Понятие за култура.

От термина към понятието: развитие на

разбиранията за култура от Античността до Просвещението.
Еволюционисткото понятие за култура; „културата” с малко и главно
„К”. Понятие за цивилизация.

Понятието за култура е изключително многопластово и с множество

нееднозначни дефиниции, поради което много трудно би могло да бъде
подложено на единно определение. Именно поради тази си сложност
културата се явява предмет на изследвания на множество дисциплини:
философия, история, изкуствознание, лингвистика, политология,
етнология, психология, икономика, разбира се, културология и много
други.

Самата идея за култура е много стара – тръгва още от Древна Гърция,

където съществува терминът paidea, означаващ възпитание, култивирано
човешко поведение. Paidea също е и специфичен начин на живот и
поведение, основаващ се на вежливост и толерантност в отношенията с
другите.

Думата „култура” пък идва от латинската дума colere – обработвам,

усядам, обитавам; от нея идва и colonus – населявам и cultus – обработвам.
За първи път в латинските източници думата „култура” се среща в трактата
за земеделие на Марк Порций Катон Старши De Agri Cultura (ок. 160 г. пр.
Хр.). Той е посветен не само на обработването на земята, но и на грижата
за нея, предполагаща особено отношение. За Катон е много важно
обработваният участък да е харесван от собственика си, защото в противен
случай той няма да се старае да го обработва както трябва. Тук се долавят
зачатъци на смисъла, който ние влагаме в думата „култура” днес.

В латинската традиция тя е употребявана винаги в словосъчетания,

означаващи подобряване, усъвършенстване на това, с което се съчетава:
cultura juries – изработка на правила за поведение; cultura lingual –
усъвършенстване на езика и т.н. Според Цицерон философията е cultura
animae  - усъвършенстване на ума. Той твърди, че човек трябва да
усъвършенства ума си така, както земеделецът обработва земята (cultura
agri).

През Средновековието възниква понятието cultus dei – културата като

почит към Бога. От тук произлизат и двете средновековни разбирания за
културата: религиозно и светско.Религиозното вижда Бог като регулатор
на отношенията между хората (cultus dei), а светското представлява етикет,
норми на поведение в обществото.
През Ренесанса се появява свобода на употребата на термина. Културата
започва най-често да се свързва с изкуството. Съществуването на човека
постепенно започва да се разграничава от Бога, той сам се превръща в
източник на творчески сили. Данте Алигери въвежда понятието civilita –
справедливо и благородно поведение на индивида, което има връзка с
древногръцката paidea. Освен идеята за усъвършенстване на духа, място си
намира и идеята за развитие чрез образование. Античната култура е високо
ценена, а средновековната е смятана за варварска.

Постепенно се осъществява преходът към модерна култура (от XVII век

натам) – развиват се хуманизъм, рационализъм, историзъм. Изключително
важни за този процес са идеите на редица просветители: Френсис Бейкън,
Джон Лок, Волтер, Дидро, Русо. От много голямо значение е приносът на
представителите на Немското просвещение, сред които Аделинг,
Пуфендорф, Хердер и много други, които придават на думата култура и
статус на научно понятие. Терминът „култура” започва да се употребява
самостоятелно, извън словосъчетания, за първи път от юриста Пуфендорф
относно т.нар. „изкуствен човек”, т.е. възпитаният в обществото човек,
противопоставен на „естествения”, т.е. необразования, човек. Сходна е и
гледната точка на Хердер, който противопоставя т. нар. status culturalis
или общественото, култивирано състояние на човека, на status naturalis,
т.е. неговото естествено състояние. Според него посредством традициите,
ценностите и нормите, предавани от поколение на поколение, човек се
превръща от натурално в културно същество.

Характерна за Френското просвещение е употребата на думата

„цивилизация” вместо „култура”, което представлява изместване на
вниманието от индивида към обществото, но за това – малко по-късно.

Френсис Бейкън пък е първият философ, който включва културата в

цялостна философска система, въвеждайки понятията „материална
култура” – въздействие на човека върху природата – и „духовна
култура” – въздействие на човека върху самия себе си.

В средата на XIX в. се появява и т. нар. еволюционистко разбиране на

културата, за чиито основоположник се смята Едуард Тейлър. Според
него съществува универсален закон за развитието на обществата, състоящ
се в еволюция на културата от низши към висши форми, т.е. от дивачество
към цивилизация. Според този възглед всички хора имат сравнително
еднакви умствени способности и в едни и същи ситуации биха реагирали
по аналогичен начин. Различията, които се наблюдават между отделните
народи, се дължат не на различия между хората, а на особеностите на
средата, в която са поставени. Еволюционистите разглеждат безписмените
народи като народи, намиращи се в много по-ранен стадий на развитие от
народите, разполагащи с писменост. Последователи на този възглед са
Лесли Уайт, Херберт Спенсър, Джулиан Стюард и др.

От всичко казано дотук, бихме могли да направим извод, че „Култура” с

голямо „К” е нормативното понятие за културата – сбор от произведения
на духа, били те художествени, научни или други; докато „култура” с
малко „к” е описателно понятие – културата като тип поведение, начин на
взаимодействие на човека със себе си, околните и природата.

От съществена важност за настоящата тема е и отношението между

„култура” и „цивилизация”. „Цивилизация” като цяло е по-старо понятие
от „култура” – идва от латинската дума civis, означаваща „гражданин”, а от
нея произлиза и civilitas – гражданство. През XVIII век понятията за
култура и цивилизация започват да се приравняват като антипод на
понятието за „природа”. Това се случва най-вече във Франция, където
терминът „цивилизация” се използва вместо „култура” и означава
възпитание на светски обноски, които да потиснат лошата „човешка
природа”. Появява се терминът civilite, означаващ именно изтънченост,
любезност, светски обноски.

Постепенно идеята за цивилизация започва да се свързва и с държавността,

като задължително условие за наличието и. Според американския учен
Луис-Хенри Морган всички култури преминават през три етапа на
развитие: дивачество, варварство и цивилизация. Първият етап се
характеризира с наличието на събирачество, лов и риболов, но отсъствие
на частна собственост. Вторият етап – с наличието на частна собственост, а
третият – с появата на държавност, класово общество, писменост, градове
и др. Тази теория е еволюционистка.

За цивилизация може да се мисли и като локална култура, например

Византийска култура, Китайска култура, Японска култура и т.н. Този
възглед за цивилизация и култура служи за опора на национализмите.

Представителите на Франкфуртската школа смятат, че цивилизацията и

културата са две различни неща. Според тях цивилизацията са средствата
за контрол над природата, т.е. тя е материална, докато културата е духовна
и включва в себе си ценности, норми. Културата се отнася до по-висшите
проявления на човека, докато цивилизацията е царство на необходимостта.
Културата е целите, а цивилизацията – средствата.

И така, най-общо казано, под „култура” се разбира дейността на човека във

всичките и разностранни проявления – както материални, така и духовни.
Съществуват обаче няколко типа понятия за култура:
·        Дискриптивни (описателни) – пример за такова е описанието на
Едуард Тейлър от края на XIX в. Той казва, че културата е сложно цяло,
включващо знания, вярвания, изкуство, морал, закони, обичаи и т.н. Макар
и революционен за времето си (това е едно от първите определения на
това, какво точно е културата), този възглед има сериозен недостатък –
определението, дадено от Тейлър е просто един списък, който никога не
може да бъде изчерпан.

·        Аксиоматични (разбиращи се от само себе си) - културата е

съвкупността от ценностите и нормите на дадена общност, нейните общи
сценарии на поведение. Така е определена от Жан Жак Русо в
„Обществения договор”. Недостатъкът на този тип определения е, че
ограничават сферата на културата до нещо строго определено.

·        Педагогически – културата е придобитото поведение на всеки

индивид, постигнато чрез възпитание. Това определение ограничава
културата само до човека.

·        Исторически – пример за такова определение е даденото от Маргарет

Мийд. За нея културата е поведенческият модел, който се предава от
поколение на поколение и се основава на приемственост. Това поведение
акцентира главно върху общността като цяло, но не и върху отделния
индивид, откъдето идва и основният му недостатък.

·        Хуманитарни – разбират културата като творчество и я

противопоставят на „цивилизацията”. Пример за мислител с такива
възгледи е Кант, според когото цивилизацията е царство на
необходимостта, а културата – на свободата. Той смята, че един от
сериозните проблеми на човечеството е това, че цивилизацията се развива
много по-бързо от културата.

·        Семиотични – културата е система, основаваща се на знаци. За Макс

Вебер тя е „паяжина от смисли”.

Думата  култура произхожда от латинското cultura и означава отглеждане,

култивиране. 
  Формирането на понятието култура поради своята многостранност трудно се подлага
на единно определение и като напълно отворено дава възможност да се обхванат
различни сфери. Появяват се толкова много определения, че в последна сметка  те
дават едно хаотично натрупване на представи и схващания за природата на културата. 
През 1952  година двама от американските култур-антрополози Алфред Крьобер
и Клайд Клакхън се опитват да съберат и ревизират всички  съществуващи разбирания
за културата и да ги обедният в едно правилно, обхватно, точно и пълно определение
какво е културата. Те събират и преглеждат около 240 понятия за културата и разбират,
че тези определения за култура са много различни едни от други. Тогава решават да ги 
групират, да се определят типовете  (групите)  разбирания за култура. Има няколко
основни типа, на които могат да се разделят разбиранията за култура и това са : 1)
дескриптивни  или описателни разбирания за култура, 2) аксиологични разбирания за
култура, 3) педагогически (личностно - атрибутивни) разбирания за култура, 4)
структурни разбирания за култура, 5) културата като социална памет, 6) културата като
духовно-творческото, 7) семиотични разбирания за култура или културата като знакова
и комуникативна система.
След поглед назад във времето виждаме, че представите за култура са твърде
различни, може би защото самият термин може да се интерпретира по много начини.
До голяма степен тези разнообразни представи се дължат на дълго битувалите теории,
които внасят хаос в съзнанието на голяма част от хората. 
Културата в моите представи е онова нещо, което всеки човек се старае да
възпита, както в себе си, така и в поколението след него. На първо място тя е звеното,
което отделя човекът от животното, като това може да бъде първата ѝ отличителна
черта. Ходенето на два крака е присъщо на разумният човек, който достига до него
благодарение на дългите години еволюция. Тя от своя страна изгражда културата на
човека, спрямо неговите нужди, географски, биологически, физически, духовни и
психически. Може да се каже, че облика на съвременната култура е изграден
благодарение на еволюцията. Смисълът на културата в по-старите времена вероятно е
бил свързан със земеделието, докато в наши дни това се променя като думата култура
започва да се използва повече в смисъла на аспект от живота, който ни отличава от
друга група хора. Например често се говори за културните особености на нациите и как
трябва да не бъдем етноцентрични а да проявяваме културен релативизъм. 
Като погледнем културата на една нация виждаме, че зад повечето традиции,
обичаи и практики стоят представи изградени преди време, част от които са изчезнали,
но за самата нация е важно да се спазват, защото това я отличава от другите. Можем да
дадем пример с общностите живеещи зад граница - те се стремят да запазят културата и
традициите на страната си, макар и да са в друга културна среда. От една страна в
ежедневието си тези хора приемат културата на средата, в която са, но от друга спазват
счетените за важни за тяхната култура обичаи, защото това ги отличава и им дава
индивидуалност. 
Друго обяснение може да бъде това, че те не са отраснали в средата, в която са
сега и не разбират нейните мотиви и нагласи, следователно културата ни помага
едновременно да се впишем, но и да се отличим. Като елемент с толкова дуалистична
природа е трудно да се даде единно и ясно обяснение какво точно е тя и къде е нейното
място в обществото, но можем да кажем че ролята ѝ е да подпомага нормалното
функциониране на взаимовръзките между хората, като ги предпазва от конфликти, тъй
като един от всичките ѝ елементи е това да проявяваме разбиране, търпимост и
толерантност към другите. 
Освен традициите и обичаите културата е онова, което ни кара да проявяваме
благоразумие към чуждото, разбирането. Идеята че някой е различен и ние приемаме
това също е култура. Тя е в самото общуване между хората, това да знаеш какво да
кажеш и да не кажеш също може да се интерпретира като култура. 
Някои от определенията за култура казват, че тя е във всеки аспект на
обществения живот, т.е. тя не може да съществува без обществото. Изграждането ѝ е
резултат от нуждите и представите му, затова всяка култура е индивидуална, но от
друга страна за да може да изпъкне нейната индивидуалност е нужно да има и друга
култура, която да е различна. Както всяко общество и тя не е статична а подлежи на
постоянни промени. 
Културата е начинът за изграждане на симбиоза в едно общество, тя е това което
ни прави различни, но в същото време ни позволява да живеем заедно и да изграждаме
едно общество, с други думи на културата може да се погледне като на глава лук -
цялата глава е културата на света, но ако махнем една обвивка това ще бъде културата
на един континент, следващата ще бъде културата на една държава, после на един град,
след това ще бъде културата на обличане, общуване, музика, начин на живот, религия,
образование и т.н. 
Тя е закодирана на много нива в ежедневието ни и каквото и да правим ние я
създаваме, тъй като тя е неделима с обществото.