Романът “Железният светилник” е първият от четирилогията на Талев.
Създаден е през 1952 г.; “Преспанските камбани” – 1954 г.; “Илинден” – 1955 г.; “Гласовете ви чувам” – 1956 г.
Писателят изразява позицията си по въпроси, които съдбовно засягат него и хилядите му
сънародници в Пиринска Македония, където по това време българи провеждат антибългарска политика. Това е причината да се обясни вдъхновението и вътрешната сила на тези романи, които са духовно оръжие в ръцете на автора. Да защити националната ни история от посегателства и фалшификация, е дълг на Димитър Талев чрез вдъхновеното му творчество.
Романът “Железният светилник” поставя един основен проблем и това е отношението
между развитието на рода и историята на народа. Той възкресява времето на Българското възраждане, когато народът ни израства духовно, когато българите се приобщават до европейските традиции. Стремежът към просвещение и борба, онова мъчително напредване в общия ход на историята, в което са вплетени човешки съдби, е основна тема на романа. Тази епична социална творба разкрива важни човешки проблеми, които в конфигурацията на времето получават своя колорит. Съдбите на героите в романа очертават пътя на общественото развитие. Героите се осъзнават като принадлежащи не само на определен род, но и на народ, на общност, която се развива, търси своята реализация чрез борба за просвещение, борба за самостоятелна българска църква, за национална и духовна свобода. Пазейки традициите на рода, Талевите герои опазват традициите на своя народ в неговата историческа борба. Героите интуитивно или съзнателно, чрез своите действия, “пишат” историята на народа си, водени от чувство за чест, достойнство и принадлежност.
Монолитният и затворен свят на българското семейство отразява сложни социални и
исторически процеси. Процесът на Българското възраждане е пресъздаден чрез човешките характери. Напредничави и прогресивни в своето мислене са Стоян Глаушев и Султана, Хаджи Серафимовата унука. Те по свой начин са се противопоставили на традицията, разчупили са нейния канон и благодарение на свободолюбието и новаторството, което носят в себе си, са успели да създадат едно семейство, чието потомство, в лицето на Лазар Глаушев и Катерина, имат ценен принос в историческия духовен напредък на обществото.