ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ В

ДАНЪЧНОТО ПРАВО.
СУБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ.
ДАНЪЧЕН ОБЕКТ.
ОБЛАГАЕМА ОСНОВА.
ДАНЪЧНА СТАВКА.
ДАНЪЧНИ
ПРИВИЛЕГИИ. ДРУГИ
ПОНЯТИЯ.
СУБЕКТ НА ОБЛАГАНЕ
• Данъчнозадължено физическо или юридическо лице, както и
неперсонифицирани дружества, приравнени по силата на
законова фикция на юридически лица.
• Данъчнозадължено лице- по-широко понятие и обхваща всички
лица на които данъчния закон възлага задължения, свързани с
погасяване или събиране на данъчния дълг.
ДАНЪЧЕН ОБЕКТ
• това е имущество или оценима в пари даденост, с която се свързва
възникването на данъчното задължение.
Видове обекти на облагане:
- Парична сума (доход или печалба);
- Недвижим имот;
- Движима вещ;
- Факт или събитие;
- Дейност;
- Правна сделка;
- Съвкупност от права и вещи.
ДАНЪЧНА ОСНОВА
• трансформираният за целите на облагането обект на облагане –
към нея се прилага данъчната ставка.
ДАНЪЧНА СТАВКА
• определена величина (процент или промил), установен от
законодателя, който отнесен към данъчната основа дава размера
на данъка.
ДАНЪЧНИ ПРИВИЛЕГИИ
• установяване на по-благоприятен режим с оглед социалната
значимост на обекта или субекта на данъчна привилегия .
Данъчна декларация
• извънсъдебно признаване на отразените в нея факти
/извънсъдебно признаване на притежаване на имущество или
доходи/.
• Подаването им е задължително – предвидено е в материалните
данъчни закони, но данните в тях не обвързват данъчните органи.
ДАНЪЧНА ЕДИНИЦА
• свързва се с данъчната основа и определя от какво се състои
/пари, единица квадратура или кубатура или с оглед
съдържанието на някакво вещество в друго/
ДАНЪЧНА ГОДИНА
• Съвпада с календарната година 01.01-31.12.