Гюстав Флобер. „Мадам Бовари“.

1. Гюстав Флобер(1821-1880) - Руан, Франция; човек на силните чувства и

крайните решения; всеотдаен и конфликтен, същевременно стеснителен и
неуверен в себе си, с холеричен темперамент:
а) две големи пътувания — в Ориента и Гърция (1849—1851) и в Тунис
(1858) при подготовката на романа„Саламбо“ - човекът навсякъде е
еднакво несъвършен;
б) политически възгледи - отрицателната позиция спрямо политическия
ред в епохата на Втората империя е укрита в индивидуалистичен бунт
спрямо буржоазната цивилизация;
в)1857г. - обвинение за „накърняване на обществения и религиозния
морал“ заради първия му роман „Мадам Бовари“, публикуван на части в
сп.„Ревю дьо Пари“.
2.Романовият модел на Флобер:
– Продължително действие, обхващащо сравнително дълъг период от
време.
– Множество герои, представящи различни обществени типове.
– Забавяне на действието за сметка на описания на средата, битови
детайли и представяне на вътрешния живот на герите.
– Правдоподобно представяне на характерите на героите и отношенията
между тях.
– Многообразие на гледните точки.
– Дистанцираност на повествователя, който не заема позицията на
морален съдник и не се намесва с насочващи коментари в
повествованието.
3. Реализмът на Флобер - реалистическият сюжет не е достатъчен, за да
бъде реалистическа творбата, нужна е реалистическа естетическа гледна
точка:
а) представяне на човешкото същество като мислещ индивид;
б) представяне на човешката действителност от различни гледни точки;
в) художествената действителност като динамика на отношения.
 4.Сюжетът на романа „Мадам Бовари“ - колкото по-незначителна е една
история, толкова по-малко пречи романното внимание да се прехвърли
към истински значителното - вглеждане в недопускани в литературата
страни на живота:
а) художествената действителност се поражда от срещането на
противоположни отношения към онова, което представлява външната
действителност; баналното всекидневие на френската провинция,
неутралната реалност на нещата срещу романтическия начин на виждане
на Ема Бовари;
б) подборът и подредбата на думите, цялостната композиция на романа
не оставят читателя нито за миг безразличен към един иначе лишен от
чувства, страсти и пориви свят, а го въвличат в емоционално
съпреживяване, събуждащо усещания, емоции и размисли.
5. Героите в „Мадам Бовари“- наивността на романтическия идеализъм
срещу буржоазното самодоволство:
а) изпитват чувства, които са по-скоро набор от усещания, особени
възприятия, илюзия на съзнанието;
б) любовта не е героическо преживяване, тя е сведена до конкретно
възприятие, разтворена в някаква външна картина, която по-скоро ѝ
контрастира, или е „дегероизирана“ с принизяващо сравнение („като
човек, който се е отпуснал в парна баня, нейната гордост морно се
оставяше цяла на топлотата на този език“);
в) песимистичният възглед за безсмислието на обективния човешки свят е
прикрит под плуралистично виждане на човешката вещна среда, която ту
студено противостои на вътрешно подвижния човек, ту се превръща в
поле от символи за неговите усещания и идеализации.
6. „Мъченикът на стила“(по израза на Уолтър Пейтър) – стремеж да
постигне стил, „толкова ритмичен, колкото стих и толкова прецизен,
колкото езикът на науката“:
а) творбата се ражда с трудно откритата уникална езикова форма, с един
стил, който се налага от самата нея;
б) правдата не е само неутрален факт, но като художествена
действителност е и трудно постижима техника;
в) „стилът е единственият начин да се виждат нещата“ – предтеча на
модернизма, спасение в чистотата на творческия акт.

Забележка: В плана се съдържат наблюдения и констатации на

проф.Богдан Богданов от статията му „Гюстав Флобер — човекът и
писателят“.
Пълния текст може да прочетете тук.