10.

Архаизми,историзми и
фразеологизми

Историзми са такива думи, които са излезли от активна употреба поради

отмиране на техните денотати. Най-често в историзми се превръщат на
денотати, които имат конкретен  исторически характер: професии,
длъжности и титли; чорбаджия, ратай, хан, чавдарче, писар, стражар,
заптие, болярин, понятия от бита:потури, сукман. 

Архаизми са думи, които са излезли от активна употреба, поради появата

на нови названия, синоними.

фонетични – в тях е фиксирано по-старо състояние на езиковата система,

когато нормата не е била достатъчно установена и се чувства чуждо
влияние – главно черковнославянско и руско /чада – чедо; будеще –
бъдеще

Семантични архаизми – съвременни думи, чийто лексикално значение се

е променило или чиято семантика се с обогатила с нови значения,
успоредно със старото. Например: лято – старо значение на годината; мир
– свят; вехт – стар. 

Лексикални архаизми – обединяват домашна и чужда лексика / рат –

война; зандан – затвор; соба – стая; Тези думи са описани в речник, който
се казва” Речник на редките??остарелите думи”

Историзми и архаизми се срещат в произведенията на авторите. 

Фразеологизмите са устойчиви изрази (фрази), обикновено с преносно

значение,най-вече в разговорната реч и словесното народно творчество.
Фразеологизмите не само назовават предмети, явления, качества и т.н., но
едновременно с това ги характеризират, дават им някаква оценка.
Фразеологизмите са присъщи на всеки национален език и на езика на всяка
социална и професионална група (жаргон).
Те са обект на изследване на раздела от лексикологията,
наречен фразеология.