Малин Маринов

III-ти курс Драматургия

НАТФИЗ “ Кр. Сарафов “
14.01.2008 г.

ПОРЕДНАТА ИЛЮЗИЯ
ПО ПЪТЯ КЪМ ЩАСТИЕТО

“ Бащата на живота остаря ...

И чака някъде , в безграничната
прерия на човешкото съзнание ,
да завали дъжда на умопомрачението. “

Zeediga Gallo

Вероятно, тези стихове са явно свидетелство за кризисното състояние на човешкия

дух в реалиите на съвременния свят.Модерният човек отново е изправен пред
дилемата : да има или да бъде.Сякаш настоящето е изчерпало своя потенциал , и
отново е проиграло шанса да осигури на обикновения човек спокойно съществуване и
усещане за щастие и душевен мир.
Знае ли човечеството накъде отива ? И дали това е правилният път ? Дали ще съумее
да отстрани влиянието на негативните си характеристики или всичко ще се окаже
поредната илюзия и безнадеждна форма на страдание и нищета за милионите
примитивно мислещи индивиди ? Какво е бъдещето на модерния човек ? И кой е той ?
Философски въпроси от екзистенциална величина.Въпроси които чакат отговор , и то
днес. Смисълът да притежаваш доведе човека до задънена улица.Консуматорската
философия на западните индустриални общества обезсили духовното съществуване на
човека.Той се превърна в безличен елемент от системата , характеризираща се с
алчност , егоизъм , дехуманизация , естетическа деградация , дефицит на емоцията и
застинала форма на мислене.
И все пак , в примитивните съждения като :
“ Защо да се стремим към невъзможното ? По-добре да се държим така , сякаш пътят ,
по който вървим , ще ни отведе до щастието и сигурността , както показват и нашите
карти. “ ( цит. “ Да имаш или да бъдеш “ – Ер. Фром ) , има известна мъдрост.
Трябва да се отчете факта , че инстинктът за самосъхранение , най-често се оказва
единственият правилен избор.Но това е при животните , а при човека ? Той все пак е
мислещо същество от друга величина.Не трябва ли неговите усещания да са по-
различни от тези на животните ? Не трябва ли развитието на човешката му същност да
се отрази и върху неговия начин на живеене ?
Разбира се , че да ! Отговор на този въпрос са давали не един и двама от големите
мислители на човечеството.Социалната насоченост на техните разбирания за света и
стремежът им към една нова , по-хуманна форма на съществуване , са белязали цялото
историческо развитие на човечеството след появата на големите световни религии като
Юдаизма , Християнството и Будизма.
 “ Мъдреците и Пророците не са лелеяли идването на Месията , за да може
народът на Израил да господства над света или да властва над езичниците , нито
за да бъде възхваляван от другите народи , или да може да яде , да пие и да се
весели.Стремежът им бил Израил да бъде свободен да се посвети на Закона и на
мъдростта му и да няма никой , който да го потиска или нарушава , та да бъде
достоен за бъдещия живот ... Тогава няма да има нито глад , нито войни , нито
завист , нито борби между хората.Ще има в изобилие земни блага , и всеки ще
получи онова , от което се нуждае.Единственото занимание на хората по целия
свят ще бъде да познаят Бога. “
( Исайя 11:9 – от Кодекса на Маймонид )

Подобни са разбиранията и на К. Маркс за целта на живота , изразени в края на

третия том на “ Капиталът “ :
“ Царството на свободата започва в действителност едва там , където
престава трудът , диктуван от нужда и външна целесъобразност , следователно
по естеството на нещата то лежи отвъд сферата на същинското материално
производство. “ – А свободата , сама по себе си , е форма на щастие. ( курсивът мой –
М.М. )

Да Имаш ( да притежаваш ) и да Бъдеш ( да изхвърлиш ненужното от себе си –

това което не си ) са двете основни форми на човешкото съществуване , които са в
центъра на идеите на Маркс за появата на новия човек.
Не по-различни са и идеите на Алберт Швайцер , който казва :
“ ... Способността на съвременния човек да разбира културата и да я създава , е
снижена , тъй като условията , в които той е поставен , го правят незначителен и
го осакатяват ... Общата воля изхвърли от употреба свободата на мисленето ,
тъй като индивидите се отказаха от правото си да мислят като свободни
личности и подчиниха идеите си на своята принадлежност към една или друга
общност ...Веднъж отказазали се да отстояваме независимостта на мислите , ние
загубихме и вярата в истината ... Духовният ни живот е дезорганизиран ... Вече две
или три поколения живеят като трудещи се , но не и като хора. “
Удивително е сходството между идеите на Буда ( отхвърляне идеите за
неизменната субстанция и стремежа към самоусъвършенстване , а желанието , да
се притежава нещо , винаги причинява страдание у хората и мъка ),
средновековният теолог Майстер Екхарт ( “ Човек , който нищо не иска , е човек ,
който не е алчен за нищо. “ ) , а в по-ново време Карл Маркс и Алберт Швайцер :
“ 1.Радикалното им изискване за отказ от ориентацията към притежание
2.Настояването за пълна независимост 3. Метафизичният им скептицизъм
4. Религиозността им без вяра в Бога 5. Призивът им към социална активност в дух на
грижа за ближния и човешка солидарност. “
( “ Да имаш или да бъдеш “ – Ерих Фром )

Дори автори като Месарович и Пестел споделят , че единствената алтернатива на

икономическата катастрофа е коренното изменение на духовната природа на човека.Те
настояват за “ ... ново световно съзнание ... нова етика в използването на
материалните ресурси ... нова отношение към природата , основано на хармония , а
не на покоряване ... чувство за идентификация с бъдещите поколения ... “. Изводът ,
който правят е , че без фундаментално изменение на духовната природа на човека ,
“ Homo sapiens е обречен “.
Всички тези мисли , идеи и достижения на човешката култура се оказват безполезни
утопии , тъй като природният инстинкт за завладяване на пространство ще продължи
да се проявява , докато човекът нарича себе си човек.Двете форми на съществуване (
да имаш и да бъдеш ) са две различни философии , две различни усещания за това ,
което ни заобикаля , два начина да се предпазим от смъртта ( виртуалната и
действителната ).
Едва ли , причина за неискоренимият притежателен начин на мислене е само
индустриализацията на обществата.Няма спор , че капиталистическите
взаимоотношения са сериозна предпоставка за философията да имаш , но историята
показва , че там , където обществото се състои от икономически и политически елит ,
аристокрация или някаква обособена група , заобиколени от огромни деорганизирани
човешки маси , не може да се стигне до висшата форма на солидарност , поради
постоянно проявяващият се инстинкт на примитива.Плевелите в полето не могат да
бъдат премахнати по никакъв начин.Техният растеж може да бъде редуциран , но не и
премахнат.Нито Атинската демокрация от 5 в. пр. Хр., нито Римската република от 3 в.
пр. Хр., нито Френската революция от 1789 година , нито Октомврийската – от 1917
година успяха да докажат , че опитът да се достигне всенародно щастие е възможна
истина !
Мисълта , че човечеството може да пребивава в подобно състояние на блаженство е
в разрез с философията да бъдеш , защото човечеството става притежател на тази
форма на съществуване , и автоматически се припознава във философията да имаш.
Изобщо , щастието е състояние на духа ( съм щастлив ), а не материя
( имам щастие ).То идва и си отива.В природата има цикъл , който е вечен.Движение и
покой.Едното винаги следва другото.Цикълът може да се видоизмени , развитието и
трайността му да са с по-бавни или по-бързи темпове , но никога последователността
на фазите няма да бъде нарушена.По същия начин , състоянията на блаженство
представляват фази в развитието на човечеството.Щастието може да споходи
отделен човек , група , общност , държава или световно наднационална структура , но
то винаги ще се характеризира с определена трайност във времето и пространството ,
защото това е естествения ход на природните закони.
Стремежът да се достигне Бог , едновременно от всички , е обречен на
неуспех.Свидетелство за това можем да открием в притчата за Вавилонската кула , в
завоевателните походи на Александър Македонски , в християнската религия , та дори
и в глобализацията на света , защото всичко това са просто виртуални истини ,
недостижими идеали и хуманистични утопии , които всеки , единствено сам , може да
ги приеме , преосмисли и бъде.
Щастието на човека е когато намери своя вътрешен мир и се спаси от дразнителите ,
представляващи заплаха за живота му.Щастието е форма на изразходваният ефективно
инстинкт за самосъхранение на човешкия индивид.То е биологически , физиологически
и психически обусловено и предпоставено , но винаги е относително.Там където има
нежелана ( осъзната или неосъзната , инстинктивна ) регистрация на дразнение , не
може да има щастие.

Библиография: “Да имаш или да бъдеш“ - Ерих Фром