Professional Documents
Culture Documents
Lekcii SU KP
Lekcii SU KP
Въпрос 2
ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И РАЗДЕЛЯНЕ НА
ВЛАСТИТЕ.
I. Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най - сложните конституционни категории. Той може
да се определи най - общо като независимост и върховенство на народа и неговата
държавна организация. Проявява се в няколко разновидности, които са неделима
част от едно единно цяло.
Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и
държавната власт от другите държави и държавни власти; то е реална възможност на
държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна политика,
де се съхрани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.
Втората форма - Национален суверенитет - право на нацията на
самоопределение; Тя сама определя формата на държавно управление и държавно
устройство.
Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в
държавата е народът. Принципът на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал.
2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа
са:
а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен
суверенитет, т. е. никои субект не може да стои над народа.
II. Разделение на властите.
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия
труд “За духа на законите”. Според него държавната власт се дели на законодателна,
изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната
власт се осъществява от политически представители на народа, а изпълнителната е
предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в името на монарха.
Една власт не може да се вмества в работите на другите власти, но трябва да
има механизми, които да регулират взаимоотношенията между тях. Търновската
Конституция възприе принципа на разделение на властите, докато двете
социалистически Конституции го отмениха и заместиха с принципа на единството на
властта. Конституцията от 1991 г. възстанови разделянето на властите, което се
счита за гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното
функциониране на държавната система. Въз основа на разделянето на властите са
обособени три подсистеми на държавните органи, които представляват относителни
автономии, но сътруднически структури в държавната власт.
НС МС Съд
Въпрос 3
КОНСТИТУЦИОННИ ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА.
ПРИНЦИПИ И ФОРМИ НА СОБСТВЕНОСТ
1. Конституционни основи.
Конституцията не регулира всички отношения в сферата на икономиката. Тя
установява само основните положения и принципи на икономическа организация и
функциониране. Сега действащата Конституция /1991г/ поставя юридическа основа
за прехода от планова / социалистически тип / към пазарна / капиталистически тип/
икономика. Правните основи на икономическата система са уредени в чл. 19 от
Конституцията.
Според първата му алинея /ал.1/ икономиката на РБ се основава на свободна
стопанска инициатива.
Ал. 2. Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица
/ЮЛ/ еднакви правни условия за стопанска дейност като предотвратява злоупотреби
с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Ал. 3. Инвестиционната и стопанска дейност на българския и чужд гражданин и
на ЮЛ се закриля от закона .
Ал. 4. Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружение на
гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък.
Всички граждани и ЮЛ са абсолютно равноправни. Равноправни са не само
българските граждани , но и чуждестранните лица.
2. Форми на собственост.
Конституцията регламентира две форми на собственост - частна и публична.
Разликите между тях са:
а/ по предназначението - публичната собственост е за общо ползване, докато
частната е за лично ползване;
б/ по начина на използване - публичната собственост може да се предоставя
на други правни субекти чрез концесия, докато частната собственост може да се
продава и отдава под наем;
в/ публичната собственост не може да бъде отчуждаване и с нея не може да се
извършва разпореждане. В чл. 18 на Конституцията са изброени обектите, които са
изключително държавна собственост / Подземни богатства, крайбрежни плажни
ивици, републикански пътища, както и водите, горите, парковете с национално
значение, природните и археологическите резервати определени като такива с
отделен закон/ .
Държавата осъществява суверенни права върху
- континенталният шелф и в изключителна икономическа зона за проучване,
разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и
енергийните ресурси на тези морски пространства
-върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита.
Със закон може да се установява държавен монопол върху ЖП транспорта,
националните пощенски и далекосъобщителни мрежи., използването на ядрена
енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологически
силно действащи вещества.
Частната собственост е неприкосновена - правото на собственост и
наследяването и се гарантира и защитава от закона. Принудителното отчуждаване
на собствеността за държавни и общински нужди може да става само чрез определен
закон и след предварително и равностойно обезщетение. Конституцията определя
специално внимание на земята, като обект на собственост. Обработваемата земя се
използва само за земеделски цели и промяната на нейното преназначение се
допуска само по изключение, при условия и ред определени със закона. Чужденците
и чуждестранните ЮЛ не могат да придобиват право на собственост върху земя,
освен при наследяване по закон. В този случай те следва да прехвърлят
собствеността си на български гражданин или ЮЛ. Те могат да придобиват право на
ползване, право на строеж и др. вещни права при определени със закон условия.
Въпрос 4
КОНСТИТУЦИОНЕН СТАТУС НА ГРАЖДАНИТЕ. ГРАЖДАНСТВО
Правният статус на гражданите е система от правни норми, които определят
неговото положение в държавата и обществото. Той се състой от две правни
разновидности.
първо българските гражданство;
второ правата, свободите и задълженията на гражданите.
Българско гражданство - правната уредба на българското гражданство се
състой в чл. 25 до чл. 27 от Конституцията и закона за българското гражданство.
Българското гражданство е правна политическа връзка на едно лице с държавата по
силата на която лицето попада под държавно - властническо върховенство на тази
държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите осигурени от нейните
закони. Българските граждани, където и да се намират се ползват от всички права и
задължения. Гражданин на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга
държава. Придобиването на българско гражданство става:
по произход - когато поне един от двамата родители е български
гражданин;
по месторождение - български гражданин е всеки роден на територията
на РБ, който не придобива друго гражданство по произход;
по натурализация - българско гражданство може да се придобие от чужд
гражданин или от лице без гражданство по негова молба с указ на президента.
Изисква се лицето да има местожителство или постоянно местопребиваване най -
малко 5 години. Това условие не е необходимо когато лицето има особени заслуги
към България, когато има български произход, когато е встъпило в брак с български
гражданин. Децата на натурализираните, които не са навършили 14 години
придобиват автоматично българско гражданство, а тези между 14 и 18 годни по
изрично тяхно желание.
възстановяване на българско гражданство - когато лицето е имало
българско гражданство, но в резултат на някакво основание го е загубило.
Сега е допустимо така нареченото двойно гражданство, т. е. наличието на
чуждо гражданство не е причина да не получи българско гражданство.
Загубването на българското гражданство става чрез:
-освобождаване от българско гражданство - това е доброволен акт ставащ то
искане на лицето. Лицето трябва да е уредило задълженията си към държавата и
другите организации , да е изпълнило задълженията си за издръжка. Срещу лицето
да не е възбудено наказателно преследване или да има влязло в сила присъда или
интересите на страната да налагат това. Може да се откаже освобождаване от
българско гражданство на лица работили в органите на националната сигурност и др.
- чрез отмяна на натурализацията - ако лицето си е послужило с неверни
данни, които са станали за основание на придобиване на българско гражданство.
Отменянето може да стане само в 5 годишен срок от получаването на българско
гражданство.
чрез лишаване от българско гражданство - това е санкция за извършено
тежко престъпление против РБ с което се уврежда сигурността или интересите на
страната. Допустимо е само когато лицето се намира вече в чужбина. Българските
граждани по рождение не могат да бъдат лишени от българско гражданство.
Въпрос 5
ОСНОВНИ ПРАВА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА
I. Основните права и свободи на човека и гражданина са три групи.
1. Лични - те очертават ограниченията за вмешателството на държавата в
личния живот на гражданите. Съдържат се в чл. 28 до чл. 41 от Конституцията.
а/ право на живот ;
б/ право на лична свобода и неприкосновеност - никой не може да бъде
подлаган на мъчения, насилствена асимилация, медицински, научни или други опити
без негово съгласие. Никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск и оглед
освен по условията и реда предвидени със закон. Всеки има право на адвокатска
защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем. Всеки
обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съдебната власт в
законоустановеният срок. Обвиняемият се смята за невинен до доказване на
противното, чрез влязла в сила присъда.;
в/ личният живот на гражданите е неприкосновен - никой не може да бъде
следен, записван, фотографиран или подлаган на други действия без неговото
знание, освен в предвидените в закона случаи.;
г/ жилището е неприкосновено - без съгласието на обитателя му никой не може
да влиза в него, освен чрез предвидените в закона случаи.
д/ свободата и тайната на кореспонденцията са неприкосновени;
е/ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
предвижва по територията на страната и да напуска нейните предели;
ж/ свобода на мисълта и изборът на вероизповедание или па теистични
възгледи са ненакърними;
з/ свобода на убеждения - никой не може да бъде преследван или ограничаван
в правата си поради своите убеждения;
и/ свобода на мнение ;
й/ право на информация - всеки има право да търси, получава и
разпространява информация.
2. Политически права - създават правна възможност на гражданите да
участват в политическия живот и в осъществяването на държавната власт:
а/ избирателно право - дава възможност за участие във формирането на
държавните и други изборни органи. Чрез него гражданите навършили 18 години
упълномощават определени лица да осъществяват държавна власт от тяхно име и в
техен интерес .
б/ свобода на печата и други средства за масова информация;
в/ право на събрания и манифестации - редът за провеждането им се
регламентира от закона за събранията, митингите и манифестациите от 1990 г.;
г/ право на свободно държание - свързано е с принципа на политическия
плурализъм. Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу
суверенната териториална цялост на страната и единството на нацията, към
разпалване на расова, национална , етническа или религиозна вражда, както и
организациите свързващи военизирани структури или стремящи се да постигнат
целите си чрез насилие;
Избирателното право може да бъде активно и пасивно. Изискванията за
активно избирателно право са:
навършени 18 години;
не поставянето под запрещение;
не изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
За избор на общински съветник или кмет се изисква лицето да е регистрирано
в общината.
За пасивното избирателно право / да можеш да бъдеш избиран/ се изисква:
- ако сте кандидат за общински съветник -навършени 18 години;
-ако сте кандидат за депутат - 21 години;
-за президент и вицепрезидент - 40 години;
- да няма и друго гражданство освен българско;
- за президент - кандидат може да бъде само лице с българска гражданство по
рождение, живял през последните пет години в страната.
Избирателни системи - биват три вида.
- Пропорционални избирателни системи - прилагат се в многомандатни
избирателни райони. Мандатите се разпределят между партиите, пропорционално на
получените действителни гласове.
-Мажоритарни - в едномандатни избирателни райони като всеки район избира
по един депутат. Избран е този, който е получил обикновено мнозинство от
действителните гласове. Ако няма избран се провежда втори тур в който участват
първите двама или трима кандидати получили най - много гласове.
3. Третата група - Социално - икономически права . те създават възможност за
задоволяване на материалните и духовни потребности на гражданите.
Въпрос 6
НАРОДНО СЪБРАНИЕ - ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА И ВЪТРЕШНА
ОРГАНИЗАЦИЯ
1.Българския парламент се нарича НС. Според К от 1991 г. съединението на
изпълнителната и законодателната власт е несъвместима с принципи на разделение
на властта, и че МС е титуляр на изпълнителната власт.Основна характеристики на
НС е, че то е титуляр на законодателната власт. Освен това то упражнява
парламентарен контрол върху правителството.Чрез своята законодателна дейност
НС регламентира устройството и реда на дейност на изпълнителната и съдебна
власт. Според К ат 1991 г. НС е постоянно действащ орган, който функционира почти
през всичките години. Българския парламент е еднокамерен. Състава на НС включва
240 народни представители, избрани въз основа на общо правно и пряко
избирателно право. Мандатът на НС е 4 години.Срокът на пълномощията му започва
да тече в момента на избора, но за да започне да действа НС е необходимо то да
бъде конституирано и депутатите да положат клетва. Пълномощията му се
прекратяват след неговия мандат, когато бъде разпуснато от президента и след
избиране на ВНС. При война срокът на пълномощията се удължава до отпадане на
тези обстоятелства. Следва да се приеме, че НС може да се саморазпусне, въпреки
че не е уредено изрично в Конституцията.
2. Организацията на народното събрание . НС обхваща свикването,
откриването на новоизбраното НС , неговото учредяване и образуването на
парламентарни комисии. Тук може да се причисли и образуването на парламентарни
групи, макар те да не са органи на НС, но по Конституцията на тях са възложени
някои определени функции. След изборите новоизбраното НС все още не е
конституирано и не може да пристъпи към осъществяване на своята дейност.
Дейността на НС се регламентира от Конституцията и от правилника за дейността на
НС.
А/ свикване на НС - новоизбраното НС се свиква на свое първо заседание най
- късно месец след неговото избиране. Свикването става от президента на РБ, а в
случай, че той не извърши това свое конституционно задължение, НС може да се
свика от 1/5 от депутатите.
Б/ откриване - първото заседание на НС се открива от най - възрастния
народен представител, след което всички народни представители полагат клетва.
Без да положат клетва депутатите не могат да стъпят в изпълнение на своите
правомощия, без обаче при това да губят пълномощията си на народни
представители.
В/ конституиране.
3. Избиране на ръководни органи.
НС избира свои председател , двама постоянни заместник председатели от
двете най - големи парламентарни групи и по един от останалите парламентарни
групи, които на всяка сесия се сменяват на база на ротационния принцип.
НС
БББ
ПГЗН
ОДС НС ПГДЛ ПГДПС БЕЛ
1зам 2зам
3зам / избира се в-ка сесия от
председател на НС разл. ПГ/
Въпрос 8
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Парламентарен контрол се упражнява от НС върху изпълнителната власт. Той
е вътрешно присъщ белег на всяко парламентарно управление и необходима
предпоставка за ефективното функциониране на държавната власт. Този контрол е и
политически защото е свързан с държавната политика. Контролът може да бъде за
целесъобразност и законосъобразност. Субект на парламентарния контрол е НС.
Парламентарния контрол може да се осъществява чрез парламентарен дебат или
чрез парламентарни комисии, но от името на НС. Обекти на парламентарен контрол
са министър председателя и отделните министри.
Парламентарният контрол може да бъде:
предварителен - за предотвратяване на евентуални отклонения;
текущ - постоянно осъществяван;
последващ - след като решението е взето и изпълнено. Целта е да се
оценят резултатите.
Средствата на парламентарния контрол са:
питания - средство за получаване на информация имащо специално
контролно предназначение . Отправя се от народните представители чрез
председателя на НС, които уведомява премиера или конкретния министър. Те трябва
да отговорят в четири дневен срок от подаване на питането. При разглеждане на
питането в пленарната зала то се представя от вносителя му в рамките на 5 минути
след което следва отговор от министъра или министър председателя. Не се
предвиждат реплики или дуплики. Само питащият може да зададе до два уточняващи
въпрос. По предложение на 1/5 от народните представители обаче могат да станат
разисквания, които да завършат с решение на НС. Така питането прераства в
запитване, т.е. интерпелация;
вот на недоверие - по предложение на 1/5 от народните представители
чрез мотивиран проект за решение. Разискванията по решението стават не по -
малко от 5 дни след постъпване на предложението. Гласуването се извършва не по -
рано от 24 часа след приключване на разискванията. Вота се приема с абсолютно
мнозинство от 121 гласа.
в парламентарните проучвания и анкети;
отчет за изпълнението на държавния бюджет;
актуални въпроси или въпроси за информация - отправят се чрез
председателя на НС не по - късно от 48 часа преди заседанието на което да се
отговаря. Отговорите не се обсъждат. След отговора на министъра народният
представител може да отговори дали е доловена от отговора на министъра или не.
3. Парламентарна отговорност. - политически - най - тежката й форма е
изразът на недоверие към министър председателя или МС, което води до тяхната
оставка.
Въпрос 9
ПРЕЗИДЕНТ. ИЗБОР И ОТГОВОРНОСТ
Президентът е държавен глава, които олицетворява единството на нацията и
представлява РБ в международните отношения. Президентът заема особено важно
място в системата на държавните органи.Участва в Изпълнителната власт без да е
неин титуляр. Президентът е интегративен / обединяващ / и стабилизиращ фактор в
обществото и държавата. Изпълнява балансираща роля в отношенията между
държавните органи.
Функциите се делят в три групи:
представителни - приема акредитивните и отзователни писма на
дипломатическите представители в РБ. Назначава дипломатически представители в
чужбина по предложение на МС. Посреща други държавни глави и делегации и
посещава чужди държави в качеството си на държавен глава.
арбитражни -балансира отношенията между държавните институции
чрез предоставените му от Конституцията правомощия.
функции по отбраната и сигурността на страната - върховен
главнокомандващ на въоръжените сили и председател на консултативен съвет по
национална сигурност.
Президента се подпомага в своята дейност от вицепрезидента. Президента и
вицепрезидента не могат да бъдат народни представители. Не могат да участват в
ръководството на други политически партии. Полагат клетва преди стъпване в
длъжност. Избора на президент и вицепрезидент е уреден в Конституцията и в закона
за избор на президент и вицепрезидент. Избира се пряко от народа като
изискванията са да е навършил 40 годишна възраст, да е български гражданин и да е
живял през последните пет години в страната . Да отговаря на изискванията за
народен представител, т.е. да не е поставен под запрещение. Президентът и
вицепрезидентът се избират с обща листа. Изборът се провежда не по - рано от 3
месеца и не по . късно от 2 месеца преди изтичането на мандата. Изборът се
провежда по мажуритарната система. За избрана се счита кандидатската двойка
получила повече от половината от избирателните гласове при условие, че в избора
участват повече от половината. В седем дневен срок се провежда втори тур в които
участват само първите две двойки. Резултатите се обявяват от централната
избирателна комисия в 3 дневен срок, а в едномесечен срок законността му може да
се оспорва пред съдебните органи. Съда разглежда законността на иска и се
произнася . Президента и вицепрезидента могат да бъдат преизбрани на същата
длъжност само за още един мандат.
Отговорности на президента и вицепрезидента
Според Конституцията Президента и вицепрезидента не носят отговорност за
действията при осъществяване на техните функции, освен при държавна измяна и
нарушаване на Конституцията. Процедурата за търсене на отговорност е доста
ослажнена за да бъде един вид гаранция за неоснователното търсене на
отговорност. Отговорността на тези две лица е политическа по съдържание. Ако
обвинението бъде доказано тогава се прекратяват техните правомощия, което вече
открива възможност за наказателно преследване по съдебен ред. Обвинението се
повдига най - малко от една четвърт от народните представители и се счита за
прието от 2/3 от списъчния състав на народните представители. В едномесечен срок
от внасянето Конституционния съд разглежда обвинението. В случай, че намери
президента и вицепрезидента за виновни прекратява техните правомощия.
В производството пред Конституционният съд участва и народен представител.
Обвиненията се подкрепят чрез представяне на всички записи и протоколи на НС.
Ако Конституционният съд потвърди обвинението прекратява правомощията на
президента и вицепрезидента, изпраща делото на главния прокурор и подлежат на
наказателно преследване.
Въпрос 10
ПЪЛНОМОЩИЯ И АКТОВЕ НА ПРЕЗИДЕНТА
1.Представителни.
Правомощията на президента са свързани с неговите функции:
а/ да представлява РБ в международните отношения;
б/ да сключва международни договори в случаите определени със закон;
в/ да приема акредитивни и отзователни писма на чуждите дипломати ;
г/ назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите
представителства на РБ в чужбина по предложение на МС.
2.Във връзка с отбраната и сигурността на страната:
а/ президента е върховен главнокомандващ и в това си качество назначава и
освобождава висшия команден състав. Удостоява с висши военни звания по
предложение на МС;
б/ възглавява и ръководи консултативния съвет по национална сигурност;
в/ обявява положението на война при въоръжени нападения срещу страната
или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения;
г/ обявява военно или друго извънредно положение.
Тези си правомощия той може да изпълнява само когато НС не заседава.
Веднага след това НС се свиква на извънредно заседание за да се произнесе по
предложението на президента.
3.Конститутивни:
а/ назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили.
Назначава и освобождава ръководителите на дипломатически представителства в
чужбина и постоянните представители на РБ в международните организации по
предложение на МС.;
б/ участва в съставянето на правителството;
в/ назначава 1/3 от членовете на конституционния съд;
г/ назначава и освобождава гл. прокурор и председателя на висшия съдебен
съвет;
д/ назначава ръководителя на националната разузнавателна служба;
е/ назначава и освобождава други държавни служители определени със закон;
4.Във връзка със законодателната дейност:
а/ налага облагателно вето;
б/ право на инициатива за изменение и допълнение или приемане на
Конституцията;
в/ обнародване на закони.
5.Други правомощия:
а/ отправя обръщение към народа и НС по различни поводи;
б/ насрочва парламентарни и местни избори и насрочва датата за референдум
когато има решение на НС за това;
в/ награждава;
г/ дава, възстановява и лишава от българско гражданство;
д/ предоставя убежище;
е/ опрощава несъбираеми държавни вземания;
ж/ упражнява правото за помилване;
з/ наименовува обекти с национално значение и населени места;
и/ информира НС по основни въпроси от кръга на своите правомощия.
6.Актовете на президента са: укази, обръщения и послания.
а/ обръщенията и посланията са не юридически политически актове с които
президента взема отношения по важни въпроси от вътрешната и външната политика
на страната и отправя призиви към нацията;
б/ указите са не нормативни положителни актове, които се издават по
конкретни въпроси. По принцип те се преподписват от съответният министър или от
министър председателя, така наречената контрасигнатура, при която президента
подписва указите, но отговорността се поема от преподписаният министър. Някои от
указите не подлежат на преподписване. Указите за приемане на закон, за налагане
на облагателно вето, за назначаване на служебно правителство, за разпускането на
НС, за насрочване на избори и референдум и за определяне на организацията и
реда на дейността на службата към президентството и назначаване персонала.
Въпрос 11
СЪДЕБНА ВЛАСТ. ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ И ДЕЙНОСТ. ОРГАНИ И
СИСТЕМА НА СЪДЕБНА ВЛАСТ.
Тя защитава правата и законните интереси на гражданите, ЮЛ и държавата.
Понятието съдебна власт включва дейностите по предварителното разследване,
прокурорският надзор и правосъдието. Органите на съдебната власт са съдилищата,
прокуратурата и следствието. Конституцията на РБ урежда само правните основи на
съдебната власт, принципите на нейното устройство и функциониране. Цялостната и
пълна уредба на СВ се намира в Закона за СВ и Гражданско процесонален кодекс.
Конституционните принципи на СВ са:
1.Независимост - според чл. 117 от Конституцията съдебната власт е
независима и при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели,
прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Гаранции за
независимостта на СВ са:
а/ несменяемостта на съдиите, следователите и прокурорите след
навършването на три годишен стаж на длъжността, която заемат. Те могат да бъдат
освободени само при оставка, пенсиониране, влязла в сила присъда за лишаване от
свобода, както и трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си
повече от 1 година;
б/ имунитет, гаранции за несменяемост - имунитета на магистратите съвпада с
този на народните представители с тази разлика, че Висшия съдебен съвет може да
снеме техния имунитет при доказано престъпление;
в/ несъвместимост - магистратите не могат същевременно да бъдат и народни
представители, министри, кметове, общински съветници, адвокати, да заемат
длъжности в други държавни органи или упражняват търговски дейност;
г/ деполитизираност;
д/ самостоятелен бюджет на СВ.
2.Законност - магистратите осъществяват своите функции само въз основа и в
изпълнение на закона.
3.Равенство на гражданите пред закона и пред съда.
4.Състезателност - тъй като двете страни са равно поставени, чрез различни
доказателства представят своите тези.
5.Право на защита през всички стадии на процеса и презумпция за невинност.
6.Демократично начало - участието на обществеността в лицето на съдебните
заседатели при разглеждане на някои видове дела.
Система на СВ. Интегрира 3 относително самостоятелни подсистеми:
- на съдебните
-прокурорските
- следствените органи.
Специален орган е Висшия съдебен съвет, които не е правосъден, а е
административен орган на СВ. Той осъществява кадровата политика и решава
основните организационни въпроси на СВ. Трите подсистеми притежават
организационна и функционална автономност, но същевременно действат в тясно
взаимодействие. В основата на СВ стоят съдилищата, които осъществяват
правосъдието, следствието и прокуратурата ги подпомагат. Те са активни субекти в
предварителното производства, а прокурорът същевременно и е обвинител в
съдебната власт. Според Конституцията и Закона за съдебната власт системата на
СВ включва:
Висшия касационен съд /ВКС/ , Висшия административен съд /ВАС/,
апелативни, окръжни , военни и районни съдилища.
ВКС осъществява съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на
законите от всички съдилища. То е висша съдебна инстанция по наказателните и
граждански дела като може да се произнася само върху законосъобразността на
решенията на предните инстанции. ВКС се състой от гражданска, наказателна и
военна колегия. Съдиите от всички колегии образуват общо събрание. Общото
събрание издават тълкувателни решения, които са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителна власт. Всички съдии на ВКС образуват пленум на ВКС.
ВАС - върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на
законите в административното правораздаване. Той е касационна инстанция за
съдебните актове на всички съдилища относно законосъобразността на
административните актове. Той е единствената инстанция, която се произнася
законосъобразността на актовете на МС и на отделните министри. Във ВАС има две
колегии.
Апелативни съдилища - разглежда като втора инстанция делата
образувани по жалби и протести срещу първо институционните актове на окръжните
съдилища в техния район. Те осъществяват организирането, ръководство и контрол
на дейността на окръжните съдилища от техния район. Апелативния съд се състои от
граждански, търговски и наказателни отделения.
Окръжни съдилища - като първа инстанция - граждански и наказателни
дела определени със закон; и като / втора / апелативна инстанция - дела по жалби
срещу съдебни актове на районните съдилища. Ръководят и контролират дейността
на районните съдилища в съответния район. Окръжните съдилища имат общо
събрание в което участват всички съдии. В София - Софийски градски съд има всички
права на окръжен съд.
Районни съдилища - основни първо инстанционни правосъдни органи.
На тях са подсъдни всички дела, освен онези които със закон са подсъдни на друг
съд.
Военни съдилища - компетентността им се определя със закон и те са
приравнени на окръжен съд. Подсъдни на тях са всички дела в страната, които касаят
лица от въоръжените сили, МВР, областта на националната сигурност.
Структура на прокуратурата - следва структурата на съдилищата. Главната
прокуратура се ръководи от гл. прокурор, подпомаган от зам. гл. прокурор.
Прокуратурата към ВАС е част от главната прокуратура и се ръководи от един от зам.
гл. прокурори. Военната прокуратура е военно учреждение, чиито ръководител е
прокурорът на военните сили. Прокуратурата е единна и централизирана система.
Всеки прокурор е подчинен на съответния по - горе стоящ, а всички на главния
прокурор. Главния прокурор осъществява контрол за закони и методическо
ръководство върху дейността на всички прокурори. Той има право да сезира
Конституционния съд. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат
обжалване пред по горе стоящата прокуратура.
Прокуратурата следи за спазване на законността:
привлича към наказателна отговорност и поддържа обвинението по
наказателни дела от общ характер;
упражнява надзор при изпълнение на наказателни и др. принудителни
мерки;
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за
възстановяване на самоуправно нарушени права.
При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда.
Следствие - следователите извършват предварителното следствие по
наказателните дела.Националната следствена служба осъществява
организационното ръководство и методическа помощ за точно и еднакво прилагане
на закона от всички следователи. Тя осъществява разследване по сложни дела и по
дела за престъпления извършени от български граждани в чужбина. НСС се
ръководи от директор, районните и окръжни следствени служби от ръководители.
ВСС е колективен орган състоящ се от 25 члена, които трябва да са юристи с
високо нравствени и професионални качества, с най - малко 15 години юридически
трудов стаж. 11 от членовете на ВСС се избират от НС и 11 от съдебната власт чрез
провеждане на делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи.
Председателят на ВАС и на ВСС и гл. прокурор са останалите 3 члена. Мандата на
членовете на ВСС е пет години и те могат да бъдат презибирани за два мандата.
Заседанията на ВСС се ръководят от министъра на правосъдието, но той няма право
на глас. Правомощията на ВСС са:
предлага на президента да назначи или освободи председателя на ВАС,
на ВКС, гл. прокурор и директора на НСС.
определя броя на районите, седалищата на съдилищата по
предложение на министъра на правосъдието;
определя броя на съдиите, прокурорите и следователите;
назначава, освобождава, повишава, понижава, премества от длъжност
съдии, следователи и прокурори;
определя възнаграждението им;
взема решение за снемане на имунитета им или временно отстраняване
от длъжност по искане на гл. прокурор;
внася в МС проект за бюджета на съдебната власт и контролира
изпълнението му.
Въпрос 12
КОНТРОЛ ЗА КОНСТИТУЦИОННОСТ
Въпрос 13
КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
Въпрос 14
ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ.
ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА
ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Въпрос 15
ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
Въпрос 16
ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
1. МС - е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия
изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър
председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според
Конституцията МС:
а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява
обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на
държавната администрация и на въоръжените сили;
б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;
в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите
предвидени от закона;
г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.
За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:
постановления;
разпореждания;
решения.
Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат
различни правилници или наредби.
2. Министерствата или други ведомства.
Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на
изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения,
органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от
националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид
ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на
единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително
правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на
министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е
държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не
цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и
заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези
ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.
3. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на
правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той
възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по
численост парламентарна група) да състави правителство.
Въпрос 17
АДМИНИСТРАТИВНО ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА Р Б
18 въпрос
Понятие за местно самоуправление
19 въпрос
ПРАВЕН СТАТУТ НА ОБЩИНСКИЯ И РАЙОНЕН СЪВЕТ.
АКТОВЕ
1.Понятие – общ. съвет е орган на местното самоуправление в
общината. Формира се на основание на общо, равно и пряко избирателно
право с тайно гласуване.Изборът е регламентиран в закона за местните
избори и се провежда по пропорционалната система. Общ. съвет е
колегиален орган и се състои от общински съветници.Броят им е
пропорционален на населението в района. Общ. съвет избира
председател и комисии.Постоянните комисии подпомагат общ. съвет и
имат контролни функции.
2.Правомощия – общ. съвет определя политиката за изграждане и
развитие на общината във връзка с въпросите свързани с местното
самоуправление, както и др. дейности определени със закон.Районният
съвет подпомага общинския съвет решавайки въпросите свързани с
ежедневните потребности на населението , административното
обслужване, благоустрояването и хигиенизирането на района.
Правомощията на общ. съвет са:
а) организационно-административни – избира и освобождава
председателя на общ. съвет и заместник кметовете, създава постоянни и
временни комисии, определя структурата на местната администрация,
създава райони и кметство при условия и по ред определен със закона и
приема решения за провеждане на референдум и общи събрания на
населението.
б)социално-икономически – приема решения относно общинското
имущество и определя правомощията на кмета на общината, на районния
съвет и на кметовете на райони и кметства.Приема решения за
създаване, преобразуване и прекратяване на търговски дружества с
общинско имущество и определя своите представители в тях. Приема
решения за ползване на банкови кредити, за предоставяне на безлихвени
заеми и за емитиране на облигации.Приема стратегии и прогнози.
в)финансови – приема годишния бюджет на общината, осъществява
контрол върху изпълнението му и приема отчета за неговото
изпълнението; определя размера за местните данъци и такси в границите
определени от закона.
3.Актове на общинския съвет.
а)правилници- за организация и дейността на общинския съвет и
администрация
б)наредби – нормативни актове, които уреждат първично
обществени отношения с местно значение. За разлика от наредбите по
принцип,наредбите на общинските съвети не се издават въз основа и в
пояснение на актовете от по-висока степен
в)решения-нормативни актове издадени по различни конкретни
въпроси.
г)инструкции – с тях се дават указания за прилагане на
нормативните актове.
Общинския съвет е колегиален орган, който приема своите актове на
заседания.Те се свикват от председателя на общ. съвет по негова
инициатива, по искане на 1/3 от общ. съветници или 1/5 от избирателите
им от областния управител. Областния управител упражнява контрол за
законност. Той може да спира актовете на общ. съвет и да ги отнася пред
окръжния съд.
20 въпрос
ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТНИК
21 въпрос
ПРАВЕН СТАТУТ НА КМЕТОВЕТЕ И ОБЩИНСКАТА
АДМИНИСТРАЦИЯ