Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България.

Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници на

финансовото право. Разграничение и съотношение на финансовото право с
останалите правни отрасли

Във всяко общество съществуват две сфери- една производствена сфера, в която се
произвеждат материалните блага, и друга сфера- непроизводствена, в която не се
произвеждат материални блага. В непроизводствената сфера са такива дейности като
например образование, култура, вътрешен ред, национална сигурност. Това са все
отрасли, които не произвеждат материални блага, но за сметка на това използват
произведените в производствената сфера.
• Къде се намира Финансовото право?--- то се намира между двете сфери и се
занимава с прехвърлянето на парични средства от производствената в
непроизводствената сфера. За да се стигне до това прехвърляне се развиват
няколко групи /пет/ финансови правоотношения.

За да бъде обособен един правен отрасъл като самостоятелен, се използват два

критерия- предмет на правно регулиране/ определен вид обществени отношения, които
се регулират от този отрасъл / и метод на правно регулиране. Има два вида метода-
диспозитивен и императивен, т.е властнически метод. По отношение на предмета на
правно регулиране – предметът на правно регулиране тук е прехвърлянето на парични
средства от производствената в непроизводствената сфера. Метод на правно
регулиране- отношенията тук са ВЛАСТНИЧЕСКИ, ИМПЕРАТИВНИ. Във ФП не
може да се приложи диспозитивният метод!!!! Във финансовото право НЯМА
ДОГОВАРЯНЕ!ЗАБРАНЕНО Е! Дори там, където е разрешено договарянето, например
когато държавата участва в гражданския оборот, държавните органи не са свободни да
дотоварят каквото си искат. Договарянето при тях става при едни особени хипотези,
уредени в Закона за обществените поръчки. Актовете на държавните органи във ФП
имат декларативен характер, тоест от тях не възникват правата и задълженията. Те си
възникват екс леге. Във ФП органите действат при условията на обвързана
компетентност!
Научно определение за финансово право- финансовото право е самостоятелен
отрасъл на правната система , представляващ съвкупност от финансови правни норми ,
регулиращи обществените публичноправни отношения , възникващи в процеса на
финансовата дейност на държавата , относно определянето на дохода, имуществото и
печалбата, разпределението им, натрупването и използването на брутния обществен
продукт /другото име на национален доход / и контрола върху тази дейност с цел
набиране и използване на необходимите на обществото и държавата финансови
средства.

1.Източници на ФП- всички източници са САМО нормативни актове. Според

ЗПУГДВМС не могат да се решават чрез национални или местни референдуми
въпроси, свързани с :размера на данъците и на държавния бюджет. Източниците във ФП
ги делим на нормативни и ненормативни.
Нормативни- КРБ/ за разлика от други клонове на правото, при които КРБ има
пряко приложение , то тук , във ФП, КРБ НЯМА ПРЯКО ПРИЛОЖЕНИЕ-чл. 60
КРБ /, където са посочени основните принципи за изграждане на националната
данъчна система, като за пръв път тези принципи са формулирани от Адам Смит. ,
ЗМДТ , международните договори . Когато говорим за МД ,говорим за спогодби . След
МД идват законите .Това може да са всякакви закони , дори от други отрасли ,стига да
съдържат финансовоправни разпоредби. След законите идват подзаконови НА.
Характерно за тях е във ФП, че те не могат да уреждат ФП материя . Само с НА от
ранга на закон може да бъде установено финансово задължение. С подзаконови
актове във ФП могат да се уреждат само второстепенни въпроси – например наредбата
за касовите апарати..
Ненормативни източници- те са два- Решенията на КС, но не всички, а само тези, с
които се определя като незаконосъобразна подзаконова правна норма. Тези РКС се
обнародват в ДВ и имат действието оттук насетне. Решенията на ВАС, но не всички , а
само тези, с които се отменят ПНА . Обичаят, съдебната практика и аналогията НЕ
МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ВЪВ ФИНАНСОВОТО ПРАВО!!!
*в ЕС държавите имат фискален суверенитет, т.е те сами определят данъците си .

2.Разграничаване на КП и ФП- докато ФП се занимава с прехвърлянето на парични

средства от производствената в непроизводствената сфера, то КП се занимава с
основните обществено-икономически отношения, политическата организация и тн.

3.Разграничение м/у АП и ФП- АП се занимава с управлението на държавата, докато

финансовото право се занимава с прехвърлянето на парични средства от
производствената в непроизводствената сфера. Властническият метод във ФП е по -
явно изразен , отколкото в АП. Това е така, защото в АП може да има оперативна
самостоятелност, докато във ФП няма право на преценка!
4.Разграничение м/у ФП и ГП,ТП, частноправни отрасли- ГП и ТП и ОП не са
свързани с процеса на преразпределение на доход. ФП не се занима с лични
неимуществени отношения ,за разлика от тези отрасли. Методът във ФП е категорично
властнически, догато в ГП е диспозитивен. Във ФП държавата е задължителен
участник в правоотношението, най-малко една от страните във ФПО е
държавата!!!!!!!!!