Гео Милев

Увод
Гео Милев е единственият представител на експресионизма в българската литература. Авторът твори през 20-
те години нa XX век-време,белязано от безпреспективност и тежки социални сътресения из цяла Европа.
Изпаднало в ценностна криза,обществото поставя под въпрос наследените от епохата на Възраждането
ценности и идеали – държава, народ, и свобода. Изключително жестокото, трагично и самоубийствено
Септемврийско въстание допринася за естетическата преориентация на Гео Милев от индивидуализъм към
социалната тема,намираща израз в експресионистична естетика. Противопоставя се описателния реализъм.В
основата на експресионизма стои мотивът за бунта,водещ към катарзиса и промяната.Дръзкият бунт срещу
ретроградното и срещу несправедливостта на остановения ред е породен от мъката и изпепеляващото
страдание на обикновения човек. Литературното течение на експресионизма, базирано върху фрагмента
вместо върху символа, има за цел да създаде един крещящ свят на шока и вика чрез нарушаването на
стандартните художествени представи. Служейки си с потресаваща фрагментарност и оварваряване на
езика,пламенният поет развива мотива за свободата и непреходните ценности на човешкия дух,стремящ се
към нови висоти и надмогваш делничното. Чрез творчеството си ,авторът създава нова представа за светлото
бъдеще,в което отношението Бог-човек придобива коренно различен смисъл.Гео Милев активно се
противопоставя на реалистичните и символистични представи за живота на тълпата.Според него: “Народът,
масата ражда всички нас”. Творецът вече не е недоразбран и недооценен от народа а е част от него.
.Монументалният социален двубой между неоправданата общност и господстващият свят, разкрепостена
духовна трансформация на роба в творец на историческата си съдба. Тълпата,преживяла духовна
трансформация и извзела функциите на боговете,се е превърнала в творец на историческата си съдба.
 Заглавие Жанр Мотиви
„Септември" поема Подемът на човешкия дух
/Раждането на бунта - резултат
от натрупаното страдание,гняв и
озлобление на онеправданите и
потиснати човешки маси.
/Силата на човешкия порив и
героична саможертва в името на
идеала
/Спонтанната и стихийна
природа на бунта
/Стремежът на човека към
светло бъдеще и щастие.
/Раждането на надеждата,
внушено чрез алегоричните
образи на нощта, на
слънчогледите и на слънцето.
/Оптимистичната вяра в
постижимостта на идеала.
/Причините за бунта: мъката,
страданието, заробването и
духовното подтисничество на
народа .
/Изворите на човешкия
оптимизъм-вярата в
справедливостта на бунта.
Цитати Герои
Нощта ражда из мъртва Народът
отрова,вековете злоба на роба,в Поп Андрей
своя пурпурен гняв величен” Палачите
/„хиляди вери”,”хиляди воли”
над цялата в трепет и смут
разлюляна страна”.
/Без Бог, без господар, земята ще
бъде рай, Човешкия живот, ще
бъде един безкористен възход”
“изпокъсани/ кални/ гладни/
навъсени.../ уродливи/ сакати/
космати/ черни/ боси/
изподрани...” /яростни бикове - с
викове с вой /без рози и песни/
без музика и барабани.../ в
ръцете – не с бляскави шпаги,/ а
с прости тояги”.
/„...уродливи /сакати/
космати/...прости/ диви/...”,
„...като отприщено стадо/ от
слепи животни...”
/пръти, копрали, търнокопи,
вили/ и безредието/като
отприщено стадо от слепи
животни”/
/„Ужас без слава/замръзна на
всяко лице -/ очи без
страдание. /”, „всеки/ да си
спасява/ живота!”
/„... профани/ хулигани/ глигани/
скот като скот:/ хиляди/ маса/
народ”.