1

Права на човека. Исторически преглед. Развитие на доктрината

за естествено право

Доктрината за естественото право /ЕП/ е развивана още от

Аристотел и Платон. Възгледа на Платон за идеите – “ с всичко
реално има и свят на идеите – от реалните столове напр. И идеята
за тях, към нормите които регулират човешките взаимоотношения и
идеята за тези отношения. По принцип правото е вечно,
неизменяемо и непроменимо. Човешките закони могат само да
бъдат приближение към природния-естествен закон”.

Това разбиране за ЕП е влязло в някой НА. Развивайки идеята за

ЕП са стигали до извода, че на него са подчинени и боговете. Дори
те не могат да променят някои неща.

Християнските философи в новата история, които са

развивали своите идеи върху връзката на божественото и земния
свят, на практика също са се изявявали като представители на
доктрината за ЕП, като ясно са посочвали бог като източник на това
право и в божието слово изразявано чрез устата на пророците и
10те божи заповеди са формирани правила за поведение,
представляващи си-ма от непроменими правила. Човешките закони
не трябва да бъдат в противоречие, а трябва да се приближават до
божествените.

По късно се появява школата на рационалистите с

представител Хуго Гроци – те се приближават до гърците и смятат
че има естествени закони, които дори бог не може да промени. –
това е по времето на късното възраждане – 17в.
В Западна Европа възниква реакция с/у претенциите на
католическата църква, която развива идеята, че папата е
наместника- представител на бог на земята и това намира своите
форми в опрощаването на греховете и инквизицията.

Рационалистите смятат, че съществува вечно ЕП, което не може да

бъде променено от бог.

ЕП се развива и от някой философи - Джон Лок –

основоположник на либерализма – 1718г. Развива възгледа за
естествената държава. Разглежда естествената държава като една
идеализация, като нещо, към което хората би трябвало да се
стремят. В тази държава, хората са се обединили да живеят под
едни общи закони, за да се гарантират на всеки един от тях
основните човешки права, които са неотменяеми и неотменими и
като такива основни човешки права той назовава правото на живот,
на свобода и на собственост. Идеята за държавата е подчинена на
идеята за съхранението и спазването на човешките права. От тук
според Лок, ако властващите нарушат основните човешки права, то
индивидите имат право да се разбунтуват и отхвърлят деспотичното
им управление. В съвремието се вижда, как тази възможност се
среща в преамбюла на всеобщата декларация за правата на човека
/ВДПЧ/.

Жан Жак Русо – развива възгледа за обществената воля.

Чрез обществения договор, членовете на обществото обединяват
своите воли в обществена воля и по-нататък всеки подчинява
своята воля на обществената по силата на обществения договор.
Носителя на тази воля е корпоративното тяло на народа и на тази
воля принадлежи върховенството. Различните форми на държавно
управление и институции могат да бъдат само изпълнители на
народната воля.
 2

Права на човека. Основополагащи декларации- магна харта,

френска ДПЧ и гражданина, американска декларация за правата

Английската традиция за правата на човека е най широката

и старата. Нейните основи се поставят с магна харта –
споразумение м/у английския крал Джон и разбунтувалите се срещу
произвола му барони /условно споразумение/ това е акт на самия
крал. В основата на магна харта /голямата харта/ е че има права,
които и краля не може да наруши-идеята на ЕП и по специално, тя
гарантира правото на живот, в смисъл ,че никой не може да бъде
лишен от него без постановена присъда, нито да бъде лишаван от
свобода, нито да бъде малтретиран /освен в случаи на
предателство/.

Заложена е още една концепция – за обвързаност на правото

и задълженията- има текст че не може да се събират данъци без
представителство. Този въпрос пряко касае цялото съсловие. По
това време вече е съществувал съвет при краля, в който са били
представени аристокрацията и градското съсловие. Те са плащали и
данъци. Този текст подсказва, че селското съсловие няма защо да
плаща данъци, ако не е представено в съвета.

17в. Във Великобритания се води борба за надмощие м/у

краля и парламента. Има 2 документа:

1 – Петиция на правата – 1681г. се изброяват редица права на

човека със съвременно значение – произволен арест, произволно
задържане, нарушаване правото на свобода, и новия крал поема
задължението да ги спазва.

2 – британска декларация за правата – петицията на правата

решава, че парламента ежегодно определя средствата необходими
за войската и по този начин ограничава властта на краля.

Почти по същото време английския парламент приема един

закон “хабеас корпус” /да имаш тялото си/. Това е принцип, който
е залегнал в последствие в американската конституция, както и е
заложен във всички съвременни документи за правата на човека.
Смисъла е, че всеки ако бъде задържан има право да поиска и да
бъде изправен пред съдия и да обжалва законността на
задържането си. Тук не се поставя въпроса дали той е виновен или
не, а само – има ли законни основания за задържането или не.
Закона предвижда съдията да определи срок за насрочване на
делото по същество – без забавяне т.е. така да се даде гаранция
срещу неправомерното задържане под стража.

Франция – великата френска революция- 1789 – френския

парламент приема декларация на правата на човека и
гражданите /ФДПЧГ/. Текста на декларацията е написан от Марат,
но в нея може да се види отражение на идеите на Русо. Идеята за
гражданството е водеща във френското просвещение. Част от
френските просветители са разсъждавали за обществото което
трябва да бъде установено след преустановяване съществуването
на монархията – там имаме монарх и поданици – отношения на
подчиненост и те развиват идеята за република в която всички са
граждани с еднакви права и задължения. В тази декларация са
провъзгласени редица права, които влизат в днешния списък на
правата на човека – живот, свобода, свободен израз на мнение,
подчертано е до къде се простират правата на всеки- “всеки има
право да ползва всички права и свободи, които могат да бъдат
ограничавани само до толкова, доколкото това е необходимо за да
могат другите да се ползват от същите права и свободи.
Ограниченията могат да бъдат само такива, каквито са предвидени
в закона. Правото на всеки свършва там, където започва правото на
другия. Правата не са неограничени и безусловни – редица от тях е
необходимо да бъдат ограничени по силата на обществения
договор за да не се достигне правото на един да доведе до
ограничаване правото на друг. Има и безусловни права – свободата
от робство, но има и такива, които в съответствие с днешните
стандарти подлежат на ограничения – правото на изразяване; на
мнения; на сдружаване.

Под влияние на британската и френската традиция се

развиват идеите на американската. Там важно място заема
декларацията за независимостта написана от Т.Джеферсън, приета
е от конгреса на 13те съединени държави в Америка. Тук имаме
пряка реализация на идеите на Лок: в началото се казва “ние
смятаме, че са видни от само себе си истините – всички хора са
създадени равни, а техния създател ги е дарил с неотменяеми
права между които правото на живот, свобода и стремеж към
щастие” – това е триадата на Джеферсън. Това са неотменяеми
права – постигнато е равенството между хората на Франция. По
нататък се вижда “защото трябва да се отделим от владението на
краля” – в духа на Лок – ако правата на индивидите се нарушават,
те могат да се надигнат срещу него. “ и за да се гарантират тези
права, хората си избират управление, което извлича справедливата
си власт от съгласието на управляваните” – обществения договор.
 Американска декларация за правата на човека- това са
първите 10 поправки /добавки/ към американската конституция-
1787г., декларация – 1791г.

1та добавка – провъзгласява свобода на религията, словото,

правото на свободно сдружаване, правото на петиции към
правителството;

2-та – правото да се носи оръжие

4-та – гарантира неприкосновеността на личността, на жилището,

книжата, имуществото. Тези права не могат да бъдат нарушавани
чрез необосновани арести, обиски или необосновани съдебни
решения.

5-та – никой не може да бъде заставен да свидетелства с/у себе си.

Никой не може да отговаря два пъти за едно и също престъпление.
Никой не може да бъде лишен от собственост без съдебен процес.
Ничия частна собственост не може да се вземе за обществено
ползване без справедлива компенсация.

6-та – във всички случаи на углавно съдебно дирене, обвиняемите

имат право на бърз и публичен съдебен процес от съда на
безпристрастни съдебни заседатели.