, за да не изчезне... И хоп, на 25-ти, втория ден след като денят
започва да се увеличава (втори ден след зимното слънцестоене), се регистрира
"чудотворно" удължаване на деня - значи Слънцето е чуло молитвите, че е и
отговорило бързо...

Освен, че е Всемогъщ, Бог е и Всезнаещ и не би посял семе без живот в него.

Противоестествено е! Защото естествения път на семето без живот е да изгние и
изграждащите го елементи да се преобразуват в нещо друго.

Новият Завет се състои от Евангелията за живота и делото на Исус и от посланията

на различни апостоли след разпятието и възкресението. Нека забравим за момент
"благовестието" от посланията и да видим благата вест на Евангелията, благата
вест, такава, каквато беше в устата на Йоан Кръстител и Исус Христос: "Покайте
се, защото Божието Царство наближи". Насочете вниманието си от земното към
горното, от материалното към духовното. За да имаш възможност да се насочиш
към един от противоположните полюси, трябва да си някъде между тях. Трябва да
си на оста земя-небе, материя-дух. Трябва да има какво да насочваш в
положителна посока. Трябва да има малък, макар и тлеещ живот в тебе. Писано е
за Исус, че "замъждял фитил няма да угаси и смазана тръстика няма да пречупи".
Не е писано, че угаснал фитил ще запали и пречупена тръстика ще залепи. Даже
великите Магове знаят, че те могат да действат само в рамките на ЗАКОНА, не
извън НЕГО.

Исус дойде да ни покаже Бог, но Исус дойде да ни покаже и нас - как Бог живее в
Човека и как Човек живее в Бога. И това е била "благата вест" на всички времена
- че Бог живее в Човека, в най-вътрешното на сърцето ни, в скришната ни стая.
Той не е нито далече, нито високо. Както го е казал Ботев:
О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен
в сърцето и в душата...

*** ....не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът

си оставил роб да бъде на земята...

*** ....А ти, боже, на разума, защитниче на робите, на когото щат

празнуват денят скоро народите!...

Самото съзнание за това, че сме Божии Деца, е Животът (чиято символика е

Кръвта на Исус).

Когато Исус говореше за Кръвта и Плътта Си, беше очевидно, че не говори някой
да заръфа тялото Му и да пие червената Му телесна течност. Но Исус говореше не
за човешките Си плът и кръв, а за "Плътта" и "Кръвта" на Божеството -
Субстанцията и Животът - двете страни на Живата Субстанция, която пронизва
всичко и която държи всичко.

Нашите плът и кръв са изградени от същата Жива Субстанция. Така че,

съзнавайки произхода и състава си, ние ядем Плътта Му и пием Кръвта Му. Всичко
е до осъзнаването, до разбирането, до проумяването. Схванеш ли нещо в
дълбочина, вече никога не си същият. Защото е вярно, че за незнаещия винаги
има надежда, че може знанието да му бъде открито, но за знаещия, никога няма
да дойде време, когато да не знае откритото му. Това е истинското
"новорождение". Това е "Богът на разума".

Имаше едно време един български филм за една нова учителка, която влиза за
пръв път в клас и пише на всички ученици шестици, дори и на двойкаджиите. И те
трябваше да защитят тази оценка през останалата част от срока. Много
сполучливо се оказа това решение, защото и най-мързеливите и
неученолюбивите, получили за първи път в живота си шестица, се бореха да
задържат полученото даром.

Но ако някой беше закъснял за час или беше отсъствал първия ден и не знаеше за
написаната шестица и беше останал в неведение за радостното събитие от първия
ден, но се водеше по старото правило "да заслужиш оценката" - в него нямаше да
има съществена промяна в резултата му, защото не би знаел, че има да защитава
нещо. Такова е и положението на всеки, който не знае, че е дете на Бога. Още
повече, че му натрапват идеята, че човек трябва да направи нещо, за да стане
дете на Бога. Уау! Колко противоестествено! Какво направиха твоите деца, за да
станат твои деца?...

И така, истинското благовестие гласи: "Покай се от материята, обърни се към

Неродения Дух, от Който произлиза всичко. Ти си Дете на Бога, затова обърни се
към Него. Ти си СЛЪНЧОГЛЕД по природа".