Романът “Железният светилник” е първият от четирилогията на Талев.

Създаден е през
1952 г.; “Преспанските камбани” – 1954 г.; “Илинден” – 1955 г.; “Гласовете ви чувам” – 1956
г.

Писателят изразява позицията си по въпроси, които съдбовно засягат него и хилядите му

сънародници в Пиринска Македония, където по това време българи провеждат
антибългарска политика. Това е причината да се обясни вдъхновението и вътрешната
сила на тези романи, които са духовно оръжие в ръцете на автора. Да защити
националната ни история от посегателства и фалшификация, е дълг на Димитър Талев
чрез вдъхновеното му творчество.

Романът “Железният светилник” поставя един основен проблем и това е отношението

между развитието на рода и историята на народа. Той възкресява времето на Българското
възраждане, когато народът ни израства духовно, когато българите се приобщават до
европейските традиции. Стремежът към просвещение и борба, онова мъчително
напредване в общия ход на историята, в което са вплетени човешки съдби, е основна
тема на романа. Тази епична социална творба разкрива важни човешки проблеми, които в
конфигурацията на времето получават своя колорит. Съдбите на героите в романа
очертават пътя на общественото развитие. Героите се осъзнават като принадлежащи не
само на определен род, но и на народ, на общност, която се развива, търси своята
реализация чрез борба за просвещение, борба за самостоятелна българска църква, за
национална и духовна свобода. Пазейки традициите на рода, Талевите герои опазват
традициите на своя народ в неговата историческа борба. Героите интуитивно или
съзнателно, чрез своите действия, “пишат” историята на народа си, водени от чувство за
чест, достойнство и принадлежност.

Монолитният и затворен свят на българското семейство отразява сложни социални и

исторически процеси. Процесът на Българското възраждане е пресъздаден чрез
човешките характери. Напредничави и прогресивни в своето мислене са Стоян Глаушев и
Султана, Хаджи Серафимовата унука. Те по свой начин са се противопоставили на
традицията, разчупили са нейния канон и благодарение на свободолюбието и
новаторството, което носят в себе си, са успели да създадат едно семейство, чието
потомство, в лицето на Лазар Глаушев и Катерина, имат ценен принос в историческия
духовен напредък на обществото.