ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

МП: ИНОВАЦИИ В НАЧАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ-ВАРНА

РЕФЕРАТ
по
ФД I: ХРАНЕНЕ И АГРЕСИЯ

Тема: „Хранителни добавки и агресия“

Изготвил: е Проверил:
Славка Пенева Иванова Проф.д. ик.н.М.Бонева

ИНО-Варна, 2 курс

2023 г.
Гр.Варна
 Увод
Агресията е основно явление в живота на всяко живо същество. Тя е
свързана с инстинкта за самосъхранение и помага на организма да използва
заобикалящата среда за задоволяване на жизнените си нужди. Агресията
произхожда от латинската agresssio, което означава нападам, пристъпвам и е
един от механизмите на психологическа защита на индивида, с други думи
казано агрецията е прокарване със сила на собствената гледна точка.
Агресията е начин на реакция, спрямо физически или психологически
дискомфорт. Според Барон тя е всяка форма на поведение насочено към
целта да се навреди или да се нарани друго живо същество, което се стреми
да избегне едно такова отношение към себе си. Агресията е израз на много
голям енергиен заряд в човешката душевност и носи в себе си огромен
разрушителен потенциал, чиито последствия застрашават самото
съществуване на цивилизацията.

Агресия. Понятието агресивност е социално качество на личността и означава

нападателност с използванетона сила с цел да се нанасят определени вреди. В
по- широк смисъл това е всяко експанзивно, упражняващо принуда върху
обекта или друго лице поведение, водещо до увреждания при недостатъчна
защита.
Или обобщено казано Агресията е:
 Агресията е присъщо на всички хора интернационално поведение, което
цели да причини, както физическа, така и психическа болка. Агресията е
отговор, който има за цел увреждане на жив организъм.
 Агресията е преднамерено действие, насочено към увреждане на друго
лице.
 Български психолози дефинират агресията по следния начин:
 Агресията е всяка форма на поведение, целево насочено към
нараняване или нанасяне на вреда на друго живо същество.
 Агресията е многостранно поведение насочено към друго лице, с цел да
го засегне психически, да го злепостави, да го нарани или унищожи.
 Агресията е преднамерено поведение, което има за цел нанасяне на
психическа или физическа вреда.
 Агресията е всяко враждебно действие, което цели да ощети по някакав
начин другия в общуването.
 Агресивното поведение може да се извършва по следните начини:
 Моторно, физическа / агресивно действие/.
 Речево / вербална агресия/.
 Изразно /експресивна агресия/.
 Свързано със средства /инструментална агресия/.
 С правила /напр. Състезания/.
 Без правила.
 Непосредствен израз на подбуда /напр. Изблик на гняв/.
 Направлявана /напр. Коварно отмъщение/.
 Инициативна.
 Отбранителна.
 Психическа.
  Въображаема.
 Временна /епизодична/.
 Постоянна /продължителна/.
 Масова /стихийна/.
 Автоагресия и др.
Тревожен е фактът, че агресията не е явление само сред зрелите хора, а и
сред децата, особено в определени възрастови периоди. Агресията при
децата в ранна възраст е елемент от здравословното им развитие. Елементи
на агресия могат да присъстват в поведението на детето още от раждането му
– за него това е един от начините за изучаване на околния свят. Свързано е
най-вече с това, че детето още не се е научило да контролира своите импулси и
желания. С други думи, ако иска нещо, но не може да го получи, възможно е да
прояви агресия – да се развика, да бутне или удари някого, за да получи
желаното от него.
По принцип нивото на агресия е свързано с темперамента – активните по
природа деца по-трудно управляват емоциите си, отколкото по-спокойните, и
те в по-голяма степен се осланят на действия за изразяване на чувствата си.
Обикновено пикът на агресивното поведение е в периода между 18-месечна и
3-годишна възраст, тъй като в това време детето осъзнава себе си като
личност, отделна от своите родители; то започва да се държи самостоятелно и
да показва какво му харесва и какво – не. В същото време, на тази възраст
детето още не се е научило да контролира себе си, още не знае какво означава
„да чакаш”, или „да делиш нещо с някого”. И понеже едва започва да използва
думите за общуване, се налага да използва действия, за да изрази чувствата и
мислите си. Например, когато детето иска някоя играчка, то може да се
приближи, да ви хване за ръка, да ви отведе до рафта и да покаже играчката,
която иска. А когато е ядосано, разстроено или разочаровано, може да
приложи такива действия като блъскане или хапане.
Обикновено още в детската градина децата преминават през период, в
който проявяват неоснователна и спонтанна агресия. Тя може да се изрази в
нападане на друго дете, агресия и неподчинение спрямо родителите дори
без да има видима причина. Агресията е заложена биологично у човека, но
не за всички хора и не при всички ситуации постъпките са агресивни, защото
агресивното поведение е преди всичко социално-психически детерминирано.
Дали и как ще се прояви агресия зависи от социално-психически фактори в
развитието на човека, респективно на детето. Агресивността е социално
обусловено качество на личността и поведение, което се характеризира с
използване на сила с цел да се нанесат вреди на хора или предмети, а в по-
широк смисъл агресията е явление в сферата на обществения живот.
Агресията е израз на слабост, компенсира дефицити – нерешени проблеми,
комплекси, прикрива страха. Агресивната личност се стреми да компенсира
недостига на любов, сега или в миналото, а също е и страх от загуба на
любов. Думата “агресия” е антоним на думата “любов”.
При определени условия агресивността може да се превърне в черта на
характера.
Според начина на проява агресията бива:
 словесна или физическа;
 непосредствена, когато сама по себе си е цел;
 опосредствена, когато е средство за постигане на някаква цел;
 пряка, изразена чрез конкретни физически или вербални действия;
  непряка (изместена), например обидено от свои връстници дете може
да отреагира като стовари гнева си на по-малкото братче.
Познатите четири направления за обяснение на агресията, а именно:
биологичното, етологичното, психологическото, теорията на социалното
научаване не отчитат влиянието на храните върху агресивността на детето.
Много автори отделят голямо внимание на семейството като социализираща
среда, на телевизионните програми като стимулатор на агресивните прояви у
децата, на училището и приятелската среда, които оказват изключително
влияние върху децата за възникване на напрежение, невротичност, агресивно
поведение. Според Ричард Тембли – професор в Унимерситета на Монреал,
Канада децата са най-агресивни в периода от 9-тия месец до четвъртата им
година, а найтрудно се контролират от 18-тия до 24 –тия месец от тяхното
раждане. Ученият смята, че по –жестоки и по-цинични стават тези деца, чиито
родители също са били агресивни в детството си. Недоносените деца и децата
на семейства с много ниски доходи или лоши отношения между родителите са
не само агресивни, но дори зли и жестоки. В най-ранна възраст агресивното
дете е нервно, плаче, отказва да се храни или да спи. Докато расте, то
продължава да бъде неспокойно, да проявява враждебност към близките си
да избухва лесно. Възможно е да продължава да бъде неспокойно, да не
отстъпва, да се “тръшка”, ако не се изпълняват желанията му. В
тийнейджърските години, агресията се явява във вид на протест в отговор на
поведението на родителите. Тогава детето може да чупи вещи, да крещи, да не
иска да общува, да бяга от къщи. Такова дете трудно задържа вниманието си в
една дейност, независимо дали е игра или учене, не се заседява на едно място,
има свръхенергия” говори силно и често прекъсва другите, импулсивно е,
понякога “витае в облаците”, лесно се отегчава. Подобно поведение се дължи
както на темперамента и характера на детето, така и на неговата нервна
система. В някои случаи детето проявява агресивност не заради това, че е
лошо, а защото се нуждае от разбиране, приемане и помощ. Родителите и
близките в никакъв случай не бива да проявят агресия в каквато и да е форма
– словесна или физическа, защото детето често в стремежа си за надмощие
подражава и копира поведението на родителите.
Разглеждайки агресията я разделяме на две големи групи :
 Агресия отправена навън -към другите
 Агресияотправена навътре- към собственната личност- Автоагресия
Освен агресията, отправена навън, към другите, говори се и за агресия,
отправена към собствената личност. И в това отношение може да се
наблюдават сравнително невинните й прояви, при които човек твърде често
отправя упреци към себе си при различни неудачи във всекидневния си
живот, но в някои случаи това можи да стигне до степени на самобичуване,
което,ако се превърне в трайно състояние, представлява опастност за
психическото здраве. Като най – крайна проява на тази форма може да се
приеме самоубийството, което е свидетелство за пълен провал на
уравновесяването на човека с живота. При него действат и други форми на
неприспособимост като депресия, психози и др. Обедителният субект на
всички тези прояви е нагонът към смъртта, а агресивните действия, които
произтичат от него, са в тясно съчетание с еротичните. И тъй като
първоначално цялата личност съдържа в себе си всички нагони, то, подобно
на автоеротизма, и нагонът към смъртта се проявява под формата на
автоагресия от мазохистичен тип. Този инстинкт към смъртта е насочен към
 саморазрушаване, при което крайната степен е самоубийството. По – късно
индивидът намира външни обекти за своята агресивност и тя приема
садистични форми. Агресивният инстинкт се насочва и към възвръщане на
другите в състояние на неодушевеност. Ако срещне външнопрепятствие
обаче, агресивността се оттегля навътре, увеличавайки размерите на
вътрешното саморазрушаване. Този вид агресия се поема от Суперегото и
се използва срещу Аз-а, както първоначално агресията на детето към
родителя му се връща като ответна агресия на същия. Така подтискането й
навън по вече набелязания път я прехвърля върху Суперегото и се изразява
в агресия на Суперегото върху Аз-а
Факторите от които зависи агресията са:
1. Детето - Конкретният темперамент на детето и вече усвоените от него
социални умения имат определящо значение за способността му се
справи с агресията в себе си и околните. Темпераментът (или
характерът) е тази част от личността, за която се приема, че е генетично
обусловена. Докато децата са още малки, те проявят три основни типа
характери – лесен и податлив (за щастие, най-често срещан), страхлив и
чувствителен и раздразнителен и труден. За да избере работещия
подход към детето си, всеки родител трябва да е наясно с характера,
пред който се изправя
2. Семейството - Нивото на стрес и съотношението на положителни и
отрицателни моменти в отношенията в семейството влияят на процеса
на „научаване” на агресията. Децата, независимо от вродените черти на
характера си, копират поведението на възрастните около себе си,
наблюдават и имитират начина, по който родителите им овладяват
гнева и раздразнението си.
3. Средата(Обкръжението ,Обществото) - Някои проучвания твърдят, че в
детската ясла (градина и по-късно училище) са налице предпоставки за
чести прояви на агресия. Например: доказано е, че високата
температура и/или препълнените с деца помещения повишават нивото
на агресия сред дребосъците.
4. Културата - Днес децата неизбежно са подложени на влиянието на
различните медии. Моделите на поведение, които виждат по
телевизията (понякога дори в детските предавания), нерядко показват
„решаване” на проблем чрез физическо насилие. В детското съзнание
властват оръжията на покемони и съвсем естествено те погрешно
приемат, че „оръжието” е най-сигурният начин за защита и получаване
на исканото
5. Храната - включително в края на 20 век.
Агресивното поведение е всъщност отклонение от нормите на
поведение. При поставяне на диагноза разтройство на поведението се
регистрират типични прояви: склонност към жестокост към хора и животни,
склонност към грубост и побой, тежки разрущителни прояви спрямо
предмети ,вещи и личностти Агресивността е едно от явленията, за които се
дискутира по различни поводи и в различен смисъл. Една от причините за
неопределените граници на явлението е тази, че в неговият житейски смисъл
се влагат множество значения – като се започне от деструктивното
поведение на престъпника, етническата вражда и физическото насилие и се
стигне до проявите на кариеризъм, хулиганските постъпки, заплахите,
обидите, подигравките, детските караници. Агресията е свързана с
отстояване на собствени права и нужди по враждебен начин. Когато сме
агресивни се опитваме да удовлетворим потребностите си чрез
пренебрежение, надделяване, унижение, незачитане на другите. Причини за
агресия могат да бъдат враждебните действия на другите към нас, емоциите,
които изпитваме – ако изпитваната емоция е гняв – ние сме склонни да
отговорим враждебно, по-слабите психически хора са по-склонни към
агресия, предметите свързани с агресия могат да ниподтикнат към нея.
Агресията може да се изрази в различни форми – от иронични намеци до
физическо насилие. Тя бива пряка – чрез физическа сила или вербална –
чрез думи. Агресията при децата бива – инициативна агресора се явява
подстрекател, отбранителна / защитна/ реакция на друга агресия,
автоагресия – обекта на агресия е самият себе си. Според теориите на
психолозите агресията бива вродена или придобита – т.е. наблюдавана в
заобикалящатасреда – телевизия, видеоигри, агресия от родителите.
Причините за агрегията в хронологичен ред се свързват с:
 Полови и възрастови особености при проявите на агресия - В детската
градина склонните към агресивност деца, стават по сдържани, когато се
сблъскат със силна ответна реакция. Децата с по-ниска степен на
агресия започват да се държат агресивно когато разберат, че бързата
ответна реакция може да ги предпази от бъдещи нападения. Психолози
установяват, че момчета показват по-голяма физическа агресия от
момичетата, а момичета показват по-голяма склонност към вербална
агресия, отколкото момчетата. Резултатите показват по-голяма
тенденция да се взаимодейства с лица от същия пол, отколкото с лица
от противоположния пол.
 На преден план излизат емоционалните проблеми, особено със
започването на пубертета, когато за всяко нещо подрастващите
реагират бурно, гневно, агресивно. В основата на агресията стои
неумението и липсата на опит у хората да реагират по друг начин. От
друга страна агресията е израз на слабост – тя компенсира някой
дефицити при тийнейджърите, като например, нерешени прояви,
различни комплекси или чувство за страх.
 Друга причина за проява на агресия е желанието за подражание.
Тийнейджърите обичат да бъдат в света на фантазиите и забавленията.
Те се възхищават от известни личности, музиканти, спортисти, и се
стремят да приличат на своя идол. Без да си дават сметка, че техният
кумир не винаги постъпва правилно. Стремежът към извършване на
забранени неща също води до агресия. Обикновено се започва с дребни
нарушения и ако те не бъдат разкрити се действа по-дръзко. Това за
много тийнейджърите е предизвикателство, което ги прави герой в
собствените им очи, така и в очите на другите.
 Причина за агресия може да бъде скуката и отегчението при
тийнейджърите. Често именно в пубертета се променят интересите или
те. И за да се разнообразят депресивните и апатични на пръв поглед,
тийнейджърите са склонни да прибягват до различни форми на агресия.
Често казват, че всичко е започнало на шега.
 Употребата напсихоактивни вещества( алкохол и наркотици ) от
тийнейджърите променят техния начин на мислене, чувствителността и
поведението. Някой от тях стават агресивни и опасни, след употреба
дори на малки количества. А всекидневното им приемане може да се
превърне в навик, наречен пристрастяване. От своя страна
 невъзможността да бъдат закупени в даден момент също може да стане
причина за нарушаване на законите и проява на агресия. Не са редки
случаите на сексуална злоупотреба именно след приемането на алкохол
и наркотици.
 Агресията се поражда и от извършената преди това агресия – ситуации
при които тийнейджърът е бил жертва. Един вид отмъщение, да не
остане длъжен на насилника, но това не решава проблема, защото в
повечето случаи се въвличат и други хора, които могат също да
пострадат.
Тормозът се разглежда като вид агресивно поведение.Той е целенасочено
действие прилагано съзнателно и с цел причиняване на физическа и душевна
болка на жертвата.Жертвата задължително трябва да се чуства зле. Тормоза
се разделя на три вида :
 Физически: – ритане ,скубане ,щипане,блъскане, биене , чупене на лични
вещи
 Вербален- обиди, подигравки, присмех,даване на прякори,заплахи,
сексуални намеци при по големите
 Индиректен: - манипулативно поведение, интриги, уронване на нечий
престиж, настройване срещу жертвата, разпостраняване на слухове,
злепоставяне.
Агресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменимо качество
на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и
оцеляване. Биологичният смисъл на агресията е свързан с напредъка на
човечеството, но това е само едната страна на медала. Проблемът е в другата,
тъмната страна, на която все по-често ставаме свидетели а именно
целенасочено и жестоко поведение в разрез със социалните норми. Освен
тези социални фактори има и чисто физиологични, които влияят за
възникване на агресивно поведение. Те променят продукцията и нормалните
съотношения между невромедиаторите -специфични вещества, чрез които се
предават нервните импулси. Например, отделеният под описаните
въздействия хормон адреналин има продължително действие, което значи
нисък праг на възбудимост, а това води до реакции с драматични последствия
дори и при незначителен външен дразнител.
Хиперактивност – синдром на 20 век, характеризира се с дефицит на
внимание и най–често се наблудава при деца до18 години. Представлява
поведенческо разтроиство характеризиращо се с липса на внимание за
продължителен период от време.Тя има различни симптоми в зависимост от
възрастта:
 От 2 до 5 години- непрекъснато се върти, движи, бяга,
неспокойно,нетърпеливо дори и при храннене, не изчаква,избухва.
Задава много въпроси но не изчаква за отговор, трудно контролира
поведението си, разсеяно и трудно заспива;
 От 5 до11 години- спира изпълнението на задача преди да я е
довършило,лесно се разсейва,не дава играчкии предмети на други
деца,не спира да говори дори кгато трябва да мълчи и слуша,не се
съобразява със съвети и правила,не изпълнява домашните си до
край,спори и настоява за своето;
 От 11 до 14 години- трудно разделя задача на подзадачи,обижса
приятели, врасници и членове на семейството си,иска непрекъснато
вниманието върху себе си,избягва контакт с връсници,не си подрежда
 нещата и често забравя за необходими материали и пособия за урочни и
извън –урочни форми.
 От 14 до 18 години- непрекъснато е в спор с хора с авторитет, постоянно
закъснява,не планира времето и дейносттите си,изпуска краини срокове,
отекчава се когато другите говорят, често губи нещата си.
Основни причини за хиперактивност са: Сериозна травма в най- ранно детство;
Хронични проблеми със здравето, най-вече захарта;Наличие на непоносимост
към много храни,Изклучително авторитарни и груби възпитателни мерки;
Нездравословно хранене.
Синдрома на Хиперактивност най- силно се влияе от две групи хранителни
добавки: Оцветители и Консерванти. Синдрома на Хиперактивност е функция
на наситените масни киселини в ежедневното хранене.
Свръхактивност е когато детето много спи, много говори, не се спира.
Импулсивност- детето непрекуснато мени настроението си, иска всично на
момемта, меси се в чужди разговори и не се подчинява на правила.
Храната като основен фактор за емоционалното и психическо състояние на
детето
Проблемите с храните и хранителните добавки в съвременното общество са
особено актуални.Вмного случаи храната е отговорна заемоционалното и
психическо състояние на човека.
Научните изследванията върху храните, които употребява съвременното
общество сочат, че новите технологии в областта на храненето водят до
снижаване на тяхната реална хранителна стойност и до редица странични,
неблагоприятни ефекти върху здравето. Индустриализацията е пряко
свързана с така наречените „болести на цивилизацията“. Представата, че
допуснатата на пазара и в лъскава опаковка храна е добра, е продукт на
огромна обществена манипулация, извършвана от хранителния бизнес.
Консумацията на така наречените ”бързи храни ”или “ храните боклуци ” често
е причина за агресивното поведение при подрастващите, туй като чрез нея в
организма постъпват голямо количество трансмазнини, които пречат за
правилното снабдяване на клетките с хранителни вещества и
кислород.Трансмазнините са причина за много от тежките психични
разстройства. Бялата захар също е доказано ,че влияе пагубно за
подрастващия организъм. Употребата и, както и употребата на газирани
напитки са отговорни за всички неконтролеруеми емоционални изблици.
“Трансмазнини” е популярното название на вид ненаситени мазнини,
съдържащи трансизомери на мастните киселини. Има ги най-вече в
хидрогенираните растителни масла като маргарин и други синтетични
мазнини, използвани в печивата, вафлите, сладоледа, растителната сметана и
още много хранителни продукти. Консумацията на трансмазнини носи рискове
от сърдечносъдови заболявания, защото предизвиква повишаване на лошия
холестерол и понижаване на добрия. Трансмазнините способстват за
нарушаване на метаболизма и провокират сърдечни болести и диабет. Това е
свързано със свойството на трансмазнините да потискат усвояването на
омега-3- мастни киселини от организма, за които е доказано също, че
намаляват агресията. Учените изтъкват, че човешкият мозък е съставен
предимно от мазнини и затова мазнините, които приемаме чрез храната, имат
пряко влияние върху него, а оттам и върху човешкото поведение. При липса на
важни хранителни вещества, например омега-3 мастни киселини, изграждащи
мозъчните неврони, мозъкът губи своята гъвкавост и това притъпява
вниманието и себеконтрола на човек. Трансмазнините присъстват в големи
количества в маргарина, добавяни са в тестото, за да го направят ронливо,
има ги в полуфабрикатите. Съдържанието им е високо също в чипса,
хамбургерите, вафлите, промишлено произведените бисквити, кексове и
баници, в пастите, тортите, в разтворимите кубчета бульон и разтворимите
супи, в пуканките за микровълнова печка, в евтините шоколади. Пържените
картофки, характерни за бързото хранене, също съдържат високи количества
трансизомери заради мазнината, в която са приготвени. Неблагоприятното
въздействие върху здравето се изразява не само в промените на
настроенията, но и в повишеното ниво на лошия холестерол в организма,
влошаването на метаболизма, повишената устойчивост на инсулина,
прекаленото окисляване, негативното въздействие върху състоянието на
сърдечносъдовата система. Според американския лекар Деламор Робъртс
агресивността у децата е функция на изядените от тях бонбони, сладкиши и
животински мазнини.
Серотонина и агресията у децата. Отчитайки голямата роля в проявите
на агресия на биологичните особености на детето трябва да се има пред вид
ролята на невротрансмитера серотонин и норадреналин в регулацията на
агресивните импулси.
Много ниските нива на серотонин, който се определя като хормон на
щастието, имат връзка с импулсивното поведение и избухливия гняв.
Той е моноаминен невротрансмитер, който се синтезира в серотонергичните
неврони на централната нервна система, а така също и в ентерохромафинните
клетки на стомашно-чревния тракт. В централната нервна система
серотонинът играе важна роля при регулирането на гняв,агресивност, телесна
температура, настроение, сън, повръщане, гадене, апетит. Ниските нива на
серотонин предполагат нарастване на агресивното поведение, клинична
депресия, мигрена, раздразнителен стомах, и различни нервни
разстройства.Ниските му нива води още до клинична депресия, мигрена,
различни разстройста. В организма серотонинът се синтезира пряко от
триптофан – незаменима аминокиселина, съдържаща се в белтъците на
храната, при наличие на необходимите витамини- В1, В3, В6 и фолиева
киселина. Несъмнено най-добри източници на тази аминокиселина са
различните видове меса, риба, сирене, мляко и тиквено семе.
Една от ролите на серотонина в човешкия организъм е тази, свързана с
психологическата стабилност на индивида, регулирайки емоциите и
настроенията му. Нарастващата агресивност,отрицателните емоции,
импулсивността и дълбокото отчаяние неизменно са свързани с намалени
нива на серотонин в организма.
Бананът и ананасът повишават нивата на серотонин в кръвта
Триптофанът е една от най-важните аминокиселини, които човешкото
тяло използва, за да синтезира протеини. Тя е предшественик на серотонина.
При консумиране на храни, богати на триптофан, нивата на серотонин в тялото
се покачват. Храните, богати на тритофан са: пуешко, телешко, овнешко,
пилешко месо, различните видове сирена, банани, всички видове риба, ядки,
яйца, киселото мляко, печените тиквени семки, фъстъци, сусамът и
слънчогледовите семки, червеният и белия ориз
Норадреналинът действа като катализатор. Високото ниво на този
мозъчен стимулатор се свързва със свърхвъзбудата, в която детето може
бързо да реагира на всяка незначителна заплаха. Затова и ранното
изследване е важно за предпазване и установяване на неврохимичния баланс
на детето. Норадреналинът е невротрансмитер и хормон от групата на
катехоламините Той е основният възбуден медиатор, който е необходим за
мотивацията, вниманието, концентрацията и доброто настроение.
Норадреналинът и допаминът са хормони, медиатори, които се образуват в
сърцевината на надбъбречните жлези-медиатори, които се произвеждат от
аминокиселините тироксин или фенилаланин при наличието на достатъчно
кислород, витамини В3, В6, С фолиева киселина, желязо и мед. Източници на
тироксин са бананите, бадемите, авокадото, млечните продукти, бобовите
култури, тиквените семки и сусамовите семена. Честите прояви на депресия и
разстройства на настроението се свързват с ниски стойности на допамина и
норадреналина, а повишаването на нивото на тези медиатори, може да
подобри настроението, вниманието, умствените процеси и способността за
справяне със стреса. Отрицателните емоции, стресът и травмите, водят до
промяна в количествата на норадреналина и серотонина. Отношението на
възрастните към децата е от изключително значение за появата,
устойчивостта и ескалацията на детската агресия. Децата се нуждаят не само
от демонстрация на обич и грижи. Те имат нужда от сигурност, внимание,
искреност и доверие. Когато децата не се чувстват център на вниманието и
родителската любов, те често използват агресията и непослушанието, за да
привлекат вниманието на възрастните към себе си. Основни рискови фактори
за агресията при децата са: лошата комуникация между детето и родителите и
слабите родителски умения за решаване на възникнали проблеми. Хората с
ниски нива на допамин реагират по-агресивно в дадени ситуации. Допаминът
изпълнява функциите на невротрансмитер и хормон в процесите на мозъка. От
него се произвеждат невротрансмитерите епинефрин (адреналин) и
норепинефрин (норадреналин). Допаминът се нарича хормон на
зависимостите. Храната, богата на въглихидрати, стимулира отделянето на
серотонин, който създава усещане за удоволствие, удовлетворение и
облекчаване на напрежението и стреса. Богатата на протеини храна повишава
нивата на допамин и норадреналин в мозъка, което повишава вниманието и
концентрацията. Физическите упражнения. Физическата активност повишава
нивото на допамин в мозъка. Редовните упражнения дават енергия и
противодействат на агресията и депресията. Храни, които повишават нивото
на допамин са банани, авокадо, млечни продукти, бадеми, тиквени семки.
Храните, богати на протеини – яйца, пилешко месо, риба, повишават нивата на
допамин и серотонин в мозъка. Обратно захарта и рафинираните храни
повижават количеството на допамина. Според данни на учени от
Калифорнийския университет излишното съдържание на ненаситени мазнини
в храната на човека и консумирането на бързи храни (кубчета бульон,
сладкарски изделия, полуфабрикати и други подобни) провокират
възникването на прекомерна нервност, а така също и открито проявление на
враждебност, недоволство и агресия. Дневната доза на ненаситени мастни
киселини, препоръчвана от Световната здравна организация, не бива да
превишава три грама. В същото време една стандартна порция пържени
картофи съдържа около седем грама от това, което се оказва, опасно
вещество. Диетичните трансмастни киселини и особено маргаринът водят до
появата на раздразнителност и агресия в човешкото поведение.
Аспартам и негови ефекти.Въпреки доказателствата, че аспартамът е
вреден и дори– смъртоносен, той все пак успя да превземе големия пазар.
Нискокалоричният подсладител, известен още като N.Sweet, Equal, E 951 и
Spoonful, се влага в повече от 6000 хранителни продукти и напитки. Повечето
хора все още се заблуждават, че аспартамът е една добра алтернатива на
захарта, която ако наистина беше толкова вредна, нямаше свободно да се
разпространява в над 100 държави по света. Истината зааспартама е повече
от зловеща, но интересите, които стоят зад разпространението му са по-
големи, отколкото можете да си представите. В организма аспартамът се
преобразува във формалдехид – вещество, което причинява рак. Аспартамът
се
хидролизира в стомашно-чревния тракт на метанол, фенилаланин и
аспарагинова киселина. Незаменимата аминокиселина фенилаланин е
опасна предимно за хората, родени с малформацията фенилкетонурия. Във
високи количества обаче,
фенилаланинът може да е токсичен. Свободният метанол може да бъде
много токсичен. Той първо се превръща във формалдехид, а след това и след
консумация – в мравчена киселина. За разлика от метанола, съдържащ се в
алкохолните напитки и различните плодове и зеленчуци, метанолът в
състава на аспартама не е „придружен от етанол, който пък от своя страна
неутрализира и защитава от метанола. Метанолът причинява непоправими
щети на ДНК и може да доведе до лимфом, левкемия и други форми на рак.
Аспартамът предизвиква затлъстяване и метаболитен синдром. Обикновено,
изкуствените подсладители се възприемат като безопасна алтернатива на
захарта. Това обаче е една голяма заблуда. Изкуствените подсладители са в
основата на затлъстяването,излишните килограми и развитието на
метаболитни заболявания, включително диабет. Те въздействат негативно
върху естественото производство на хромони в тялото, което пък от своя
страна отключва апетита и желанието за сладки храни. Прекомерната
консумация на храни, съдържащи аспартам носи сериозни рискове за
здравето на мозъка, категорични са много проучвания. Редовният им прием
може да предизвика агресивно поведение, хиперактивност, отслабване на
паметта и концентрацията, мозъчна мъгла и др. Това не е всичко. С времето
системната консумация на аспартам може да отключи алергични реакции и
астма, безсъние, обикновено главоболие и мигрена, силна умора, Шокиращ е
фактът, че аспартамът се съдържа в голяма част от диетичните храни и
напитки, въпреки че консумацията му се свързва с повече от 90 болестни
състояния. Има сведения, че дългосрочната консумация на продукти,
съдържащи аспартам може да допринесе за отключване на сериозни
заболявания, включителноболест на Алцхаймер, епилепсия и др.
Нискокалоричният изкуствен подсладител присъства в над 6000 храни и
напитки, и се предлага в повече от 100 страни по света. Наистина,
формалдехидът е един от вторичните метаболити на аспартама –първичните
са аспарагинова киселина, нейният метилов естер и аминокиселината
фенилаланин (която може да бъде опасна за лицата със заболяването
фенилкетонурия). Тези вещества се образуват в стените на червата, след
което метиловият естер хидролизира до още аспарагинова киселина и
метанол, и тогава метанолът се окислава до токсичния формалдехид.
Образуваното количество формалдехид може да бъде значително едва
когато аспартамът се приема в големи дози. Описани са случаи на алергичен
дерматит у редовни потребители на такива напитки, който е отшумял
спонтанно след спирането на консумацията им, а също и на повишение в
нивата на чернодробните ензимиили при терапия с хепатотоксични
лекарства аспартамът може да бъде сериозно предизвикателство за
организма). Приетият аспартам от дъвки, близалки или таблетки с
 подсладител за кафе/чай обикновено е в твърде малки количества, за да
доведе до токсични явления. Европейският орган за безопасност на храните
(EFSA) приема за безопасна дневната доза от 40 мг аспартам на всеки
килограм телесна маса.За деца тази доза може да се намали наполовина, а
под 6 годишна възраст е най- добре аспартамът изобщо да се избягва.
Затруднението идва от това, че върху етикетите на много от аспартам-
съдържащите храни и напитки количеството му (понякога дори присъствието
му) не се упоменава. Смята се, че аспартамът може да причини 92
болести, включително и смърт, в най-редките случаи. Шокиращо е, че има
дори и единслучай на смърт, причинена от редовната консумация на храни с
аспартам. Огромен брой изследвания доказват, че аспартамът причинява
доста
неразположения, за които в повечето случаи си мислим, че са резултат от
напрегнатотоежедневие, преумора и стрес. Сред тях са главоболие, преумора,
световъртеж,депресия, гадене, напълняване, обриви, проблеми със слуха и
зрението, страхово безпокойство, проблеми със сърцето и затруднено
дишане, проблеми с паметта, загуба на вкуса, нарушен говор, замаяност и
виене на свят, ставни болки и др. Сред дългия списък с болести заради
аспартам са диабет, артрит, склероза, психични заболявания,разрушаване на
мозъчните клетки, сърдечни, припадъци и конвулсии, извънредно
напълняване, загуба на зрението и др.
Специалисти строго препоръчват да не се консумират храни с добавка на
аспартам особенно от деца, които имат здравословни проблеми, епилепсия,
синдром на дефицит на вниманието, аутизъм, защото тези диагнози могатда
се влошат при употребата на нутрасуит. Много често симптомите, които се
получават в резултат на токсичното действие на аспартам, наподобяват
изброените заболявания. В някои случаи негативните ефекти се проявяват
веднага, а в други случаи - след години.
Натриевият глутамат и негови ефекти. Днес натриевият глутамат е най-
широко разпространената хранителна добавка на пазара.Натриевият Глутамат
(Е 621) подобравя вкуса и аромата на храните. Води до привикване към
храните, които я съдържат. В преработените меса, замръзените полу-
факбираки, сухи супи, сосове, чипсове, сухари, снаксове, готови кубчета
бульони, кетчуп, майонеза. Натриевият Глутамат предизвиква пристъпи на
мигрена, хиперактивност, сънливост, влошава зрението, предизвика агресия,
заболявания на стомаха (гастрит и язва), уврежада черния дроб, предизвиква
диабет. При ниски концентарции пак се проявяват вредните ефекти: учестено
сърцебиене, слабост в мускулите, усещане за парене в гърдите, засилване
симптомите на астаматични пристъпи, алергия, нарушения в зрението,
проблеми с координацията, спадове в настроението, дори депресии,
поведенчески проблеми.
Хранителни добавки и ефектите им върху човешкия организъм
В индустриалнопроизвежданите или т. нар. преработени храни се добавят
хранителни добавки багрила, избелващи вещества, емулгатори,
антиоксиданти, консерванти, ароматизатори, буфери, подкислители,
алкализиращи вещества, овлажнители, изсушаващи агенти, газове,
набухватели, омекотители, дезинфектанти, дефолианти, фунгицидни средства,
неутрализатори, подсладители, препарати против втвърдяване, против
образуване на пяна и др. Точният им брой не е известен, но е изчислено, че
съществуват над 7000 химически добавки, които се използват в хранително-
вкусовата промишленост. Всеобщата им употреба в големи количества може
да доведе до субклинично отравяне, което е толкова коварно, че лекарите не
биха могли лесно да направят връзка между отровата и болестното състояние.
Доказано е, че химическите добавки са свързани с редица заболявания – от
алергия до рак, както и с неясно виждане, болки в гърба, повишена двигателна
активност при децата и много други. Инвазията на хранителни добавки в
храната на глобализирания човек е емблематична.
Хранителните добавки се разделят на:
1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители и ароматизатори (Е620-Е640)
7. Други (E900-E1520)
Хранителните добавки са вещества с изкуствен или естествен произход,
които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като
преобладаваща съставкапри производство на храни, независимо от това дали
имат хранителни свойства. Добавят се по технологични съображения към
храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или
съхранението и остават като нейна съставка, дори и в променена форма.
За класификацията на хранителните добавки и едновременно с това за
осведомяване на потребителите в Европа е въведена система за
класификация на хранителните добавки.
Класификация по E-номер
E100 - E109 – оцветители в жълто
E110 - E119 – оцветители в оранжево
E120 - E129 – оцветители в червено
E100-E199
E130 - E139 – оцветители в синьо и виолетово
Оцветители
E140 - E149 – оцветители в зелено
E150 - E159 – оцветители в кафяво и черно
E160 - E199 – други оцветители
E200-E299 E200 - E209 – сорбати

Консерванти E210 - E219 – бензоати

E220 - E229 – сулфиди
E230 - E239 – феноли и формиати
E240 - E259 – нитрати
E260 - E269 – ацетати
E270 - E279 – лактати
E280 - E289 – пропионати
E290 - E299 – други
E300 - E309 – аскорбати
E310 - E319 – галати и еритробати
E320 - E329 – лактати
 E330 - E339 – цитрати & тартарати
E300-E399
E340 - E349 – фосфати
антиоксиданти и киселинни E350 - E359 – малати и адипати
регулатори
E360 - E369 – сукцинати и фумарати
E370 - E399 – други
E400 - E409 – алигнати
E410 - E419 – натурални дъвки
E420 - E429 – други натурални агенти
E430 - E439 – полиокситенови съединения
E400 - E499
E440 - E449 – натурални емулгатори
сгъстители, E450 - E459 – фосфати
стабилизатори и
E460 - E469 – целулозни съединения
емулгатори
E470 - E489 – мастни киселини и съединения
E490 - E499 – други
E500 - E599 E500 - E509 – минерални киселини и основи
киселинни регулатори и E510 - E519 – хлориди и сулфати
противовтвърдители E520 - E529 – сулфати и хидроксиди

E530 - E549 – съединения на алкалните метали

E550 - E559 – силикати
E570 - E579 – стеарати и глюконати
E580 - E599 – други
E620 - E629 – глутамати
E600 - E699
Ароматизатори E630 - E639 – иносинати
E640 - E649 – други

E700 - E799 Резерв запазени за нови подобрители

E800 - E899 Резерв запазени за нови подобрители

E900 - E909 – восъци
E910 - E919 – изкуствени глазури
E900 - E999 E920 - E929 – подобрители
E930 - E949 – консервиращи газове
Разни
E950 - E969 – подсладители
E990 - E999 – пенители

E1100 - E1599 Други добавки, които не попадат в стандартната схема

Други
Оцветители E100-E181:
Оцветители на храна са всички субстанции, които се прибавят към храната,
за да променят или подсилят нейния естествен цвят. Те могат да бъдат
естествени или синтетични, могат да бъдат извлечени от растения, билки
или насекоми. Докато някои от тях са безопасни за повечето хора, малка
част други могат да предизвикат нежелани реакции при някои хора.
Ние имаме навика да свързваме цветовете с определени вкусове,
производителите използват тези добавки, за да свържем цвета с вкуса,
който предполагаме, че има храната. Тези оцветители се използват
 навсякъде - от винено червените дъвки до червеното вино. Понякога целта е
да бъде подчертан естествения цвят – така както консуматора очаква да
бъде – като например добавяне на червен цвят на десертните череши, които
без тази добавка, щяха да бъдат бежови. Въпреки, че хранителните наредби
във Великобритания, ЕС и Австралия допускат употребата на тези
оцветители и ги смятат за безопасни, има една част, която смята, че ефекта
от оцветителите крие неизвестен риск. Американското FDA получава
компенсации за всеки фунт оцветена храна, която сертифицира (не
инспектира), което е конфликт на интереси, що се отнася до безопасността
на тези оцветители.
Разнообразието от оцветяване на хранителните продукти и ефекта от
производството и съхранението им, често прави оцветяването комерсиално
– за да бъде достигнат желания от потребителя цвят. Основните причини
включват:
 Загуба на цвят поради липса или прекомерна светлина,
кислород, разлика втемпературата, влага и условия на
съхранение.
 Прикриване на природни изменения в цвета.
 Подчертаване на естествените цветове.
 Осигуряване на идентичност на храната.
 Предпазване на вкусовите данни и витамините при досег със светлина.
От особено значение е да знаем, че има храни с Е-та, които ние,
възрастните, можем да консумираме (в умерени количества разбира се), но в
никакъв случай не бива да предлагаме и да включваме в менюто на бебетата
и малките деца! Куриозно и шокиращо е, че именно храни като солети,
бисквитки, кексчета, вафли и др., които са обичайно лакомство за малчуганите,
много често съдържат недопустимите долуизброени добавки.
Естествени хранителни оцветители. Не всички ОЦВЕТИТЕЛИ са синтетични.
Някои от тях са съвсем натурални, като например карамела, който е част от
газираните напитки на Кола, който се добива от карамелизирана захар.
Chlorella е зелена и се извлича от алгае (algae), докато (пригответе се за това),
ярко червеното багрилно вещество (Cochineal) , се извлича от насекоми и се
използва дори в козметиката. Някои цветове се извличат от растения и билки
като захарното цвекло, куркумата, шафрана и червения пипер. Голяма част от
оцветителите са забранени за употреба в хранителните продукти поради
съображенияза безопасност. Все още обаче има разрешени оцветители, което
притеснява потребителите. Един пример: смята се, че много малък процент от
хората (0.01%) могат да проявят алергия към Тартразин (Tartrazine –
производно на катрана - каменовъглена смола), която се проявява като обрив.
Смята се, че голяма част от изкуствените оцветители в хранителните продукти,
причиняват най различни реакции – от хиперактивност, склонност към
депресия, до астматични симптоми при по-чувствителните и особено при
децата. (Най-разпостранените и ефекта им върху подраствашив организъм
може да се види е таблицата./ Приложение:1/
Британски учени в резултат на изследване на 17000 души от детството до 34-
годишна възраст, доказват, че невръстните, които ядат много сладко, имат
повече прояви на насилие, когато пораснат. Те установили, че 69% от хората с
агресивни постъпки са яли всекидневно сладкиши. Според психолози, ако на
малките редовно се дават шоколади и бонбони, те няма да могат да се научат
спокойно да очакват желаното. Неспособността да бъде отлагано
получаването на удоволствие предизвиква у такива деца прояви на
раздразнение, които по-късно могат да доведат и до антиобществено
поведение. Неумерената консумация на газирани напитки може да стане
причина за жестоко поведение на подрастващите. Напълно възможно е
кофеинът и захарта в газираните напитки да могат да влияят непосредствено
на поведението на подрастващите, отбелязват изследователи от САЩ.
Изследователите от Университета Върмонт анализирали резултатите от
изследване на 1878 подрастващи от 22 обществени училища в Бостън.
Доказано е, че колкото повече безалкохолни напитки, употребяват
подрастващите, толкова повече агресивни признаци се забелязват у тях. В
някои случаи ниско ниво на кръвната захар може да доведе едновременно до
по-високо ниво на употреба на газирани напитки и до поагресивно поведение.
Учените твърдят, че ако навиците на малките бъдат променени и те бъдат
заставени да ядат повече плодове, качествено месо и зеленчуци, то детската
агресия ще бъде намалена в значителна степен. За избягване на стреса
италианецът Лука Пасамонти предлага да се увеличи консумацията на хайвер,
мляко, сирене, пилешко, орехи и висококачествен шоколад, за предпочитане
–черен. Задължително е увеличението на количеството на аминокиселината
триптофан в храните. Към антистресовите храни той добавя броколите, заради
високото съдържание на фолиева киселина, която помага за намаляване на
паническия страх и натрапчивото безпокойство. Високото съдържание на
витамин С в броколите, боровинките и цитрусовите плодове помага организма
да не се изтощава бързо. Към списъка се прибавят и морските продукти
заради омега-3-мастните киселини, влияещи благоприятно на работата на
нервните клетки. Храненето с тези вещества намалява агресията и позволява
да се контролират отрицателните емоции и гневът. Високите нива на фосфат в
газираните напитки и преработените храни ускоряват процеса на стареене и
повишават риска от хронични заболявания, характерни за по-късната възраст,
каквато е хроничната бъбречна недостатъчност. Фосфатите освен в
производството на безалкохолни напитки се използват като консерванти и
подобрители на външния вид на колбасите, преработените месни продукти,
сирена
Множество научни изследвания доказват, че Омега – 3 DHA
(докозахексаенова киселина) е с решаваща роля за развитието на нервната
система на детето. Недостигът на DHA се свързва с импулсивност,
агресивност, дислексия, синдром на хиперактивност, с дефицит на вниманието
на детето, с когнитивни нарушения (памет, внимание, мислене), проблеми със
съня. Приемът на DHA намалява проявите на хиперактивност у децата. За
набавяне на DHA в менюто на детето трябва поне два пъти в седмицата да се
включва прясна, богата на мазнини риба. Вярно е, че за поява на агресията у
децата имат значение и някои соматични или заболявания на главния мозък,
но обект на нашето проучване е всъщност влиянието на храните върху
агресивността на детето.
Създаването на позитивна семейна и социална среда е едно от
условията за намаляване на агресията у децата. Всички деца, особено
агресивните трябва да имат оптимален дневен режим с достатъчно сън,
защото преумореното дете става нервно и агресивно. Родителите са тези,
които трябва да измислят дейности, с които може да се разсее детето от
негативната ситуация. Обясненията за последствията от агресивното
поведение задължително трябва да се реализират, когато детето е спокойно –
идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане. Добрият
родител съумява да контролира прекалената детска агресивност, без да
потиска инициативността. Негово задължение е да играе и общува с детето, да
го научи да споделя, да се интересува от това, което детето прави и да го
подкрепя. Родителите са тези, които трябва да предлагат подходящи храни и
се интересуват от храните в детските учреждения, от това което децата сами
си купуват с цел консумиране на храна, в която няма горепосочените
хранителни продукти, чиято консумация е причина за агресивно поведение.
Природосъобразното хранене при децата е гаранция за правилното им
умствено и физическо развитие, за детско ежедневие без агресия, ежедневие
изпълнено с положителни емоции.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Иванов, С., Психологическо консултиране в образованието, С., 2011.
[2] Милков, Л., Общуване, култура, професия, С., 2009.
[3] Петров, Г., Органична химия, С., 1996.
[4] Узунов, Н., Основи на психологията, с., 2008.
[5] Факирска, Й., Обучението като път към образованието, П., 2011, 148-158.
Приложение:1
Таблица на най-разпостранените и техния ефект върху организма
Число Наименование Коментар
Оранжево-жълт цвят; извлича се от корените на куркумата
E100 Curcumin (turmeric), но е възможно да бъде произведен изкуствено;
използва се при производство на сирене, маргарин,печени
сладкиши и готови рибени продукти (fish fingers).
E101 Riboflavin, Riboflavin- 'Витамин B2' и цвят; появява се обикновено в зелените

5'-phosphate зеленчуци, яйцата, млякото, дробчета и бъбреци,

употребява се при производство на маргарин и сирене.
FD&C Жълт No.5; знае се че предизвиква астматични
пристъпи (въпреки че US FDA** не го признава) и
уртикария (копривна треска) при децата (според US FDA**
в съотношение 1:10 000); води до смущения и в
щитовидната жлеза (туморни образувания), хромозомни
E102 Tartrazine увреждания, уртикария (обриви) и превъзбуда;
непоносимостта към тартразин води до чувствителност
към аспирина, който се използва при оцветяване на
напитки, сладкиши, конфитюри, зърнени храни, снакс,
консервирана риба, пакетирани сухи супи; (предизвиква
хиперактивност)
Забранен за употреба в Норвегия и Австрия.
FD&C Жълт No.10; употребява се при производството на
червила, продукти за коса, одеколони, а също така и в
E104 Quinoline Yellow широк кръг медикаменти; предизвиква дерматит
Забранен за употреба в САЩ и Норвегия.
Жълт цвят; HACSG* препоръчва да се избягва употребата
му; хората, които боледуват от астма може да получат
E107 алергична реакция; типично се среща при производството
Yellow 7G
на безалкохолни напитки. Е107 – жълто 7G (причинява
алергични реакции и непоносимости, най – често
отнесени към хората с непоносимост към аспирин и
страдащите от астма.
Забранен за употреба в ЕС Австралия и САЩ.
FD&C Жълт No.6; използва се в зърнените храни,
производството на хлебни изделия, сладкиши, снакс,
сладолед, напитки и риба в консерви; изкуствен произход;
включен е в производството на много медикаменти -
Polaramine, Ventolin (сироп); странични ефекти – уртикария
Sunset Yellow FCF, (обрив), ринит (хрема), назална конгестия, алергии,
E110 Orange Yellow S превъзбуда, туморни образувания в бъбреците,
хромозомни увреждания, коремни болки, гадене,
повръщане, стомашно разстройство, непоносимост към
храна; забелязани са редица случаи на туморни
образувания при тестване на животни; Е110 – (риск от
хиперактивност)
Забранен в Норвегия.
Червен цвят; извлича се от насекоми; рядко сеупотребява;
E120 Cochineal, Carminic
HASCG Е120 - кохинил, карминова киселина * препоръчва
acid, Carmines
да се избягва потребата му.
 Червен цвят; производно на катран (каменовъглена смола)
; може да предизвика нежелани реакции при астматици и
алергични към аспирин хора; типични продукти, в които се
Azorubine, среща: сладкарски изделия, марципан, желирани
E122 Carmoisine продукти; (предизвиква хиперактивност)
Забранен за употреба в Швеция, САЩ, Австрия и
Норвегия.
FD&C Червен No.2; извлича се от малко растение със
E123 Amaranth същото име; употребява се в производството на торти,
плодови пълнежи за сладкиши, желирани продукти;
възможно е да предизвика астма, екзема и превъзбуда
(предизвиква хиперактивност)
(hyperactivity); предизвиква увреждания при новородени и
води до фатален край при тестове, направени с животни;
има вероятност да предизвиква образуването на ракови
клетки;
Забранен за употреба в САЩ, Русия, Австрия, Норвегия и
други страни.
FD&C Чеврен No.4; синтетично производно на катрана и
Ponceau 4R, оцветител. Карциногенно (причиняващо рак) при тест на
E124 животни, предизвиква тежки пристъпи на астма и
Cochineal Red A
непоносимост към аспирина;(води до
хиперактивност)Забранен за употреба в САЩи Норвегия.
FD&C Червен No.3; придава червен цвят на черешите,
употребява се в консервирани плодове, яйчен крем,
сладкиши, снакс; възможно е да предизвика
чувствителност към светлината; може да увеличи нивото
E127 Erythrosine на хормони в щитовидната жлеза и да доведе до
нарушения във функционирането и, доказано предизвиква
рак на щитовидната жлеза при опити с плъхове през 1990;
забранен през януари 1990, но не е признат от US FDA**;
забранен за употреба в Норвегия.
Забранен за употреба в Австралия и много други страни, с
E128 Red 2G
изключение на Великобритания.
FD&C Червен No.40; Оранжево-червен оцветител, който
се използва в производството на сладкиши, напитки и
подправки, в медикаменти и козметични продукти;
изкуствен; произведен в началото на осемдесетте, като
E129 Allura red AC заместител на амаранта, който се смятал за вреден,
поради конфликтни резултати при тестване; (предизвиква
хиперактивност)
забранен за употреба в Дания, Белгия, Франция, Германия,
Швейцария, Швеция, Австрия и Норвегия.
E131 Patent blue V Риск от алергии Забранен за употреба в Австралия, САЩ и
Норвегия.
FD&C Син No.2, обикновено се добавя в таблетки и
капсули; при производство на сладолед, сладкиши, хлебни
изделия, сладкарски изделия, бисквити; изкуствено
Indigotine, Indigo производно на катрана; възможно е да предизвика гадене,
E132 carmine повръщане, високо кръвно налягане, кожни обриви,
дихателни проблеми и други алергични реакции.
Забранен за употреба в Норвегия.
FD&C Син оцветител No.1; използва се в млечните
продукти, сладкиши и напитки; изкуствено произведен
E133 Brilliant blue FCF обикновено като алуминиев разтвор или алуминиеви соли.
Забранен за употреба в Белгия, Франция, Германия,
 Швейцария, Швеция, Австрия и Норвегия.

Зелен оцветител – естествен за всички растения;

E140 Chlorophylis,
употребява се при оцветяването на восък и масла;
Chlorophyllins
употребява се в медицината и козметиката.
Copper complexes of
E141 chloropyll and Маслинено зелен цвят, не са познати странични ефекти.
chlorophyllins
Зелен цвят; синтетично производно на катрана; употребява
се при консервиран грах, ментови желирани продукти и
E142 Green S сосове, пакетирани хлебни изделия и торти; риск от
алергии
Забранен за употреба в Швеция, САЩ и Норвегия.
Тъмно кафяв, направен от sucrose; HACSG* препоръчва да
E150(a) Plain caramel се избягва употребата му; употребява се в производството
на стриди, соя, плодови консервирани сосове, бира, уиски,
бисквити, саламури.
Caustic sulphite
E150(b) виж E150(a)
caramel
E150(c) Ammonia caramel виж E150(a)
Sulphite ammonia
E150(d) виж E150(a)
caramel
Черен цвят; извлечен от катран (каменовъглена смола);
употребява се в тъмните сосове; тортите с касис и др.;
E151 Brilliant Black BN,
Забранен за употреба в Дания, Белгия, Франция,
Black PN
Германия, Швейцария, Швеция, Австрия, САЩ и Норвегия.

Vegetable carbon Черен цвят, пигмент, извлечен от дървени въглища,

Растителен употребява се в производството на конфитюри, желирани
E153 продукти, ликьори; единствено растително добитите
въглерод
варианти са разрешени в Австралия, но са забранени в
САЩ.
E154 Brown FK Забранени в САЩ.
Кафяв цвят, смес от добив на каменни въглища и лазурен
оцветител; използва се в шоколадовите торти; възможно е
да предизвика нежелателни реакции при астматиците,
Brown HT (Chocolate) както и алергии от аспирин; възможно е да засили
E155 (Шоколад) чувствителността на кожата. (предизвиква
хиперактивност)
Забранени за употреба в Дания, Белгия, Франция,
Германия, Швейцария, Швеция, Австрия, САЩ, Норвегия.
Carotene, alpha-,
beta-, gamma- Оранжево-жълт цвят; човешкото тяло го превръща във
E160(a) Каротин – алфа- Витамин А в черния дроб; намира се в морковите и
бета- гама - другите жълти или оранжеви плодове и зеленчуци.
Червен цвят; извлича се от дърво (Bixa orellana);
Annatto (Arnatto, употребява се като боя за тяло – фабричен оцветител,
E160(b) Annato), bixin, подпомага храносмилането, употребява се при
norbixin оцветяване на сирена, масло, маргарин, зърнени храни,
сапуни, текстил; причинява уртикария (копривна треска),
HACSG* препоръчва да се избягва употребата му.
Paprika extract,
E160(c) Червен цвят, извлича се от червения пипер.
capsanthin,
 capsorubin
Каротеноид с червен цвят – намира се в доматите
E160(d) Lycopene
ичервения грейпфрут, може да намали риска от рак.
Beta-apo-8'-carotenal
E160(e) Оранжев цвят; не са познати странични ефекти.
(C 30)
Ethyl ester of beta-
E160(f) apo-8'-carotenic acid Оранжев цвят; не са познати странични ефекти.
(C 30)
Жълт цвят, извлечен от растения, обикновено се открива в
E161(b) Xanthophylls - Lutein
зелените листа, невена и жълтъка на яйцата.
Жълт цвят, вероятно извлечен от животински източници
E161(g) Xanthophylls -
(ретинол); пигментът се намира в някои губи, ракообразни,
Canthaxanthin
риба, пера от фламинго.
Beetroot Red, Betanin
Цвят на цвекло, Лилав цвят, извлечен от цвеклото; не са познати
E162 странични ефекти.
Бетанин
Виолетов цвят добит от цветя и растения; до момента се
E163 Anthocyanins
смята за безопасен.
Минерална сол, употребява се в производството на паста
Calcium carbonate за зъби, бяла боя и почистващи прахове; може да бъде
E170 Калциев карбонат извлечена от минерални скали или животински
кости;употребява се за стабилизиране на виното и
консервира плодове и зеленчуци; токсичен при употреба в
прекалено големи дози.
Бял цвят; използва се при производството на паста за
E171 Titanium dioxide
зъби и бяла боя; не са известни странични ефекти.
Iron oxides and
hydroxides Черен, жълт, червен цвят; използва се при обработка на
E172 Железен оксид и пъстърва и паста от скариди; токсичен при употреба в
хидроокис прекалено големи дози.
Aluminium
E173 Алуминий Избягвайте употребата му – забранен в някои страни

Silver
E174 Сребро Избягвайте употребата му – забранен в някои страни

Gold
E175 Злато Избягвайте употребата му – забранен в някои страни
E180 Latolrubine BK Избягвайте употребата му – забранен в някои страни
Tannic acid, tannins Съставка, избистряща алкохола ; извлича се от индийско
E181 орехче и от клоните на дъбовите дървета; естествен
Танин произход – чая.