Тема 1

Философия в превод философия означава наука за душата. Самата философия

е наука за съществуващото; за света като цяло. За основател на философията
се счита Талес.

Дели се на 4 епохи:

Античност – 7-4в. пр.Хр.

Средновековие – 4-14в.

Ново време – 17 – 20в.

Съвременна философия – 20в.

Основните въпроси, на които отговаря философията са:

1.От какво е направено всичко.

2.Познаваем ли е светът.

Антична философия

Античните философи търсят причината за съществуването в самата природа.

Опитват се да си обяснят от къде тръгва всичко, като според различните
антични философи различни природни елементи са причината за
съществуването. Талес Милетски или Талес от Милет се смята за първия
философ, като името му е свързано с града Милет. Той смята, че водата е
първопричината, тъй като според него във всяко нещо на този свят се
съдържа вода и именно от нея тръгва всичко, т.е. когато светът е създаван
преди всичко е имало вода. Хераклит смята, че товае е огъня и т.н.

Талес – вода

Анаксимандър – апейрон

Анаксимен - въздух

Хераклит – огън

1
Питагор – число

Демокрит – атом

Платон – свят на идеите (трансцедентен, отвъден свят)

Аристотел – форма и материя; известно прозиведение: „Метафизика“.

Занимава се и с логиката.“В началото стои удивлението, очудването.

Най – известното прозиведение за това време е „За природата“.

/ Онтология – разклонениет във философията, занимаващо се с битието

Епистемология – разклонение във философията, занимаващо се с

познанието, начина на познаване

Гносеология – учение за познанието, занимава се с познавателното поле

Диалектика – учение, според което чрез воденето на спор се достига до

истината

Бихейвиоризъм – поведение

Ригоризъм – светоглед, в чиято сърцевина е понятието за дълг/.

Аристотел – бащата на логиката. Известни мисли: „Човекът е обществено

животно“, „В началото стои изумлението, очудването“, „Платон ми е
приятел, но истината ми е по – скъпа“, „Човекът е политическо животно“.

Според него има две причини за съществуването – материята и формата.

Материята е пасивна и съдържа безброй много възможности за развитие.

Формата е активна, като тя привежда материята в движение и дава
възможност да се реализира потенциалът и.

/Трансцедентен – отвъден; трансцедентен свят – отвъден свят./

Диалектика – форма на излагане на разсъждения и начин на достигане на

истината, чрез водене на разговор; изкуство за водене на разговор, като по
този начин чрез събеседване с някого се достига до истина.

2
Елеати – идва от град Елея, това е нещо като учение, според което
съществуващото, а именно – Бог и вселената, са едно неделимо, едно цяло и
вървят ръка за ръка. Представители са Платон и Аристотел.

Платон – античен философ, ученик на Сократ. Негова е идеята за равенство

между половете и той е нещо като нейн основател. Негова е и идеята за
идеалната държава, в която съществува равенство между половете.
Философията му е свързана с идеите, светът на идеите. Известно
произведение – „Държавата“. Според него в идеалната държава всеки заема
своето място в зависимост от степента на развитие на своята душа.

Сократ – известен е с термина демонът (демонът на Сократ). Според него

това е вътрешният глас на човек, който го насочва към философията и
философстване или гласът, с който разговаря с Бог. (философстване – да се
питаш, да си задаваш въпроси за съществуването и произхода на света). В
центъра на неговата философия стои човека (антропологична философия).
Именно затова той държал да се достигне до самопознание. Да познаваш
себе си означава да се познаваш като обществено, нравствено същество, като
личност и като човек въобще.

Известни мисли: „Аз знам, че нищо не знам“, „Опознай себе си.“

Епикур – щастието на човек е свързано с удоволствието. Но не всяко

удоволствие, а само онова, което не е свързано с болка и страдание.

Средновековна философия:

Докато античните философи търси смисъла на съществуването в природата и

различни елементи от природата, то средновековните философи отдават по –
голямо значение на бог. Средновековната философия се дели на два етапа:

1.Патристика – ранният етап – св.Августин

2.Схоластика – късният етап – Тома Аквински

Най – известните философи от Средновековието са св.Августин и Тома

Аквински или Тома от Аквино.

3
Св.Августин – подчертава, че човек е роден със свободна воля. Затова според
него човек може да избира, защото свободата е в избора. За него знанието не
е условие за добродетелен живот. Основният въпрос на патристиката е за
произхода на злото. Като представител на патристиката св.Августин смята, че
причината за злото е в недостатъчната любов към бога. За него има два свята
– земен и божествен. В земния хората се ръководят най – вече от любовта към
себе си и презрението към бог, хората враждуват и търсят богатства. В
божествения вече доминира любовта към бог. Двата града съществуват
заедно и едновременно и не са разделени един от друг.

Тома Аквински – известен е с петте си доказателства за съществуването на

бог:

1.Всчко се движи, следователно трябва да има сила, която да задвижва.Това е

Бог.

2.Движението има някаква цел. Тя е бог.

3.За съществуването на всяко нещо има причина. Така се стига до една

първопричина, която е бог.

4.Съзнанието за добро, красиво, справедливо са модели, заложени в нас. Те са

доказателство за съществуването на бог.

5.Разумното поведение на същества, които не би следвало да имат такова, е

причина за съществуването на бог и това, че той ги управлява.

Ренесансова философия - тук човек се връща отново към природата, подобно

на античната философия. Известен представител е Пико де Мирандола.
Според него човек е със свободна воля и има възможност да избира дали да
разчита на себе си.

4
Платон: „Митът за пещерата“

Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че

можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори
огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни
предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят,
други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в
дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят.
Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той
ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината,
действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе
болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките;
може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от
пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той
ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се
наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите
затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги
освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се
изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги
освобождава, биха го и убили.

5
 Тема 2
Философия на новото време

Представители – Имануел Кант, Рене Декарт, СьоренКиркегор, Мартин

Хайдегер, Блез Паскал

Блез Паскал е представител на философията на новото време, но е и известен

с облога за съществуването на Бог. Според него ако приеме, че бог
съществува, но се окаже, че това не е вярно, то нищо не губи. Но ако приеме,
че съществува и в крайна сметка се окаже, че е така, то той може само да
спечели от това. Друга негова мисъл – „Човек е мислеща тръстика“, „Човекът
е нищожен и велик“. Той осъзнава своето нищожество във вселената и точно
затова е велик.

Имануел Кант – най – често срещаната тема при него е за човешката свобода
и независимостта на мисълта. За него нещо само по себе си е непознаваемо,
защото същността на всяко нещо е неизчерпаемо. Той е представител на
агнустицизма.

/агнустицизъм – незнание

априорно знание – вродено знание

апостприорно – придобито, следопитно знание

пост – след, навсякъде във въпроси, където има частицата пост, означава
след/

Кант също така смята, че човек се ръководи от чувството си за дълг. Най –

известното му произведение е „Категоричен императрив“. „Човекът е цел,
а не средство“.

Императрив е принципът, от който се ръководи волята на човек.

Воля – способност сам да си поставяш цели и да преодоляваш трудности.

Най – важният въпрос в неговата философия – Как е възможно

познанието.

6
В зависимост от това на коя степен на познанието се отдава решаващо
значение има две школи:

1. Рационализъм – познанието се постига, чрез мислене.

(За да разбереш е нужно да помислиш).
Най – известен представител – Рене Декарт, Лайбниц.

рацио – мисъл;

Според Рене Декарт за да достигнеш до истината е нужно да подлагаш

всичко на съмнение. В резултат на това, нещото, което поражда най –
малко съмнение, ще се окаже истина.

„Подлагай всичко на съмнение“, „Мисля, следователно съществувам“

!!! – Рене Декарт.

2. Емпиризъм – познанието се постига, чрез опит.

Най – известен представител – Джон Лок, Томас Хобс

(За да разбереш е нужно да имаш някакъв сетивен опит или досег).

Тук се отнася и сенсуализъм, което е сетивният опит.
Най – известен представител на сенсуализма - Франсис Бейкън.
Според Джон Лок човешкият ум е чиста дъска и с натрупването на
сетивен опит тази дъска постепенно се запълва и оцветява. С раждането
ни умът ни е чист като дъска.
„Човек е чиста дъска“ – Джон Лок

Албер Камю – той е представител на философията на новото време. Свързан е

с екзистенциализмът (философия на съществуването) и абсурдизма
(абсурда). Според него абсурда се появява, когато човек започне да търси
разумно обяснение за своето съществуване (битие). Опитва се да си го
обясни, но светът отговаря с мълчание и в човек се поражда усещане за
абсурд, породено от напразните му усилия. В резултат от тази среща на човек
с абсурда се пораждат няколко варианта в човек:

7
 - Да се откаже да пита света
- Да се откаже да живее (самоубийство) – тук човек е победен от абсурда
- Да превърне абсурда (безмислието) в смисъл на живота си

Пример за абсурден герой според Камю е Сизиф, който бута камъка по

стръмната скала без да успява да го избута. Според него трябва да си го
поредставим щастлив, за да не бъдем победени от абсурда.

Основни представители на екзистенциализма са Ницше и Киркегор.

В това направление от философията е централен проблемът за същесвуването

и същността.

Сьорен Киркегор – счита се за основоположник на ексистенциализма. Според

него бог съществува и той определя човешката съдба и затова любовта на
човек към него изисква отдаденост. Философията му е свързана с
религиозното.

Ницше – екзистенциалист; „Бог е мъртъв“, „Тъй рече Заратустра“ .

Основен елемент в неговата философия е волята за власт, която се нарича

волунтаризъм. Според него с нейна помощ можем да си обясним човешкото
поведение. Тя е важен елемент към стремежа за приспособяване и оцеляване.
Смята още, че смисълът на човешкия живот е щастието и че то се поражда
именно, когато човек почувства силата си. Онова, което ни кара да се
чувстваме силни е доброто.

Изброява три състояния на човешкия дух в произведението си „Три

метаморфози“:

1. Човек с дух на камила – хора, които не само избягват трудностите, а

дори ги търсят.
2. Човек с дух на лъв – те властват със силата на своя дух над другите
3. Човек с дух на дете – свободните хора, които творят.

Известен е с идеята си за свръхчовека!!!

Жан – Пол Сартр – според него няма бог. От това следва, че всичко е
позволено. Човек сам избира своя живот.

8
„Човек сам избира себе си“, „Човек е захвърлен в света, затова е самотен“.

Според него след като човек сам може да избира е изпълнен с тревога. Тя е
свързана и с тревогата от това, че по този начин ние щом избираме, значи сме
и отговорни за своя избор. За да намалим вината си се консултираме с
другите.

Ерих Фром – „Бягство от свободата“.

Според него човек бяга от отговорност като предпочита да не взема решения

сам, а някой друг да определя. По този начин бягайки от отговорност, ние
бягаме от свободата.

Мартин Хайдегер – das Man – човекът, който е част то тълпата; безличният

човек, който опитва да се приспособи към другите и да не показва своята
индивидуалност. По – лесно за него е да бъде като останалите, това му дава
спокойствие.

БИТИЕ = СЪЩНОСТ = СЪЩЕСТВУВАНЕ

9
Томас Хобс – представител на философията на Новото време (17 – 20 век).
Той е емпирик (смята, че знанието на човек идва с опита). Според Томас Хобс
основната цел на човека е да получи почести и слава. Той смята, че по
природа действията на хората са свързани с тяхната цел да получат почести и
затова определя хората като егоисти. Заради това, че всички се стремят към
изгода за себе си човек вижда в останалите хора конкуренти и всички хора се
конкурират един с друг за тези почести. Затова той казва, че човек е в
състояние на война всеки срещу всеки! За да я няма тази война за почести
и слава между хората според него е необходимо да има една група хора, която
да стои над останалите и да им дава наставления. Именно това се получава,
чрез държавата. С наличието на държава и законите в нея се гарантира, че
хората няма да търсят изгода единствено за себе си, а техните действия ще
водят до полза и за останалите хора. По този начин ще отпадне това
състояние на война всеки срещу всеки. Самата държава той оприличава
на митчното същество с името Левиатан, като това чудовище е всемогъщо
и не търпи поражения.

Най – важното:

Томас Хобс: Хората са в състояние на война всеки срещу всеки;

държавата представлява митично всемогъщо същество с името

Левиатан.

Сьорен Киркегор – представител на философията на Новото време (17 – 20

век). Той е философът, който слага началото на екзистенциализма.

Екзистенциализъм – философия на съществуването. Екзистенциалистите

възприемат човека като мислеща, действаща и чувстваща личност.

Той е много религиозен и смята, че най – важното е вярата на човек, да вярва

във всеки един момент в Бог.

Джон Лок – умът е „чиста дъска“. Той е представител на емпиризма. Според

него човешкият ум още при раждането ни е като чиста дъска. Постепенно с

10
натрупването на опита ние рисуваме с маркер върху тази дъска и чрез опита
натрупваме знания.

Джон Лок въвежда разделението на властите.

Спиноза – той е от древните философи. Според него субстанцията (това, от

което води началото си света) е безкрайна. Тя съдържа безброй много
качества, които той нарича атрибути.

Спиноза въвежда понятието за атрибут, като според него атрибутите са

качествата на субстанцията. Те са безкрайно много, именно защото светът е
безкраен. Това същество, което притежава безкрайно много атрибути,
Спиноза нарича Бог.

Бог е причина за всички неща.

Пирон – пирон е основоположник на скептицизма. Според него и останалите

скептици за да бъде нещо прието за вярно е необходимо то да бъде много
добре доказано, без да има каквито и да било съмнения. За тях са необходими
много доказателства за дадено твърдение, като понякога даже смятат, че
появата на нови доказателства могат да породят съмнение във вече доказано
предишно знание. Общо взето те се съмняват, че може да бъде достигнато до
истината (от там идва и скептично настроен като тип човек). Понякога дори
се съмняват и в сетивата си и сетивното познание и дори това в някои случаи
не води за тях до достигане на истината.

Николай Бердяев – според него съществува свобода, от която човек не бива

да се отказва. Това е свободата на духа и свободата на съвестта.

Той въвежда сблъсъка между справедливостта и свободата. Справедливостта

според него не е християнска идея и не носи благодат и също така казва, че
свободата може да не носи справедливост.

11
 Тема 3
Психологията е наука за душата. Бащата на психологията е Вундт.

Методи на психологията:

- Наблюдение
- Експеримент – естествен или лабораторен
- Самонаблюдение
- Тест, анкета, беседа

Има два модела, с които в психологията се обяснява човешкото поведение.

Единият е психоаналитичен и е създаден от Фройд, а другият е
хуманистичен и негов създател е Маслоу с прословутата си пирамида.

Фройд е основател на психоанализата!!!

Психоаналитичен модел на Фройд – той разделя човешкото поведение на три

части – То, Аз и Свръх Аз. Към То се отнася несъзнателното и биологично
заложено поведение в човека; това са неговите инстинкти, които той е
придобил още при раждането си; То се ръководи от принципа на
удоволствието. Към Аз се отнася съзнателно принципната реалност и
съзнателното ни поведение, което не ни е заложено, а зависи от нас самите.
Към Свръх Аз се отнасят моралните норми и поведение, това, което
осъзнаваме, че е правилно и опитваме да се придържаме към него.

Хуманистичният модел е създаден от Маслоу с помощта на Пирамидата на

Маслоу за човешките потребности. Това е пирамида, разделена на 5 нива,
като тяхната посока е отдолу – нагоре и за да достигнеш до най – горното
ниво е необходимо да си покрил останалите нива отдолу. В най – долното
ниво стоят физиологичните потребности (храна, вода, подслон); на второто
ниво са потребностите от сигурност и защита (семейството); на третото ниво
са любов и уважение; на четвърто ниво е необходимостта от
принадлежност към група себеподобни (приятели) и на върха на
пирамидата стои самоактуализацията (реализация). За да достигнеш до
второто ниво, трябва да си покрил първото, за да достигнеш до третото
трябва да си покрил първите две и т.н.

12
Групи – групите според психологията представляват множество от хора,
които отговарят на следните белези:

- Да са повече от двама
- Да имат споделени норми за поведение
- Да се индефицират като група или да мислят за себе си като едно цяло
- Да имат общи цели

Ако повече от двама души отговарят на тези условия, то те могат да се

нарекат група.

Групите са два вида – формални (официални) и неформални (приятели). При

формалните групи хората се обединяват на случаен принцип и в повечето
случаи училището или работата ги задължава да са заедно като група по
някакъв проект, задача или нещо подобно. Неформалните групи се наричат
още неофициални групи и там хората са заедно доброволно, според
собствените си интереси, симпатия и доверие.

Особен вид група е семейството – формална + неформална.

В групата протичат два основни процеса – авторитет на мнозинството

(решаваме заедно) и конформизъм – съгласяваме се с мнението на групата,
въпреки че нашето мнение не съвпада с тяхното, за да останем едно цяло и да
не се противопоставяме на останалите от групата.

Потребности – това е нужда, липса, недостиг. Тя може да бъде материална

или духовна.

Мотив – осъзната потребност.

Личност – човек, който познава себе си, знае своите силни и слаби страни и
има свое виждане за света и определено място в него.

Прозорец на личността (Прозорец на Джохари) – при него личността е

разделена на четири части - публична личност, частна личност,
безсъзнателна личност и сляпо петно.

13
Публичната личност е открита към себе си и към другите, тя познава своите
силни и слаби страни, цени ги и затова не се притеснява да ги показва пред
останалите;

Частната личност е открита към себе си и към значимите други (значимите

други са приятелите и хората, които са важни за дадения човек), тук са
нашите слабости и недостатъци, които показваме само пред близките ни хора
и се стремим останалите да не разбират за тях;

Сляпото петно е открито към другите, но е закрито към себе си, т.е. човек
може да разбере повече неща за себе си от това, което другите му казват,
защото е закрит към себе си и не може сам да се опознае;

Безсъзнателната личност е закрита към другите и към себе си.

Психологът Лорънс Колбърг въвежда стадиите за морално развитие на

човека. Те са три на брой – предконвенционален, конвенционален и
следконвенционален. Това са три етапа, при които се търси отговор на
въпроса защо човек се опитва да спазва правилата. Предконвенционален –
стремим се да спазваме правилата, за да получим одобрение (малките деца
правят нещо добро, за да бъдат похвалени от родителите си).
Конвенционален- спазваме правилата, за да не бъдем наказани (страх от
наказание). Следконвенционален – спазваме правилата, защото разбираме
тяхната значимост и осъзнаваме, че е важно да го правим.

Общуване – процес на взаимодействие и взаимно влияние между хората, при

което обменят информация. Общуването е вербално и невербално.
Вербално – думи, реч, език. Невербално – мимики и жестове.

Темперамент – психологическа характеристика на човека, която се определя

от силата и бързината, с която протичат нервните процеси у човек.
Темперамента е биологично заложен и бива 4 вида:

- Флегматик – силен, бавен, уравновесен

- Сангвиник – силен, бърз, уравновесен
- Холерик – силен, бърз, неуравновесен
- Меланхолик – слаб, бавен, неуравновесен

14
Когнитивна психология – психология на познанието.

Психични процеси – познавателни и логически. Познавателни – усещане,

възприятие, представа. Логически – понятие, съждение, умозаключение.

Формите на мисленето са понятие, съждение и умозаключение!!!

Разликата между представа и въображение е, че при представата се

създават образи на неща, които сме възприели и са ни подействали, докато
при въображението създаваме образи на неща, които не сме видели
(извънземни).

Паметта включва запомняне, съхранение и възпроизвеждане.

Богинята на паметта е Мнемозина. Мнемоника е техника за добро

запомняне.

15
 Тема 4
Формите на мисленето са понятие, съждение и умозаключение.

Понятие – форма на мисленето, при която отделяме отделните предмети и

явления по някакъв общ признак, по нещо, което ги обединява.

Съждението е форма на мисленето, при която утвърждаваме или отричаме

признак на даден предмет.

Пример: Розата е червена. – утвърждаваме

Розата не е червена. – отричаме

В случая думата „роза“ е понятие (за бодливо растение с червени, бели и

други цветове), а „розата е червена“ е съждение (при което
утвърждаваме).

Всяко съждение се състои от субект и предикат. Субект е предметът или

обектът, за който говорим (роза), а предикат е признакът (е червена).
Съжденията биват частноутвърдителни, частноотрицателни,
общоутвърдителни и общоотрицателни.

Пример:

Някои рози са червени. – частноутвърдително.

Някои рози не са червени. – частноотрицателно

Всички рози са червени. – общоутвърдително

Нито една роза не е червена. – общоотрицателно

При частните съждения много често присъства думата някои, а при

общите – всички или нито един. Това е един от начините да ги различаваш
(щом е общо става въпрос или за всички или за нито един, а щом е частно
става въпрос само за някои).

Простите съждения се свързват в сложни с помощта на определени

връзки- конюнкция, дизюнкция, импликация и тъждество.

16
 - Конюнкция – и
- Дизюнкция – или
- Импликация – ако….то
- Тъждество – тогава и само тогава, когато

Те свързват простите съждения в сложни и определят истинността на

съждението.

Пример:

Уча и играя. – конюнкция

Уча или играя. – дизюнкция

Ако уча, то играя. – импликация

Уча тогава и само тогава, когато играя. – тъждество

Умозаключение – форма на мисленето, при която от едно или повече

съждения се получава ново съждение въз основа на определени логически
правила. Биват – индуктивни, дедуктивни и традуктивни.

Индуктивни – мисълта се движи от частното към общото. Пример:

Венера се движи около Слънцето. Юпитер се движи около Слънцето. Земята

се движи около Слънцето. Следователно всички планети от слънчевата
система се движат около Слънцето.

Дедуктивни – мисълта се движи от общото към частното. Те са обратни на

предишните. Пример: Всички велики учени са гении. Алберт Айнщайн е
велик учен. Следователно Алберт Айнщайн е велик учен.

Традуктивни – мисълта остава на същата степен. Пример: Пирин е по –

висока от Витоша. Рила е по – висока от Пирин. Следователно Рила е по –
висока от Витоша.

17
 - Закон за тъждеството – казано по друг начин съждението си остава
същото. Пример: Петя е сладка и симпатична. Симпатична и сладка е
Петя – и двете са еднакво верни.
- Закон за противоречието – не може да бъде вярно едното съждение и в
същото време да е вярно неговото противоречие. Пример:
Не може да бъде вярно, че Петя е сладка и в същото време да е вярно,
че Петя не е сладка.
- Закон за изключеното трето – от две противоположни твърдения,
едното по необходимост е вярно. Пример:
Петя е сладка. Петя не е сладка. – Със сигурност едното от двете е
вярно и отпада нуждата от трето съждение.
- Закон за достатъчното основание‘
- Закон за двойното отрицание – отрицанието на едно отречено
твърдение води до неговото утвърждаване. Пример:
Петя не е невнимателна. – От тук следва, че Петя е внимателна, защото
има две отрицания – не е и невнимателна. (Когато в едно съждение
употребим два пъти частицата не, то това означава да).

Формула, по която се определя самооценката на човек:

Самооценка = успехи/претенции !!!

Има два типа личности – интроверт и екстроверт. Интровертът е затвореният

тип човек, по – малко комуникативен. Екстровертът е отвореният тип човек,
който по – лесно комуникира с останалите.

Логика – в превод означава мисъл, слово, закон.

Бащата на логиката е Аристотел.

18
Понятието е форма на мисленето, която отразява общите и съществените
признаци на клас предмети. Понятията съдържат обем и съдържание. Обемът
се определя от броя на предметите, които са включени в него. Единични
(гр.София); общи (град) и нулеви (русалка, кентавър) – понятия, при които
няма реално съществуващи обекти. Обемът на понятието се нарича
денотат. Съдържанието на понятието се нарича конотат.

Съдържанието на понятията се разделят на конкретни и абстрактни.

Разликата е, че абстрактните понятия не можем да ги посочим (добро,
красиво, справедливо).

Отношения между понятията:

- Подчинени – обемът на едното понятие се включва в обема на другото

понятие, но не го изчерпва напълно.
Пример: плод – ябълка
- Кръстни – част от обема на едното се включва в обема на другото.
Пример: ученик – отличник
- Тъждествени – с две понятия се обозначава един и същи обект.
Пример: град София – столица на България
- Противоречиви – едното понятие съдържа частицата не
Пример: бяло – небяло
- Противоположни – понятия, значещи напълно различни неща.
Пример: бяло – черно

Матурата от 2008г. е подходяща за този раздел.

19
 Тема 5
Бащата на етиката е Сократ.

Етиката е наука за морала. Моралът е система от правила, които регулират,

контролират и оценяват поведението на човек в обществото.

Морал – нрав, прието поведение.

Моралът е нашата собствена оценка за това кое е правилно и кое е прието в

обществото.

За разлика от правото тук няма закони, които е задължително да следваме, а

се отдава значение предимно на нашата собствена представа. Затова етиката
до голяма степен е свързана и с възпитанието на човек.

Например в правото няма закон за оригването по улицата, но от гледна точка

на етиката това е неправилно, защото е неприето в обществото и се смята за
липса на възпитание.

Във философията на Сократ има два основни принципа:

„Аз знам, че нищо не знам“ и „Познай себе си“.

Според Сократ знаещият човек е добродетелят, добродетелният човек.

Основни категории на етиката са доброто и злото!

Цялото разнообразие от човешки нрави може да бъде сведено до добро и зло.

За Платон доброто е част от света на идеите. Като такова то е съвършено,

безкрайно и вечно. Доброто според него се отразява в света на хората (света
на сенките). Като всяко отражение то е непълно и неточно. Именно тази
непълнота на доброто е причина за присъствието на злото.

Имануел Кант е свързан с етиката. Етиката на Кант се нарича още етика на

дълга! Според него човек се ръководи от чувството си за дълг.

субстанция – самодостатъчност

20
Право

Министерски съвет – има ролята на изпълнителна власт. Изпълнителната

власт се упражнява от министерския съвет. Тя се дели на две – централна и
местна.

Народно събрание – има ролята на законодателна власт.

Жан Жак Русо въвежда собствена концепция за обществения договор. В нея

той разглежда проблема, който се поражда между общество – свобода.

„Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови“.

Според него несправедливият договор, при който силния стои над слабия,
трябва да бъде заменен с нов, според който да има равенство и справедливост
между всички. Това е т.нар. социален договор. При него има пряка
демокрация и всеки един човек сключва сам договор със себе си. Този
договор гласи, че законодателната власт е в ръцете на всеки един човек.

Седалището на Европейския съюз е в Брюксел.

България се присъединява към Европейския съюз през 2007г.

Седалището на НАТО е в Брюксел.

България е в НАТО от 2004г.

Седалището на Организацията на Обединените нации (ООН) е в Ню Йорк.

Организацията на Червения кръст се намира в Женева.

България е парламентарна република.

Функциите на държавен глава се изпълняват от президента.

Конституцията на Република България е от 1991г.

Депутатите са 240 на брой.

21