Смисъл

План
1. Същността на смисъла в
живота.
2. Психологически теории и
концепции за смисъла в живота: В.
Франкъл и др.
3. Психометрични методики за
измерване на смисъла в живота: тест
на Д. Крумбърг и Л. Махолик и др.
 Психологически теории и
концепции за смисъла в живота: В.
Франкъл и др.

Едни от първите психолози
Карл Густав Юнг- след 40 годишна
възраст се осъществява духовно
развитие на човека и започва да се
терзае от въпроса какъв е смисълът
(предназначението) на собствения
му живот.
Алфред Адлер, книга „Смисълът на
живота“
Виктор Франкл
психологическа теория за смисъла –
логотерапия ( logos= дума, смисъл)
Втората световна война
Потребността от воля за смисъла се
изостря в погранични за
всекидневието и екзистенциални
ситуации – загуба на любим човек,
тежка болест, неделна скука и др.
Самият смисъл се преживява като
откриване на адекватно отношение
към един свят на ценности, свързани
с любовта, Бога, страданието,
нравственността и др.
Така смисълът за Франкл е
обективно зададен и на индивида му
предстои да го търси и намери.
Централният проблем на човешкото
битие, според Франкл не е какво
искаш от живота, а какво можеш ти
самия да дадеш на живота в
уникалните ситуациии, в които
попадаш.
Три категории смисъл на
живота.
Макар Франкъл да подчертава, че
всеки човек има смисъл, който никой
друг не може да реализира, този
уникален смисъл попада в 3 общи
категории:
3 категории
1. Това, което човек постига или дава
на света от гл. т. на своите творения.
2. Това, което човек взема от света от
гл. т. на срещи и преживявания.
3. Позицията на човека към
страданието, към съдбата, която
той не може да промени.
Дмитрий Леонтьев Единна
общопсихологическа концепция за
смисъла „личности смисли“
Франкъл – приема ситуативност на
смислите и ги съонася с екзистенциалните
ситуации, които не са всекидневие
Д.Леонтьев – всеобщност на присъствието
на смисъла във всички преживявания –
неотменна характеристика на дейността
на човека
Д. Леонтьев
Смислите се конструират от
културата, в която е включен
субектът и вторично от самия субект.
Франкъл допуска ценностна
отнесеност и универсалност на
смислите, които биват непрекъснато
преоткривани от субектите, без
необходима връзка с отделни
култури.
1. Същност на смисъла в
живота.
Какъв е смисълът в живота? Защо
живеем? За какво живеем? С каква
цел живеем? Ако трябва да умрем,
щом нищо не е вечно, тогава какъв
смисъл има каквото и да било?
Проблемът със смисъла:
Дилемата, пред която сме
изправени- и двете верни, и двете
противоположни:
Дилемата:
Човешкото същество, изглежда, има
нужда от смисъл. Да се живее без
смисъл, без цели, без идеали е
трудно и в крайната форма е да се
сложи край на собствения живот.
Имаме нужда от абсолюти: здрави
идеали, към които да се стремим и
насоки, които да направляват
живота ни. / намерен смисъл/
Не съществуват абсолюти
Екзистенциалната позиция: светът е
условен, т.е. всичко, което е, би
могло и да е иначе; човекът
конструира себе си, своя свят, своята
ситуация не съществува «смисъл»,
никакъв велик план на Вселената,
никакви насоки за живот освен тези,
които отделния човек си създава. /
изобретен смисъл/
Какъв е смисълът на живота? –
въпрос за космическия смисъл, за
това дали животът по принцип или
поне човешкия живот съответства на
някакъв модел
Какъв е смисълът в моя живот? –
въпрос за земния смисъл, човек
преживява живота си като имащ цел
или цели, на чието постигане трябва
да се посвети.
Космически смисъл
В християнската религиозна
традиция темата за смисъла е
основана на принципа, че светът и
човешкия живот са част от
божествено определен план.
Смисълът в живота на човек е
божествено зададен: задача на всеки
човек е да установи и реализира
Божията воля.
Светски личен смисъл
Как да се подходи към конструиране
на на собствения смисъл – смисъл,
който да е достатъчно солиден , за
да поддържа живота?
Източници на личен смисъл. Някои
източници на личен смисъл:
Смисъл в един абсурден свят:
Камю и Сартр
Камю: започва от позицията на
нихилизма – позиция, в която той се
отчайва от липсата на смисъл и
скоро създава система на личен
смисъл: смелост, горд бунт, братска
солидарност, любов, светска святост.
Сартр: от това, че човекът е безсмислена
страст, и че „безсмислено е, че се
раждаме: безсмислено е, че умираме“ – до
това, че цени търсенето на смисъл и
предлага пътища.
Сред тях са: откриването на дом и
другарство в света, действие, свобода,
бунт, служба за другите, просвещение,
реализиране на себе си и ангажиране:
винаги и над всичко- ангажиране!
обобщение:
Важно за Камю и Сартр, че
човешките същества осъзнават, че
трябва да измислят собствен смисъл
и след това напълно да се ангажират
с него, за да го реализират. Това
изисква човек да е „наполовина
сигурен и изцяло възторжен“
Гордън Олпорт
алтруизъм
Да служим на другите, да помагаме,
благотворителност .
Добре е да даваш, да си полезен на
другите, да правиш света по-добър
за другите.
Посвещаване на кауза
„ човек е станал такъв, какъвто е,
чрез каузата, която е превърнал в
своя“ – Карл Ясперс
Каузи: семейство, държава,
политическа, религиозна кауза и др.
Уил Дюрант – каузта трябва да
издигне човека над него самия и да
го превърне в сътрудничеща си част
от по-голям план
Творчество
Творчество на майсторите творци
Творчески подход към готвенето,
играта, ученето, счетоводството,
градинарството добавя нещо ценно
към живота
Откриване на себе си в тези в тези
дейности.
Хедонистично решение
Целта на живота е просто да се живее
пълно, да се запази способността да се
учудваме на живота, човек да се хвърли в
естествения ритъм на живота, да търси
удоволствие.
Удоволствието е цел в живота
„Животът е дар. Вземете го,
разопаковайте го, харесайте го,
използвайте го и му се насладете“ Н. Хаан
и Блок
самоактуализация
Е.Маслоу
Човешките същества трябва да се
стремят към актуализиране на себе
си, трябва да се посветят на
реализирането на своя вроден
потенциал.