В конституцията има общ текст - чл. 7.

Държавата отговаря за две групи действия:

1. За незаконните актове, действия или бездействия на
нейните органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Т.е. за
незаконните административни актове. Тази отговорност
настъпва, когато актът бъде отменен като незаконен.
Обезщетяват се вредите, които са последица от
съществуването на този незаконен акт.
2. За вредите, причинени на гражданите от органите за
правна защита по наказателни дела, от органите на
дознанието, следствието, прокуратурата и особените
юрисдикции от незаконно:
- задържане под стража;
- обвинение;
- осъждане и т. н.
Общият принцип е, че държавата отговаря независимо от
вината на длъжностните лица - тя отговаря обективно. Но
в редица от тези случаи, особено по чл. 2 може да няма не
само вина, но и да няма никакво погрешно противоправно
поведение. Защото процесуалните действия на
следователя, който ви е привлякъл под отговорност, който
ви е наложил мярка за неотклонение "задържане под
стража" са правилни от процесуално гледище и
обусловени с оглед фактите, с които той разполага. Той е
длъжен да предприеме тези действия. Но след това се
оказва, че вие сте увреден, защото напр. куфарът не бил
ваш и вие нямате нищо общо със случая - съдът ви е
оправдал или пък поради съдебна грешка първият съд ви е
осъдил, а една втора инстанция ви е оправдала. В тези
случаи са възможни два подхода:
1. Държавата, както и правозащитните органи
съществуват в интерес на цялото общество, както и в
интерес на индивида, който има интерес държавата да има
силна полиция, правилно действаща съдебна власт, добро
обвинение и т.н. В такъв случай грешката на тези органи,
която е извинителна би могла да легне като последица
върху мен: аз нося риска от собствената си полза, че тези
органи трябва да съществуват и в мой интерес. Тогава
бихме отказали отговорността на държавата, така както бе
преди този закон: и държавата отговаряше само за
виновните действия на своите органи по чл. 49 ЗЗД.
2. Не само аз, но и цялото общество има интерес от
съществуването на тези органи. Следователно, когато те
допуснат грешка, дори и извинителна, която ми причинява
на мен - невинния вреди, можем да кажем: нека държавата
да плати обезщетението на мен, който съм индивидуално
увреден, а това обезщетение безспорно ще легне върху
всички членове на обществото, които се ползват от
добрата полиция, добрата съдебна система и т.н., защото
всички те издържат държавата чрез данъците, които
плащат, а обезщетението, което държавата ще ми даде ще
дойде тъкмо от данъците.

Регрес на държавата - чл. 9

Този регрес е силно ограничен. Ограничаването на този

регрес и специалните му предпоставки, особено при
действия на правозащитни органи се обуславя от това, че
ако правозащитните органи действаха при риска да
плащат обезщетение за всеки незаконно задържан нямаше
да задържат никого.