Възникване на теориите за темперамента.

Хуморални теории за типовете темперамент

1. Първата класификация на темперамента (Гален):

- холеричен, сангвиничен, флегматичен и меланхоличен темперамент
2. Конституционална типология на Е. Кречмер:
- шизотимичен темперамент;
- циклотимичен темперамент.
3. Конституционална типология на У. Шелдън:
- Висцеротония;
- Соматотония;
- Церебротония.

Учението на И. Павлов за типовете темперамент

4. Типове темперамент в зависимост от свойствата на нервната система:

- Слабост-сила;
- Уравновесеност – неуравновесеност;
- Подвижност – инертност на нервните процеси.

Психологически (факторни) теории за темперамента

5. Теория за темперамента на Хейманс и Вирсма (8 типа темперамент):

- Емоционалност – отсъствие на емоционалност;
- Активност – пасивност;
- Първична – вторична функция.

13-факторната теория за темперамента на Гилфорд

6. 4 суперфактори:
- Избухливост – сдържаност
- Реализъм
- Емоционалност
- Социална адаптируемост

Факторна концепция на Л. Търнстоун

7. 7 основни фактора:
- Активност;
- Енергичност;
- Импулсивност;
- Доминантност;
- Стабилност;
- Социабилност;
- Рефлексивност
Типологията на К.Г. Юнг

8.
1 Екстровертиран мислителен тип;
2 Екстровертиран емоционален тип;
3 Екстрвертиран сензорен тип;
4 Екстрвертиран интуитивен тип;
5 Интровертиран мислителен тип;
6 Интровертиран емоционален тип;
7 Интровертиран сезнорн тип;
8 Интровертиран интуитивен тип.

Типове темперамент (акцентуации на характера) по К. Леонхард

- Хипертимен тип темперамент;

- Дистимен тип;
- Афективно-лабилен тип;
- Афективно-екзалтиран тип;
- Емотивен тип;
- Тревожен тип темперамент.

Представите за темперамента на Х. Айзенк

- Емоционална стабилност – лабилност;

- Екстроверсия – интроверсия.

Регулаторната теория за темперамента на Я. Стреляу

- Реактивност
- Активност

Модел на темперамента на Р. Клонингер

- Търсене на новости
- Избягване на вреда
- Зависимост от награди

Възрастови промени в темперамента

…..

Връзка между характера и темперамента

……
Основоположници на диференциалната психология (1895г.):

- Френсис Галтън
- Алфред Бине
- Уилям Щерн

ПРЕДМЕТ на диференциалната психология:

1. Природата и размаха на индивидуалните различия между хората. Особено внимание се

обръща на различията в психичния статус между големи групи от хора - различия между
половете, между големи социални групи в обществото, между човешките раси и др. Това е
специфичният предмет на диференциалната психология.

2. Факторите, които ги пораждат.

а) наследственост;

б) социално обкръжение (среда);

в) социално-класова принадлежност;

г) културният контекст, в който индивидът се развива.

Индивидуални различия в поведението като предмет на диференциалната психология

обхващат:

- причини
- проявления
- размер на различията
- влияние на индивидуалните различия върху физическото състояние, подготовката и
развитието на индивидите.
- В предмета на тази научна дисциплина влиза и изследване на свойствата на
традиционните групи ( на маргинализираните хора, етнически групи, различия по
пол и раса и пр.; различни групи с определена културна принадлежност).

Според Бине и Анри основните проблеми на диференциалната психология могат да бъдат

обособени в 2 групи:

- Изучаване природата на индивидуалните различия, определяне размера на тези

различия, като се имат пред вид различия в психологическите процеси (напр. воля,
възприятие, сензитивност и пр.)
- Изучаване и разкриване взаимоотношенията между психическите процеси в
индивидуума чрез класификация на качествата и определяне на фундаменталните
функции на индивидуалността.
Какво измерва IQ?

- скала за измерване на интелекта (1905г.)

- Скалата на Търман

психическата възраст
IQ=--------------------------------------- x 100
хронологичната възраст

Модел на интелекта на Кетъл

Интелектът се състои от кристализирала и флуидна интелигентност
- Кристализирала интелигентност – съвкупност от знания и интелектуални навици на
човека, придобити в хода на социализацията.
- Флуидна (подвижно-аналитична) интелигентност – способности, определени от
онтогенетичното развитие, които в малка степен са повлияни от културата,
предимно са биологично, природно детерминирани.
Двуфакторен модел на Спирмън
- Общ фактор “g”, който измерва базисна интелектуална способност ( нивото на
менталната енергия, присъща на даден индивид).
- Специфичен фактор “s”, измерва талантите, естествената предразположеност на
индивида, чрез която менталната енергия може да бъде приложена към конкретни
форми на взаимодействия.
Факторен модел на Търнстоун
- Търнстоун диференцира 12 фактора на интелигентността: пространствен, числов,
словесно разбиране, плавност на речта, скорост на възприятието, асоциативна
памет и пр.
Модел на Гилфорд
Моделът предлага три измерения на интелекта:
1. Операции
2. Съдържание
3. Продукт (резултат)
Модел на Стърнбърг – триединна теория за интелекта
На интелекта влияят три типа психични процеси:
1. Мета-компоненти: регулират процеса на решаване на проблема (определяне на
проблема, определяне на етапите и процеса на решение, решение за достигане до
окончателното решение.
2. Изпълнителни компоненти – процесите, чрез които решаваме конкретни проблеми
3. Компонентите на придобитите знания, свързани със специфично обучение.
Интелекта в структурата на индивидуалните свойства
- Интелект и темперамент
- Тревожност и интелект
Възгледи за емоционалността

 Емоционалността разбирана като емоционална възбудимост;

 Емоционалността, разбирана като хиперемоционалност;
 Емоционалността като свойство на темперамента.
Емоционалност
 Качествени свойства – намират израз в знака и модалността на доминиращата емоция;
 Динамични свойства – възникване, протичане и прекратяване на емоционалните
процеси и тяхната експресия.
Генезис на емоционалността
 Генетична обусловеност;
 Връзка между емоционалност и тип ВНД (висша нервна дейност);
 Влияние на средовите фактори;
 Влияние на емоционалността върху социалната адаптация.
Типове темперамент и емоционалност: класификацията на Хейманс – Льо Сенна
 Типологизиращи характеристики:
– Емоционалност;
– Активност;
– Първичност.
 Типове темперамент:
– Нервен;
– Сантиментален;
– Бурен;
– Страстен;
– Сангвиник;
– Флегматик;
– Аморфен;
– Апатичен.
Емоционално стабилни – нестабилни типове личност
 Емоционална стабилност/ нестабилност – невротизъм – тревожност;
 Психологически особености на тревожните типове личности;
 Роля на генетичните и средови фактори;
 Ефективност на дейността на хората с високи нива на тревожност.
Модалност на емоционалните типове
 13 типа модалности при комбинирането на три основни емоции: страх, радост и гняв;
 Класификация на емоционалните типове в зависимост от общата емоционална
насоченост на хората: алтруистичен, праксически и гностичен тип личност;
 Оптимисти/песимисти.
Стеснителните личности
 Определения за стеснителност;
 Генезис на стеснителността;
 Личностови особености. ;
 Негативни последици от стеснителността.
Емпатийните личности
 Емпатия – определение;
  Личностови особености на проявяващите висока емпатийност;
 Фактори, влияещи върху емпатийността;
 Възрастово-полови особености при проявяването на емпатия.
Гневливи и агресивни личности
 Гневливост – определения;
 Видове агресивно поведение: вербална, физическа, косвена агресия;
 Авто- и хетероагресия.
Стилове мотивация
 Дж. Ротер – външен и вътрешен локус на контрол
 Импулсивен и управляем (рефлексивно-волеви) стил на действие
 Концепцията на З. Де Чармс: два типа личности – “самобитна личност” и “пешка”
Мотивация за постигане на успех или за избягване на неуспеха
 Хоппе – понятие за “равнище на претенции”
 Мотив за постижения – Дж. Мак-Клелланд
 Характеристики на хората с високо ниво на стремежа към постижения: стремят се към
задачи със средна степен на трудност, предпочитат да поемат отговорност за
решенията си, поставят си постижими цели.
Индивидуални особености и мотивация
 Влияние на типа телосложение: пикничен, атлетичен и астеничен върху потребностно-
мотивационната сфера
 Любознателността като индивидуална потребност на особеност на личността
 Хората с преобладаващ мотивация, свързана със съперничество – ценят високо своята
предприемчивост и воля.
 Хората с преобладаващ стремеж към достижения подчертават своите делови качества:
организирани, практични, предприемчиви.
Търпеливите и нетърпеливи личности
 Определения
 Индивидуални различия
 Търпеливост и тип висша нервна дейност
Настойчивите личности
 Дефиниция за настойчивост като черта на личността
 Личностови особености на хората с високи нива на настойчивост.
Самообладание
 Определения
 Връзка на самообладанието със самоконтрола и саморегулацията
 Въздържани/ невъздържани типове личност.
 Стоицизъм като личностова характеристика
 Смелите/ страхливи личности; стенични и астенични прояви на страха
 Решителните/ нерешителни личности
Дефиниции на понятието “когнитивен стил”
 Познавателна дейност или познавателна стратегия, обединяваща начини за получаване
и преработка на информацията, контрол над информацията и начин на
възпроизвежданет й.
 Отличава се с голямо постоянство и ниска вариативност през годините и
кросситуативно
  Включва възприятия, мислене и действия, свързани с решаването на познавателни
задачи.
Видове познавателни стилове в зависимост от типа възприятие
 Зависими от полето
 Независими от полето
Видове познавателни стилове в зависимост от типа реагиране
 Импулсивност
 Рефлексивност
Видове познавателни стилове в зависимост от познавателния контрол
 Ригидност
 Гъвкавост
Видове познавателни стилове в зависимост от диапазона на еквивалентност
 Тесен диапазон
 Широк диапазон
Видове познавателни стилове в зависимост от сложността:
 Когнитивна простота
 Когнитивна сложност
 Толерантност към нереалистичния опит
Видове познавателни стилове в зависимост от типа мислене:
 Аналитичен
 Синтетичен
Видове познавателни стилове в зависимост от доминиращия начин за преработка на
информацията:
 Образен
 Вербален
Видове познавателни стилове в зависимост от локализацията на контрола:
 Екстрнален
 Интернален
Познавателни стилове и индивидуални психологически характеристики
 Догматизъм;
 Креативните личности.