Железният светилник

Теми: за родното и чуждото. Борбата за църковна независимост и светско образувание.

Мотиви: за пътя, за другоселеца, за честта, за срама, за възмездието

Опозиции: родно-чуждо , мрак-светлина, патриахална нормма- личен избор, мминало-бъдеще

Символи:

Железният светилник- симмвол на борбеност и пробуждане, доммашния уют и хармонията,

идеята за преминава на народа от тъмнината на робството към светлината на свободата

Иконостасът- символ на безсммъртието и на вечната любов между Рафе и Катерина

Султана

Талевата героиня Султана от романа „Железният светилник“ е най-младият и последен

представител на Хаджи-Серафимовия род, тя е на 25 години, което за онези времена е късно да
бъде не женена мома. Както подсказва името ѝ, героинята има властен характер и силен дух и
също така е много интелигентна,доминантна и дисциплинирана.. Още в началото на брака и със
Стоян става явна размяната на ролите им – Султана го командва и взема решения за съдбата му, а
той се оставя в нейни ръце.През цялата творба основната и мисия е да възвърне славата на
ХаджиСерафимовия род и е готова на всичко, за да го постигне, дори и да наруши патриархалните
норми. Стремейки се да опази това, което с годините е постигнала, Султана пренебрегва основен
морален закон, поради което плаща с живота и на детето си, и на неродената си внучка.

Лазар

Още от малък Лазар Глаушев се отличава с интелекта си от другарите си в килийното училище,

той сам осъзнава своята мисия на народен водач и продължава делото на Климент Бенков. Този
негов стремеж – да поведе целия народ към възкресение, е подсказан от името му, което се
асоциира с първия възкресен човек според Евангелието. Лазар Глаушев наследява от майка си
лидерските си способности, а от баща си – добросърдечността си, като тези черти му помагат да
реализира целта си. Подбуден първоначално от патриотичната реч на рилския монах, Лазар
избира мисията си. Той дори е готов да пренебрегне личното си щастие, защото то е в конфликт с
моралните му ценности на водач. Сватбата му с Ния обединява общественоисторическата и
семейно-битовата сюжетна линия в романа и поставя символичен край на основния конфликт:
между българските патриоти и гъркоманите.
 Бай Ганйо

Теми: Негативният образ на родното, Покварата в обществената действителност, Изкривената

цинична представа за ролята на журналистиката

Мотиви: за политическото хамелеонство, за псевдопатриотизма, за обезценяването на словото

Конфликти: между лицето и опакото на модерната демокрация

Опозиции: духовно – материално, пасивна интелигенция – активна байганьовщина ,

журналистическа етика – угодничество

Заглавията на вестника демонстрират псевдопатриотизма и демагогията на байганьовците.

Българските ценности и възрожденските идеали са обезсмислени, лишени от стойност. Родно за
Бай Ганьо и двойниците му е всичко, от което могат да извлекат полза. Чуждо им е онова, което
пречи на личния им интерес и постигането цели.те им

Причината, поради която Бай Ганьо предлага да издават вестник - финансова облага чрез
поддържане на управляващите, чиято подкрепа вече му е обещана.Възможност чрез
пресата да се издигат и сриват авторитети, да се управлява общественото мнение в
желана посока. Разчистване на лични сметки с всички, които пречат на личния му интерес.

Представата на Бай Ганьо за журналистиката- Според изкривената представа на героя

същността на журналистиката се свежда до изкалъпването на клевети и ласкателства,
угодни на него и на тези, от които зависи келепирът му.Тъй като за Бай Ганьо истината е
без стойност, той злоупотребява със свободата на словото, за да постига користни цели –
домогване до властта чрез демонстриране на верноподаничество и очерняне на
опозицията.

Политическата ориентация на вестника - Политическата ориентация на вестника зависи от

това „какъв вятър вей“, т.е. от вътрешната и външната политика на актуалните
управляващи.Бай Ганьо е политически хамелеон, за когото всички политици са маскари.
Той няма партийни пристрастия, негов основен принцип е никога да не бъде в опозиция.

Журналистическите жанрове на текстовете във вестника - Самозваните журналисти ще

„изкалъпват“, т.е. ще пишат по калъп, по определен модел кратки текстове, които
съобщават за незначителни събития: дописки, антрефилета, телеграми. Те имат за цел да
задоволят само едно първично любопитство към клюки и интриги. Уводната статия,
написана от Гуньо Адвокатина, има за цел да демонстрира верноподаничество и
патриотизъм.
 Балкански синдром

Конфликти- Между истината и лъжата, Между привидното и действителното

Причината за написване- парадоксите и абсурдите през късния български социализъм

Заглавието- насочва към определена територия, синдром- отклонение от

нормите=характер

Жанр- комедия на нравите, може и комедия на ситуациие

Използва хумор,пародия и ирония

Изобличава човешките слабостти, отклоненията от нормите и подмяната на ценностите

Композиция- театър в театъра, няма граница зала-сцена. Има фрагментарност. Няма

завръзка, кулминация и развръзка. Няа смислов център. Диалози се редуват с монолози.
Реалнот се преплита с разумното. Постоянно влизат нови герои.