«

ПРИНАДЛЕЖНОСТТА
КЪМ РОД, НАРОД И
ИСТОРИЯ »
ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК
Рилският монах - II част- VIII глава
1. Посочете примери от текста, 3. Защо монахът
които говорят за хармонията и подчертава
съгласието в дома на Глаушеви. принадлежността
2. Разтълкувайте казаното от на българския
монаха: „дори и словото народ към
божие ни е тъмно, защото го „славянското
4. Посланието на кой чуваме на чудж нам язик“. море“?
автор намираме в Какви исторически 5. Разтълкувайте
думите: „Научи обстоятелсва са отразени в образа на отровата в
миналото на своя народ, тези думи? текста.
за да се гордееш“? Припомнете си в какво се
изразява борбата за църковна
независимост през нашето
Възкаждане.
6. По какво съдим, че 8. Как е представена
думите на монаха Русия в словото на
оставят оставят ярка 7. Какво символизира
„черупката“ в думите на монаха?
следа във всички членове
на семейството на монаха: „Няма
9. Какво
Глаушеви? достатъчно здрава символизират
Как възприемат словото черупка, в която би се книгите, които на
му Стоян, Султана, Лазар скрил човек- ще дойде сбогуване монахът
и Катерина? черният гарван и ще я подарява на Лазар?
счупи с клюна
10. Разтълкувайте метафорично си.“?
предадените
душевни вълнения на Лазар: „Тежки железни
чукове блъскаха и кънтяха в гърдите му, ковяха
гореща, разжарена мед“.
Какво е внушението на тази разгъната
метафора?
1. Родовият свят и индивидуалното
съществуване o Корените на българското в
родовия свят;
o Домът на Стоян и Султана =
Патриархалният космос;

o Ключов елемент в сюжетното

действие на романа е бракът:
-започва с брака на Стоян и
Султана;
-завършва с брака на Лазар и Ния;

https://www.meridian27.com/article/rodt-i-istoriyata-v-romana-zhelezniyat-svetilnik-ot-dimitr-talev
o Времето в патриархалния
свят е циклично;
o Човешкият живот е
кръговрат;
• Властта на възрастните се схваща
като естествена, • Важен е родът, а
авторитетът на старите не отделният
не подлежи на съмнение; индивид;

• Всеки член на
семейството
има строго
определена
роля;
o Честта изразява съответствието между
индивидуарното поведение и общоприетите норми;

o Загубата на честта
е равносилна на
отпадане от
общността.
 2. Предизвикателствата на промяната
◦ „Всяко нещо идваше на своето си
време, без изненади, по запомнена
или усвоена привичка.(...) Всеки
вършеше работата, която беше
редно да върши според възрастта
Свободата:
си и мястото си в семейството“ -националната свобода
(Лазар, рилският монах)
-индивидуалната свобода
(Катерина) o „Но людете не са като
(Рафе Клинче) камъните в планината
или като дървесата в
гората...“
“АЗ ЩЕ ПОВЕДА
НАРОДА, АЗ.”
Лазар - II част- VIII Глава
 3. Родовото и националното в романа
От една страна епизодът внушава хармонията и взаимното
разбирателство, които изпълват дома на Глаушеви
(прокашлянето на Стоян, погледите на Султана);
И Стоян, и децата му сякаш отварят чистите си сърца за словото на
госта:
Стоян е запленен от чудесата в разказа на монаха;
Лазар е дълбоко развълнуван от идеята за „събуждането“ от
робското невежество;
Катерина е запленена от ръцете на монаха и от блясъка на очите му;
Султана не изпитва възхищение, а страх от промяната, която носи
словото му;
 “Човек не бива и не може да живее само за себе си. Имаме
свой дом и своя челяд, но имаме и свой народ и колкото сме
слаби сами, толкова сме силни всички заедно.”

 Превръщането на рода в
народ;
“От днеска българският род
история има и става народ!»
 4. Свое и чуждо
РАФЕ КЛИНЧЕ
• фанариотите;
•

я
◦ свещено; враговете на българския народ;

ини
• «отровата» – лъжливото знание;

ка л
◦ „две книги“ = паметта; • «отрова за душата»

ичес
◦ „светли прозорци към

олит
истинската истина“

п
ка и
СУЛТАНА идивидуално
усеща, че схващането на Катерина – ще напусне

ичес
монаха за свое и чуждо сигурните граници на своето,
не съвпада с нейното. Етн
водена от любовта;
За нея всичко извън
семейния Дом е заплаха; Лазар – своето ще се припокрие с
народното и ще рискува живота си;
5. Романът и представянето на
националното осъзнаване
◦ Основните положения от програмата на
българските възрожденски дейци:
Българите трябва с обединени усилия да се
противопоставят на гръцката асимилаторска
политика и да отстояват правата си пред
лицето на османската власт;
Оскар Уайлд, „Сонет за избиването на
християните в България“, 1876 г.

„Исусе, жив ли си или в земята

почиват още костите ти бели?
И твоето възкресение не бе ли
сън само, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно – черна
е плъзнал полумесецът проклет
Ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.“
https://www.10te.bg/obshtestvo/10-istoricheski-izvora-otraziyavashti-robskia-statut-na-bulgarite-v-ramkite-na-osmanskata-i
„Не може да се противоречи на турчин, да се спори, да се пита
и разпитва: турчинът беше всевластен господар, а той –
селянинът християнин –
беше презрян гяур, безмълвен роб, който трябваше във всичко да
му се покорява. Така е било, откакто помнят бащи и деди, и те
всички, както синовете и внуците им – покорни роби, прости
люде с потъмнели души.“
ОГЪНЯТ И ВОДАТА –
ТВОРЦИТЕ НА
ЖИВОТА
„Железният светилник“ – художествени похвати
5.
1 Символи в романа
А. Световното дърво – представя здравите корени на народността,
нейния устойчив бит и морал. Авторът проследява как от бита се раж-
дат великите идеи на времето, как израстването на народа започва от
неговия дом.

Българската митология не прави изключение по

отношение на Световното дърво. Тази важна роля е
отреждана на дъбът, яворът, орехът и борът. Към тях
се подхожда с почитание. В миналото, още преди да
се построят храмове, църковните служби се
извършвали под тях. Мотивът на Дървото на живот
има своето отражение във фолклора, пластиката,
златарството, шевиците, бродериите. То е част от
коледарите, сватбеното знаме, кумовото дърво. Този
митологизиран символ е симбиоза на пълния житейски
и природен цикъл. Може да се тълкува като отделен
човек, животът му, неговият микрокосмос, неизменно
свързан с общочовешкия и природен макрокосмос.
Космическото дърво е израз на архаичната представа
на преминаването в трите свята, още може да бъде
отъждествено с преминаването на различните
социални статуси.
 Б. Огънят – съвместява разрушението и съзиданието

Своеобразен хипостас на огъня е

железния светилник, до който Ла-
зар чете Библията.
Налага се идеята за свещенодей-
ствие, чрез което героят обединява
първоначално семейството, а впо-
следствие и народа

Унищожава богатството Символ на народното

на Хаджи Серафим пробуждане

Символизира страданието Наказание за греха

Хипостас – превъплъщение на
Символизира творчеството божественото начало
В. Водата

- Водата се свързва с женското начало;

„само с женска сила може да се надвие

мъжката сила и упоритост, тя е като
водата за огъня“
– равния,спокоен, съхраняващ живота бит на българския човек;
Тя символизира живота в неговата природна, неусложнена от
мисленето форма;
 Ако водата символизира бита, повторението в живота,
премствеността между поколенията,
то огънят олицетворява промяната, духовното развитие,
историята.
 „Новото“ се схваща не толкова като „ново“, колкото като
възстановяване на един предвечен морален ред, който
принизеното робско съществуване е заличило.
 Всеки един от героите изживява пътя на своя нравствен
катарзис, на своето възраждане. Талевите герои не са безлични,
те имат ярко присъствие, те са доминиращи в живота, който със
своите социални характеристики чертае новата история на
българите. Поетиката на творбата е завладяваща, тъй като
авторът пресъздава обикновените неща от живота с
необикновена сила. Сложността на българския характер е
видяна през погледа на Димитър Талев и откроена в едно
драматично и емблематично за историята време. Посланията на
автора са за ангажираността на всеки човек в епохата, в
която живее, с нейния прогрес и усъвършенстване.