СВОБОДА НА СЛОВОТО

Изготвил: Антония
Стоянова 11б клас
номер 6
 1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ

• Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, е сред най-важните

граждански свободи. Изразява се в свободата на всеки да изказва публично мнението
и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура
или налагане на наказание. Свободата на словото е тясно свързана със свободата на
мнението, на религията и съвестта, защото свободата за формулиране и поддържане
на идеи добива реална стойност, когато те могат да бъдат изразени свободно.
Едновременно с поставянето на въпроса за религиозната свобода започва да се търси
свобода на словото, но исканията за свобода на словото стават все по-настоятелни от
18 век насетне с развиването на Просвещението в Европа. След Втората световна
война правото на свобода на мнението и на словото е защитено в приетата от ООН
през 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека. Много държави в света също
са включили това право в своето законодателство.
 2. ИСТОРИЯ

• Идеята за свобода на словото търпи пълноценно развитие едва в Новото време. Една от най-старите, но рудиментарни
формулировки на идеята се открива в обръщението на Сократ към журито, което го осъжда на смърт по време на
започналия срещу него съдебен процес, така както е предадено в Платоновата „Апология“. Едно от обвиненията срещу
Сократ е, че проповядва на младите против боговете. В „Апология“, където е предадена защитната реч на Сократ, се
съдържа пасаж, в който съденият философ заявява, че предпочита да се кланя на боговете, против които уж проповядвал,
отколкото да се съгласи да бъде оневинен на цената да не може вече да следва философските си търсения в тази насока.
Приетата едва през 1215 г. Магна харта не съдържа концепцията за свобода на словото. В своята публикувана през 1516 г.
книга „Образованието на християнския принц“ богословът и философ Еразъм Ротердамски обсъжда отминалите
времена, когато според него мерилото на тираните за това кое е престъпление била вредата, която извършеното деяние
нанасяло на техните собствени интереси. В този пасаж Еразъм твърди, че дори римските императори езичници Адриан и
Нерон не обръщали много внимание на обвинения в мърморене или твърде свободно говорене против принц или
зловреден съдия. Той обобщава това с думите: „В една свободна държава и езикът ти трябва да бъде свободен“. Сетне
Еразъм обяснява, че тъкмо принцът трябва да е този, който най-леко прощава обидата, тъй като отмъщението е знак за
слабост и подъл дух, което е неподходящо за един принц, чийто дух трябва да бъде извисен и великодушен. Макар и
бегло спомената, идеята за „свободен език“, т.е. за това човек да бъде свободен да говори, та дори срещу владетеля, е в
синхрон с личната философия на Еразъм, който живеел като независим мислител и непрестанно се стремял да избягва
действия или формални обвързаности (държавни, академични, религиозни), които биха могли да ограничат свободата на
мисълта му или на литературното му творчество.
 3. ОГРАНИЧЕНИЯ
• Все пак на свободата на словото се поставят някои законови ограничения като държавен
контрол върху раздаването на телевизионни и радиочестоти, както и ограничения от
морален характер, за защита на националната сигурност и др. Необходимите ограничения
на свободата на словото в демократичните държави са най-ясно обобщени в Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, приета през 1950 г. от над 40
държави, тогава членки на Съвета на Европа. В чл. 10, т. 2 от нея е записано, че
упражняването на свободно слово „... доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването
на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията
или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена
доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
 4. БЪЛГАРИЯ И СВОБОДАТА
НА СЛОВОТО
• Бългapия зaпaзвa зa тpeтa пopeднa гoдинa нeпpecтижнoтo 111-тo мяcтo в cвeтa пo cвoбoдa нa
cлoвoтo в ĸлacaциятa нa „Peпopтepи бeз гpaници“ Wоrld Рrеѕѕ Frееdоm Іndех зa 2020 г. Oт
2018 г. нacaм cтpaнaтa ни нe e пpoмeнялa пoзициятa cи и ocтaвa тpaйнo нa дънoтo нa EC пo
мeдийнa cвoбoдa. B индeĸca ca вĸлючeни 180 дъpжaви.Глoбaлният ни индeĸc е 35.11 (oт нaй-
лoш 100) и cпopeд нeгo cитyaциятa y нac влизa в гpaфaтa „пpoблeмнa“. B чepвeн цвят нa
ĸapтaтa нa Eвpoпa пo мeдийнa cвoбoдa ca oцвeтeни caмo Pycия, Typция, Бeлapyc и Бългapия.
Πpeди нac - нa 110 мяcтo, ce нapeждa Гвинeя, a cлeд нac - нa 112, e Heпaл. B дoĸлaдa зa
cтpaнaтa ни ce ĸaзвa, чe peдaĸциoннaтa пoлитиĸa нa Бългapcĸaтa нaциoнaлнa тeлeвизия ce
пpoмeни oт дocтa нeyтpaлнa ĸъм пpoпpaвитeлcтвeнa cлeд нaзнaчaвaнeтo нa нoвия гeнepaлeн
диpeĸтop Eмил Koшлyĸoв. Cъщo тaĸa ce нaпoмня зa пpoмянaтa в coбcтвeнocттa нa двeтe
чacтни нaциoнaлни тeлeвизии - bТV и Nоvа, и cĸaндaлът oт лятoтo нa 2019 г. c нaтиcĸa въpxy
жypнaлиcти в Бългapcĸoтo нaциoнaлнo paдиo (БHP).
 5. СВОБОДАТА НА СЛОВОТО ПО
СВЕТА Е ПОД НАТИСК?

• Свободата на изразяване е заплашена не само в страните, за които често излизат

доклади и които са давани за пример за нарушаване на свободата на словото, а
навсякъде по света, включително в държави, които са начело в класациите по този
показател. Това би могло да се промени чрез солидарност и активна работа от страна
на журналистите, помощ от страна на организации като „Репортери без граници“ и
адекватни законодателни механизми. Това бяха част от тезите, обсъдени на кръглата
маса на тема „Наградата „Сахаров“ на ЕП и рисковете пред свободата на изразяване“
на 19 ноември, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в
България в сътрудничество с Асоциацията на европейските журналисти – България и
Съюза на българските журналисти и със специалното участие на Александра Жьонест
от „Репортери без граници“.
Изтичници:
https
://bg.wikipedia.org/wiki/%D
0%A1%D0%B2%D0%BE%
D0%B1%D0%BE%D0%B4
%D0%B0_%D0%BD%D0
%B0_%
D1%81%D0%BB%D0%BE
%D0%B2%D0%BE%D1%8
2%D0%BE

https://
www.economic.bg/bg/a/vie
w/balgariya-ostava-trajno-na
-danoto-na-es-po-svoboda-n
a-slovoto-116667