Утвърдил: …………………..

Декан
Дата .............................

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет: Славянски филологии
Специалност: (код и наименование)

БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ
СЛБ 0 1 0 1 0 6 1 7

Магистърска програма: (код и наименование)

...................................................................................................................................................

УЧЕБНА ПРОГРАМА
Дисциплина: Л 3 0 1

(код и наименование) Литература за деца и юноши

Преподавател: доц. д-р Паулина Стойчева
Асистент:

Учебна заетост Форма Хорариум

Аудиторна заетост Лекции 30
Семинарни упражнения
Практически упражнения (хоспетиране)
Обща аудиторна заетост 30
Извънаудиторна Реферат
заетост Доклад/Презентация 60
Научно есе
Курсов учебен проект 60
Учебна екскурзия
Самостоятелна работа в библиотека или с ресурси 30

Обща извънаудиторна заетост 150

ОБЩА ЗАЕТОСТ 180
Кредити аудиторна заетост 1
Кредити извънаудиторна заетост 5
ОБЩО ЕКСТ 6
№ Формиране на оценката по дисциплината1 % от оценката
Workshops {информационно търсене и колективно
1.
обсъждане на доклади и реферати)
2. Участие в тематични дискусии в часовете
3. Демонстрационни занятия
4. Посещения на обекти
5. Портфолио
6. Тестова проверка
7. Решаване на казуси
8. Текуша самостоятелна работа /контролно 20%
9.
10.
11.
12. Изпит 80%
Анотация на учебната дисциплина:
Дисциплината поставя основни проблеми свързани със своеобразието на
литературата за деца и юноши. Дава основни знания в областта на българската
детска литература, като поставя явленията в контекста на европейската литература
за деца. Поставя въпроса за проекциите на фолклорните форми върху
конструирането на текстове, предназначени за детска аудитория. Очертава основни
критически схващания за взаимоотношенията между литературата за деца и
литературата за възрастни. Откроява особености във връзка с функциите и
художествения език на детската литература.

Предварителни изисквания:
Добро хуманитарно образование на ниво средно образование.

Очаквани резултати:

Познаване на основни тенденции в литературата за деца и юноши, на нейната

жанрова картина, на класически български и чуждестранни автори и произведения.

1
В зависимост от спецификата на учебната дисциплина и изискванията на преподавателя е възможно
да се добавят необходимите форми, или да се премахнат ненужните.

2
 Учебно съдържание

№ Тема: Хорариум
1 Същност и специфика на литературата за деца и 2
юноши.
2 Фолклорът и неговото място в света на детето. 2
Отношенията фолклор – авторски текст в детската
литература.
3 Зараждане на детската литература в европейски 2
контекст.
4. Специфика на текстовете за деца в епохата на 2
Просвещението. Проблемът за адаптациите.
Преминаване на произведения за възрастни към
сферата на литературата за деца и юноши.
5. Епохата на Романтизма и текстовете, четени от деца. 2
6 Развитие на детската литература в Европа през ХХ 2
век. Основни насоки.

7 Модерни тенденции в детската литература от втората 2

половина на ХХ век.
8 Специфика на културната ситуация в Българи през 2
ХІХ век. Поява на българската детска литература в
периода на Българската Възраждане.
9 Литературата за деца и юноши от Освобождението до 2
края на ХІХ век.
10 Българската детска литература в началото на ХХ век. 2
11 Литературата за деца и юноши в периода около І 2
световна война. Трансформация в представите за
детето и за възпитателния модел. Преодоляване на
дидактизма.
12 Българската детска литература в периода между двете 2
световни войни – общи посоки на развитие.
13 Основни представители в областта на поезията и 2
прозата в периода между войните.
14 Смяна на идеологическия модел в литературата за 2
деца след ІІ световна война. Развитие на детската
литература през 50-те и 60-те години на ХХ век.
15 Съвременни тенденции в развитието на българската 2
детска литература.

Конспект за изпит

№ Въпрос
1 Същност и специфика на литературата за деца.

3
2 Фолклорът като тип словесна изкуство и неговото място в света на детето.
3 Българското възраждане – поява на литературата за деца и юноши у нас;
основни характеристики, тенденции, представители.
4. Творчеството на Петко Р. Славейков за деца – теми, проблеми. Разбирането
на Славейков за същността и целите на литературата за деца и юноши.
5 Развитие на детската литература в периода след Освобождението –
традициите на Възраждането и тяхното функциониране в следосвобожденска
среда. Нови тенденции. Основни представители.
6 Детската литература в периода около войните – тенденции. Развитие на
детския периодичен печат – основни издания.
7 Българската детска литература в периода между войните – обща
характеристика; жанрова картина; модерните естетически търсения и
представата за детето читател.
8 Тенденции в развитието на поезията в периода между двете световни войни –
основни естетически търсения, представители, знакови произведения.
9 Тенденции в развитието на прозата в периода между двете световни войни.
Конструиране на представата за детето; форми на окончателното
преодоляване на възрожденския дидактичен модел в творчеството на
българските писатели от периода.
10 Поява и развитие на българския детски роман. Основни представители,
жанрови модели, теми, проблеми.
11 Ран Босилек – същност и специфика на ритмизираната проза в контекста на
българската детска литература. Поетическо творчество. Отношение към
фолклора. Преразказаните, авторизираните и авторските приказки като обект
на научен интерес при изследването на детската литература.
12 Ангел Каралийчев – модели на приказката. Специфика на „приказния свят”.
Повести и разкази.
13 Елин Пелин и мястото му в развитието на българската детска литература –
романи, приказки, разкази, стихове. Своеобразие на Елин-Пелиновия хумор.
14 Българската детска литература в периода след Втората световна война –
механизми на идеологизация. Основни явления в областта на поезията и
прозата – героизация на близкото минало; строителството на „светлото
бъдеще”. Институционализацията на литературата за деца и юноши.
15 Детското творчество на П. Вежинов, Ем. Станев, Й. Радичков – специфика на
художествения свят; своеобразие на литературния език.
16 Проблемът за „трудното дете” и неговите проекции в литературата за деца и
юноши – социални и психологически аспекти; опити за преодоляване на
оголения идеологически модел.
17 Тенденции в развитието на детската литература от края на 20 век –
оттласкване и диалог с традицията. Детската книга като културен продукт в
контекста на модерните и постмодерни търсения на 20 в. (Разработка на
автор по избор.)

4
 Библиография

Основна:
Георги Константинов, Божанка Константинова. Български писатели. Творци на
литературата за деца и юноши. Т.1, 2. София: 1996
Албена Хранова. Двете български литератури. Пловдив, 1992.
Светлана Стойчева. Литературата за деца – промени в завещаното. С. 2014.
Светлана Стойчева. Приказките на Николай Райнов – между магиката и
декорацията. София, 1995.
Сп. Литературата. Детската литература - литература за деца, кн. 12
Сп. Литературата. Литературата за деца, 2016, кн. 17.

Допълнителна:

Дата: Съставил: Паулина Стойчева