Малин Маринов

III-ти курс Драматургия

НАТФИЗ “ Кр. Сарафов “
14.01.2008 г.

Лудостта
като социална форма

Когато говорим за лудостта , едва ли някой има колебания в интерпретацията на тази

странна дума , придобила както негативен , така и положителен нюанс в нашите
представи.
Разбира се , на първо място , лудостта е асоциална форма на човешкото поведение.
Това е ситуация , в която проявлението на определено действие не съвпада с
общоприетите норми и правила в обществените взаимоотношения на човека.Най-често
това е паразитно явление с негативно влияние върху обществените порядки и
социалната система , която за да функционира нормално , трябва да бъде изградена от
непроменливи закони и правила.И именно , нарушаването на тази относително
постоянна , и същевременно развиваща се социална структура , представлява
момента , който ние наричаме отклонение , алиенация или просто лудост.
Съвременните схващания за лудостта , в широкия смисъл на тази дума , са много
повече нюансирани , отколкото разбиранията на хората от древността или
средновековието.Това е обяснимо , тъй като съвременният човек е в по-голяма степен
ерудиран във всяко едно отношение.
Освен в крайната и същевременно класическа форма на лудостта – патологията ,
тоест болестното състояние на индивида , под лудост , съвременният човек разбира ,
примерно скачането с бънджи от 100 метра височина , къпането в басейн с температура
на водата -15 / -20 градуса или поставянето на всякакви рекорди , надвишаващи
неколкократно възможностите на обикновения човек.
Разбира се , това са прояви , които излизат извън рамките на социалната норма , но
те са относително безвредни за обществото , тъй като с действията си не застрашават
човешките индивиди.Тази лудост е приемлива и строго субективна , защото
различните хора могат да я интерпретират и като лудост , и като нестандартна проява
на индивида , тоест такава лудост е безопасна за обществото , за разлика от
патологичната форма и нейните различни проявления.
Връщайки се назад във времето , няма как да не отбележим голямата роля на
“ контролираната от жреческото съсловие лудост “ .Това са предимно игрите ,
ритуалите и жертвоприношенията на човека от древните общества.Тази лудост е била
необходима , за да се освободи напрежението, натрупано в организмите на древния
човек.С други думи тази псевдо-лудост е имала строга социална роля и съзнателно е
била провокирана от водачите , с цел пречистване на енергията , която евентуално би
довела до истинската лудост.Лудостта , в случая , е представлявала определена
социална форма , защото тя е била възприемана като нещо нормално , като част от бита
и културата на тези общества.Такива социални форми съществуват и днес , и никой не
си дава сметка , че те не са естественото състояние на човека , следователно те би
трябвало да бъдат окачествени като асоциално явление , тоест лудост , но на практика
те не са лудост , защото са общоприета норма на поведение , въпреки краткостта на
периодичното си проявление.
Така се оформят двата момента на лудостта като :
1. приета социална форма 2. неприета или асоциална форма
 Определено втората , асоциалната форма на това явление е по-известна и по-актуална
за разглеждане от психолози , философи и изследователи на човешките
взаимоотношения в нормална среда , тъй като тази асоциална форма на лудостта , на
практика , засяга живота и съществуването на нормално развиващата се човешка
единица.
Ето защо , различните проявления на болестното състояние - лудост са били обект на
сериозни и задълбочени изследвания от древността до наши дни.
Всяка форма на асоциално поведение в обществото е била санкционирана , с цел
предпазване на “ нормалните “ индивиди.Жените , определяни като магьосници и
вещици , били изгаряни , просяците и прокажените били затваряни , престъпниците
били екзекутирани и т.н.
Тези жестоки действия не са били нищо друго , освен предпазни мерки или инстинкт
на колективното чувство за самосъхранение.
За първи път , проблема с ненужните , и негативно влияещи човешки индивиди , е
бил кардинално решен в края на 16 и началото на 17 век , в Западна Европа , когато се
откриват така наречените интернати , където били затваряни , най-напред прокажените
и болните , с цел - излекуване , а след това и всички луди , проститутки , престъпници ,
просяци и скитници , тоест “вредните паразити “ в обществото.
С това се сложило началото на официалното и целенасочено преследване на
асоциалните човешки единици.Тези мерки превръщали затворените “ луди “ в още по-
отчуждени от света хора.Проблемът бил там , че сред истински лудите , имало и
много , които не били луди , но системата ги изхвърляла , поради безстойностното им и
безполезно , дори вредно за “ нормалното общество “ , съществуване.
И въпреки че имал недостатъци , този социален механизъм имал своите достойнства
и благодарение на него , обществените системи са се запазили в “ сравнително
порядъчно състояние “.
Разбира се , представите за това кой е луд и кой допустимо луд са се променяли в
зависимост от политическите , икономическите и социални фактори , и днес лудостта ,
схващана като болестно състояние , има изключително много проявления.В нея се
включват както патологичните случаи на шизофрения , параноя , така и социалните
явления от по ново време , свързани със сексуалната природа на човека , като
хомосексуализъм , педофилия , маниакалните убийци , невменяемите престъпници
( едва ли някой истински престъпник може да бъде вменяем - курсивът мой М.М ) и
др.
Съвременните общества тепърва имат задачата и отговорността да се справят с едно
от най-опасните , в историята на човечеството , явления като лудостта в скритата и
форма – агресията.

Библиография :
1. “ Лудостта през класическата епоха “ - Мишел Фуко