Акцентуация. Диагностика на характера.

Акцентуация (лат. accentus - ударение), акцентуация на характера,

акцентуация на личността – нормална особеност на характера, при която
отделни негови черти са извънредно усилени, в резултат на което се усилва
избирателната уязвимост по отношение на определен род психогенно въз-
действие, при запазена добра устойчивост към другите. Акцентуацията не
е психическо разстройство, но по реда на своето сходство с разстройствата
на личността се приема, че между тях е налична определена гранична до-
пирна точка.
Терминът „акцентуация” е въведен през 1968 г. от немския психиа-
тър Карл Леонхард, който го употребява в словосъчетанието „акцентуи-
рана личност“ и „акцентуирани черти на личността“. Той описва акцентуа-
цията, като извънредно усилване на индивидуалните черти на личността, с
тенденция за преход към патологично състояние в неблагоприятни усло-
вия. Леонхард характеризира акцентуацията и като „отклонение от нор-
мата”, но отбелязва , че по негово мнение „50% от живеещите в Берлин
са акцентуирани личности и 50% - стандартен тип хора”. Той разработ-
ва своя класификация на акцентуациите, в която може да се види значи-
телно влияние на психоаналитично представените типологии на психични-
те разстройства.
Понятието „акцентуация“ е близко до понятието „разстройство на
личността”. Основни отличителни различия между акцентуацията и разст-
ройствата на :
(1) Акцентуираният човек реагира специфично на специфични пси-
хогенни въздействия, но само на тях, докато човек с разстройство на лич-
ността реагира на всяко психогенно въздействие в съответствие с особе-
ностите на своето разстройство (обхваща всички сфери на живота).
(2) Акцентуациите могат да се наблюдават най-добре в определени
периоди от живота на човек (например периода на подрастващите) и обик-
новено затихват с времето, докато разстройството на личността се проявя-
ва в ранния жизнен период, стабилизира се, усилва се и се проявява в тече-
ние на целия живот.
(3) Акцентуацията може да не доведе до социална дезадаптация въ-
обще или да предизвика такава само за определен кратък период от време,
докато разстройството на личността поражда постоянна дезадаптация.
По степен на изразеност акцентуацията бива:
а/ Явна акцентуация – краен вариант на норма. Акцентуираните
черти на характера са достатъчно изразени в течение на целия живот.
б/ Скрита акцентуация – традиционен вариант на норма. Акценту-
ираните черти на характера се проявяват в резултат на психическа травма,
но не водят до хронична дезадаптация.
 Съгласно теорията за „акцентуираните личности“, съществуват чер-
ти на личността, които сами по себе си не се явяват патологични, а само
при определени условия могат да се развият в положителна или отрица-
телна посока. При психопатите тези черти достигат особено висока изразе-
ност.
Личностните акцентуации са всъщност проявени по-ярки личностни
черти и се откриват обикновено в нехармоничните, вътрешно неконсоли-
дирани личности. Тези особености дават основание за изграждане на от-
делна типология, на личностни акцентуации или акцентуирани личности,
които са на границата между норма и психично разстройство. Основна
особеност при тях е съобразната предразположеност за възникване на пси-
хично отклонение до личностово разстройство. Подобен тип личности
най-често се адаптират, реализират безпроблемно, дори постигат много
добра, висока професионална изява. Отклонение може да се появи след
преживяване на сериозна психотравма или силен стрес, който е засегнал
слабото място. При тази личност има предразположеност към съответен
тип психично и емоционално реагиране. Наличието на определен вътре-
шен конфликт, водещ до постоянно натрупване на негативни преживява-
ния, води до формиране на повишен фон на емоционална напрегнатост и
често резултатът е развитие на психосоматично заболяване като астма, яз-
ва - симптоматика, която не се проявява при хармонични, вътрешно кон-
солидирани личности. Това са хора, при които има устойчиво съчетание на
неустойчиви параметри. При тях не е изявена патологична динамика или
резки нарушения на социалната адаптация. Нарушенията произтичат от
вътрешни актуални проблеми, с които личността не може сама да се спра-
ви. Основно акцентуациите се диагностицират и установяват над 15 – 16
годишна възраст. В периода на пубертета установените акцентуации са
най-често временни състояния, които преминават с възрастта.
Диагностиката на акцентуираните личности се измерва с характеро-
логичен, диагностичен въпросник, който е конструиран на базата на кон-
цепцията на Леонхард от неговия сътрудник Х. Шмишек. Въпросникът е
предвиден за индивидуално изследване.
В междуличностните отношения най-често този тип личности се ха-
рактеризират като странни, особняци, чудаци, някои от тях като демонст-
ративния тип личности, постигат значими изяви в публични дейности и
често са желани партньори.
Акцентуацията не е болест, не е патология, не е психопатия, а екст-
ремен израз на нормата. Това е изострянето на всякакви отделни черти,
които при определени неблагоприятни условия могат да доведат до пато-
логия - психопатия. П. Б. Ганушкин формулира три критерия за психопа-
тия:
 1. Стабилност във времето. Характерът може да се счита за пато-
логичен, т.е. разглеждан като психопатия, ако е относително стабилен във
времето (променя се малко по време на живота).
2. Цялостта на проявлението на характера. При психопатията ед-
ни и същи черти на характера се срещат във всички сфери от живота на
човека: в производствени дейности, у дома, в общуването с приятели и
роднини и т.н.
3. Социална дезадаптация. Човек постоянно има житейски труд-
ности. Освен това тези трудности се изживяват или от самия него, или от
хората около него.
В случай на акцентуации на характера, може да няма нито един от
изброените признаци на психопатия, или поне и трите признака никога не
присъстват наведнъж.
Липсата на първия знак се изразява в това, че акцентирането на ха-
рактера се проявява само на определени етапи от развитието на личността.
Най-често се формира в юношеството и се изглажда с порастването.
Липсата на втория знак означава, че подчертаните черти на характе-
ра не се появяват в никаква обстановка, а само при специални условия. В
същото време трябва да се отбележи, че селективната уязвимост на черти-
те на характера по отношение на определени видове влияния много често
може да се комбинира с добра или дори повишена устойчивост на тази
черта към други влияния.
Социалната дезадаптация с акцентуация или изобщо не се случва,
или може да бъде временна, краткотрайна. Трудностите при адаптирането
на личността в някои специфични ситуации с определена акцентуация на
характера могат да се комбинират с добри и дори повишени способности
за социална адаптация в други ситуации.

Видове акцентуации на характера

В зависимост от тежестта има очевидни и скрити (латентни) акцен-

туации. Изричните акцентуации се появяват относително постоянно, с ла-
тентни акцентуации, заострените черти на характера не се откриват, дока-
то човекът не попадне в екстремни условия. При тези условия скритите
акцентации се превръщат в явни. При изключително неблагоприятни ус-
ловия за личността акцентирането на характера може да доведе до патоло-
гични промени в личността - психопатия.
Въз основа на тази теория за акцентиране на характера са създадени
различни класификации. Най-известни са класификациите на К. Леонхард
и А. Е. Личко.
 Типология на акцентуираната личност по Леонхард

1. Хипертимен тип. Доминира повишено настроение, общителен, с

изразителна мимика, насочва се към различни дейности, недостатъчно из-
пълнителен. Привлича околните със своя оптимизъм и инициативност, но
същевременно проявява лекомислие, склонен е към аморални постъпки,
раздразнителен е. Не понася дисциплината, самотата и еднообразието в ра-
ботата.
Хората от този тип се отличават с повишена подвижност, общител-
ност, изразителни жестове, мимики, пантомимика. Завишена самостоятел-
ност. Недостатъчно чувство на дистанция в отношенията си с другите.
Често спонтанно се отклонява от първоначалната тема на разговор. Нався-
къде внасят шум. Стремят се да командват в компанията си. Те почти ви-
наги имат добро настроение, добро самочувствие, висок жизнен тонус, не-
рядко цветущ вид, добър апетит, здрав сън, склонност към чревоугодни-
чество и всякакви радости в живота. Това са хора със завишена самооцен-
ка, весели, лекомислени, повърхности и в едно с това делови, изобретател-
ни, блестящи събеседници. Хора умеещи да развличат останалите, енер-
гични, деятелни, инициативни. Големият стремеж към самостоятелност
може да служи като източник на конфликти. За тях е характерна реакция
на гняв, раздразнение, особено когато срещат силно противодействие. То-
гава те и търпят неудачи. Склонни към аморални постъпки, повишена раз-
дразнителност. Изпитват недостатъчно сериозно отношение към своите
задължения. Те трудно могат да търпят условия на сериозна дисциплина,
монотонна дейност, или да работят сами (изолирано).
2. Импулсивен (възбудим) тип. Отличава се с импулсивни реакции;
неуправляем е; мрачен и замислен; властен с близките си. Когато е спокоен,
е добросъвестен и стриктен. При емоционална възбуда обаче е избухлив,
трудно се контролира и е крайно раздразнителен.
Недостатъчната управляемост, отслабения контрол над влеченията и
подбудите се съчетава при такива хора с власт на физиологическите вле-
чения. За него е характерна повишена импулсивност, грубост, гневливост,
склонност към търкания и конфликти, в които се явява като активна, про-
вокираща страна. Раздразнителен, нетърпелив, често сменя мястото на ра-
бота, неприспособим към колектива. Отличава се с ниска контактност в
общуването, прибързаност на вербалните и невербални реакции. За него
никакъв труд не е привлекателен, работи единствено по необходимост
(принуда), по същия начин няма желание за учене. Равнодушен към бъде-
щето, изцяло живее в настоящето с желания да извлече от него максимал-
но развлечения. Повишената импулсивност или възникналата реакция на
възбуда се гаси трудно и може да бъде опасна за околните. Той може да
бъде властен и да избира за общуване най-слабите.
 3. Емотивен тип. Отличава се с особена чувствителност и сълзли-
вост. Предпочита да общува с ограничен кръг хора, с които има добри от-
ношения. Не предизвиква конфликти, но е обидчив, като същевременно се
старае да не показва обидата си на околните. Привлича с доброта, състрада-
телност, чувство за дълг, изпълнителност.
4. Педантичен тип. Ригидност на психичните процеси; добросъвес-
тен; неконфликтен, но предявява към околните различни формални изиск-
вания. Привлекателен е със своята старателност и надеждност в работата;
отблъсква с формализъм, вечно недоволство, високомерие.
Характеризира се с ригидност, инертност на психическите процеси,
дълго преживяване на травмиращите събития. В конфликти встъпва рядко,
по-скоро се оказва пасивната страна, отколкото активната. В същото време
твърде силно реагира на някое нарушение на порядките. В службата се
проявява като бюрократ, който предявява към околните с много формални
изисквания. Пунктуален, акуратен, особено внимание отделя на чистотата
и порядките, скрупульозен, добросъвестен, склонен точно да следва плана.
В изпълнение на задачите е ненатраплив, концентриран, ориентиран към
високо качество на работа и особена акуратност, склонен към чести са-
мопроверки, съмнения в правилността на изпълнение на работата, форма-
лизъм. С охота отстъпва лидерството на други хора.
6. Тревожен (боязлив) тип. Неуверен в себе си, поддава се на уни-
жения и неприятни шеги. Същевременно е дружелюбен, неконфликтен, из-
пълнителен и самокритичен.
За хората от този тип е свойствена ниска контактност, минорно наст-
роение, подчиняемост, плашливост, неувереност в себе си, изолираност,
боязън, предпазливост, липсва инициатива. Самооценката им е пословично
ниска, като непрекъснато търсят и се нуждаят от подкрепата на другите.
Силно са раними и чувствителни. При грубо отношение на околните или
дори само ирония лесно се обиждат и отдръпват.
7. Циклотимен (афективно-лабилен) тип. Типични за него са чес-
тите промени в настроението. Когато е в повишено настроение, е общителен
и поведението му е сходно с хипертимния тип. При потиснато настроение е
затворен и поведението му е сходно с дистимния тип.
8. Демонстративен тип. Общителен, жаден за лидерство и похвали.
Самоуверен е, с високи претенции, склонен към интриги и стимулира кон-
фликти. Същевременно е артистичен, способен е да привлича околните с
нестандартните си постъпки и мислене.
Характеризира се с повишена способност към сближаване, демонст-
ративно поведение, жизненост, подвижност, леко установяващ контакти.
Склонен към фантазьорство, лъжа и притворство; насоченост към украся-
ване на своята личност, авантюризъм, артистизъм и позьорство. Тях ги во-
ди стремежът към лидерство, потребност от признание, жажда от постоян-
но внимание към собствената персона, жажда за власт, похвали. Той де-
монстрира висока приспособяемост към хората, емоционална лабилност
(лесно сменящ настроенията си) при отсъствие на действително дълбоки
чувства, склонен към интриги (при външна мекост на маниери на общува-
не). Отличава се с безпределен егоцентризъм, жажда за възхищение, съ-
чувствие, почит, удивление. Обикновено похвалата отправена към някого
другиго в негово присъствие предизвиква у него особено неприятно чувст-
во, той не понася това. Стремежът към компания обикновено е свързано с
потребност да се отличи като лидер, да заеме изключително положение.
Самооценката е далеч от действителността. Може да подразни със самоу-
вереността и високите си претенции, като сам систематически предизвиква
конфликти, но при това активно да се защитава. Притежаващ патологични
способности към сближаване, той може изцяло да забрави това, което не
желае да знае. Това го изобличава в лъжа. Обикновено лъже с невинно ли-
це, тъй като това за което говори в момента за него е истина. Очевидно е,
че вътрешно той не осъзнава своята лъжа или ако я осъзнае я осъзнава по-
върхностно и без съответните угризения на съвестта. Способен да се увли-
ча в необичайни мисли и постъпки.
9. Затъващ, недоверчив тип. Характеризира се с особена устойчи-
вост на афективните си състояния; злопаметен е; подозрителен; ревнив; чес-
толюбив. Умерено общителен, при конфликти е активната страна, склонен е
към нравоучения. Същевременно се стреми към добро изпълнение на дейно-
стите си, предявява към себе си високи изисквания, има чувство за социална
справедливост.
10. Дистимен тип. Доминира песимистичното настроение. Вижда
предимно мрачните страни от живота. Необщителен. Отличава се с пасив-
ност, индивидуализъм, забавено мислене. Същевременно е сериозен, доб-
росъвестен, с чувство за справедливост. Не е конфликтен. Оценява приятел-
ството. Хората от този тип се отличават са лабилност на настроението под
влияние на външни стимули и със слабост на волевите усилия. За тях е ха-
рактерно песимистично отношение към бъдещето, занижена самооценка, а
така също и ниска контактност, не многословност в разговор, даже мълча-
ливост. Такива хора се явяват като домошари, индивидуалисти. Обичайно
избягват шумни компании. Често са мрачни, затормозени, склонни да гле-
дат на живота с тъмни краски. Те са добросъвестни, ценят тези, които
дружат с тях и са готови да им се подчинят. Притежават изострено чувство
за справедливост, а така също и забавено мислене.
11. Екзалтиран тип. Общителен, многословен, влюбчив. Отнася се
с искрено внимание към околните, но обича да спори, без да създава кон-
фликти. Настроенията му са кратковременни, поддава се на паника.
Направете теста за акцентуация на личността онлайн:

http://www.psixolozi.info/2021/01/akcentuacii-na-temperamenta-i-
haraktera.html