КОНСПЕКТ ПО ДАНЪЧНО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО

1. ДАНЪЧНО ПРАВО В ПРАВНАТА СИСТЕМА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

ПРЕДМЕТ, СИСТЕМА И ОТГРАНИЧЕНИЯ НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО ОТ
ДРУГИ ПРАВНИ ОТРАСЛИ. ИЗТОЧНИЦИ НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО

Мястото на данъчното право в нашата правна система – нашата правна система се дели на публичното
правни и частно правни отрасли.Данъчното право спада към публичното правните отрасли.
Данъчното право не е самостоятелен правен отрасъл, а е част от финансовото право
Предмета на правно регулиране и метода определят данъчното право като публичното правен
отрасъл.Предмет на правно регулиране на данъчното право е разпределението на националния доход
чрез изземване на част от него под формата на данъци и такси и акумулирането им в държавния и
местните бюджети.Метода на регулиране в данъчното право е властнически.В данъчното право
изключително е застъпена обвързаната компетентност.Метода на правно регулиране и обвързаната
компетентност са двата показателя определящи данъчното право,като публично правен
отрасъл.Данъчното право притежава абсолютна автономия що се отнася до публично правните
отрасли и относителна автономия спрямо финансовото право.В административното право приоритет
има оперативната самостоятелност,докато при данъчното право е точно обратното, а именно
обвързаната компетентност.При данъчното право предмет на правно регулиране на данъчното право е
разпределението на националния доход чрез изземване на част от него под формата на данъци и такси
и акумулирането им в държавния и местните бюджети.Метода на правно регулиране в
административното право е властнически но въпреки това в двата клона на правото(данъчно и
административно право) метода се различава.
Обществените отношения, които са предмет на данъчното право са част от тези които разглежда
финансовото право.Еднакъв е метода на правно регулиране, а именно властнически със засилена
обвързана компетентност.Освен това данъчното право е въвело механизми и понятия, които са
характерни изключително и само за него, което обстоятелство спомага за неговото отделяне от
финансовото право, като отделен правен отрасъл.Автономията на данъчното право е абсолютна
относно предмета и метода на правно регулиране и относителна относно финансовото право.

Система на данъчното право – съвкупността от правни норми на един правен отрасъл образуват
неговата система.Системата в данъчното право се дели на две части:
-материална
-процесуална

Сравнение с други правни отрасли:

– конституционното право – двата отрасъла са публично правни. В К има ПН, съдържащи основата на
данъчното право /чл.60 К – задължението на гражданите да плащат данъци, които трябва да са
законово установени и съобразени с доходите и имуществото на лицата/. Тя урежда законите.
Различията са в предмета на правно регулиране – КП урежда устрой ството и формата на държавно
управление и основните обществени отношения;
– административно право – различието е в предмета на правно регулиране – при ДП са предимно
парични отношения, а АП не се занимава с разпределението на нац. доход;
– гражданско право – тук различията са и в предмета и в метода на правно регулиране. ДП не се
занимава с лични и неимуществени отношения; в ГП субектите на правоотношението са
равнопоставени, докато в ДП единият е винаги държавата в лицето на свой орган.
ДП си взаимодей ства с другите правни отрасли, като взаимства или препраща към тях. Познати са
няколко групи съотношения:
– възможно е данъчната норма да се приложи самостоятелно /без други ПН/;
– по-често се прилага при развило се друго правоотношение друга ПН – за юридически факти могат да
послужат например развило се правоотношение от ГП /покупко-продажба – следва да се плати ДДС/;
– процесуални правоотношения – ДОПК препраща към ЗАП, при наказания – към ЗАНН;
– при плащането на данъци няма нуждата от разрешение – възможно е от прилагане на данъчна ПН в
последствие да се приложи друга ПН /пример – съсобствен имот, за кой то единият от съсобствениците
плаща целия дължим данък. В последствие той може да поиска от другите тяхното дължимо/.

Видове източници:
1. Конституцията – в нея са основните принципи на данъчното облагане – чл.60 – той няма пряко
приложение и за целта трябва да се създадат съответните закони, чл.84, т.3, т.13 – правомощие на НС да
определя данъците и да дава финансова амнистия; чл.98, т.12 – правомощието на президента да
опрощава данъци.
2. Данъчни закони – ЗКПО, ЗМДТ, ЗОДФЛ, ЗАкцизите, ДОПК, ЗДДС;
3. Подзаконови нормативни актове – от принципа за законоустановеност на данъците следва, че те не
могат да предвиждат и изменят елементи от данъчните задължения.
Не са източници на данъчното право писмените указания на министъра на финансите и на
изпълнителния директор на НАП по прилагане на данъчните закони. Те изразяват виждането за
уеднаквяване на практиката по данъчните закони и са вътрешно служебни актове, а не нормативни.
4. Отделни правни институти, общи за правото – привилегии (чл.136 ЗЗД), солидарната отговорност
(чл. 722 ТЗ).
5. Международни договори – специална категория, които ограничават правомощията на държавите по
облагането на едни и същи данъчни субекти за едни и същи обекти – спогодби за избягване на
двой ното данъчно облагане (за тях се прилага чл.5, ал.4 от К – имат предимство).
6. Практиката на съда – на КС, кой то обявява противоконституционността на данъчни закони и
решенията на петчленен състав на ВАС за отмяна на подзаконови актове, противоречащи на закона.
/реш. №3/1996г. на КС и реш.№190/1996г. на ВАС – според тях законодателната власт за определяне на
данъците не може да се отдаде на други държавни органи освен чрез закон, а данъка може да
съществува във всички негови елементи – обект, субект, данъчна единица, ставка и т.н и те също са
определени със закон

2. ДАНЪЧНИ ПРАВНИ НОРМИ, СЪЩНОСТ, СТРОЕЖ, ВИДОВЕ. ВЛИЗАНЕ В

ДЕЙСТВИЕ

Данъчни правни норми /ДПН/. Същност. Структура. Действие.

ДПН – общо правило за поведение, чието приложение е скрепено с държавна принуда. Състои се
от три елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. В хипотезата се съдържат юр. факти, във връзка с
които ще възникне данъчно задължение, обекта на облагане и връзката му със субекта на облагане. В
диспозицията се посочват субекта на облагане и задълженията му. Активен субект е органът по
приходите, снабден с властнически правомощия, а пасивен субект е данъчно задълженото лице. Освен
на основното задължение за плащане на данъци, лицето може да бъде носител и на права : на
прихващане, на връщане.
Към основното задължение за плащане на данъка съществуват и допълнителни задължения: за
подаване на данъчна декларация, за регистрация, за съдей ствие на органите на приходната
администрация.
Санкцията за нарушаване на правилото за поведение предвижда административно-наказателна
отговорност под формата на глоба за физическо лице и имуществена санкция за
юридически лица. Особеното е, че в някои случаи тя е съизмерима с неизпълнения данъчен дълг.
Видове ДПН
1.         Забраняващи – съдържат задължение за бездей ствие.
Задължаващи – съдържат предписание за активно поведение.
Оправомощаващи – уреждат субективни права.
2.         Материалноправни
            Процесуално-правни
3.         технико-юридически – например таблиците в ЗДДФЛ – чл. 48.
Дей ствие – по време, по място, спрямо лицата.
Дей ствие във времето – специфичното е, че ДПН влизат в сила от началото на календарната
година. Чл.2, ал.4 ЗУДБ обвързва промяната в данъчните закони с ежегодния бюджетен закон.
Отмяната на ДПН трябва да бъде изрична, но има и норми със срочно дей ствие – напр. нормите
за данъчните облекчения.
Обратно дей ствие – реш. № 9 / 1996 на Конст. Съд. Принципът е, че нормите, с които се
въвежадат данъчни задължения или отежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което се
отнасят. Биха могли да имат обратно дей ствие нормите, с които се създават данъчни облекчения.
ЗНА не изключва обратното дей ствие на законите, но трябва да бъде постановено изрично.
Процесуалните норми могат да имат обратно дей ствие – пар. 5 ДОПК. Принципът на по-благоприятно
дей ствие е приложим за санкции /юридическа отговорност/, но не и за парични задължения /данъци/.
Териториално дей ствие – принципът е, че нормите дей стват на територията на цялата страна,
но няма пречка за част от територията да бъде предвиден специален данъчен режим – напр. –
преотстъпване на данък върху печалбата за дей ност в общини с безработица – чл. 184 ЗКПО.
 В хипотезата на ДПН могат да бъдат обхванати дей ствия и факти в чужбина и с тях да се свърже
възникването на данъчно задължение за местните лица. Данъчното право е публично-правен отрасъл
и не може по подобие на МЧП наш съд да приложи чужда ДПН.
Дей ствие спрямо лицата – ДПН дей стват спрямо неограничен брой адресати, но малко са
универсалните ДПН, които дей стват както за физически лица, така и за юридически лица. ДПН
дей стват спрямо определна категория лица.
Две особености : 1. В ДП субекти могат да бъдат и социални дадености, които нямат
правосубектност в други отрасли/ неперсонифицирани дружества/.
 2. ДП чрез свои допълнителни критерии определя адресатите си. Въвеждат се
понятията “местно” и “чуждестранно” лице със съдържание, определено в данъчния закон.

3. ДАНЪЧНИ ПРАВНИ ОТНОШЕНИЯ. ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ. ДАНЪЧНА

ПРАВОСУБЕКТНОСТ

Данъчните правоотнош са публични, защото данъците се създават със закон, събират се от органите на
публичната власт едновременно със законово установеното задължение за съдей ствие на ДЗЛ.
Обща характеристика: тя съвпада с общата характеристика на ДП – това са отношения, уредени с
властническия метод на правно регулиране, в които винаги като страна участва държавата със свой
орган, а предмет на тези правоотношения е плащането на данъка. Самото задължение за плащане на
данъка възниква ex lege (въз основа на закона – само когато се появят предпоставките, предвидени в
ПН, а не с акт на орган по приходите).
Структура: за да възникне едно данъчно правоотношение е необходимо да се осъществят
предвидените в хипотезата на ПН факти – обект на облагане и връзката му със субекта на облагане, т.е
структурата на данъчните правоотношения се изразява във връзката между данъка и ДЗЛ. Данъчният
орган (органът по приходите) има властнически правомощия, докато ДЗЛ освен основното задължение
да плати данъка има и други допълнителни задължения (подаване на декларация, оказване на
съдей ствие на дан. органи и др.), както и права, свързани със законосъобразното определяне на данъка
Юридическите факти са прости и сложни; дей ствия и събития, правомерни и неправомерни. По
отношение на същинските данъчни правоотношения юридическите факти са събития (за ГП сделката е
дей ствие, страните желаят настъпването на правните последици), а по отношение на ДП тя е събитие –
страните не желаят настъпването на задължение за плащането на данъци.
Данъчните актове не са юридич факти–чл.106, 107 и 108 ДОПК –те самите не създават задължения , а
само правят задължението видно и изискуемо (актът има декларативно дей ствие, а не конститутивно)

Структурата на ДПРО
За да възникне същинското данъчно задължение е необходимо да се проявят предвидените в
хипотезиса на ДПН юридически факти: обектът на облагане и връзката му със субекта. По принцип в
данъчното право юридически факти се делят на прости и сложни; дей ствия и събития; правомерни и
неправомерни. Особеното е, че по отношение на същинските ДПРО юридически факти, от гледна точка
на данъчно правните последици, са събития. Така една сделка в гражданското право е
юридически факт -дей ствие, защото страните желаят настъпването на на правните й последици, а е
юридически факт - събитие по отношение на данъчно правните последици, които настъпват ex lege, а
не се желаят от страните. От тази гл. точка ИАА, издавани от органите по приходите, не са
юридически факти по отношение на същинските ПРО./ а по отношение на последиците ли?/. ДОПК
разграничава актовете за установяване на задължения по чл. 106 и чл.107 и ревизионен акт по чл. 108.
те имат характеристиките на ИАА, доколкото пар. 2 от ДОПК  препраща към АПК.
С индивидуалния данъчен акт не се създава същинското данъчно задължение, тъй като той има
само декларативно, а не конститутивно дей ствие. С него се конкретизира размера на данъчното
задължение, индивидуализира се по отношение на размер и адресат, а след издаването му тече 14-
дневен срок за доброволното му изпълнение.
При издаването им органите по приходите дей стват в условията на обвързана компетентност.
Актът обаче е основание за развиването на процесуални отношения. Данъчните органи издават и
други документи, които не са приравнени на данъчните актове.
По отношение на юридическите факти в данъчното право трябва да се има предвид, че
понятията, с които те са означени, могат да имат друго съдържание, различно от това, което имат в
правния отрасъл, от кой то са взаимствани. 
Субекти 
В данъчната литература често държавата се означава освен като активен субект в
правоотношението и като данъчен кредитор или като оправомощен да получи дан вземане субект.
Доколкото данъкът е едностранно установен от нея в качеството й на власт, така се подчертава
публично-правният характер на вземането.
Лицето, което данъчният закон предвижда да понесе данъчната тежест, се нарича данъчен
субект/ДС/. Затова срещу държавата като активен субект е поставено физическо лице или
юридическо лице, или друга социална даденост, които са пасивни субекти в ДПРО.
Понятието данъчно задължено лице е по-широко и обхваща освен субекта на облагане и други
лица, които са носители на задължение във връзка със събирането и внасянето на данъка.
Най -широко са обхванати субектите в чл. 14 ДОПК, където се разглеждат три категории
задължени лица : носители на данъчното задължение/ субектите/; лицата, задължени да отдържат и
внасят данъци и такива, които отговарят за задълженията на първите две категории.

Данъчна правосубектност.
Под правосубектност в данъчното право се разбира, че едно лице е социална даденост, могат да бъдат
потенциални субекти на права и задължения установени в данъчните закони. По общо правило
данъчната правосубектност следва гражданската, т.е ФЛ придобива гражданска правосубектност с
раждането си, а ЮЛ – с учредяването си получават и данъчна правосубектност.
Данъчният закон може да създаде първична правосубектност – чл.9, ал.2 ДОПК – В производствата по
този текст неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ.
Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в
осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
Клонът на търговското дружество влиза в едно общо понятие – място на стопанска дей ност, което е
определено в параграф 1, т.5 от допълните разпоредби на ДОПК. Чрез това понятие се цели да се
локализира дей ността на чуждестранното лице на територията на страната, за да може чрез мястото да
се обложи с данък върху печалбата. 
Данъчния закон допълнително характеризира лицата като местни и чуждестранни. Местните са
неограничено данъчно задължени, а чуждестранните са ограничено данъчно задължени. Критериите
за “местно” и “чуждестранно” лице са определени в данъчния закон и могат да се различават от
критериите на търговското право и валутното законодателство. 
От значение за ФЛ е местопребиваването на лицата без значение от гражданството. 
Държавните органи имат правомощия, а не права и задължения. Правомощията им са дадени със закон
и изразяват тяхната правосубектност. 

4.ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТИ. ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВИ. ПОНЯТИЕ, ВИДОВЕ

1.Същност на юридическите факти.

Юридическите факти представляват явления от реалната действителност, които имат равно значение. За
разлика от фактите от действителността изобщо юридическите факти са установени от законодателя като
такива, защото притежават определени правни характеристики. Тези характеристики са следните: 
- Юридич факти съществуват реално в действителност и тяхното наличие или отсъствие има правно значение;
- Юридическите факти са обществено значими, конкретни и точно установени;
- Винаги са предвидени в хипотезата или санкцията на правната норма;
- Отсъствието или наличието на юридически факти винаги води до настъпване на правни последици, които
могат да се изразят във възникване, прекратяване или изменение на правоотношения или в придобиването на
права или задължения, както и в придобиването или загубването на правни качества.
Юридическите факти имат тясна връзка както с правната норма така и с правоотношенията, тъй като те
винаги се намират или в хипотезата или в санкцията. Връзката на юридическите факти с правоотношенията е
тясна, тъй като винаги възникването, изменението или прекратяването на правоотношенията е в следствие на
определен юридически факт.
Класификация на ЮФ:
* най -важна - според връзката им с индивидуалната воля (качественото им съдържание) на субектите
на правото или по-точно със съзнателните и волеви дей ствия на субектите на правото:
а) юридически дей ствия (най -разпространен ЮФ. Те се извършват само от дееспособни субекти на
правото и при тях се постига пряко целяна правна последица):
- правомерни (предвидени в хипотезата на правната норма):
- индивидуални юридически актове:
- по изпълнение на правото (правоприложни);
- по реализация на правото (реализационни);
- по тълкуване на правото (тълкувателни);
- юридически постъпки (те се извършват от дееспособни или недееспособни субекти на правото и при
тях се постига като страничен резултат правна последица, която не се цели пряко от субекта при
извършване на постъпката);
- дей ствия, създаващи обективиран резултат (резултативни дей ствия), създаващи обекти на
интелектуалната собственост (те се извършват от дееспособни или недееспособни субекти на правото,
създава се обект на интелектуалната собственост и при тях се появяват правни последици, които
въобще може да не се съзнават и целят от субекта при извършване на дей ствието).
- неправомерни (предвидени в санкцията на правната норма):
- обективно противоправни (правни аномалии) - деянието е извършено в нарушение на правните
норми, но не е противообществено, не е виновно или пък не е наказуемо;
- правонарушения (това са противообществени, противоправни и виновни извършени деяния,
наказауеми с юридическа санкция):
- престъпления - предвидени в Наказателния кодекс;
- простъпки - непредвидени в Наказателния кодекс:
- административноправни;
- дисциплинарни;
- гражданскоправни:
- деликтни;
- договорни.
б) юридически събития (в тях не участвува пряко волята на правните субекти):
- абсолютни (не участвува по никакъв начин волята на правен субект);
- относителни (не участвува пряко волята на правен субект, но е допустимо косвено участие - напр.
бременност и раждане).
б) според системата на правото;
в) според структурата на правото;
г) според наличието на модалитети (срок, условие или тежест) - това деление се отнася до
правомерните юридически дей ствия:
- без модалитети;
- с модалитети.
д) според вида на правните последици, които предизвикват:
- правообразуващи (правопораждащи);
- правопроменящи (правоизменящи);
- правозапазващи;
- - правопрекратяващи.
е) според проявната им форма - в зависимост от това дали с наличието им или с отсъствието им
правната норма свързва правни последици:
- положителни;
- отрицателни.
ж) според характера на тяхното дей ствие:
- с еднократно дей ствие;
- с непрекъснато (продължително) дей ствие (състояния) - като инвалидност, брак и пр.
з) според количественото си съдържание:
- прости;
- сложни - два или повече отделни прости ЮФ предизвикват правна последица, която поотделно не
могат да предизвикат.

Понятие за фактическия състав

Фактическият състав е сложен юридически факт, кой то проявява дей ствието си само при съвкупното
проявление на всички юридически факти, които се съдържат в него.
Отделните юридически факти, които се включват във фактическия състав, могат да имат и
самостоятелно дей ствие, но то не е това дей ствие, което е целено от страните или този юридически
факт не е достатъчен, за да може съответната сделка да прояви дей ствие. Напр. сделка, извършена от
непълнолетен – при нея освен волеизявлението на непълнолетния, за да прояви тя правните си
последици, са необходими още съгласието/одобрението на родителите и в някои случаи – разрешение
от Председателя на РС.
Комбинацията между юридическите факти може да е различна – фактическият състав може да прояви
последиците си и тогава, когато едни и същи лица сключат сделка и след това извършат дей ствия.
Напр. при алтернативните сделки, когато едно лице дължи по отношение на няколко лице определени
предмети, но е престирало на едно от тях, то тогава дългът ще бъде погасен. Тук обаче, освен сделката,
е необходимо и още едно допълнително волеизявление, което се изразява в това или предварително да
са решили това, или да са решили да дадат на съда възможността да упражни правото на избор. В този
случай юридическите факти във фактическия състав нямат едни и същи правни субекти.

Дей ствие на фактическия състав

До проявлението на отделните си елементи, фактическият състав е conditio pendente (във висящо
положение), т.е. съществува несигурност дали фактическия състав ще прояви докрай своето дей ствие.
И докато се чака завършването му, може да възникнат задължения за някои от страните. Напр. за
длъжника ще възникне задължението да на отчуждава на трети лица предмета на сделката. Т.е., за да
се завърши фактическият състав, е необходимо потвърждаване на сделката.
Една част от елементите на фактическия състав могат да са напълно равнопоставени – напр., за да има
договор трябва да има предложение и приемане на това предложение. Възможно е обаче, отделните
елементи във фактическия състав да са неравнопоставени – единият от тях е главен юридически факт,
кой то определя правното дей ствие, което искат да постигнат страните, а друг е обуславящ юридически
факт, т.е. той дава условието, въз основа на което главният юридически факт ще прояви своето
дей ствие. Така напр. главният елемент на една сделка, която извършва един непълнолетен, ще бъде
неговото волеизявление, с което се разпорежда с една своя вещ, а обуславящият елемент е съгласието
на родителите/съда.

ЮФ и фактически състав (различен е от сложните ЮФ).

Според някои учени (С. Алексеев) сложните юридически факти биват два вида:
а) обикновени - при тях участвуващите в състава им прости ЮФ са от един и същи вид, еднородни са
б) фактически състави - при тях участвуващите в състава им прости ЮФ са от различен вид,
разнородни се, разнотипови са.
Видове фактически състави:
а) според характера на връзката на съставните си елементи:
- прости - при тях натрупването на съставните им елементи - прости ЮФ - става без значение на
последователността;
- сложни - при тях натрупването на съставните им елементи - прости ЮФ - става при строго определена
последователност;
- - смесени - при тях натрупването на съставните им елементи - прости ЮФ - става при част от тях без
значение на последователността, а при друга част – при строго определена последователност.
б) според степента си на определеност:
- определени - посочени са изрично в правната норма;
- относително определени (бланкетни) - не са посочени детай лно, точно и изцяло в правната норма, а
вместо това има препращане към други правни норми или към индивидуален юридически акт, кой то
да ги конкретизира, определи.
в) според обема си:
- завършени - всички съставни юридически факти са налице и се предизвикват край ните правни
последици;
- незавършени - при тях не е добавен един или повече от простите юридически факти, които ги
съставляват, поради което не могат да бъдат предизвикани правните последици, които има
завършения фактически състав. Вместо това могат да се предизвикат други, частични правни
последици.
 5.ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪК. ЕЛЕМЕНТИ НА ДАНЪКА. ВИДОВЕ ДАНЪЦИ. ЗА ТЪЙ
НАРЕЧЕНАТА „АВТОНОМИЯ НА ДАНЪЧНОТО ПРАВО

Понятие за данъка. То е предмет на разглеждане не само от правната теория, но и от редица

икономически дисциплини, в т.ч. счетоводство и контрол, финанси и други. Данъкът има и своята
икономическа и социална обусловеност. Това е така, защото всяка държава осъществява съответната
политика във финансовата сфера, включително и чрез формирането на данъците. Данъкът е един от
основните приходоизточници на държавния бюджет, при кой то паричните постъпления се
осъществяват регулярно в рамките на определени срокове. Характерен белег на всеки данък е, че той
представлява законоустановено задължение. Съгласно Конституцията гражданите са длъжни да
плащат данъци и такси, установени със закон. В този смисъл задължението за плащане на данъци е
регламентирано на най -висше конституционно ниво. Данъкът е заадължение, а не право, което следва
да бъде погасено в определен от законодателя срок при спазване на условията за неговото
деклариране и внасяне. Ето защо изпълнението му следва да бъде безпрекословно и независещо от
преценката на данъчния субект. Данъкът е безвъзмезно задължение. Неговото изпълнение не е
обвързано с конкретно определена насрещна престация (задължение), която да обуслови възмезност
при осъществяването на насрещни задължения. За разлика от таксите, при които е налице насрещна
услуга, данъците не предполагат осъществяването на такава услуга. По своята правна природа данъкът
е плащане, т.е. вид изпълнение на парично задължение. Той не може да се реализира в натура, а се
осъществява единствено чрез престиране на определена парична сума. В обобщение може да се каже,
че данъкът представлява законоустановено, задължително и безвъзмезно плащане в полза на
държавата., кой то се изпълнява еднократно или на части в случаите предвидени със закон. Той е един
от основните приходоизточници на държ бюджет и има съответната икономич и соц обусловеност.
Предмет или обект на данъка е всичко онова, към което е насочено данъчнато облагане. Това могат да
бъдат доходи, имущества, печалби, т.е. както движимо, така и недвижимо имущество с паричен или
непаричен характер. Субект на данъка, данъчно задълженото лице, се явява лицето, което по закон е
длъжно да начисли и внесе данъка. Необходимо е да се прави строго разграничение между него и
данъчния вносител. Данъчен вносител е лицето, което в дей ствителност понася данъчната тежест за
разлика от данъчния субект. Данъчен размер представлява данъчна ставка при облагането със
съответния данък. Данъчна основа е основата, върху която се изчислява данъчното задължение. Тя
включва само данъчно облагаемите единици като определя конкретна част от мащаба на данъка.
Данъчно задължение представлява произведението мажду данъчната основа и данъчната ставка. Под
данъчна тарифа се разбира понятие, което се използва за означаване на отделните стой ности на
данъчното задължение. Пропорционалното данъчно облагане е един от двата основни вида данъчно
облагане наред с прогресивното данъчно облагане. При пропорционалното данъчно облагане
стой ността на данъчната ставка не се променя, т.е. остава неизменна. Стой ността на данъчното
задължение нараства с нарастване на данъчната основа. Прогресивното данъчно облагане – при него са
познати различни видове данъчна прогресиякато най -използваното е съчетаването на абсолютната
прогресия на данъчното задължение плюс процентна сума, когато данъчната тежест надвиши
определен размер. Диференцирането на данъците се извършва по множество признаци и съобразно
различни критерии. Основното деление на данъците е на републикански и местни. При
републиканските се отнасят данък върху дабавената стой ност, данък за облагането на физически лица,
корпоративен данък, акцизи. Към местните данъци се отнасят данък върху недвижимите имоти, данък
върху наследствата, данък върху даренията, данък върху безвъзмезно придобиване на имущество,
данък върху превозни средства, патентен данък. В зависимост от субектите на данъчното задължение,
данъците се дължат както от физически лица, така и от юридически лица. Физическите лица плащат
ДДС, данък за облагане доходите на физически лица, местни данъци и такси, но не плащат
корпоративен данък. Същевременно юридическите лица плащат ДДС, корпоративен данък, данък
върху недвижимите имоти, данък върху превозните средства и други, но не плащат данък върху
наследството в качеството на местен данък, данък за облагане доходите на физически лица. В
зависимост от обекта на данъчно облагане данъците биват имуществени и подоходни. Имуществените
данъци са основно местните данъци – данък върху недвижимите имоти, данък върху наследство,
данък върху превозно средство. Подоходните данъци са корпоративен данък, данък за облагане дохода
на физически лица и ДДС.
В зависимост от обстоятелството дали между субекта и носителя на данъка има съвпадение или не,
разглеждаме данъците на преки и косвени. Когато субекта на данъка и данъчния носител са съвпадат,
данъкът е пряк. В случаите, при които данъчния носител и субекта на данъка са различни лица,
говорим за косвен данък. Преки данъци са корпоративния данък, данък за облагане доходите на
физически лица, местни данъци. Косвени данъци са ДДС, акцизите, митата.

Видове данъци
 Данъци върху доходите на физическите лица
 Данък върху добавената стойност
 Данък, удържан при източника
 Корпоративен данък
 Патентен данък
 Данък при придобиване на имущества по възмезден начин
 Данък при придобиване на имущества по дарение
 Туристически данък
 Данък върху наследствата
 Данък върху превозните средства
 Данък върху недвижимите имоти
 Данък върху хазартната дейност
 Данък върху приходите на бюджетни предприятия
 Данък върху застрахователните премии
 Данък върху дейността от опериране на кораби
 Данък върху разходите

Автономия на данъчното право

Проблемът за автономията на данъчното право се поставя в две направления: по отношение на
публичното право - относителна автономия, и по отношение на частното право - абсолютна
автономия.Под автономия на данъчното право се разбира неговата правна независимост като
резултат от специализацията, която се извършва във всяка област на правото. Правната независимост
на всеки правен отрасъл се състои в способността му да се справи със своите задачи самостоятелно, без
да зависи от други правни отрасли, което ще рече да се ръководи от правила, които са изключително
негови собствени. Автономията на данъчното право се свежда до:
1. прилагане на данъчния закон свободно и независимо от установените в гражд право правила;
2. недопустимостта да се противопоставят на съкровищните интереси правните положения,
създадени чрез граждански договори по въпросите за данъчния обект;
3. неприлагането на разпоредби на гражданския закон, когато при определянето на данъка се
търси данъкоплатецът и когато данъчният обект е установен.
Автономията на данъчното право се поддържа и в западната данъчноправна литература. Според
голяма част от авторите данъчното право засяга не правни, а фактически положения (необходимо е да
се добави, че развитието както на европей ското, така и на нашето данъчно законодателство в известна
степен коригира това становище. Първият ни ЗДДС употребяваше понятието сделка - като обект на
облагане, а сега дей стващият ЗДДС прилага понятието „доставка", което е заимствано от Шестата
директива на ЕС). Развитието и защитата на тезата за автономията на ДП са намерили класическото си
развитие в немската правна литература. Основните положения са следните: доскоро поради
господството на формалистиката на гражданското право изобщо върху всички области на правото
облагането се е третирало като неизбежно, доколкото е възможно ограничавано зло, което се намесва в
неприкосновения правен кръг на отделния свободен гражданин. Днес обаче съществува и се налага
едно друго съвършено различно разбиране: плащането на данъци е общо задължение за
осъществяването на общоприетото благо. За тази цел се приема, че ДП преди всичко си поставя
задачата да осъществява общия интерес, докато за гражданското право се запазва сферата на правното
съществуване на отделната личност, и именно тази основна мисъл и задача трябва да ръководят ДП
при неговото тълкуване и прилагане. То, което има за задача да достави средства на държавата от
гражданите със съдей ствието на самите тях и да уреди всичко това чрез данъчните закони възможно
по-равномерно, само по себе си няма нищо общо с гражданското право, доколкото само не се позовава
на неговите правила. ДП трябва да се развива изключително за себе си, изхождай ки от своите
потребности и оставай ки само в техния кръг. ДП има за задача да доведе по най -съвършен начин до
подчинението на всички и на всеки поотделно на общността. Затова то няма нужда да държи сметка за
гражданското право. Автономията на ДП има значение не само за законодателството, но и за
правораздаването.
Противното становище се поддържа във френската данъчноправна доктрина, като се твърди, че
автономни правни области въобще няма. Всяко право, т. е. всяка област на правото, е свързана с всички
останали и следователно с общото право, не може да съществува различие или разногласие и не е
възможно да се твърди, че тези връзки са различни за различните правни отрасли. Има само едно
право, което от своя страна се дели на частно и публично право. Но нито едното стои по-високо от
другото, нито обратното, между правните области няма степенуване, а има необходимо
сътрудничество.
1. Особеността на данъчното право не може да се отрече. Но това не означава, че то може да се
отдели от другите правни отрасли и да се затвори в себе си. Аргументите против една такава
откъснатост са следните: подчинението на ДП на гражданското право представлява една
ефикасна гаранция срещу произволните облагания, понеже облагаемите обекти по този начин
се определят точно и пределно именно от гражданското право, а доколкото тази гаранция се
отменя от гражданския закон, това става изрично или като изключение;
2. без този правен общ контрол ДП би изглеждало като сбор от разпокъсани разпоредби, от които
всяка би имала само своя собствен смисъл и които биха довели до нежелано улесняване и
разширяване на облагането;
3. едно законодателство, което е инспирирано само от подчертан фискализъм, се усложнява с
невинаги оправдани презумпции за укриване и противозаконно поведение на данъкоплатеца;
4. съдията не може да поеме върху себе си мисията да изработва в ДП отделни, собствени понятия,
защото данък може да се установява само със закон и макар този закон да може да се тълкува не
само буквално, но и разширително, той не може да се прилага по аналогия (необходимо е да
уточним, че в своята практика ВАС се придържа към становището, че данъчния закон не може
да се тълкува разширително) (р. № 4147 от 28.01.1997 г. по адм. д. № 827/96 г.);
5. тълкуването на данъчния закон трябва да става свободно и научно, когато той в известни
случаи мълчи, но не и когато се е изказал.

6.ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. СТРУКТУРА И

ОРГАНИЗАЦИЯ. ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ.
Приходна администрация
            НАП е създадена със ЗНАП, кой то урежда статута, устрой ството, дей ността и правомощията
на приходните органи. Администрацията е ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище град София.
Тя представлява специализиран данъчен орган към министъра на финансите. Той има задачата да
постановява, обезпечава и събира публичните вземания - данъчни и осигурителни.
                    Структура
            НАП се състои от централно управление и териториални дирекции. Централното управление
(ЦУ) се състои от главни дирекции, отдели и сектори. Важен отдел в ЦУ е Главната дирекция
“Инспекторат по контрол и сигурност” – контрол за дей ността на органите в дирекцията – т.е.
вътрешен контрол в администрацията. ЦУ подпомага дей ността на изпълнителния директор.
            Териториалната дирекция се състои от директори отдели и сектори. Основната задача на
териториалните дирекции е да установяват и събират публичните вземания. Те извършват
същинската дей ност по определяне и събиране на приходите.
            Числеността на администрацията по принцип се определя от министерски съвет по
предложение на министъра на финансите. Органите на управление са управителен съвет (УС) и
изпълнителен директор. УС се състои от министъра на финансите, управителя на НОИ, директори
на НЗОК, зам. министъра на финансите (посочен от самия министър) и изпълнителния директор.
Председател на УС е министъра на финансите. УС взема решение с квалифицирано мнозинство 2/3
от членовете си.
      Изпълнителният директор внася в УС прогноза и план за приходите за следващата фин. година.
Функциите на УС:
1.       Образува структурата на териториалните звена.
2.       Определя териториалния обхват на дирекцията.
3.       Отписва публичните задължения в размер до 100 лв., ако разноските по събирането
надхвърлят сумата.
4.       Осигурява взаимодей ствието на администрацията с органите на министерски съвет,
здравната каса, държавните органи и т.н.
5.       Обмен на информация между тези органи; отчита изпълнението на приходния план;
приема стратегически план и годишния отчет за дей ността на администрацията.
 
Изпълнителен директор
Назначава се от Министерски съвет по предложение на МФ; възнаграждението му се определя от
МС. Освен орган на управление той е и орган по приходите. Подпомага се от зам. директори. Те се
назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор. Той е
процесуален представител на администрацията пред съда. Изисквания: дееспособност; българско
гражданство; висше образование степен „магистър”; 10 години стаж в областта на икономиката,
финансите или осигуряването; да не осъждан за умишлени престъпления – чл. 9. Той не може да
заема друга платена длъжност.
           Изпълнителния директор организира, контролира и ръководи цялостната дей ност на
администрацията. Дава задължителни указания по приложения на данъчното законодателство в
администрацията. Определя местонахождението на Дирекция по обжалване и управление на
изпълнението.
     Той решава и споровете за компетентност; дава становище по международните договори;
разпределя и контролира средствата на администрацията; дава становища по промени на
данъчното законодателство
 
            Органи по приходите – й ерархия от 16 органа:
 
1.       Изпълнителен директор;
2.       Зам. изпълнителни директори;
3.       Териториални директори – заместници;
4.       Директори на дирекции и началници на отдели и сектори;
Служители в ЦУ-чл. 73 ЗНАП:
5.       Държавен – главен експерт – старши експерт – експерт по приходите;
6.       Държавен инспектор – главен инспектор – старши инспектор – инспектор по
приходите;
7.       Държавен – главен – старши - публичен изпълнител;

На тези длъжности се назначават дееспособен български гражданин, които не са осъждани не

участват в управлението на ЮЛ; не заемат други платени длъжности освен преподавателски; не са
общински съветници; не са членове на ЖСК.
  Директорите на териториалните дирекции и служителите в ЦУ се назначават от изпълнителния
директор и се отчитат за дей ността си пред него. Служителите в териториалните дирекции се
назначават от териториалния директор.
           
 Териториален директор

Организира и ръководи териториалната дирекция; организира и ръководи приемането и

обработването на данъчните и осигурителните декларации; възлага извършването на ревизии;
издава предвидените в ДОПК актове и наказателни постановления; разглежда и изпраща до
съответния съд жалбите против актовете на приходната администрация или отказите;
осъществява контрол върху дей ността на органите и служилите на агенцията.
Органите на НАП имат редица правомощия – чл. 12 ЗНАП. Органите имат и допълнителни права
като застраховка, обучение, квалификация. Задължения: да спазват организацията на работата; да
пазят професионална тай на.Всички останали участници в производството са длъжни да оказват
съдей ствие и да предоставят исканата информация.
  
Й ерархия на органите по приходите
Приходният орган е длъжен да изпълнява разпорежданията на горестоящия орган, когато са
дадени в писмен вид. Определени дей ствия могат да бъдат извършени само от лица, които са
назначени на съответната длъжност.Териториалната компетентност трябва да се упражнява в
зависимост от данъчните закони. Не могат да се изземат компетенции от горестоящ орган – чл. 7
(3) ДОПК.Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
общинската администрация по реда на ДОПК. Кметът  на общината упражнява правомощията на
директора на дирекция ОУИ – Обжалване и управление на изпълнението. Кметът има и
административно-наказателна компетентност.

Функции и правомощия на НАП: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и

самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и
задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации,
съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в
Интернет страницата на НАП;
2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер;
3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;
4. събира доброволните плащания на публичните вземания;
5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и
по законите, регламентиращи ЗОВ;
6. разглежда жалби срещу издадени от ней ни органи актове или срещу откази за издаване на актове,
както и срещу дей ствия или откази от дей ствия на ней ните органи и служители;
7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база
данни за тях;
8. анализира приходите и приходната практика;
9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дей ността си;
10. Извършват ревизии за определяне на конкретните размери на данъчните задължения и вноските
за социално и здравно осигуряване.
11. осъществява и др. дей ности, възложени и със закон.

При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:

1. да спазват организацията на работа;
2. да пазят в тай на данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК.
Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни дей ствия във връзка с
осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и
др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати
ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни дей ствия или бездей ствия на ней ните органи и служители
като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

Обща х-ка на НАП

През месец октомври 1999 г. българското правителство взе решение за интегриране на функциите по
събирането на осигурителните вноски и всички данъци. Началото се постави с постави с приемането на
проект за изграждане на НАП. Решаваща за проекта се оказа подкрепата на МФ, Световна банка и МВФ.
На 14.11.2002 г. НС прие Закон за НАП. Причини за въвеждане на НАП:
1. Унифициране на българското данъчно законодателство със законодателството в страните от ЕС.
2. Преминаване към пазарен модел на развитие, чиито нови предизвикателства и потребности на
досегашните системи на данъчна и осигурителна администрация са неприемливи.
3. Създаване на една институция каквато е НАП, която да събира данъците и осигурителните вноски
под един покрив, което повиши качеството на контролната дей ност. Въвеждане на НАП и
преструктуриране преминава през няколко ЕТАПА:
Първият етап е свързан с централизирането на републиканските данъци в териториалните данъчни
дирекции. По такъв начин данъчната администрация максимално се доближи до тази а НОИ и създаде
възможност за по-лесното обособяване на териториални звена на НАП. Втори етап е обособяването на
функция събиране в НОИ. Трети етап е въвеждането на интегрални бизнес процеси разработени на
основата на новата информационна система. Бизнес процесите описват дей ностите, които приходната
администрация изпълнява, а те са:
•Обща данъчна регистрация;
•Регистрация и прекратяване на регистрация по Закона за ДДС и Закон за акцизите.
•Приемане и обработка на всички видове декларации.
•Възстановяване на надвнесени суми
•Консултации на данъкоплатците.
•Издаване на всички видове удостоверения.

Организационна структура на НАП.

НАП се състои от централно управление и териториални поделения.
Териториалните поделения са:
1. Териториални дирекции, които установяват обезпечават и събират данъците и задължителни
вноски за социално и здравно осигуряване в полза на държавния бюджет и бюджета на НОИ.
2. Териториалните служби установяват и събират всички местни данъци и такси.
 7.ПОНЯТИЕ ЗА ДАНЪЧЕН ПРОЦЕС. ПРИНЦИПИ
Данъчен процес
Данъчният процес в широк смисъл е дей ност по прилагането на ДПН, които са включени в
данъчното процесуално право. Данъчният процес е специфичен особен вид административен
процес. Спецификите са провокирани от особеностите на данъчното материално право и поради
това наред с административния процес говорим и за данъчен процес. Самото понятие процес е по-
широко и включва всички отделни производства, при това всяко производство има своите
характерни особености. 
Данъчният процес в широк смисъл е съвкупност от всички данъчни производства, уредени не само
в ДОПК, но и съдържащи се в останалите материални данъчни закони. Съществено място се отделя
на безспорното производство по ДОПК. Това е производството по издаване на индивидуални
административни актове , именуващи се ревизионни актове, с които се установява данъчното
вземане. От законосъобразността на този акт зависи по-нататъшното развитие на данъчния
процес, а и на останалите контролни производства. За да бъде подпомогнато това производство в
първата част на ДОПК се съдържат и редица общи разпоредби – тези, уреждащи данъчната
администрация, общото деклариране на данъци и др. Всяко производство в правния смисъл е
динамичен фактически състав. Динамичен е този, последователно осъществяващ се фактически
състав, чието развитие до край ния завършващ го акт е правно обезпечено чрез специфични
процесуални права и задължения. Процесуалните права и задължения могат да имат за предмет
само процесуални дей ствия. Поради това производството се гради от юридически дей ствия, а не от
юридически събития. Поради тази причина процесуалните дей ствия имат смисъл само доколкото
могат да подготвят край ния акт и биват недопустими, когато липсват предвидените в закона
условия или процесуални предпоставки, при които край ният акт може да бъде издаден. Данъчният
процес е съвкупност не само от отделни производства, но и от процесуални правоотношения.
Законосъобразното развитие на данъчното правоотношение е налице, когато данъчните субекти,
данъчно задължените лица и държавата, в лицето на ней ната приходна администрация, дей стват
съобразно с правата и задълженията, включени в правоотношението. Незаконосъобразно развитие
на данъчните правоотношения например е неплащането на изискуеми данъци. Задачата е да се
възстанови това правоотношение с помощта на данъчната принуда като се съберат дължимите
данъци. Всички данъчни производства, включени в данъчния процес, преследват една цел, а тя е
гарантиране правата и задълженията на данъчно задължените лица и законосъобразното
администриране на приходите в бюджета. Предмет на регулиране на данъчното процесуално
право са обществените отношения по прилагане на материалноправните данъчни норми,
конкретизирани в регистрац производства, контролни производства, в дей ност по обезпечаване и
събиране на данъчни вземания и по налагане на административнонаказателните разпоредби.
В по-тесен смисъл предмет на регулиране от ДПП е производството по установяване на данъци и
обезпечаване и събиране на данъчните вземания от публичните изпълнители на НАП и АДВ, както
и приходната администрация. Методът на правно регулиране не е властнически. Обуславя се от
характера на правоотношенията, за които се прилага. Те разкриват юридическото неравенство на
страните, които участват в производствата. От една страна е приходната администрация, която се
намира в доминиращо положение, а от друга страна – данъчно задълженото лице. Властническият
характер се проявява независимо от това дали се установяват данъчни задължения или с
данъчноправните норми се създават права или предимства за данъчно задължените лица.
В широк смисъл това е особен вид административен процес и включва:
1. Производство по данъчна регистрация;
2. Производство по извършване на ревизии и проверки;
3. Производство по издаване или отказ за издаване на данъчни актове;
4. Производство по обжалване и изпълнение на данъчни актове;
5. Производство по налагане на обезпечителни мерки;
6. Производство по установяване на данъчни нарушения.
Това са и видовете производства.
В тесен смисъл това е производство по данъчни спорове.
Нормативната основа е в ДОПК, ЗАП, ЗАНН, ЗСДВ.

            Данъчната
дей ност се осъществява на основание на определени процесуални правила,
съвкупността от които образува данъчния процес (ДП-с). Основните норми се съдържат в ДОПК,
ЗСДВ (Агенция за държавни вземания), отделни процесуални норми се съдържат и във
материалните данъчни закони, а субсидиарно в ДОПК в пар. 2. е предвидено, че се прилагат АПК и
ГПК. Всички данъчни закони относно данъчните нарушения и наказания препращат към ЗАНН.
            Формираният критерий за обособяване на ДП-с като специфичен вид процес е наличието на
ДОПК – урежда процедурата по събиране само на данъци.
            Понятието Данъчен процес в широк смисъл обхваща различни производства – данъчна
регистрация; ревизии; проверки; издаване на данъчни актове, обжалването им, изпълнението им;
производство по налагане на обезпечителни мерки. В тесен смисъл под ДП-с се разбира
административно правораздаване по данъчни спорове.
            Принципи
            Изброени са в ДОПК:
- Принцип на законност – следва от чл. 4 КРБ и се изразява в това, че всяко процесуално
дей ствие трябва да е съобразено със закона, а също и точно прилагане на материалния закон;
            - Принцип на обективността – чл. 3 – изисква установяване на дей ствителна физическа
обстановка, като абсолютно необходимо условие за законосъобразно решаване а спорния въпрос;
            - Принцип на самостоятелността и независимостта на органите по приходите – чл. 4 ДОПК –
чл. 7 (3) във връзка с чл. 76 – по-горестоящият орган може да иззема компетентността само при
основание за отвод и самоотвод;
            - Принцип на служебното начало – свързан е с принципа на законността и обективността –
органите по приходите чрез активни дей ствия трябва да осигуряват развитието на процеса и да
изясняват факти и обстоятелства от значение за случая вкл. и тези за прилагане на да. облекчения;
            - Принцип на добросъвестност и принцип на защита – чл. 6 – равни процесуални
възможности на страните да сочат доказателства, да правят възражения, с цел да въздей стват
върху край ния акт на производството;
            - Принцип на бързина и процесуал икономия;служебна тай на(чл.70–75, във връзка счл. 270).

8. СУБЕКТИ, СТРАНИ, УЧАСТНИЦИ В ПРОЦЕСА. ДОКАЗАТЕЛСТВА И

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА.

Общи определения
Чл. 9. (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган; 
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно
производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се
приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в
неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в
извършването на процесуални дей ствия.
Адресатите на органите на приходната администрация са неограничен брой лица от ФЛ и ЮЛ които
заедно с органите на приходната администрация и други участници в процеса имат определени права и
задължения. Кръгът от участниците в данъчния процес е широк, но всеки от тях заема различни
процесуални положения, притежава различни права и задължения и играе различна роля в този
процес.участниците в данъчното право се делят на 3 групи:1. участници 2. субекти и 3.
страниОсновното правоотношение се развива между страните на материалноправното данъчно
правоотношение-органи по приходите и данъчни субекти. Останалите лица са допълнителни,
евентуални и се напластяват около основното правоотношение. Органът по приходите е главният
участник, основна страна. Като участник в данъчното право може да бъде определен всеки правен
субект кой то е носител на процесуални права и задължения, има определено отношение към процеса и
изпълнява някаква роля в този процес. Субект това са всички правни субекти които могат да встъпят в
данъчноправни отношения и да бъдат носители на данъчно процесуални права и задължения.
Субектите притежават права и задължения подобно на всички участници на данъчния процес, но при
тежават и нещо повече. Тези лица имат право да извършват процесуални дей ствия във връзка със
започването, развитието и приключването на данъчния процес. Те се определят като субекти на
данъчния процес. Субекти са административните органи и всички ФЛ и ЮЛ срещу които е образувано
административно производство.
Чл.1 ДОПК- С този кодекс се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и
задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания,
възложени на органите по приходите и публичните изпълнители.Субектите изпълняват основна
функция в процеса. Субект на данъчния процес е органа по приходите, той встъпва в процесуални
отношения по различни поводи, по различни производства, като например, извършването на ревизия
или проверка, издаване на ревизионен акт, налагане на обезпечителни мерки и други. Условие да
участват в данъчно процесуалното правоотношение е да притежават правосубектност, тоест органът
по приходите да има призната способност да бъде носител на данъчно процесуални права и
задължения. Не е необходимо този орган да е ЮЛ. За органа по приходите е достатъчно наличието на
правосубектност или компетентност. Органа по приходите е главния участник и заема основно място в
данъчния процес и във всички производства уредени в ДОПК. В някои е решаващ орган, а в други само
страна. При производство на издаване на ревизионен акт е решаващ орган, при съдебно обжалване на
такъв акт органът е страна, решаващ орган е административният съд. При подаване на жалба срещу
ревизионен акт в съда органът по приходите няма право да изменя издадения акт. Субект и участник е
съдът когато е адресат на жалба срещу ревизионен акт. Субект и участник в данъчния процес може да
бъде и прокурора, когато протестира или поддържа по даден протест срещу ревизионен акт. Той е
субект в процеса участва като представител. Субекти на данъчния процес са и данъчно задължените
лица в случаите на извършване на данъчни проверки и ревизии и когато са адресати по издадени
актове от органите по приходите. Възражение се подава срещу доклад, а жалба се подава срещу акт. ФЛ
трябва да са правоспособни, следователно да са носители на данъчно процесулни права и задължения,
за да участват в данъчния процес. Такава правоспособнос тимат всички български граждани и
чуждестранни пребиваващи у нас и придобили качеството местно лице. Да са дееспособни означава
сами да управляват правата си, едновременно с това данъчно задължените лица могат да участват в
данъчния процес и чрез представител. Страни или участници са и неперсонифицираните дружества и
осигурителните каси които за данъчни цели са приравнени на ЮЛ. Когато субект е каса или
неперсонифицирано дружество принудително събиране се извършва срещу лицта от тези дружества
съобразно тяхното дялово участие. За всички отделни производства тези лица ще са различни,
следователно в кръга на субектите се включват страните в процеса и решаващия орган. С изключение
на административния съд всички те са и страни в данъчния поцес щом са засегнати тяхните права и
задължения. Страни в процеса са всички правни субекти които участват в процесуалното отношение и
чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от издадени актове от приходнат админист. 

ДОПК не съдържа определение на тези понятия „доказателства”, „доказателствени средства”. По силата

на препращащата норма се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК.
Документите и доказателствената им сила се определят съобразно закона, кой то е бил в сила, когато те
са били съставени. 
*Доказателства и доказателствени средства - предвидените и уредени в ДОПК източници на сведения
за подлежащи на доказване факти. 
*Фактите са конкретни явления или състояния, които са определени във времето и пространството,
независимо дали спадат към човешката психика или външния свят. Факти за правото са и т.нар.
отрицателни факти като бездей ствието, незнанието и т.н. Когато фактът има пряко значение за
конкретното производство, то той се нарича релевантен факт, от него зависи възникването,
изменението или погасяването на данъчното задължение. Като източници на сведения в данъчното
производство са уредени писмените доказателства, веществените доказателства и заключенията на
експертите. Чрез всички тях, органът по приходите установява фактите и обстоятелствата, от значение
за съответното производство. 
*Доказването в данъчните производства е съвкупност от процесуални дей ствия и включва събирането,
преценката и анализ на доказателствата. Чрез правните норми, регламентиращи събирането,
преценката и анализа се реализира един от основните принципи на данъчния процес – принципът за
обективност при установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за правата и
задълженията на задължените лица. Истината за тези факти може да се установи единствено при
точното спазване на правните норми, а тези правни норми са обособени в глава 8 от ДОПК –
Доказателства и доказателствени средства. В данъчното производство доказателствата се събират
служебно от органа по приходите и по инициатива на ревизираното лице (данъчния субект), като
всички събрани доказателства, независимо дали са събрани служебно или по инициатива на лицето,
подлежат на обективна преценка от органа по приходите.

9. ДАНЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО. ПОНЯТИЕ. ДАНЪЧЕН КОНТРОЛ - ПОНЯТИЕ,

ФОРМИ НА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ – ДАНЪЧНА ПРОВЕРКА И ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ
„
Данъчно производство
Това понятие се разглежда в тесен и в широк смисъл на думата. Критерият за разграничението е
съвкупността от дей ствия, които се включват в него. В тесен смисъл данъчното производство се свежда
до дей ствия по издаване, обжалване и изпълнение на съответни актове. В широк смисъл дей ствия
които се извършат преди това и дей ствия, които се извършват след това. От тази гледна точка
данъчното производство включва данъчната регистрация, данъчното деклариране, самото издаване на
данъчни актове и дей ствията и процедурите, които се извършват след издаването на тези актове
отнася се за обжалването и изпълнението на съответните актове. Всяко от тези дей ствия има значение
и предопределя в някаква степен условията, които позволяват издаването на тези актове, а така също
последиците от това.

Първото дей ствие в процесът на данъчното производство разглеждано в широкия смисъл на

понятието е данъчната регистрация. Тя е форма на вписване на данъчни субекти в специални регистри.
Данъчната регистрация е и инструмент за упражняване на контрол върху съответните данъчни
субекти. На регистрация подлежат всички лица, за които възникват права и задължения по данъчното
облагане, произтичащи от конкретен данъчен закон. Неподлежат на данъчна регистрация местни ФЛ и
чуждестранни граждани за доходи, които се облагат там където се получават. Регистрацията на
данъчните субекти има задължителен характер. С това се цели да се обхванат всички данъкоплатци в
единна регистрационна система. С огледа на това към НАП съществува регистър с база данни за всички
задължени лица. В него има данни за териториалната агенция, към която попада даден данъчен субект,
неговото име, единният идентификационен код по БУЛСТАТ , ЕГН-то му, постоянният му адрес за ФЛ и
за чужденците, адресите на управление на неперсонифицираните дружества, адресите по седалище на
ЮЛ, имената и адресите на лицата, които представляват даден данъчен субект. Съдържа още данни за
статута на регистрираното лице, данни за основната икономическа дей ност, датата на създаването,
преобразуването, прекратяването или заличаването на съответен данъчен субект, а така също
правоприемството му. В регистъра се съдържат още данни за датата на регистрацията в това число на
дерегистрацията, в него се отразяват също данните за специалната регистрация (тя е характерна за
някои видове данъчни субекти). Съдържа още данни за промяната по дата на компетентната
териториална дирекция за даден данъчен субект. Обхващането на всички данъкоплатци в единна
система позволява постоянното им наблюдение в процеса на данъчното производство. Първата
отличителна черта на данъчната регистрация е кръгът от лица, които подлежат на задължителна
данъчна регистрация. Това са местни ФЛ, местни ЮЛ и чуждестранни лица. Следващата отличителна
черта на данъчната регистрация е за правният режим. У нас съществуват 2 режима създаващи
основание за регистрация. Единият е данъчна регистрация на общо основание, това е общо валидна
базова данъчна регистрация, извършва се след възникването и регистрацията на съответното лице.
Другият режим на регистрация е на специално основание. Този начин се отнася за данъчни субекти,
които са задължени по някои видове данъци, отнася се за данъчни субекти платци на ДДС и на акцизи.
Регистрацията на специално основание се базира на общата регистрация. Данъчни субекти, които
подлежат на този вид регистрация могат да е направят само ако имат общата данъчна регистрация, в
противен случаи се извършва най -напред общата, а след това специалната регистрация. Вписването в
специалните регистри може да се извърши и служебно от органа на приходите, но и по искане на
съответните данъчни субекти. Във втория случаи се прави проверка за наличието на основания за този
тип регистрация. Тези данъчни субекти трябва да отговарят на критерии за такъв тип регистрация,
такъв критерии е обема на оборота. Счита се за отказ непроизнасянето в 14 дневен срок на дей ствие по
регистрация. С вписването в регистрите лицата получават идентификационен номер, кой то е уникален
и се запазва независимо от възможните промени в седалището, управлението, формите на собственост.
На всяко регистрирано лице се открива данъчна сметка, в която се отразяват размера на начислените
данъци, лихвите по тях, ако не се платени, посочва се бюджета, в кой то трябва да постъпят. В тази
сметка се отразяват още постъпили плащания от конкретните лица или от трети лица в тяхна полза,
отразяват се още сумите постъпили от предприети дей ствия по принудителното събиране, а така също
от извършени прихващания. Прекратяването на данъчната регистрация се извършва при смърт на ФЛ
до 15 число на месеца. В случаи на заличаване от търговския регистър на ЕТ или ЮЛ органът по
приходите се уведомява преди внасянето на молбата в съда за заличаване. По този начин се процедира
и при преобразуване. Преобразуването от своя страна може се проявява в 4 варианта, като при сливане
се прекратява данъчната регистрация и на двете, като се регистрира нов данъчен субект. При вливане
се прекратява регистрацията на вливащото се предприятие и се запазва регистрацията на
предприятието приемник. При разделяне се прекратява регистрацията на разделящото се
предприятие, като се регистрират нови данъчни субекти. При отделяне се запазва регистрацията на
предприятието донор, а отделилата се част се регистрира като нов данъчен субект.
Данъчно деклариране
Данъчната декларация представлява извънсъдебно писмено признаване относно съдържащите се в
нея факти и обстоятелства.Касае се за документ от категорията на частните писмени документи,
притежаващ доказателствена сила, когато издателят му удостоверява неблагоприятни за него факти.В
производството по повод подаване на декларации, документи и данни пред органа по приходите се
прилагат общите разпоредби на ДОПК – чл.99 – 104.Тези общи разпоредби се прилагат доколкото в
специални данъчни закони не е предвидено друго.Специални разпоредби се съдържат в ЗКПО, ЗДДФЛ,
ЗДДС, ЗМДТ, ЗАДС.С тези норми, които са в ДОПК, са уредении правомощията на органа по приходите
след приемане на декларациите.
Относно подаването и приемането на декларации са посветени чл.99 – 104. Подаването на декларация е
подаване на информация на хартиен носител по утвърден образец, на технически носител по утвърден
формат и по електронен път.Компетентна е териториалната дирекция по постоянен адрес на
физическото лице, включително ЕТ. За юридически лица, търговски дружества, за неперсонифицирани
дружества и осигурителните каси компетентна е териториалната дирекция по адрес на управление и
седалище за местните юридически лица.За клоновете и търговските представителства на
чуждестранни лица компетентна е териториалната дирекция по седалището на клона или по адреса на
управление на търговското представителство.За чуждестранни лица, които не са клон/търговско
представителство, компетентна е територалната дирекция по местоизвършване на дей ността или по
упрвление на дей ността на лицето.Когато не може да бъде установена компетентната териториална
дирекция, то компетентна е териториалната дирекция на НАП – София.Разпоредбите на ДОПК относно
териториалната дирекция, която е компетентна да приеме декларацията, могат да бъдат изменени
само ако това се съдържа в специален материален данъчен закон.Когато декларация се подава чрез
пълномощник, той следва да удостовери това с пълномощно. Декларацията може да бъде подадена и
чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.
В ДОПК се въвежда задължение за оказване на съдей ствие от служителите на приходната
администрация.Служителите на съответната териториална дирекция не могат да откажат приемането
на декларация.Отказ може да се направи само в три случая: 1.когато не е подписана декларацията;
2.когато подаващият не е упълномощен и 3.когато в декларацията не се съдържат идентифициращи
данни за лицето.
Удостоверяване на подаване на декларация.
То става чрез входящ номер , издаден от деловодството на НАП или чрез завеждане в регистъра на
съответната териториална дирекция. При получаването на декларация задължително се отбелязва и
начина на получаване.
Дей ствия на органа по приходите след получаване на декларацията.
Те са в зависимост от това, какви са недостатъците на подадената декларация. Когато органът по
приходите установи несъответствие между 
1.съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или между
2.данните, вписани в декларацията, и данните, поучени от трети лица и администрацията.
В тези случаи органът по приходите изпраща съобщение на лицето и го поканва да отстрани тези
несъответствия в 14-дневен срок.
Подава се нова коригираща декларация.Ако с нея бъде спазен 14-дневния срок и се приема, че
първоначално подадената декларация е подадена в законо установения срок.
При друг вид несъответсвия тази процедура не може да се приложи. Те се отстраняват служебно.Трети
случай на отстраняване на несъответствия е когато несъответствията касаят данъчната основа или
данъчното задължение.В тези случаи право да извърши промените има само подателят на
декларацията и то преди изтичане на законоустановения срок за подаване на декларация
(чл.104).Подава се нова коригираща декларация. . Удостоверяването на подаването в тези случаи се
извършва с протокол, кой то се съставя и подписва от приемащия служител. Когато подадените на
технически носител данни не съдържат данни за идентификация или самият технически носител не
отговаря на изискванията.- в тези случаи техническият носител се връща на лицето, като му се дава 7-
дневен срок за подаване на нова декларация. Законоустановеният срок се смята за спазен ако в
дадения 7-дневен срок лицето е предоставило необходимите данни или е подало отговарящ на
изискванията технически носител.
Подаването на документи по електронен път е приложимо само за лица с универсален електронен
подпис. Когато изпратените по такъв път данни съдържат недостатъци, то те не се приемат, а на
лицето се изпраща отказ. Ако в 7 дневен срок бъдат подадени надлежни и без недостатъци данни,
счита се че законоустановеният срок за подаване на декларации, данни или документи по електронен
път е спазен.
Когато лицата, задължени да подадат годишна данъчна декларация не изпълнят това свое задължение,
те носят административно-наказателна отговорност. Такава отговорност носят и тези задължени лица,
които не посочат или невярно посочат данни или обстоятелства в данъчната си декларация и тези
данни довеждат до определяне на корпоративен данък в по-малък размер.

Санкции за извършени нарушения и престъпления. Данъчното производство е уредено в ДОПК и

включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по
приходите и публичните изпълнители.
Основни принципи са: 1. Законност - органите по приходите и публичните изпълнители дей стват в
рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо
всички лица.
2. Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс.
3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват
производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и дей стват само
въз основа на закона.
4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в
закона облекчения.
5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са
длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички
лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални
възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита.

Данъчно-осигурителен контрол - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния

контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с
издаването на заповедта за възлагане на ревизията.
Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на
компетентната териториална дирекция;
2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник-изпълнителен директор - за
всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни
вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи
по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани
задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на
ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от
ревизионния акт. Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14
дни след изтичането на срока за извършване на ревизията.
Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални дей ствия и установените факти и
обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за
тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с кой то се
установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни
вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е
предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Издаване на ревизионен
акт - в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията
уведомяват писмено органа, кой то е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът,
възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по
приходите, кой то изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от
подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или
прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в
конкретното производство е недопустимо.

Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез

плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
2. Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок,
преди да бъдат предприети дей ствия за принудителното му събиране, органът, установил вземането,
съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в
7-дневен срок. Обезпечение на публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и
правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка.
Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника;
4. със запор на стоките в оборот на длъжника.
2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е
обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния
изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките;
парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният
изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълн дело.

Обща характеристика на данъчния контрол (ДК)

            ДК е контрол за изпълнение на управленски решения – контрол относно изпълнението и
спазването на нормативни актове в сферата на да. право. Този контрол е дей ност по съпоставяне
на фактическото положение с дей стващото законодателство и се схваща като контрол относно
точното изпълнение на данъчно-процесуалните норми.
            В данъчното право контролът има две форми: ревизии и проверки. Чл. 110 (2, 3) - легални
определения. Съставянето на ревизионни актове (РА) се предхожда от множество проверочни
дей ствия на контролните органи, за които в законодателство са предвидени условия за валидност,
правно значение и последици. За да имат съставените актове доказателствена сила, контролният
орган трябва да провери фактическото положение на обекта, да го съпостави с дей стващото
законодателство, а актовете трябва да бъдат подкрепени със съответните приложени, които да
удостоверяват направените констатации. Съвкупността от всички тези дей ствия, заедно със
съставените актове характеризира ревизията, като нормативно установено от законодателството
производство. За разлика от стария режим само при особени случаи на ревизии (по чл 124 ал. 2) е
предвидена презумпцията, че фактическите констатации се смятат за верни до доказване на
противното. Във всички останали случаи тежестта на доказване за органа.
            По принцип ревизията се прави за изтекъл данъчен период. Следователно това е форма на
последващ контрол за установяване и доказване на осигурителни задължения. Ревизията започва
със заповед за възлагане на ревизия (чл. 112). Органите, които могат да я възлагат са определени в
същата норма. Тези правомощия могат да бъдат делегирани.
            Материалната база за ревизиите са носителите на отчетна информация – счетоводни и други
документи в ревизирания обект. Ревизията се извършва от инспектори или експерти, като органи
по приходите. Заповедта трябва да има реквизитите по чл. 113 ДОПК. Важен момент е срокът за
извършван на ревизията – чл. 114. Принципният срок е 3 месеца и започва да тече от връчване на
заповедта за възлагане. Самата заповед не се обжалва самостоятелно.
            Чл. 115 – изрично е предвидено къде се провежда ревизията.
            При извършване на ревизията въз основа на задължението за съдей ствие по чл. 113
ревизираният да. субект е задължен да окаже съдей ствие, като осигури на ревизиращия условия за
извършване на ревизията. Във всеки случай , за да се търси съдей ствие то трябва да е свързано с
проверовъчната дей ност и да. облаган, а да. орган трябва да обоснове необходимостта от
съдей ствие
            Производството по ревизията може да се спре възстанови и прекрати при условията на чл.
34, 35 и 36. В някои случаи да. субекти осъществяват дей ността или част от нея в друг рай он.
Тогава се използва възможността на чл. 46 за извършване на данъчни проверки по делегация /
респективно чл. 45, когато са необходими данни за други да. субекти – насрещни проверки. За тях
се съставя протокол!
            В производството по ревизията може да се иска и разкриване на банкова тай на, като се
спазват изискванията на закона. Всички дей ствия на органите по приходите за строго
нормализирани. За вътрешни цели се създават образци на документи свързани с ревизиите и
обжалването им.
            Ревизии при особени случаи – чл. 22 и следващите.
            Това е производство, което дава възможност на органите по приходите при определени
предпоставки, да определят по преценка данъчна основа. Критериите за тази преценка са
регламентирани в чл. 122 (2). Принципът е, че този подход може да се избере, когато липсва
възможност за събиране преки доказателства. За това по косвен път се установява облагаемата
основа. Това е специфична възможност – чл. 124 (1) изисква уведомяване на лицето, че ревизията
ще бъде извършена по този ред. Ако липсва такова уведомяване – Съществено процесуално
нарушение. Ал. 2 предвижда презумпцията за вярност на констатациите в актовете издадени по
този ред.
            Принципът за установяване на обективната истина изисква да се установят
правопораждащи, право-изключващи и право-погасяващи фактори отнасящи към да. задължение.
В този случай доказването в данъчния процес е съвкупност от процесуални дей ствия насочени към
извършване и установяване с помощта на доказателствени средства. Намират приложение
принципите за доказване от гражданския процес и административния процес. В данъчния процес
от значение са предимно преките доказателства, а косвените – при хипотезата на чл. 122.
            Приоритет се дава на първичните доказателства, защото доказателствената сила на
производните доказателства се обуславя от достоверността на първичните. Принципът е, че като
доказателства в данъчния процес се приемат само тези факти и обстоятелства, които са събрани по
установения от закона реди предвидени способи.
            Гл. 8 ДОПК – чл. 37 – 71; чл. 116 – доказване в данъчния процес.
            Предмет на доказване в данъчния процес са основанията за възникване на задължение или
прихващане или възстановяване на суми. Целта на доказването е невнасянето или надвнасянето,
изцяло или частично, и в срок на данъчното задължение. На кого принадлежи инициативата за
събиране на доказателства? Изхождай ки от принципа на служебното начало и принципа на
правото на защита, инициатива за събиране ще имат както органите по приходите, така и
данъчните субекти – чл. 37.

Данъчна проверка
Проверката е комплекс от дей ствия, извършвани от органите по приходите по отношение на
спазването на данъчното и осигурително законодателство. За извършване ѝ не се изисква изрично
писмено възлагане. Тя може да бъде направена на територията на страната от органа по приходите.
Чрез проверката се установяват определени обстоятелства и факти, които са от значение
зазадължителните и осигурителни вноски. Основната разлика с ревизията е, че данъчната проверка не
установява задълженията за данъци. Тя маркира нарушенията, въз основа, на които се издават
постановления. В случай , че не е предвиден акт, проверката приключва с протокол.
Данъчна ревизия
Ревизията е комплекс от дей ствия, извършвани от органите по приходите, за установяване
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски . Тя се прави за изтекъл данъчен период,
като може да бъде планова или извънредна, а обхватът ѝ е частичен или пълен. Ревизията започва с
издаване на заповед за възлагане на органите по приходите, на изпълнителния директор или на
заместник-директора на НАП. След това се изготвя ревизионен доклад и приключва със съставяне на
акт . Накратко, ревизията е проверка на достоверността и законосъобразността на счетоводното
отразяване на приходи и разходи, на база, на която се определя конкретното задължение на
определени лица. При установяване на извършени нарушения на закона се съставят актове, влизащи в
пълномощията на териториалната дирекция или такива излизащи извън нея, при които се сезират
съответните компетентни органи за налагане на санкции.

10. ИЗДАВАНЕ И ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ.

Ревизионен акт

Въз основа на ревизионният доклад, съставен след извършване на данъчната ревизия, органа по
приходите, определен със заповед от органът, възложил ревизията, издава ревизионния акт, с който
определя конкретното данъчно задължение. Той го издава след като провери данните и доказателствата,
установени и събрани по време на ревизията, прецени направените възражения и дадените допълнителни
доказателства.
Издаването на ревизионния акт се налага доколкото съдържащите се в данъчните правни норми общи
и абстрактни правила за поведение трябва да се претворят в действителни, чрез установяване на определени
правни отношения между данъчните субекти и органите по приходите. Те най-често се пораждат въз основа
на издаден ревизионен акт, като са своеобразен посредник между данъчните правни норми и конкретното
данъчно правоотношение. Ревизионният акт е необходим елемент от правният механизъм за реализиране на
данъчните отношения, защото чрез него всъщност се прилага данъчната правна норма върху конкретни
данъчни отношения. Макар данъчните задължения да възникват ex lege, то все пак е необходимо оформянето
им и практическото им привеждане в действие, а това става чрез ревизионен акт.
Наред с другите юридически актове, издавани от органите по приходите, ревизионните актове са
важна форма за извършване на данъчното облагане и цялостното осъществяване на данъчната дейност в
данъчния процес. Органите на приходната администрация установяват данъчният фактически състав,
определят конкретно породилите се за държавата права и задължените данъчни субекти със задължения,
следващи от данъчния закон. Тези свои действия органите по приходите обличат в ревизионен акт. В този
смисъл ревизионният акт е правната форма на действията на органа на приходната администрация и тя е
тази, която го прави задължителен властнически акт.
По своето съдържание ревизионните актове се характеризират с това, че те са проява на
върховенството на държавата по отношение на данъчните субекти. Те са властнически актове, породени от
самата същност на данъка, като проява на властническо върховенство на държавата. При издаване на
ревизионните актове, компетентния орган по приходите действа като носител на власт, упражнява
правосубектността си.
Ревизионните актове са индивидуални административни актове. Съгласно Закона за
административното производство индивидуални административни актове са актовете, издавани от
ръководители на ведомства, от кметовете на общините, от кметовете на кметства и на райони и от други
органи на общинската изпълнителна власт, както и от други овластени за това органи, с които се създават
права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни граждани или организации,
както и отказите за издаване на такива актове. Ревизионните актове са индивидуални актове, издадени от
органа по приходите по повод определяне на конкретно данъчно задължение. Чрез ревизионните актове се
определят и индивидуалните данъчни задължения на ФЛ и ЮЛ.
Ревизионните актове са актове на държавното управление в сферата на данъците и актове по
прилагане съдържанието на данъчно-правните норми, за разлика от вътрешно служебните актове от
приходната администрация. Ревизионните актове имат външно действие, т.е. те засягат правните субекти,
намиращи се извън вътрешно служебната йерархия в системата на приходната администрация.
Като индивидуални административни актове, ревизионните актове обвързват поведението на
определени данъчни субекти по повод на точно определен фактически състав, свързан с определени права и
задължения. По своята правна същност ревизионният акт е декларативен акт, т.е. с него се признава едно
съществуващо право, а не се поражда такова. Това право е правото на държавата да получи едно данъчно
вземане, респективно задължение на данъчния субект да го плати. Ревизионният акт е акт по прилагане на
диспозицията на данъчно-правната норма. Предназначението на ревизионния акт е да определи конкретно
данъчно задължение на конкретен данъчен длъжник, като го направи ликвидно и изискуемо, а това означава
да се посочат:
1. правното основание
2. размерът на данъка
3. срокът, в който данъкът се дължи
Ревиз акт има своята определеност, защото данъчният субект за който се отнася се запознава с
неговото съдържание. И доколкото с ревиз акт се признават възникнали преди издаването му данъчни
задължения, а не се поражда данъчен дълг, то ревиз акт има действия от момента на възникване на
предвидените в данъчно-правната норма факти, т.е. на данъчните субекти се възлага задължение от момента
на издаване на ревиз акт.Ревиз акт е акт-решение, защото има декларативно действие. С него се признават
факти и обстоятелства, засягащи права и задължения на конкретни правни субекти, когато тези права и
задължения са възникнали в посочените от закона случаи, преди самото издаване на акта. Органите по
приходите са задължени от правната норма да декларират пораждането на данъчно задължение, т.е. те са
длъжни да издадат рев акт. С оглед на съдържащите се в рев акт предписания, а именно че ревиз акт създава
за данъчните субекти само задължения, то той се причислява към категорията на утежняващите актове.

Изисквания за законосъобразност

Статутът на ревизионния акт се очертава от изискванията, на които той трябва да отговаря(виж чл. 112-
120 от ДОПК). И тъй като се касае за индивидуален админ акт това означава, че ревизионният акт следва да е:
1. издаден от компетентен орган
2. в съответната форма
3. да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му
4. да е съобразен с целта, която преследва законът
Компетентност – Тя е властническо правомощие на определен от закона орган по приходите да може
само той в определен случай, в определени териториални предели и за даден период от време или за
конкретен случай да издава ревизионни актове. Компетентността се проявява като:
1. материална
2. териториална
3. персонална
4. повременна
Органа по приходите, който притежава компетентност, има не само възможност, но и задължение да
упражни тази компетентност. Не упражняването на компетентността е закононарушение.
От видовете компетентност най-съществено практическо значение има персоналната. Тя се определя
още като лична или степенна компетентност. Компетентният орган, който е овластен да издава ревизионен
акт следва да е посочен или определен със заповед, издадена от органа, възложил ревизията. Така
компетентността произтича не само от правната норма, но и след като се изпълнят двете условия:
1. лицето да има качество на орган по приходите
2. лицето от т.1 да е определено със заповед
Когато ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, той е нищожен поради липса на
компетентност.Ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на
срока за подаване на възражение. Този срок е инструктивен и с изтичането му възможността за издаване на
ревизионен акт не се преклудира. И по-късно издаденият ревизионен акт ще е действителен на общо
основание. Ревизионният акт може да бъде поправен при наличие на явна фактическа грешка, по инициатива
на органа по приходите или по молба на заинтересованото лице. При поправка се издава ревизионен акт без
да е необходима заповед за ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправка на явна фактическа
грешка може да се обжалва едновременно с вече поправения акт или самостоятелно.
Форма – Ревизионният акт се издава в писмена форма по определен образец. Това е така наречената
формална гаранция за законосъобразност. Реквизитите на ревиз акт са законоопределени в чл. 120 от ДОПК.
И тъй като ревизионният акт е индивидуален админ акт, то той следва да е съобразен с разпоредбите
на Закона за админ производство. А именно - Административният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. наименование на органа, който го издава
2. наименование на акта
3. фактически и правни основания за издаване на акта
4. разпоредител част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението
5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва
6. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е
колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.

Ревизионният акт следва да съответства и на международните актове, които са ратифицирани, влезли

в сила и обнародвани в ДВ. При условие, че не е спазено това изискване ревизионният акт ще бъде
незаконосъобразен по същество. Материална незеконосъобразност също ще е на лице, когато са нарушени
материално правни данъчни разпоредби относно основанието и размера на данъка.
При издаването на ревиз акт следва да се спазят и процесуалните разпоредби за издаването му.
Произв на ревиз акт е съвкупност от действия, които подготвят крайния акт. То е необходима за да се изясни
пълно, всестранно и обективно фактическата обстановка, която е от значение за издаването на
законосъобразен ревиз акт. Във връзка с това ще е на лице основание за отмяна на ревиз акт, когато
нарушаването на процесуалните правила е било съществено, т.е. да е повлияло върху съдържанието на акта..
От особено значение при издаване на ревизионен акт са фактите и правните основания, въз основа на
които е направено, т.е. това са мотивите на ревизионния акт. Мотивите следва да са конкретни съображения
за издаване именно на този акт. Мотивите са нужни, за да могат да бъдат проконтролирани органи по
приходите, по точно за да могат да се проверят съображенията им при издаването на ревизионния акт.
Липсата на мотиви поставя в невъзможност висшестоящия административен орган и съдът да упражняват
контрол за законосъобразност и представлява съществено нарушение на закона. Липсата на мотиви прави
ревизионния акт незаконосъобразен и е основание за отмяната му. Мотивите следва да са изложени от
органа, който издава ревизионния акт, едновременно с издаването на акта.
Целта на данъчния закон – Целта е да се осъществи данъчното облагане с оглед постъплението на
средства в бюджета. Всеки акт на приходната админ, включително ревиз актове следва да са насочени към
постигане на тази цел. С ревизионният акт се определя конкретното данъчно задължение и това следва да е
целта на издаването му.
И в ревиз произв и в произв по обжалване и изпълнение на ревиз актове субсидиарно се прилагат и
разпоредбите на Закона за админ произв и ГПК.Когато се преценява законосъобразността на ревизионния акт
има значение обективното съответствие или несъответствие на акта с данъчния закон, а не намерението на
издателя на ревизионния акт или неговото съзнание за допуснат порок на акта. Законосъобразността на
ревизионния акт се отнася и за ревизионните актове, издадени на основание чл. 118 и чл. 122 от ДОПК.

Издаване на ревизионни актове

            Първа фаза
            В ДОПК е предвидено, че не по-късно от 14 дни след изтичане на срока на ревизията се
съставя ревизионен доклад (РД) (чл. 116). Този РД се връчва на ревизираното лице за възражения или
предоставяне на доказателства. Срокът е 14 дневен, но може да се удължи до 1 месец по искане на
ревизираното лице. РД е констативен акт по своя характер, с който не се създават данъчни задължения,
по аргумент от противното по чл. 108 , ал. 1 и чл. 118. Чл. 37 във връзка с чл. 3 ДОПК и по въпроси на
ревизията ревизираното лице, може да предоставя доказателства.
            Втора фаза
            След възраженията (не са задължителни) следва издаването на ревизионен акт. Според чл. 119 в 3
дневен срок от издаването на РД органите извършили ревизията уведомяват писмено органа, който я е
възложил, който от своя страна издава заповед за определяне на компетентен орган да издаде РА.
Обикновено РА се издава от органа провел ревизията. Този орган има две възможности: да издаде РА
или да прекрати производството със заповед, ако в конкретното производство е недопустимо да се
установяват задължения и отговорности.
            Чл. 120 – предвидена е писмена форма на РА. Практиката по прилагане на ДОПК клони към
разбирането, че РД не може да служи като мотиви към РА, тъй като той като самостоятелен акт следва да
има собствени мотиви, в които да се обсъдят и възраженията на проверяваното лице. РА по своята
същност са ИАА. Липсва легално определение за РА, пар. 2 от ДОПК препраща към АПК чл. 160 (2).
            В чл. 118 (1) са посочени правните последици от тези актове. Това са декоративни актове, с които
се признава едно съществуващо право. Това е правото на държавата да получи едно данъчно вземане
или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Предназначението на акта е да се
определи конкретно данъчно задължение или право на конкретен длъжник, като го направи ликвидно и
изискуемо. Правните последици на РА: утежняващ или благоприятстващ акт.
Изискванията за законосъобразност на актовете са тези, на които трябва да отговарят и
административните актове. В чл. 160 (2) са изброени изискванията за законосъобразност по ДОПК, които
преценява съда. Не е посочено съобразяването на акта с целта на закона. Практиката е противоречива.
            Всички форми на компетентност са от значение за действителността на акта – изследва се не само
органа издал РА, а и на органите участвали в ревизията, както и на органа възложил ревизията. Събират
се доказателства за делегиране на компетентност или за заместване.
            Чл 120 (3) – формата предвижда образец относно основните реквизити на акта. Съобразяването с
материално правните разпоредби е най-честият порок на РА. Ако при тълкуване на данъчен закон са
допуснати грешки, или при неправилно установена фактическа обстановка се е стигнало погрешни
правни изводи, актът ще е незаконосъобразен по същество.
            Друго изискване е спазване на процесуалните разпоредби по издаване на акта, като нарушението
трябва да е съществено и да влияе върху съдържанието на акта. Мотивите, които трябва да съдържа РА,
не трябва да са общи разсъждения, а конкретно да се сочи правното основание, за издаване на акт.РА се
извършва в 7 дневен срок от издаването му – 14 дневен срок за обжалване; според практиката тези
срокове са инструктивни.

Издаване на ревизионен акт

 Компетентен орган да извършва ревизии и проверки са органите по приходите. Производството е

административно. Страните в него са от една страна административният орган, а от друга всяко физическо
или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство.
Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Тя може да се
възлага от органа на приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална
дирекция или от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник. Заповедта за възлагане
на ревизия се връчва на ревизираното лице. Тя не подлежи отделно на обжалване от ревизионния акт.
Заповедта за възлагане на ревизията може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед
за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на
издаване на нова заповед. Заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване
по реда за обжалване на ревизионни актове.
            Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на
заповедта за възлагане. Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до два месеца със
заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Когато и удълженият срок се окаже
недостатъчен за извършване на ревизията поради фактическа сложност, той може да бъде удължен до не
повече от три години.
            Ревизираното лице е задължено да осигури подходящо място и условия за провеждане на ревизията и
определя лица за контакт с органа по приходите и за оказване на съдействие при извършването й.
            Ревизиращите органи са длъжни да се запознаят на място с намиращи се при ревизираното лице
документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне
на резултатите от ревизията. При невъзможност за извършване на ревизията на ревизираното лице, тя се
извършва в териториалната дирекция.
            Ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след
изтичането на ревизията. Заедно с приложенията той се връчва на ревизираното лице в тридневен срок от
съставянето му. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-
дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията. Когато срокът е
недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но не с повече от един месец.
            Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Ревизионният акт
или заповедта за прекратяване се връчват на ревизираното лице в 7-дневен срок от издаването.
Ревизионният акт се издава в писмена форма по образец.
            В хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска
мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Когато в срок до 4 месеца от налагането на първата обезпечителна мярка не е
издаден ревизионен акт , наложените обезпечителни мерки се смятат за прекратени, освен ако е направено
искане да продължаването им пред окръжния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт.
Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице. Съдът проверява за
наличието на условия за налагане на предварителни обезпечителни мерки и се произнася с определение в
14-дневен срок от постъпването на искането.
Установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване
на акта. След изтичане на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако
изпълнението не е спряно по реда на ДОПК.

Изисквания за законосъобразност:
а) затова се изследва компетентността на органите в всичките й форми – материална,
териториална, персонална и по време;
б) писмена форма с определените в чл.120 ал.3 реквизити;
в) спазването на процесуалните изисквания – особеното по данъчното право е, че се изследват
всички срокове за законосъобразното събиране на доказателства;
г) най -честото основание е несъответствие с материално правните изисквания, т.е. РА трябва да
бъде издаден в съответствие със законовите нормативни актове – това е въпрос на тълкуване на
материалните закони, дали правилно е приложена нормата;
Преценката за законосъобразност по същество на акта, актът се разглежда в две насоки:
а) дали при изясняване на фактическата обстановка органа правилно е тълкувал нормата
б) или са установени или са доказани други факти, които биха довели до друго тълкуване

11. ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД.

Обжалване по административен ред.

Когато има издаден РА, той трябва да се обжалва по адм ред, това е задължителна форма, уредена в
чл.152-155 ДОПК. Не могат да се обжалват по съдебен ред, ако не са обжалвани по админист ред.
 1. Компетентен орган, решаващ орган е Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението” при Централното управление на НАП.
2. Той трябва да бъде сезиран от лице с правен интерес, като интересът е налице, ако актът води
до неблагоприятни правни последици за лицето, изразяващи се в създаването на
задължение.Правният интерес се преценява с оглед разпоредителната част на акта, мотивите не
подлежат на самостоятелно обжалване. Интересът трябва да е пряк, в смисъл да не е необходимо
издаването на друг акт. Могат да обжалват и правоприемниците.
3. Жалбата има девулативен ефект, т.е. образува производство, обаче не спира изпълнението.
Чл.153 урежда хипотезите на спиране на изпълнението.
4. Актът се обжалва само за законосъобразност.
5. Срокът е 14 дни и е преклузивен. Подадената след срока жалба се оставя без разглеждане от
решаващия орган с Решение, но това подлежи на обжалване пред ОС, кой то се произнася с
Определение чл.147.
Може да се иска и възстановяване на срока, като чл. 26 ДОПК препраща към АПК.
6. Жалбата се подава чрез началника на териториалната дирекция и трябва да съдържа
реквизитите и приложенията (документи, които подкрепят възражението) по чл.145.
(възраженията срещу ревизионния доклад – до тези, които правят ревизията).
Принципно възможни са две искания:
- да се отмени изцяло акта или в отделни негови части
- да се намали размера на определения данък
От реда на чл.145 следва, че бланкетната жалба е достатъчно основание за започване на
производството, но няма пречка решаващия орган да укаже допълнение към жалбата. Но ако са
посочени конкретни възражения, те ще имат значение за съдебното обжалване. Принцип – това,
което не се обжалва по административен ред, не може да се обжалва по съдебен ред.
7. Решаващият орган се произнася с мотивирано решение в 45 дневен срок от постъпването на
жалбата в органа, чрез кой то се подава чл.155. Той може да:
- потвърди
- измени
- отмени изцяло или от части РА в обжалваната част чл.155 ал.2
- събира нови доказателства
Той проверява законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията,
посочени в жалбата.
Чл.155 ал.8 изрично е предвидил, че актът не може да се изменя във вреда на жалбоподателя,
т.е. не може да му се утежни положението.
Това решение се съобщава на жалбоподателя и с това приключва административният ред.
8. Чл.155 ал.4 дава възможност при ограничени хипотези на т.1 и т.2 да се отмени акта изцяло
или частично и да се върне преписката за нова ревизия, не само нов акт, защото се връща на органа,
възложил ревизията и изрично се посочва, че не се допуска повторно връщане.
9. От значение е разпоредбата на чл.156 ал.4, която предвижда, че ако решаващия орган не се
произнесе в 45 дневния срок, това се смята за потвърждаване на РА и от тогава започва да тече 30
дневен срок за обжалване пред съда (връзка с ал.7 – по споразумение може да се удължи срока за
произнасяне, но е необходимо, ако такова се постигне жалбоподателят да изиска писмено
споразумение, защото има значение за сроковете – пред съда).
Не се жали решението на решаващия орган, а РА!!! (първоначалният акт).
ОС се сезира чрез решаващия орган.

Съдържание и приложения към жалбата

Съдържанието на жалбата и приложенията към нея са уредени в чл. 145 от Данъчно - осигурителения
процесуален кодекс (ДОПК). Жалбата трябва да съдържа следните реквизити:

1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се

подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на акта или дей ствието, против които се подава;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя.
Към жалбата се прилагат пълномощно, когато се подава от пълномощник, както и писмените
доказателства. Жалбата срещу ревизионния акт се подава в писмена форма, което не е изрично
регламентирано в ДОПК
Срокове
1. Срок за подаване на жалба (обжалване) по административен ред
Срокът за обжалване на актове, издадени от органа по приходите се определя в зависимост от
издадения акт и съобразно разпоредбите на отделните данъчни закони и ДОПК.
При жалба срещу ревизионен акт срокът е 14-дневен, броен от връчването на акта. Когато жалбата е
просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния орган - чл. 147, ал. 1 от ДОПК.
Ако подадената жалба не е подписана, не е посочен актът или дей ствието, против които се подава, или
не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник, решаващият орган уведомява
жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на
компетентния орган - чл. 147, ал. 2 от ДОПК.
Решението по ал. 1 и 2 може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред окръжния съд по
местонах на решаващия орган. Съдът се произнася с определение в 30-дн срок - чл. 147, ал. 3 от ДОПК.
2. Срок за изпращане на преписката на решаващия орган
Според чл. 146 от ДОПК в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е
длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган.
3. Срок за произнасяне на решаващия орган
При подадена жалба срещу ревизионен акт срокът за произнасяне на компететния орган е 45-дневен
от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередовностите по чл. 145
или от одобряването на споразумението по чл. 154 от ДОПК; Срокът за произнасяне по жалбата може
да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до
3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването - чл. 156, ал. 7 от ДОПК;
4. Срок за съобщаване на решението
Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от
издаването му - чл. 148 от ДОПК.
Спиране на срока
Чл. 153 от ДОПК гласи, че обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото
изпълнение. Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя, като
искането за спиране на изпълнението може да е само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана.
Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат
доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на
подаване на искането. Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното
обезпечение е в определения размер. Решаващият орган се произнася по искането за спиране на
изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му.Отказът да се спре изпълнението може да се
обжалва пред адм съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дн срок от получаването на
решението на решаващия орган, с което той се е произнесъл по искането за спиране на изпълнението,
съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането.
Правомощия на на решаващия орган - чл. 155 от ДОПК.
Ревизионният акт се обжалва пред директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика". Това е решаващият орган, кой то може да потвърди, измени или отмени РА. Обжалавнето по
админинстративен ред е задължителна процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред,
макар че предмет на делото в съдебната фаза е самият акт, а не решението на директора.
Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен
срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от
одобряване на споразумението по чл. 154. Съгласно чл. 156, ал. 7 срокът за произнасяне по жалбата
може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за
срок до 3 месеца, в което се посочва срокът на продължаването.
Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в
обжалваната част.Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не
са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното
дей ствие, което е послужило като основание за отмяна на акта. Когато до изтичането на срока за
произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за
отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият
орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
Реда за обжалването на ревизионния акт по административен ред е уреден в ДОПК. Това са общи
правила за обжалване, които са приложими при обжалването на всякакви актове, издавани по реда на
ДОПК, с изключение на някои, за които е уреден специален ред. Общите разпоредби на ДОПК се
прилагат и в производствата по обжалване на актове от другите дялове на данъчния процес - за
събиране на публичните вземания; при производствата по прихващане и възстановяване на суми, за
изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила РА, ако не е предвидено друго.
В интерес на задължените лица, по повод на тези общи правила, ДОПК предвижда и спец възможност
за подаване на жалби за бавност – винаги, когато органът по приходите или публичния изпълнител не
спазват установените в закона срокове. Компетентен да ги разгледа е горестоящият орган.
Ревизионният акт е вид административен акт. Той се връчва на ревизираното лице и установеното с
него задължение подлежи на плащане в 14 дневен срок. Във същият този 14 дневен срок от връчването
на акта, той може да бъде обжалван пред решаващият орган – директорът на съответната дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението” при НАП. Към НАП има 5 такива дирекции, кой то са на
териториален принцип с определена нормативно територия.Жалбата срещу РА се подава до д-ра на Д-я
ОУИ чрез съответната ТД от състава на която е органът по приходите, издал РА. В 7 дневен срок от
подаването, жалбата се комплектова и изпраща на решаващия орган.
Жалбата е редовна, ако съдържа посочените в ДОПК реквизити. Такива са името или фирмата на
жалбоподателя или неговия пълномощник, ако жалбата не се подава лично; посочване на оспорвания
акт или дей ствие; в какво се състои искането; какви доказателства жалбоподателят иска да бъдат
събрани; подпис. Жалбата ще е редовна и когато е подадена от лице, което има право да обжалва
съответния РА – ревизираното лице.
Към жалбата, ако е подадена от пълномощник, задължително се прилага и пълномощно. Не е
необходимо то да е нотариално заверено. Прилагат се и писмени доказателства. Трябва да се спазват и
установените срокове 14 дни за обжалване. Срокът е преклузивен и подадена жалба след срока е
недопустима. Ако срокът е просрочен по основателни причини, решаващия орган може да се произнесе,
че жалбата е допустима, въпреки неспазването на срока. Но за да може да бъде удължен срока, е
необходимо да бъдат представени доказателства за тези обстоятелства.
Решаващият орган при обжалването по административен ред е директора на дирекция „ОУИ”. Той е
длъжен да разгледа жалбата и да се произнесе по същество с мотивирано решение. Срокът за
произнасяне по жалбата е 45 дни, броено от постъпването на жалбата в Д-я ОУИ. По взаимно споразум
м/ у решаващия орган и жалбопод, срокът може да бъде удължаван. Това може да стане чрез писмено
предложение на решаващия орган, а удължаването не може да бъде за срок по-дълъг от 3 месеца. 
Правом на решаващия орган е да се произнесе по същество с мотивирано решение, с което той може:
a. да отмени изцяло или частично РА в обжалваната част;
b. Да измени размера на обжалваното задължение, като това изменение във никакъв случай не може да
е във вреда на жалбоподателя 
c. да го измени изцяло
d. да потвърди изцяло ревизионния акт
Когато изцяло или частично отменя РА, решаващият орган може да върне преписката за нова ревизия
със задължителни указания за издаване на РА. За ново производство се връща РА:
-когато са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизия,
които не могат да бъдат отстранени в производството по обжалване.
-когато има непълнота на доказателствата и решаващия орган не може да ги събере в хода на
производството по обжалване;
Веднъж ако е върната преписката за ново произв, тя не може да бъде връщана повторно за ревизия.
Ако в хода на извършване на данъчната ревизия е допусната очевидна фактическа грешка, то тази
грешка може да бъде поправена като се издаде нов акт. Издава се нов РА, без да е необходима заповед
за издаването му. Същото е положението ако има допусната факт.грешка в реш на решаващия орган.

12. ОБЖАЛВАНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ ПО СЪДЕБЕН РЕД.

І. Обжалване на данъчните ревизионни актове по съдебен ред.

1. Съдът е втората контролна инстанция. Касае се за пряк принудителен контрол върху ИАА,
каквито са и РА. Установеното в ДОПК субективно право за съдебно обжалване на актове, издадени
от ПО е правна гаранция, даваща възможност за защита на законните интереси на
данъчните субекти чрез осъщ на съдебен контрол за законосъобр на актовете, издадени от ПО.
 2. По реда за обжалване на РА се обжалват и други актове, издадени от ПО–доколкото в ДОПК не
е предвидено друго за това кой може да обжалва, и в тези случаи право да обжалват имат същите
лица, тези които притежават данъчна правосуб и имат правен интерес, това е необх процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Интересът трябва да е личен и да съществува към
момента на гледане на делото. Правен интерес е налице и когато данъчно задължение е заплатено;
принудителното изпълнение също не обуславя липса на правен интерес. Липсва обаче правен
интерес, ако разпоредителната част на акта не уврежда жалбоподателя.
3. Кои актове подлежат на обжалване – само незаконосъобразните РА, което означава, че съдът
проверява дали са спазени изискванията за законосъобр на един акт, посочени в чл.160 ал.2. Там е
установено, че съдът преценява законосъобразността и обосноваността на РА като преценява дали
е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално
правните норми по издаването му – това са пределите на съдебния контрол. Съдът не е обвързан от
основанията за отмяна, посочени в жалбата. Той трябва да провери изцяло законосъобразността на
акта. Задължен е да провери законността на РА, без да се ограничава от основанията и доводите в
жалбата и трябва да отмени акта и на не посочен в основанията порок, ако констатира такъв.
Допустимо е също така в последствие след подаване на жалбата в съдебното заседание да се
изтъкнат и други основания за отмяна на акта, освен посочените в жалбата, но само в частта, в
която актът е обжалван. Законосъобразността се преценява към момента на постановяване на
решението като се вземат предвид всички факти, настъпили след издаването на акта.
3. Жалбата до съда може да се подаде само след като е изчерпана възможността за обж по адм
ред чл.156 ал.2. Ако това условие не е спазено съдът следва да прекрати делото, само при полож, че
реш орган не се произнесе в срок, жалбоп може да изпрати в съда, но отново чрез решаващия орган.
4. Подлежи на обжалване РА в частта, в която не е отменен с решение на административния
орган. В този случай рамките, в които се упражнява съдебния контрол не обхващат решението на
административния орган, защото то не е и не може да бъде предмет на жалба до съда.
5. Срок за подаване на жалбата. Подава се чрез решаващия орган до Адм.съд по местонах в 14 дн
срок от получаването на решенето, а не произнасянето на решаващия орган в срока по чл.155 ал.1
се смята за потвържд на РА в обжалваната част. В тези случаи жалбата против РА може да се подаде
в 30 дн срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред АС по местонах.

Свидетелски показания
В производството пред съда могат да се използват всякакви доказателства. Възможно е дори да се
използват свидетелски показания, с които се установяват факти от значение за ревизията, възприети
от трето лице. Но свидетели се допускат в производството само за установяване на следните факти и
обстоятелства:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен
или унищожен не по вина на ревизираното лице, както и за установяването на факти и обстоятелства,
за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това,
или са съставени документи, които не отразяват дей ствителни факти и обстоятелства.

6. Жалбата срещу акта трябва да отговаря на изискванията, посочени в чл.145-149, ако не

отговаря на жалбоподателя се изпраща съобщение да отстрани допуснатите нередности в 7 дневен
срок. При положение, че не направи това жалбата с приложението се връща, а производство се
прекратява с решение, което подлежи на обжалване чл.151 ЗВАС. Жалбата е в писмена форма с
препис за ПО. Към нея могат да се прилагат и писмени доказателства.
7. Жалбата няма суспенсивен ефект, т.е. актът подлежи на незабавно изпълн в това число и на
принуд изпълнение. При определение в закона условия съдът може да спре изпълн, компетентен да
се произнесе е Адм.С, на кой то е подадена жалбата чл.157. Искане за спиране може да е прави само
за частта на РА, която е обжалвана пред съда. Към искането се правят доказ за направените
обезпечения в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпеч искането трябва да
съдържа предложение за обезпеч в същия размер. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата
на чл.153, съдът се произнася в 14 дн срок, кой то решение подлежи на обжалване пред ВАС.
8. По делото се призовава жалбоподателя и изпълн д-р на НАП като той се представлява от
упълномощено от него лице. Съдът разглежда делото в състав един съдия. Прокурорът може да
встъпи в произв, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.
Разглеждането на спора става с участието на страните и при следване на състезателното произв.
Пред съда са допустими всички доказ, включително свидетелски показания, но само в случаите на
чл.57 ал.2. Съдът следи служебно за споразумението относно доказат. Съдът не се ограничава с
обсъждането на основанията, посочени в жалбата, а е длъжен служебно и изцяло да провери РА, без
значение дали порокът е бил посочен от жалбоподател или е констатиран служебно. Във всички
случаи съдът е длъжен да обсъди доводите в жалбата, защото в противен случай постановеното
решение ще бъде без мотиви. Съдът е свободен да отмени акта и на непредявено основание, не
посочен порок на акта, както и по съображения и доводи, каквито не се изтъкват от жалбоподателя.
9. Допустимост на прекия съдебен контрол по отношение на нищожните актове. По повод
обжалването на един акт като унищожаем съдът може да го обяви за нищожен както и обратното.
Компетентният да се произнесе по жалбата съд може да обяви и констатира неговата нищожност
като това може да стане без ограничение във времето. Неспазването на някои от изискванията за
законосъобразност на РА води до тяхната недей ствителност, ако се касае до съществено нарушение
на условията за валидност, което дава отражение на съдържането на акта и волеизявлението на
дан.орган. Критерият тук е степента на допуснатото нарушение при издаването на акта.
10. С оглед правом на съда в това произв възниква въпроса това процес за отмяна ли е
(контролно отменителен) или е по същество? Това е произв по същество, защото само в ал.3 чл.160
са посочени случаите когато съдът отменя акта и изпраща преписката със задълж указания на
компетентния орган. С оглед основат на жалбата, съдът отменя изцяло или частично РА, изменя го
или отхвърля жалбата. Със съдебното решение съдът се произнася и по въпроса за направените по
делото разноски, ако има искане за това. Разноските се присъждат съгласно чл.161. 
ІІ. Касационно обжалване.
1. В чл.160 ал.6 ДОПК е установено, че решението на Адм.С подлежи на касац обжалване по реда
на АПК. Прилагат се разпор на гл.ХІІ АПК чл.208-228, съгласно чл.144 субсидиарно се прилага ГПК.
2. На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното
съдебно решение. Касационната жалба или касационен протест се подава, когато решението е
нищожно, недопустимо, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост.
3. Право на касационно оспорване имат:
- страните по делото – данъчна правосуб и има правен интерес; за кой то акта е неблагоприятен;
- главен прокурор или заместник;
Жалбата се подава чрез съда, постановил решението в 14 дневен срок от деня на съобщението,
че решението е изготвено. Главният прокурор или заместник при ВАП може да подава протест до
ВАС чрез съда, постановил решението в едномесечен срок от постановяването му. Жалбата и
протеста трябва да отговарят на изискванията на чл.212-213 АПК. След като приеме касационната
жалба и протест ВАС следва да провери дали отговарят на изискванията на закона и дали са
допустими. ВАС оставя жалбата без разглеждане и движение на принципно същите основания
както това се върши от първоинстанционния съд.
4. Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС в открито заседание с участието на
прокурор. Разглежда и обсъжда само посочените в жалбата и протеста пороци на решението. За
валидност, допустимост и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно. В касационното произв се допускат само писмени доказ. Не се допускат доказателства за
установяване на обстоятелства, не свързани с касац основания. ВАС преценява прилагането на
материалния закон въз основа на факти, установени от първоинст съд в обжалваното решение.
5. ВАС се произнася с решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило
разглеждането на делото. С решението си:
- оставя в сила или отменя в оспорваната му част, ако е неправилно;
- когато е недопустимо, го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за
ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган;
- когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли
административния акт или издаде акт, чието издаване е отказано, ВАС обезсилва постановеното
по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото;
- когато решението е нищожно, ВАС я обявяваизцяло или като делото не подлежи на
прекратяване го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение;
6. Правомощията на ВАС при отмяна на решението:
а) когато отмени решението, ВАС решава делото по същество;
б) връща делото за ново разглеждане в друг състав на първоинстанционния съд, когато:
- установи факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно
- установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила;
 Касационното решение е окончателно.
Жалбата и протестът срещу повторно постанов решение се разглеждат от друг състав на ВАС.
7. При новото решаване на делото от първоинст съд, то се разглежда по общия ред като произв
започва от първото незаконосъобр процес дей ствие, послужило като основание за връщане на
делото. При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказ,които не са могли да
бъдат известни на страните, както и доказ за новооткрити или новонаст обстоят след първон разгл
на делото от първоинст съд. Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС.
8. Когато реш на първоинст съд бъде повторно отменено, ВАС решава делото по същество.

Чл. 35. Касационната жалба трябва да бъде написана на български език и да съдържа: 
1. името, единния граждански номер, точния адрес на подателя, както и номера на телефона, факса
и телекса, ако има такива;
2. посочване на решението, против което се подава;
3. изложение на искането;
4. кратко формулиране и обосноваване на касационните основания;
5. подпис на подателя.
Чл. 36. Към касационната жалба се прилагат: 
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. преписи от жалбата за участвалите в производството лица;
3. документи за платени държавни такси, когато се дължат такива.

Чл. 37. Касационната жалба се оставя без разглеждане: 

1. когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд;
2. когато е подадена след срока по чл. 33, ал. 1;
3. когато се оттегли от подателя с писмено заявление.

Реквизити на жалбата – чл. 35 ЗВАС. Тук от особена важност е в жалбата да бъде посочено
касационното основание. Основанията са уредени в чл.218 Б от ГПК : - когато решението е нищожно
- когато решението е недопустимо
- когато решението е неправилно поради нарушения на матер. закон
- когато са нарушени процесуални правила
- когато решението е необосновано
Тук съдът се произнася само по касационното основание, посочено в жалбата.

13. КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО ПО АПК.

Касационно производство
Касац произв в адм процес е второинст произв. Това е редовен способ за контрол върху съдебните
актове на първоинст съд. Касац произв е редовно съдебно произв, което е елемент от дей ността на
съдилищата по надзора върху адм актове. Касация означава анулиране. Това е последното редовно
произнасяне в адм процес. 

Субектите на касационното производство са в чл. 210 на АПК. Те са групирани в 3 групи: 

1) страните по делото, когато решението е неблагоприятно за тях
2) лица, спрямо които решението има сила, не са участвали в делото, но решението е неблагопр за тях
3) главният прокурор и заместника му при ВАП. 
Те могат да подават касационен протест. Основното в чл. 210, ал. 1, 2 е, че ако решението е
неблагоприятно за съответната страна, това означава, че то води до ограничения, стеснения, лишения,
които накърняват правната сфера на лицето, до което се отнася съдебното решение. Неблагопр е
фактор, кой то обуславя възникването на правото на касац оспорване. Тя обосновава възможността на
страни или лица да възразят включително и чрез касац жалба срещу неблагоприятно съдебно
решение. Законодателят не разделя в случая лицата на участвали и неучаствали в произв. Той им дава
възможности за касационна жалба така или иначе.

Касационните основания са уредени в чл. 209 на АПК. Те са 3:

>> когато решението е нищожно
>> когато е недопустимо
>> когато е неправилно поради нарушение на материален закон или съществено нарушаване на
процесуалните правила или необоснованост.
На практика вместо 3 са посочени 4 касационни основания, тъй като в третото касационно
основание са включени две такива – неправилност и необоснованост.
Нищожно е решението, при което не са спазени осн изисквания (по отношение на съдебния състав). 
Недопустимо е това решение, което е излязло извън пределите на сезирането или е поставено при
отказ от оспорване или при нередовност на жалбата. Недопустимо е и това съдебно решение, при което
правото на оспорване не е упражнено по надлежния ред. Решението е недопустимо, когато не отговаря
на изискванията делото да бъде решено по същество – примерно оттеглена е жалбата, не е допустимо
съдебното обжалване, некомпетентен съд. Тези три касац основания са свързани само с първоинстанц
съдебно решение по адмдела. Те не се отнасят до оспорения адм акт. Касац основания не могат да
бъдат тълкувани разширително. Посочването на касаце основания е задължително и непреодолимо
условие, за да бъде касац жалба допустима. В касац жалби и касац протести трябва мотивирано да се
посочат пороците, които водят до съответните касац основания. Посочването на касаци основания се
отнася също и до редовността на жалбата, а основателността е предмет на разглеждане по съществото
на делото. Касац произв се провежда пред ВАС. Той е касац инстанция по отношение на решенията на
адмсъдилища, а също така и по отношение на решенията на тричленните състави на ВАС

Законът определя формата и съдържанието на жалбите и протестите. При неспазване те се оставят без
разглеждане. Делото се разглежда в открито съдебно заседание с участието на прокурор. Предмет на
касационна проверка (чл. 218) са само посочените в жалбата пороци на решението. 
ВАС се произнася в 1-месечен срок от заседанието. Той може да остави в сила решението или да го
отмени в оспорената му част, ако е неправилно. Ако решението е недопустимо, ВАС прекратява делото
и го връща за ново разглеждане. Ако е нищожно, ВАС обявява нищожността и ако не подлежи на
прекратяване, го изпраща на първоинст съд за ново решение. С АПК се въвежда и споразумението.
Споразумението може да се сключи между адм и заинтересованото лице. Също така споразумение може
да има и пред съд. Сключеното пред съд споразум може да бъде потвърдено с определение (чл. 221).
Касационното решение е окончателно. Указанията на ВАС по тълкуването/ прилагането на закона, ако
делото продължи, са задължителни. Ако делото се върне в първоинстанционния съд, производството
започва от първото незаконосъобразно процесуално дей ствие, което е послужило като основание за
отмяна за съдебното решение.
Доказателства
Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства.
(2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоят, несвързани с касационните основания.

Отмяна на влезли в сила съдебни актове

Отмяната е особен способ за контрол върху постановените съдебни актове. Това е извън съд произв.То
се развива и извън предвидените 2 инстанции за контрол на адм актове и съдебните решения. 
С касационното решение съдебният спор се счита за решен и за окончателен по отношение на
съдебната власт. Решението на съда има особена юрид х-ка – сила на присъдено нещо. Елемент от нея е
и задължителността. Законът допуска отмяната на влезли в сила съдебни актове като извънреден
способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове с цел да се гарантира, че в правния мир ще се
ограничи съществуването на дефектни/ порочни съдебни актове. Предмет на отмяна са влезли в сила
съдебни решения и влезли в сила опр и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. 
Лицата, които могат да искат отмяна, са тези, за които съдебният акт е неблагоприятен; както и
главният прокурор и заместника му при ВАП (чл. 238, ал. 1; чл. 210, ал. 2).
Съществува специална възможност, обособена в самостоятелен раздел. Чл. 245 – когато отмяна може
да иска и трето лице. Тази възможност за задвижване нa произв по отмяна е предвидена, когато
третото лице е било лишено от правото да участва в съдебното произв и решението е неблагоприятно.
В този случай съдът отменя решението и го връща на първоинст съд за ново разглеждане от друг
състав. Основанията за отмяна се съдържат в чл. 239 на АПК и са подобни на предвидените в чл. 231 в
ГПК. Делото се разглежда в открито заседание от 3, 5 или 7-членен състав на ВАС в зависимост от това
кой е съдът, чието решение се разглежда в производството по отмяната. В чл. 240 са установени
сроковете, в които може да се иска отмяна. Те текат от възникване на основанието (влизане в сила на
решението, подлежащо на отмяна). Искането се подава в писмена форма и трябва да отговаря на
определени реквизити. Възприето е правилото: искането за отмяна се подава чрез
първоинстанционния съд.

Компетентност на съставите
Чл. 217. (1) Делото се разглежда от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от адм
съд, и от петчленен състав, когато решението е постановено от тричленен състав на ВАС.
(2) Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.

Касац произв е редовен способ за контрол в рамките на съдебната власт. По адм дела, то представлява
второинст редовно съдебно произв. Всички решения, освен изрично изключените, могат да бъдат
обжалвани по касационен ред пред касационния съд. В България касационен съд по адм дела е ВАС.
Предмет на касац оспорване е съдебното решение по адм дела на първоинстанционния адм съд. Става
дума за съдебни решения, които не са влезли в сила. Касац произв е възможно за индивидуалните
общите и подзаконовите нормативни актове. Ако първоинстанц съдебно решение е влязло в сила,
касац произв е недопустимо. Касац произв е възможно само при наличието на касационни основания. В
касационното производство, съдът се произнася само по посочените в жалбата касационни основания.
Това е задължително и ВАС не може да излезе извън посочените в жалбата касационни основания.

Касационно обжалване
Касационното обжалване принадлежи към контролно-отменителния тип съдебно обжалване на
съдебните актове. То цели контрол и проверка на обжалваното решение при точно посочените
основания в закона посочени от чл.281 ГПК. Предмет на касационно обжалване са въззивните решени,
като законът е въвел някои изключения от този принцип.
Касационното обжалване е трети, редовен способ за контрол върху невлезли в сила съдебни решения.
То обаче има незадължителен характер. На касационно обжалване подлежат само и единствено
невлезли в сила съдебни актове на въззивна инстанция. ВКС е единственият съд, кой то има
касационни функции по граждански дела, които упражнява след като е надлежно сезиран от страните
по делото. Касационното производство е само възможна фаза от развитието на процеса. Ней ното
провеждане зависи от строго регламентирани основания, изброени в чл. 280 от ГПК. В зависимост от
тяхното наличие, ВКС приема или отказва да приеме за разглеждане конкретното дело.
Основанията за допускане на едно дело до касационно обжалване са изрично установени от
законодателя: Съгласно Чл. 280 от ГПК : На касац обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в
които съдът се е произнесъл по съществени материалнопр или процесуалноправен въпрос, кой то е:
Решен в противоречие с практиката на ВКС
Решаван противоречиво от съдилищата
От значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Касационното производство се образува чрез жалба на касатора, подадена чрез съда, кой то е
постановил въззивното решение в едномесечен срок от връчването му на страната. Посочването на
основание за допускане на делото до касация е елемент от редовността на касационната жалба. Освен
това касационната жалба трябва да съдържа:
имената и адреса на жалбоподателя;
означение на обжалваното решение;
точно и мотивирано изложение на касационните основания;
в какво се състои искането;
подпис на жалбоподателя.
Касац жалба задължително се приподписва от адвокат или юрисконсулт /това не е свързано
непременно с процес представителство пред ВКС, а е само гаранция, че съдържанието на касац жалба е
прецизно формулирано/. Към жалбата трябва да се приложат пълномощно за приподписването или
удостоверение за юридич правоспособност на жалбоподателя / не е нужно обаче да се удостоверява
правоспособността на адвокат или юрисконсулт, нито изобщо да се доказва това им качество/.
Освен основанието за допускане до касационно обжалване, налице следва да бъде и едно или повече от
касационните основания по чл. 281 от ГПК – нищожност, недопустимост или неправилност поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или
необоснованост на решението, чието обжалване се иска.
Проверката дали решението противоречи на закона, става въз основа на фактическите констатации на
въззивната инстанция. Ако те са неправилни, безпредметно е да се проверява дали спрямо тях тя е
приложила правилно закона.
Неправилното прилагане на закона трябва да е обусловило решението. Такъв е случаят, когато то
опорочава правните изводи, върху които решението е изградено.
Второто основание за касационно обжалване на неправилни решения е допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Касае се до допуснати от съда нарушения на
процесуални норми. Несъобразяването на страните с процесуалния закон не е само по себе си
основание за касационно обжалване. Но ако съдът, вместо да отхвърли порочното дей ствие на
страната, го взема предвид, той ще допусне нарушение, което е основание за касационно обжалване.
Допуснатото от съда нарушение трябва да е съществено. За да е такова, то трябва да нарушава норма,
която е съществена за правилността на решението. Такава е нормата, която законът предвижда като
гаранция за правилността на решението, така че ней ното нарушаване създава вероятност, че
решението е неправилно /например: когато съдът не е призовал страната или нередовно я е призовал;
страната се счита нередовно призована, когато призовката е връчена в срок по-малък от 1 седмица от
съдебното заседание, независимо, че тя се явява лично, ако не е заявила изрично, че се е подготвила и
че няма възражения за неспазване на срока/.
Не са съществени за правилността на решението тия процесуални норми, които преследват други
задачи, а не да обезпечат правилността на решението.
За да е налице основание за касационно обжалване на неправилно решение, не е достатъчно
нарушената норма да е съществена. Нужно е конкретното ней но нарушение да е съществено, т.е. да е
могло да се отрази върху правилността на решението.
Същественото нарушение на съдопроизводствените правила е основание за касационно обжалване
само в полза на тая страна, чиито процесуални права са били накърнени. Обжалващият не може да
изтъкне като касационно основание непризоваването на насрещната страна.
Необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от
него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото
вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при
прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на
данните на науката. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и
до неправилни правни изводи.

14. ОТМЯНА НА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ АКТОВЕ ПО ДАНЪЧНИ ДЕЛА.

І. Отмяна на влезли в сила решения по данъчни дела.

Това е известен способ за контрол на решенията по данъчни дела на ВАС, влезли в сила.
Възможност за приложението на този способ е установена в чл.160 ал.7 – там е установено, че
отмяна на влезли в сила съдебни решения може да се поиска по реда на АПК гл.ХІV чл.237 и
следващи. Инициатива могат да имат органа по приходите и ДЗЛ. На отмяна подлежат влезли в
сила решения на съда, а не РА. Тези РА, които не са били обжалвани пред съд, за тях е установена
друга възможност, а тя е именно да бъдат изменено задължението за данък и задължителни
осигурителни вноски.
1. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, в смисъл несъответствие между
съдебното решение и обективната истина. Подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни решения,
определения, разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
2. Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Отмяна
на влязъл в сила съдебен акт може да иска и главния прокурор или негов заместник при ВАП на
основанията и средствата, определени за страните.
3. Основания за отмяна:
а) когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните
б) по надлежния съдебен ред се установи неистинността на показания на свидетелите или на
заключението на вещото лице, върху които е основан акта или престъпно дей ствие на страната, на
неин представител или на член от състава на съда във връзка се решаването на делото
в) актът е основан на документ, кой то по надлежен съдебен ред е признат за подправен или на
акт на съд или на друго държавно учреждение, кой то в последствие е бил отменен;
г) между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в
сила решене, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
д) страна в следствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да
участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или
чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
е) с решение на Евро съд за правата на човека се установи наруш на защитени с Конвенц права;
4. Срокове за подаване на искането – 1 година от възникване на основанието за отмяна, а когато
предхожда решението, чиято отмяна се иска, от влизането му в сила. Искането не може да бъде
подадено по-късно от 3 месеца от узнаването на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239 т.5
АПК от узнаването на решението. Искането трябва да бъде направено в писмена форма и да
 отговаря на изискванията по чл.212 ал.1 и чл.213 АПК и да съдържа точно и мотивирано изложение
на основанията за отмяна, както и адреси за призоваване на останалите страни по делото.
5. Искането се подава чрез първоинстанционния съд. Ако не отговаря на изискванията, я оставя
без движение чл.241 за отстраняване на нередностите в 7 дневен срок. В срок от 7 дни от
получаването на преписите останалите страни могат да подадат възражение.
6. Искането се разглежда в открито заседание от 3 членен състав, когато акта е постановен от АС
и от 5 членен, когато акта е постановен от ВАС.
7. ВАС отхвърля искането или отменя решението изцяло или от части
- когато отмени – връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като се
посочва от къде да започне новото разглеждане;
- когато между същите страни, на същото основание за същото искане е постановено друго
влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, съдът отменя
неправилното решение, като решението по искането не подлежи на отмяна.  
ІІ. Изменение на ревизионни актове.
В случай , че страната е пропуснала срока за обжалване е възможно да поиска изменение на РА .
Чл. 133-134 ДОПК урежда изменението на данъчните задължения.
1.Възобновяване на производството. За да се възобнови едно данъчно производство означава
отново да се постави за решение въпроса, свързан с дан.облагане, кой то по-рано е бил решен по
приключило вече производство с влязъл в сила и станал необжалваем РА. !Възможно е когато РА не
е обжалван по съдебен ред.
2. Основанията за изменение на данъчното задължение са посочени в чл.133 ал.2.
3. ДЗЛ и ПО може да сезира териториалния директор за изменение. Той може да:
- възложи повторна ревизия
- откаже възлагането на повторна ревизия с мотивиран акт
- не се произнесе – отказ – решението му се обжалва пред Адм.С
4. Жалбата се подава чрез териториалния директор и съдът се произнася с определение, което
не подлежи на обжалване; мълчалив отказ – 30 дни от изтичането на срока за произнасяне.
5. Когато се установи, че задължението за данък е установено в завишен или занижен размер за
разликата се издава РА. Ако е налице надвнесена сума  - прихващане и връщане.
6. чл.133 ал.3 ДОПК – поправка на очевидна фактическа грешка в РА – служебно и по искане на
дан.субект. Фактическа грешка е всяко несъответствие между истинската и формалната воля и
ней ното външно изразяване в писмения акт. Едновременно може да се обжалва РА и за поправката
или самостоятелно.

Изменение на ревизионни актове.

(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да
поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без
да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за
поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.
(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице
споразумение по чл. 154.
Правомощия във връзка с изменението
Чл. 134. (1) Орган по приходите, кой то установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да
уведоми територ директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за
наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат
да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. 
(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се
прилагат доказателствата, на които се позовава.
(3) Измен е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение
е подадено в3мес срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.
(4) В 30-дн срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва
мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7дн
срок от постановяването му, но не по-късно от 14дни след изтичането на срока по изречение първо. 
(5) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението,
а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред окръжния съд,
компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния
директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.
 15. ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕГИСТРАЦИЯ. ПРАВЕН РЕЖИМ. ВИДОВЕ
РЕГИСТРАЦИЯ. ПРАВЕН РЕЖИМ НА ДЕКЛАРИРАНЕТО. АДМИНИСТРАТИВНО
ОБСЛУЖВАНЕ..
Данъчна регистрация
            Производството по данъчна регистрация е част от данъчния процес, като това е задължение
на данъчните субекти, което подпомага приходната администрация за осъществяване на
правомощията и, и констатиране на данни. Общата уредба е в гл. 11 ДОПК – чл. 80 – 87, но освен
този общ режим на регистрация по ДОПК съществуват и специални регистрации по ЗДДС и ЗАДС.
Данъчната регистрация притежава сходни белези с охранителните производства, но в данъчния
процес тя е първоначално производство, като дори в някои случаи е допълнително, характеризира
правосубектността на данъчния длъжник. – например регистрацията по ЗДДС, която  е
предпоставка за участие в механизма на ДДС регистрацията – доброволна и задължителна. Това е
производство на безспорна администрация, защото с акта , кой то се издава не се решава правен
спор. Актът, с кой то се приключва регистрацията е констативен и с него не се пораждат данъчни
задължения. Дори и лицето, макар и задължено да не се регистрира, но да отговаря на
изискванията за данъчната регистрация, то ще бъде данъчен длъжник. В други производства
актът за регистрация ще притежава доказателствена сила. Чрез него може да се удостовери
изпълнението на задължението на длъжника за данъчна регистрация.
            От обхвата на общата регистрация по ДОПК са изключени местни физически лица и
чуждестранни лица, по отношение на облагане на доходи от окончателен данък при източник. –
прим. – дивиденти ликвидни дялове в РБ.
            Прих администр води регистър. Съдържанието му е определено в чл. 81 ДОПК. Вписването е
служебно. За фл по повод подавани от тях декларации, а за лицата вписани в търговския регистър
в регистъра БУЛСТАТ – чрез обмен на информация в съответните териториални дирекции на НАП.
            Във връзка с данъчната регистрация е от значение понятието за “постоянен адрес” и “адрес
за кореспонденция” – чл. 8 и 28 от ДОПК. Употребяват се още адрес на управление, адрес на
първия придобит недвижим имот, като чрез всички тези понятия в чл. 8 ДОПК се определя
компетентната териториална дирекция на НАП относно производствата по ДОПК.
            Адресът за кореспонденция е важен, защото на него се връчват данъчните съобщения и
книжа – чл. 28 (3, 4) ДОПК, които предвиждат “адрес за уведомяване” при смяна на адреса и за
осигуряване на лице за получаване на съобщения и други актове. Подобно адресиране е
предвидено и за физическите лица, пребиваващи повече от 30 последователни дни в чужбина – чл.
28 (5) ДОПК. Важни последици при неизпълнение на тези задължения  - връчването на
документите ще става чрез прилагането им към данъчното досие – чл. 28 ал. 3 и чл. 32. На всяко
регистрирано лице се открива т. нар. данъчно-осигурителна сметка – в нея се отразяват данни
относно състоянието на данъчните или осигурителни задължения на субекта.
            Чл. 84 – регистрираните лица се идентифицират чрез Единен Идент Код  (ЕИК), чрез
регистъра БУЛСТАТ или определен от Агенцията по вписванията за тези регистрации в търговския
регистър по З Търговския регистър. ЕИК за фл, които не са вписани в БУЛСТАТ е ЕГН-то или ПН
(personal number) на чужденеца. Тази идентификация се посочва в кореспонденцията с НАП.
            Регистр се прекратява със смъртта на фл или с отпадане на основанието за извършване.
            Като режим на общата регистрация е регистрацията на т. нар. големи данъчни платци, като в
структурата на приходната администрация има териториална дирекция – Големи Данъкоплатци,
със седалище София. В нея освен банките и застрахователните дружества с висок относителен дял
на постъпления от данъци в бюджета или подлежащи на възстановяване на такива. Лицата
отговарящи на съответни критерии се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП.
            В София е обособена и Териториална Дирекция за Средни данъкоплатци.

Процедура за регистрация
Регистрацията се извършва като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подаде в
компетентната ТД на НАП заявление за регистрация по образец.
Заявлението се подава:
 лично, когато данъчно задълженото лице е дееспособно ф лице или едноличен търговец;
 от лице с представителна власт по закон, когато данъчно задължен лице е юл или кооперация;
 от лице с представителна власт съгласно учредителен договор, когато данъчно задълженото
лице е неперсонифицирано дружество или осигурителна каса;
 от акредитиран представител по чл. 135;
 от лице, което е упълномощено за това от лицата по т. 1, 2, 3 и 4 с нотар заверено пълномощно.
Заявлението може да се подаде по електронен път по реда на Допк.
Заявлението  за регистрация трябва да съдържа основанието за регистрация, като към него се
прилагат документи, определени в правилника за прилагане на закона. Към заявлението се прилага
и декларация относно липсата на влязла в сила присъда или на  образувано наказателно
производство против данъчната система от лицата по чл. 176 а, ал. 1 от ЗДДС, с изключение на
случаите на регистрация по чл. 97а и чл. 99, ал. 1 от ЗДДС (Чл. 74, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС).
В срок 7дни от постъпване на заявл органът по приходите извършва пров на основанието за регис.
Когато са налице особените хипотези на чл. 176а, срокът за извършване на проверка при
регистрация е удължен на 30 дни (чл. 101, ал. 6 от ЗДДС).В срок 7дни от приключване на проверката
органът по приходите издава акт, с кой то извършва или мотивирано отказва да извърши рег.
Органът по приходите може да откаже регистрация по ЗДДС, когато:   
 лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Допк;
 лицето промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
 лицето системно не изпълнява задълженията си по този закон;
 лицето има публични задължения, общата стой ност на които надхвърля стой ността на
активите му, намалена с неговите задължения;
 не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от
възникване на задължението за уведомяване;
 не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни
документи, изискани от орган по приходите, освен ако документите са загубени или
унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите (в сила от 01.01.2013 г.). 
В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията
по вписванията, към заявлението по ал. 1 задължително заявява такъв адрес. При промяна на
електронния адрес лицето в 7-дневен срок уведомява приходната администрация, освен ако
промяната е направена чрез заявяване за вписване в Агенцията по вписванията.
В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на
основанието за регистрация. Когато органът по приходите е изискал обезпечението по чл. 176а,
срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.
В срок 7 дни от приключване на проверката по чл. 101, ал. 6 от ЗДДС органът по приходите
издава акт, с кой то извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията.
Независимо от ал. 6 и 7 на чл. 101 от ЗДДС регистрацията по чл. 97, 97а, 98 и 99 се извършва от
органа по приходите в 3-дневен срок от подаване на заявлението за регистрация.
Дата на регистрацията.
За дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация.
Датата на регистрацията в случаите на задължителна регистрац на основание правоприемство при:
 преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
 извършване на непарична вноска в търговско дружество;
 преобразуване на бюджетни организ, държавни или общински предпр, в резултат на което
новообразуваните организ или предпр са универсални правоприемници на преобразуваните;
 прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон;
е датата на вписване на горното обстоятелство в търг регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
Специфични случаи на регистрация.
 Задълж регистр в резултат на преобразуване (чл. 132 от ЗДДС).Задължително се регистрира по
този закон лице, което придобие стоки и услуги от регистрирано лице  в резултат на:
 Преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон;
 Прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон;
 Извършване на непарична вноска в търговско дружество;
 Преобразуване на бюджетни орг, държавни или общински предпр, в резултат на което
новообразуваните организ или предприятия са универс правоприемници на преобразуваните.
Дата на регистрация  е датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър
или вписване в регистър БУЛСТАТ.
Регистрационният опис за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10) се съставя
към датата на регистрацията и се подава до 45-ия ден включително след тази дата.
 Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната (чл. 133 от ЗДДС).
На регистрация по ЗДДС подлежи:
 Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от кой то извършва
икон дей ност и отговаря на условията на този закон за задълж регистр или за регистр по избор.
  Чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми
доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този
закон за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Чуждестранното лице се регистрира чрез акредитиран представител (изключение от този ред
е при клоновете на чуждестранни лица - те се регистрират по общия ред).
Регистр се извършва в ТД на НАП София (чл. 133, ал. 3 от ЗДДС, ДВ, бр. 108, в сила от 19.12.2007 г.).
Акредитиран представител (чл. 135 от ЗДДС) може да бъде само дееспособно физическо лице с
постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юл, което не е в процедура по
ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни
задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Нап
Акредитираният представител представлява чуждестранното лице по всички негови данъчни
правоотношения, възникнали по ЗДДС. На основание чл. 135, ал. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.,
акредитираният представител отговаря солидарно и неограничено за задълженията по същия
закон на регистрираното чуждестранно лице, освен в случаите по чл. 133, ал. 6 от закона.
При прекратяване на лицето - акредитиран представител или при настъпване на други
обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този
закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е
длъжно да определи нов акредитиран представител (чл. 133, ал. 4 от ЗДДС).
Според чл. 133, ал. 6 и 7 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.):
 Когато лице по ал. 1 и 2 на чл. 133 от ЗДДС е установено в друга държава членка или в трета
страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се
извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като
в тези случаи чл. 133, ал. 4 от ЗДДС не се прилага.
 Органът по приходите може да регистрира по реда на чл. 102 от ЗДДС и лице, което отговаря на
условията на чл. 133, ал. 1 и 2 от същия закон, включително когато е подало в срок заявление за
регистрация, но не е определило акредитиран представител.
 Регистрация във връзка с доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица,
неустановени в Европей ския съюз (чл. 152 от ЗДДС).
Право да се регистрира по този ред има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно
следните условия:
1. осъществява доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели на които са
данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичай но
пребивават в държава членка;
2. не е установено на територията на Европей ския съюз;
3. не е длъжно да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на територията на страната
или на територията на друга държава членка.
Специфични правила за регистрация.
 Лицата подават по ел път пред ТД на НАП София, заявление за рег, съответно за дерегистрация
 Реквизитите, формата и начинът на изпращане на електронните заявления за регистрация и
дерегистрация се обявяват на интернет страницата на НАП.
 ТД на НАП - София в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път
лицето за извършената регистрация, за идентиф му номер и за датата на регистрацията.
 За дата на регистрация се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването.

Данъчна регистрация. Видове. Прекратяване. Данъчно-осигурителна сметка.

Регистър и бази данни

Чл. 80. (1) Нап създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица.
(2) Не подлежат на вписване в регистъра местните фл и чуждестранните ф и юл за доходи, подлежащи
на облагане при източника с окончателен данък.
(3) Със закон може да се предвиди воденето на специални регистри като част от регистъра по ал. 1.
Съдържание на регистъра
Чл. 81. (1) Регистърът съдържа данни относно:
1. компетентната териториална дирекция;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;
3. единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, или единния
идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно ЕГН или личния номер на чужденеца;
4. адресите по чл. 8 и 28; 
5. името и идентификационния номер по т. 3 на лицата, които го представляват по закон;
6. вида и статута на регистрираното лице;
7. основната икономическа дей ност;
8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;
9. датата на регистрацията;
10. датата на прекратяване на регистрацията;
11. датите на специалната регистрация;
12. датите на прекратяване на специалната регистрация;
13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
(2) Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се
определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Вписване в регистъра
Чл. 82. (1) Регистрацията се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра.
(2) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по чл. 80, ал. 2, на
лицата, вписани в търговския регистър, и на лицата, подлежащи на регистрация в регистър БУЛСТАТ,
се вписват в регистъра от съответната териториална дирекция въз основа на първата подадена
декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски.
(3) Данните по чл. 81, ал. 1 за лицата, вписани в търговския регистър, и за лицата, вписани в регистър
БУЛСТАТ, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на
данните от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ.
(4) Служебно вписване на данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни от търг регистър,
съответно от регистър БУЛСТАТ, се извършва с протокол по чл. 50 въз основа на вписвания в други
официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В
този случай при липса на ЕГН или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.
Специални регистри
Чл. 83. (1) Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на
основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт.
(2) Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на
лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване. 
(3) Когато вписването се извършва служебно, то има дей ствие от деня на връчването на акта за
регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията). 
(4) Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в
специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.
(5) Непроизнасянето в срок за извършването на регистрация или дерегистрация в специален регистър
се смята за отказ, кой то може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен
срок от изтичането на срока за произнасяне.
Идентификация на регистрираните лица
Чл. 84. (1) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като
идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен
идентификационен код по БУЛСТАТ, а за едноличните търговци - чрез единен идентификационен код,
издаден от Агенцията по вписванията, съответно личен номер на чужденец, и единен
идентификационен код по БУЛСТАТ.
(2) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в
регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
(3) Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
Задължение за посочване
Чл. 85. Регистрираното лице е длъжно да посочва идентиф и адреса си за кореспонденция в подаваните
от него декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.
Прекратяване на регистрацията
Чл. 86. (1) Регистрацията по чл. 82 се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
(2) В регистъра се поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.
(3) Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2.
В този общ регистър се поддържат и съхраняват архиви за лицата с прекратена регистрация. Освен
общия регистър НАП създава и поддържа специални регистри-Регистър по ЗДДС и регистър по Закона
за статистиката на вътреобщностната търговия със стоки, регистър на Интрастат операторите. Освен
това в ТД на НАП се поддържат и регистри на фискалните устрой ства които се използват за отчитане
на продажбите в търговските обекти. Регистрите по Закона за акцизите се водят от митническите
органи. На вписване в общия регистър на НАП подлежат всички лица с изключение на местните ФЛ и
чуждестранните ЮЛ и ФЛ когато получават доходи подлежащи на облагане при източник с
окончателен данък. Съдържанието на данъчния регистър е определено от чл.81 ДОПК, като вида, реда
за саздаване на регистъра, поддържането и достъпа до база данни се определя със заповед на ИД на
НАП. Общия регистър на данъчно задължените лица съдължа данни относно компетентната ТД, името,
наименованието на регистрираното лице, единният идентификационен код определен от Агенцията
по вписванията или единният индентификационен код по БУЛСТАТ, а за чуждестранни личния № на
чужденеца. В регистърасе вписват още адреса за кореспонденция на лицето, вида и статута на
регистрираното лице, лицата които предстваляват регистрирано лице, вписва се основната
икономическа дей ност на данъчно задълженото лице, вписват се датите на създаване, възникване,
преобразуване, правоприемство, прекратяване и заличаване на лицата, в общия регистър се вписва и
датата на която лицето е вписано и датата на прекратяване ако е прекратено. Ако данъчно
задълженото лице е регистрирано по ЗДДС се вписва и датата на регистрация и датата на прекратяване
по ЗДДС. Когато данъчно задълженото лице е променило седалището си и съответната компетентна ТД
това обстоятелство се вписва в регистъра. Регистрация в общия регистър на НАП се извършва, чрез
служебно вписване на данните, а те са данни за местни и чуждестранни лица, данни за лица които
получават доходи на облагане съгласно материалните данъчни закони. въз основа на първа подадена
декларация се вписват лицата вписани в търговския регистър, а също така се вписват и лицата
подлежащи на регистър БУЛСТАТ.Данните за лицата които подлежат на вписване в регистъра се
вписват служебно от съответната ТД въз основа на данни от търговския регистър, съответно от
регистър БУЛСТАТ. Освен тези два начина на служебно вписване има още един начин, вписване в
общия регистър с протокол, когато въз основа на друго вписване в друг публичен регистър или въз
основа на извършена констататция от органите по приходите се установи, че данъчно задълженото
лице не е вписано в регистрите. Лицето се вписва със служебен №. Служебно вписване на данни, това
вписване се извършва когато в съответната дирекция на НАП се получава информация от други отдели
или други дирекции, че определено лице следва да се впише в регистъра на агенцията като задължено
лице. При констатирано несъответствие между данните вписани в регистър БУЛСТАТ и документи
събрани в данъчното производство се уведоми службата по вписванията за предприемане на
съответните дей ствия. Органите по приходите следва да приемат всички предоставени документи за
обявяване на несъстоятелност за прекратяване на правен субект, за прехвърляне на предприятието, за
преобразуване по смисъла на ТЗ. При приемането на всички тези документи органа по приходите
проверява данните от документите за самоличност на лицето с цел да установи самоличността на
подаващия документите и представителната му власт.
Службите на НАП могат да откажат приемането на документите само в два случая:
1. когато документите не са подадени от упълномощено лице
2. когато този документ не е подписан.
При установяване на несъответствие между съдържанието на подадените документи и изискванията
за попълването им органът по приходите е длъжен да покани лицето да ги отстрани. Ако корекцията
не може да се извърши веднага или подаващото формуляра лице не е упълномощено да извърши тази
корекция, то на лицето се връчва съобщение адресирано до данъчно задълженото лице за
отстраняване на несъответствията. Израз на принципа на служебно начало е задължението в случаите
когато документите не са постъпили в компетентната ТД служителя на същата трябва да го препрати
по компетентност на съответната ТД. Когато при прием на тези формуляри се установи извършено
административно нарушение то орган на НАП съставя акт за установяване на нарушение въз основа на
кой то се издава наказателно постановление.
Чл.86 от ДОПК урежда два случая на прекратяване на регистрацията:
1. прекратява се със смъртта на ФЛ
2. с отпадане на основанието за извършването й .Досиетата на лицата се съхраняват в НАП, срока и
начина на съхраняване се определя със заповед на НАП. Всяко лице регистрирано в НАП е длъжно да
посочва идентификация и адреса си. Идентификацията става чрез данните вписани в регистъра.
Данъчно осигурителна сметка-всяко регистрирано лице има данъчно осигурителна сметка, в нея се
отразяват размера на данъците и лихвите по тях и бюджета в кой то следва да постъпят. В нея се
посочва размера на ЗОВ, от разяват се вноските за гарантирани вземания на работниците и
служетелите, в нея се отразяват и постъпилите плащания от регистрираното лице или плащания от
трето лице в полза на регистрираното лице. Отразяват се сумите постъпили в резултат на
принудителни събирания на публичните вземания. Вписват се извършените прихващания и
възстановявания на суми и основанията за това както и всички други обстоятелства свързани с
възникването, изменението и погасяването на задълженията за данъци и задължителните
осигурителни вноски, в осигурителната сметка се вписват и задълженията по наказателни
постановления, задължения установени от съдебно решение. Тя се води и след прекратяване на
данъчно задълженото лице до окончателното погасяване на публичното задължение. Информация от
данъчно осигурителната сметка се архивира и съхранява в НАП.
В чл. 80, ал.3 е предвидено,че със закон меже да се предвиди воденето на специален регистър като част
от общия регистър. НАП води специален регистър за регистрираните по ЗДДС лица. Данъчно
задължени лица по ЗДДС могат да се регистрират доброволно за целите на закона или подлежат на
задължителн арегистрация по ЗДДС. При вписване в специалния регистър лицата получават
идентификационен № пред кой то е поставен префикса BG, това означава че е регистрирано по ЗДДС. От
момента на регистриране по ЗДДС за данъчно задълженото лице възниква задължение за начисляване
на ДДС по осъществяваните от тях облагаеми доставки и за тях възниква правото на данъчен кредит
по доставките които получават.
Задължителната регистрация по ЗДДС се извършва по 2 начина:
1. чрез подаване на заявление
2. по инициатива на органа по приходитеНе могат да се регистрират лица които нямат обща данъчна
регистрация по ДОПК. Това означава че същото трябва да е вписано в търговския регистър или в
регистър БУЛСТАТ.
Хипотеза за задължителна регистрация:
1. при достигане на определен оборот, задължително възниква когато данъчно задълженото лице
достигне облагаем оборот 50 хил.лв. за период 12 месеца преди текущия период чл.96, ал.1 от ЗДДС
2. задължителна регистрация при доставка на стоки със монтаж и инсталация-чл.97, ал.1 ЗДДС
3. при дистанционна продажба на стоки-чл.98, ал1 от ЗДДС
4. вътрешно придобиване на стоки-чл.99 от ЗДДС. Изискване на закона е лицето да е осъществило
вътреобщностно придобиване на стоки като стой ността на облагаемата доставка за текущата
календална година е да надвишава 20 хил.лв.
5. когато данъчно задължено лице нерегистрирано по ЗДДС не е изпълнило задължението си да се
регистрира в законоустановения срок, то органа по приходите може да го регистрира по своя
инициатива. Регистрацията се извършва след проверка и съставен от органа по приходите акт за
регистрация. За дата на регидтрация се смята датата на връчването на акта за регистрация чл.103 от
ЗДДС. Чл.102 от ЗДДС съставяне на основания на лицето и определяне задължения за ДДСот момента
когато то е било длъжно да подадне заявление за регистрация и не е подало. Последици от
извършването на регистрация по ЗДДС- от момента нарегистрацията си по ЗДДС за данъчно
задълженото лице възниква задължение за начисляване на ДДС по осъществените от него облагаеми
доставки, възниква и правото на данъчен кредит за доставките по които то е получател. Друго
задължение е че лицето е длъжн ода осъществява всички други дей ствия уредени в ЗДДС като
задължение за подаване на справка-декларация след изтичане на едномесече данъчен период,
задължения за подаване на дневници и продажби.

Характеристика, процедура по предоставяне на административната услуга, изисквания, необходими

документи: Комплексно административно обслужване е това обслужване, при което
административната услуга се извършва от административни органи, от лица, осъществяващи
публични функции или от организации, предоставящи обществени услуги, без да е необходимо
заявителят да предоставя информация или доказателствени средства, за които са налице данни,
събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на
данни, независимо дали тези данни се поддържат в електронна форма или на хартиен носител. При
предоставянето на административни услуги Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прилага
комплексно административно обслужване, когато са налице предпоставките, предвидени в закона и
когато има материална компетентност, определена в нормативен акт, да издаде съответния документ
или да участва в издаването му от компетентния орган. КРС осъществява комплексно
административно обслужване със съдей ствието на съответните институции и организации.
Предоставянето на комплексни административни услуги включва следните основни положения: 
Форма на искането за откриване на производството Ако в специален закон не е предвидено друго,
искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно, като
заявителят избира формата и начина на заявяване.
 Форма на искането за откриване на производството Писменото искане и приложенията към него
могат да се подадат по електронен път, лицензиран пощенски оператор, факс.
 Препращане на компетентния орган Когато искането се отнася за комплексно адм обслужване, то
може да бъде подадено до всеки адм орган, кой то участва в него, включително до КРС, когато КРС
участва при предоставянето на комплексната адм услуга. Административният орган, пред кой то е
подадено искането, образува производството. Взаимодей ствието с другите административни органи за
предоставянето на комплексна административна услуга се осъществява по реда на НАО.
 Събиране на доказателства КРС не изисква предоставяне на информация или документи, които са
налични в КРС или при друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство.
Взаимодей ствието между административните органи при комплексно административно обслужване се
осъществява по реда, определен в НАО.
 Срокове за издаване на индивидуалния административен акт Индивидуалните административни
актове се издават в сроковете, предвидени в закона. Уведомяването за издадения адм акт се извършва
в сроковете, предвидени в закона. Комплексно адм обслужване се осъществява в тридневен срок от
получаване на достъп до данните на административните органи - първични администратори на данни.
 Съобщаване Индивидуалният административен акт може да бъде получен на мястото, където е
заявен, или на посочен точен адрес, в случай че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски
оператор или по електронен път. Възможността за получаване по електронен път зависи от естеството
на документа, реквизитите и приложенията на същия.
Образци и формуляри: Формата на заявленията и исканията, жалбите, протестите, сигналите и
предложенията и редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на
компетентен орган, сроковете за извършване на адм услуги, както и другите въпроси, свързани с
издаването на актове във връзка с адм обслужване, са определени в АПК и в приложимите специални
закони. КРС не изисква от клиентите предоставяне на информация или документи, които са налични в
КРС или в друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Образците на
документи, свързани с предоставянето на административни услуги от КРС, са публикувани на
интернет страницата на КРС в раздел „Практическа информация”, секция „Бланки и формуляри”.

16. ДАНЪЧНО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.

Изпълнително производство по АПК

Изпълнителното производство по АПК е съвкупност от правни норми, чието приложение цели
реализацията на задължения с административноправен характер. Тези норми са императивни правила
за поведение и с тях се обезпечава не само редът за осъществяване на изпълнението, но и защитата на
правата на длъжника срещу евентуалното му незаконосъобразно провеждане.
За да притежават административноправен характер, изпълняемите по реда на АПК задължения трябва
да произтичат пряко от създадени адм правоотношения. В този смисъл подлежащите на изпълнение
задължения трябва да са породени от адм актове, съдебни актове на адм съдилища или от
споразумения, сключени пред адм органи или пред съда. Последните съставляват изпълнителните
основания, предвидени numerus clausus в чл. 268 от АПК.
Специфичният характер на административните задължения предопределя специален подход на
законодателя досежно тяхното реализиране. Той е предвидил неприложимост на разпоредбите на
изпълнителното производство по АПК по отношение на други вземания, породени от същите
основания. Така, съгласно нормата на чл. 269, ал.1 и ал.2 от АПК, редът за изпълнение на публ вземания
е този по ДОПК, а редът за изпълнение на частните вземания на държавата и общините, вземанията за
вреди от незаконосъобразни адм актове, вземанията за разноски и др., е този по ГПК, независимо, че
тези вземания са породени от основанията, предвидени в чл. 268 АПК. Като пример може да се посочи
принудителното изпълнение на задължението за изплащане на пенсия в размер, определен с
разпореждане на орган по соц осигуряване, което следва да се образува и води по реда на ГПК.
Само за пълнота може да се посочи, че неприложимостта на правилата за провеждане на
изпълнителното производство по АПК се отнася и до вземанията за глоби и имуществени санкции,
наложени по реда на Закона за административните нарушения и наказания
За да се разбере по-ясно разликата между изпълнителните производства по АПК и ДОПК, следва да се
има предвид, че по ДОПК подлежат на изпълнение само и единствено парични вземания. Вземанията,
които са предмет на изпълнение по реда на АПК, също са публични (държавни или общински), но се
отличават със своя непаричен характер. Изпълнителното производство по ДОПК притежава всички
белези на адмо произв (както и произв по АПК), но се характеризира с редица специфики, което е дало
основание на законодателя да създаде специална група норми в ДОПК, които го регламентират и които
по своята същност представляват lexspecialis по отношение на съответните норми по АПК. Независимо
от това, обаче, за неуредените случаи § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК препраща към АПК.
По реда на ДОПК подлежат на изпълнение единствено задълженията да се даде нещо (dare), като
изключение представлява въводът във владение по реда на чл. 246, ал. 10 от ДОПК, кой то
представлява принудително изпълнение на непарично задължение. По реда на АПК се изпълняват
задълженията да се направи нещо, за дей ствие (facere) и задълженията да не се прави нещо, за
бездей ствие (nonfacere).
Изпълнителни основания

Наличието на изпълнително основание е изискуемата предпоставка за започване на изпълнително

производство. Тук може да се постави въпросът, на какви критерии следва да отговаря то, за да бъде
„годно” за изпълнение. Отговорът на този въпрос е важен, с оглед правилното предприемане на способ
за защита от страна на заинтересованите от изпълнението лица. Проблемите в практиката изпъкват
най -често в хипотезите на неизпълнение на съдебните решения, когато заинтересованите от
изпълнението лица изборно предприемат защита по дял V или по дял VI от кодекса.
Съдът е имал повод да заключи, че „макар и изпълнението по дял V на АПК да се извършва на
основанията, посочени в чл. 268 от АПК, между които са и съдебните решения, постановени по адм дела
и влезли в сила, в случая в цитираното решение на СГС липсва осъдителен диспозитив по отношение
на изпълнението на конкретното дей ствие. Адм съдилища изглеждат последователни в разбирането
си, че редът за изпълнение по дял V на АПК е неприложим в случаите, в които се касае за изпълнение
на съдебни решения, с които спорът между страните по отношение законосъобразността на оспорен
адм акт не е решен по същество. В тези случаи липсва осъдителен диспозитив. Съдът връща делото
като адм преписка на адм орган, кой то е компетентен да се произнесе. В този смисъл мотивите на
съдебното решение, макар и да съдържат указание по какъв начин органът следва да се произнесе, не
са годни да предизвикат принудително изпълнение съобразено с тях.
В Решение №731/14.02.2012г., Второ отд., 27-ми състав на Административен съд София – град е имал
повод да се произнесе, че „Даването на указания по тълкуване и прилагане на закона и връщането на
преписката на административния орган за ново произнасяне не превръщат едно съдебно решение в
изпълнително основание. Указанията на съда, дадени по реда на чл. 173, ал.2-4 и чл. 174 от АПК,
подлежат на изпълнение по силата на закона. За изпълнение на същите не е необходимо да се образува
изпълнително произв. По правната си природа те са процес указания, свързани със сроковете и
движението на адм произв, както и указания по тълкуването и прилагането на закона. Неизпълнението
на процес указания в срок води до възникване на адм-наказ отговорност по чл. 304 от АПК, която се
реализира по чл. 306 от АПК. Неизпълнението на указанията по тълкуване и прилагане на закона
обуславя незаконосъобразността на новоиздадения адм акт, която се констатира в съдебно произв.”
Силата на присъдено нещо на съдебното решение в коментираните случаи не решава материалнопр
отношения на спорещите страни. В разгледаните хипотези материалноправното дей ствие на
решението не води автоматично до промяна в материалнопр отношения между спорещите, а само
създава предпоставки за това. Затова, когато съдът отменя адм акт, без да се произнесе по същество по
предмета на материалното адм правоотношение, съдебното решение не може да представлява годно
изпълнително основание. В тези случаи е приложим дял VI от кодекса.
Случва се съдебната практика да достига до извода, че за да е налице годно изпълнително основание за
образуване на изпълнително дело по АПК, следва да бъде издаден и изпълнителен лист съгласно чл.
405 от ГПК. Така е приел Административен съд – Плевен в Решение № 537 от 13.10.2011 г. по адм. д. №
797/2011 г. Становището, обективираното в това решение, е неправилно. Както вече беше посочено, на
принудително изпълнение по реда на АПК подлежат единствено непаричните публични вземания на
държавата и общините. Доколкото предмет на изпълнителното производство по ГПК е принудително
изпълнение на частни вземания, то задължително започва въз основа на издаден от съда в полза на
взискателя изпълнителен лист, кой то пресъздава осъдителния диспозитив на съдебното решение и
удостоверява подлежащото на изпълнение право (чл. 426, ал. 1 от ГПК). Законът позволява изп произв
по ГПК да се инициира и въз основа на друг акт, подлежащ на изпълнение, изрично посочен в закон. В
АПК обаче не са посочени други подлежащи на изпълнение изпълн основания извън посочените в чл.
268 от АПК, поради което не е необх взискателят да се снабдява с изпълнителен лист по чл. 405 от ГПК.
Проблеми в практиката възникват и когато става дума за изпълнение на влезли в сила индивидуални
адм актове, които не са били оспорени пред съда. Когато това са облагоприятстващи своите адресати
актове и същите не се изпълняват доброволно от адм орган, кой то ги е издал, взискателят разполага с
възможността да образува изпълн произв. Съдебната практика приема, че евентуалното изрично или
мълчаливо въздържание на адм орган да изпълни доброволно издадения от него адм акт не
представлява индивидуален адм акт и не подлежи на оспорване по реда на чл. 145 АПК. Същевременно,
това „въздържание” не представлява дей ствие или бездей ствие, което може да се оспори по реда на чл.
294 и следв. от АПК, тъй като за да е възможна тази защита, е необходимо изпълнителното произв да е
образувано. В Определение №44 от 06.01.2014г., Второ отд., 25-ти състав на Адм съд София – град е
приел, че при влязло в сила решение за определяне на изпълнител на общ поръчка отказът на
възложителя да сключи договор с определения изпълнител не представлява адм акт. Подадената
жалба съдът определя по същество като претенция за изпълнение на влязъл в сила адм акт, което
може да се осъществи само по реда на изпълн производство, уредено в Дял пети, Глава 17 от АПК.
Образуване и започване на изпълнителното произв. Инициатива за започване на произв.

Образуването и започването на изпълнителното производство не са идентични дей ствия.

Образуването на производството е техническо дей ствие, докато започването на производството
предполага извършването на правни дей ствия, от които първото задължително е изпращането на
поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 от АПК. Интересен е въпросът дали тя представлява
правно дей ствие на органа по изпълнението, което подлежи на съдебен контрол.
Някои състави приемат, че изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение в
изпълнителното производство не представлява дей ствие по принудително изпълнение и сама по себе
си не би могла да бъде предмет на обжалване, освен ако не се излагат доводи за нарушения при
връчването й . Поканата за доброволно изпълнение цели да уведоми длъжника, че е започнал
изпълнителен процес срещу него и тя не представлява дей ствие по принудително изпълнение. Тя
предоставя на длъжника възможност да изпълни доброволно в срока по чл. 277, ал. 1 от АПК, като го
предупреждава, че след изтичането на този срок изпълнителният орган ще пристъпи към
принудително изпълнение. От тази гледна точка поканата има единствено уведомителен характер и не
поражда подлежащи на изпълнение права и интереси в полза на страните в производството.
Когато обаче поканата за доброволно изпълнение обективира дей ствия на изпълнителния орган,
които подлежат на обжалване съгласно чл. 294 от АПК, тя също подлежи на съдебен контрол. Всяко
дей ствие, бездей ствие или волеизявление на органа по изпълнението (ако не е свързано с чисто
технически дей ствия) е предмет на предвидената в чл. 294 от АПК защита. Възраженията във връзка с
образуваното срещу длъжника изпълнително производство, т. е. относно неговата допустимост, са
предмет на защита. Началният момент, в кой то длъжникът може да осъществи тези свои възражения, е
първото дей ствие по отношение на него, а това е поканата за доброволно изпълнение. На съдебен
контрол подлежи и поканата за доброволно изпълнение в случаите, когато с нея е предоставен на
длъжника срок, кой то е по-кратък от установения в чл. 277, ал. 1 от АПК.
Терминологичното пояснение относно образуването и започването на изпълн производство има
значение, тъй като то е свързано с точния момент, от кой то се счита, че се е породило изпълнително-
процесуалното правоотношение или че е започнало привеждането в изпълнение на изпълнителното
основание. Този момент има съществено значение сроковете за провеждане на изпълнителното
производство. Те ще бъдат обсъдени по-надолу в изложението, във връзка с възражението за изтекла
давност като процесуално право на длъжника в изпълнителното производство по АПК.
Въпреки че кодексът не го е предвидил изрично, би следвало да се приеме, че органът по
изпълнението е този, кой то следва да образува изпълнителното производство, независимо дали
инициативата за започване на производството е негова или на някой от субектите посочени в ал.2 на
чл. 276 от АПК. Образуването на изпълнителното производство представлява административно
дей ствие и за него не се изисква извършването на някакви допълнителни дей ствия от страна на
изпълнителния орган (по арг. чл. 35, ал.4, във вр. с чл. 111 от Правилника за администрацията в
съдилищата – в сила от 28.01.2014г.). Достатъчно е да бъде сезиран с молба от съответния взискател и
не е необходимо изричен акт на изпълнителния орган (резолюция, постановление и т.н.).
Изпълнителното дело се счита образувано със самото сезиране на изпълнителния орган по чл. 276, ал.
2 от АПК. Отказът на изпълн орган да образува изпълн дело подлежи на самостоятелен съдебен
контрол. В случаите, обаче, когато изпълн произв започва по инициатива на самия админ орган, кой то
е издал или е трябвало да издаде адм акт, същият изпълнява функциите и на изпълн орган (чл. 271, ал.
1, т. 1 от АПК) и в този случай той следва да образува делото въз основа на нарочен акт, кой то да
разграничи началния момент на произв.
В тези случаи същинското започване на произв се състои в изпращането на поканата за доброволно
изпълнение. За разлика от образуването на изпълн дело, което представлява първото дей ствие на
взискателя в производството, поканата за доброволно изпълнение представлява първото дей ствие на
изпълнителния орган и по време то винаги се предхожда от образуването на изпълнителното дело.
Както беше посочено по-горе, поканата за доброволно изпълнение цели единствено да уведоми
длъжника, че е започнал изпълн процес срещу него. Тя предоставя на длъжника последна възможност
да организира дей ствията си и да изпълни доброволно в 14-дневен срок, като избегне множеството
неблагоприятни последици от държавната принуда. Срокът предоставя и възможността на длъжника
да организира своята защита чрез жалба, възражение или чрез отрицателен установителен иск.
Някои съдебни състави приемат, че след като с поканата за доброволно изпълнение се конституира
длъжникът по изпълнението като страна в производството по принудително изпълнение и поканата
за доброволно изпълнение представлява условие за редовно изпълнение спрямо длъжника - чл. 277
АПК, то тя е дей ствие на органа по изпълнението, поставящ началото на производството за
принудително изпълнение на установени с изпълнително основание задължения.
Страни в изпълнителното производство
За да обозначи страните в изпълнителното производство по АПК, законодателят в чл. 274, ал.1 и ал.2 от
АПК е възприел понятията взискател и длъжник.
Редакцията на цитираните разпоредби показва, че за определяне качеството на длъжник или
взискател е от значение обстоятелството коя страна, според изпълнителното основание, дължи
изпълнение и коя страна се ползва от него. Определянето на страните в изпълн произв по АПК е
въпрос с важно практическо значение, тъй като има отношение към валидността и правилността на
предприетите процес дей ствия. Този въпрос има отношение и към опред на органа по изпълнението.
Когато длъжници се явяват граждани и организации, орган по изпълнението е адм орган, кой то е издал
или е трябвало да издаде адм акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг
орган. Когато длъжници се явяват адм органи, орган по изпълнението е съдебният изпълнител, в
чиито рай он е местоизпълнението на задължението. Тези хипотези са вече разгледани с подробно
препращане към съдебната практика, поради което тук няма да бъдат обсъждани.
Определянето на страните по изпълнителното производство има отношение и към правото на жалба
по чл. 294 от АПК срещу постановленията, дей ствията и бездей ствията на органа по изпълнението. В
тази хипотеза процесуална легитимация, освен страните по произв, имат и трети лица, чиито права,
свободи или законни интереси са засегнати от произв. Следователно тук доказването на правен
интерес е абсолютна, положителна, процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.
Съблюдаването на правния интерес е предпоставка и за законосъобразното приложение на чл. 276,
ал.2, изр. първо, предложение трето от АПК. В хипотезата на започване на изпълн произв по молба на
заинтересован гражданин или организ би могъл да се постави следният въпрос: Дали заинтересов
граждани или организ се заключават до субектите, които могат да притежават качеството на взискател
или заинтересовани могат да бъдат и третите лица по смисъла на чл. 294 от АПК? Доколкото
законодателят не е предоставил изрично инициативата за започване на производството единствено и
само на субектите, имащи качеството на взискатели, може да се приеме, че производството може да
започне по молба на всяко лице, което разполага с правен интерес. Осъщ на законоустановените права
на третите лица е своеобразна форма на участие в изпълн произв. Може да се постави въпросът дали
дей ствията на трети лица могат да доведат до последиците, които се пораждат от дей ствията на
страните в произв? Повод за това дава Решение №418 от 11.01.2010г. на Адм съд – Стара Загора по адм.
д. № 587/2009г., в което се застъпва становището, че подаването на молба за образуване на изпълн
произв от 3то заинтересовано лице, което не е страна, има за последица и прекъсване на давността.
Това е извод, кой то не може за се възприеме безкритично, доколкото предпоставка за това
представлява съдържанието на приложимите текстове от закона.
Подаването на молба с искане да бъдат предприети дей ствия за принудително изпълнение от страна
на лице, което няма качеството на взискател, не може да се възприеме като дей ствие по привеждане в
изпълнение, в какъвто смисъл е и редакцията на чл. 285 АПК. „Привеждане в изпълнение” на
изпълнителното основание предполага извършване на конкретни фактически насочени към осъщ на
изпълнението, каквито може да извърши единствено органът по изпълнението, взискателят или
длъжникът. Във връзка с това може да се посочи също, че в съдебната практика се среща становището,
че изпращането на поканата за доброволно изпълнение не се приема за дей ствие по изпълнението.
Наред с горното, в АПК липсва разпоредба, близка или аналогична с тази по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК,
която да приравнява молбата за извършване на изпълнителни дей ствия с дей ствие по изпълнението.
От друга страна е и неоправдано подаването на молба за образуване на изпълнителното производство
от трето лице да има за последица и прекъсване на давността, при положение, че защитата на правата
на заинтересованите лица е добре гарантирана от чл. 295 и чл. 298 от АПК.

Възражението за изтекла давност като процесуално право на длъжника в изпълн процес по АПК
В практиката се приема, че длъжникът може да упражни процесуалното си право на възражение за
изтекла давност по два начина – като възрази пред органа по изпълнението – чл. 282, ал.1, т.9 от АПК
или чрез отрицателен установителен иск по чл. 292 от АПК.
Възражението по чл. 282, ал.1, т.9 от АПК
В хипотезата на чл. 282, ал.1, т.9 от АПК правопогасяващото възражение на длъжника ще има като
правна последица прекратяване на изпълнителното производство, ако, считано от деня, в кой то
задължението е станало изискуемо, до деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение са
изтекли пет години. Изискуемостта на задължението обаче не настъпва всякога с влизане в сила на
изпълнителното основание, тъй като може да е допуснато предварително изпълнение. Това създава
противоречие с чл. 285 от АПК, съгласно кой то давността започва да тече от влизане в сила на
изпълнителното основание, а не от момента на настъпване на изискуемостта.
Подаването на възражение по чл. 282, ал.1, т.9 от АПК е процесуален път за защита на длъжника в
случаите, в които срещу него е образувано изпълнително производство и му е изпратена покана за
доброволно изпълнение. Нормата указва, че в тези случаи длъжникът отправя възражението си до
органа по изпълнението. Затова може да се подкрепи изразеното в съдебната практика становище, че
изчерпването на процесуалния ред за защита по чл. 282, ал.1, т.9 от АПК е предпоставка за допустимост
на иска по чл. 292 от АПК.

Допустимост и основателност на иска по чл. 292 от АПК във връзка с чл. 285 от АПК
Съдебната практика е последователна в извода, че предпоставките за допустимостта на иска по чл. 292
от АПК са следните: да има образувано изпълнително производство въз основа на изпълнително
основание; длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпване на нови факти,
настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване,
погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; искът да е насочен
срещу взискателя по изпълнителното производство. Както при всички установителни искове, така и
при този с правно основание чл. 292 от АПК от значение за допустимостта на същия е и правният
интерес на ищеца. Ищец по този иск би могъл да бъде само длъжникът по изпълнението. Това важи и
за правоприемниците на ищеца, след като са били конституирани като страна в изпълн произв. За да
бъде основателен искът по чл. 292 от АПК във връзка с чл. 285 от АПК, трябва да се докаже, че към
момента на завеждането му изпълняемото задължение не следва да се реализира, поради погасяване
на процесуалното право за принудителното му изпълнение.
Чл. 285 от АПК съдържа правната уредба на погасяването по давност на правото за изпълнение на
административноправни задължения, породени от предвидените в кодекса изпълнителни основания.
Едва ли има съмнение, че като общ институт за гарантиране на правна сигурност погасителната
давност следва да намери място и при уредбата на административните правоотношения.
Aко се придържаме тясно към разпоредбата на чл. 285 от АПК, искът по чл. 292 от АПК ще е
основателен, ако привеждането в изпълнение на изпълнителното основание не е започнало в
продължение на пет години от влизането му в сила. Както посочихме по-горе, привеждането в
изпълнение предполага извършването на дей ствия по изпълнението.

За характера на давностния срок по чл. 285 от АПК

В редакцията на чл. 285 АПК се открива правилото, че изпълн основание не се привежда в изпълнение ,
ако са изминали 5г от влизането му в сила. Казано с други думи, давността започва да тече от влизане в
сила на изпълн основание и тече до момента, в кой то изпълн основание „се приведе в изпълн”.
За разлика други закони (напр. ДОПК и ЗАНН), които уреждат изпълнителната давност за
публичноправни задължения, АПК не съдържа собствени правила относно възможностите за спиране и
прекъсване на давностния срок по чл. 285. Независимо от това дали се касае за неволен или умишлен
пропуск на законодателя, той е налице и поражда редица спорни въпроси. От съдържанието на
разпоредбата не става ясно дали с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече и
ако не – дали с действие на изпълнителния орган по привеждане в изпълнение давността се
прекъсва. От прочита на чл. 285 от АПК става ясно, че давността започва да тече от влизане в сила на
изпълн основание, но не става ясно дали с привеждане в изпълнение тя спира или се прекъсва.
Ако се приеме, че още с образуване на изпълн дело настъпва спиране на давността, то тогава се налага
изводът, че под „привеждане в изпълнение” законодателят разбира вкл и дей ствието по образуване на
изпълн произв. Но ако с образуване на изпълн дело настъпва спиране на давността, то тогава вече
спрялата давност не може да се прекъсва, вкл и с предприемане на дей ствия по принуд изпълнение.
Ако под „привеждане в изпълнение” законодателят разбира обаче извършване на дей ствия по осъщ на
принуд изпълнение, то тогава е нелогично да се приеме, че образуването на изпълн произв спира
давността.Другият логичен извод, кой то се налага от тълкуването на настоящото закон реш, е, че
веднъж спряна и/или прекъсната, давността не може да започне да тече наново, докато трае изпълн
произв.Ако се приеме, че с образуване на изпълнителното дело не настъпва спиране на давността, но
същата се прекъсва с всяко изпълнително дей ствие, то тогава се налага с последващи изменения и
допълнения в кодекса законодателят да изясни кои точно са дей ствията, с които се привежда в
изпълнение изпълнителното основание, а в контекста на обсъжданото - кои са дей ствията по
принудително изпълнение, които прекъсват давността. По-специално, поканата за доброволно
изпълнение може ли да се причисли към дей ствията, които прекъсват давността? И има ли и други
дей ствия, които прекъсват давността?
От една страна поканата за доброволно изпълнение е дей ствие на органа по изпълнението, поставящ
началото на производството по изпълнение на установени с изпълнителното основание задължения.
Тя представлява условие за редовно изпълнение спрямо длъжника. С оглед на това някои съдебни
състави приемат, че поканата за доброволно изпълнение представлява изискуемото принудително
дей ствие, което прекъсва давността. Този извод е в синхрон с разпоредбата на чл. 282, ал.1, т.9 от АПК
тъй като тя обвързва изтичането на срока по чл. 285 с получаването на поканата за доброволно
изпълнение. От тук логически се налага изводът, че в чл. 285 от АПК законодателят под „привеждане в
изпълнение” разбира именно получаването на поканата за доброволно изпълнение. Това обаче отново
не отговаря на въпроса дали с това дей ствие давността спира или се прекъсва.
На този етап в своята практика съдилищата неотменно приемат, че при липса на специални
разпоредби в изпълнителното производство по АПК във връзка с института на давността, следва да се
прилагат общите правила по ЗЗД относно реда за признаването му, за спиране и прекъсване на срока,
начало на нова давност и т.н. Именно поради тази причина адм съдилища се ориентират към
механично пренасяне в изпълн производство по АПК на приетите с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС постановки относно спирането и прекъсването на давността.
Това становище обаче не може да бъде еднозначно споделено поради аргументите, изложении по-горе.
АПК не съдържа специална разпоредба, която предвижда, че давността спира да тече с образуване на
изпълнителното производство. Доколкото АПК не съдържа изрична препращаща норма към чл. 115 и
сл. от ЗЗД, то не може да се възприеме като безспорно прякото приложение на уредбата на института
на погасителната давност от гражданското право към адм право. В чл. 115 от ЗЗД не се съдържа
изрична разпоредба, съгласно която с образуване на изпълнителното дело давността спира да тече, но
прилагай ки по аналогия разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД, отнасяща се за исковия процес,
Пленумът на ВС е приел, че същите правила са приложими и към изпълнителния процес. Основният
аргумент на Пленума на ВС е, че гражданският процес е единен и има за цел да даде законно
съдей ствие на носителя на дадено право, а изпълнителното производство е част от гражданския
процес. Доколко това решение е приложимо в АПК, при липса на препращаща норма?
Дей ств чл. 144 от АПК предвижда, че за неуредените в дял III въпроси се прилага ГПК. Такава норма
обаче липсва в дял V от АПК. Налице е прилагане по аналогия на правила от гражд изпълн процес,
изведени също по пътя на аналогията от други правила, касаещи гражданския исков процес. Поради
това, за да се избегне двой ното прилагане по аналогия, би било уместно de lege ferenda законодат да
уреди изрично предпоставките за спиране и прекъсване на давността в адм процес.
Допълнително затруднение представлява и липсата на ясна регламентация относно връчването на
съобщенията в хода на производството, в т.ч. и поканата за доброволно изпълнение. Съгласно чл. 61,
ал. 3 от АПК когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на
съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Как следва да се връчват обаче поканите и
другите съобщения в случаите, когато изпълнителен орган е съдебен изпълнител? Правилата на ГПК
са неприложими, доколкото чл. 61 от АПК се намира в Дял II на АПК и не попада в обхвата на
препращащата норма на чл. 144 от АПК. Така ако съдебен изпълнител реши да връчи поканата за
доброволно изпълнение по реда на ГПК, такова връчване би било нередовно.
Все още е спорно и приложението на института на погасителната давност по отношение на заварени
към влизане в сила на АПК случаи. В по-голямата си част съдебните състави приемат, че тъй като в
Закона за адм произв (отм.) липсва разпоредба, която да предвижда възможност за неизпълнение на
изпълн основание поради изтичане на определен срок след влизане в сила на самото изпълнително
основание, то 5г давностен срок по чл. 285 от АПК започва да тече след 12.07.2006 г., когато АПК влиза в
сила. Други съдебни състави обаче не възприемат това становище и приемат, че давностният срок
започва да тече още от влизане в сила на административния акт, а не от влизане в сила на АПК.

Изпълнително производство
Правото на принудително изпълнение обуславя изпълнителното производство. Правото на
принудително изпълнение се състои в правомощието да се изисква от изпълнителния орган да
предприеме дей ствията, включени в съответния изпълнителен способ. На това правомощие отговаря
задължението на изпълнителния орган да приложи този способ. Изпълнителния лист е условие за
допустимост на изпълнителното производство. Изпълнителния лист е съдебен акт, кой то
удостоверява правото на принудително изпълнение и разрешава принудителното изпълнение.
Изпълнителният процес се различава от воденето на дела по целта си, по способите за защита, както и
по законните права, които то защитава. Воденето на дело чрез исковата процесуална защита по
възникнал правен спор дава защита и санкция по всякакви граждански права, без значение вида на
гражданското право – имуществено, неимуществено, вещно и т.н. В изпълнителният процес
вниманието е насочено основно към осъдителния иск, кой то включва установителния иск и има и
осъдителна част. Ищецът доказва, че в негова полза съществува определено материално право и иска
осъждане на ответника да извърши определено притезание.
Изпълнителният процес дава защита и налага санкция по повод липсващо доброволно изпълнение.
Ако длъжникът доброволно изпълни задължението си към своя кредитор, до това производство не се
стига. Изпълнителното производство цели да достави дължимото на кредитора чрез определени в
закона гражданско-правни средства. Разликата с доброволното изпълнение е в начинът, по кой то се
постига желаният резултат. Изпълнителният процес удовлетворява правото на кредитора и погасява
задълженията на длъжника, той е заместител на липсващото доброволно изпълнение.
Изпълнителният процес брани само тези права, при които е възможно доброволно изпълнение.
Дължимото поведение на длъжника може да се изрази в плащане на определена сума или предоставяне
на владението на определена вещ на кредитора, за изработка, поправяне на вещ, за предоставяне на
работна сила, за определени дей ствия или бездей ствия на длъжника. Изпълнителният процес идва, за
да удовлетвори неудовлетворените притезания като по принудителен ред осъществява дължимата
престация. За да има право на принудително изпълнение, трябва да има доказано неизпълнено право,
което е изискуемо и ликвидно.
Способи за изпълнение и стъпки за тяхното прилагане:
Запор – налага се с разпореждане на съдебния изпълнител, с което определена движима вещ на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на
длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с нея. Органът по изпълнението,
въз основа на образуваното изпълнително дело, насочва изпълнението към конкретна вещ на
длъжника (например моторно превозно средство) и тя се предава на длъжника или на трето лице, за да
бъде пазена до ней ното продаване. Така се ограничава правото на задълженото лице да се разпорежда
с движимата вещ или да я уврежда.
Опис на движими вещи – преди да пристъпи към това изпълнително дей ствие, съдебният изпълнител
прави проверка дали вещта принадлежи на длъжника. Предполага се, че щом длъжникът я държи, той
е собственик на вещта и тя може да бъде описана. Но ако има обстоятелства, от които е явно, че вещта е
чужда – съдебният изпълнител не пристъпва към принудително изпълнение.
Оценка – прави се от съдебния изпълнител по пазарната стой ност на вещта, като при нужда може да
бъде изготвена експертна оценка от вещо лице – специалист с познания в конкретната област.
Публична продан на движимите вещ – извършва се чрез магазин или борса по цена, равна на оценката.
Собствеността на вещта се прехвърля от деня на постановлението за възлагане, а когато то влезе в
сила, се предава владението. Купувачът става собственик независимо дали вещта е принадлежала на
длъжника – това е първичен способ за придобиване на собственост.
Възбрана на недвижим имот – подобно на запора, тя се налага с разпореждане на съдебния
изпълнител. Определената за принудително удовлетворяване на взискателя вещ е недвижима, основна
предпоставка за насочване на принудителното изпълнение върху вещта е същата да бъде
секвестируема.
Опис на недвижим имот – абсолютно условие за пристъпване към това изпълнително дей ствие е
съдебният изпълнител да се е уверил, че имотът е бил в собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната (възможна е проверка чрез справки в данъчните и в нотариалните книги, ако в
тях няма данни – разпит на съседи и др. средства).
Оценка на недвижим имот – извършва се по пазарната цена, определя се от съдебния изпълнител въз
основа на заключение на вещи лица.
Публична продан на недвижим имот – проданта е публична, защото за участие в нея се поканват
неограничен кръг лица. Съдебният изпълнител прави обявление с данни за имота най -късно 7 дни
след описа и оценката и го разгласява чрез поставяне на обявление в канцеларията, в кметството и на
самия имот. След наддаването съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, кой то е
предложил най -висока цена.
Запор върху вземания (всички оценими в пари права на длъжника) – извършва се с разпореждане на
съдебния изпълнител, с което се нарежда на третото лице, от което длъжникът има взимания, да даде
дължимото на съдебния изпълнител, вместо на длъжника (например съдебният изпълнител налага
запор на получавана от длъжника заплата/пенсия/аренда от трето лице; или налага запор върху
банковите сметки на длъжника).
Изпълнение върху съпружеска имуществена общност (СИО) – това е неделима през време на брака
съвместна собственост без идеални части. Затова имуществото на всеки от съпрузите се състои от
лично имущество и имущество в СИО. Изпълнението върху личното имущество се извършва по общия
ред. Ако съпругът недлъжник посочи лично имущество на съпруга длъжник, изпълнението се насочва
първо върху него, и едва тогава за остатъка – върху СИО.
Съществува възможност друг кредитор с изпълнителен лист да се присъедини към вече образуваното
изпълнително дело. По този начин встъпилият кредитор се удовлетворява от имуществото, върху
което е насочено изпълнението по висящия процес. Това е възможно, защото запорираното или
възбранено право все още принадлежи на длъжника. Присъединяването става с писмена молба, към
която се прилага изпълнителен лист. Съществува и присъединяване по право, при което съдебният
изпълнител служебно отделя сума за удовлетворяване на кредитора. Това е форма на засилена защита
на публичните вземания на държавата за дължимите и данъци и др. Затова органът по изпълнението
уведомява данъчната администрация за всяко изпълнение и разпределение.
Изпълнение на задължения за заместими дей ствия се прилага за дей ствия, които могат да бъдат
извършени не само от длъжника, но и от друго лице, при което законният интерес на кредитора да
бъде задоволен.
Изпълнение на задължения за незаместими дей ствия – тук взискателят ще бъде удовлетворен само
ако длъжникът бъде принуден лично да извърши дължимото дей ствие. Средството за принуда е
налагането на последователни глоби от органа по изпълнението по искане на взискателя.
Неизпълнение на задължения за бездей ствие – те винаги са незаместими. Способът е налагане на
глоби. Съдебният изпълнител констатира нарушението и го протоколира.

Данъчно произв. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове.

Санкции за извършени нарушения и престъпления. Данъчното производство е уредено в ДОПК и
включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни
вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по
приходите и публичните изпълнители.
Основни принципи са: 1. Законност - органите по приходите и публ изпълнители дей стват в рамките
на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.
2. Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват
безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс.
3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публ изпълн осъществяват произв
самостоятелно. При изпълнение на правом си те са независими и дей стват само въз основа на закона.
4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, вкл за прилагането на опр в закона облекчения.
5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са
длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички
лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални
възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Данъчно-осигур контрол -
органите по приходите осъществяват данъчно-осигур контрол чрез извършване на ревизии и
проверки. Ревизионното произв се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.
Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез
плащане в брой или безкасово по съответната сметка.
2.Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок,
преди да бъдат предприети дей ствия за принудителното му събиране, органът, установил вземането,
съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в
7-дневен срок. Обезпечение на публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и
правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка.

Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на
движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките
в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт,
независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от
публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в
банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публ
изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълн дело.

17. ПРОИЗВОДСТВО ПО НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ.

Обезпечителен процес и видове обезпеч мерки. Акт за налагане на обезпеч. Обжалване.
- Налагането на обезпечителни мерки е важно правомощие на приходната администрация с оглед
събирането на задълженията за данъци. При установяване на данъчните задължения длъжникът може
да извърши дей ствия, с които да препятства събирането на задълженията. Затова са необходими
мерки, които да гарантират събирането на задълженията. Принципът, заложен в тези мерки е, че
данъчно задължените лица се лишават от възможността да извършват дей ствия, с които могат да
внасят промени в имуществена си сфера. Това са т.нар. обезпечителни мерки. 
- Правомощие за налагане на обезпечителни мерки има публичният изпълнител. Неговото правомощие
се състои в това, че той има правото, а и задължението с едностранни властнически дей ствия да
навлиза в правната сфера на тези лица като я ограничава и я запазва, замразява я в това състояние,
каквато е при налагането на обезпечителната мярка. Това е вид административна принуда, която
възниква като нужда в хода на осъществяването на изпълнителния процес.
- Обезпечителните мерки са проява на един несъдебен обезпечителен процес, за кой то важат общите
правила на ГПК, доколкото не са дерогирани от специалната уредба в ДОПК. Обезпечителните мерки
следват данъчните задължения, като съдей стват за тяхната реализация. Чрез тях се гарантира
евентуалното бъдещото принудителното събиране на данъчните задължения, които не са все още
събираеми. Обезпечителните мерки не са способ за погасяване на задълженията, а са способ за
осигуряване на бъдещо удовлетворение. Затова в производството да се налагат обезпечителни мерки
се включва възможността за разпореждане с имуществото и вземанията на данъчно задължените лица.
Ако се установи, че данъците и другите обезпечени вземания не се дължат, обезпечителната мярка
отпада. За налагането на обезпечителни мерки не е необходимо публичните изпълнители да доказват
нуждата от това дей ствие. Подобни мерки могат да бъдат предприети спрямо всяко лице, което е
длъжник на държавата. Но не само наличието на данъчно задължение е предпоставка за налагането.
Трябва да е налице реална опасност, че задълженото лице предприеме дей ствия по осуетяване
събирането на вземането. Такава опасност е налице например, когато задълженото лице разпродава
имуществото си, когато не е водена счетоводна отчетност или са констатирани нередовности при
воденето й . На преценка ще подлежат, освен тези фактически и правни дей ствия на лицето, и личните
качества на лицето и др. обстоятелства, които ясно говорят за реална опасност от осуетяване. 
- При налагането на обезпечителните мерки, публичните изпълнители трябва да посочат данъчното
задължение, по повод на което се налага, негови я размер , имуществото върху което следва да се
наложат мерките. Важно е да се отрази правното основание за обезпечаването. Защото последицата от
него е, че давностните срокове спират да текат. 
- Обезпеч мерки се налагат с постановление. Това може да стане в хода на данъчната ревизия, при
издаването на ревизионния акт, при наличието на установено вече и изискуемо данъчно вземане.
ДОПК изброява кои са задълж реквизити на този акт, които са предпоставка за неговата законосъобр.
Такива са писмена форма, име и длъжност на органа, основание за обезпечаването, вида и размера на
задължението, вида на налаганата обезпеч мярка и др. Липсата на някои от посочените реквизити е
основание за отмяна на постановл. Препис от постановл се изпраща на длъжника и 3те заинтер лица. 
- Налагането на обезпеч мерки от публ изпълнители може да бъде обжалвано по адм и по съдебен ред.
Като обжалването не спира изпълнението. Срокът за обжалване е 7 дни от връчването на постановл.
Компетентният да се произнесе по жалбата орган следва да го направи в 14 дн срок или в 7 дн срок,
когато издаденото постановл е за налагане на предварителни обезпеч мерки. Решението на адмя
решаващ орган се обжалва пред адм съд. Ако решаващият орган не се произнесе в срок, се смята за
потвърждение на постановлението. Това мълчаливо потвърждаване може да се обжалва в 14 дн срок. 
- Съдебното обжалване може да бъде инициирано от длъжника или публичния изпълнител. Право да
обжалват имат и трети лица, които в деня на налагане на запора или възбраната се намират във
владение на вещите, върху които са наложени мерките.
- Уредените в ДОПК видове обезпечителни мерки са:
- - възбрана върху недвижим имот или кораб
- - запор на движими вещи и вземания
- - запор по сметките на длъжника в банки
- - запор на стоки в оборот
- Компетентният орган преценява коя или кои мерки да наложи, като може да бъдат установени повече
от една за едно вземане. Границата на тези правомощия е обезпечението да бъде до размера на
задължението.

НОРМАТИВНА УРЕДБА чл. 121, чл.121а, чл. 195, ал. 5 и чл. 197 от ДОПК
I. ХАРАКТЕРИСТИКА
Като правило обезпеч мерки се налагат върху вече установени и изискуеми публ вземания.
Изключение от това правило се въвежда с норма чл. 121 ДОПК, допускаща налагане на обезпечя върху
вземания, които нямат характер на установени и изискуеми. Това са предварителни обезпеч мерки.

II. КОГА МОГАТ ДА СЕ НАЛАГАТ ПРЕДВАРИТЕЛНИ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

1. В хода на образувано ревизионно производство

Издадена заповед за Период, в който могат да бъдат

възлагане на ревизия наложени предварителните Издаден ревизионен акт
/ЗВР/ обезпечителни мерки

2. В случаите на уведомяване на НАП относно намерение да извършат прекратяване, прехвърляне,

преобразуване или заличаване на предприятие по реда на ТЗ или за подаване на искане за
откриване на производство по несъстоятелност

Период, в който могат да бъдат

Извършено уведомяване Издаден ревизионен акт
по чл. 77, ал. 1 и чл. 78, наложени предварителните
ал. 1 от ДОПК
обезпечителни мерки

В случаите, при които обезпеч мерки във връзка с намерение на лицето за заличаване,
прекратяване, прехвърляне или преобразуване, както и при искане за откриване на произв по
несъстоятелност се налагат по данни от данъчно-осигур му сметка, същите нямат характер на
предварителни, когато задължението е по подадена от него декларация и е с настъпил падеж.

III. КОЙ НАЛАГА ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

В производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки взимат участие както
органите по приходите, извършващи ревизията, така и публичните изпълнители.

1. Правомощия на органите по приходите Съгласно чл. 121,ал.1,изр. 1 органът по приходите

прави мотивирано искане за налагане на предвар обезпеч марки.
Мотивирано искане могат да направят:
 органите, определени да извършат ревизията от момента на издаване на заповедта за
възлагане на ревизията до издаване на ревизионния доклад;
 компетентният орган да издаде ревизионния акт, от издаването на заповедта за
определяне на компетентен орган до връчването на ревизионния акт.

2. Правомощия на публичния изпълнител

Публичният изпълнител издава постановление за налагане на предварителни обезпеч мерки.
Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:
 името и длъжността на органа, кой то го издава;
 наименованието на акта, номера и датата на издаването му;
 фактическите и правните основания за издаването му – посочва се ревизионното
производство, по повод на което се издава постановлението;
 наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес,
съответно седалището и адреса на управление на длъжника;
 размера на предполагаемите задължения, които ще бъдат установени в хода на ревизията,
посочени в мотивираното искане;
 вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;
 забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;
 пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението;
 датата на издаване и подписа на органа, кой то го е издал, с означение на длъжността му.

IV. ПРЕДПОСТАВКИ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА НАЛАГАНЕ НА ПРЕДВАР ОБЕЗПЕЧ МЕРКИ

 Предварително обезпечение се налага да бъде извършено, когато наличните данни може да се
направи обоснован извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски,
събирането на които ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, ако не бъде извършено
предварително обезпечение.

ВНИМАНИЕ! Изключение от това правило се съдържа в чл. 124, ал. 4 от ДОПК, съгласно която
разпоредба могат да се предприемат предварителни обезпечителни мерки, ако е налице основание за
преминаване към особения ред за установяване на данъчната основа по чл. 122, ал. 1 от ДОПК (вж. фиш
ІІ.V.5. „Ревизия при особени случаи по чл. 122 от ДОПК”), както и за установяване на задължителни
осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК без да се изисква обоснован извод, че лицето дължи данъци
или осигурителни вноски, събирането на които ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни,
ако не бъде извършено предварително обезпечение
Предвар обезпечаване се извършва с цел предотвратяване на разпоредителни сделки с имуществото на
ревиз лице и обезпечаване изпълнението на акта, с кой то ще се установят задълж на лицето.
Поради обстоятелството, че предварителните обезпечителни мерки се налагат не за
обезпечаване на установени и изискуеми задължения, а за такива, които все още не са безспорно
установени и за които липсва изпълнително основание, законодателно са въведени особени правила
относно активите, върху които същите могат да бъдат наложени. Предварителните обезпечителни
мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които:
- не води до сериозно възпрепятстване на дей ността на лицето, или, ако това не е възможно,
- не спира извършваната от ревизираното лице дей ност.

V. СРОК НА ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

Предвар обезпеч мерки дей стват от момента на издаване на постановл до момента на прекратяването
им. Те се прекратяват с изтичане на 4м от налагането им, ако в този срок не е издаден рев акт.
Ако преди изтичане на 4 - месечния срок от налагането им има издаден ревизионен акт,
дей ствието на обезпечителните мерки се продължава с обезпечителните мерки от същия вид и върху
същото имущество, наложени в едномесечен срок от издаването на ревизионния акт.

VI. СЪДЕБЕН КОНТРОЛ ПРИ ПРОДЪЛЖ ДЕЙСТВИЕТО НА ПРЕДВАР ОБЕЗПЕЧ МЕРКИ

Когато след изтичане на 4 месеца от налагането на първата обезпечителна мярка ревизионния
акт не е издаден, за да се продължи дей ствието им следва да се направи искане за продължаването им
пред административния съд по местонахождението на органа, наложил обезпечителната мярка.
Искането може да бъде направено от публичния изпълнител или ревизираното лице.
Съдът проверява наличието на условията за налагането им и изпълнението на изискванията по
т. IV и се произнася с определение в 14-дневен срок от постъпването на искането. Ако уважи искането,
съдът определя срок за продължаване на мерките, не по-дълъг от срока за приключване на
ревизионното производство. Определението не подлежи на обжалване. Когато ревизионният акт бъде
издаден преди изтичането на срока, определен от съда, дей ствието на обезпечителните мерки може да
бъде продължено с обезпечителните мерки от същия вид и върху същото имущество, наложени в
едномесечен срок от издаването на ревизионния акт.

VII. ИМУЩЕСТВО, ВЪРХУ КОЕТО СЕ НАЛАГАТ ПРЕДВАР ОБЕЗПЕЧ МЕРКИ

Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активите на ревизираното лице. Обезпеченията се извършват по балансовата стой ност на активите, а
когато такава няма - в следната последователност:
1. по данъчната оценка;
2. по застрахователната стой ност;
3. по придобивната стой ност на вещи - собственост на физически лица.
Тъй като с налагането им се цели гарантиране на събирането на задълженията, предмет на
установяване в ревизионното производство, стой ността на имуществото, върху което се налагат,
следва да съответства на предполагаемия им размер.

VIII. ВИДОВЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ

По отношение на вида на налаганата обезпеч мярка законът не ограничава публ изпълнител
при налагането на предвар обезпеч мерки. Той може по негова преценка на наложи тази обезпечителна
мярка, която в най -голяма степен отговаря на изискването на чл. 121, ал. 3 от ДОПК – виж по-горе IV .
ДОПК регламентира следните видове обезпечителни мерки:
 възбрана върху недвижим имот или кораб;
 запор на движими вещи и вземания на длъжника;
 запор на сметките на длъжника;
 запор на стоките в оборот на длъжника.
Може да бъдат наложени няколко вида обезпечения на обща сума до размера на
предполагаемото вземане. Обезпечителни мерки не могат да се налагат върху имущества, които не
подлежат на принудително изпълнение съгласно чл. 213 от ДОПК.

IX. ОБЖАЛВАНЕ НА ПОСТАНОВЛ ЗА НАЛАГАНЕ НА ПРЕДВАР ОБЕЗПЕЧ МЕРКИ.

Постановлението за налагане на предвар обезпеч мерки се обжалва по общия ред за обжалване
на постановленията за налагане на обезпеч мерки, определен в чл. 197 от ДОПК. Постановлението може
да бъде обжалвано в 7-дн срок от връчването му пред директора на компетентната ТД на НАП, кой то се
произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.
Решението на директора може да се обжалва пред административния съд по
местонахождението на ТД, чий то директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на
жалбоподателя. Непроизнасянето на решаващия орган в 7-дневния срок се смята за потвърждение на
постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.
Съдът може да отмени обезпечителната мярка в следните случаи:
*ако длъжникът представи обезпеч в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или ДЦК;
*ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
от ДОПК и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
ВАЖНО! Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде
спряно поради обжалването му.

X. ПРЕДВАРИТЕЛНО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ ПРИ ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ

При извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (Виж
Фишове ІІ.Vа.1 – ІІ.Vа.3) органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да
наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от
пазарната стой ност на стоката в случаите на:
 нарушаване целостта на техническите средства за контрол;
 неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК;
 несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и/или
количество на стоката;
 неявяване на водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването й .

Мерките по предварително обезпечаване при фискален контрол могат да се наложат и когато

органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки при извършване на фискален

контрол на стоки с висок фискален рискорганът по приходите предприема и дей ствия по чл. 40 от
ДОПК за обезпечаване на доказателства със срок на дей ствие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3,
т. 4 от ДОПК продължава своето дей ствие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в
пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на дей ствие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто от пазарната стой ност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й . Ако обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при
бързоразваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата. Тези
обстоятелства се отразяват в протокол за вида и количеството на изоставената в полза на държавата
стока и в регистър "Фискален контрол".
Запомни! Предварителните обезпечителни мерки при извършване на фискален контрол се
налагат по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл. 197 от ДОПК..
Дей ствието на наложените при извършване на фискален контрол предварителни обезпеч
мерки е 6м. В рамките на този срок дей ствието може да бъде продължено с обезпечителни мерки от
същия вид върху същото имущество, наложени по реда на чл. 121 или 195 от ДОПК.
 В случаите, когато получателят/купувачът на стоката наруши забраната по ал. 3, изречение
второ и по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК, разпореждането е недей ствително спрямо държавата.
18. РАЗСРОЧВАНЕ И ОТСРОЧВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

- Данъчното задълж, както всяко едно задълж, следва да бъде изпълнено точно – дължимият резултат
трябва да бъде престиран изцяло и своевременно. Данъчното закон. установява едни много кратки
срокове за събирането на различните данъци. Последните стават изискуеми с възникването на задълж.
Ако задълж възниква по силата на закона, то трябва да бъде изпълнено в посочения в него срок. Опред
в рев акт данъчно задълж трябва да бъде доброволно платено в 14дн срок от връчването на акта . При
данъчните задълж сроковете не се договарят – те не могат да бъдат своеволно скъсявани или удълж.
Възможно е обаче данъчните задълж да не бъдат изпълнени след изтичането на опр срок. В тази
връзка отс и разсрочването са посветени на сроковете при изпълнението на данъчните задълж. 
- О и Р на данъчните задължения е средство за предотвратяване на принуд изпълнение. Задълж, за
което е поискано отсрочване или разсрочване (р/о) не подлежи на принуд изпълнение от подаването
на искането за р/о до момента на влизане в сила на решението, с което е постановен отказ или да се
допуска. По този начин се цели да се запази платежоспособ на длъжника и да му се даде възможност да
изпълни цялото си задължение. По искане на длъжника може да се разреши плащането до опр срок
след първонач опред (отсрочване), или плащането да стане на части (разсрочване). О. Р. се допускат
след като се установи, че длъжника е във временно затруднение и при о/ р ще успее да се издължи.
- Предпоставки за разрешаването на отсрочване или разсрочване (о/р):
- 1.задължението не може да се погаси изцяло с наличните парични средства на длъжника към датата
на подаване на искането и данъчното задължение да не може да се погаси за период от 3м от тази дата; 
- 2.коефициентите за ефикасност, рентабилност и финансова автономност за предходните 2 години да
бъдат в стой ностни, определени от МС;
- 3.длъжника да не е формирал отрицателен счетоводен финансов резултат през предходните 2 години;
- 4.задълж лице да предостави обезпечения, които да покриват главницата и лихвите на задължението
за този период на разрешението
- Р. и О. не се разрешава в следните случаи:
- - по отношение на ЮЛ и ЕТ, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е
производство по несъстоятелност или по оздравяване
- - по отношение на лицата, които са солидарно отговорни за задължения по матер данъчни закони.
- - след като бъде определен начинът за публична продажба по ДОПК;
- - при задължения за ДДС и за акцизи, но когато тези задълж са установени с влязъл в сила рев. акт 
- Правото на о/р се реализира чрез подаване на искане до съответния компетентен орган. А когато
компетентен да се произнесе е министърът на финансите или изп. д-р на НАП, молбата за о/р заедно с
доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор на НАП.
- Към молбата следва да бъдат приложени доказателства. Те са изброени в ДОПК. Най -общо за тях е, че
те отразяват финансовото и имущественото състояние на длъжника, неговата платежоспособност.
- За периода на о/р длъжникът дължи лихва в размер на осн лихвен процент, ако изпълнява задълж си
съобразно погасителния план. Лихва не се дължи при: стихий ни бедствия; крупни произв аварии и пр.
В тези случаи се подава искане за о/р, към кой то се прилагат доказателствата за тези обстоятелства. 
- При условие, че не постъпват плащания на падежа, дължимите суми стават незабавно изискуеми
заедно със законната лихва от датата на разрешението. Достатъчно е невнасянето на две вноски.
- Компетентни органи за о/ р са териториалните д-ри, изпълнителния директор на НАП и министърът
на финансите. Когато дават разрешение за о/р те дей стват в условията на оперативна
самостоятелност. Техните правомощия са ограничени от размера на задължението:
- -Терит. д-р разрешава р/о на задължения за данъци, с изключение на акциз при условие, че те са в
размер до 100 000 лв. и р/о се иска за срок до 1 година.
- - Изпълнителният директор разрешава р/о на задължения за данъци с изключение на акциз в размер
от 100 001 - 300 000 лв. или се иска р/о до 2 години.
- - Министърът на финансите е компетентен да дава разрешение за р/о на данъци в размер над 300 000
лв. или когато р/о се иска за период над 2 години.
- За издаване на разрешение за р/о задълженото лице подава искане, по което се произнася съответния
компетентен орган. Разрешението не се издава, когато представените доказателства не отразяват
дей ствителните факти и обстоятелства. В тези случаи можа да се издаде разрешение само за тази част
от данъчното задължение, която не може да бъде погасена с наличните парични средства.
Разрешението за р/о е индивидуален административен акт. орган, издава се в срок до 3 месеца след
получаване на искането. След издаването му се съобщава в 7 дн срок на длъжника, подал искането. 
- За спирането на принуд изпълнение от подаването на искането до произнасянето на комп. орган е
 необх данъчно задълженото лице да предостави обезпечение за размера на главницата и лихвите. 
- Компетентният орган може да откаже р/о. Това се прави с мотивирано решение, което е
индивидуален административен акт и подлежи на съобщаване в 7 дневен срок на лицето.
Непроизнасянето в 3 месечен срок от постъпването на искането е мълчалив отказ.
- Изричният отказ се обжалва в 14 дневен срок от връчването му, като жалбата се подава чрез органът,
кой то го е издал пред Административния съд. Отказите за р/о на Мин. на финансите се обжалват ВАС.
Мълчаливият отказ се обжалва в 14 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. Решението на
съда подлежи на касационно обжалване пред ВАС.
- Органът постановил отказа за р/ о може в 7 дневен срок от подаването на жалбат да упражни своето
право на отзив, като сам преразгледа решението си. 

Какво е нужно да направим, за да разсрочим задължение

Лицата, които желаят да отсрочат или разсрочат публ си задължения, е необходимо да подадат искане
до компетентния орган (териториален директор на НАП, Изпълнителен директор на НАП, респ. до
министъра на финансите)и да разполагат с одобрен погасителен план. Заедно с искането се подават и
банкови извлечения за доказване на паричните потоци на дружеството, както и прогноза за
очакваните приходи и разходи за периода, за кой то се иска ОиР. Прилагат се и доказателства за
дължимите суми по договори, свързани с основната дей ност на длъжника.Промяната предвижда ОиР
на по-големи суми, за по-дълги срокове, като за периода на ОиР се дължи лихва.

В какви случаи може да се възползваме от разсрочването

Данъчно задължените лица могат да се възползват от режима ако:
 задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните
парични средства към датата на подаване на искането;
 длъжникът има и други задължения, неплащането на които може да доведе до прекратяване или
спиране на основната му дей ност, разваляне на търговски договори, неизпълнение на задължения по
трудови договори и др;
 налично е обезпеч, което покрива размера на главницата и лихвите на задълж, за което се иска ОиР.
Режимът не е приложим за лица, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е
производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието.

Информация за постъпленията и плащанията по банков път.

При дадено разрешение за отсрочване или разсрочване длъжникът се задължава да извършва всички
плащания във връзка с дей ността си само по банков път, както и да представя в компетентната
териториална дирекция на НАП тримесечно извлечение от банковите си сметки.

Разрешение за отсрочване или разсрочване

В зависимост от размера и срока на ОиР на публичното задължение, разрешението се издава от:
 орган по приходите или публичен изпълнител, определени от териториалния директор за
задължения  до 300 000 лв. и и период на ОиР до две години от датата на издаване на разрешението;
 териториалния директор - за задължения от 300 001 до 3 000 000 лв. и период на ОиР е до три
години;
 изпълнителния директор на НАП - за задължения над  3 000 000 лв. и периодът на ОиР до три години.

Прекратяване на отсрочването и разсрочването на публични задължения. В случай , че длъжникът

не погасява текущите си задълж за данъци и задълж осигур вноски или не изпълни на падежа съотв
вноска съгласно погас план ОиР на публ задълж се преустановява и посл стават изискуеми.

Към молбата си лицата следва да приложат:

1. Деклар за семей но и имуществено състояние на длъжника, когато искането за Р е подадено от ФЛ.

2. Справка от работодателя /декларация/ за получаваните доходи от ФЛ, които не са
търговци.Длъжникът-ФЛ следва да предложи обезпечение за периода на Р/О, което да покрива
размера на главницата и лихвите на задължението за периода на дей ствие на разрешението за Р/О.
3. Търговците прилагат към молбата доказателства относно наличието на следните обстоятелства:
 Прогнозен паричен поток с разбивка по г (предходните 2г и за периода, за кой то е поискано Р/О);
 Финансово-икономически анализ и програма за развитие;
 Длъжникът следва да предложи обезпечение, което да покрива размера на главницата и лихвите на
задължението за периода на дей ствие на разрешението за Р/О;
 Данни за неоперативни активи с балансовата им стой ност и анализ на възможността им за
осребряване и постъпления от продажбата им;
 Данни за изискуемите към датата на подаване на искането за Р/О вземания на длъжника от трети
лица, които следва да бъдат платени;
 Данни за коефиц за рентабилност, ефективност и финансова автономност на търговеца за
предходните 2год, за годината, в която е подадено искането, и за периода, за кой то се иска Р/О, въз
основа на доказателствата за бъдещо развитие, определени по методи и в границите на стой ности,
установени в Наредбата за границите на коефиц за рентабилност, ефективност и финансова автоном;
4. Справка за очакваните парични постъпления, намалени с необх текущи парични плащания във
връзка с осъщест стопанска дей ност за период от 3м, след датата на подаване на искането за Р/О;
5. Справка за всички публични задълж и задължения към частни кредитори, както и лихвите по тях;
6. Декларация в свободен текст за обст по чл. 183, ал. 5 т. 2 във връзка с чл. 238 от ДОПК (в декларац се
потвърждава, че производст по принудително събиране на задълженията, за които се иска Р/О, не е
достигнало стадия на определяне начина на публична продажба от страна на публичния изпълнител);
7. Декларация за наличие или липса на предоставени на лицето държавни помощи под различна форма
по смисъла на Закона за държавните помощи в рамките на последните 3 години и за в бъдеще;
8.В случаите, в които се иска разсрочване, се представя погасителен план. Срокът на разрешението за
Р/О се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не
по-малък от 50 на сто от нетния паричен поток за всяка година поотделно, независимо от размера на
отсроченото/ разсрочено задължение.
9. В случаите, в които се иска отср, се определя краен срок (падеж) за извърш на дължимите плащания.
10. В случаите, в които се иска Р/О по реда на чл. 186 от ДОПК, се представят доказателства за
настъпването на стихий ни бедствия или крупни производствени аварии – протоколи от
компетентните органи, както и доказателства /изброени по-горе/ за наличие на предпоставки за
издаване на разрешение за Р/О. Доказателствата за настъпилите обстоятелства по чл. 186, ал. 1 от
ДОПК, са определени с Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност,
ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените
случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток.

Разглеждане на молбата и доказателствата към нея

Когато компетентен да се произнесе е изпълнителният директор, министърът на финансите или

Министерския съвет, мотивирано становище по молбата и приложените към нея доказателства се
изготвя от директора на компетентната ТД на НАП по регистрация.
Когато се иска Р/О на задълж осигур вноски за ДОО, компетентният орган на НОИ по смисъла на
чл. 184, ал. 1 от ДОПК, се произнася писмено по искането на лицето. Ако компетентния орган на НОИ
откаже да даде съгласие за разсрочване на задълж осигур вноски към фондовете на ДОО, разрешение за
разсрочване се издава, ако Управителния съвет на НАП вземе решение за това – чл. 184, ал. 3 от ДОПК.
По направеното искане за ОиР, се издава мотивирано решение в срок до три месеца, а когато
компетентен да се произнесе по искането е министърът на финансите – в срок до 4м след получаване
на искането с необх доказ и съгласието на НОИ от компетентния по чл. 184, ал. 1 от ДОПК орган. Когато
случая разкрива наличие на държавна помощ и се уведомява Евро Комисия, срокът започва да тече от
получаване на решението ù за допустимост на искането за разсрочване, отсрочване или обединяване.
За периода от подаване на искането за Р/О до произнасяне на компетентния орган изпълнението
на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки. За периода на спирането се дължи
законната лихва върху главницата на задължението.
Разрешение за Р/О се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена с
наличните парични средства на длъжника към датата на подаване на искането за Р/О и с текущите
парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи
парични плащания за същия период, гарантиращи продължаването на стопанската дей ност. Към
парични постъпления се приравняват и сумите, които биха постъпили от осребряване на активите, без
които е възможно осъществяване на стопанската дей ност, както и постъпления от изискуеми и
ликвидни към датата на подаване на искането за Р/О вземания от трети лица.
Разрешение за Р/О не се издава, когато представените документи съдържат данни, които не
отразяват дей ствителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия.
При издадено разрешение за Р/О длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент,
ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план.
 За периода на разср на задълж осигур вноски към фондовете на ДОО, фонд „ГВРС”, ДЗПО се дължи
лихва, определена по реда на чл. 113 от Кодекса за соц осигур. В случаите на чл. 186, ал. 1 от ДОПК, не се
дължат лихви върху разср/отср задължения. Ако случаят представлява крупна произв авария, при
която рискът се покрива от застраховки, за разср/отср задължение се дължи осн лихвен процент.

Издаване на разрешение за разсрочване или отсрочване

С разрешението за отсрочване или разсрочване се определят:
1) Край ният срок за окончателно изплащане на задължението.
2) Погасителните вноски.
3) Последиците от неспазването на условията по разрешението.
Длъжникът следва да плаща текущите си задължения редовно и да не просрочва вноска по
одобрения погасителен план / падежът на отсроченото вземане.
При неизпълнение на две вноски съгласно погасителния план, съответно неизпълнение на
падежа на отсроченото вземане, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната
лихва от датата на даденото разрешение. При констатиране на неизпълнение, публичният изпълнител
предприема дей ствия по принудително събиране на вземането.
Последователността на погасяване е определена в чл. 169 от ДОПК – главница, лихви, разноски.
Решението на съответния орган, с което се разрешава или отказва Р/О по чл. 184 от ДОПК с
мотивите към него се съобщава на длъжника по реда на ДОПК в 7-дневен срок от издаването му.
Непроизнасянето в срок по искането се смята за мълчалив отказ.
Отказът може да се обжалва в 14дн срок от връчването на решението или съответно след
изтичане на срока за произнасяне, пред адм съд по местонах на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК,
а когато отказът е издаден от мин финансите – пред ВАС. Жалбата се подава чрез органа, издал отказа.
В случаите на обжалване на отказ, органът, кой то го е издал, може да преразгледа реш си и да
издаде исканото решение за Р/О в 7д срок от получаване на жалбата. В случай , че не намери основание
за преразглеждане на реш си, органът изпраща жалбата в 7д срок до компетентния съд. Съдебното
произв се осъществява по реда на ДОПК, като се призовават жалбопод и органа, чий то отказ се обжалва.

Отсрочване или разсрочване на други публични задължения

На основание чл.  184, ал. 2 от ДОПК, разрешение за ОиР на публ задълж, които не са установявани
от органите на НАП, се издава от ръководителя на съответната адм, чий то орган е установил
задължението – за задължения до 30 000 и при условие, че разсрочване/ отсрочване се иска до 1г от
датата на издаване на разреш. В останалите случаи разреш се издава от министъра на финансите.

Обединяване на публични вземания

Изпъл директор на НАП и терит директори на НАП могат в особено важни случаи да предложат на
мин на финансите обединяване на всички публ задълж на длъжника (чл. 188, ал. 1 от ДОПК).
В чл. 6 от Наредбата за определяне на границите на коефициентите за рентабилност,
ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените
случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток е определено,
кои случаи се считат „особено важни” по смисъла на ДОПК.
Задължително се уведомява Евро Комисия, чието становище се прилага към предложението на
изпълн директор на НАП до мин на фин. Комисията се произнася дали предлаганото обединяване
представлява допустима и съвместима с принципите на свободната конкуренция държавна помощ.
При влязло в сила решение на Комисията, с което държавната помощ е приета за недопустима,
не се разрешава намаляване, отсрочване или разсрочване на общото публично задължение.
Въз основа на полученото предложение и при съгласие на съответния компетентен орган на
НОИ, министърът на финансите внася предложението за разглеждане от Министерския съвет, който
се произнася с решение при условията на чл. 188, ал. 3 от ДОПК.

19.СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПОГАСЯВАНЕ

НА ДАНЪЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ ПО ДАВНОСТ. ПРИХВАЩАНЕ И ОПРОЩАВАНЕ
НА ДАНЪЧНИТЕ ВЗЕМАНИЯ. ДАНЪЧНА АМНИСТИЯ
СПОСОБИ ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Способите за погасяване на данъчните задължения са изброени в ДОПК. Там изрично е посочено, че
публичното вземане се погасява: 
1. когато е платено; 
2. чрез прихващане;
5. при опрощаване;
4. по давност;
5. при смърт на физическото лице - след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или
други лица отговарят за публичното задължение; 
6. при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако
други лица отговарят за публичното задължение.
7. след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в
несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;

Опрощаване
То представлява освоб от изпълнение по силата на властнич изявления на компетентен държ орган.
Фискална амнистия
Амнистията е два вида наказателна и финансова Това е способ за премахване на дължимостта на
определена категория публични задължения. Заличават се данъчните задължения, без по този начин
да изчезват фактическите състави, от които задълженията са възникнали.
Тя се отнася за неограничен брой адресати, прилага се служебно /без сезиране/. Законът има
еднократно дей ствие. Тя може да е пълна /за главница+лихва/, частична /само за част от
задължението/ и под условие. В този ред на мисли ако друга правна норма установи задължения на
лицата, които произтичат от същите фактически състави, те ще са валидни независимо от амнистията.
Правото да дава амнистия принадлежи на НС. Амнистиите могат да бъдат пълни и частични. При
пълните се заличават задълженията, заедно с произтичащите глоби и лихви. При частичните се
заличават примерно само глобите и/или лихвите, но не и главницата по задължението.
Опрощаване на данъчни задължения
Опрощаването се различава от амнистията по това, че има за предмет конкретно данъчно
задължение, което е влязло в сила и е станало изискуемо. Опрощаването спада към компетенциите
на президента. Конституцията поставя условието вземането да е несъбираемо. Става въпрос за
определяне на задължението на конкретно лице. Президентът се сезира с молба от длъжника. В
президентството има комисия, която проучва конкретния казус, информира се от НАП, взима
становище от публичния взискател и предлага на президента да издаде или не индивидуален указ.
Опрощаването става с индивидуален указ, кой то се изпраща на длъжника или органа. Президентът
дей ства при оперативна самостоятелност и отказът не подлежи на обжалване. При отказ се
изпраща уведомително писмо.

Прихващане на насрещни задължения (компенсация)

Недължимо платените данъчни вземания, осигуровки и др. суми, които подлежат на възстановяване,
се прихващат срещу изискуеми публ вземания. Може да се извърши по решение на публ изпълнител
или по молба на задълж лице. актовете за прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване на
ревиз актове. Отказите за прихващане могат да се обжалват по реда за обжалване при принуд
изпълнение.
Прихващането на насрещни задължения е способ за погасяване до размера на най -малкото задъжение.
Условията при които се допуска прихващане са :
-    насрещните задължения да са между едни и същи лица;
-    да са еднородни и заместими;
-    да са станали ликвидни и изискуеми
-    да е налице едностранно волеизявление на данъчния орган за извършване на прихващането.
Тук следва да се допълни, че данъчният длъжник не може да прави едностранни волеизявления за
прихващане. Той трябва да отправи искане, на което данъчния орган да отговори с едностранно
волеизявление- т.е. да даде съгласие. Актовете за прихващане подлежат на съдебен контрол.
Последиците от прихващането са както следва:
-    от момента на погасяване на задължението двете страни не си дължат и лихви, ако такива са
начислявани, а ако са платени, следва да се върнат.
-    изпълнение на погасените задължение не може да се иска.
-    длъжникът не може да променя волеизявлението на органа за прихващане, например не може да
иска да бъде прихванато друго задължение, вместо посоченото от органа, което вече е прихванато.
Прихващане и възстановяване Подлежащи на прихващане суми
 Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни
вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми,
подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП,
се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани
от НАП. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на
длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да
възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са
възстановени надвнесени осиг вноски - за задължение за задължителна осигурителна вноска, и
става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.
(3) Искания за недължимо платени или събрани суми за доп задълж пенс осигур се разглеждат
само до размера на наличните средства в индивид партида на лицето в пенс.сигур дружество. В
останалите случаи отнош се уреждат между пенсионноосигур др-во, осигур и осигур лице.
Процедура
Чл. 129. (1) Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа
по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се
разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща
годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) След постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на:
1. ревизия; 2. проверка.
(3) Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на
искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.
(4) Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него
банкова сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци
и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой .
(5) Органът по прих е длъжен в 30дн срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен
или адм акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2,т.2 изцяло посочените в акта суми, заедно
с дължимата по ал.6 лихва,когато с акта в полза на задълж лице е признато правото на получав на:
1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или
наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;
2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми;
3. присъдени суми, обезщетения и направените разноски.
(6) Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни
вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз
основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от
деня, в кой то е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.
(7) Актовете за прихващ или възстан могат да се обжалват по реда за обжалване на рев актове.
Опростена процедура
Чл. 130. (1) В случаите, когато е подадена декларация, свързана с данъчно облагане с подоходен
данък или местен данък, с посочена в нея сума за възстанов, както и когато е подадено искане за
възстанов въз основа на такава декларация или искане за възстанов на надвнесени местни данъци,
органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума на надвнесения данък по
посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстанов на местни
данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощ запис задължително
се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.
(2) Със заверяването на посочената от лицето банкова сметка с цялата претендирана сума,
съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за
възстановя ване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.
Мълчалив отказ
Чл. 131.(1) Непроизн в срок по искане за издаване на акт за прихв и възстан се смята за мълчалив
отказ.
(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.
(3) Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане
за прихващане или възстановяване.
(4) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и
изричният отказ, кой то е последвал преди решението за отменяне.
Жалби за давност
Чл. 132. (1) Субектът има право да подаде жалба, когато процедурата за прихващане и възстановяване
се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.
(2) Жалбата се подава до територ директор, кой то проверява обстоятелствата по нея и се произнася
писмено в тридневен срок. В случай че жалбата е основателна, той определя срок за издаване на акта.
(3) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя.
Прихващане
Чл. 223. (1) Когато в хода на принудителното произв възникнат основания за прихващане,по искане на
длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на
дей ствията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният
изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи
основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен
орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихв задължението бъде погасено изцяло
или частично, изпълнителното произв се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.
(2)Прихв по ал.1 може да бъде направено до датата на провеждане на публ продан. Ако с прихв публ
вземане се погаси изцяло, вкл разноските по орган на проданта, тя се отменя и изп произв се прекрат.
(3) Отказът на публ изпълн да спре произв и да препрати преписката за извършване на прихващане
може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принуд изпълнение. В този
случай жалбата спира дей ствията по принудителното изпълнение до окончателното й решаване.

Погасителна давност Общо за давността

Публ задълж, в т.ч. и данъчните, се погасяват с изтичането на 5год давностен срок, считано от 01.01 на
год, следваща год, през която е трябвало да бъде платено. С изтичането на 10год давн срок се
погасяват ВСИЧКИ публ вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността, освен
когато задълж е ОиР.Давността не се прилага служебно. , т.е. обикновеното изтичане на срока не е
достатъчно. Длъжникът изрично трябва да се позове на нея.Това се прави чрез възражение.
Спиране на давностните срокове.
Давността спира да тече когато:
-    е започнало по установяване на публ вземане и до издаването на акта, но за не по-вече от 1 година.
-    когато изпълнението бъде спряно, давността спира да тече за срока на спирането на изпълнението.
-   когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване за срока на
разсрочването/отсрочването;
-    при обжалване на акта;
-    с налагането на обезпечителни мерки
-    когато е образувано нак произв, от изхода на което зависи установ и събирането на задължението.
Когато давността е спряла, след отпадане на основанието за спирането, тя продължава да тече от там,
от където е спряла.
Прекъсване на давността
Давността се прекъсва с издаване на акта, удостоверяващ публичното вземане или с предприемането
на мерки за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Основния принцип е заложеният и в гражданското право ред за погасяване на парични задължения –

разноски, лихви, главница. Когато обаче плащането на данъчното задължение е разсрочено или
отсрочено, последователността е точно обратна – главница, лихви, разноски. Ако лицето има повече от
едно задължения за данъци и няма достатъчно имущество, с което да ги покрие, правилото е, че най -
напред се погасяват най -старите. Ако те са еднакво стари и се отнасят до една и съща година, лицето
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявило, те се погасяват съразмерно.
Изпълнителните основания за започване на принудително производство са:
1.предвидените в съответния закон акт или актове за установяване на вземането.
2.ревизионен акт, постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи,
разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на НАП независимо дали са
обжалвани; 
3. влязло в сила наказателно постановление;
4. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци;
5. актове на съдилищата и други органи на ЕС, влезли в сила и др.
 20.ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ НАРУШЕНИЯ И
НАЛАГАНЕ НА САНКЦИИ.

Актовете за установяване на админ нарушения се съставят от органите по приходите или публ

изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълн директор на НАП или от друго лице
оправомощено от него, (съответно от изп д-р на Агенцията за държавни вземания).
Когато обаче нарушенията са извършени от орган или служител на НАП (???? или АДВ), тези адм
нарушения се установяват от длъжностни лица, определени от Мин на финансите. Същите лица са
компетентни и да издадат наказателните постановления в тези хипотези.Самото производство по
установяването на нарушенията, по издаването на наказателни постановления, тяхното обжалване,
тяхното изпълнение, целият този процес се извършва по реда на ЗАНН - основният закон, по кой то се
извършват всички тези дей ствия. Основният вид наказание за дан. нарушение е глобата. Тя е вид адм
отговорност и е лична. Този вид отговорност се носи от ФЛ, което е вменяемо и може да ръководи и
контролира постъпките си. Изключение от това правило на адм отговорност е уредената способност да
я носи юл. За юл адм. санкция, определена в ЗАНН е имуществената санкция, а не глоба.
Освен тези два вида санкция, глобата и имущ санкция, в данъчните закони е уредено и налагането на
принуд адм мерки за нарушаването им. Най -общо това са: 1. Запечатване на обект или обекти и забрана
за достъп до тях.2. Изземване и унищожаване на док, които не отговарят на законоуст изисквания и др
Според ЗАНН, адм нарушение е това деяние, което е в противоречие с установения ред на държ управ,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм наказание, което се налага по адм ред.
Това, което характеризира данъчното нарушение е, че то е насочено към нарушение против реда,
установен в държавното управление и практически се изразява във виновно неизпълнение или лошо
изпълнение на данъчно задължение. Това представлява данъчното нарушение. Виновно
противоправно нарушение на данъчно правната норма. То е противоправно, защото се свързва с
определена степен на обществена опасност и вредност за държавата и обществото. 
Фактическия състав следователно на данъчното нарушение включва:
• Деяние;
• Противоправно поведение;
• Насоченост на административно нарушение;
• Ред, по кой то се реализират.
• Вина – умисъл или непредпазливост на дееца.
Нарушение на данъчно правна норма може да бъде и бездей ствието. Така например, когато лицето не
изпълни задължението си за уведомяване на данъчните органи.
Самият ДОПК дава едно изброяване на възможни адм нарушения по отношение на данъчно правните
норми. Като такива там са уредени незаконната ревизия, незаконен запор или възбрана, злоупотребата
с данъчна и осигур инфо, неприемането на данъчна декларация от служител на НАП, неиздаване на
удостоверенията по ДОПК в законовия срок. Отношение на задължените лица е уреден съставът и на
отговорността при неуказване на съдей ствие на органите по приходите или публ изп, наказанията за
неподаване на декларации, непредоставянето на инфо на публ изпълн, необходима за хода на произв и
други. За всяко едно от тези нарушения е предвидена и съответната санкция –глоба или имущ санкция.
Не се образува административнонак произв в данъчната сфера, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на 6 месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от
5 г от извършване на нарушението. Образуваното административнонак произв се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановл в 6м срок от съставянето на акта.Важен е и въпросът кое наказание
ще се наложи, когато между извършването на данъчното наруш и влизането в сила на наказ постановл
е влязъл в сила др. закон, с кой то е опред др. размер? Принципът е,че се прилага се по-благоприятният
закон. Произв по установяване на нарушението или налагането на наказанието е в ЗАНН. 

І. Данъчни нарушения и наказания.

Не винаги дан.задължения се изпълняват доброволно, което създава опасност установените данъци
да не бъдат събрани изцяло и в срок.
1. Наказателно правната теория прави разграничение между данъчно престъпление и престъпление
против данъчната система. Първото понятие е по-широко като включва освен престъпления по гл.VІІ
чл.255 и следващи от НК, така и останалите престъпления, свързани с нарушение на данъчно-
правните норми чл.313 НК. Когато става въпрос за данъчно нарушение подобно разграничение не се
прави. Понятията данъчно нарушение и нарушение против данъчната система са синоними.
2. Дан.нарушения са уредени в множество данъчни нормативни актове без систематизация.
Обобщено всяко едно дан.нарушение има за непосредствен обект за посегателство някакви
данъчни правоотн. Данъчните нарушения са адм нарушения, легалното опр за адм нарушение се
съдържа в чл.6 ЗАНН.Особеността на данъчното нарушение е неговата насоченост против реда,
установен в държавното управление, което на практика се изразява във виновното неизпълнение на
едно данъчно задължение. Става въпрос за противоречие между установеното в дан.правните норми
правило за поведение и извършеното деяние.
Противоправността на дан.нарушение се свързва с определена степен на обществена опасност.
По най -общ начин може да бъде определено като вид адм.нарушение, за което е предвидена
отговорност чл.31 ЗАНН, доколкото специален закон не предвижда друго наказание.
3. Като всяко едно адм.нарушение и данъчното има две страни – обективна и субективна.
а) обективната обхваща деянието, неговата противоправност, насоченост срещу установения
данъчен режим, наказуемост и ред, по кой то се налага санкцията;
б) субективната се изразява във вината на дееца, проявява се в една от двете форми – умисъл и
непредпазливост и е обусловена то състоянието на вменяемост. Към субективната страна се
отнасят и мотивите и целите на дан.нарушение.
Деянието може да бъде само човешко поведение, проявено под формата на дей ствие или
бездей ствие. В дан.право извършители на нарушения могат да бъдат ЮЛ – всяко лице в качеството
на дан.субект, включително и социално образувание. ЮЛ не може да формира вина, но може да
осъществи наказателен фактически състав чрез своята дей ност.
Противоправността е външен признак, свързан с нарушаване на данъчни закони.
Насочеността на данъчното нарушение се свързва с неспазване на установения в страната
данъчно-правен режим. Достатъчно е наличие на заплаха за този режим, за да е налице
данъчно нарушение, т.е. не е необходимо реалното настъпване на увреждане, поради това част от
нарушенията са формални деликти без видим вредоносен резултат (не се регистрира в срок). На
това основание следва да се разграничават резултатни и формални нарушения.
Наказуемост – както наруш, така и следващата се санкция трябва да бъдат установени в закона.
Последният елемент – особен адм ред, по кой то се преследва данъчно наруш, установен в ЗАНН.
Субективната страна се изразява основно във вината на субекта – умисъл и непредпазливост,
имат съществено значение, както и при останалите нарушения. Спазва се установения в адм.право
принцип чл.7 ал.2, че се наказват и умишлените и непредпазливите деяния. Целите и мотивите са
свързани с индивидуализацията на наказанието.
В поведението на всеки данъчен нарушител се наблюдава два момента:
- воля за неизпълнение на предписанията на данъчни закони
- намерение за извличане на облага чрез неплащане на данъчно задължение
Тези два момента могат да се проявят заедно (при укриване на доход),но е възможно единия от тях
да се наблюдава самостоятелно (неподаване на данъчна декларация за доход под облагаемия мин).
За да е налице данъчно нарушение трябва да присъстват кумулативно всички елементи от
обективната и субективната страна.
4. Законодателят е предвидил обстоятелства, които изключват отговорността чл.8 ЗАНН –
неизбежна отбрана, край на необходимост, чл.11 препраща към НК за неуредените понятия. В
данъчното право тези обстоятелства имат ограничено приложение, тъй като малозначителност на
деянието не е основание за отпадане на адм.наказателната отговорност.
Приготовлението и опита са деяния насочени към финал на непосредствения резултат от
дан.нарушение. Съгласно чл.9 ал.1 приготовл не се наказва, опит може да има само при умишлените
наруш, свързани с настъпването на опр резултат, поради това не е възможен опита при
непредпазливите и формални данъчни нарушения. По същия начин в чл.10ЗАНН са регламентир
подбудителството и помагачеството като форми на съучастие при извършване на дан наруш.
 
ІІ. Видове данъчни нарушения.
1. По подобие на престъпленията и данъчните нарушения мога да се обособят в две основни
групи в зависимост от това дали е избегнато плащането. Данъкът е посочен като признак на
съответния състав. Неплащането може да бъде както цел на дееца, така и резултат от деянието.
а) в първия случай неплащането е признак от състава на нарушението като това може да бъде
посочено по различни начини (хазартни игри без акциз, неоснователно ползване на
данъчни облекчения). Тези данъчни нарушения могат да се определят като същински;
б) втория случай – наруш е свързано с дан система,но не се цели прякото избягване на плащането
на данък(възпрепятстване на данъчните органи при проверка и ревизия) – несъщински;
2. С оглед нарушителя данъчните нарушения могат да се класифицирани така:
- от ДЗЛ - от данъчен орган  чл.275 - от трети лица
 В дан з-тво липсва систематика на видовете дан нарушения. Обикновено във всички
материални данъчни закони има адм.разпоредби.Типични нарушения са: нерегистриране на
данъчни субекти; неподаване на данъчна декларация в срок; невнасяне на данъци в срок.
ІІІ. Производство по установяване на дан.нарушения и налагане на наказанията.
1. Данъчният наказателен процес е част от единния данъчен процес и се развива въз основа на
същите принципи. Специфични:
а) законоустановеност на фактическите състави и наказания
б) справедливост на данъчните наказания
в) съответствие на наказанията със степента на обществена опасност
г) недопустимо е повторно наказание за едно и също деяние
д) принципът за вината – адм.наказание се налага само при наличието на вина
е) зачитане личността на нарушителя – установените му в закона права
ж) забрана за обратното дей ствие и приложение по аналогия
ІV. Принудителни административни мерки.
Производството се задвижва от ОП, прилага се гл.ХХІХ чл.279-280 ДОПК. Актове се издават от
ОП, ПИ, а постановленията от изпълн директор на НАП. Реда за постановяв, издаване и обжалване е
по ЗАНН чл.63. Решението на РС се обжалва на основанията, предвидени и по реда в гл.ХІІ АПК.
1. Основния вид наказание е глобата – налага се на вменяемо ФЛ; чл.24 ал.2 ЗАНН, чл.83 – ЮЛ
имуществена санкция.Глобата е бюджетен приход, тенденцията е размерът да зависи от
материалната изгода, която нарушението е реализирало.
2. Отнемане на лицензии.
ЗАНН чл.34 – две средства:
- за установяване на нарушението
- за издаване на нак.постановления
Чл.84 – давност за събиране на глоби – 2 години от налагането
Чл.3 ЗАНН – при нов закон следва да се прилага
3. Процедура – ЗАНН
Установява се чрез съставяне на констативен акт от ОП и спазване на чл.33 ЗАНН.
4. Функции:
- повдигане на обвинение
- констатиране на нарушения
- сезиране на компетентен орган
Чл.42 – реквизити – същински и несъщински – липсата им има значение с оглед вида им.
5. Актът е официален документ, изготвен от съответния ОП, въз основа на него се издава
нак.постановление. Възражение срещу него може да се направи веднага и в 3 дневен срок.
6. Наказателното постановление чл.57 ЗАНН. Реквизити:
- мотиви – съображенията, поради които приема, че е извършено
- диспозитив – вида и размера на наказанието
Обжалва се пред РС, кой то може да го отмени, потвърди или измени наказанието, намали
неговия размер. Решението се обжалва пред АС.
7. Възобновяване на адм.нак.производство чл.43-44 ЗВАС.
За да породи своето дей ствие, нак.постановление трябва да е влязло в сила, като не е обжалвано
или след всички инстанции за защита.