Professional Documents
Culture Documents
СЕМЕТО
1) Посяване
2) Покълнване
3) Поникване
4) Растеж
5) Цъфтеж
6) Плододаване
7) Почивка
ПОСЯВАНЕ
Великият Син Човешки някога каза: "Истина, истина ви казавам, ако житното
зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно, но ако умре - дава много
плод". Сега, пак ще уточня думата "умре", както направих преди с думата "иска".
Не става въпрос за смърт, а за трансформация. Ако едно житно зърно мине през
фризера или фурната и действително бъде лишено от ЖИВОТА, от него никога
няма да поникне нищо. Окончателно то ще се разпадне до елементите и
материала от него, ще се използва за нещо друго.
Така че, ако ще очакваме плод, трябва да посеем ЖИВО зърно. Къде? - в земята,
на тъмно. И тук започваме да разбираме, защо Вселената е толкова тъмно място.
Как сме от Светлината и деца на Светлината, а сме "захвърлени в тъмнина"?
Защото сме в утробата, в мястото на покълване, затова трябва да е тъмно и
влажно - това са условията за качествено покълване. Астралния флуид или
ВОДАТА, която ни отделя от Светлинния свят, ни осигурява и тъмнината, бидейки
воал между нас и Централното Слънце, и влагата - средата за ретранслиране на
необходимите напътствия и откровения, за да покълнем и да прорастем.
ПОКЪЛНВАНЕ
Освен, че е Всемогъщ, Бог е и Всезнаещ и не би посял семе без живот в него като
очаква от него плод. Противоестествено е! Защото естествения път на семето
без живот е да изгние и изграждащите го елементи да се преобразуват в нещо
друго. Освен това всичко е проникнато от Неговата Жива Субстанция, чрез която
е Всеприсъстващ.
Но каква е благата вест тогава?
Исус дойде да ни покаже Бог, но Исус дойде да ни покаже и нас - как Бог живее в
Човека и как Човек живее в Бога. И това е била "благата вест" на всички времена
- че ние живеем в Бога и че Бог живее в Човека, в най-вътрешното на сърцето ни,
в скришната ни стая. Той не е нито далече, нито високо. Както го е казал Ботев:
Не ти, що си в небесата,
***
....не ти, който си направил
а човекът си оставил
***
защитниче на робите,
Когато Исус говореше за Кръвта и Плътта Си, беше очевидно, че не говори някой
да заръфа тялото Му и да пие червената Му телесна течност. Но Исус говореше не
за човешките Си плът и кръв, а за "Плътта" и "Кръвта" на Божеството -
Субстанцията и Животът - двете страни на Живата Субстанция, която пронизва
всичко и която държи всичко.
Имаше едно време един български филм за една нова учителка, която влиза за
пръв път в клас и пише на всички ученици шестици, дори и на двойкаджиите. И те
трябваше да защитят тази оценка през останалата част от срока. Много
сполучливо се оказа това решение, защото и най-мързеливите и
неученолюбивите, получили за първи път в живота си шестица, се бореха да
задържат полученото даром.
Но ако някой беше закъснял за час или беше отсъствал първия ден и не знаеше за
написаната шестица и беше останал в неведение за радостното събитие от първия
ден или пък някой му беше казал, но го беше приел за тъпа шега - той ще си
остане воден от старото правило "да заслужиш оценката" и при него нямаше да
има съществена промяна в резултата му, защото не би знаел, че има да защитава
нещо. Такова е и положението на всеки, който не знае, че е дете на Бога. Още
повече, че му натрапват идеята, че човек трябва да направи нещо, за да стане
дете на Бога. Уау! Колко противоестествено! Какво направиха твоите деца, за да
станат твои деца?...