„Дядо Горио“

роман от Оноре дьо Балзак

1. Замисъл на романа – както вече казахме , романът на Балзак
е важна част от замислената от него поредица романи
„Човешка комедия“. Идеята на автора е главен герой да бъде
дядо Горио ( по подобие на „Крал Лир“ от Шекспир) и да
разкрие трагичната история за безграничната бащина любов
към дъщерите му. Но големият романист излиза извън този
замисъл и параралелно създава още една сюжетна линия – за
младия герой Йожен дьо Растиняк и неговата шеметна кариера
във висшето общество. И така в романа има две сюжетни
линии:
 - трагичната любов на един баща към дъщерите му
 - издигането на провинциалиста във висшето общество
на Париж
Съответно романът има двама главни герои – дядо Горио
и Йожен дьо Растиняк.
2. Място и време на действието – Париж, Франция, след
Юлската революция и ерата на Наполеон – втората половина
на XIX век ( вижте схемата на стр.118).
3. Художествен метод – романът е образец на реализма в
литературата. Разказът се води от невидим разказвач, но често
се прекъсва от морализиращи (поучителни ) коментари.
Всички описания са педантично подробни.
4. Проблеми и конфликти в романа.
!!! Основен проблем – моралният хаос, настъпил в
обществото след Юлската революция. В този смисъл
пансионът на мадам Воке е един малък свят, който
олицетворява социалните контрасти, духовната нищета,
изгубените илюзии на епохата. ( Вижте схемата на стр.100!)
 !!! Основен конфликт – между мечтите за по-добър живот
и невъзможността те да се осъществят с почтеност,
честност и нравствено самосъхранение ( „уроците“ на
виконтеса дьо Босеан и престъпните схеми на авантюриста
Вотрен).
5. Образна система – авторът сам споделя, че целта му е да
разкрие колкото може повече герои и характери и да опише
всички социални слоеве – като се почне от най- ниските, от
дъното, и се стигне до висшето общество. Героите са типични
при типични обстоятелства и най- общо се делят на две групи:
*I гр. – от пансиона на мадам Воке /социалните низини/
От тях се открояват:
а) дядо Горио – добър, работлив, предприемчив и
съобразителен, благороден, щедър, любящ баща,
жертвоготовен; жертва на новите обстоятелства и
тенденции в обществото - вместо благодарност и любов
от своите дъщери, вместо щастие и спокойствие на
старини, той е изоставен, самотен и страдащ от липсата
на тяхната любов; той вярва в семейните ценности –
обич, съпричастие, подкрепа, но живее в свят, в който
значение има само материалното, онова, което може да се
купи с пари; той живее в свят на морален хаос, в който
за хора като него няма място;
б) Йожен дьо Растиняк – новият герой на епохата, който
иска да излезе от социалните низини да се издигне до
висините на обществото, да има успех, влияние,
богатство. Пред него има три пътя:
- да завърши право, да работи търпеливо и упорито и след
време да направи кариера, като води живот „чист като
лилия“;
- да извърши престъпление , бързо да забогатее и така да
постигне това, за което мечтае( за това го изкушава
Вотрен , но героят има здрави устои и не се поддава);
- да има връзка с богата високопоставена дама, която да
му стане трамплин за издигане в обществото (Растиняк
избира третия начин);
в) Вотрен – типичен герой, силен характер; бунтува се
срещу обществото, като иска да манипулира хората;
парите му дават сила и мощ ( той е дяволът изкусител,
същински образ на злото).
* II гр. - от бляскавите салони на парижката
аристокрация – двете дъщери на дядо Горио / Делфин дьо
Нюсенжан и Анастази дьо Ресто/, както и виконтеса дьо
Босеан – братовчедка на Растиняк.
6. Посланията на творбата.
В своя роман Оноре дьо Балзак изследва и разкрива до
какви страшни последствия може да доведе пагубната
страст към парите в едно общество, в което за хората вече
не съществуват изконни ценности като бащина и
съпружеска любов, синовен дълг и благодарност, чест,
почтеност, истинско безкористно приятелство.
В това общество парите стоят в началото и в края, те
са цел и инструмент.
Ако приемем, че традиционно бащинството е символ на
реда, властта, традицията, на устоите на цивилизацията,
то разпадането на семейните връзки, провалът на
бащиния авторитет символизират процеси в обществото,
които водят до разруха на ценностната система на човека,
до объркване на социалните роли, до морална пустота и
духовна нищета.
*************************************************.