МИНИСТЕРСТВО НА ПРОСВЕТАТА НА РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

КОМРАТСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ

ФАКУЛТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНА КУЛТУРА
КАТЕДРА ПО БЪЛГАРСКА ФИЛОЛОГИЯ

Допуска се до защита
Протокол №__от "__"____2012 г.
И. д. зав. катедрата ____________
Малкова С.О.

ДЕЛОТО НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ - ВЕЛИКО И БЕЗСМЪРТНО

ДИПЛОМНА РАБОТА

Дипломантка:
Юна Ковач
студентка от IV курс
група БА-08

Научен ръководител:
д-р Л. В. Бойкова

Комрат - 2012

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД........................................................................................ 3
ГЛАВА ПЪРВА. Животът на св.св. Кирил и Методий............................ 7
ГЛАВА ВТОРА. Свещената дейност на Кирил и Методий...................... 17

2.1. Делото на Кирил и Методий...................................................... 17

2.2. Първата славянобългарска азбука....................................... 27

2.3. Разпространение и влияние на Кирило-Методиевата писменост

и книга в славянските земи...................................................... 38

ГЛАВА ТРЕТА. Първоучителите Кирил и Методий според Пространните жития и полимичните трудове на
Кирил........................................... 49

3.1. Символика и тълкуване на притчите и сентенции в житията на

св. Кирил и св. Методий.......................................................... 49

3.2. Полемични трудове на Кирил: беседи и прения с Иконобореца

Йоан VII, с мюсюлмани и юдеи................................................. 58

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.......................................................................... 73
БИБЛИОГРАФИЯ.......................................................................... 78
ПРИЛОЖЕНИЯ ......................................................................... 80

УВОД "Народното винаги е било оплодяващ

източник на всяко изкуство."

Р. Вагнер

Упованието в словото и в неговата непомръкваща светлина, жаждата за знание, нуждата от общуване -

това ли е съществения фактор довел до раждането на думите и буквите, до онази искрица - писмеността?
В забързаното ни ежедневие дори не се замисляме колко бедни бихме били без буквите, без книгите,
колко мрачно щеше да е съществуването ни. Именно чрез писмеността езикът се превръща в този
неугастващ пламък, който осветлява бъдното. Дали сме велики, дали сме побеждавали или губели - не е

1
това най-важното за един народ. Не е това най-важното и за мен. Да познаваме рода и езика си, да ги
тачим и обичаме - това е нашето призвание и то е и наше спасение. Без тях ние ще сме само бездушни
тела, които съшествуват, но не живеят и затова ние трябва да разнасяме и пазим езика и рода ни, където
и да идат, защото те са светлината в пълния мрак, светлина, която винаги ще ни показва пътя към
физическата и духовна свобода, светлина, която никога не ще угасне... И от тук идва въпросът - чие е това
дело на светлината? Това дело е постигнато благодарение на самоотвержения труд на Кирил и Методий.
Именно те ни дават възможност за духовен и културен напредък. Те събудили вулкан от духовни сили;
демонстрация на нравствената мощ на народа, самобитност и порив към знание и свобода. Техният
подвиг се причисли към държавната слава на България. Братята се превръщат с течение на времето в
знаме на славянската солидарност и дружба, в символ на българската просвета и културен напредък, в
бойна тръба, която призовава всички патриоти на борба за благото на своя народ.

Създаването на славянската писменост е звездният миг за България и българите, който става спасителен
и открива нови пътища за развитие. Братята от Солун обаче е трябвало да преодолеят много
препятствия. Техният път е белязан от победи и поражения, от възход и падения. Но всичко това в името
за една добра кауза - а именно за възникването на писмеността и единна вяра.

Темата на моята дипломна работа е актуална, защото делото на Кирил и Методий намери задълбочена и
многостранна оценка както в трудовете на българските учени, така и в тези на европейските. Тя има и
практическа значимост, може да се използва в областта на литературата и история. Тя има много
исторически факти, важни не само за историята на България, но също и в много европейски страни.
Дипломна работа съдържа анализ на житията на Св. Кирил и Св. Методий, което позволява да я
използват като литературен източник за изследовачите, учени, преподаватели и студенти. Всичко това
дава основание за осъществляване на настоящото изследване.

Обектът на изследването е просвещенската дейност на славянските учители.

Предметът на дипломна работа е делото на Кирил и Методий.

Целта на настоящата дипломна работа е да се изследва дейността на Кирил и Методий, да се установи

приносът им за развитието на българска култура; за влиянието на идеите за национална култура,
равноправието на езиците, неотменното право на всеки народ да създава култура и литература на свой
собствен език; за изграждането на Европа не само в рамките на религиозното (християнско) общение, но
също и за гражданското и културното единение.

За реализацията на тази цел е необходимо решаването на следните задачи:

1. Да се разкрият фактите на живота и дейността на Кирил и Методий,

същността на просвещенската идеология и нейното отражение върху педагогическата теория.

2. Да се установи разпространение и влияние на Кирило-Методиевата писменост и книга в славянските

земи.

3. Да се изяснят възгледите на светците чрез символика и тълкуване на литературните трудове за тях.

За постигането на дадена цел и задачите аз използвах различни методи на изследването, основните от

които са алитичен, специално исторически метод, изследване на монографични публикации и стати,
метод за обобщаване.

Моята дипломна работа състои от увод, три глави, заключение, библиография и приложения.

В първата глава се дават сведения за произход и биографични данни на Кирил и Методий.

Втората глава разкрива информация за делото на братята, неговото значение и влияние в славянските
земи. Тук се описва просветителска дейност на светците - мисиите, създаването на славянобългарска
азбука, превеждането на редица богослужебни книги.

В трета глава се анализират житията на св.св Кирил и Методий и полемичните трудове на Кирил.

Кирил и Методий са не просто създатели на първата славянска азбука, но и апостоли на вярата. А това
означава, че те проповядват автентичното и божествено Христово слово и отварят вратите на Истината
пред славянския народ. Самата азбука е средството, с което това слово се съхранява и придобива вечен

2
живот. Затова и мисията, и делото на светите братя трябва да се изучава и оценява от гледната точка на
светото тайнство на сътворяването на буквите и произнасянето на Божиите слова на славянски. В
различни епохи и обществени строеве делото на Кирил и Методий е служило на прогресивни и
благородни цели. С делото на Кирил и Методий първите български учени се втурваха смело в научни
борби; с техния пример възторжените възрожденски учители се бореха за българско училище и народна
просвета; техния празник не забравяха борците в най-трудни условия; с техните ликове под Самарското
знаме тръгнаха опълченците, за да си издигнат незабравим паметник на Шипка. На един цял народ,
пробудил се за нов живот, Кирил и Методий бяха вдъхновители, утешители, бранители, помощници. Те
бяха в сърцето и в душата на всеки патриот.

ГЛАВА ПЪРВА
ЖИВОТЪТ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

"Нека прославим светото име,

що се явило в нашето племе,

на тия наши славни свети

Солунски братя, Кирил и Методий." Биографичните факти за братята Кирил и Методий са възстановени от
историци и филолози от цял свят въз основа на източници, създадени в различни епохи, от автори с
различна народностна принадлежност и на различни езици. Всичко това ги прави несигурни и
фрагментарни, защото средновековните легенди, които свързват различни исторически личности. В
опитите за възстановяване на историческата истина за най-крупните фигури на средновековната култура -
Кирил и Методий изследователите анализират епохата и сравняват свидетелствата, получени от
легендите и от типично историческите източници.

Най-често изворите се разделят по езиков принцип в следните групи: славянски, латински и гръцки. За
най-важни като информация се смятат откритите през 1843 г. от руския учен Горски Пространни жития на
св. Кирил и св. Методий, наречени Панонски легенди. Те принадлежат към славянските източници и са
единствените, които представят цялостно живота на двамата просветители.

Най-ценни за съпоставка и изясняване на фактите от Панонски легенди се оказват източниците на

латински език. Кореспонденциите на папа Йоан VIII и на папа Стефан I са свидетелство за дейността на
светите братя сред славяните в Моравия и Панония. Надежден източник на информация са и писмата на
висшия римски духовник Анастасий Библиотекар до епископ Гаудерик Велетрийски и до крал Карл
Плешиви.

Какъв е народностният произход на семейството пространните жития не съобщават категорично, което е

причина да бъдат изказани няколко хипотези. Според една от тях братята са гърци.

Друга хипотеза защитава техния славянски произход, основавайки се на факта, че в Солун броят на
славянското население е значителен. Като доказателство се привежда и един пасаж от "Житието на
Методий", в който императорът се обръща към двамата братя с думите: "Вие сте солунчани, а всички
солунчани говорят чисто славянски".(Стойкова 1995: 58) Един несъмнено авторитетен източник - "Успение
Кирилово" сочи, че св. Кирил е "родом българин". В тази насока е и късното известие в един чешки
паметник от XIV в. (издание на Святовацлавския канционал от 1683г.), в който солунските братя са
назовани със славянските имена Църха (Кирил) и Страхота (Методий). Има различни сведения, които
предлагат данни за славянобългарската народност на двамата братя. Дългогодишният съратник на
Константин-Кирил - Климент Охридски, пише в съставеното от него Кратко житие, че Константин-Кирил е
българин (славяните в България тогава са наричани българи). В същото житие е отразено, че в двореца
на хазарския хаган Константин-Кирил заявява, че не произхожда от византийско семейство, че дядо му
принадлежи към приближените на чуждестранен цар, че този дядо е избягал в чужбина, където и
Константин-Кирил е роден. Тъй като по това време няма друга гръцка държава извън Византия и от всички
славяни само българите имат цар, следва да се заключи, че братята са потомци от второ поколение на
изгнаническо, невизантийско, високопоставено семейство, което някога е принадлежало към двора на
български цар. В тази връзка, интересен е и фактът, че използваното от Константин-Кирил наречие на
славянския език не е просто говореното в Солун, в Беломорска Тракия, а е и онова, употребявано на
североизток, отвъд Родопите, в Тракия - в земите на държавата България, извън чиито граници в тяхното
съвремие се намира Беломорието. Самите езикови особености на Константиновите съчинения и духът на
трудовете му са много близки до тези на Черноризец Храбър, за когото се счита, че принадлежи към
българския княжески двор.

3
Има и още една хипотеза, която до известна степен примирява първите две - приемането на смесения
произход. Тя се защитава от известните литературни историци Александър Теодоров-Балан, Йордан
Иванов и Юрдан Трифонов.(Маргаритов, Хофер 1989: 19) Предполага се, че майката на двамата братя
Мария е славянка. Главният аргумент на смесената хипотеза е високото словесно майсторство, с което е
направен преводът на Свещеното писание. В последна сметка, която и от изказаните хипотези да бъде
приета, няма съмнение, че целият живот и дело на двамата братя са тясно свързани с духовния възход на
славянството. Същевременно не може да се отрече, че те израстват и оформят своя мироглед в
пределите на Византийската империя, което до голяма степен предопределя характерът на тяхната
мисионерска дейност.

Семейството на двамата братя според житиеписеца на Методий е от добър и почтен род, отдавна познат
на Бога, на царя и на цялата Солунска област. Братята са граждани на Византийската империя и владеят
гръцки и българо-славянски език. Родени са в Солун - Методий около 815 г., а Кирил около 826-827 г.
(Приложение №1) Аристократичният произход на Кирил и Методий е безспорен. Тяхното семейство
принадлежи към влиятелните кръгове на тогавашното византийско общество. Бащата Лъв е друнгарий -
високопоставена военна и административна длъжност в държавната йерархия. Ранните извори не
споменават нищо за майката, а по-късните посочват нейното име - Мария, което говори за нейния
славянобългарски произход.

По-големият брат Методий, неговото светско име не е познато на историците. Методий е монашеското
име на по-стария от двамата братя. За първи път името се среща в Поменика на манастира Райхенау -
списък с имена за споменаване при богослужение. Предполага се, че името е собственоръчно написано в
този най-древен исторически документ.
Методий е едно от седемте деца в семейството. От познатите на изследователите източници за живота на
св. Методий не може да се определи точната година на неговото раждане. Предположенията на учените
са свързани с периода от 810 г. до 820 г. Най-обоснована е хипотезата за 815 година.

Знатният произход на Методий, неговите умения и образованост не остават незабелязани от императора.

В стремежа си да укрепи властта си сред славянските племена той назначава Методий за
административен управител на област, намираща се на север от Солун, по долното течение на реките
Струма и Брегалница. Методий прекарва десет години на служба като архонт на тази славянската област.
В продължение на десет години той изпълнява важни държавни задачи и се проявява като мъдър,
начетен и храбър предводител на славянското княжество. Дългият престой сред компактна славянска
среда го подготвят за бъдещата просветителска дейност.

По неизвестни причини той се оттегля от административната длъжност и се установява в манастира

"Полихрон", които се намира на планината Олимп, Мала Азия (в околностите на днешния град Бурса,
Турция). В този манастир Методий е монах, а по-късно и игумен. Историците предполагат, че манастирът
"Полихрон" е най-вероятното място, където двамата братя създават славянската азбука. Там се
"занимава усърдно с книгите", с което си спечелва авторитет сред монасите. Безспорно обаче житейската
съдба на Методий му позволява да натрупа богат административен опит, ефективно използван по-късно
във Великоморавия.

От 860 до 867 година св. Методий участва в различни мисии заедно с брат си Кирил - при хазарите, в
Моравия, в Рим и Венеция. По време на тези мисии те утвърждават християнството като религия и
славянското богослужение.

Константин е седмото дете в семейството, показва забележителни способности твърде млад.

Пространното му житие подчертава неговото преклонение пред Григорий Богослов, за когото написва
"Похвала" в стихове. Така се разкрива една интересна черта в неговия характер. Григорий Богослов е
едновременно ревностен християнин и дълбок почитател на античното културно наследство, убеден, че
античната култура има важно място в живота на християнина. Духовната близост, която усеща Константин
по отношение на Григорий Богослов, дава основание за извода, че и той също изповядва подобни
възгледи. А това безспорно трябва да се тълкува като знак за голяма духовна широта и интелектуално
превъзходство над тогавашните предразсъдъци.

Константин е светското име на голямата историческа личност, а Кирил е името, което приема 50 дни
преди смъртта си заедно с монашеския сан. Пряк източник за годината на неговото раждане не
съществува, но учените защитават хипотезата, че това се е случило най-вероятно в края на 826 година
или в началото на 827 година. Доказателствата за това са косвени - в Пространно житие на Кирил е
посочена точната дата на неговата смърт - 14 февруари 869 година. Житиеписецът уточнява, че тогава

4
Кирил е бил на 42 години.(Т.-Балан 1920: 78)

Той получи добро образование в родния град. От дете проявява изключителни интелектуални умения и
неговите знатни родители го определят за научното поприще. След смъртта на баща си Лъв той пристига
в Константинопол, в центъра на империята, в която е засилен интересът към светските знания, към
науката и литературата. Тогава Константин е на 14 години. Със съдействието на своя роднина,
споменатия Теоктист, който организира известната Магнаурска школа, където получават образованието
си царските деца и синовете на византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно
заведение във Византия, в което се изучават разнообразни дисциплини в две степени: тривиум и
квадривиум. Любознателният младеж постъпва в нея около 841 г . Като преподаватели в нея са
привлечени прочути учени мъже - Лъв Граматик и големият ерудит, познавач на античната литература и
философия Фотий. При тях той са кратко време усвоява т.нар. septem artes liberals (седемте свободни
изкуства), които включват почти цялото тогавашно познание.

Там Константин се запознава подробно с различни философски течения, изучава граматика, риторика,
астрономия, богословие и др. Неговите големите знания и начетеност в областта на светските науки
дават основание на неговите съвременници да го отличат с високото звание "Философ", с което са
почетени малцина учени във Византия. Философските и филологически дарби му спечелват слава и
всеобщо уважение в самата столица на империята. Славата не съблазнява младия Константин Философ.
Той отказва да сключи брак с девойка от знатен произход и приема да стане библиотекар на патриарха.
Пространното житие особено набляга върху склонността на Константин да изучава чужди езици. Това
също може да се тълкува като ценен знак за личния му мироглед. Антиномията ромеи-варвари, която е
важен елемент от византийското културно самосъзнание, силно ограничава изучаването на варварски
езици от имперския интелектуален елит. Доминира убеждението, че всичко ценно е написано на
класическите езици. Младият интелектуалец вижда в този стереотип преграда за личното си
усъвършенстване като споделя демократичното гледище за културната пълноценност на т.нар."варвари".

По-късно по не съвсем ясни причини напуска, приема най-ниското църковно звание "расофор" и постъпва
в манастира Клейдион. Малко по-късно, вероятно по поръчителство на патриарх Фотий, той постъпва като
преподавател в Магнаурска школа. През този период от живота му най-силно впечатление прави
невъзможността да се установи на едно място и постоянно търсене на нови поприща. В това ясно
проличава и една от основните му личностни характеристики: съчетаване на религиозното и
интелектуално усамотение със стремеж към обществена изява. Съвместяването на тези два
противоположни житейски пътища е заложено в убеждението му, че човешкото знание се нуждае от
практическо приложение в името на човешкото добруване. Богатството от исторически последици на
цялата му по-нататъшна дейност доказва правотата на тази житейска и научна позиция.

Проличава дарбата му да води полемични спорове по религиозни въпроси. Отличава се с високата си

ерудиция и с остроумието си на събора през 843г. при споровете с иконоборческия патриарх Йоан
Граматик, който е противник на почитането на иконите. В диспута между тях младият философ блясва със
своето остроумие, красноречие и точни знания и оборва аргументирано своя противник. Това става
причина византийската дипломация да му възложи важната мисия при сарацините (арабите) в Багдат при
халифа Мутавакил през 851 г. (или 855 г., според хронологичните корекции на Йордан Иванов ), когато е
само на 24 години. Тая мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мохамеданите.

В спорове с мохамеданските духовници Константин усъвършенства ораторската и полемичната си дарба.

Той получава възможност да се запознае и с източните графични системи - арабската и еврейската, което
задълбочава познанията му. Може да се предположи, че вижда и арабския превод на Библията, което е
възможно да го мотивира в решението за съставяне славянска азбука и за славянски превод на
Свещеното писание. След сарацинската мисия Константин заминава при по-големия си брат Методий в
манастира "Полихрон" в Малоазийски Олимп. Вероятно по това време и двамата започват да работят
върху създаването на славянската азбука.

От 860 до 867 година изпълнява различни дипломатически и религиозни мисии - при хазарите, в Моравия,
в Рим и Венеция. За целите на трета си мисия - тази в Моравия, където отива да помогне на княз
Ростислав за утвърждаване на християнството, Константин създава славянската азбука. По време на тези
мисии заедно с по-големия си брат създават книжовни духовни средища, чрез които се утвърждава
християнството като религия и славянското богослужение.

През месец декември на 867 година Константин, брат му Методий и техните ученици пристигат в Рим,
където са приети тържествено от папа Адриан II, който тържествено освещава славянските книги.

5
В същата година е една от най-значимите му публични изяви - диспутът във Венеция с привържениците
на "триезичеството", според които словото Божие може да се проповядва само на еврейски, гръцки и
латински. На обвиненията в ерес св. Константин-Кирил Философ отговаря с прочутата си защита на
славянски език, че Бог праща дъжд, слънце, въздух на всички народи еднакво и не е вярно признание
само на три езика, защото това повелява всички други народи да бъдат глухи и слепи.(Богородов 1963:
33)

Изтощен от напрегната работа и продължителните пътувания Константин-Кирил Философ умира на 14

февруари 869 г. в Рим. Скъсвайки със света той приема т. нар. схизма - висш монашески чин, а с него и
името Кирил.

След смъртта на Кирил през 869 година Методий се установява в Панония (днешна Хърватия) като папски
пратеник. Той води богослужението на славянки език, с което си навлича недоволството на немското
духовенство. През 870 година е обвинен, че проповядва незаконно в техния религиозен район, изправен е
пред църковен съд и прекарва три години в заточение. Със специална була на папа Йоан VIII той е
освободен от затвора през 873 година и заминава за Панония, а по-късно и за Моравия, където отново е
ръкоположен за епископ.

През 880 година противоречивото отношение на Рим към дейността на св. Методий отново се проявява и
той е изправен пред папския съд в Рим. Забранено му е да извършва църковна служба на славянски език
и е принуден да отстъпи от верността си към Константинополската църква. Той защитава правото на
използване на славянския език в богослужението и се завръща във Великоморавия, където полага
изключителни усилия за умножаване на славянската книжнина и превежда от гръцки на славянски език
почти всички библейски книги, сборник с църковни закони и др.

Св. Методий умира на 6 април 885 г. и е погребан във Велехрад, столицата на Великоморавия. Въпреки
че е подложен на непрекъснати преследвания от немското духовенство, той оставя завидно наследство от
преводни и оригинални трудове и подготвя около 200 ученици - свещеници, проповядващи християнската
вяра на славянски език. Изводи:

Многогодишните научни изследвания не реконструират напълно биографиите на славянските

просветители. От съчетаването на точни данни, разкази за легендарни събития и жанрови клишета днес
ние разполагаме с техните биографични образи. Някои от фактите са напълно потвърдени, други се
приемат с известна условност, а трети все още окачват своето категорично доказателство.

Но едно е ясно точно, че светите братя са живели тежък живот. За краткото время на живота им те
изпълнели нацяло мисията си на тази земя. Те живеяли не за себе си, а за бъдещето, за историята, която
сами направили и която подпомага на бъдещи поколения да я продължават. Когато Кирил казва в
предсмъртната си молитва: "Не бях, бидох и съм во веки!", той не мисли за бъдещо земно величие, за
вечен живот сред хората. Той мисли за вечния отвъден свят, където отиват душите, както учи
християнската религия. Тези негови думи обаче станаха пророчески, придобиха друг смисъл. Константин-
Кирил предсказа своето безсмъртие сред хората на земята. Със своето дело той и Методий останаха во
веки в свята на живите паметта и почитта на всички поколения.

На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и
тържествено чества паметта на тяхното равноапастолско и просветителско дело. В този ден по традиция
се обръщаме към духовните извори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с
подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици дава
на славянските народи светлината на Евангелското слово чрез писменост на роден език и познание на
Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. Богослужебната прослава и
молитвеното възпоменание на светите братя има смисъла за непрестанно възвръщане към извора на
Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите.

ГЛАВА ВТОРА
СВЕЩЕНАТА ДЕЙНОСТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

2.1. Делото на Кирил и Методий

"Слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят буквеното слово"

6
"Проглас към Евангилието"

от Константин-Кирил

Значението на делото на братята Константин-Кирил и Методий отдавна е извън рамките на българската

история. То е сложило своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация. Създаването
на българо-славянската азбука е едно от най-забележителните и най-важни събития в историята на
човешката култура изобщо. Малко са оригиналните писмени системи, имали добрата историческа съдба
да останат живи и употребяеми, подобно кирилицата, която се запазва до XXI век. С добрите изгледи да
остане векове наред актуална.

Къде и как започва дейността на Кирил като просветител на славяните? Търсейки нейното начало,
изследователят несъмнено трябва да спре погледа си върху близките на Византия български славяни.
Кирил и Методий, развили толкова обширна, дълбока и упорита дейност сред славяните, не са могли да
не получат подтици, знания и опит от най-близките славяни - от славяните, които са съставяли основната
маса от населението на България.

Делото на братята, което съхранява името им в историята - на просветители на славяните, е било

подготвено от разнообразна и значителна дейност: от миссии в по-близки и по-далечни страни, от
идеологически битки, от богата литературна дейност, извършена на гръцки език, от работа в областта на
филологията. Необорим довод за това, че началото на Кирило-Методиевата дейност трябва да дирим
сред българските славяни, представя езикът на Кирило-Методиевите славянски текстове тоя език е
старобългарски, езикът на българските славяни. Наистина, обикновено се казва, че Кирил и Методий
употребили българо-славянския език за своето книжовно дело, защото познавали тоя именно език като
солунци или бидейки солунски славяни. Но езикът на Кирило-Методиевите текстове е от такова естество,
че не можем да го мислим за стихийно овладян и употребен като книжовен, до него се е стигнало след
известна работа в средата на българските славяни.(Георгиев 1981: 12)

Кирил и Методий са били между най-образованите хора в съвременна Европа. Особено се слави със
своята образованост по-младият от братята - Кирил. Твърде млад още Кирил бил изпратен от
управниците на Византия със специална мисия у сарацините, в Багдатския халифат. Оценявайки по
достойнство качествата му, византийският император изпраща Кирил на църковна и дипломатическа
мисия при сарацините (арабите) с думите: "Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против
нашата вяра? Понеже си служител и ученик на св. Троица, иди и им се противопостави!".

Кирил тръгва по онзи път, по който да защити българския народ, тяхнатата вяра. Тук философът се
изправя срещу високообразовани опоненти. Изправен пред онези хулители, които сочейки българи с
пръст, говорят: "Че как вие, християните, които вярвате в единаго бога, го превръщате на три, казвайки, че
има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос
и да ни оборят!"(Прослава на Кирил и Методий 1963: 23) Тази мисия има както богословски, така и
политически цели. От една страна Константин Философ трябва да защити християнското учение за
Светата Троица, а от друга да уговори размяната на пленници. От житието му проличава, че в диспута с
тях се разисква не само въпросът за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за
отношението към мира, за изкуствата. Водят се разностранни диспути, но боравейки мъдро и умело със
словото, той спечелва доверието и уважението на арабите и защитава авторитета на Византия и
християнството. Словото е най-доброто оръжие, с което той защитава своята позиция, своята родина и
самия себе си. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечел.
Според житиеписеца, Константин-Кирил ги наддума по всички въпроси, така че те му се чудят, изпадат в
удивление. От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да
обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар-слово и отлична
подготовка, включително и на Корана. Така Константин-Кирил сломява противниците си сарацини и умело
защитава авторитета на държавата, която го е изпратила.

По-важна е втора една мисия - в Южна Русия. Константин-Кирил е принуден да тръгне на път отново като
мисионер. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави - Арабския халифат и
Византия, Хазария е притеснена от тяхната политическа и идеологическа експанзия. В стремежа си за
самосъхранение, хаган Булан и неговите сановници приемат през 730 г. еврейската религия, като в
резултат Хазария се оказва една извънредно пъстра в етническо и религиозно отношение страна.
Населението й се състои освен от хазари, още от славяни, прабългари и други племена, разделени на
евреи, мохамедани, християни, езичници. Двата й големи съседа правят непрестанни опити да наложат в
Хазария собствената си религия. Това кара хазарският хаган да се обърне официално към Византия и да
постави ултиматум, че ще се присъединят към тяхната вяра, ако те изпратят такъв мъж, който успее да

7
обори сарацините и евреите. Задачата да разясни идеята за Светата Троица отново е възложена от
Михаил ІІІ на Константин-Кирил. При тази си мисия Константин-Кирил взима със себе си брат си Методий.
По пътя си за Хазарската страна двамата спират в град Херсон, разположен на западния бряг на
Кримския полуостров, където Константин-Кирил се подготвя за бъдещите дискусии и изучава еврейски
език. Тук той намира и мощите на папа Климент Римски, което по-късно ще го направи популярен в Рим.
От Херсон братята продължават с кораб за хазарската земя. В Хазария Константин-Кирил спори предимно
с евреи в присъствието на хагана. Диспутът се води отново по въпроса за Светата Троица, но и по ред
други религиозни въпроси, като зачатието на Богородица, обрязването, поклонението на иконите. След
втория ден на дискусиите Константин-Кирил вече има на своя страна хазарския хаган и неговите велможи.
На третия ден разговорите продължават, но в друга форма. Хазарите поставят въпроси, на които
пратеникът на Михаил ІІІ отговаря чрез притчи. В диалога вземат участие и мохамедани. Философът се
справя брилянтно и спечелва окончателно хазарските големци, които са готови да признаят християнската
вяра за единствено основателната и заслужаваща пълно доверие.

Тази мисия открива нови прояви на богато надарената личност на Кирил. По време на мисията се
проявяват изключителния филологически талант на Кирил. Тук той намира евангелие и псалтир на
някакъв загадъчен "рушки език". След като отделя гласните от съгласните, той започва бързо да чете.
Способността му да усвоява чужди езици, помага на Кирил в споровете със своите опоненти. За успеха му
в тази мисия ясно говори писмото на хазарския каган до византийския император: "Господарю, изпратил
си ни такъв мъж, който ни обясни чрез слово и примери, че християнската вяра е света. И като разбрахме,
че това е истинската вяра, заповядахме да се покръстят самоволно...ние всички сме другари и приятели
на твоето царство и сме готови да ти служим, дето поискаш."(Кириловото пространно житие)

В тоя период от живота си Кирил участвва дейно в литературния живот на Византия. Може да се каже, че
с произведенията си той има право да заеме високо място в литературата на средновековна Европа. Той
написва - на гръцки език - лирически произведения (молитви), агиографски произведения, омелически
произведения, стихотворни произведения. Прави и един превод от еврейски на гръцки, който
свидетельствува за неговите филологически интереси. По-късно тези произведения са били включении в
младата старобългарска литература от Методий.

След успешните мисии при сарацините и хазарите, за двамата солунските просветители следва най-
важната в живота мисия - Моравската мисия, в която те могли да разгърнат всичките свои огромни сили,
своите способности, опит и познания. На славянството Кирил и Методий посвещават целия си по-
нататъшен живот. Във връзка с нея е осъществено делото на живота им - създаването на славянската
азбука.

Моравската мисия е предизвикана от моравския княз Ростислав, който намисля да освободи земята си от
чуждата, немско-латинска, църковна и просветна пропаганда, проправяща път за владичеството на
германските феодали, и да славянизира църквата, като създаде славянско духовенство и славянско
богослужение върху основата на една славянска писменост. За да осъществи своя замисъл, той отправя в
862 г. молба в Цариград да му бъдат изправитени учители и духовници, които да проповядват
християнското учение и да извършват богослужението на славянски език. Византийските управници,
удовлетворявайки молбата му, изпращат в Моравия Кирил и Методий, изтъкнати вече като мисионери и
работили сред славянството.

Кирил и Методий пристигат във Велехрад, столицата на великоморавския княз Ростислав през есента на
863 година. По искане на княза те са изпратени от византийския император Михаил III, за да проповядват
словото Божие на славянски език. Тук те работят три години и създават първата славянска книжовна
школа. Зовали се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм
славянска църква и училище, да увеличават фонда от славянски книги, освоите на кайто са положили още
в родния си край.

Отправяйки се на моравската мисия, двамата братя имат зад гърба си опита от разпространението на
християнството и пълната представа за опасностите, които крие неговото проповядване чрез гръцките
богослужебни книги. Като добър познавач на сложната богословско-философска система на
християнството Кирил си е давал сметка, че нейното усвояване може да стане само на разбираем, роден
език. В изпълнението на тази мисия се открояват не само блестящите му лични качества, но и най-
хубавите страни от неговите идейни и морални позиции. Константин Кирил Философ и Методий
извършват едно гениално дело, което решава съдбата на славяните в бъдещите векове. Безспорно
техните книжовни усилия са подчинени на една основната задача - да се обвърже здраво славянският
свят с християнското учение. За постигането на тази задача са нужни две неща - азбука на език, който да
бъде разбиран от хората, и книги, които да служат на църквата. Затова е толкова важно славяните да

8
имат своя азбука и свои книги - защото азбуката и книгите прокарват преки пътища до божието слово,
правят го достъпно за ума. След най-важната им мисия, Кирил и Методий се отправят към Византия. Но
поради политическите събития там те са принудени да променят пътя си - насочват се към Рим. На път за
Рим те участват в църковен събор във Венеция, където се срещат очи в очи с представителите на
триезичната догма, които смятат използване на други езици за ерес. Никой не могъл да разбере че
хората, пишещи и говорещи на тези други езици, не разбирали нищичко от проповедите на латински или
гръцки, още по-малко на еврейски. Не могъл да го разбере нито римският папа, нито и цариградският
патриарх. Преборил се с думи, а не с оръжие срещу тях Кирил отхвърля категорично обвинението в ерес с
висоми аргументи.

Речта във Венеция е една от най-хубавите речи на Константин Кирил Философ. Тя откроява
богословската му ерудиция, научните познания, ораторско майсторство и загриженост на народната
съдба. Обявявайки се против една консервативна традиция, Кирил се издига високо над своето време и
се нарежда сред най-светлите умове на човечеството. Зад тезата на триезичниците той открива
застрашените интереси на немското духовенство, а не догматичен спор. Оттук идва остротата и
смелостта, с която защитава правото на славянските народи да имат свой език и писменост.
След успешния изход от диспута братята се насочват към Рим, където папа Адриан II ги приема
тържествено. Така делото на двамата братя, започнато от европейския християнски Изток, получава
своето одобрение от престола на западното християнство, а солунските братя се превръщат в най-прекия
смисъл на думата в мисионери между културите на европейския континент.

Да, но идва момента, в който да зададем въпросът - Къде е дългоочакваното нещо, божието нещо -
азбуката?

Най-голямото творческо дело на двамата братя е създаването и утвърждаването на славянската азбука.

Това е истински културен подвиг, бележито постижение в дотогавашната история, пред което всеки се
прекланя. Коя е годината обаче дала онзи светъл пламък в душите на хората, онова зашеметяващо
начало? Това дело е замислено далеч преди Моравската мисия от двамата братя, вероятно след като
Кирил се завръща от първата си мисия при сарацините и се установява в манастира Полихрон. След
дълги изследвания обаче се приема, че славянската азбука е създадена през 863 година. Тя отразява
особеностите на българския диалект, съхранен отчасти и до днес. Създаването на писмеността е плод от
убеждението на двамата братя, че всеки народ има право на своя култура и свой роден език. В началния
период славяните познават две азбуки - кирилицата и глаголицата. Ако внимателно вникнем в
достигналите до нас книжовни паметници, с изненада ще установим, че Константин-Кирил като че ли на
два пъти е създавал азбука за славяните и е превеждал избор от евангелските и богослужебните книги от
гръцки на славянобългарски език. Най-древните славянски надписи и книги са написани с две азбуки -
глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви, поне на пръв
поглед.

Доскоро мнозина приемаха, че "по-старата" - глаголицата е лично творческо дело на Константин-Кирил, а

кирилицата е възникнала по еволюционен път или е създадена по-късно от книжовниците на Симеонова
България, най-вероятно от Климент Охридски.

Глаголицата съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му

буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са
оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е
символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява
безкрайността, вечността на Божеството. То, явило се в три образа - Бог, Син и Свети Дух - няма начало,
нито край. Така глаголицата с тези три основни знака-символи се явява своеобразна възхвала на Бога,
Който дарява всичко на хората. Глаголицата е оригинална графична система, която се състои от 38 букви.
Тя отразява много точно звуковите особености на старобългарския език. Съдържащите се в нея знаци Ж,
Ч, Ш, Ъ и двете носовки, които липсват в латинската и гръцката азбуки, показват, че тя се придържа към
особеностите на славянския език.

Не е от огромно значение коя азбука е възникнала първа. Важното е, че вече има с какво да се пише и
чете. Както Прометей от старогръцката литература разкрива огъня, без който не може да продължи
пълноценно живота на земния жител, така и Кирил дава нещо на хората, без което не могат, а именно
четмо и писмо.

Създаването на славянската азбука е кулминационната точка в развитието на славянската писмена

култура. Тя е отговор на една историческа необходимост. Нека отново припомним "За буквите" на Храбър,
където ясно личи, че славяните отдавна търсят пътища за създаване на писмо, което да задоволи техните

9
всекидневни и религиозни потребности. Като изход от положението, като израз на върховната "милост"
към човешкия род, бог изпраща Кирил. Азбуката на Кирил следователно е щастлив завършек на дълъг път
на търсене и лутане. С изнамирането на азбуката започва нова ера в живота на славянския род. Важно е,
че покръстените славяни са осъзнали необходимостта от своя писменост, че вече се стремят към
обособяване от господствуващите на времето култури и създаване на собствена култура.

И ето ние вече имаме нещо, с което можем да наречем народ.

Да но идва и момента, в който народа се изправя пред един основен проблем - богослужебните книги са
на други, непознати и трудни за разбиране езици. С новата азбука Кирил и Методий започват да
превеждат. Преводът на богослужебни книги е също така един забележителен подвиг на двамата братя.
Тази работа се оказва обаче доста трудна, защото първо възникнал езикът, който беше книжовно не
обработен. Въпреки трудностите по отношение на писмеността двамата братя се справят отлично със
задачата. Кирил и Методий превеждат т. нар. Изборно евангелие (избрани евангелски текстове за четене
в неделни и празнични дни), Хризостомовата (Златоустовата) литургия. Служебник (молитви и четива за
различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. При превода на Избраното евангелие Кирил
проявява качества на дълбок познавач на българската народна реч от IX в., на прекрасен стилист и
необикновено умел преводач. Със своите езикови и стилни качества първият превод на апракоса (избрани
части от евангелието) от Константин-Кирил остава ненадминато майсторско дело в цялата
старобългарска литература; както казахме вече, в цялата по-късна старобългарска литература, няма
произведение, което така ярко да блести със своите езикови качества като преведените от Константин-
Кирил евангелски четива. Създадените при превода неологизми убедително свидетелстват, че за Кирил и
Методий българо-славянския език е не само близък, но определено майчин. Постиженията в развитието
на езика, талантливо предаденото значение на абстрактните категории, показват, че двамата братя са
гениални преводачи.

Създаването на славянска писменост и превеждането на редица богослужебни книги от св. Кирил и

Методий е от огромно значение за цялостния исторически път на България като един от най-важните
фактори за съхраняването на националната идентичност. След тяхната смърт, учениците им успяват да
съхранят сътвореното и да продължат мисията през вековете. Кирило-Методиевото дело е и най-
големият принос на българите в европейската и световната култура. Затова и кирило-методиевото дело
се изучава толкова обилно през годините. Мнозина се доверяват на онези преписи на различните по жанр
творби свързани с името на Кирил, героичните борби на двамата братя и техните последователи за
независимо културно развитие. Те са разказвали за онзи забележителен век, когато българският народ,
въоръжен с "буквеното слово", с порив за нов живот е крачил към възход. Тези творби крепели у
поробените българи славянските чувства, събуждали патриотична гордост.

Възникват и две големи книжовни школи в Преслав и Охрид, а именно Преславската и Охридската
книжожна школа. В тях освен преводна литература се създават и първите български оригинални творби -
служби, жития, похвални слова. Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България,
основана от княз Борис I през 885 или 886 година. Тя е най-важният литературен и културен център в
България и в целия славянски свят. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са
Наум Преславски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. Начело на Охридската
книжовна школа застава прекият ученик на Кирил и Методий Климент Охридкси. Своето безгранично
преклонение пред първоучителите той изразява в похвални слова. В тях определя делото им като нова
ера в живота на славяните. Двете похвални слова - "Похвално слово за Кирил" и "Похвално слово за
Кирил и Методий", са създадени, за да изразят високата оценка на всички съвременници и ученици за
делото на светите учители.

Климент Охридски представя Кирил в "Похвално слово за Кирил" като личност, на която дължим
"златозарните букви", като личност , която "изгря на земята като слънце, посвещавайки ни целия свят...".
Кирил е и ще остане за нас един изключителен човек, дал ни много - словото. Именно затова и Климент
Охридски е посветил една от най-силните, най-поетичните възхвали в старобългарската литература.
"Похвално слово за Кирил" е изпълнено с огромно почитание към светеца. Климент създава идеализиран
образ на славянския първоучител: рожба на светлината на християнството, верен последовател на
Христос и апостолите. Личността на Кирил е надарена с всички християнски добродетели: непоколебима
вяра и християнска ревност, отдаване на славянската кауза, ум, добър нрав. Климент възприема своя
учител като образец за подражание.

В "За буквите" на Черноризец Храбър с чувство на заслужена гордост разкрива величието на дело на
двамата братя. Авторът в кратко, но силно и убедително слово успява да развенчае противниците на
писмеността, да защити правото на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като

10
съвършено творение на официално признати светци. Черноризец Храбър е горд с таланта на Кирил.
Светостта на Кирил и Методий прави свято, безсмъртно и делото им.

Писмеността - благодарение на нея българи и славянските народи имат книгите, именно тя е техният
"прозорец към света", техните души, сърца, чувства и мисли. Чрез това писмено дело, Кирил и Методий
дадоха на българите най-голямото богатство, което могат да притежават. Азбуката е тяхната уникалност,
която ги отличава, точно тях - малка, но горда прашинка в безкрая. Благодарение на азбуката им те не са
онзи бездушен народ, а народ, които би могъл само да се гордее. Всеки трябва да помни, че българи са
велик народ, с велика история, с велико минало, с велики предци!

2.2. Първата славянобългарска азбука

"Затова славянските букви са по-свети

и по започит, защото свят мъж ги е създал,

а гръцките -елини езичници."

"Сказание за буквите"

от Черноризец Храбър

Вече е невъзможно да се пренебрегват многобройните доказателства, че Константин-Кирил Философ е

създателят на първата азбука, съответстваща до съвършенство на фонетичното богатство на
славянобългарския език. При създаването на своята азбука Константин-Кирил изпъква като отличен
фонетик.

Константин-Кирил Философ е бил човекът, притежаващ в излишък дух и способности за този велик
културен подвиг, притежавал е качества на смел и непреклонен борец за прогрес, културна самобитност и
равенство между народите.

Съществуват различни хипотези за създаването на славянската азбука. Съгласно една от хипотезите,

Константин-Кирил с помощта на брат си Методий още през 855 г. в манастира Полихрон в Мала Азия
създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия, кръщаването на големи маси българо-
славянско население по долината на река Брегалница в Македония. Възможно е наистина двамата братя
да са били дори и в България, където са проповядвали християнството на българо-славянски език и са
прокарали онзи път, по който тръгват по-късно учениците дошли тук обратно при бягстовото им през
Моравия.(Георгиев 1981: 59)

Според други учени, Константин-Кирил Философ е създателят на кирилицата (855 г.), а глаголицата е
творение на преследваните Кирило-Методиеви ученици. Господстващо сред учените обаче е
разбирането, че още през 855 г. в манастира Полихрон Константин-Кирил и Методий започват
подготовката по създаването на графична система, отразяваща точно особеностите на славянския език,
който те познават - българо-славянския(старобългарския) - и това е глаголицата, като окончателно я
завършват през 862-863 г.(Приложение №2) Днес се смята, че Кирил създава първата славянска азбука и
тя е глаголицата.

Произходът на кирилицата е лесно установим.(Приложение №3) От нейните всичко 43 букви 24 са били

направо заети от гръко-византийското уставно писмо, като и в славянската азбука са запазили напълно
своя графически образ. По правило в кирилицата цифрово значение имали само буквите, заимствани от
гръцкия алфавит, запазвайки същото цифрово значение, както и в гръцката цифрова система (изключение
били само "дзело" = 6, "чрьвь" = 90 и "ци" = 900).

Не е трудно да се установи произходът и на останалите 19 букви, които съответстват на специфичните

звуци на славянобългарския език, отсъстващи в гръцкия. (От новосъздадените букви 15 са поместени в
края на кирилицата, като само четири: "боукм", "Живете", "дзело" и "оукъ" са примесени сред
заимстваните букви.) От новосъздадените кирилски букви четири са получени чрез графическото
видоизменение на букви от гръцката азбука: "Веде", "юс малък", "юс голям" и "дзело"; три са заимствани
от еврейския алфавит, като графическият им образ е изменен, за да съответства на общия стил на
кирилицата: "ци", "чрьвь" и "ша"; осем са съчетания от други букви или части от букви от самата кирилска
азбука .

11
Неясен е произходът само на буквата "ж" - "живете". Буква с подобен графически образ липсва в
известните азбуки на IX в., които създателят на кирилицата е могъл да има предвид. Затова пък
изобилства като единичен знак или в състава на кратките надписи върху строителни материали от Плиска,
Мадара, Преслав и др., или върху стените на скалните манастири и живелища от с. Мурфатлар (дн. с.
Бесараби), кюстенджанско (Сев. Добруджа) и от други места по българските земи, неразчетени и досега.
Вероятно знакът "Ж" е бил соларен знак, символ на слънцето, на живота въобще, в тайнствената
средновековна писменост по нашите земи, отдавана от мнозина на прабългарите. Възможно е този знак
да е бил възприет в кирилицата от българската народна традиция за буквата "Живете" (2 л., мн. ч., сег.
Вр. на глагола "Жить" - "Живея"). Невероятно е тази буква да е била заета чак от етиопския алфавит -
обърната буква "джанджи" (Фортунатов, Селищев 1951: 64); едва ли този алфавит е бил известен на
Балканския полуостров. Нова, оригинална азбука ли е кирилицата? Безусловно, да. За ново писмо се е
приемал гръцкият алфавит, въпреки че към възприетите от гърците 20 финикийски букви (с известна
несъществена промяна на графиката им) са прибавени още 4 нови букви, и те получени чрез графическо
изменение на финикийски букви. Нов алфавит е бил и класическият латински, който чрез етруския
възприема от западногръцкото писмо 19 букви, към които е прибавена само буквата "G", очевидна
трансформация на западногръцката буква "С" "Г". Срещу възприетите от кирилицата 24 гръко-византийски
букви (от тях шест напълно ненужни за предаване на славянска реч: "омега", "кси", "пси", "тита" и две от
кирилските три "и"-та, запазени само за правилния изговор на непреводимите гръцки думи, предимно от
църковно-литургичен характер) са прибавени нови 19 букви, непознати на гръцкия алфавит, които
съставляват повече от 44% от кирилския буквен състав.

Възникнала ли е кирилицата по еволюционен път? Като систематизирана азбука - едва ли.

Исторически факт е, че в многонародностната българска държава (до 893 г.) официален държавен език е
гръцкият, официалната писменост е гръцката. Няколко десетки прабългарски каменни надписа,
значителна част от които имат официален характер, свидетелстват, че гръцкото писмо е използвано за
приблизителното предаване на отделните тюрко-български думи в тези надписи. Притежаваме известието
на Черноризец Храбър, че и славянската реч във връзка с постепенната християнизация е била
предавана с "римски" (латински) или гръцки букви приблизително, "без устроение" .

Имаме изрично свидетелство, че Константин-Кирил Философ е познавал опитите да се превеждат

евангелски и богослужебни книги от гръцки на славянски език. В неговото Пространно житие се съобщава,
че в кримския Херсонес по време на Хазарската мисия (859 - 860 г.) Константин-Кирил намерил евангелие
и псалтир, "написани с руски букви", и срещнал човек, който говорел на "тоя език", близък до неговия
роден славянобългарски говор от Солунско. Това означава, че в последното византийско владение на
кримския полуостров - Херсонес, са били преведени тези основни книги на християнската литургия от
гръцки на славяноруски с гръцки букви "без устроение", за нуждите на евангелската проповед сред
източните славяни. Вероятно подобни опити са били направени и на Балканския полуостров, известни на
Константин-Кирил преди мисията при хазарите.

Освен известието на Черноризец Храбър, доказателства за известна еволюция по посока към кирилицата
(приблизителното предаване на славянска реч с гръцки букви) са заимстването на всичките 24 букви на
гръцкия алфавит, включително и шест несъответстващи на звуците на тази реч, както и че гръцките букви
запазват цифровото си значение и в кирилската буквено-цифрова система (с вече посоченото малко
изключение). Създателят на систематизираното кирилско писмо е трябвало да се съобрази с известна
писмена традиция.

През втората половина на IX в. обаче кирилицата се явява на историческата сцена като буквена система,
еднакво прилагана навсякъде, до съвършенство съответстваща на звуковата система на
славянобългарския език. Такава съвършена систематизация може да бъде творческо дело на една
личност, разпространявана от един център.

Произходът на глаголицата поставя значително по-сложни проблеми. Неповторимият, стилизиран облик

на глаголическата буквена система я прави неприличаща на никоя от известните азбуки на IX в., когато
несъмнено е възникнала. Поради това нейният първообраз е трудно установим.

Въпреки графическото своеобразие на глаголическите букви много учени, между които световноизвестни
светила на науката, през последните сто и петдесет години упорито са търсили нейните прототипи в други
азбуки. Надали има друг алфавит в световната културна история, за който да са били създадени толкова
много хипотези, повечето от които имат за свой поддръжник само създателя си или един-двама негови
ученици.

12
Понастоящем постепенно взема връх в световната наука хипотезата, съгласно която глаголицата е
индивидуално творение: дело на една личност, респ. на група люде, намиращи се в много близко
сътрудничество. Първият вариант на тази хипотеза разработва в своите трудове големият наш учен акад.
Е. Георгиев, който приема, че творец на глаголицата като "нова, оригинална славянска азбука" е
Константин-Кирил Философ, създал я въз основа на "Възникналата по еволюционен път кирилица" за
нуждите на неговата Моравско-Панонска мисия. Съгласно втория вариант на същата хипотеза, създаден
през втората половина на XIX в. от руските учени И. И. Срезневски и А. И. Соболевски, поддържан през
първата половина на този век от съветския учен К. Ф. Карски, а понастоящем от В. А. Истрин и др., творци
на глаголицата са учениците на Кирил и Методий, останали в Моравия след смъртта на св. Методий и
разгрома на делото на Братята-първоучители, респ. Върнали се обратно в Моравия, след като гоненията
на славянската книжнина в края на IX или в началото на X в. "поутихнали". Преследваните Кирило-
Методиеви ученици създали глаголицата, вместо и въз основа на създадената по-рано от Константин-
Кирил Философ кирилица, тъй като последната, като твърде прилична на византийското писмо, била
особено яростно преследвана "от съперничащото с Византия немско католическо духовенство"(Истрин
1965: 57).

Освен признанието на глаголицата като индивидуално творение, в двата варианта на разглежданата

хипотеза се приема, че тя произхожда от кирилицата.(Приложение №4)

И действително, глаголицата е изкуствено създадена буквена система. Създателят (създателите й?) са

творили буквите й с едни и същи елементи (еднакви геометрични фигурки), с чувство за стил и симетрия.
Първата буква "азъ" по форма е кръст, за да се внуши, че просветата е богоугодно дело. Глаголическите
букви "иже" и "слово" представляват симетрични съчетания на кръг с триъгълник, очевидно иконоподобни
символи, тъй като са влизали в състава на името на Исус. В глаголицата, за разлика от кирилицата,
цифрово значение имат буквите по азбучен ред, без значение дали съответстват на звуците в гръцката
или славянската реч. Ненужните за славянския език гръцки букви от шест в кирилицата са намалени на
четири в глаголицата - без "кси" и "пси". Всичко това свидетелства за индивидуално творческо дело.

Много резултатна е и хипотезата за влияние на кирилицата (до известна степен и на латиницата) върху
глаголицата.

По този начин формата на всички 40 букви на глаголицата може да бъде задоволително обяснена, без да
е необходимо да се търсят паралели в скандинавските руни (Я. Хануш), в иранското писмо (В. Ф. Милер),
в кипърското слогово писмо (Н. А. Константинов), в "магическото гръцко писмо"(А. Ф. Вишнякова, М. Коен)
и т.н., за чието съществуване славянските просветители от IX в. надали са имали някаква представа.

Формата на 25 глаголически букви (11 букви за предаване на звуци, еднакви в гръцкия и славянския език,
и 14 букви за предаване на специфичните звуци на славянската реч) може да бъде обяснена като
подражание на принципа на постройката или като стилизация на формата на съответните кирилски букви,
а формата на 6 други глаголически букви - като стилизация на съответните латински букви. Три
глаголически букви - "азъ", "иже" и "слово" представляват изкуствени символи; четири -"иеры", "иерь" и
първоначалните глаголически "юсове" - самостоятелни фонетични лигатури, а две - "земля" и "ижица" -
самостоятелни сложни графически композиции (Истрин 1965: 43).

Коя от двете славянски азбуки или и двете последователно е създал великият Константин-Кирил
Философ? От достигналите до нас извори задоволителен отговор на този въпрос дава само "Сказание за
буквите" от Черноризец Храбър: "След това Човеколюбецът Бог, който урежда всичко... изпрати му (на
човешкия род) свети Константина Философа, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им
състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч." Това
изключително ценно известие може да се отнася единствено за кирилицата, в която действително част от
буквите са заети от гръцкия алфавит без изменение на графиката им, а другите са новосъздадени или
възприети от еврейската азбука за специфичните звуци в славянския език, като се спазва общият стил на
гръко-византийското уставно писмо, "образеца" за кирилските букви. В някои от преписите на "Сказанието"
са посочени и точните числа - 24 букви, подобни на гръцките, и 14 букви - за специфичните славянски
звуци, което тонно съответства на буквения състав на кирилицата към края на IX в.

Възможно ли е било в 855 г. Константин-Кирил Философ да се отправи за мисията си сред българските

славяни по р. Брегалница с "нова, оригинална славянска азбука", невиждана от никого дотогава?
Възможно ли е било да пренебрегне почти двувековната традиция по българските земи да се пише на
тюрко-български и славянобългарски език с гръцки букви, приблизително, "без устроение"? Утвърдително
на тези въпроси може да отговори само човек, който дръзне да счете, че Константин-Кирил самоцелно е
оригиналничил, че е тръгнал единствено за своята лична прослава. Ако е било така, А. С. Будилович го е

13
казал без заобикалки, Константин-Кирил би заслужил прозвището "по-скоро фокусник, отколкото
философ". За всеки, що-годе запознат с живота и делото му, е ясно, че подобни съмнения за скромния,
сериозен и целеустремен мъдрец са по-ниски от праха под нозете му.

През последните години у нас се шири становището, че азбуката, която днес наричаме "Кирилица", била
създадена от книжовниците от Симеоновия кръг, за което няма никакви доказателства, "най-вероятно" от
Климент Охридски. За последното твърдение се позовават на известна фраза от краткото житие на св.
Климент, съставено, както се каза, от архиепископ Димитрий Хоматиан през XIII в.: "Измислил (Климент) и
други форми на буквите за по-голяма ясност, отколкото тези, които изнамерил мъдрият Кирил." За
подобна дейност на Климент не съобщава нито неговото Пространно житие, нито службата му, написани
от негови непосредствени ученици скоро след смъртта му. Освен това, става дума за други форми на
буквите, т.е. за нов графически образ, а не за допълване на азбуката, както мислят някои. Немислимо е
верният ученик и продължител на Кирило-Методиевото дело да му е изневерил. Изглежда е прав акад. Б.
Конески, че късното известие на архиепископ Димитрий Хоматиан отразява пълната и окончателна победа
на кирилицата над глаголицата в югозападните български земи през XI - XII в., постигната не без помощта
на охридските архиепископи гърци. Известна е тяхната упорита работа за приобщаване на българското им
паство към гръко-византийската култура. Глаголицата, напълно отличаваща се от гръцкото писмо,
естествено е била за тях "неясно" писмо, пречка за стремежите им. Напротив, кирилицата, по-голямата
част от буквите в която са направо заети от гръцкия алфавит, а останалите са създадени в стила на
заимстваните, е била в техните очи по-малкото зло от двете. Необходимо е било победата на едната
азбука над другата да бъде "осветена" с името на изключително популярния сред българите народен
светец Климент Охридски, още повече, че глаголицата се е свързвала с името на не по-малко популярния
Константин-Кирил Философ.

Ако е било исторически немислимо Константин-Кирил да се отправи за своята мисия по р. Брегалница в

855 г. с книги на друга азбука, освен кирилицата, невъзможно е било да тръгне за Моравско-Панонската си
мисия в 863 г. със същата азбука. Официалната задача на тази мисия, поставена от византийското
правителство, е била да разшири сферата на църковно-културното влияние на Византия на запад, като
предпоставка за разширяване на политическото й влияние. Константин-Кирил и Методий и учениците им е
трябвало да проникнат дълбоко в диоцеза на Западната римокатолическа църква под носа на мощното
Източнофранкско (Немско) кралство. За изпълнението на тази голяма, сложна и трудна задача (друг е
въпросът за техния личен стремеж към осигуряване на културната и църковна самостоятелност на
славяните) те са могли да разчитат единствено на своите собствени сили - Византия е била прекалено
далече.

Константин-Кирил Философ, без съмнение един от най-надарените византийски дипломати на IX в., е

трябвало да придаде на мисията си всехристиянски, надцърковен характер, неутрален към
съперничеството на Рим и Цариград за върховенство в християнския свят. Кирилицата, прекалено
приличаща по състав и стил на гръко-византийския устав, е била непригодна за тази цел.

Нямаме основание да се съмняваме в Пространните жития на Кирил и Методий, че преди заминаването

си за Моравия в периода 862 - 863 г. Константин-Кирил Философ създал нова славянска азбука - "устрои
буквите, състави (евангелската) беседа" , т.е. написал е избраните богослужебни книги на тази азбука.

Без съмнение, създадената в 862 - 863 г. нова славянска азбука е тази, която днес наричаме "глаголица".
Графическият образ на нейните букви не прилича на буквите на никоя от тогавашните европейски азбуки.
Освен това, както се каза, 25 глаголически букви са създадени като подражание на принципа на
постройката или като стилизация на съответните кирилски букви, 9 букви са новосъздадени конструкции, а
6 други са явна стилизация на латински букви. (Само така може да бъде обяснена бързината, с която
Кирил се е подготвил за своята мисия на запад.) С това и на глаголицата е бил придаден изкуствено
неутрален характер, съответстващ на привидно дипломатическия характер на Моравско-Панонската
мисия.

Действайки при по-голяма свобода, неограничен от традицията, Константин-Кирил е постигнал при

глаголицата още по-добра систематизация на азбуката и още по-високо съвършенство при предаване на
фонетиката на славянобългарския език, отколкото при кирилицата.

Няма никакви данни за разпространение на кирилска писменост в Моравия и Панония. Достигналите до

нас най-стари книжовни паметници, създадени там най-близко до Кирило-Методиевата епоха, са написани
на глаголица: "Пражките листи", X в. (фрагменти от църковни химни по източен обряд, словашки говор) и
"Киевските листи", X в. (фрагменти от църковен требник по западен обряд, сложна смес от южно- и
западнославянско влияние).

14
Невероятна е хипотезата, че глаголицата е била създадена от Кирило-Методиевите ученици, останали в
Моравия след смъртта на св. Методий на 6 април 885 г., върнали се там в края на IX в. или в началото на
X в., когато гоненията на славянската книжнина "поутихнали". Академик Е. Георгиев доказа, че
Пространното житие на Кирил, написано в периода 879 - 882 г., т.е. преди смъртта на Методий, е било на
глаголица. Тази хипотеза не обяснява и широкото разпространение на глаголическата писменост в
България веднага след завръщането на Кирило-Методиевите ученици от Моравия в 885 - 886 г.:
разполагаме с глаголически надписи от всички тогавашни български земи - от Йерисо на Атонския провлак
през Велики Преслав до с. Мурфатлар (дн. с. Бесараби), Сев. Добруджа; очевидно, било е необходимо
време за такова широко разпространение на писменост без корен в нашите земи.

Княз Борис-Михаил и особено княз/цар Симеон са видели в глаголицата мощно оръжие за защитата на
славянобългарската самобитност срещу гръко-византийския хегемонизъм. Само със съдействието на
държавната власт може да бъде обяснено разпространението на донесената от Моравия глаголическа
писменост по нашите земи, и то от столицата.

Но живият живот се оказал по-силен от добрите намерения. Кирилската писменост, посята от Константин-
Кирил Философ в прекрасната долина на р. Брегалница, разпространила се бързо по всички земи, където
се е писала дотогава славянска реч с гръцки букви "без устроение", от Преспа и Битоля до Смоленск и
Новгород, се оказала по-практичната азбука, постепенно взела връх и окончателно изместила
глаголицата. Изглежда, Константин-Кирил е назовавал създадените от него една от друга славянски
азбуки с общото име "глаголица", т.е. писменица, буквеница. Славянските народи обаче наричали и двете
съставени от него азбуки - "Кирилица", по името на техния създател (до нас е достигнало известието на
новгородския поп Упир Лихий от 1047 г., че е преписал своя кирилски ръкопис с глаголически остатъци "ис
коуриловице", т.е. по негово време и глаголицата се е наричала "Кирилица". Едва по-късно е възприето
разделението в наименованията на двете азбуки, известно и днес - "кирилица" и "глаголица".

Днес на кирилица пишат повече от 60 народи, живеещи в седем държави - България, Македония, Русия,
Украйна, Беларус, Югославия и Монголия, съставляващи около 10 % от населението на Земята. Наред с
латинския и арабския алфавит кирилицата е една от трите международни азбуки, а заедно с латиницата -
една от двете азбуки в света, на чиято основа изграждат писмеността си все нови и нови народи .

Великото дело на Константин-Кирил Философ е най-свидно достояние на българския народ, неговият най-
ценен принос в съкровищницата на човешката цивилизация, причината за националното му съществуване
и развитие, основание за националната му гордост.

2.3. Разпространение и влияние на Кирило-Методиевата писменост и книга в славянските земи

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си поднови!"

Стоян Михайловски

Кирило-Методиевото дело не остава достояние само на онези славяни, сред които са работали пряко
великите славянски просветители. То намира различни пътища и се разпространява сред почти всички
славянски народи, като става основа на отделните славянски литератури или дава грамаден тласък за
тяхното развитие.

На първо място то изиграва огромна роля в България. Срещнало непреодолими препятствия в Моравия,
то се развива и достига най-голям разцвет в нашите земи. България става класическа страна на
средневековната литература и изобщо култура, свързана с името на солунските братя - име на дълбоки
мислители и революционни дейци, и укрепена от името им на черковни светители, славянската писменост
преминава от България у русите, у които преди това има само наченки на славянска писменост, у сърбите
и у румъните и става основа на руската и сръбската, а задълго и на румъската култура и литература.

Най-добри ученици на Кирил и Методий или само на Методий - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
както и техни по-млади другари идват в България.(Приложение №5) Идването им в България не е

15
случайно. В България по това време се полагат основите на славянската писменост и славянската
литература, както и на славянското богослужение. В България славянското богослужение и славянската
литература се разгъват, от една страна, благодарение на усилията на българския княз Борис да създаде
независима българска черква и българска народностна култура и литература, която е укрепвала
средновековната българска феодална държава, и, от друга - благодарение грижите и инициативата на
Методий да обхване със своята дейност всички славянски земи. Методиевите ученици вече са започнали
и в България дейност, подобна на оная, която от две десятиетия се е извършвала във Велика Моравия.

Климентовият житиеписец подчертава голямата вяра и надежда на преследваните в Моравия Кирило-

Методиеви ученици, че България ще ги приеме добре, и "охотно" се запътват към нея. Той пише: "Но
понеже знаеха, че господ е заповядал на гонените от един град да бягат в друг град, Христовите
изповедници охотно се запътиха към България - за България те мислиха, понеже се надяваха, че
България ще им даде успокоение."

Тая вяра и надежда, че в България ще намерят успокоение, което значи спокойствие да градят делото на
своите велики учители, Методиевите ученици са могли да имат главно поради това, защото ще са знаели,
че там Кирило-Методиевата традиция намира благоприятна почва за развитие. Дошли в България, те
влагат своята огромна енергия, която е отличителна черта на цялата Кирило-Методиева школа, за
развитието на писмеността и литература. В България биват пренесени повечето от книгите, които Кирил и
Методий и писателите от тяхната школа създават. Тук тези книги биват размножении, размножават ги
преди всичко преките ученици на Кирил и Методий, а освен това Кирило-Методиевите ученици
продължават ведно с други български писатели книжовното дело на своите велики учители.

За огромното развитие, разпространение и влияние на Кирило-Методиевото книжовно дело в България

свидетельствуват както преписите на преведените от гръцки библейски книги, първо място между които
заемат забележителните Зографско и Мариинско Евангелия, а остен тях Асемановото Евангелие,
Синайският Псалтир, Синайският Требник, Енинският Апостол, Охридските листи, Охридският Апостол,
Болонският Псалтир и мн. др.(Приложение №6) Също така и старобългарските преписи на Кириловите и
Методиевите книжовни дела: Азбучната молитва, Прогласът към Евангелието, Словото за пренасянето на
Климентовите мощи, граматическото съчинение за осемте части на речта, Написанието за правата вяра,
Канонът на имитър Солунски, така най-сетне и многобройните паметници, посветени на живота и делото
на солунските братя, техните жития, похвали и служби. Почти всички стигнали до нас произведения на
Кирил и Методий са минали през България и намират по-късно разпространение в руската и сръбската
литератури.

Когато някои от прогонените от Моравия Методиеви сподвижници успяват да се спасят в хърватските

земи, те заварват тук вече положении основите на Кирило-Методиевото славянско богослужение и
писменост. Тези основи са били положении още от самите Кирил и Методий, когато те са работали в
столицата на Коцел - Блатноград - на път за Венеция и особенно когато Методий идее в държавата на
Коцел като панонски архиепископ. В земите на Коцел солунските братя са подготовили и оставили
ученици, които продължават успешно делото на своите учители. Кирило-Методиевата глаголическа
писменост намира в Хърватско - в Далмация, История, на островите на Адриатическо море и в т. нар.
Хърватско Приморие - благоприятна почва за развитие и съществува до ново време.

Тук тя се задържа въпреки усилията на латинското духовенство да я задуши. Тя устоява и срещу решения
на събори, и срещу гонения. На Сплитския събор от 924 г. "Методиевата наука" била осъдена,
славянското богослужение забранено. В 1060 г. славянското богослужение наново било забранено, а
Методий бил провъзгласен за еретик. Но въпреки всичко Кирило-Методиевото дело процъфтява и дава
богатее плодове. В 1248 г. славянското богослужение бива и официално разрешено - от папа Инокентий
IV.

Хърватската глаголическа писменост е пряко продължение на Кирило-Методиевата писменост, за което

свидетельствуват и най-раните и паметници - мисали (обредни книги), бревиари (часослови), откъсите от
апостолските деяния и др.(Михайлов 1904: 2)

Формата на буквите на старата глаголица у хърватите е била кръгла, но във връзка с готическото писмо и
стил на епохата тя получава ъглест вид. Тая глаголица често се нарича "хърватска глаголица".
Характеризирайки хърватските книги, писани с глаголица, В. Ягич пише: "Между тях има прекрасно
написании екземпляри, образци на калиграфска вещина, с богата орнаментация, която още не е проучена
достатъчно в своето стилно развитие, но всякак представя чест за Далмация, Хърватското Приморие и
Истрия."

16
От Хърватско в 14 в. биват извикани в Чехия от чешкия крал Карл IV глаголити, за които бил основан
Емаузският манастир. Тая глаголическа писменост в Чехия обаче, пренесена от хърватските глаголити,
оставя само слаби следи в историята на чешката литература.

Кирило-Методиевата писменост и нейните произведения се разпространяват широко в Русия и Сърбия.

Тук те преминават от България. Масовото им пренасяне става във връзка с официалното
християнизиране на Русия през последната четвърт на 10в. Както добре изтъкват авторите на история
русской литературы, издадена от Академияга на науките на СССР, за усвояването на християнската
религия от русите гръцкият език на нейните книги е представял големи трудности: нужни са били преводи,
при това на книги със сложно съдържание и специална терминология. И русите прибягват до
посредничеството на отдавна християнизираните български славяни, които са приели Кирило-
Методиевото наследство, като са го обогатили и доразвили.(История Русской литературы 1941: 54)

Както изтъква А. И. Соболевски, в Русия още в първите векове след официалното и кръщение има вече
"почти всички южнославянски преводи на 9-10 в., които знаем по стигналите до нас преписи"( Соболевский
1903: 28). Съветската филологическа наука разкрива това, макар да държи сметка особенно за
безспорното положение, че староруската литература се развива поради нуждите на руското общество.

Пръв крупен паметник на преминалото в Русия Кирило-Методиево книжовно наследство е Остромировото

Евангелие, от 1056 - 1057 г. Тоя паметник не е донесен отвън, а е изработен в Русия, преписан от
източнобългарски оригинал от дякон Григорий с помошници в Киев, и представя руска редакция на най-
стария славянски евангелки превод. Разбира се, остромировото вангелие е само незначителен остатък от
цъфтящата в Русия литература от подобен характер, изникнала над делото на Кирил и Методий или под
влиянието на това дело. По-късно в руски преписи и в руска редакция намираме явните следи на Кирило-
Методиевото книжовно наследство и почти всички стигнали до нас книжовни произведения на
основателите на славянските литератури.

В руски преписи имаме Азбучната молитва, Прогласът към Евангелието, Словото за пренасянето на
Климентовите мощи, За осемте части на граматиката, Написанието за правата вяра, Канона на Димитър
Солунски, освен това библейските книги и служебници, номоканони и патерици, Житията на Кирил и
Методий и пр. и пр. Всичко това е необоримо свидетельство за огромното разпространение и влияние на
Кирило-Методиевото книжовно дело в Русия.

Почти същото, което казахме за Кирило-Методиевата традиция в руската литература, можем да кажем и
за сръбската литература, първите значителни паметници на която, Мирославовото Евангелие от края на
12 в. и Вукановото от началото на 13 в., са наследници на Кирило-Методиевата традиция в Сърбия. В
сръбски преписи стигат до нас различни произведения на Кирил и Методий, както посочихме това на
съответните места.

Враговете на славянската писменост не успяват да я изкоренят напълно и от Моравия. Някои от

последователите на Кирил и Методий приемат учението за произхода на св. дух и от сина и се запазват,
други избягват в Чехия и тук продължават Кирило-Методиевото дело, макар итвърде скромни размери.

Кирило-Методиевото дело е могло да бъде възстановено в Моравия, след като в началото на 90-те години
Светополк започва война с немците. В 892 г. върлият враг на Методий, Вихинг, е трябвало да бяга от
Моравия или е бил прогонен оттам.

И забраната на Кирило-Методиевото дело във Велика Моравия не била дълговечна. Папа Йоан IX наново
позволява славянското богослужение. Но великоморавската държава била вече в упадък. Както съобщава
авторът на Наумовото житие, тя била наскоро жестоко опустошена от маджарите.

За съществуването на Кирило-Методиевата книжовна традиция в Моравия - Чехия свидетельствуват ред

паметници: Киевските и Пражките листи, глаголически паметници от 11 в. с чехо-моравски езикови
особенности, Житията на св. Вацлав и св. Прокоп. Глаголическата традиция се пази в Сазавския манастир
и се развива чувствително през 12 в. Следи от Кирило-Методиевата традиция има и в Словашко, но тук те
са главно от Кирило-Методиево време.

Кирило-Методиевото дело се разпространява и в Словения, Свительство за това са интересните и цени

Фрайзингенски молитви, записани през 10-11 в. в един латински ръкопис. Този паметник е написан с
латиница, обаче се смята, че представя препис от глаголически първообраз.

В Полша не са се опазили следи от Кирило-Методиевата славянска писменост, но тя ще е проникнала и

17
на полска земя. В 14 в. се прави опит да бъде пренесена тук глаголическата писменост от Чехия, където
по това време тя е била култивирана в Емаузския манастир, но тая писменост няма по-траен успех.

Заедно с Кирило-Методиевите паметници в няколко славенски литератури, също и в румънската

литероатура преминава и се разпространява кат олитературен език и езикът, на който са писали Кирил и
Методий - старобългарският. В славянските страни, където преминава, този език търпи малки промени
под влияние на говоримите езици, като възникват т. нар. редакции на старобългарския език.

За езика на старата руската литература известният руски филолог А. А. Шахматов пише: "По произхода си
руският литературен език пренесеният на руска почва черковнославянски (по произход старобългарски)
език, който в течение на вековете се е сближавал с живия народен език и постепенно е губел
чуждоземния си облик." В ново време съветския филолог С. П. Обнорски издига тезата за формирането
на "най-древния тип наруския книжовен език" в епохата преджи покръстването на Русия и следователно
преди използуването на внесения от България славянски език с български характер. Обнорски обаче
говори по-нататък за "побългаряване" на старата руска култура и не отрича приноса на старобългарския
език в по-късното развитие на руския книжовен език.(Обнорский 1946: 21)

Що се касае до глаголическата писменост, създадена и разпространявана от Кирил и Методий, тя има

траен успех най-вече у хърватите, но и на други места тя живее векове.

Разнесении по широкия славянски свят, навсякъде писмеността и литературата, създадени или оплодени
от дейността на Кирил и Методий, стават народностни писменост и литература, навсякъде изиграват
грамадна роля в общественно-политическия и културен живот на славяните. Навсякъде книжовните
паметници се усвояват като родни, като всеки славянски народ ги е пригаждал към някои свои езикови
особенности. Навсякъде те стават основоположни или оплодяват твърде слабо развитата домашна
книжовна традиция. Най-сетне, както хубаво изтъква Б. Д. Треков, Кирило-Методиевото дело прозвучава
като призив, отправен към славяните, да създават и развиват своята писменост и литература.(Греков
1944: 14) Можем да кажем, че благодарение на Кирило-Методиевото дело славянската култура се издига
на нова степен в своето развитие, а славяните се сдобиват с голяма и разнообразна литература, която се
пише на народен език.

Как бе възможно това пренасяне на Кирило-Методиевата и изобщо на славянската писменост - писмо,

литература и литературен език - сред различните славянски народи.

Не може да има никакво съмнение, че до късна историческа эпоха славяните се чувствуват част от една
славянска общност. И езиковата, и общественно-икономическата и културната им близост е била толкова
голяма, че в етническо отношение не са се отделяли едни от други нито те саммите, нито са ги отделяли
техните съседи, за което свидетелствуват преди всичко византийските писатели. По времето, когато се
създава, развива и разпространява славянската писменост и литература, славяните още се чувствуват не
по-малко славяни, отколкото българи, моравци, хървати, руси или сърби. И където някъде в славянските
земи се създават новите културни ценности - писмо, книжовни дела, литературен език, то те се създават
за цялото славянство или за по-голямата част от славянството.

Произведенията на най-старите славянски книжовници говорят ясно за това, че славяните в оная епоха са
се смятали и са били смятани за едно етническо и езиково цяло. Така авторът на Прогласа към
Евангелието се обръща със стихотворението си към целия славянски род да слуша писаното слово на
свой роден език: "Слушай сега, всички славянски народе."

От 9-10 в. нататък разликите между отделните славянски племени групи и народности все повече се
увеличават, но близостта между тях завинаги остава голяма.

Като се има предвид всичко това, ясно е защо епохалното дело на Кирил и Методий става основоположно
за по-голямата част от славянските литератури.

Изводи:

Оценивайки историческия смисъл и значението на Кирило-Методиевото дело, ще отбележим на първо

място, че то възниква в една сравнително рана епоха за европейското развитие. С пълно право и мъдро
Георги Димитров, защищавайки българския народ и българската култура срещу хитлеровците, охулили
българския народ като "див" и "варварски", изтъкна това по време на Лайпцигския процес: "Много преди
времето, когато германският император Карл V казвал, че на немски той говори само с конете си, а
германските дворяни и образовани хора пишели по латински и cе срамували от немския език, във

18
"варварска" България апостолите Кирил и Методий били създали и разпростронили старобългарската
писменост."

Кирил и Методий са едни от най-забележителните личности от европейското Средновековие, изобщо и в

известен смисъл са свързващото звено между славянските народи, Византия и Запада. Кирил и Методий
създават една нова азбука, която се посреща в света като необикновенно явление, и се оценява
положително. На тази азбука са написани първите славянски книги. С тях се слага началото на
славянската книжнина. По времето на Константин-Кирил никой друг народностен език в Европа не е
признат официално като църковен и книжовен език. Създаването на нова азбука, пригодена за
славянската реч, и възникването на нова, славянска книжнина с помощта на тази азбука предизвиква
истинска културна революция в живота на тогавашния християнски свят. На едно многочислено славянско
население се признава правото да има азбука и книжнина. Кирило-Методиевото дело разрушава и
неофициалната концепция за трите свещени езика - иврит, гръцки и латински, която до известна степен е
била пречка за културното развитие на останалите европейски народи. При голямата тогава културна и
езикова общност между отделните славянски клонове книжовният език на Кирил и Методий и техните
ученици бързо и лесно се превръща в общославянски книжовен език. При това тук не става дума за
измисляне на изкуствен език, а за живата, обработена реч на един народ. Българославянският език не е
употребяван само като книжовен език за църковни нужди, той е служел на народа в неговото развитие, а
оттам стои и в основата на средновековната славянска култура. Така българите записват в летописа на
европейската цивилизация епохални постижения на една ранна култура, която вдъхновява духовното
развитие на почти цяла Източна Европа. Преводите на двамата братя полагат основите на славянските
литератури и на практика заявяват и защитават тезата за равенството на славяните и включването им в
тогавашния официално признат културен кръг на цивилизованите народи.

Така българската литература на роден език започва не само с буквите и преводите на Кирил, но и с
техния литературен и обществен пример, с техните идеи, с техните образи. Българите създадоха най-
старата славянска литература - старобългарската. В България, покровителствувала от князете, азбуката
на Кирил и неговите книги станаха общонародна собственост. Славянската говорима реч, обогатена и
умело използувана от Константин, Методий и техните български последователи, стана език на църквата,
език на държавата и на литературата, възприела и развила делото на Кирил и Методий. България става
класическа страна на средневековната писменост и култура. Утвърдена в българските земи, свързана с
имената на солунските братя - имена на дълбоки мислители и революционни дейци - и укрепена от
ореола им на черковни светители, славянската писменост преминава от България у русите, у сърбите и у
румъните и става основа на руската и сръбската, а задълго и на румъската култура и литература.
Известно време старобългарският език и литература се употребяват и у другите славянски народи.
Кирилицата е използва и днес от българи, сърби, черногорци, руснаци, украинци, белоруси.
Разпространило се сред почти всички славянски народи, Кирило-Методиевото дело играе ролята на
обединително звено между тях. То се включва и в съвременното развитие на българския народ, на
българската държава, на българската култура.

ГЛАВА ТРЕТА
ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ СПОРЕД ПРОСТРАННИТЕ ЖИТИЯ И ПОЛИМИЧНИТЕ
ТРУДОВЕ НА КИРИЛ

3.1. Символика и тълкуване на притчите и сентенции в житията на св. Кирил и св. Методий

Двете жития се отличават с висока степен на достоверност, защото са писани скоро след смъртта на
двамата братя от техни сподвижници. По своя характер обаче те са литературни произведения, отнасящи
се към средновековния култов жанр, който следва строго установени канони и има религиозни цели - да
разкаже за делата на светеца и да представи чудесата, извършени приживе или след смъртта на героя. В
този смисъл Пространните жития на Кирил и Методий са легендарен разказ за живота на двамата братя и
изследователите подхождат към съдържащите се в тях факти само чрез съпоставителния метод.

Житията на Кирил и Методий принадлежат към пространните - тези, които разказват с подробности и в
детайли за основните събития в живота на светеца. Кирил и Методий са канонизирани за светци
непосредствено след смъртта им, а житията им съхраняват много от житейската истина, защото споменът
за тях е бил все още жив. В същото време са добавени редица легендарни моменти за целите на
прославата.

Житието се състои от три структурни части - увод, който съдържа разказ за отечеството, за родителите,
раждането и детството на героя; същинска част - деянията (подвизите) през богоугодния му живот;
заключителна - за смъртта като достоен завършек на изминатия житейски път и приближаване до Бога.

19
Принципът на отъждествяването (сравнение с образи от Библията) е заложен в същността на героя,
осъществен през каноничния паралел между славянския първоучител Кирил и апостол Павел. Общото
между библейския и житийния образ е проповедта на апостолското слово Божие от Константин-Кирил
Философ. Чрез славянската писменост в житията се разказват много случки от живота на героя, между
които няма причинно-следствена връзка, защото това не се е изисквало, а разказът се подчинява на
основната цел - прослава и възвеличаване. Това изисква да се подберат най-ярките епизоди от живота
му, доказващи благочестие на помислите. В началото на пространното житие на Кирил, според канона, е
осъществена общата възхвала на светеца. Милостивият Бог дава на хората тази личност, за "да се
покаят, та всички да се спасят и да достигнат до познание на истината. Това той стори и в наше време,
като ни издигна такъв учител, който просвети нашето племе." Изтъкнал главната дейност на светеца,
авторът започва разказа за жизнения му път, като подчертава божествената му предопределеност.
Семейството му въплащава особена духовност - бащата е "благонравен","благоверен и
праведен".Младенецът отказва да поеме чуждо мляко, а това насочва към неговата богоизбраност: "Това
стана по Божи промисъл, за да бъде отхранена с чисто мляко добрата младочка от добрия корен." В
уводната част са подбрани епизоди от детството му, които недвусмислено доказват предопределеността
на героя. На седем години той сънува пророчески сън, който предсказва предпочитаниято му към
просветителство и учение. В съня си Константин избира за своя сестра премъдростта - София.
Седемгодишният Константин я приема за своя "другарка и помощница" и й обрича целия си живот.
Авторът подчертава, че от малък героят учудва всички с усърдието си в учението. Духовното смирение и
скромност са черти, внушаващи идеята за святост. Случката със сокола по време на лов го кара да
отхвърли земната суета и да се отдаде на мисълта за нравствено усъвършенстване: "от днес ще хвана
друг път, който е по-добър от досегашни, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!" Този път
трябва да го изведе до истинското познание, което е свързано с Бога и приближаването на човека към
него. Това ще се превърне в смисъл на живота за Кирил. Изключителните качества на първоучителя са
разгърнати широко в разказа за учението му. Константин е прилежен, ученолюбив и притежава силна воля
и неестествена мъдрост - все черти, достойни за подражание. За кратко време изучава всички науки
"както да би изучавал само едно от тях." Те обогатяват духа му като в същото време той запазва
скромността и добродетелността си: "Странеше от люде, които клонят към буйност, и се стремеше само
към едно- единствено нещо: след като бе заменил земното с небесното, да излезе и с това тяло и да
заживее с Бога." Константин се стреми съзнателно към духовното съвършенство, като отхвърля
материалните богатства и житейските наслади. Според канона, светецтът притежава изключителна
нравственост и образът на Кирил потвърждава това. Така средновековният писател постига
идеализацията, задължителна за житийния жанр.

Втората част на творбата разказва за деянията на Кирил като апостол и просветител. Качествата на
героя, неговата богоизбраност, праведност и изключителност са разкрити най-цялостно в разказа за трите
мисии - при сарацини, хазари и във Великоморавия. Образован, посветен на делото и на Бога, героят
успява да приобщи към християнството много хора. Неговата дарба на оратор и полемист, философските
и филологическите му познания помагат да открие Бога за другите, както и за себе си. С емоционален
патос води спора със сарацините: "нашият бог прилича на морската глъбина...За да го намерят, мнозина
се спущат в тази глъбина. И силните по ум, като обогатяват своя разум чрез неговата помощ, преплават и
се завръщат..." Агиогероят доказва по този начин, че божественото познание е сила и светлина за духа,
която води човека към съвършенство. Като философ, той успява да обедини научния подход към
проблемите с вяра в авторитета на църквата: "Ние добре сме научили от пророците, от отците и
учителите да славим Троицата: Отец, Слово и Дух - три лица в едно същество" Кулминацията в дейността
му е Великоморавската мисия, за целите на която създава азбуката. Този момент в житието е
пресъздаден като изключително събитие с божия намеса: "И Бог, който слушаше молитвите на своите
раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи." Това
доказва, че славянската писменост е боговдъхновена и има право на съществуване. Трите мисии на
Кирил са описани пространно, с много епизоди, които доказват божествената предопределеност на героя.
В същото време тези епизоди са вълнуващ разказ за една личност посветила живота си на
просветителското дело, на славянството и неговото приобщаване към бога.

Особено място в житието заема спорът с триезичниците. Там той е представен и като един от най-
образованите за времето си хора. С полемичния си дар да защитава успешно идеята за равнопоставеност
на всички езици. В този епизод се открива и способността на героя да води диспут и богословски спор,
като привежда най-необоримите доказателства за защита на тезата си, и горещата убедителност на
човек, който защитава смисъла и делото на целия си живот. В диспута с триезичниците във Венеция
славянският първоучител сразява противниците си, като доказва пълната несъстоятелност на техните
твърдения и отхвърлянето им на създадената от него азбука. Блестящият му полемичен дар, изкусно
овладяното ораторско изкуство и богатият му опит от предишни диспути, както и изключителните му
познания по теология му помагат да намери най-убедителните и най-силните аргументи. Точно

20
подбраните риторични въпроси, и ярките примери и цитати от светото писание имат силно въздействие в
защитата на славянската кауза: "Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не
свети ли на всички? И как вие не се срамувате, като повелявате, щото всички други народи и племена да
бъдат глухи и неми?Пояснете ми - Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това, или
завистлив та не желае?" Константин-Кирил подбира умело в полза на своята теза думите на свети Павел
към коринтяните: "Защото ако се моля на език непознат, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден."
Така догмата е изобличена като възпрепятстваща човешките души по пътя им към Божията светлина и
мъдрост. Един често използуван похват в беседите на Кирил е иносказанието, притчата. С него той успява
да поясни по достъпен начин трудно понятни религиозни въпроси. Особено често използува притчата при
разговора с хазарите. Те сами се наричат "неуки хора", при това са неединни във верско отношение. За
тях най-подходящ път за убеждение се оказва простият разказ-притча и житейският пример. Докато в
диспута с учените сарацини преобладава философското начало, в беседите с хазарите-юдеи и
мохамедани, преобладава иносказателното повествователно начало. Самият каган преценява този начин
на разяснение като удобен и ползотворен, затова моли философа да говори с притчи. В тези обяснения
проличават познанията на Кирил не само по богослужебните книги. Тук, разглеждайки споровете като
писани беседи, като полемическа литература, ще цитирам един малък откъс, за да проличи умението на
Кирил като писател. Той мисли образно, мотивира идеите си, намира примери с убеждаваща сила. На
въпроса, коя вяра е най-добра, Кирил пише: "Един мъж и неговата жена били много почитани и обичани от
някой си цар. Но щом съгрешил, царят го изгонил от земята си. Като живели там много години, народили
деца в сиромашия. Когато се събрали, децата се съветвали по кой начин пак да се възвърнат в първото
си положение. Едното от тях изказвало едно мнение, другото друго, а третото - съвсем друго. На кое
мнение трябвало да се спрат? Не ли на най-доброто?" Когато юдеите отговарят, че всекиму се чини
неговото мнение да е най-добро, Философът заключава с една сентенция: "Огънят изпитва златото и
среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината."

Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се
признава официално правото им на съществуване. Смъртта на светия мъж е възприета като божествен
знак за римляните и го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим - св. Климент, и
се прекланят там, защото започват да "стават много чудеса".

След себе си Константин-Кирил Философ оставя огромно богатство на целия славянски свят. Говорейки
за него, ние не можем да не споменем едно от първите произведения на старобългарската извънкултова
поезия "Проглас към Евангилието", за чийто автор е смятан именно Константин-Кирил Философ.
(Приложение №7) В Прогласа, с образа на Христос, са свързани двете основни теми - темата за святостта
и светлината на християнската вяра и темата за духовната празнота на безкнижния народ. В творбата той
разкрива силата и необходимостта на "Буквеното слово". Собствената притча, която той изказва, е, че
"Голи са без книги всички народи". Книгата е символ на мъдрост, на интелект и знание. Без книги душата
на хората е бедна. Призивът на автора към Божието слово и книгите ясно се изразява в цялото
произведение. "Буквеното слово", към което авторът призовава "всички славяни", символизира книгите и
духовната богатост на хората. В творбата са описани образите на голите, глухите и слепите. Те са символ
на липсата и недъга на народа. С идването на Христос ще настъпи тяхното изцеление:

"...Слепи ще прогледнат,

глухите ще чуят буквеното слово..."

Слепотата и глухотата са символично представени. Народът не притежава физически тези недъзи, той
всъщност е сляп и глух за Божията светлина за Божието слово. Думата слово е ключово понятие за
творбата. Трикратното анафорично повторение на "Слушайте" и "словото" още веднъж насочват към
темата на Прогласа - призив на славянския народ към слово,писменост и книги,защото иначе
"...безкнижната душа/мъртва се явява у хората."Авторът призовава всички славяни към слово и книги, за
да бъдат духовно богати,защото душата е богата,когато е начетена,когато е мъдра. Константин-Кирил
Философ разкрива силата и необходимостта от слово и книги и в други важни моменти от творбата.
"Буквеното слово" озарява душите на хората.То има силата да "отлъчи всички хора/от скотския живот и
похот..." То притежава магическа сила за непросветените души. Философът навсякъде разкрива
светлината на буквите, на речта, на словото на собствен език:

"...та да не би вие,като имате ум непросветен

и като слушате словото на чужд език,

да го чувате като глас на меден звънец...".

21
Поетът се изразява с ирония. Перифразирайки, словото на друг, непознат език, не може да зарадва
душата, не може да бъде "глас на меден звънец". "Буквеното слово" приобщава към религията и
християните. Авторът за пореден път доказва, че словото и книгите са най-важни, за да се озари душата
на човек, за да не е гола и бедна. Защитата от автора на словото и призивът му към книги ясно се
проявяват във всичките му постъпки и деяния. Първоапостолът е много мъдър човек. Това се показва и в
използваните от него мъдри притчи, за да убеди в силата на книгата.Той изказва и своя притча,в която
изразява истината,такава,каквато я вижда и разбира:

"Голи са без книги всички народи" Константин-Кирил Философ съзнава, че само книгата може да запази и
съхрани за дълго време вярата на хората. Книгата е символ на знанието и мъдростта. Тя запазва
сакралността на духа, словото писмеността. Само книгата може да озари непросветените души на хората
и да ги направи богати. Само книгата е храна за душата. Тя единствено може да бъде просвещение за
славянския народ и не само за него, а и за всички народи. С изказването на мъдри притчи и дори собстена
притча, Константин отново насърчава и призовава към словото и книгите. Той силно вярва, че само с
книги душата на хората не е гола и силно доказва и подкрепя тезата си във всичките си действия.
Мъдрият Философ призовава да се четат книги, да слушат словото от бога, защото то е "Божие творение".
Само по този начин те ще обогатяват душата си, сърцата им ще бъдат озарени от Божията светлина, до
тях ще достигне силата на знанието. В "Проглас към евангелието" авторът прогласява силата на буквите,
словото и книгите. Те са символ на мъдростта и интелекта на хората. Книгите приобщават и християните
към вярата им. Чрез книгите се запазва духът, писмеността и културата на народите. Само начетената
душа не е гола, а е духовно богата, озарена и мъдра.

Пространното житие на Методий представя агиогероя в съответствие с потребността да се утвърди

светостта на образа му като славянски учител и просветител, който гради заедно с Кирил основите на
богослужението и книжовността на новосъздадената писменост. За разлика от Кириловото житие, тук
ритмизираната реч е значително по-малко. Разказът тече спокойно, като се поставя акцент върху
моравската мисия- дейността му като епископ на Паноноия и Моравия, враждебното отношение на
немското духовенство към славянското просвещение, усилията за отстояване на делото, започват с брат
му Константин-Кирил "като една двойка, впрегната да тегли една бразда", както и заветът му: "недей
заради планината да оставяш своето учителство, защото чрез него можеш по-добре да се спасиш."
Според житиеписеца Методий е обаятелна личност, достойна за подражание със своите дела в полза на
славянската кауза.

Името на Методий е неразлъчно свързано с името и делото на генералния създател на славянската

азбука Константин-Кирил Философ. В паметта на поколенията двамата братя живеят като равностойни
апостоли като има сравнения. Но същевременно не може да се отрече, че не само в изворите, но и в
изследванията обикновено Методий се явява в сянката на брат си. В Пространното Методиево житие са
дадени повече подробности за участието на Методий при създаването на славянското писмо. В
Пространното Кирилово житие се дава цялостна биография на дееца: произход и рождение, учение в
Солун и Цариград, кариера, мисии, смърт и погребение. Съвсем очевидно е, че целта на автора е да
подчертае всестранно личността и дейността на Кирил и това е вече една оценка за значението на
неговото дело. Житието на Методий е много по кратко. От ранната биография на Методий са отбелязани
съвсем бегло (освен сведенията за неговия род) два епизода - управлението на славянското княжество и
монашеството му на Олимп. Главното внимание е насочено към участието му в моравската мисия - до
смъртта на Кирил като негов пръв сътрудник, а след това като организатор и защитник на славянското
богослужение в Панония и Моравия. Неведнъж е отбелязано, че Методиевото житие се явява
своеобразно продължение на Кириловото. С него се очертава пълно картината на славянската писменост,
в началния й развоен път. Двете жития са всъщност една история на ранната славянска култура. В тази
история основните дейци са Кирил и Методий. Те участват равностойно в просветителския процес. В
първия етап (до 869г.) централна фигура е Кирил- и като изграждаща се бележителна личност, готова да
изпълни големи културни задачи, и като вдъхновен творец на славянското писмо, и като практичен деец,
разпространител и защитник на славянската култура. През втория етап след смъртта на Кирил, излиза на
първи план Методий с една изключително динамична дейност и с твърд и последователен характер.
Безспорно пред него е винаги образът на Кирил, но едва ли може да се говори, че Методий се движи в
сянката на своя брат. Великото дело на Кирил не засенчва извършеното от Методий, не накърнява
неговото собствено величие. Тръгнали по един път всеки от братята има своя историческа роля и свое
предназначение. Това се вижда съвсем ясно, когато се вгледаме внимателно в дейността на Методий,
когато се опитваме да проникнем по- дълбоко в неговата личност. Задачата на Методий е била
непосилна, свързана с тежка борба, изискваща както смелост, така и гъвкавост, които славянският
първоучител е проявил в пълна мяра, при това в извънредно сложна политическа обстановка на Европа
през девети век.

22
3.2. Полемични трудове на Кирил: беседи и прения с иконобореца Йоан VII, с мюсюлмани и юдеи

"Голи са без книги всички народи"

"Проглас към Евангилието" от Константин-Кирил

Полемичните трудове на Кирил, които влизат в състава на Кириловите "книги", отразяват живо и ярко една
епоха на повишена идеологическа и политическа активност. От една страна, в тях се оглежда бурният
живот на Византия, разтърсван от религиозни и политически борби, от друга - те са порождение на
условията на Византия, разпространила своята власт и своето влияние върху по-близки и по-далечни
земи. Споровете с иконоборците са нажежавали най-вече атмосферата вътре в страната. Споровете с
юдеите и мюсюлманите са съпътствали външно политическите борби на християнската държава, които са
изисквали не само военна и дипломатическа победа, но и идеологическа.

Със своя богат интелект, своя словесен дар и своята блестяща подготовка Кирил е трябвало от млади
години да се включи в словесните двубои, които са се водели на много полесражения. Срещата със
сваления патриарх-иконоборец и мисиите, с които е бил натоварен, свидетелстват, че той е била най-
разгорещена. Оверявайки се на житиеписеца, имаме право да смятаме, че бъдещият славянски
просветител се е завръщал от своите двубои винаги с нови лаври на победител и че все повече е
закалявал своята духовна сила, своята борческа способност.

Прението с Йоан VII - Анис, предадено от житиеписеца в 5 глава на Кириловото пространно житие, трябва
да получи място във византийската литература, която възниква от споровете между иконопочитетелите и
иконоборците. Възсъздадената словесна борба крие ефекта на борбата между давид и Голиат, в която
малкият Давид побеждава огромния Голиат: много младият още Константин отива на словесна борба със
зрелия водач на иконоборците, самохвалния със силата на словото си и неопровержимостта на
възгледите си Анис. Надменността, с която бившият патриарх посреща младия Константин, кара читателя
да вземе страната на Константин и с толкова по-голяма радост да посрещне неговата победа.

Анис е бил крайно упорит в своите възгледи. Упорствовайки в своята борба срещу иконите и след
победата на иконопочитателите, той е бил осъден да бъде ослепен и бит с тояги.

Фанатизмът на Анис е явно изразен от Кириловия житиеписец. Когато го изгонват от патриаршеския

престол, Анис казва: "С насилие ме низвергнаха, а не ме обориха, не може никой да излезе против моето
слово."

В увода, който заема голяма част от цялото прение, се разказва как Кирил налага спора на надменния
иконоборец, който не искал да води диспут със съвсем младия още Константин. Самото прение за
иконопочитанието е кратко: старецът иконоборец задава само три въпроса на Константин. И с трите си
въпроса той иска да порази иконопочитателите. В първия въпрос сравнява нарисуваната до гърди икона с
развален кръст и пита защо така нарисуваната икона се почита, а кръстът, който не не е цял, не се почита.
Във втория въпрос също сравнява иконата с кръста и пита защо иконата без надпис не се почита, а
кръстът се почита без надпис. В третия си въпрос старецът дири довод срещу иконопочитанието в
библейските думи: "Не си създавай всяко подобие". В отговорите си на Авнисовите въпроси Константин
изяснява, че ако една от четирите части на кръста липсва, той престава да бъде кръст, докато
нарисуваното на иконата лице е образът на тогова, когото тя изобразява: кръстът не се нуждаел от
надпис, защото всички кръстове имали един и същ вид, като вида на Христовия кръст, докато иконите
нямали един и същ образ и трябвало да се означи чий образ е нарисуван на тях: в библейските книги е
казано наистина да не си създаваш "недостойно подобие". Отговорите на Константин и на трите въпроса
затварят устата на иконобореца: "млъква посрамен".

Прението е любопитно и живо, което свидетельствува, че е записано от ръката на участник, какъвто е бил
Кирил. И въпросите, и отговорите в него са така ударни и находчиви, че мъчно можем да си ги представим
измислени от житиеписеца, който едва ли е участвувал в веетеовете на иконопочитанието. В словесното
си двуборство с иконобореца младият Константин за пръв път проявява своя голям словесен дар - дар да
води спор, да защити своите възгледи и провославието. Несъмнено Кирил е бил привърженик на
официалното християнство. В противен случай той не би бил натоварван с различни официални мисии.

Трябва да отбележим, че защищавайки иконите, Константин стои не само на позициите на току-що

23
получилата господство партия на иконопочитателите, но и на позицииите на народ. За това, че народът е
бил с иконопочитателите, можем да съдим от Житието на Теодор Студит, където се говори, че народът се
присъединявал към въстанието на Тома Славянина, защото се разпространявала мълва, че той приемал
иконите и им се покланял.(Успенский 1997: 291)

Известният съветски византолог В. Н. Лзарев пише: "Няма никакво съмнение, че партията на

иконоборците е имала единен център, където се е изработвала нейната извънредно сложна идеология,
нестанала никога достъпна на простия народ. Това е било чисто придворна партия, излишно пуританска,
доктринерски настроена, цялата просмукана от интилектуализъм. Не е било възможно да се приучи
народът, вече много столетия привикнал да се покляня на иконите, да вярва в такъв бог, когото никой не е
можел да изобрази. Да се покланят на тоя бог и да вярват в него са могли само инлетектуално
настроените връхни слоеве, а не широките народни маси. Ето защо иконоборското движение завършва с
крах".(Лазарев 1947: 64)

Освен това позицииите на иконопочитателите са позиции и на отстояване независимостта на империята.

Иконоборците се намират под силно източно влияние. "Победата на иконоборците - пише по-нататък В. Н.
Лазарев - би била победа на Изтока. Тяхното поражение би се превърнало в творчество на гръцкото
православие. По тоя начин Византия е отстоявала свояиа независимост."

Иконоборството разклащало устоите на държавата. Държавата се разтърсвала от вътрешни борби,

правительството се откъсвало от широките слоеве, народът губел религията, върху която се изграждала
силата на средневековната християнска държава.

Прението у сарацините, дадено в 6 глава на Кириловото житие, има значително по-широк диапазон. То е
прение с друговерци, с мюсюлмани.

Прението започва по време на обед, на който са били поканени византийските пратеници. Мюсюлманите
дирят да изтъкнат несъвършенството на християнската религия в сравнении с мохамеданската.
Мохамеданите изтъкват, че докато те са едини в своите възгледи и религията им не давала поводи за
съмнения, различни тълкувания, секти, "Христовият закон" се изпълнявал не по един начин: "един така,
друг иначе, както му е угодно всекиму от вас, така постъпване". В думите на мюсюлманите се крият остри
стрели, насочени против християнството и неговите многобройни разногласия, каквито имало по онова
време.

В отговора си Константин-Кирил проявява познатото си остроумие. Християнският бог е оприличен на

морска бездна. Не всички са в състояние да я преплуват. Само силните по ум преплават и се завършат.
Слабите, опитващи се да преплават морето с прогнили корабли, или потъват, или люшкани от немощна
ленност, само с мъка могат да си поотдъхнат. Учението на мохамеданите Кирил оприличава на плитко и
тясно море, което може да бъде прескочено от малък и голям: учението им не излиза из границите на
човешките възможности и всеки може да го постигне. Не такъв е християнският бог, който като творец на
ангела и на скота е създал човека между ангела и скота и предоставя нему да се приближи към първия
или към втория.

Явно Кирил има пред вид моралната страна на християнството: срещу нея мохамеданското учение не
разпространява висши добродетели: въздержание от страсти, гняв, похот, а побужда грубата чувственост.
Ето защо според Кирил християнството е по-висша религия.

Една сред първия си въпрос мюсюлманите поставят своя главен въпрос - въпроса за св. троица: "Как вие
славите бога, който е един, в три божества ?... Наричате го отец и син и дух.". На ироничната бележка на
друговерците да му дудат и жена, та да се разплодят много богове, Кирил се провиква възмутен: "Не
говорите така хули безчестни!" И изтъква, че Словото се е въплътило в дева като дух свети и се ражда за
спасението на човешкия род. Проявявайки познанията си по Мохамедовото учение, той дири да уязви
мохамеданите с думи на техния пророк, подкрепя догмата за св. тройца с доводи от свещените за
мохамеданите книги.

Доводите на Кирил поразяват друговерците и те възвиват разговора на друга страна: като цитират
известното място от Евангелието - да се молит за враговете си, да правим добро на онези, които ни
ненавиждат и не гонят, да обръщаме бузата си към онези, които не бият, те укоряват византийците, че не
изпълняват божията заповед - воюват срещу враговете си. Намекът на сарацините е ясен: той е насочен
към отношенията между византийци и сарацин. Кирил остроумно отговоря на зададения му въпрос с друг

24
цитат от Евангелието: "Той е рекъл също: По-голяма любов никой не може да прояви в тоя живот от тази
да положи своята душа за другарите си." В своя отговор Кирил прави намек за християните-пленници у
сарацините и за християните изобщо в държавата на сарацините.

След тоя отговор сарацините наново запитват Кирил защо византийците-християни не правят като Христа
- да плащат данък за себе си и за другите или поне, ако не плащат за себе си, да пращат за своите "братя
и приятели". Сарацините поставят въпроса да получават данък от византийците, те оправдават онзи
допълнителен данък, който налагали на християните в държавата си, дори иронично искат тоя данък да се
плаща от християнското население на Византийската империя. Въпросът им е бил злободневен въпрос и
може би е стоял във връзка с политическите задачи на мисията , в която е вземел участие Кирил: да се
облекчи положението на християните в държавата на сарацините. Възразявайки на противниците си,
Кирил сочи, че Христос е имал пред вид да се плаща данък на римляните, за каквито по това врем еще са
се смятали и византиййците.

По-натък Кириловият житиеписец само съобщава, че е имало "още много други въпроси, най-вече за
искуствата, които сарацините владеели". От вестта на Житието за използувания от житиеписеца материал
узнаваме, че Житието съдържа само извлечения от "беседите" на Кирил. Следователно трябва да
смятаме, че в Кириловите "беседи" са били дадени изцяло и тия въпроси на мюсюлманите и отговори на
Константин, за които на това място в итието само се загатва. В житието, както се вижда, е дадено само
заключението на беседата: Учудени от остроумните отговори на Константин и от неговите обширни
знания, сарацините го запитват: "Как ти всичко това умееш?" По своя обичай Константин отговоря с
притча: с притчата за човека, който се хвалел с един мех морска вода. Константин завършва: "Така и вие
правите. А от нас са излезли всички изкуства."

След тъй завършения спор сарацините, изглежда, са повели Константин из своя град, за да му покажат
богатствата си и всичко онова, което е будело учудване у чужденеца. Видените чудеса карат Константин
да изтъкне, че трябва да се въздаде слава не на сарацинския владетел, техния притежател, а на бога,
"който е създал всичко и го е дал на човека за утеха". "На тоя са, а не на другия" - заключва Кирил.

Тези думи свидетелствуват за упоритото отрицание на всичко сарацинско от страна на Константин. Това
държане на Константин несъмнено силно е подразнило неговите опоненти.

И по-нататък в житието се съобщава, че озлобените противници на бъдещия славянски просветител му

дали да пие отрова, но бог "го възвърнал пак здрав в земята му". Мъчно к да се каже откъде житиеписецът
е почерпил това си съобщение: дали то се е намирало в предпологаната беседа на Кирил. С тая вест
завършва главата на житието, в която е изложено прението с мохамеданите-сарацини.

Прението със сарацините е включено в един доста ясно набелязан в Житието цялостен разказ за
отиването и пребиваването на Константин в земята на сарацините. Указано е как се разменят остроумни и
язвителни бележки още с пристигането на Константин и съпътниците му, как сарацините провеждат
прението по време на обеда, как след това продължават прението, като развеждат Константин да му
покажат богатства на своя град. Оттук можем да заключим, че Константин е записал не само прението си,
но изобщо е описал своята сарацинска мисия.

Беседите на Кирил у хазарите се разгръщат като прение с юдеи. Прението е обширно, обхваща глави 9-11
на Житието. Кирил води спора, за да накара хазарите да ппредпочетат хотстиянството пред юдейството.

Прението в резиденцията на хазарския каган се предшествува от една "беседа" с "лукав" мъж , явно от
юдейско вероизповедание, защото Кирил използувана в беседата си с него книгите на Стария завет. Тоя
"лукав" мъж е бил изпратен от хазарите да посрещне Кирил и Методий, вероятно да им служи за водач из
земята им.(Малышевский Ив. 1886: с. 54). Изглежда Кирил е повел с него разговор за политическото
устройство на хазарската държава. Хазаринът се възползувал от случая да уязви византийците за честата
смяна на династиите у тях: "Защо вие имате лощия обичай да поставяте друг цар от друг род? Ние
поставяме царе от един род." Кирил, разбира се, защищава "обичая" на византийците: той посочва че
според Библията и юдеите са получавали от бога различни царе. Сразен от Кириловото позоваване на
Библията и виждайки, че Кирил носи немалко книги със себе си, с които несъмнено е прекарвал всичкото
си време - в четене и писане, поданикът на хазарската държава запитва отново защо християните се
придържат толкова о книгите, докато едноверците на хазарина изнасят мъдростта от гърдите си. Кирил
отговоря на хазарина по своя обичай с притча. В нея безкнижният човек се сравнява с гол человек. Тая
притча не е позната и от Прогласа към Евангелието, където авторът на Прогласа я нарича "своя". Бидейки

25
обаче ловок полемист, Кирил не се задоволява с притчата за голия човек, но задава въпрос, на който
мъчно може да се отговори наизуст: колко са родовете от Адам до Мойсей и всеки един от тях по колко
години е държал властта. Не можейки да отговори на подобен въпрос наизуст, хазаринът млъкнал.

Пристигнал в резиденцията на кагана, Кирил бил поканен на официален обед, на който присъстват всички
видни лица. Тук Кирил бива попитан какъв чин има, за да получи съответното място на трапезата. Кирил,
който, както знаем, не е имал висок чин, се отклонява от прекия отговор на зададения въпрос, като казва,
че произхожда от загубилия дадената му чест Адам. Отговорът му буди възхищението на хазарите.

На тая тържествена трапеза започват пренията, имащи за цел да бъдат защитени основните християнски
догми и да бъде показано тяхното превъзходство пред вярата на юдеите. Препирните се развиват главно
около няколко основни въпроса: учението за св. Троица, за въплъщението, за предимството на Мойсеевия
и съответно на Христовия закон, за това - дошло ли е времето да се появи "месия" - "помазания", за
божествеността на Христа, за обрязването и кръщението, за иконопочитанието, за аскетичния морал,
проповядван от християните. Привържениците на юдейството целят да посочат несъстоятелността на
някои от основите догми на християнството, за да изтъкнат предимствата на своята религия. Кирил -
отличен полемист - успява винаги да намери подходящ отговор главно поради основното познание на
Библията, признавана от юдеите за свещена книга, за да се защити, а чрез това да защити и
християнството.

Повод за отстояване на св. троица дава каганът, който, вдигайки тост, казва: "Да пием в името на единия
бог, създал всяка твар." Кирил взема чашата и пие "в името на единия бог" и на неговото Слово" и на
животворящая дух". Със своята наздравица за св. Троица той предизвиква присътствуващите, които не я
признавали. Така се завързва веднага прение, отначало с твърде примирителния каган, а после с
евреите, чиято религия хазарските кагани са усвоили. Кирил отстоява догмата за св. Троица, като
привежда места от Стария завет, в които се говори за "слово" и за "дух":

"А Философът рече: Слово и дух книгите проповядват. Ако някой ти оказва чест и не зачита твоето слово и
дух, а друг и трите почита, кой от двамата те почита повече? А той рече: Който и трите почита. А
Философът отговори: Така и ние по добре правим, като показваме с дела и като слушаме пророците.
Учението за въплъщението Кирил е трябвало да отстоява, когато юдеите задават предизвикателно
въпроса, как е възможно жена да ради бог, да вмести в утроба си тогова, когото не може дори да
погледне. В отговор на юдеите Кирил задава ред въпроси, за да изтъкне, опирайуи се на текстове в
Библията, че това е напълно възможно: ако бог емогъл два се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в
дим, толкова повече, щом иска да обнови човешкия род, е могъл да се вмести в човека, създаден по негов
образ и подобие.

Прението на Кирил у хазарите преминава в Житието при очертаването на някои битови подробности,
които говорят, че това прение не е било само литературно дело, а действително се е развило при
условията, разказани от житиеписеца. Така приключвайки спора около въплъщението, гостите на кагана
привършват обеда и се разотиват, като определят ден за нова "беседа".

Тая беседа се е състояла вероятно скоро след първата. Ораден от твърде много противници, Кирил
отбелязва: "Аз прочее съм човек един у вас, без род и другари." След това започва, отново с юдеите,
твърде дълга и жива "беседа". Юдеите, желаейки да изтъкнат по-голямото съвършенство на своя закон,
поставят въпроса, кой закон е даден най-напред, Мойсеевият ли или оня, който християните зачитат. С
иронични въпроси и цитати Кирил изтъква, че законите не са нещо неизменно, че бог е властен да ги
промени. Разисквайки поставения главен въпрос, Кирил и противниците му си разменят и няколко
второстепенни въпроси и отговори.

От разисквания въпрос спорещите постепенно преминават към друг важен въпрос, поставен на
разискване от юдеите с бележката, че още не е дошло времето на Помазания, за да бъде отменен стария
закон. Срещу това Кирил, привеждайки многобройни цитати, се старае да докаже, че онова, което
пророците са предсказали, вече се е сбъднало, че техните предсказания са изречении "явно" за Христа.

За да изтъкнат своето превъзходство, юдеите отбелязват, че те са от благословеното Симово потомство.

А християните, потомци на Яфет, нямат това благословение. Оборвайки противниците си, Кирил
припомня думите, според които бог заповядал "да се разпространи Яфет". По същите причини юдеите
отбелязват, че християните "имат упованието си" на човек испоред книгите щели да бъдат прокълнати.
Кирил подкрепя божествеността на Христа с цитати от Давид.

Юдеите преминават към друг въпрос, въпроса за обрязването, отхвърлено от християните. Кирил изтъква,

26
че вместо образването християните са получили крещението. Юдеите повдигат още въпроса за
иконопочитанието на християните, въпроса са ли християните противни на бога, като ядат свинско и
заешко месо, а навярно и други въпроси, защото в Житието четем: "Като чуха всички тези сладки и други
подобни тям слова, каганът и управляващите мъже казаха..." Кирил, изглежда, е дал на всички въпроси
подходящи отговори, защото в Житието четем, че каганът и хазарските първенци му казали: "От бога си
изпратен тук за наше назидание!... всичко по ред ни каза, досита ни наслади всички с медените слова на
светите книги." След една молба на хазарите към Кирил да им обясни всичко, което будело у тях въпроси,
по ред и с притчи, спорещи и домакини се разотиват, за да си починат.

На другия ден Кирил идва за трети път сред хазарските първенци и друговерците. Тоя път в "беседата"
вземат участие езичници и мюсюлмани - евреите не получават думата. От Кирил искат най-напред да
обясни коя е най-добрата вяра: "Кажи ни, почтении мъжо, с притчи и умно вярата, която е най-добрата от
всички."

Исканието е било поставено навярно от хазарите-езичници или колебаещи се в новата си вяра, които,
както дава да се разбере онова място от Кириловото житие, в което хазарските пратеници молят
визщантийския цар за съвет, за "учен мъж" "да обори евреите и сарацините", дирели да разберат коя
религия - християнска, юдейска или мохамеданска - е най-добрата, за да възприемат нея.

Тъй като и предния ден хазарите искали "да им се обяснява с притчи" всичко, Кирил разкрива с "притчи"
превъзходствата на християнството. Имайки пред вид суровия аскетоичен морал, проповядван от
християнството, противоположност на мохамединския морал, Кирил се стреми да изтъкне, че
християнският закон обрича от начало на суровост, но после принася стократно сладък плод - т. е.
доставя "вечното блаженство".

Засегнат от поставянето на християнството над мохамединството, един от съветниците на кагана запитва

защо християните не почитат Мохамед, когато той е "похвалил" Христа. Кирил отвръща, че Мохамед не
може да бъде вреден между пророците, защото според свидетелството на даниил след Христа се
прекратяват видения и пророчества.

С това хазарските прения и изложението на християнската вяра от Кирил завършват. Хазарски първенец
взема думата и отбелязва, че гостенинът им е оборил юдеите и мохамеданите и е изяснил вече, че
християнската вяра е най-съвършена. Просълзен от радост, че правата вяра е победила, Кирил призовава
присъствуващите да се покръстят. Той е изпълнен със самочувствие и казва: "Ако още някой не е убеден
от казаното, нека дойде, за да ме обори или да бъде оборен." Освен с доказателства Кирил си служи и със
заплаха: "Който от вас се кланя към Запад или се моли като юдеите, или държи сарацинската вяра, скоро
ще приеме смърт от нас." Следва описание на тържеството на Кирил и християнството.

Прението на Кирил у хазарите може да заеме видно място в средневековната антиюдейска литература.
Самият Кирил може да го е записал тъй подробно и точно, за да въоръжи своите християнски
съмишленици с готови отговори на въпросите и възраженията на юдеите срещу християнството. Той
оборва своите опоненти-юдеи с цитати от Библията, която юдеите признават за свещена книга.

Така догмата на тройцата той защищава като отговарящ повече на текста на Стария завет, който също
говори за слово и за дух: същото върши и със защитата на въплъщението на божието слово в човек. Това
е, разбира се, единственият начин да накара своите опоненти-юдеи да "замлъкнат".

В своите беседи Кирил намира винаги отговор на поставения въпрос: ако не оборва противника по
същество, той е най-малко остроумен. Характера особеност на неговите беседи са т. нар. "притчи", които
са характерни изобщо за неговия стил. Например, когато отстоява въплъщението, той започва със
следната "притча": Кой би приел по-добре и с подобаваща чест кагана - първият, съветник или последният
слуга? Присъстващите отговарят, разбира се, че първията съветник би приел по-добре кагана. Кирил
задава нов въпрос: Кое божие творение стои най-високо? Когато юдеи отговорят: "Човекът, защото е
създаден по образ и подобие божие", Кирил прави победоносния извод: "Щом е така, не са ли глупави
онези, които казват, че бог не можел да се вмести в човека, когато той се вмести и в къпина, и в облак, и в
буря, и в дим, явявайки се на Моисей и Йов?"

Важен и интересен е въпросът, дали Кирил е записал само беседите си с друговерците, или е описал
цялата хазарска мисия.

Житиеписецът оповестява, че Кирил е записал не само беседите си с хазарите, но също така и

намирането на мощите на Климент Римски. От бележката на Кириловия житиеписец, според която

27
Методий разделил Кириловите "книги" на "осем слова", трябва да заключим, че съчинеието на Кирил е
било твърде обемисто и с разнообразно, поделящо се на отделни "слова" съдържание. В Житието
намират място между беседите битови подробности. Мисля, ясно е, че Кирил ще е описал цялата си
мисия в Южна Русия, както навярно и цялата си сарацинска мисия - не само своите "беседи".

Живостта на пренията е едно свидетелство, че те са били записани недълго, след като са се състояли. Ще
са били водени на гръцки и следователно записани от Кирил на същия език. Гръцкият език в епохата е
бил популярен и вън от Византия, особено между образованите. Мъчно е да се приеме, че пренията са
били водени на друг език - еврейски или арабски, или, у хазарите, и на славянски: съвсем изключено е да
са били записани на тия езици. Като изключим най-напред славянски, понеже тепърва Методий ги
превежда на тоя език, трябва да изключим също така и еврейски и арабски, защото са били преведени на
славянски от Методий, а той не ще е знаел ония ориенталски езици, които може би е познавал по-малкият
му брат. Последното можем да заключим, между другото, и по места в Методиевото житие, че само Кирил
оборил евреите със слово, а Методий се борил против тях с молитва.

Изводи:

Пространните жития на Константин-Кирил и на Методий (Панонските легенди) проследяват жизнения и

духовен път на двамата първоучители, значими исторически личности, поставили основите на
славянската книжнина и култура, създали школа и обучили ученици, които продължават тяхното епохално
за славянския свят дело. Авторът си поставя високата цел да възвеличи техните образи, да ги посочи като
пример, достоен за възхищение и подражание, да съхрани за поколенията нравствените и житейските им
добродетели, сред които изпъкват безрезервното им служене на Бога и хората.

В пространното житие Кирил е представен като високодуховна личност, въплъщаваща представата за

праведност, благочестие и духовна извисеност, за съвършен християнин. Наред с това притежава черти,
които са от съществено значение за апостолското му предназначение - образованост, добродетелност,
обаятелност. Проследявайки мисионерската и просветителската му дейност, авторът доказва, че
личността му е образец за другите славяни, които да следват неговия път, да се прекланят пред делата
му и да пренасят славата му през вековете. Особено място в житието заема спорът с триезичниците. В
него Константин-Кирил се разкрива със своите най-високи качества, които го правят образец за
християнския свят - всеотдайност към християнското и славянското дело, сила на духа, вяра в това, което
отстоява.

Едно общо качество на Кириловите беседи е логиката. Тази логика е своеобразна, средновековна; на
Библията се гледа като на история, автентична и безпогрешна. Константин познава в подробности
Библията и умее да извлече от нея такива цитати и така да ги разтълкува и съпостави с доводите на
противника, че да го изобличи в незнание или да го улови в противоречие. Понякога по логически път той
дори използува противниковите доводи в полза на своите твърдения.

Борбата с т. нар. "триезичница" е борба за равенство между народите. Кирил не допуща едни народи да
се смятат за "богоизбрани" и да имат правото да си служат с писмото и книгата на свой език, а други да
бъдат определяни като "варвари" и да им бъде отречено правото на просвета и своя църква. Борейки се
за славянско богослужение, славянска писменост и славянска просвета, Кирил се бори и за равноправие
на славяните и изобщо на народите в полето на културата. Във връзка с това е и демократичният
характер на тяхното дело: чрез писмеността и богослужението на народен език е било възможно да се
приобщят към културата широки слоеве.

Пространните жития на Кирил и Методий са начало на старобългарската литература и са отправна точка

за нейното по-нататъчно развитие като високохудожествена словесност. Те се явяват в историята на
европейската култура в един важен момент, в девети век, когато се развива и изостря голямото
съперничество на политическа и черковна основа между Изток и Запад, представени от Византия и Рим. В
извънредно трудната борба между Изтока и Запада, срещу чуждоземните домогвания, славяните
създават своята писменост; в Европа се появява трета цивилизация след византийската и латинската-
славянската. В тази борба Кирил играе - заедно с брат си Методий - важна роля. Дейността на двамата
братя има решителни последици за развитието на славянската култура.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

"Горей се, български народе,

че в твоито лоно се роди ухът на Кирил, на Методий -

28
и с тая слава - пребъди!"

Н. Марангозов

Съвсем различна би била съдбата на съвременна Европа без имената и делото на двамата братя св.св.
Кирил и Методий, без всеотдайните усилия на техните ученици, без цивилизаторската мисия на
славянската култура. Без делото на двамата братя друга би била и съдбата на гръко-римското
наследство, културата на романските и германските народи, както и Реформацията и
контрареформацията. Без мисията на братятата Кирил и Методий днес България нямаше да е същата.
Действително европейската културна идентичност би обедняла без формулираните от двамата братя и
учениците им принципи и ценности с фундаментално значение. Нека ги спомнем още веднъж.
* Те създават нова азбука, нова писменост. При това създадената от тях глаголица не е обикновена
азбука. Всеки знак от глаголицата отговаря с удивителна точност на цели пасажи от Библията; оказва се,
че всяка буква на глаголицата е знак - концентрирана информация (огледално изображение) на
Божественото начало на земното битие; глаголицата е свещена азбука - тя носи езика на символите -
познание, съдържа "генетичния код" на познанието. Кирил и Методий са АБВ в Ренесанса в Европа и в
света със своята съзидателна азбука и словото си.
* За да се преведат евангелските истини на новия език, създават нов метод на обучение във вярата.
* Показват как може по мирен начин да се изгради единна, свята и вселенска църква, с което поставят
началото на нов етап в утвърждаването на идеята за универсалността на църквата, както и идеята за
единството чрез екуменизъм.
* Кирил и Методий се явяват обединяващо звено или духовен мост между източната и западната
традиция на универсалната църква.
* Дават решителен принос за изграждането на Европа не само в рамките на религиозното (християнско)
общение, но също и за гражданското и културното единение.
* Те предлагат всеобщ план за спасението на света.
* Поставят в основата на единна Европа и световното единство човешкото сътрудничество чрез
великодушна обмяна на културни и духовни ценности.
* Полагат основите на първата национална литература в Европа на жив, говорим народен език.
* Отстояват идеите за национална култура, равноправието на езиците, неотменното право на всеки народ
да създава култура и литература на свой собствен език. Това право се извоюва в Англия през ХIV век, във
Франция през ХV, в Германия - през ХVI век (от Мартин Лутер), а в Италия - чак през ХVIII век. А Ватикана
отменя латинския език от службите си и го заменя с говорим език едва през 1963 г.
* Поставят началото на една нова цивилизация в Европа - славянската.
* Изграждат бъдещия образ на обединена Европа.

Кирил и Методий стават основатели на българската и славянската култура, изградена върху писмеността,
с целокупната си дейност: със създаването на старобългарското писмо, с преводите си, с които
приобщават българския народ към културното наследство на човечеството, със своите оригинални
произведения, написании по различни поводи, с установяването на старобългарския език, първия
славянски литературен език.

Създадената от Кирил азбука е съвършено писмо. Тя предава най-тънки отсенки на старобългарската

реч. С време тя търпи промени и развитие, но в нейното устройство остава да се чувствува
филологическият гений на първопросветителя.

Предприетият от братята превод на смятаните за най-необходими за една славянска църква текстове на

старобългарски език, от една страна, снабдява българите и славяните с немалък брой книги, от друга
страна, наляга правото на новите народи да имат писменост на свой език. В своята преводаческа работа
Кирил и Методий е трябвало да решат основни текстологически и езиково-стилни проблеми. От една
страна, преводът на "свещени" текстове не е позволявал никаква преводаческа волност: всяко отклонение
е могло да доведе до т. нар. ерес, най-страшния грях на Средновековието. От друга страна, текстът на
книгите е изисквал живо творческо въображение, за да бъдат предадени отсенките на една мисъл, имаща
често сложен характер. Много от богослужебните текстове са били в мерена реч, така че Кирил и Методий
е трябвало да поставят началото на старобългарското стихотворство.Ако не включим и оригинаното
книжовно дело на двамата братя в съвременния литературен живот, не бихме могли да видим в цели яму
обем и блясък великото начало на българската литература. Убедени, че новите европейски народи трябва
да получат културното и книжовно наследство на човечеството на родния си език и да се изравнят с по-
старите народи по култура, по умственна, по книжовна дейност, Кирил и Методий пристъпват съзнателно
към създаването на старобългарската литература и ако по-старите културни народи са ималии
оригинални литературни произведения, те не са могли да смятат, че са изпълнили своята задача, ако не

29
дадат и образци на оригинална литература за българите и славяните.

Кирил и Методий установяват и първия славянски литературен език - старобългарския. Тоя език
разполога с широк диапазон от литературни изразни средства и културни думи. В установяването му
Кирил отново проявява филологическия си гений, който проявява и при изобретяването на
старобългарската азбука. В случая тоя гений е бил нужен, за да превърне един необработен език в жив
орган, който е в състояние да предаде най-сложната мисъл.

Писмото и книгата, които създават Кирил и Методий, имат да изпълнят най-важни задачи в историческия
живот на българския народ и на славянството. Те стават тяхна опора в усилията им за независим и
самостоятелен културен живот.

И Кирил и Методий влизат в историята не само като велики творци, но и като велики борци. Те повеждат
борба за своето дело и тяхната борба поставя нов ореол върху челата им. Великите апостоли на
писмеността на народен език безстрашно предприемат своето дело, като се изправят с огромната си
енергия, обширните си познания и дълбоката си мисъл срещу реакционна европа. Те си създават една
бойка и мъдра аргументация в полза на богослужението и писмеността на роден език, насочена срещу т.
нар. "триезичници", които твърдели, че в църквата и литературата били допустими само три езика -
староеврейски, гръцки и латински, на които библейският Пилат наредил да cе сложат надписи върху
Христовия кръст на Голгота. Солунските братя организират фронт срещу враговете на славянството, те
призовават славянството към културно и политическо обособяване.

Тъй като делото на Кирил и Методий се обръща към развитието на новите народи, навлезли в
историческия живот на Европа, то бързо разшърява своя фронт и не е само една културно събътие, а
настъпление на прогресивните сили на епохата в различните области на обществения живот.

То се свързва с развиващите се феодални отношения със славянски характер. Тъй като феодализмът в
сравнение с предшествуващата у славяните формация - първобитнообщинната - представя по-висока
форма в общественото развитие, явен е прогресивният характер на това дело. Но делото на Кирил и
Методий укрепва не само славянския феодализъм, а изобщо славянството.

Делото на Кирил и Методий е скъпо достояние на българския народ. Още от появата си то става фактор в
неговото развитие, в изграждането на неговия исторически живот. С него българският народ укрепва
своята феодална държава, а в историческите периоди, когато чужди завоеватели са се стремели да го
задушат в мрака на рабството, той е намерил в него опори за своето съществуване, за своите стремежи,
борби и градивни усилия.

Делото на Кирил и Методий се включва в по-ново време в създаването на българската национална

култура, която, естественно, не можеше да се гради върху празно пространство, и в борбите за духовно и
политическо освобождение на българския народ. Епохалното дело и хилядолетната традиция са
привлечении, за да укрепят съзнанието на българската народностна общност с обособена, цветуща
някога и вековна култура, да оплодят новата българска култура с живите ценности, завещани от миналото.
Делото им е наистина велико и безсмъртно.

Празникът на Кирил и Методий излиза от тесните рамки на църквата и се превръща в училищен празник
на славянската азбука и книга. Български революционни демократии използвали тоя ден, за да изтъкнат
популяризират необходимостта от свобода не само за развитието на народната просвета и култура, но
изоброщо за развитието на българския народ. Христо Ботев го нарича празник, който трябва да
въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение.

Нашата съвременност твори една нова култура. Нейните творци обаче са наследници на всичко ценно от
миналото. Кирило-Методиевата традиция, която започва с дръзко новаторство и със смела битка срещу
реакционна Европа, непозволяваща свободното развитие на народите и народната култура, и която е
кърмила българския народ през вековете с дълбока мъдрост и възвишени пориви, днес въодушевява да
водят борба за нови завоевания в областта на културата, да създават културата сред най-широките
народни слоеве, да създават такава култура, която да движи развитието напред, към по-високи форми на
живот.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Богородов, И. Безсмъртни предтечи Кирилл и Методий, София, Народна просвета, 1963

2. Георгиев, Е. И. Кирил и Методий - истината за създателите на българската и славянска писменост.

30
София, Наука и изкуство, 1969
3. Георгиев Е. И., Нашето Аз-Буки-Веди. София, Народна просвета, 1981
4. Георгиев, Е. Люлка на старата и новата българска писменост. София, 1980
5. Грастрем, Е. Э. Описание русских и славянских пергаменных рукописей. Россия, 1953 6. Греков, Б. Д.
Киевская Русь, Москва-Ленинград, изд. АН СССР, 1944
7. Иванов, Й. Нови вести за Кирила и Методия. София, Зора, 1937
8. История Русской литературы, Литература XI - начала XIII века, Москва-Ленинград, изд. АН СССР, 1941
9. Истрин, В. А. Возникновение и развитие письма. Москва, изд. АН СССР, 1965
10. Кирило-Методиевска енциклопедия. София. Т. І, 1985
11. Лазарев, В. Н. История византийской живописи. Москва, 1947
12. Малышевский, Ив. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, Первоучители славянские, 1886
13. Маргаритов, М., А. Хофер Едле фон Сулмтал. За Кирил и Методий. София, изд. На отечествения
фронт, 1989
14. Михайлов, А. К вопросу о литературном наследии св. Кирилла и Мефодия в глаголических хорватских
миссалах и бревиариях. Русский филологический вестник, 1904
15. Обнорский, С. П. Очерки по истории русского литературного языка старшего периода. Москва-
Ленинград, 1946
16. Прослава на Кирил и Методий. София, Български писател, 1963
17. Соболевский, А. И. Переводная литература Московской Руси XIV - XVII веков. С.-Петербург, 1903
18. Стойкова, А. Първоучителят Методий. София, 1995
19. Т.-Балан, Ал. Кирил и Методий, София, Държавна печатница, 1920
20. Успенский, И. Ф. История византийской империи. Москва, 1996
21. Фортунатов, Ф. Ф. Селищев А. М., Старославянский язык. Россия, 1951

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

Св. Св. Кирил и Методий

ПРИЛОЖЕНИЕ №2

Глаголица

ПРИЛОЖЕНИЕ №3

Кирилица

ПРИЛОЖЕНИЕ №4

Кирилица и глаголица

ПРИЛОЖЕНИЕ №5

Свети Седмочисленици

ПРИЛОЖЕНИЕ №6

Превод на Евангелие

ПРИЛОЖЕНИЕ №7

Проглас към Евангилието от Константин-Кирил

31