ГЕРОИ, ВЪПЛЪЩАВАЩИ ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО

СУЛТАНА – името ѝ означава царствена, властна

● Неслучайно първата част на романа е наречена „Хаджи Серафимовата внука“ –

Султана е обединяващият образ в романа, въведен в традиционен фолклорен план
чрез мита за Световното дърво, което е вечно и не може да бъде унищожено, защото е
символ на безсмъртието: „Тя цъфтеше на самия връх на това дърво, хранена и от благи,
животворни сокове, събрала в себе си всичките му жизнени сили, родена от него, за да
завърже и роди плод, който би продължил и засилил загасващия му живот.“

Наследява от предците си дързостта, хладнокръвието в мигове на тежки загуби и

изпитания, прагматичността, целеустремеността. Самоуверена, горда, рационална, тя е
убедена, че знае какво е най-добре за близките ѝ, затова се чувства длъжна да
направлява живота им. Чувството ѝ за семейна и родова чест надделява над майчината
обич.

● Патриархалният стожер на семейството и семейните ценности. Прагматична и със

силно изразена морална отговорност. В нейния свят любовта е почти табу – тя не се
поддава на стихията ѝ, когато се запознава със Стоян и го избира за свой съпруг, не
разбира страстта на дъщеря си към майстор Рафе. Интересът ѝ към Стоян е
продиктуван от инстинкта за живот, от правото да бъде като всички – да има съпруг,
дом, деца, да следва установения ход на патриархалния живот. Тя нарушава
традицията според общоприетото схващане, но не за да я отрече, а за да се влее в
руслото ѝ (озн. корито на река, в преносен смисъл – направление, път на
развитие).

● От една страна, воюва за правото си на личен избор и престъпва нормите на своя

свят, омъжвайки се за пришълец, повикан и избран от нея (Стоян Глаушев), а от друга –
остава вярна на патриархалните порядки, като отстоява честта / неопетненото име на
семейството си с цената на живота на собствената си дъщеря.

● Образът ѝ е олицетворение на старото, традиционното мислене, но в същото време и

на вековната енергия на рода, на здравите и устойчиви норми, съхраняващи родното
пространство.

● Бори се за интересите и щастието на своите близки, но счита за греховна любовта

между Катерина и Рафе Клинче.

► Нейната устойчивост се превръща в консерватизъм.

„не моминското ѝ сърце, нито прокълнатата, според нейните нравствени схващания,

отречена греховна жажда на тялото я тласкаха към младия мъж, а мисълта ѝ, ясна
и проницателна, откриваше в него съпруга, бащата на децата ѝ, якия стълб на
собствения ѝ дом. (...) Не беше лесно човек да тръгне сам против всички, но хаджи
Серафимовата внука реши да върви докрай. Водеше я като лампада пред очите ѝ
нейният бистър ум и някакъв огън се разпалваше в сърцето ѝ – копнежът ѝ за
щастие, грижата за дом, за децата...“ (VIII глава на Първа част)

Останала сираче още като малка и отгледана от баба си и дядо си – хаджи Серафим, тя
е въплъщение на ограбената от съдбата чорбаджийска дъщеря, „самотен цвят на
върха на едно дърво, което бе израсло буйно и високо, ала сега цяло беше обрулено,
изгоряло от мълнии“, „най-хубавото чудо на негостолюбивия и толкова хубав град!“.
Пожарът в дюкяна на дядо ѝ (подобен на пожара в дюкяна на Аврам Немтур в края на
романа), оставя нея и баба ѝ сиромаси. Султана е по-възрастна от съпруга си Стоян с
пет години и е властна (в отношението си към всички в семейството – нейната воля е
закон в дома им), упорита (в превъзпитанието на Стоян, от когото иска да стане
уважаван и добре платен майстор; в преследването на целта си Лазар да се ожени за
Ния и в желанието си Рафе Клинче да не напусне дома им), грижовна (към дома и
цялото си семейство – буди всички рано сутрин, грижи се мъжете да се нахранят, не ги
тревожи излишно, не се оплаква дори когато умира първото ѝ дете и когато умира
Катерина) и честолюбива (погубва живота на дъщеря си, за да скрие бременността ѝ и
така да предотврати позора). Султана е „камшикът, остенът зад гърба на Стоян“,
заради който Глаушев се издига в градското общество благодарение на своето
трудолюбие. Твърда и непреклонна и в най-тежките моменти, Султана не позволява да
чувствата да замъглят разума ѝ. Нейният образ е огледало на начина на мислене и
нравите на българското патриархално семейство от времето на Възраждането.

СТОЯН ГЛАУШЕВ – чужденецът, който става свой

● Майстор казанджия, той е главата на рода Глаушеви, съпруг на Султана.

● Името му се свързва с качества като устойчивост и издръжливост.

● Въплъщение е на здравата народна нравственост и родолюбието. С напускането на

родното си село той издържа едно голямо изпитание и поема пътя, който трябва да
извърви целият български народ – пътя на осъзнаването и отстояването на собственото
и националното достойнство.

● Простодушен и трудолюбив, но не достатъчно самоуверен, той винаги приема

решениятана жена си.

● Превръща се в пълноправен член на еснафа в Преспа благодарение на амбицията на

Султана и натиска, който оказва върху него. Заставен е да постъпва извън дома им
така, сякаш притежава нейната решителност и независимост.

Герой, който присъства в действието от началото до края на романа. Той е от село

Гранче, „силен като мечка“, двайсетгодишен в началото на творбата. Напуска родното
си място, защото го е страх, че беят ще го намери и убие заради това, че е удушил
хрътката му, която напада Стоян и кучето му. Отива в Преспа, последван от вярното си
куче Шаро. Няколко месеца по-късно се жени за Султана – обеднялата наследница на
славния хаджи-Серафимов род. С течение на времето под въздействието на съпругата
си Стоян придобива самоувереност, спечелва си име на един от най-добрите майстори
казанджии в града, ползва се с уважението на преспанци, купува свой дюкян. Бедният
младеж става глава на уважаван род, но запазва своето простодушие, ведър характер
и чувствителна душа. Отстоява българщината. Когато наместникът на гръцкия
владика в Преспа му предлага да изпрати Лазар да учи в елинското училище, Стоян
възкликва: „Мой Лазар грък нема да стане!“.
 ЛАЗАР ГЛАУШЕВ

● По-малкият от двамата синове на Султана и Стоян Глаушеви, гордостта на майка си.

● Името му носи послание за възкръсването на българския народ изпод руините на

историческите му поражения.

● Образът му e библеизиран и въплъщава представата за народния будител и водач,

който неотклонно следва мисията си.

● Той е основният двигател на процесите по самоосъзнаване и самоутвърждаване на

българите като модерна нация. Продължава борбата за изграждане на българска църква
в Преспа, подета от Климент Бенков. На неговите усилия се дължи както
построяването на новата църква, така и организирането на читалище, създаване на
модерно българско училище, написването на правила за дейността на еснафа.

● Образът му е изграден чрез преплитането на мотивите слово, знание и светлина. Със

словото, с книгата той е свързан от най-ранните си години. Жестът на рилския монах,
който при сбогуването му подарява две книги („светли прозорци към истинската
истина“ – VIII гл. на Втора част), сякаш благославя пътя му.

● Образован, надарен с ораторски талант и енергичност.

● В края на романа се жени за Ния, дъщерята на Аврам Немтýр.

► Чрез образа на Лазар в сюжета се проследява процеса на съзряването на

личността за голямата обществена кауза.

КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ:

● „Искам да бъда свободен... да науча и другите да бъдат свободни.“ (IV гл. на Трета
част)
● „Аз държа за народа и сто пъти повеке, отколкото за себе си.“ (Лазар Глаушев)
● „Другарите ми ме слушат, целият народ, сички ме слушат, като говоря, но и сички
гледат какво правя. И пак не е само това – кой какво ще рече, – ами аз искам да бъда
добър, чист човек.“ (Лазар Глаушев)
● „Колкото повече душата на Лазар Глаушев се обръщаше към светлината – да бъде
просветен, да бъде чист, смел и силен, – толкова повече се гневеше на общото
примирение и покорство и се въоръжаваше със смелост да заговори един ден, да стори
нещо, да поведе той, Лазар Глаушев, покорния народ. Дотам стигаше в мислите си и се
бореше със своята немощ пред големия подвиг, който сам си бе определил.(...) Колко
пъти бе повтарял в ума си какво ще каже на народа и така дълго се бе готвил за тоя
миг, когато ще се изправи в църквата и ще отвори уста, че всичко стана изеднаж и
като по чужда воля. (...)

– Кръстим се и се молим секи божи празник, но верата не ни е много голема. Нека ми е

простено от стари и млади и от сички тука свещеници, но ще кажа, че верата ни е
слаба. Казано е, че со силна вера сичко ще постигнеш и планина ще преместиш от едно
место на друго, а ние оставихме четири години да зеят като отворен гроб основите на
новата наша църква, рушат се и се пълнят с вода и кал и гадове секакви се въдят в них!
(...)
– Кой започва да гради дом с уплаха и трепет, а радостта ни требва да бъде сто
пъти по-голема, че сме започнали да градим наша си църква, наш общ, народен дом.
Кому вършим зло и от кого ще се боим? Да идем там, братя, да продължим
започнатото и ще изсъхне, ще бъде проклета ръката, която ще се дигне да ни
попречи.“ (Лазар Глаушев)

РИЛСКИЯТ МОНАХ – обобщен образ на българския будител през Възраждането

● Продължител на Паисиевото дело – отстоява българското самосъзнание и се опълчва

на фанариотите.

● Събира помощи за Рилския манастир.

● Отсяда за една вечер в дома на Глаушеви и запалва огъня на родолюбието в сърцето

на Лазар, вдъхновява го за ролята му на народен водач.

КЛЮЧОВИ ЦИТАТИ:
„Всеки народ е велик за себе си. (...) Научи миналото на своя народ, за да се гордееш.“
„Човек не бива и не може да живее само за себе си. (...) Имаме свой дом и своя челяд,
но имаме и свой народ и колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно,
братя по кръв и по вяра.“

КЛИМЕНТ БЕНКОВ

● Богат търговец на жито, синът му (Андрея Бенков) е пръв приятел на Лазар, а дъщеря
му Божана е годеница на Лазар.

● Всеотдаен родолюбец, който се бори срещу духовната асимилация на преспанци от

страна на гръцкото духовенство.

„Аз съм учил славянски, чета и пиша. И детето си пращам при даскал Божина, не го
пращам в елинското школо. Секи да си знае своето място. Ние сме българи, славяни.
Не сме гърци.“

● Първият, който поставя пред общината в Преспа въпроса за построяването на нова

българска църква и светско българско училище: „Ние требва да съградим нова, голема
църква!“

● По негово предложение Стоян и Султана изпращат сина си Лазар да учи в българо-

елинското училище в Охрид.

ГЕРОИТЕ В РОМАНА, ПРЕДСТАВИТЕЛИ ИЛИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА

ЧУЖДОТО
● каймакаминът (главният представител на турската власт) – тираничен
рушветчия

● фанариотите – олицетворени от владишкия наместник

● старите общинари, един от които е Аврам Немтýр

АВРАМ НЕМТУР

● Един от най-заможните търговци в Преспа, представител на старите чорбаджии.

● Останал вдовец, той живее заедно със сестра си, която се грижи за единствената му
дъщеря – Евгения (на галено – Ния).

● Идеен и нравствен противник на Климент Бенков и Лазар Глаушев.

● Гърцизиран родоотстъпник, противник на идеята за образование на роден език