Образът на Йожен дьо Растиняк – Какво бъдеще му пожелаваш?

(литературен проект)
1. Цел - формиране на своя концепция за възможно развитие на персонажа.
2. Резултат – написване на собствен разказ за избора и развитието на характера и живота
на героя
3. Насоки за анализиране на героя:
- Пространство и време на героя;
- Определяне на микротемите, които го засягат.
- Противоречия и конфликти. Как ги преодолява той – мотивация и действия?
- Каква цел, намерение и път за постигането им, си поставя Растиняк?
Каква е връзката им с вечните ценности – дом, истина, любов, свобода, добро- зло,
правилно-неправилно, щастие и др.
Добър ли е изборът/планът му? Съжаляваш ли за избора му?
- Какви са добрите черти на характера и мислите му?
- Какъв друг път на лично развитие може да избере младежът?
- Как да постъпи – да се разбунтува, примири или отрече установения ред в
обществото и ценностите му (бившият затворник Вотрен го прави - макар и да е
любезен винаги, понякога е гневлив)? Какво ще постигне с избора си?
- Кои са световете, които героят познава? Променя ли се значително разбирането му
за успешен живот, след като се запознава пряко с живота на елита, или вече той си
има нагласата за развитие?
- Самоидентификация с героя – ти как би постъпил?

Похвати при изграждане образа на литературен герой:

Портретна характеристика – описание на външния вид на героя. Чрез нея се разкриват и
черти от характера или душевно състояние.
Биография на героя – научаваме различни факти от живота му.
Речева характеристика – средство за характеристика на литературния герой. Формите на
речевата характеристика са: монолог – изказване на един герой; вътрешен монолог –
мислите на героя, изречени чрез автора; диалог – разговор между герои.
Психологическа характеристика – описание на душевното състояние /чувства, вълнения,
мисли/
Разказ за делата на героя.
Литературен тип – Художествен образ, в който ярко са обобщени характерни черти на
определена обществена група в даден исторически момент.
Типизация – изграждане на характерното, същностното на художествения образ в
неразделна връзка с индивидуалното.
Индивидуализация – разкриване на литературния герой като неповторима, жива личност
със свойствени само за него отличителни черти.

Извадки от романа „ Дядо Горио“, Балзак, разкриващи образа на Йожен дьо Растиняк
По това време в една от тези стаи живееше един младеж, дошъл от околностите на Париж в
Ангулем, за да следва право. Неговото многобройно семейство понасяше най-тежки
лишения, за да му праща хиляда и двеста франка годишно. Йожен дьо Растиняк, така се
казваше той, беше един от ония младежи, които нещастието приучва към труд, разбират от
млади години надеждите, които възлагат върху тях родителите им, и си готвят хубаво
бъдеще, като пресмятат отдалеч ползата от познанията си и предварително ги пригаждат
към бъдещото развитие на обществото, за да могат първи да изстискат сока му.

… Йожен дьо Растиняк имаше съвсем южняшко бяло лице, черна коса, сини очи.
Обноските м у, държанието му, привичната му стойка показваха, че е син на благородно
семейство и от малък е добил добро възпитание, основано на традиции и добър вкус.
Наистина той пазеше дрехите си, в делнични дни доизносваше миналогодишното си
облекло, но понякога можеше да излиза и облечен като елегантен момък.

… Йожен дьо Растиняк се бе върнал в онова разположение на духа, което навярно познават
даровитите младежи или онези, които при тежки обстоятелства изведнъж придобиват
качества на издигнати хора. През първата си година в Париж, при малкото работа, която се
изисква за получаване на началните степени във факултета, му оставаше доста свободно
време, за да се наслаждава на видимите прелести на плътския Париж. Един студент няма
много време, ако иска да се запознае с репертоара на всеки театър, да изучи изходите на
парижкия лабиринт, да узнае обичаите, да изучи езика и свикне на всички удоволствия на
столицата; да издири добрите и лошите места, да следва забавните курсове, да разгледа
музейните богатства. Всеки студент се пристрастява към празни работи, които му се
струват величави. Той има своя велик човек, някой професор в Колеж дьо Франс, комуто
плащат, за да се държи на висотата на своята аудитория. Той оправя връзката си и се мъчи
да прикове вниманието на някоя дама от първи балкон на Опера Комик. При това
постепенно встъпване в живота той се обиграва — разширява кръгозора си и в края на
краищата долавя съотношението на човешките слоеве, които образуват обществото. Ако е
започнал с това — да се възхищава от редиците коли в „Шан-з-Елизе“ при хубав слънчев
ден, той скоро почва да им завижда. Йожен бе минал несъзнателно през тая школа, когато
замина за ваканцията, след като бе получил степен бакалавър по словесните и правни
науки. Неговите детски мечти, провинциалните му разбирания, бяха изчезнали. …

…Променените му възгледи, възбуденото му честолюбие го накараха да вникне правилно в

бащиното огнище, в семейния кръг. Баща му, майка му, двамата му братя, двете му сестри и
леля му, чието богатство се състоеше от пенсии, живееха в малкото имение Растиняк. Това
стопанство даваше около три хиляди франка годишен доход, но и той не бе сигурен поради
колебливото промишлено производство в лозарството, а от този доход трябваше да се
отделят по хиляда и двеста франка годишно за него. Постоянната бедност, която
великодушно криеха от него, сравнението, което се принуди да направи между сестрите си,
които му изглеждаха толкова хубави през детинството му, и парижките жени, които бяха
олицетворили за него мечтаната красота, неизвестното бъдеще на това многобройно
семейство, което разчиташе на него, грижливата пестеливост, с която видя, че се скътват и
най-дребните продукти, с една дума, множество обстоятелства, които е излишно да
споменаваме тук, десеторно усилиха у него желанието да преуспее и събудиха жаждата му
да се прослави. Както става с великите души, той искаше да дължи всичко на собствените
си заслуги. Но умът му беше чисто южняшки; когато работата дойдеше до изпълнение,
решенията трябваше да се отличават с оная колебливост, която обзема младите хора, когато
се намират в открито море и не знаят в каква посока да насочат силите си, нито под какъв
ъгъл да издуят платната си. Ако отначало той пожела да се хвърли телом, и духом в
работата, съблазнен по-скоро да си създаде връзки, той забеляза колко много влияние имат
жените върху обществения живот и изведнъж намисли да се впусне в света, за да се сдобие
с покровителки: щяха ли да липсват такива жени за един пламенен, остроумен младеж, като
към ума и пламенността добавим неговата изящна осанка и някаква нервна хубост, по която
жените на драго сърце се увличаха? Тия мисли го налегнаха в полето през време на
разходките — някога той се разхождаше с удоволствие със сестрите си, които го намериха
много променен. …Леля му, госпожа дьо Марсиак, която някога е била представена в
двореца, се бе запознала там с върховете на аристокрацията. И изведнъж честолюбивият
младеж видя в спомените, които някога така често му бе разказвала леля му, основа за
много завоевания в обществото, не по-малки от успехите, които се надяваше да постигне в
юридическия факултет. И той почна да я разпитва за роднинските връзки, които можеха да
се подновят. След като разтърси клоните на родословното дърво, старата дама прецени, че
измежду всички себелюбиви и богати роднини, които могат да бъдат полезни на
племенника й, най-достъпна ще бъде виконтеса дьо Босеан. Тя писа на тази млада жена
едно писмо в старинния стил и го даде на Йожен, като му каза, че ако има успех пред
виконтесата, тя ще му помогне да открие и други роднини. Няколко дни след пристигането
си Растиняк изпрати на госпожа дьо Босеан писмото на леля си. Виконтесата му отговори с
покана за бал за следния ден. Такова беше общото положение в семейния пансион към края
на месец ноември 1819 г. След няколко дни Йожен се прибра от бала на госпожа Босеан в
два часа след полунощ. Още по време на танците смелият студент бе решил да навакса
изгубеното време, като работи до сутринта. За пръв път се канеше да прекара буден нощта
в този мълчалив квартал, защото световният блясък го беше заслепил, беше му вдъхнал
измамна сила. ….. Йожен постоя известно време замислен, преди да се вдълбочи в
учебниците по право. В лицето на госпожа виконтеса дьо Босеан той откри една от
кралиците на парижката мода и къщата й минаваше за една от най-приятните в
предградието „Сен Жермен“. По име и богатство тя принадлежеше към най-висшата
аристокрация. Благодарение на леля си дьо Марсиак бедният студент бе добре приет в този
дом, без да съзнава значението на тая благосклонност. Приемането в тези позлатени салони
се равняваше на грамота за висше благородство. Появеше ли се в това най-мъчно достъпно
общество, той си извоюваше правото да ходи навсякъде. Заслепен от това бляскаво
общество, след като едва успя да размени няколко думи с виконтесата, Йожен забеляза
между тълпата парижки богини, които се трупаха на тоя тържествен прием, една от ония
жени, които трябва да бъдат обожавани преди всичко от някой младеж. Контеса Анастази
дьо Ресто, висока и стройна, минаваше за жената с най-хубаво тяло в Париж. Представете
си големи черни очи, прелестна ръка, чудни крака, пламенни движения — маркиз дьо
Ронкерол наричаше такава жена чистокръвен кон. Изтънчеността на нервите не
затъмняваше никак нейната хубост; тя беше пълна и закръглена, но не можеше да се каже,
че е дебела. Чистокръвен кон, породиста жена, подобни изрази започваха да изместват
„ангелите небесни“, „осиановите фигури“ — съвременните контета бяха отхвърлили цялата
стара любовна митология. Но за Растиняк госпожа Анастази дьо Ресто беше желаната жена.
Той успя да си запази два танца в списъка на кавалерите, записани върху ветрилото й, и
успя да поговори с нея при първия кадрил.
— Къде може да ви срещне човек, госпожо? — запита я той изведнъж с оная буйна страст,
която харесва толкова на жените.
— Навсякъде — отговори тя. — в Булонската гора, в театър „Буфон“, у дома.
И предприемчивият момък побърза да се сближи с прелестната контеса, доколкото един
мъж може да се сближи с една жена по време на един кадрил и на един валс. Като каза, че е
роднина на госпожа дьо Босеан, той бе поканен у тази жена, която той взе за знатна дама, и
получи достъп в дома й. Усмивката, с която тя го погледна на сбогуване, накара Растиняк
да реши, че трябва непременно да я посети. Той бе щастлив да срещне един човек, който не
се подиграваше с незнанието му, ….Да бъде човек млад, да е жаден за общество, да мечтае
за жена и да види, че пред него се отварят вратите на две къщи! Да сложи крака си в
предградието „Сен Жермен“ у виконтеса дьо Босеан, а коляното си в Шосе д’Антен у
контеса дьо Ресто! Да се промъкне с един поглед в цялата редица парижки салони и да се
смята достатъчно хубав момък, за да намери там помощта и закрилата на едно женско
сърце! Да се чувства достатъчно честолюбив, за да скочи умело върху здраво опънато въже,
по което трябва да върви с увереността на въжеиграч, който няма да падне, и да намери в
една прекрасна жена най-доброто оръдие за поддържане на равновесието. С тези мисли и
пред тази жена, която се изправяше величествена край торфения огън между сборника от
закони и нищетата, кой не би надникнал като Йожен в бъдещето със съзерцание, кой не би
го увенчал с успехи? Блуждаещата му мисъл така живо предчувстваше бъдещите наслади,
щото му се струваше, че е вече пред госпожа дьо Ресто, когато една глуха въздишка,
прилична на стона на свети Йосиф, наруши нощната тишина и отекна в сърцето на младежа
като предсмъртно хъркане….

….Вотрен има право — каза си той. — Богатството е добродетел.“

Като стигна до улица „Ньов Сент Женевиев“, той се изкачи бърже в стаята си, слезе да
плати на коларя десет франка и влезе в зловонната столова, където видя осемнадесетте
пансионери, които чакаха кърмата си като добитък на ясли. Тази окаяна гледка и видът на
стаята му се сториха ужасни. Промяната беше рязка, контрастът много пълен и у него се
пробуди извънмерно честолюбие. От една страна — свежите и прелестни картини на най-
изящния обществен живот, млади жизнени лица, окръжени от чудесата на изкуството и
разкоша, пламенни поетични личности, от друга страна — зловещи картини, оградени с
кал, и лица, в които страстите са оставили само конците, с които са ги движили, и
механизма си. Той си спомни напътствията, които гневът на изоставената жена бе
изтръгнал от госпожа дьо Босеан, и съблазнителните й предложения и неволята ги изясни.
За да спечели богатство, Растиняк реши да заложи на два успоредни окопа, да се облегне на
науката и на любовта, да стане доктор по право и светски човек. Той беше още съвсем дете!
Тези две линии са асимптоти и никога не могат да се пресекат.

….. „Ето две добри приятелки — си помисли Растиняк. — Сега ще имам две покровителки;
тия две жени сигурно имат еднакви чувства и навярно и тя ще се заинтересува за мене.“

…. — Тя ми затвори вратата си, защото й казах, че баща й се храни на една и съща трапеза
с нас! — извика Растиняк. Всички сътрапезници се спогледаха. Дядо Горио сведе очи и се
обърна, за да ги избърше.
….. — Който обиди дядо Горио, от днес ще има работа с мене — каза Йожен, като погледна
съседа на бившия производител на фиде. — Той струва повече от всички ни. Не говоря това
за дамите — каза той, като се обърна към госпожица Тайфер.
….. Вотрен се обади присмехулно:
— За да вземете под своя защита, дядо Горио и да му станете отговорен редактор, трябва да
умеете да държите добре шпагата и добре да стреляте с пистолет.
— Така и ще направя! — каза Йожен.
— Значи, от днес влизате в сражение?
— Може би — отговори Растиняк. — Обаче не съм длъжен да давам обяснения на никого
за това, което върша.