„В механата“

Христо Ботев
1. Творческа история
Стихотвворението излиза за първи път
във в. „Независимост“ през 1873 г. По-късно
е публикувано в „Песни и стихотворения“.
Според спомените на съвременници било
между любимите на писателя.
2. Заглавието

Още в заглавието вниманието се насочва към художественото пространство

(топоса). Механата се свързва и с мотива за пиянството. Но в тази творба не
виждаме одухотвореното пиянство „на един народ“ от наближаващо въстание
(както е в едноименната глава от „Под игото“), в случая пиянството е
представено като желание за забрава на робската действителност, отказ от
реалността.
3. Жанр

• сатирично стихотворение

„В механата“ е част от сатиричното творчество на Ботев. В творбата със

средствата на сарказъм и ирония, лирическият Аз изобличава лъжепатриотите и
мъчителите на народа.
4. Композиция

• 10 четиристишни строфи
 5. Художествено време и пространство

Художественото пространство Художествено време

Представени са две художествени пространства – Художественото време е маркирано чрез
едното е на поробения роден дом, а другото е механата, присъствието на тираните („А тиранинът върлува/ и
безчести край наш роден“) и насочва към периода на
в която се намира лирическият Аз и лъжепатриотите. В
турското робство.
условията на робството и особено за революционно
настроената емиграция механата е мястото на
общностното изживяване, място в което българинът е
между свои.
6. Герои
• лирически Аз
• народът
• „подъл чорбаджия“, “за злато търговец жаден“, поп
• тиранинът
• „патриотите“
 Чувствата на отчаяние и гняв на
лирическият Аз са породени от
Тежко, тежко! Вино дайте! разминаването на неговия идеал за свобода и
тежката робска действителност, която
Пиян дано аз забравя
той иска да забрави.
туй, що, глупци, вий не знайте
Чрез местоимението „вий“ той
позор ли е, или слава! оразличава от тези псевдопатриоти, които
не могат да различат позора, който е
резултат на тяхното бездействие, от
славата от реалните подвизи.

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!
 
Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, —
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, —
Във втората строфа са показани основните
нравствени характеристики на лирическия Аз –
свободолюбие и борбеност.
А чрез двукратно повторената анафора „да
забравя“ се рисуват тъжната картина на състоянието
на родината. Родния дом е беден, обруган, потъпкан.
Маркери за това са бащиният гроб, който представя
идеята за смъртта, и майчиният плач, който насочва
към темата за мъката и страданието.
В края на третата строфа е въведен и образът на
тези, които са сред отговорните за тежкото положение
на народа.
грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!
Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро тоя не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!
Като мъчители на народа са разпознати не
само чуждите поробители, но и тези българи,
които се възползват от бедните си сънародници
за собствена материална облага.
Липсва надеждата народът да бъде
пробуден от своя робски сън, защото така
наречените патриоти са пасивни и пияни от
своите илюзии кое е позор и кое – слава.
В петата строфа лирическият Аз причислява
и себе си към бездействащата маса от
патриоти.
 Пием, пеем буйни песни Образите на песента и Балкана тук коренно се
различават от тези в баладата „Хаджи Димитър“. Тук
и зъбим се на тирана;
„патриотите“ не пеят хайдушката песен на
механите са нам тесни — свободата, а само „буйни“ пиянски песни. Балканът е
крещим: „Хайде на Балкана!“ мястото, на което трябва да се намират борците за
свобода, а вместо това лирическият Аз и неговите
  другари са в мехата и чрез викове „Хайде на Балкана!“
Крещим, но щом изтрезнеем, показват само колко отдалечени са от него.

забравяме думи, клетви, Най-грозен е образът на изтрезнялите

псевдопатриоти, които не само че бездействат и
и немеем и се смеем
забравят дадените клетви, но и чрез своята пасивност
пред народни свети жертви! се подиграват с паметта на истинските герой.
 След критика насочена към
бездействащите другари, сякаш за назидание,
А тиранинът върлува е представен образът на поробителя,
и безчести край наш роден: издевателстващ над беззащитния народ. Чрез
низходящата градацията „коли, беси, бие,
коли, беси, бие, псува
псува и глоби“ е представена жестоката
и глоби народ поробен! робска действителност, която още по-силно
контрастира с пиещите и пеещи „патриоти“.
 О, налейте! Ще да пия!
Последните две строфи представят най-ясно
На душа ми да олекне,
чувствата на отчаяние и безсилие на лирическия
чувства трезви да убия, Аз. Като единствен лек за своята душа той
ръка мъжка да омекне! припознава виното, което ще му донесе забрава.

  Отричането от всичко „мило,драго“ и

отказването от поетия път на борба за свобода са
Ще да пия на пук врагу,
предателство спрямо идеалите на лирическия Аз и
на пук и вам, патриоти! единственото, до което могат да доведат е
Аз веч нямам мило, драго, неговата духовна смърт.
а вий… вий сте идиоти!