0.

За Албена Георгиева - биография, стил на писане, често цитирани автори , общи

истини за фолклора, които се споменават извън темата
● Фолклорист, родена през втората половина на 20 в. - използва набор от
проучвания, като напр. тези на Иван Шишманов, Богдан Богданов, Иван
Тодоров Живков, Михаил Арнаудов, Петър Динеков
● Завършила е българска филология в Софийски университет “Св. Климент
Охридски”, като там е водила упражнения по фолклор и лекциите по
фолклор във Висшия педагогически институт в Благоевград ; работи и като
научен сътрудник в Института на фолклор при БАН
● Книгата е невероятно добре структуриран научен текст с малко изразено
лично мнение, касаещо се главно до правилния начин на събиране и
изследване на етиологичните легенди ; концепциите и термините са
подробно обяснени, без прекомерно задълбочаване там, където не е нужно.
Авторката е критична не само към фолклористите, но и към събирачите на
легенди и дори към себе си (стр. 114 в “Бележки” - “В статиите си “Към
диференцирането на основните дялове на българската неприказна проза” и
“Специфика на легендата в българския фолклор” аз не съм ги включила в
класификацията на легендите, което се дължи на непрецизност в работата
ми”). Въпреки това обаче е реалистично насочена към проучванията,
осъзнава, че някои неща са невъзможни, макар и правилни (стр. 81 - “Като
всяка крайност и тази е на практика неосъществима, но тя дава насоката,
пътя за изучаване на фолклорната легенда”). Няма библиография, а
бележки, в които, освен библиография (дори и на точните варианти на
легендите, които използва) дообяснява и разяснява определени концепции
● Извън контекста на етиологичните легенди, от тази книга на Албена
Георгиева могат да бъдат извадени и някои нейни наблюдения за фолклора
като цяло
○ “...първоначално съществуващите европейски митологични системи
са били сменени от християнската религия и по такъв начин
религиозното и мирското са останали разграничени.” - оттам
произлиза и разликата между българското и европейското
определение на легендата
○ “Фантастичното във фолклора не е изключение, а по-скоро правило.”
○ “Вярата в създаването на човека от бога при фолклорния човек
изключва всички останали обяснения за неговия произход.”
○ “Когато фолклористът не познава “отвътре” фолклора и е израснал в
друга среда, на помощ при попълване на празнината идва научния
възглед на фолклора, който го изгражда като изследовател и който
съзнателно или не прилага.”
○ “Фолклорът е художествена култура ; фолклорното произведение не
е просто отделен текст, а текстът плюс контекста..”
○ “Турците не са представяни в нашия фолклор като дошли от
другаде, от “вън”, а като особено племе, възникнало в нашите земи.”
○ “Народът вярва, че поробителите ще загубят царството си “от
усиление”, поради несъгласия, раздори, предателства, т.е. поради
същите причини, поради които ние сме загубили нашето царствп.”
○ “Народната вяра изключва белязания човек (т.е с определен недъг)
от всички религиозни обичаи и забранява да зима какво годе
участие.” (от теренното ѝ проучване в с. Т одювци)
○ “Когато стане дума за по-раншните празници, по-възрастните
информатори са единодушни, че времето на тяхната младост е било
по-хубаво, но мнението им става противоположно (...) ако бъдат
запитани как съчетават тези две взаимно изключващи се представи
за миналото, те ще се объркат, защото за тях и двете са еднакво
истинни.”
○ “Вариантите на легендите могат да се подкрепят и допълват, но
могат и да си противоречат, защото за да има варианти на един
сюжет той и темите в него не са изчерпани.”
○ “Сама̀ по себе си съдбата на отделния човек не е значима, тя
получава смисъл само като частица от общото - от живота на целия
колектив.”
○ “(...) човешкият ум невинаги може да предвиди последиците от
нарушаването на установения ход на нещата, нито пък човекът може
да ги предотврати. За това неговите желания не бива да бъдат
отвъд мярката на природния и социалния ред.”
○ “За фолклорния човек разделението реалност-видимост е
безсмислено - той възприема света чрез колективното възприятие и
духовните ценности на колектива.”
○ “Най-благоприятната ситуация за разказването на приказки е, когато
хората почиват и съзнанието им е освободено от момента на битови
ангажименти, защото тогава всяка разказана приказка асоциативно
подсеща за следващата. Легендарните повествования обаче много
по-често изникват в съзнанието във връзка с извънтекстови реалии.”
○ “Реално не знаем дали всички текстове, които анализираме, са се
разказвали във вида, в който са ни представени писмено. По-скоро
със сигурност можем да твърдим, че това не е така, защото в
миналото не е имало техника за точно документиране, а представата
за “точен” запис е била различна - с други думи записвачите
съзнателно са редактирали повествования (вероятно с цел да се
предаде по-вярно съдържанието им, но с това те са постигнали
тъкмо обратното). (..) От друга страна в много от случаите
записвачите не са попадали на най-добрите информатори. Въпросът
е кои са действително “развалените” варианти и кои само ни
изглеждат развалени, защото не отговарят на нашите съвременни
критерии за художественост. Изследвайки фолкора, трябва да се
стремим да прилагаме не нашите, а неговите собствени критерии за
 естетика и съдържателност, давайки си сметка, че в най-добрия
случай резултатът от усилията ни ще бъде едно приближение.”
○ “(...) трябва да сме наясно дали изучаваме миналото, за да знаем
повече за това минало, или се интересуваме от живота на
поколенията преди нас, за да разберем повече за нашата
съвременност и за самите себе си.”

0.1. Речник на понятията

● чудо - намеса на божествени сили в живота на човека по нереален начин ;
знамение за присъствието и дейността на свръхестествени сили
○ в етиологичните и есхатологичните легенди поражда ново качество
(създава, преобразява, придава нови характеристики)
○ В етическите легенди - скрита същност
● достоверност (в контекста на фолклорната легенда)
● профанно знание - непълно знание ; знание, което не включва символното
значение на нещата
● историческо време - епохата на съвременните хора
● Митическо/легендарно време - времето, когато са действали боговете и
свръхестествените сили, когато се е създавал и устройвал света
○ двуизмерно време - макар и отминали, събитията, за които се разказва в
легендите, са актуални със своите резултати в съвремеността
● фолклорна пространствена ориентация - как фолклорните вярвания възприемат
себе си в света на другите
● класически фолклор - т.нар. чиста форма на фолклора, чиято затвореност и
цялост е разрушена през Възраждането
● знак ( в контекста на фолклора) - определено събитие/явление, което е
проявление на божественото/магичното ; задължително натоварено със символика
● мъдрец разказвач - разказвачът на легенди, който
● “златен век” - време, в което доброто се възнаграждава, а злото се наказва ;
загубено от човечеството (но фолклорния човек вярва, че това време някой ден
ще дойде отново)
● амбивалентен образ - двойнствен образ
● непълноценен творец (отн. Бог) - сам по себе си той не е достатъчен за
съхранението на реда и равновесието - фигурата на Бог и дявола

1. Легендата в световната фолклористика

a. название - латинско по произход ; първоначално описва традиция в
средновековните манастири в Западна Европа, където всеки ден в
трапезарията се прочита поучителен разказ. (“Hodie legenda est vita…” т.е.
“Днес следва да се прочете житието…”). С други думи “легендата е
название на нещо, което трябва (е достойно) да бъде прочетено”1.

1 Георгиева, Албена Лазарова. Етиологичните легенди в българския фолклор. Университетско

издателство Климент Охридски. София, 1990. С : 5
 Първоначално се възприема като достоверен разказ, но с отпадането на
строгата вяра се възприема по-скоро като художествен текст или вид
притча.
b. Характеристики
i. Център на повествованието - чудото.
ii. Продукт на фабулативно творчество - съдържа повтарящи се
сюжети с типични образи
iii.

Времето е “най-колеблив и неустановен техен признак”2 т.е. варира в

iv.
традициите на отделните народи
c. Разделение на легендите в европейската фолклористика (Юлиан
Кшижановски)
i. Същински легенди - отчетлив оттенък на религиозното ;
фикционални. Наричат се същински, защото те се доближават най-
много до същинското наименование на легендата
ii. Исторически/локални легенди - разкази за популярни герои,
местности или събития от светската история
iii. Легенди-вярвания - нямат формата на завършен разказ/могат да са
и личен спомен

2. Българската легенда
a. първоначално определение
i. Иван Шишманов - терминът се употребява с първоначалното му
значение
ii. Михаил Арнаудов - легендата като един от четирите основни дяла на
народните приказки (фантастични разкази, новели, легенди,
анекдоти и басни)
iii. Определение в българската фолклористика - “разкази за началните,
“предисторически” времена, а преданията са “фолклорната история”
в тесния смисъл на думата
iv. Проблеми с определението : липса на ясна граница между
предистория и история във фолклора, неназована и неосъзната
граница във фолклора ; съди се само косвено
b. Фолклорната българска легенда

Фолклорната българска легенда е сюжетно повествование, което разкрива и обосновава

вярата на фолклорния човек (има религиозен характер) чрез фантастичен елемент (чудо)
- тя е рефлекция на светогледа на определено общество и се възприема като достоверно
знание. Легендата трябва да обясни възникването и същността на нещата, техния смисъл
и ценностна стойност на човека, трябва да разтълкува природния и социален ред - тя е
смесица от философия, идеология и вяра, която се опитва да надскочи видимостта на

2 Пак там. С : 6
 нещата и тяхното буквално присъствие като даде знание3 за символната стойност на
нещата. Мястото на легендарното действие е светът изобщо4, а времето - такова, в което
човекът е могъл да променя света, тъй като той още е бил в процес на създаване.
Персонажът в легендата е свръхестествен, най-често библейски, като “някогашните” хора
са имали особени, свръхестествени възможности. Може да се каже, че светът на
действителността е следствие от легендарния свят, който е олицетворение на
справедливост.

c. Коя е най-голямата особеност на легендата?

i.
,
ii.
,

d. познавателна, естетическа и религиозна функция на текста

● Познавателна -носи знание за света ; поддържа нормите в
обществото
● Естетическа - една легенда не може да бъде съхранена като
устойчиво знание без тя да бъде интересно разказана (с цел да бъде
увлекателна и запомняща се)
● Религиозна - съдържа в себе си вярванията за устройството на света
и обществото ; за реда на света и за мястото на обществото в света

Отделянето на тези функции във фолклористиката е само едно абстрактно построение,

извършвано поради невъзможността на научното познание да постъпи по друг начин.
e. Важността на етиологичните легенди

Няма област от живота на патриархалния българин, която не е можела да бъде обект на

тълкуване от етиологичните легенди, тъй като те съдържат в себе си знание, което е
необходимо и задължително за всеки един член на патриархалния колектив. В този
смисъл разказаното в легендите е оформило представите за света на патриархалния
българин, напътствало го е как да постъпва в определени случаи, изграждало е у него
специфично отношение към нещата.

f. Видове легенди
i. Етиологични - за произхода на нещата и на техните особености и
свойства, както и условията, в които са създадени (съдържат в себе
си идеята за равновесие в света - или поне в легендарната епоха).
Етически - описват взаимоотношението човек-бог

3 Знанието, което легендата съдържа, не е основано на опита, а на чудото.

4 Поле на действието в легендата е светът изобщо, но този свят се схваща като познатата своя
територия, в която живее колективът, а не мястото на Другия. В същото време обаче мястото на
действието не се отъждествява напълно с познатото място от действителността , тъй като
легендарния свят е някак по-особен от сегашния - както като време, така и като място и
характеристики.
 ii. Есхатологични - пророчества за края на света (най-малко
изследвани)

g. легенда и приказка
● И в двете не е конкретизирано място
● И двете са някогашни митове - генетично родство -> контаминации между тях

легенда приказка

Обяснява легендарното време, Обсъжда частният живот на човека

чиито последици се виждат и до
днес

Пряко се отнася с действителността Липса на приложност и обвързаност с

Предполага се, че се е разказвала обреди
преди/след обреди
Обяснява явления и обичаи

Функционира едновременно като Функционира като литература още от

изкуство и като религиозна вяра, и разпадането на първобитното
като знание за обществото и за общество
природата

Двойна принадлежност на времето Времето - затворено, не е съотнесено

с времето на разказвача (“Едно
време…” ; “В незнайни земи…” или
хумористично-ироничния завършек “И
аз бях там, и на мене дадоха..”)
Точното време на сюжета не е от
значение за разбирането на
приказката.

h. легендата и преданието

Легенда Предание

Зает термин Термин от самия фолклор

Универсална Териториално ограничено

Обяснява историята на колектива, Разказва историята на колектива,

обяснява определни явления и случки от далечни или по-близки
предмети, обяснява възникването реалии
на същността на нещата

Праисторически времена Фолклорната история

Губи същностната си стойност ако Може да се ограничи с предаването на

се ограничи сами с предаване на факт
 факт - наличие на сюжетност и
обяснение

Необикновените случки са чудо - Необикновените случки са напълно

разказаното е невъзможно в допустими и реално
съвременния свят

i. легендата и науката

легенда наука

Олицетворение на фолклорния Изкуството е отделено от науката -

синкретизъм ясно обособени са и дейностите в тях
не се смесват

j. фигурата на записвача - какво е правил преди, какво трябва да са прави

сега и за в бъдеще
● “За българската фолклористика легендата наистина изглежда
забравена, защото до сега почти не е била обект на проучване и
теоретично осмисляне.”
● Записвач чужденец - само чрез дълбоко вникване във фолклора
един записвач може правилно да запише легенда - без тези знания
легендите изглеждат “простовати”, тъй като връзките на легендите с
бита, с обичаите, с вярванията, с поговорките и пословиците на
народа се губят
● Необходимо е да се описва когато е възможно кога и по какъв повод
се е разказала легендата, какви представи, вярвания и практики е
обяснявала и пр. (по-късно казва “Като всяка крайност и тази нито е
осъществима, нито осъществяването ѝ докрай е необходимо.”)
● Фактът, че в повечето легенди за произход липсва връзката с
практическата дейност и със съществуващите вярвания до голяма
степен се дължи на ръководните принципи при документирането на
повествованията. Най-често записвачът смята задачата си за
изпълнена, ако предаде самия разказ, а това е голяма грешка, тъй
като функциите и смисълът се редуцират и на някои места дори се
губят. Оттук според Албена Георгиева идва и голямата близост на по
този начин записаните легенди с приказките. Например, в
българския фолклор легендата за кукувицата (Приложение 7) се
свързва с множество вярвания (че гласът ѝ се чува на пролет от
Благовещение до Еньовден, че може да предсказва колко години
остават от живота на човека, че предвещава осиротяване, ако кацне
на някое дърво в двора на къщата и пр.). Единната основа на тези
вярвания е възприемането на птицата като посредник между “този” и
 “отвъдния” свят - а това възприятие е съхранено именно в
легендата.

3. Тематични групи и тематичен кръг

a. за произход на света, природните явления и техните особености

i. космогонични ( за произхода на света) - обикновено началото на

легендите е наличието на хаос, след което следва разказът за
сътворяването на земята. Има няколко версии в българските
космогонични текстове
1. Господ, който е представен като единствен творец на света -
съвпада с библейското повествование
2. Дуалистична легенда - Бог създава света с помощта/в
сътрудничество с дявола5 - това е остатък от праславянската
вяра в Белобог6 и Чернобог от една страна, и на богомилското
учение7 от друга. Този дуализъм не е изолирано явление, тъй
като съответства на близначния мит и се корени в
универсалността на човешкото мислене (виж Ив. Шишманов -
“Значението и задачите на нашата етнография”)

ii. астрологични (произхода на небесните тела) - малко на брой, тъй

като създаването им се причислява в разказа за създаването на
основите на легендарния свят от хаоса

iii. за произхода на различни природни явления - също малко на брой и

се включват в космогоничните легенди ; най-известни са тези за
произхода на зимата (Приложение 2) и на дъгата (Приложение 3)

iv. антропологични - за произхода на човека - почти дословно влияние

от библейския мит за създаването на Адам и Ева от една страна, а
от друга - идеята за последователното създаване от глина на
5 В нашия фолклор дяволът е представен не като противник, а като другар и помощник на бога ;
той е непълноценен творец, но знае тайни и средства, неизвесни за Господ (сватбата на слънцето
- приложение 6). Господ и дяволът се мислят в единство (хармония) - все пак дяволът е създаден
от сянката на Господ. Оттук идва и вярването, че злото никога не е само зло (то е изконно и
вечно), а доброто невинаги е само добро - и двете са необходими.
6 Не е сигурно дали такъв бог е почитан от славяните, но много изследователи на славянската
митология приемат съществуването на божество, противопоставящо се на Чернобог.
Не съществуват исторически източници, които да подкрепят тази хипотеза, поради което днес тя е
силно оспорвана .Легендата е в приложение 1
7 Богомилите са идейни последователи на учението на български свещеник, живял по време на
царуването на цар Петър I, известен като поп Богомил. Богомилството се стреми да опознае света
и човешката природа и да обоснове поведението на човека в живота. То поддържа идеята за
съперничество на две извечни начала – добро и зло, като накрая ще победи доброто
начало.Богомилите се делели на различни категории според съвършенството си в зависимост от
степента на преодоляване в себе си властта на злата сила, дявола.
 прекалено високи или прекалено дребни хора, като чак на третия път
успява да създаде хора, които са най-добре пригодени за живот,
като прави калъп, в който да излизат хора (поради тази причина
някои имат недъзи) . В тези легенди Господ е представен като
занаятчия.

v. Зоологични - за произхода на животни ; многобройни и

многообразни; произходът на птици и животни често е резултат от
превръщането на хора в различни животни при драматични
обстоятелства (напр легендата за лястовицата - приложение 4)

vi. Ботанични - малко на брой, най-известна е легендата за произхода

на тютюна, който израснал от плюнката на Мохамед

vii. За произхода на природни обекти и продукти - да не се бърка с

преданията - макар и да се припокриват на пръв поглед, тези
легенди разказват не за определени географски обекти, а за
възникването им генерално - напр. легендата за медта

viii. произход на свръхестествени същества - тук са поместени повечето

легенди за възникването на някои болести - треска, чума и пр. (виж
презентация “Българска народна митология” - слайд 25 - изготвил :
Стоян Грозданов и Тихомир Алексиев)

ix. характерни особености, свойства или качества на природни обекти и

явления - тук се тълкува не произхода, а свойството, което
определения обект или явление има - как и защо го има (в това се
крие етиологическото в легендата).
1. Обектът е създаден с някакви други свойства , най-често
противоположни на крайните му такива (месечината, която
преди светела ярко като слънцето, но заради самохвалство
слънцето я “зацапало”)
2. Липсва противопоставяне и изобщо не става дума за
свойствата, които са били налични преди - от контекста обаче
се подразбира, че описваните обекти и явления са
съществували и преди разказа (напр. легендата за страха на
животните от човека, породен от победата на човека над
лъва)

b. за произход на социални явления или предмети и практики от човешкия бит

i. за потекло на различни народности - специфично за онези

народности, с които българите са влизали в непосредствен контакт -
често вулгарни и нехуманни (напр. легендата за турците, които са
 плод на връзка между жена и куче ; за власите - българи
разбойници, изпратени отвъд Дунав за наказание - и как
наименованието им идва от власати (космати)

ii. за социални явления - за бедността, различното обществено

положение, социалната нееднородност с различната благословия
(приложение 5)

iii. за произхода на различни практики - обредни, битови, трудови и пр. -

може да се обясняват както смисъла и значението, така и произхода
на тези практики (често някои трудови дейности са следствие на
наказание - напр. в легендарния свят брашното е падало от небето и
заради това, че жена избърсала нечистотиите на детето си в
брашното Господ наказва хората да се добива с тежък труд.)

iv. етимологични - за произхода на име или на название - отново, макар

и близки с преданията, ключовата разлика се състои в това, че в
тези легенди се обясняват универсалните наименования като напр
името на звездата Керванка (ясна, голяма звезда, която се появява
когато настъпи среднощ и е другарка на лошите стихии и духове. Тя
мами човеците и те се погубват от лошите духове.) или за
названието османци (от жена и куче се раждат 8 братя наведнъж)

c. тематичен кръг (тематика) на легендите

Голям брой явления от действителността, включително такива, които предизвикват

интерес и любопитство от страна на фолклорния човек, не са част от легендите. Макар да
няма област, която да не може да е обект на този тип легенда - обект на легендарните
повествования са онези факти от действителността, които освен собствената си
конкретност носят и духовно съдържание, т.е. имат символен смисъл, свързан с
културата на фолклорния човек. Поради тази причина наличието на легенда за
определен предмет е значещо - то показва, че този предмет е носител на допълнителни
значения, надхвърлящи неговата коректност и превръщащи го в елемент на културната
система. От друга страна като се обяснява произходът на нещата, в етиологичните
легенди едновременно се тълкуват понятия като справедливост, грях, престъпление,
вина, нещастие и пр.

4. Време на етиологичните легенди

Българските етиологични легенди са съхранили особеностите на митическото време -
действието се развива в далечната легендарна епоха, която се свързва с “началото на
времето” - тя е извън границите на актуалната човешка памет. Въпреки това легендите са
съотнесени със съвременността, тъй като те тълкуват именно нея - без това съотношение
легендата губи своята познавателна и религиозна стойност и се превръща в приказка.
Според времето, представено в легендите, разказите се делят на два типа :
1. Представена е някаква конкретна епоха - най-често това е библейската епоха и
това е показано с фрази като “когато дядо Господ ходеше по земята” - с други
думи действието съответства с описаните в Библията събития. Тук легендарната и
библейската епоха съвпадат по функции - говорим за творческо време, когато
светът е бил в процес на създаване и досъздаване ; поради тази причина се
използва терминът предисторическо време - преди историята на фолклорното
общество, която фолклорния колектив е съхранила. Понякога времето може да
бъде свързано и с определени исторически събития/конкретизации - напр. “По цар
Костадиново време…” - тук става въпрос за време, твърде неясно за фолклорния
човек, преди падането на българите под робство - интересен факт, по който се
заражда и теорията в българската фолклористика, че фолклорното време и
история на българския колектив започват да бъдат ясно изградени с падането ни
под робство (в библиографията са подчертани тук текстове на Тодор Ив. Живков и
Любомира Парпулова). Съществуват и легенди с начало като “в старо време,
когато било латинско”, но това е конкретизирано време, с което не се свързва
нищо конкретно, освен това, че е било много отдавна.

2. Неопределено време - най-голям брой етиологични легенди. Маркери за това са

конструкции като “Едно време…”, “Веднъж…”, “Някогаш…” или начало на
повествованието без никакви хронологически маркери (щом обектът е възникнал
като резултат от легендарни събития, преди това той не е съществувал).

Времето е важно и за начинът, по който се показва един обект - може в началото

обектите да са показани такива, каквито са днес, и действието да показва тяхната
временна промяна, довеждаща до хаос, като се проследява достигането на ред ;
разбира се се наблюдават и стандартните сюжети, в които нещото не е било
създадено или е било създадено, но не с настоящите си характеристики, като се
проследява достигането до сегашното състояние на обекта на разказ.

5. Пространство
Основни характеристики :
● Универсалност - чрез отделна случка се обясняват цял клас обекти и
явления изобщо ; липса на конкретика дори и при характерност на
легендата за един регион - легендата, характерна за региона, отново
описва явленията изобщо
● Отъждествяване на света със собствената територия - другите са
разгледани като второстепенни и непълноценни ; светът е територията,
която човек е опознал или поне е видял с очите си - дори земите, за които
се знае от очевидци се възприемат като “незнайни земи” ; отн. случки за
общобългарски герои като Крали Марко и Левски се помнят само случките,
станали в собствена територия ; подразбира се, че мястото на действието
са българските земи - справедливостта в някои легенди (тази за власите) се
отнася директно до българите, които страдат от хайдутите
 ● Чудесната същност на легендарния свят - макар и действията да са
свързани със собствената територия, те не се мислят за извършени в
“днешния свят” - съществува древен, първичен, легендарен свят, на чиято
основа лежи сегашната действителност - с други думи земята в легендите е
своята земя, но променена с развитието на света.

6. Персонажи

Няколко групи основни персонажи :

● Библейски герои - най-многобройни ; обикновено Господ, като понякога може да
бъде дори единствено действащо лице ; Адам и Ева, Ной (проклел мишката да
прави пакости и да се крие по душки, защото прояла ковчега), цар Давид, св. Илия,
св. Григорий Богослов (проклел народа си, който го наклеветил - произхода на
циганите)
● Демонични същества - не съществуват легенди с такъв осн. персонаж ; ако има
демонични същества, то това е най-често дяволът
● Хора - тези легенди напомнят битовите приказки, обикновено са главни герои с
повествования за възникването на отделни народности
● Животни - почти винаги обясняват специфичните особености в поведението и
външния вид на животните
● Растения - много рядко - легендата за пшеницата и просото
● Неудошевени предмети (нелица) и природни явления - само се споменават в
книгата, може да се даде за пример женитбата на слънцето

7. Действието чудо - Чудото е едновременно развръзка на сюжетния конфликт и

съединяващ мост между разказаните събитив и предметите, които те обясняват.
Фаталното действие се представя така, като че ли неговото извършване не трае
във времето, а става в един миг с едно движение или с една изречена дума ; с
други думи то не е процес, а е граница между това, което е било, и това, което е.
Тази особеност на действието сближава етиологичните легенди с останалите
неприказни повествования, които също конкретно се съотнасят със сегашния свят
за разлика от хоронологическата и пространствената неопределеност на
приказките, чиято връзка с действителността е осъзнато и подчертано нарушена.В
този контекст действието-чудо е нещо като компенсатор на нарушеното
равновесие и приближаването на обществото до хаоса, то възстановява
нормалния ред на нещата, показва справедливостта в света, както и възможността
за преодоляване на противоречията и постигането на идеала на фолклорния човек
- доближаване до първичния свят и неговата справедливост и доближеност с
Господ. От друга страна действието-чудо илюстрира валидността на някаква
норма. То е едновременно и начало на някаква закономерност (т.е. всяко подобно
действие оттук нататък ще бъде наказано) и проява на определена норма (т.е.
действието-чудо е основополагащо определена норма).

8. Функции на етиологичната легенда

 a. Като знание

Етиологичните легенди играят важна роля в изграждането и поддържането на

представите за действителността, тъй като чрез разказа за предмети и явления се
достига до същността им - във фолклора знанието за предмета е знание за неговото
създаване и символна натовареност. Емпиричното знание е необходимо условие, за да
възникне етиологичен сюжет, но самó по себе си то не е достатъчно. Знанието за обекта
на разказване в легендите е важно едва когато се свърже с жизнено важни за човека
проблеми ; когато се предава едно дълбинно и същностно знание.

b. Като нормативен регулатор

Разказите за произход утвърждават съществуващия космически и социален ред, доказват

неговата необходимост и целесъобразност ; може да се каже, че те регламентират
човешките взаимоотношения (тъй като са образец), като едновременно с това са и един
вид ориентири, чрез които се намира смисълът на обекта на легендите. Това се случва
чрез вкоренената в повечето легенди идея за човека, който разбира какво е добро и зло
чрез директната си връзка с демиурга. От друга страна етиологичните легенди са способ,
чрез който фолклорния човек да приема светът такъв, какъвто е, и да не мечтае за по-
добри условия (напр. за по-лесна работа, по-благоприятни условия за живот и т.н.).

c. Като худ. текст

Легендите в българския фолклор се разглеждат като произведения на словесното
изкуство, като част от “неписаната литература” на народа. Някои изследователи
(Арнаудов, Динеков, Цв. Романска) разглеждат легендата като подгрупа на приказките
(поради вече изтъкнатите прилики между двата фолклорни жанра). Съветските учени
възприемат легендите, пословиците, поговорките и преданията като “приложна проза”,
като според тях естетическата функция на тези жанрове е вторична, а първична е
социално-битовата и практическа функция.
Според Албена Георгиева обаче художествеността на легендите е една от ключовите ѝ
характеристики. Повечето хора от фолклорния колектив са възприемали легендите
пасивно - като потенциално знание, което да ги ръководи в практическия живот, но което
те не могат да предадат подредено и цялостно, въпреки многократното повтаряне на
религиозна, етическа и познавателна информация. Все пак наличието на определени
спомени и знание за произхода на обектите на легендата предполага определена
художественост и майсторство при разказа на легендите, както и наличие на
емоционално и естетическо въздействие. Поради тази причина добрите разказвачи са
рядко срещани - за майсторския разказ на легенда се изисква богат житейски опит,
умение за развлекателно разказване и привличане на внимание и създаването на
усещане на митическо присъствие и по-висша сила от човешкото, която направлява
света.
Приложения :
1. Легенда за създаването на света (праславянски племена)

Ето каква е легендата : “когато наоколо нямало нищо друго освен

безбрежно море, Белобог решил да създаде сушата и изпратил своята
сянка Чернобог да свърши черната работа. Чернобог направил всичко
както трябва, но понеже имал егоистичен и горделив нрав, не пожелал да
дели властта над земната твърд с Белобог и намислил да го удави.Белобог
се измъкнал от ситуацията, не допуснал да бъде убит и дори благословил
земята, издигната от Чернобог. Но с появата на сушата изникнал малък
проблем: площта й растяла неконтролируемо, заплашвайки да погълне
всичко наоколо. Тогава Белобог изпратил на Земята своя делегация, за да
узнае от Чернобог как да бъде сложен край на това. Чернобог, яхнал своята
коза, се отправил за преговорите. Като видели друсащия се на гърба на
козата Чернобог да идва към тях, пратениците не издържали пред тази
комична гледка и се разкикотили неудържимо. А Чернобог, който нямал
никакво чувство за хумор, жестоко се обидил и отказал да разговаря с тях.”

2. Легенда за зимата

Някога нямало зима както сега. Било вечно лято. Всички животни, които се
раждали, живеели безкрайно, земята се препълнила и станала пренаселена.
Животните станали необикновено могъщи. Тогава се случило така, че мъжката
жаба пожелала на всяка цена да се ожени за едно красиво младо момиче. Бащата
на момичето отишъл да се оплаче на Господ, който по това време обикалял
земята. Господ казал на бащата: „Върни се у дома и заръчай на жабата да събере
около себе си всички влечуги, които има по света, да дойде с целия този кортеж и
да поиска ръката на дъщеря ти!“ Човекът се подчинил на Бога, казал на жабата да
събира влечугите и да идват. Жабата ги повела всичките на годявката си. Змии,
жаби, гущери от всякакъв вид, толкова много на брой, че полята почернели от тях.
Така всички заедно се отправили да искат ръката на девойката. Но Господ казал
на човека: „Отвори сега тази врата!“ – имало една тайна врата, зад която били
затворени ветровете и виелиците. Когато човекът я отворил, мощните ветрове се
втурнали да се гонят, започнал да пада сняг, разразила се ужасна буря, като от
вятър и сняг не можело да се види нищо. А животните, които придружавали
жабата, едните потърсили спасение в горите, други – във водата, трети загинали.
Тези, които избягали по горите, останали да живеят завинаги там. Скрилите се
във водата също заживели от този момент насетне във водата.Така Господ
повикал на земята зимата, като половината от годината било лято, в което всичко
разцъфтявало и се размножавало, а другата половина било зима, в която някои
зверове умирали и не били толкова многобройни, както през топлото време. Ето
какво ни причинила жабата.

3. Легенда за дъгата

“Преди хиляди години цветовете започнали да спорят, кой от тях е най-

обичаният и значимият. Всеки от тях представял човешка добродетел и
стремеж, с който мислел, че изпъква пред останалите.
Зеленият – символ на живота и надеждата;
Червеният – на опасността и смелостта;
Жълтият – на веселието и топлината;
Оранжевият – на здравето и обновлението;
Синият – на свободата и безкрайността;
Пурпурният – на авторитета и властта.
Спорът на цветовете не преставал, всеки изтъквал своите качества и
отказвал да отстъпи, карали се все по-шумно, докато не предизвикали
светкавица и гръм. Върху тях завалял проливен дъжд и те започнали да се
бутат един зад друг, за да се скрият.Изведнъж се чул гласът на дъжда,
който им обяснил, че са най-обичани и значими само като са заедно и ги
подканил да се хванат за ръце и да се сдобрят. Така показали, че между тях
може да цари мир и уважение. Така винаги, когато дъждът измива всичко
ненужно и пагубно в човечеството, се появява дъгата като знак за
красивото и надеждата!”

4. Легендата за лястовицата

Докато сплитала ситно косите й преди сватбата, майка й я заклела с тежка клетва
– да мълчи в знак на почит към новото си семейство три-четири дни, да не
изговаря дори думичка нито пред свекъра и свекървата си, нито пред мъжа си.
Развълнуваното момиче погрешно разбрало майка си, счуло й се, че я заклеват
да мълчи четири години.

Минавало време, а тя все мълчала, дума не продумвала и всички я мислели за

няма. На четвъртата година мъжът й решил да си доведе нова невеста. Довел я
отдалече и когато пристигнали, било вече нощ и първата му съпруга излязла на
двора със свещ да ги посрещне. Восъкът от свещта капел по пръстите й и по
сватбения й пръстен, затова новата невеста не се сдържала и й рекла ядосано:
-Ако си няма онемяла, да не си сляпа ослепяла, не виждаш ли, че капе по
пръстите ти? И не ми е за твоите пръсти, най ми е за сребърния пръстен!

Тогава мълчаливото момиче нарушило клетвата си и проговорило:

-Боже, аз мълчах четири години, а тя още не е слязла от коня и какви думи

издума. Тя ли ще угоди на мъжа си? Направи ме на пиле, Боже, да полетя над
двора и да погледам как ще му угоди.

Бог чул жалбата й, превърнал я на лястовица и тя литнала. Стъписан мъжът

посегнал да я хване, но успял само да докачи дрехите й, които останали в ръцете
му. Затова на лястовицата сега опашката е раздвоена.

5. Дедо Господ благославя децата на Адам и Ева

Убавите им пременени деца са наредили и Господ зафанал: "Ти ке бидеш цар, ти

царица, ти паша, ти паица, ти везир, ти везирица". Ма Ева не успела всички да
премени и неумиените застанали като чавчета: "Ти терзия, ти кюмурджия, ти
амалин, ти бакалин, ти говедар, ти свиняр"
На Ева много й мачно станало:"Господи, лошо блаослои тия, църните"
А он:"Е, Ево, ако беа сите царове, кои кеха да копат и да орат? И без них не може"

6. Сватбата на слънцето (често се класифицира като приказка)

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба.

Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан
се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде,
но най-после се съгласил - как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с
другите животни и все се мръщел. Стигнали до слънчевите палати. Посрещнали
ги на голяма трапеза и почнали да се веселят. Веселбата станала голяма, та не
се чувало кой какво говори. Ревнал по едно време лъвът, та се потресла
трапезата и всички се сгушили по местата си. Само таралежът се показал най-
храбър - той си останал на трапезата и си гризял един камък, който взел със себе
си на тръгване. По едно време влязло слънцето с годеницата си. Те двамата
канели всеки гост да си похапне повечко. Приближило се слънцето до таралежа и
видяло, че гризе един камък.

- Какво си загризал бе, таралежко? Не ти ли харесват моите гостби?

- Пò ми харесва да си гриза камък! - Аз отсега се уча да си погризвам камъни,
докато има само едно слънце, пък като се народят много слънца и изгорят всичко
- какво ще ядем, ако не само камъни?

Слънцето се замислило. То влязло в стаята си и дълго стояло там. Гостите се

чудели защо не излиза. Таралежът през една дупчица видял, колко загрижено е
слънцето.

По едно време слънцето излязло с потъмняло от мъка лице и казало, че няма да

се жени. Всички животни наскачали тогава да убият таралежа. Но той бързо се
скрил в дупката си и излязъл едва когато всички се разотишли. До това време
таралежът нямал игли по кожата си, но тогава му порасли - слънцето му дало игли
да се пази от другите животни. И той сега не им се бои, свива се на кълбо и, ако
можеш, хващай го.

3атова до сега имаме само едно слънце.

7. Легендата за кукувицата

Легендата разказва, че кукувицата и чухалът били хора. Живеели някога в старо

време брат и сестра. Куку се казвал братът. Спретнат и трудолюбив бил той. Ала
мързелива била сестрата, та момчето много я гълчало. Като не могъл повече да я
търпи, той забегнал надалече и оставил свадливата мързелана самичка.
Разкаяла се, затъжила за брат си и започнала да плаче и да го вика. Отчаяла се и
се замолила горещо на Бога да я стори на каква да е птичка – да хвръкне, брат си
да търси. Като го намери, прошка да му иска. Господ чул молбата ѝ и смилил се
над разкаялата се сестра – сторил я на кукувица. От тогава и до днес тя броди по
света, търси го и вика: „Куку!…Куку!”. А брат ѝ мълчи. Само нощно време той
излиза и ѝ отговаря: „Чух!…Чух!”. Тя го чува из гората, но не го вижда в тъмното.
На сутринта пак хвърчи и още по-силно го вика, но той не се обажда. Така
неспирно го търси до Еньовден. На тоя ден, като види, че той не се обажда, тя
млъкне. Мълчи догодина, до Благовец и пак за брата се сети, пак ѝ дожалее и
тръгва да го търси и вика. Затуй кукувицата кука от Благовец до Еньовден.