Автентичен фолклор

Изготвил:
Мария Дамянова
Дамянова
 1.Същност
Народното творчество е събирателно понятие
за литературни произведения
с неизвестен или неуточнен
(анонимен) автор, а всъщност е 
налице съавторство при устното 
им предаване, като това общо
авторство се приписва като
цяло „на народа“. В края на 
XX. век в българския език започва 
да се използва английската дума фолклор (от folk – народ, lore 
мъдрост, англо­саксонизъм, изобретен през 1846 г. от Уилям
Томс, с който се заменя предходното понятие на английски
 Народното творчество е съвкупността от 
прояви наустното творчество(като разкази,  легенди, 
поговорки, суеверия, песни, обреди, а също и гатанки
 и др.) на определен етнос. Обикновено 
произведенията се разпространяват устно, но с 
възникването на идеята за националните ценности
 започват да се записват, а и издават, като част от 
националното (литературно) наследство. 
Изследователите в областта на фолклора се 
наричат фолклористи, а академичната дисциплина е 
фолклористика. Фолклористите работят често 
съвместно с културолози, етнографи, етнолози, 
социолози, лингвисти и историци поради 
интердисциплинарния характер на изследванията на 
 Концепцията за фолклора се развива
като част от идеологията на
романтичния национализъм от 19 век ,
който първоначално клони
към това да впрегне народната
култура в услуга на собствените си
цели. Чак през 20 век етнографите 
се опитват да започнат да записват
фолклора обективно. Братята
немци Вилхелм и Якоб Грим са сред пионерите в това
Първи Йохан Готфрид фон Хердер препоръчва
записването и запазването на
фолклора, за да се документира
автентичният дух, традиция и
идентичност на германския народ.
Фолклористиката като академична
дисциплина търпи силно развитие
през 20. и 21. век в Европа, Азия, а в останалите
части от света.
 2.Елементи на
фолклора
 Докато фолклорът може да притежава 
религиозни или митични елементи, той типично се 
обвързва по­скоро със светските (секуларни) 
традиции на всекидневния живот. Фолклорът често 
обединява практичното и езотеричното в единен 
разказвателен „пакет“. Затова фолклорът често е 
бивал смесван с митологията, и обратното, защото 
се е приемало, че каквато и да е образна история, 
която не засяга доминиращите убеждения на 
времето, не е от същия статус като тези 
доминиращи убеждения — т.е. тук се изключват 
понятията религия и религиозни вярвания. По този 
начин римската религия е наречена „мит“ от 
 Понякога фолклорът е религиозно­митологичен 
по естеството си, каквито са разказите в уелския 
Мабиногион или разказите,
намерени в исландската скалдическа
 поезия. Много от разказите в 
Златната легенда на Яков Ворагински 
също въплъщават елементи на фолклор
в християнски контекст; примери на такава 
християнска митология са темите, които са 
оплетени около Св. Джордж или Св. Кристофър. В 
този случай, фолклорът е използван в 
 От друга страна, фолклорът може да бъде
използван за внимателното описване на фигуративен
разказ, който няма теологично или религиозно
съдържание, но вместо това спада към безсъзнателните
психологически модели, инстинкти или архетипи на ума.
Това познание може да съдържа или не компоненти на 
фантастичното, като магични, етерни същества или
олицетворение на неодушевени обекти. Тези народни
приказки могат да произлизат или не от религиозната
традиция, но въпреки всичко са психологически по
природа. „Хензел и Гретел“ е един добър пример за това.
Може да се каже, че предназначението на този разказ е не
в инструкцията (в аспекта на светското), разглеждаща
безопасността в гората, или в друг аспект – например това
не е един предупредителен разказ относно опасностите от
глад за големите семейства, а по-скоро е една история,
която извиква силен емоционален отговор у слушателя
(или читателя) поради универсалните теми и мотиви като
„лошата майка“, „смъртта“ и „изкупление с бащата“. Тук
има място за поука и поучително разсъждение, но също
така има послание, което е обърнато към психиката и
 Съвременната художествена литература,
литературна теория и литературна критика дължат
голяма част от своите корени и художествено-
композиционни похвати на първообразите им в
националния фолклор на страните по света, като
универсалните сюжетни линии понякога се
приписват на т.нар.   мономит. Тези общи практики
и мотиви намират своя път и в масовата
(популярна) култура чрез неизменното им
включване в изкуствата и продуктите на
развлекателната и туристическо-търговска
индустрии (напр. във филми, радио пиеси, списания
, вестници, комикси, електронни 
компютърни и видео игри, (печатни и интернет) 
книги и блогове, и много други). Последните от
Съвременният фолклор на Западната цивилизация
(общество и култура), който срещаме днес, е
идентифициран от
някои учени като смес
от градски легенди, 
теория/и за/на
конспирацията/ите, 
псевдонаука, 
спекулативна социокултурна критика,
експериментални философии и много други.
 3.Българско народно
творчество
Българско народно 
творчество е общото 
наименование за 
произведенията на 
изкуството и 
постиженията на 
културата, предаващи се 
традиционо от поколение 
на поколение българи от 
достатъчно дълго време, за 
 4. Български
народни приказки,
легенди,пословици и
поговорки
В течение на времето, под форма на кратки 
.
разкази се появили приказките.Те описват
(при битовите) живота на хората, техните
вълнения и уроци и в крайна сметка целта
им е била да забавляват хората, но и да
представят от всяка случка поука.При
вълшебните и тези за животни, се описват
вярванията на хората, техните суеверия и
понякога измислици. Поговорките се
появяват като уроци за живота, извор на
 5.Български народни
песни и танци.

Българските народни песни са най-
значителният,разнообразен, художествен
дял в българския фолклор. Народните
песни са умотворения в стихотворна
форма, при които текст и мелодия са
неразривно свързани. Българското народно
поетическо творчество води началото си от
далечни времена. Първите сведения за
народни песни и певци са от 9-10 век. Най-
много народни песни са запазени от 18 век.
 БЛАГОДАРЯ
ЗА
ВНИМАНИЕТО!!!