1.

Просвещението

Деизъм - Деизмът приема Бог за Създател, но не и за участник и съдник по отношение

на съдбата на хората.

Толерантност и равенствор

антролоцентризъм

сам да градя съдбътъ си

обществена и духовна промяна

човешки отношения в обществото

2. Биография

Дени/Дьони Дидро е роден на 5 октомври 1713 г. в Лангр в провинция Шампан,

Франция. Семейството му има дребноборжуазен произход. Баща му е потомствен
занаятчия ножар. Той е първородният син в семейството, има още един брат и две
сестри.
Първоначалното си образование получава в йезуитската школа в родния си град,
където прави впечатление на наставниците си с острия си ум. Бащата Дидро готви
първородния си син за духовно поприще, но той не усеща призвание за това
Лицей Луи-ле-Гранд фабрика за просветители париж . Баща му склонява Дидро да се
посвети на правото и младият човек започва работа в Париж в кантората на
прочут юрист. Но запленен от литературата занемарява следването си. Поради това
родителите му го лишават от издръжка. Издържа се с частни уроци по математика,
която му се удавала, С голям ентусиазъм Дидро се заема с изучаването на английски
език, за да чете английските философи в оригинал. От деизъм преминава към открит
и решителен материализъм и атеизъм
Период в Русия
През пролетта на 1773 г. почти шестдесетгодишен, Дидро приема поканата на руската
императрица Екатерина Велика да ѝ гостува и се отправя за Санкт Петербург. В Русия
той прекарва около година За обратния път получава покана да се отбие при Фридрих
II в Прусия но предпочита да се спре за известно време в Холандия, след което се
прибира в Париж.
Късни години
По-голямата част от живота си великият просветител прекарва в Париж в скромен
апартамент на петия етаж на стара сграда, където се намира неговият кабинет, отрупан
с книги, съседства с трапезарията и детската стая. Едва през последните десет години
Дидро живее сносно в хубава къща със семейството си, благодарение щедростта на
руската императрица Екатерина II, която му купува дом в аристократичния квартал „Сен
Жермен“.
През последните десет години от живота си, вече освободен от грижите по
Енциклопедията, Дидро се посвещава изцяло на литературен труд.
Той е оставил следа във всички области, до които се е докоснал.

Семейство
50 год Дидро живее в Париж като свободен литератор и философ. През 1743 г. се жени
за Антоанет Шампион има една дъщеря, която пише първата биография за баща си и
полага грижи по издирване на литературното му наследство.
3. Философия
„Философски мисли“

През 1746 г. младият Дидро публикува книгата „Философски мислиВ нея той вече застъпва позициите на
един просветен деизъм, който не отрича съществуването на Бога, но търси нови, по-ефикасни средства то
да бъде мотивирано. Бог не бива да стои затворен зад стените на храма – смята Дидро и произнася
своята фраза: „Разширете Бога!“ (Elargisscz Dieu!). Книгата е оценена в религиозните среди като
подкопаваща вярата и осъдена от Парижкия парламент на изгаряне. Три години по-късно публикува друг
текст, преценен като открито атеистичен – „Писмо за слепите в полза на зрящите“.

„Разширете Бога!“ - най-популярния девиз на епохата.

„Писмо за слепите, предназначено за зрящите“

В него Дени Дидро засяга въпроса за зрителното възприятие, интереса към който се възражда в тази
епоха след няколко успешни операции за възстановяване на зрението на слепи по рождение деца Дидро
разсъждава за това, че сляп човек, който изведнъж проглежда не може веднага да разбере това, което
вижда,

Най-видимо принципите на Просвещението се проявяват в

„Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ е шедьовърът

в историята на културата. посвещава следващите 25 години от живота си на
“Енциклопедията”. Въпреки че не е само негово дело, Енциклопедията носи силния
отпечатък на Дидро. През 1745 г. той е нает като преводач, организатор и ръководител
на това начинание. Работата е толкова мъчителна и непризнателна, че един след друг
от нея се отказват Даламбер, Волтер и Русо. Само Дидро устоява докрай. При това
Енциклопедията е трябвало да бъде създадена, без да черпи информация от
съществуващите вече енциклопедии. И още: тя трябвало да бъде направена бързо,
защото познанията се развивали.

Мнозина автори приписват на Френската енциклопедия ролята на интелектуална опора

на последвалата Френска революция.

При появата на втория том Енциклопедията е забранена от Кралския съвет, тъй като
рушала авторитета на краля и внушавала идеи за бунт и независимост

Енциклопедията,
писана и издавана в продължение на 30 години. Този пръв по рода

си опит не само показва почитанието към науката у

просветителите, но и техният стремеж да обхванат всяка сфера на

научното знание. Появата на първия том на Енциклопедията през

1751 г. символизира началото на ново отношение на човечеството

към заобикалящия го свят.

4. Литературно творчество

„Монахинята“
Романът е публикуван едва след смъртта на автора, през 1796 г. от книжаря Бюисон.
Философският гений на Дени Дидро се разгръща и в дейността му на писател и
социален критик. Не напразно наричат романа му „Монахинята“ енциклопедичен. Това
е анализ на движението на най-фините механизми в човешката Дидро не описва
чувствата, а външните им изяви. Сюзан Симонен разказва историята за живота и
страданията, през които преминава, чрез изложение и писма върху живота си,
написани до г-н маркиз дьо Кроамар, с надеждата той да откликне на молбата ѝ за
помощ.
Пред читателя се разкрива съдбата и отношението на младата Сюзан Симонен,
вярваща в бога, но отричаща крайностите на религията, изолацията от социалния
живот и робуването на свещени догми. Буйният ѝ нрав не може да се примири с
подобен живот на отделяне от нормалната човешка среда. Тя не спира да се бори за
свободата си.
Историята, подтикнала Дидро да напише романа си, е свързана със съдбата на
монахинята от Лоншан – Маргьорит Дьоламар (споменавана и като Сюзан Солие),
която се опитва да се освободи от монашеския си обет и заинтересувалия се от нея
маркиз дьо Кроамар.
Хомосексуалността и сатирата Изобличаване на църквата и религията
„Жак Фаталиста и неговият господар“
Основната тема на романа е пътешествието на Жак и неговия господар, чието име
Дидро не споменава. Пътешествието на двамата герои е безцелно и в края на краищата
се оказва условно, както са условни и образите на самите герои.
Дидро остава в рамките на иронично-пародийния си стил. Жак е псевдофаталист,
неговата вяра в предначертаното от съдбата е клише, а характерът му, доколкото е
разкрит, е действен и находчив. Жак изповядва егоизъм и равнодушие, но се бунтува
против несправедливостта. Също като Дидро, сърцето му спори с идеите,
непобедимият инстинкт го кара да вярва в доброто, в душевната щедрост и в чувството,
докато хладният му разум предпочита материалистичната философия.
Дидро не крие, че любовната история
„Племенникът на Рамо“
Дени Дидро се спира на въпросите за политическото управление. Основно в неговата
политическа теория е произведението му „Племенникът на Рамо“. В него той
разсъждава върху природата на човека, съответстваща на неговото естествено
състояние. Естествените закони са закони на природата, с които обществения живот
трябва да се съобразява. При естествено състояние хората не познават неравенството.
Дидро счита, че стремежът към общуване е присъщ на човека. Поради различия в
интересите, хората влизат в конфликт помежду си. Прогресът на обществото и
възникването на частната собственост изискват съответна организация и ред.