Тема 2 Античната политическа мисъл: Платон и Аристотел

Платон (427 г. – 347 г. пр.н.е.)

Неговите възгледи се формират от Сократ, който е преживял своя живот в беседи по улиците. Платон
основава философска школа под наименованието Академия. Голяма част от неговите произведения са под
формата на диалози. Диалозите с названия “Държавата” и “Законите” засягат неговите политически и
правните възгледи. В диалога “Държавата” Платон развива идеята, че идеалния държавен строй трябва да е
аналогичен с човешката душа, той смята че в човешката душа има 3 основни характеристики: разум, гняв и
мечта. На разума в човешката душа съответстват уравниците философи, на гнева – войните, на мечтаа –
земеделците и занаятчиите. Така като човешката душа трябва да е единна и стабилна, така и държавата би
могла да бъде единна и сигурна, в резултат на мирното човешко съществуване. Самоволното преминаване на
човек от нисшо във висшо съсловие е непоставим и се явява едно голямо престъпление, защото човек трябва
да се занива с това което му е отредила природата и бог. Да се занимаваш със своите дела и да не се
наместваш във другите, това е и справедливостта. Тази идея има за цел да защити неравнопоставеността и да
защити идеята, че хората се делят на висши и нисши.
Основно внимание в този диалог Платон отделя на начина на живот на гражданите. Според него двете висши
съсловия не трябва да притежават частно имущество, то трябва да е общо, общ следва да бъде и техния бит.
Храната би следвало да получават от третото съсловие – занаятчии и земеделци под формата на натурални
доставки, да нямат пари в себе си и да се хранят заедно.

Аристотел (384 – 322 г. пр н е.)

Аристотел е ученик на Платон. В своите произведения излага политическите си и правни възгледи в

трактатите “Политика”, “Нихомаховаетика”, съчинението “Атинска полития”
Основният му възглед е, че във всяка вещ може да открие материя и форма, същността на вещта е формата, а
материята е пасивна и приема завършен вид в благодарение на формата. Държавата според Аристотел се
образува от народните влечения към живота в общност. Основната единица е семейството, от няколко
семейства възниква род, от няколко рода – държава, която е висша форма на човешката общност. Човекът по
същност е политическо същество, т.е. същество създадено да живее в общност. Държавата това всъщност е
общуване на хора, с цел постигане на по-добър живот. Но когато казва хора, той няма в предвид всички
човешки същества а всички пълноправни граждани на гръцката общности.
Аристотел се опитва теоретично да обоснове робството. Един от неговите доводи е, че не може да съществува
стопанство без робски труд.
Главна задача на политическата теория – да се открие идеалното държавно устройство. С тази цел Аристотел
подробно анализира съществуващите държави, техните недостатъци и причините за държавни преврати.