ПРОГРАМА - ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ

1. Същност и специфика на литературата за деца. Теории за игровата същност на

изкуството и естествената свързаност на детето с него. Синкретичност на
детското и фолклорното съзнание. Ролята на въображението в света на детето,
размиване на границите между реално и иреално, свобода на асоциативните
връзки. Предмет и обхват на детската литература, естетически ориентации,
представата за автономността й. Критерии, с които се подхожда към
литературата за деца – възпитателен, образователен, занимателен. Специфично-
художествени особености – теми, идеи, композиция, език, позиция на
говорителя в текста. Проблемът за отношението между литературата за
възрастни и литературата за деца.

2. Фолклорът и неговото място в света на детето. Специфични особености на

фолклора като изкуство. Отношението фолклор – митология и фолклор –
литература. Основни отличителни белези на фолклора – устност, колективност,
вариативност и т.н. Проблемът за класификацията на фолклорните форми.
Същност на фолклорната приказка, видове приказки. Устойчивост на
приказничния модел и неговото пренасяне в литературата. Емблематичност на
фолклорния герой. Детски фолклор – детето като създател и възприемател на
фолклорни текстове. Фолклорът като обект на
изследване – фолклористичната традиция у нас.

3. Литературата за деца през Българското възраждане. Обща характеристика на

епохата на Възраждането и на възрожденската литература – основни проблеми,
идейни сфери, поетика. Проблемът за образованието и възпитанието като
основни проблеми на епохата. Просвещенската традиция в текстовете на Паисий
и Софроний Врачански. Поява и развитие на учебникарската литература и
изграждане на образователната система в България. Появата на светско и
специализирано образование. Дидактичното четиво, четивото-илюстрация и
техните трансформации. Интересът към преводната литература през
Възраждането и формирането на читателски вкус. Фигурата на П.Р.Славейков
като явление в културното пространство но Възраждането. Произведенията на
Славейков, предназначени за деца. Славейков като основоположник на детския
периодичен печат у нас /сп.”Пчелица” – 1871г./. Л.Каравелов и представите му
за потребностите на детето в областта на образованието. Периодът на
сп.”Знание” и възгледите на Каравелов за възпитанието. Традицията на
Възраждането и нейната жизненост в периода след Освобождението.

4. Литературата за деца след Освобождението. Място и влияние на възрожденския

нравствен и естетически модел. Представата за „идеалното дете”. Проекции на
новата обществена обстановка в литературата за деца – укрепване на
самочувствието на българчето от „край свободен”. Природата като обект на
опоетизиране , утвърждаването на модела на родната земя като земя-рай,
 „максималистичната естетика” на възпяването. Лирическите форми като
доминиращи в детската литература през периода – И.Вазов, К.Величков,
В.Попович. Специфика на дидактичната литература след Освобождението.
Преодоляване на дидактизма през 90-те години на 19в. – творчеството но
Ст.Попов /Чичо Стоян/ като съзнателен опит за поглед върху света от позицията
на детето. Ст.Русев /Дядо Благо/ и традицията на гатанката в българската детска
литература. Диалогичната форма в стиховете на Ц.Калчев, „песенност” на стиха.

5. Литературата за деца в началото на 20 век. Нови естетически направления в

българската литература и култура. Относителната консервативност на
нравствения и художествения модел на българската детска литература –
развитие на поетическите и белетристичните форми. Творчеството на Ц.
Церковски и фигурата на селското дете в литературата ни. Творчеството на Елин
Пелин за деца – традицията на фолклорната приказка и нейната интерпретация
при Елин Пелин. Проблемът за хумора и механизмите за постигане на
хумористичен ефект в литературата за деца.. Ст.Дринов – специфика на
творчеството за най-малките. Социалните проблеми на времето и тяхното
присъствие в детската литература. Сантименталният тип детско четиво и
връзката му с възпитателния идеал.

6. Развитие на детската литература в периода между двете световни войни.

Модернистичните търсения през периода и отгласите им в литературата за деца
– навлизане в детската литература на автори, свързали имената си с
литературата за възрастни. Развитие на художествения модел в поезията и
прозата на Дора Габе, Е. Попдимитров, Е.Багряна, Гео Милев, А.Разветников,
Н.Фурнаджиев, Н.Вапцаров. Разширяване на естетическия хоризонт, търсене на
оригинална образност и раздвижване на стиха. Мястото на А.Каралийчев в
българската детска литература. Естетическата мяра на Каралийчев – етап в
развитието на наративните текстове, предназначени за деца. Калина Малина и
появата на първия български детски роман /”Златно сърце” – връзка с френския
романов модел, идейни послания, композиционна схема/ . Елин Пелин – форми
на присъствие на романовото начало в „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на луната”.
Проблемът за непослушното дете и критическите интерпретации на романа. Ран
Босилек – традицията на фолклорната приказка в творчеството му,
стихотворения за деца, основоположник на ритмизираната проза у
нас /”Патиланско царство”/. Обединяващи тенденции и разнообразие в детския
периодичен печат.

7. Детската литература след Втората световна война. Интерпретация на темата за

близкото минало – героизация, приключенска схема, художествени клишета.
Мястото на детето-герой като персонаж в литературните текстове /Е.Коралов,
М.Марчевски и др./ Фигурата на пионера и проблемът за възпитанието в духа на
комунизма – идеологически схеми и клишета. Анималистичните разкази на
Е.Станев – нова визия за природата и животинския свят . Романите и повестите
на П.Вежинов – нова интерпретация на темата за любовта към родината и дълга.
Приключенският и детективският елемент в „Произшествие на тихата улица” –
градското пространство и градското дете в текстовете на П.Вежинов,
интерпретация на социалните взаимоотношения. Поява на фигурата на
„трудното дете” и тенденции в развитието на детската литература през 60-те и
 70-те години на 20 в. /Г.Данаилов, М.Ганчев, С.Стратиев и др./ „Ние,
врабчетата” на Й.Радичков - проблематика , образност, стремеж към
модернизиране на детската проза, връзки с чуждата художествена традиция в
областта на литературата за деца. Търсения в поезията и прозата на 80-те
години. Творчеството но В.Петров за деца – проблематика, етични ориентири,
„опоетизирането” на света . Мастото на В.Петров в развитието на детската
драматургия. Стремеж към синтез на изразните средства на различни видове
изкуства в произведенията за деца през последните десетилетия на 20 век.

Препоръчителна литература:

Адаптацията като стратегия в детската литература. Пловдив, 2005.

Васил Иванов Стоянов. С., 1985. .
Детска литература за институтите за начални учители. С., 1980 и сл.
Детската книга на ХХІ век и нейните читатели. Сливен, 2008.
Дяков, Т. Митология, фолклор, литература. Ч. 1 – 4, С., Ciela
Емилиян Станев. Личност и творческа съдба. С., 1997.
Енчев, М. Българската литература за деца. Шумен, 1999.
Енчев, М. Споменът на латафагите. Комуникативни стратегии на лирическия текст в
българската литература за деца. Шумен, 2000
Константинов, Г. и Б. Константинова. Български писатели – творци на литературата за
деца и юноши. Био - библиографски очерци. Т.1, 1996.
Поетика на нонсенса. С., 1991
Стойчева , С. Съвременният български роман за деца в сянката на преводния
универсален роман. – интерпет
Стойчева, С. Приказката в българската литература през ХІХ век. С., 2009
Тонов, А. Фолклор и литература за деца. Специфика на детския фолклор. Велико
Търново, 2005.
Тонов, А. Поглед към литературата за деца. Велико Търново, 2004.
Тонов, А. Литературната гатанка в българската поезия за деца. Велико Търново, 1993.
Хаджикосев, С. Ран Босилек. С., 1985.
Хранова, А. Двете български литератури. Граници на лирическия контекст. 1999.
Христоматия по детска литература. М. Терзиева, Д. Костадинов – съставители.
Бургас, 2005.
Янев, С. Българска детско-юношеска проза. С. 1987.
Янев, С. Критически прегледи. С., 1985.
Янков, Н. Детска литература – история и критика. С., 1975.