Жан-Жак Русо

Биография на Русо
Жан-Жак Русо е влиятелен швейцарски философ, който оставя ярка следа със своята
политическа философия.
Жан-Жак Русо е роден през 1712 г. в Женева в протестантско семейство. Русо има
сложно детство, след като майка му умира скоро след раждането му и баща му сам се
грижи за него. Под ръководството на баща си, младият Жан-Жак се научава да чете,
когато е на 5-6 години. Когато става на 10, баща му се жени повторно и заминава в
друг град, след което Русо го вижда рядко, а грижите за него поема чичо му. Той
заминава за Франция на 16 години и приема католицизма. През живота си Русо
работи като слуга, възпитател, секретар и държавен служител, като прави и опити за
композиране. Той става известен с оригинални политико-философски идеи, които
представя на обществото. Русо продължава да се интересува от музика и пише
либретото и музиката на операта “Селският гадател”, която е изпълнена за крал Луи
XV. Основните философски трудове на Русо са “Беседа за науките и изкуствата”,
“Беседа за произхода и основата на неравенството между хората”, “Беседа за
политическата икономия” и “Общественият договор”. Те биват забранени във
Франция и Швейцария, поради спорните възгледи изразени в тях, и се издават
заповеди за арестуването на Русо. Това го принуждава да приеме поканата на Дейвид
Хюм да живее в Англия, но не след дълго те се скарват и Русо се завръща във
Франция, където живее под фалшиво име. По-късно получава официално разрешение
да се завърне в Париж, където живее до смъртта си. Умира през 1778 г. от инсулт.
Жан-Жак Русо се различава от Хобс и Лок, като възприема идеята, че човекът е добър
по природа и се променя към лошо, когато живее в обществото. За Хобс животът на
човека в естествено състояние е “самотен, беден, неприятен, животински и кратък”, а
според Русо хората са надарени по рождение с добродетели и още по-важно – с
атрибутите състрадание и емпатия. Това е поради налагането на концепцията за
собственост, която е свързана със закони, създадени от богатите за защита на тяхната
собственост, които налагат интересите си над интересите на останалите. Този процес
налага ограничения и потискане върху свободата на човека. Русо смята, че човекът се
ражда свободен, но обществото го покварява и го прави вманиачен в опит да наложи
господството си над другите. Това е голямата идея в труда му "Общественият
договор".
Жан-Жак Русо не се ограничава единствено с песимистичен анализ на обществото, а
се заема да предложи решение, което би позволило на хората да са толкова свободни
в обществото, колкото и извън него, докато в същото време се подчиняват на законите
на държавата. Това би било възможно, ако се премахне едрата частна собственост,
ако няма обществено неравенство и потискане на човек от човека. В "Общественият
договор" той предлага гражданско управление, при която Общата воля е най-доброто
за цялата общност и законите се създават и прилагат от всички. Свободата на хората
да участват в законодателния процес би довела до елиминиране на неравенството и
несправедливостта. Хората трябва да се подчиняват на законите, които са в съгласие с
Общата воля, като желанията им трябва да съвпадат с това, което е в интерес на
всички. Според Русо това е начинът, чрез който индивидът може да бъде свободен и в
същото време да се подчинява на законите в държавата.
Дотук стана ясно, че животът в общество, чиито закони бранят частната собственост,
става причина за отдалечаване на човека от естественото му състояние и води до
неговата поквара, според Жан-Жак Русо. Но той обръща внимание, че човек се
покварява и благодарение на други начини – чрез образованието, науката и
изкуството. В “Беседа за науките и изкуствата” (1750), Жан-Жак Русо излага идеята, че
изкуството и науката изкривяват и рушат морала. Той твърди, че те не само не правят
по-добри умовете и живота, но и намаляват човешките добродетели и щастие. С това
свое есе Русо получава първа награда на конкурс, организиран от Академията в
Дижон. В книгата си “Емил или за възпитанието” (1762), Жан-Жак Русо пише, че
образованието е причина за покваряване на естественото състояние на човека и
затвърждава злините на съвременното общество. Вместо образование на интелекта,
той предлага да обучаваме сетивата си, а религиозното ни образование да се
ръководи от сърцето, не от главата.

Цитати:
„Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.“
“Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.”
“Свободата на човек не се състои в това да може да прави каквото си иска, а в това да
не трябва да прави това, което не иска.”
“Бъди справедлив и ще бъдеш щастлив.”
“Парите, които притежаваш, са оръдие на свободата; парите, които преследваш, са
инструмент на робството.”
“Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.”
“Да купиш мир от врага си означава да го снабдиш със средства за нова война.”
 Жан-Жак Русо

1. Биография –
 Роден през 1712г.
 работи като слуга, възпитател, секретар и държавен служител, като прави
и опити за композиране.
 пише либретото и музиката на операта “Селският гадател“ – Луи 15
 Основните философски трудове на Русо са “Беседа за науките и
изкуствата”, “Беседа за произхода и основата на неравенството между
хората”, “Беседа за политическата икономия” и “Общественият договор”
 Умира през 1778г. от инсулт
2. Политически философски възгледи-
 За разлика от Хобс и Лок
 възприема идеята, че човекът е добър по природа и се променя към
лошо.
 налагането на концепцията за собственост
 голямата идея в труда му "Общественият договор"
 предложено решение
 гражданско управление – Обща воля
 Според Русо това е начинът, чрез който индивидът може да бъде
свободен и в същото време да се подчинява на законите в държавата

3. Русо и някои причини за покварата
 образованието
 науката
 Изкуството
 В книгата си “Емил или за възпитанието” (1762), Жан-Жак Русо пише, че
образованието е причина за покваряване на естественото състояние на
човека