СИНДРОМ НА „ПРЕГАРЯНЕТО” – ДИАГНОСТИЧНИ

КРИТЕРИИ, ФАКТОРИ И ПОДХОДИ

Терминът бърнаут (burnout) и неговите синоними – професионално

„изгаряне", „изпепеляване" и „изчерпване" се появяват в научните изслед-
вания през последната четвърт на XX век. Изключителна заслуга за това има
американският клиничен психолог и психиатър Хербърт Фрейденбергер.
Той въвежда термина бърнаут за характеризиране на психичното състояние
на здрави хора, за които е характерно интензивно и тясно, непосредствено
общуване с клиенти, пациенти, в емоционално наситена атмосфера,
характерна за професиите, свързани с оказване на психологическа помощ.
Първоначално този термин се определя като състояние на изтощение, на
изнемогване, на усещане за собствена безполезност (Freudenberger, 1974;
1975). Подходът на Фрейденбергер при изследване на явлението е
ориентиран преди всичко към проследяване на настъпващите промени в
преживяванията на индивида.
Изследванията на X. Фрейденбергер поставят началото на интензив-
на изследователска дейност. Особено място сред научните изследвания за-
емат разработките на Кристин Маслач. Тя утвърждава схващането, че
бърнаутът се поражда като резултат от въздействието на хронични стресори
от трудовата среда. Особено значимо е влиянието на тези с междуличностен
характер.
В концепцията на Маслач бърнаутът се определя като тридименсиа-
лен синдром, който се развива в отговор на въздействие на хронични стре-
сори от трудовата среда. Този отговор има следните измерения:
- емоционалното изтощение, намира израз в чувството за
непрекъснато високо натоварване и напрежение в работата, на изчерпани
емоционални ресурси;
 - деперсонализацията е свързана с поява и развитие на
дистанцираност, отчуждение, коравосърдечност и дори известно цинично
отношение към хората в професионалната среда, които се нуждаят от
специализирани грижи и помощ;
- спадът в личните постижения отразява чувството за липса на
успех и компетентност в професионалната дейност, на намалена
работоспособност и развитие на негативна самооценка.
Трите компонента на бърнаут са взаимосвързани, но отразяват раз-
лични аспекти на психичното благополучие. Редица изследователи устано-
вяват, че отделните дименсии на синдрома бърнаут имат различни детер-
миниращи фактори и последици.
Емоционалното изтощение се проявява преди всичко в чувството за
безпомощност, в емоционалния срив, в наличието на суицидни мисли.
Важни прояви на професионалното изгаряне са също така постепенно на-
растващата неудовлетвореност от самия себе си, понижаване на чувството
за лични постижения, нарастване на безразличието и апатията, понижаване
на усещането за ценността на собствената дейност. Понижава се както
професионалната така и личностната самооценка, понижава се ролята на
редица значими жизнени ценности.
Синдромът на професионалното изпепеляване – бърнаут е проява на
стрес, предизвикан в отговор на хроничното въздействие на фактори, свър-
зани с определена специализирана, най-вече трудова дейност. Той намира
израз в чувство на напрежение, на изчерпани емоционални и физически
ресурси, на отчуждение и дистанцираност от средата и хората в нея, на не-
гативна самооценка относно собствената компетентност и справянето със
задълженията.
1.1. ПОДХОДИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪРНАУТ
 Съществено място в изучаването на бърнаут заемат изследванията,
свързани с неговите процесуални характеристики. През последните години
се утвърждава схващането, че бърнаут-синдромът преминава през четири
основни етапа:
I. Високи очаквания и идеализация:
- ентусиазъм в работата;
- посветеност на работата;
- високо ниво на енергичност и постижения;
- позитивни и конструктивни нагласи.
II. Песимизъм и ранна неудовлетвореност от работата:
- физическа и психическа умора;
- фрустрация и загуба на илюзиите;
- отегчение и досада;
- ранни стрес симптоми.
III. Оттегляне и изолация:
- избягване на контакти с колеги;
- гняв и враждебност;
- силен негативизъм;
- депресия и други емоционални разстройства;
- неспособност за мислене и концентриране;
- силна физическа и психическа умора;
- много и различни стрес симптоми.
IV. Необратимо отделяне и загуба на интерес:
- много ниска самооценка;
- постоянни негативни чувства за работата;
- тотален цинизъм;
- неспособност за взаимодействие с другите хора;
- силно изразени физически, поведенчески и емоционални
стресови симптоми.
 В чисто психологичен план индикатор за преживяване на психичен
стрес са негативните емоционални състояния, като тревожност, гняв, само-
та, страх, депресия и др. Смята се, че всички професии са уязвими, но някои
са значително по-уязвими на бърнаут-синдрома. Към тях спадат такива, в
които се работи със зависими в някаква степен хора, например – в системата
на здравните грижи (лекари, сестри, кинезитерапевти, санитари, психолози,
социални работници), професии, свързани с прилагането на закона
(полицаи, следователи, съдии, прокурори) и професии, свързани с
обучението (учители, инструктори, треньори).
Често тези, които в последствие достигат до професионално
изпепеляване, започват кариерата си с голям ентусиазъм, с високи цели и
очаквания по отношение на желаните от тях резултати и ефективност. След
известно време, когато все повече се убеждават, че целите им не могат да се
реализират, те загубват илюзиите си и настъпва стагнация. Удов-
летвореността и нивото на реализация намаляват. След този етап е отворен
пътят за поставяне под съмнение смисъла на извършваната от тях работа и
възможността за личностна реализация чрез тази професия (фрустрация).
Ако на този етап не последва смяна на професията, което често е трудно
осъществимо поради висока специализация, безработица или други при-
чини, то работещият се примирява и приема статуквото (апатия). Той обаче
все по-малко се вълнува от професионалната дейност, от постиганите
резултати, избягва новости и предизвикателства (бърнаут). Този процес е
обратим, и може да се прекрати във всяка една от фазите.
Другият типичен подход за обяснение на процесуалния характер на
бърнаута е пряко свързан с неговите компоненти, които същевременно са и
фази в протичането му. Създадени са различни модели, които обясняват
причинно – следствените връзки между отделните компоненти,
респективно фази в развитието на процеса:
1.2. ФАКТОРИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА БЪРНАУТ
 Като основна причина за бърнаут се сочи психическата преумора.
Когато външните и вътрешните изисквания за дълго време превишават ре-
сурсите на човека се нарушава състоянието на равновесие и неизбежно се
стига до бърнаут. Установената връзка на бърнаут с характера на професи-
ите, свързани с отговорност за съдбите, здравето и живота на хората, опре-
деля като основен фактор за възникването на бърнаут продължителния
професионален стрес. Стресът на работното място е ключов компонент за
появата на бърнаут. Към основните организационни фактори, способстващи
бърнаута се отнасят:
- високите натоварвания;
- отсъствие или недостатъчна социална подкрепа от страна на
колеги и ръководство;
- недостатъчно възнаграждение за работата;
- високата степен на неопределеност в оценката на извършваната
работа;
- невъзможност за влияние върху вземането на решения;
- двусмислени, нееднозначни изисквания към работата;
- постоянен риск от наказания;
- еднообразна, монотонна и безперспективна работа;
- недостатъчни отпуски и липса на интереси извън работата.
Изследователите установяват, че синдромът на професионалното
изпепеляване е характерен за професиите от социономичен тип, при които
трудовата дейност се реализира като директно взаимодействие човек – чо-
век. Със статут на рискови в тази група са така наречените „помагащи"
професии, при които работещият активно се ангажира с проблемите на
други хора, обикновено в напрегната и емоционално наситена атмосфера.
Такива особености притежава дейността на лекари, медицински сестри в
интензивни, онкологични и хематологични отделения, полицаи, затворни-
чески инспектори, социални работници, адвокати и др. При представители
на обслужващата сфера (фризьорки, шофьори на таксита, сервитьори) и
техническия персонал проявите на бърнаут са много по-слаби.
За развитието на бърнаут способстват и личностните особености:

- висока емоционална лабилност;

- висок самоконтрол, особено при волевото потискане на
отрицателните емоции;
- склонност към повишена тревожност и депресивни реакции,
свързани с непостигането на „вътрешния стандарт";
- блокирането на негативните преживявания; ригидна личностна
структура.
Особено уязвими към бърнаут са хората с поведение тип А, които
проявяват в ситуации на стрес агресивност, несдържаност, импулсивност,
съперничество. Стресовите фактори предизвикват у тях чувството на
потиснатост, унилост, отчаяние, поради невъзможността за постигане на
намеренията и поставените цели. Друга група хора, застрашени от бърнаут
са работохолиците, за които професионалната реализация е над всичко.
Пълната отдаденост на работата, липсата на ефективна почивка и
възстановяване води до натрупването на остатъчна умора, кумулиран стрес
и вероятност за изявата на бърнаут.
Фрайденбергер описва „изгарящите" хора като съчувстващи, хуман-
ни, въвлечени, идеалисти, ориентирани към хората, ентусиазирани и пла-
менни, и едновременно с това - неустойчиви, интровертирани, с натрапчиви
идеи (фанатици). Махер допълва този списък с авторитарно поведение и
ниско ниво на емпатия.
Личността на човека е цялостна и устойчива структура, на която е
присъщо да търси начини за съхраняване и предпазване от деформации.
Един от начините за такава психологическа защита е и синдромът на
бърнаут. Той е своеобразно блокиране на възможността за по-нататъшно
деформиране, разпадане и достигането на необратими промени.
Професионалният стрес и свързаният с него бърнаут синдром са
многофакторен и мултидименсионен феномен, който трябва да се оценява
както на личностно, така и на организационно ниво. Необходимо е
повишаване на стресоустойчивостта и уменията за справяне с конфликти и
агресия в работата на медицинските екипи.