Вменяемост и Невменяемост

Вменяемост се търси в момента на извършване на деянието и към

момента на търсене на нак. отг.( ако след деянието лицето изпадне в
състояние на невменяемост, процесът се спира или прекратява в
зависимост от прогнозата за оздравяване. По отношение на невменяемите
не са наказание по смисъла на НК, а принудителни медицински мерки,
чиято уредба е в чл.89-92).

Вменяемост е състояние на психиката, при което деецът притежава

способността да разбира свойството и значението на извършеното от него
деяние, а също и да може да ръководи постъпките си. Първите два
елемента се наричат интелектуална страна на вменяемостта, а третата-
волева. От казаното следва, че преценката е винаги спрямо конкретно
деяние. Въпросът за вменяемостта се поставя с оглед на извършеното
общ.опасно и противоправно деяние.

- 1-во. Да разбира свойството означава на най- ниско материално-

предметно ниво да знае характеристиките на деянието и до какви
последици може да доведе.
- 2-ро Да разбира значението означава да разбира, че деянието му е
общ. опасно, че е забранено и се оценява негативно от обществото.
- 3-то Да ръководи постъпките си означава, че деецът има свободна
воля и може да се въздържи от деянието си. Тази последна
предпоставка предполага горните две, но има и самостоятелно
значение, когато деецът страда от поражение на волята. Става дума
за неопределим импулс, който е в основата на дадено поведение и
който изключва вменяемостта само за това поведение. Коментираме
фигурата на частична невменяемост- деецът е невменяем за едни
престъпления, а напълно вменяем за други.(напр. пироман не
отговаря за палеж, клептоман- кражба, но за други престъпления
отговарят.) Разстройствата в полово влечение са неизвинителни. Те
не водят до разстройство на волята(напр. педофил, некрофил и т.н.)
Невменяемостта е качество на психиката, при което деецът не е могъл да
разбира свойството или значението на извършеното деяние, или не е
могъл да ръководи постъпките си. Понятието е дефинирано в чл.33,ал.1 и
е изградено от два критерия. Първият е медицински(психиатричен) и
отразява причината за невменяемост. Той включва три групи разстройства,
а именно умствена недоразвитост(олигофрения), продължително
разстройство на съзнанието и краткотрайно разстройство на съзнанието.
Наличието на медицински критерий е задължително за наличие на
невменяемост, защото той е причината да се стигне до втория критерий-
юридически(психологичен)- той отразява наказателноправната същност на
невменяемостта.

Олигофренията(Умствена недоразвитост) е поражение в развитието на гл.

мозък в резултат на проблеми по време на бременността или в ранна
детска възраст, прекарани възпаления на гл. мозък. Олигофренията има 3
степени:
1. Идиотизъм- пълна липса на интелект и на членоразделна реч;
Безпомощност и невъзможност за полагане на труд.
2. Имбецилност – много нисък интелект, тежко разстройство на речта,
но със способност за придобиване на известни знания и за
елементарен труд под чуждо ръководство.
3. Дебилност- Сравнително развита реч, възможност за полагане на
елементарен труд, но неспособност за абстрактно мислене и за
оценка на по- сложни положения.
Идиотите и имбецилите са невменяеми, докато дебилите са по начало
вменяеми, доколкото се касае до общ.опасни деяния, свързани с по-
сложни ситуации, които изискват абстрактно мислене. Когато бъде
използван от нак.отг. лице да извърши престъпление, за което той е
неотговорен, фигурата е на посредствено извършителство, т.е. отговорен е
този, който посредством другиго върши престъплението.

Продължително разстройство на съзнанието- тук се включват

психиатрични заболявания, които водят до невменяемост и при които
липсва благоприятен изход: шизофрения, циклофрения, епилепсия и т.н.
 1. Шизофренията е раздвоение на личността и съзнанието. При липса
на терапия тези лица могат да изпаднат в състояние, което считат за
опасно за живота им, чувстват се нападнати, преследвани, усещат
витална мъка и тъга.

2. Циклофрения- се характеризира с тъмни и светли периоди. Състои се

в честа промяна в настроенията.

3. Маниакално-депресивни състояния- по незначителен повод лицето

изпада в патологичен ефект. Нещо ги провокира и лицата, крайно
разстроени, обзети от негативна емоция, извършват деянието.

4. Епилепсия- изразява се в припадъци със загуба на съзнание, в

периодични остри психически разстройства. Проблемът не е когато
лицето е в безсъзнание, а при острите психични разстройства, който
предшестват или последват припадъка, характеризиращи се с
помрачаване на съзнанието.

Краткотрайни разстройства на съзнанието- изходът тук е благоприятен.

Състоянието трае кратко и е преодолимо. (патологичен афект, патологично
алкохолно опиване, сумнамбулизъм, временна токсикация на организма.)
1. Патологичен афект- силно раздразнено състояние, автоматизирана
реакция на отмъщение, липса на спомени след деянието. За разлика
от него, при физиологичния афект(чл.118) лицето бива реално
провокирано от пострадалия, отново изпада в раздразнение, в
състояние на стеснено съзнание, което обаче го оставя вменяем.
Този афект трае около 30мин.

2. Патологично алкохолно опиване- изключително рядко състояние.

Става дума за вид алергия към алкохола, при която и най- малката
доза води до невменяемост. Нормалното алкохолно опиване
запазва вменяемостта и дори се счита за отегчаващо обстоятелство.

Указаните три категории състояния(умствена недоразвитост,

продължително и краткотрайно разстройство на съзнанието) са
единствените, които съгласно НК обосновават невменяемостта. От това
следва, че другите възможни по- леки психически отклонения не могат да
представляват основание за изключване на нак.отг. на субекта, макар че те
биха могли евентуално да имат значение при индивидуализирането на
наказанието. Такива са по начало психопатиите, неврозите, половите
извращения.
В редица случаи въпросът дали общ,опасната проява е извършена от
субекта в състояние на вменяемост или не, представлява значителна
сложност. Възможни са различни степени на умствена недоразвитост,
различни стадии в развитието на хроничните душевни болести, различни
по интензивност остри психически разстройства; срещат се също така и
симулации на невменяемост. Всичко това налага при съмнение за
невменяемостта на дееца да се прибягва до съдебнопсихиатрична
експертиза. Тя ще даде изводите си относно интелектуалните и волевите
качества на дееца по време на проявата.
Всичко това обаче представлява психиатричен материал, който подлежи
на оценка от съда, тъй като въпросът за невменяемостта или вменяемостта
на дееца е такъв на наказателноправна квалификация.
Съдебнопсихиатричната експертиза се явява полезна и необходима, но все
пак е само техническа помощ. Разбира се , ако съдът не се съгласи със
заключението на дадената експертиза, той трябва да аргументира своето
становище.

Пълна невменяемост- При нея, субектът не може изобщо да разбира

свойството и значението на своите прояви и да ръководи постъпките си.
Такова с-е съществува при идиотията, имбецилността и шизофренията.
Частична невменяемост- Субектът не може да разбира св-то и значението
на някои по- сложни от фактическа и обществена гледна точна
общественоопасни деяния или пък не е в състояние да ръководи
постъпките си, свързани само с определен обект. Такова с-е съществува
при дебилните и при страдащите от налудни идеи, или разстройство на
волята.
Нямалена вменяемост- Невменяемостта представлява психическо с-е,
различно от вменяемостта. В някои случаи обаче е възможно
способностите на субекта да разбира с-вото и значението и да ръководи
постъпките си, да бъдат в значителна степен ограничени. (дебилни
психопатии, физиологичен афект)

Принудителни медицински мерки- Лицата извършили общественоопасно

деяние в състояние на невменяемост или тези изпаднали в такова с-е
преди постановяване на присъдата, се нуждаят от особено внимание.
Причина за това е, че тяхното заболяване нерядко е източник на
потенциална опасност за рецидивиране. В наложени съответни
принудителни медицински мерки. Видовете принудителни мед.мерки са
посочени в чл.89 от НК и те са :
- Предаване на близки, ако поемат задължение за лекуването на
лицето под наблюдение на психо неврологичен диспансер.
- Принудително лекуване в обикновено психологично заведение.
- Принудително лекуване в специална психиатрична болница или
специално отделение в обикновен психологично отделение.
Срокът, през който ще се прилагат тези мерки не се определя, но съдът е
длъжен да се произнесе до 6 месеца дали той ще бъде продължен, или
отменен.

Значение на вменяемостта- Вменяемостта обосновава принципната

възможност едно лице виновно да извърши конкретно престъпление. Тя
се свърза с качествата на психиката на престъпния деец. Нак.правен укор
се оправя само към вменяемо лице предвид философската концепция за
свобода на волята, респективно за поливариантност на поведението.
Вменяемият може да избира:
1- Целите си, а във връзка с тях- начините и средствата за постигането
им. На една цел могат да съответстват правомерен и престъпен
начин на удовлетворяване. Дори когато начинът е само престъпен,
вменяемият може да се въздържи от извършване на
престъплението. Действалите в с-е на невменяемост не могат да се
подчинят на наказателните норми. Предвид неадекватното
схващане на реалността или автоматичната реакция на външно
раздразнение. Последната не се определя волево и при нов случай
 реакцията им ще бъде същата. Тук не става въпрос за процес на
превъзпитаване.

Връзка между вменяемост и вина- Вменяемостта е предпоставка

даденото лице да действа виновно при осъществяването на конкретно
общ,опасно и противоправно деяние. Вината, макар и суб.елемент, е
елемент на престъплението, тя се свързва с деянието. Изразът „могъл е“
при вменяемостта се разбира като капацитет, възможност, способност на
психиката, а при формите на вина по чл.11 изразът „могъл е“ се свързва с
нещо различно, а именно- имал е обективната възможност да предвиди
последици, да осъзнае общ.опасния характер на деянието.