„Молитва“

1. Творческа история
А) първа публикация – вестник „Стрелец“ (1927)
Б) част е от стихосбирката „Стихотворения“ от 1928 г. – акцент върху философските проблеми
(самотата, отчуждението, познанието на човека за света)
В) причина за написване – самотата и отчуждението между хората
– отчуждението е причина за болка – съществуването на човека е безсмислено
– културните хора търсят уединение, но човек живее истински само с другите

2. Заглавие
А) молитвата представлява неприкосновено общуване с Бога
Б) Азът иска да получи подкрепа в търсенето на истината за съществуването си
В) Азът споделя болката си от самотата и отчуждението и прави опит да намери път към другите

3. Жанр – стихотворение (лирическа изповед – желание на модерния човек да превъзмогне отчуж-

дението и самотата)

4. Композиция
А) първа смислова част (първа строфа) – мотивът за времето; представени са миналото и бъдещето,
като по този начин се поставя темата за преходността в човешкия живот
Б) втора смислова част (втора строфа) – мотивът за простотата; в нея е изразено желанието на Аза
В) трета смислова част (трета строфа) – мотивът за чистотата и невинността на детството
Г) четвърта смислова част (четвърта строфа) – желанието на Аза да живее като обикновените хора
Д) поанта (финално двустишие) – важни са добротата и радостта от малките неща
Е) композиционна рамка – обръщението към Бог и копнежът на лирическия Аз по новия живот в
началото и в края на творбата

5. Първа смислова част – мотивът за преходността на живота

А) тревожният размисъл на лирическия Аз за преходността на живота
– глаголите „не помня“, „не съм видял“ – израз на ограниченото и непълноценно духовно и зрително
светоусещане на лирическия герой; липса на ценностни опори
– „минаха ли моите години?“ – метафора на безвъзвратно отминалото време, на неизживения живот,
на неоткрития смисъл на живота
– връзка със стихотворението „Повест“ – мотивът за безсмислено изживения живот
Б) животът като основна ценност
– местоимението „Ти“ и обръщението „господи“, молитвата към Господ – метафора на търсената
опора от по-висша инстанция
– поривът към света на хармонията и съвършенството
– вяра и очакване за нов живот
– отчужденост от света на хората, трагичната самота на лирическия Аз
В) контрастната метафора на живота към смъртта („не ме оставяй да загина“ – „преди да съм живял“)
– лишеният от смисъл в настоящето живот
– мотивът за самотата като отсъствие от живота, загиване, смърт

6. Втора смислова част – мотивът за простотата на живота

А) метафора на пътя към новото светоусещане – повелителните контрастни форми „Изведи ме вън
от всяка сложност“ и „научи ме пак на простота“
– от ограниченост към свобода
– от незнание към незнание
– от смърт към живот
– от сложност към простота
– от настояще към бъдеще
Б) наречието „пак“
– противопоставя настояще с минало
– връщане към света на изначалната простота, чистота и невинност – свят на детството
В) простотата в живота като доброта
– единство на материално („сетния петак“) и духовно („от сърце“) – даването не по задължение и
правило, а „от сърце“
– даването и добротата като ценност – израз на постигната хармония в световете на имащия и
нямащия; знак за духовно удовлетворение
– образът на „срещнатия просяк“ – човешката личност, лишена от сложност и противоречия;
обикновеният човек с обикновените си нужди и чисто човешки чувства

7. Трета смислова част – простотата в живота като радост

А) пожелателното „Да усещам своя“ – искреното желание и готовност на лирическия Аз за ново
възприемане на света
Б) радостта на невинното дете – метафора на чистотата, лишена от сивото потискащо битие
В) образът на детето – примерът за подражание, урокът за поведение за възвратния човек
Г) снежинките
– израз на чистата и невинна детска душа
– връзка между земно и небесно
– хармония между човек и природа – детето, което ги „сбира със отворена уста“
Д) мотивът за носталгията по изгубеното детство – изначалната простота, свързана с наречието „пак“
от втора строфа

8. Четвърта смислова част – простотата в живота като естествено общуване

А) „и без свян“ – липсата на малките човешки ценности в живота като радост, доброта и милосърдие
пораждат дисхармония между човек и човек, човек и общност, но и срама на лирическия говорител
за безсмислено отминалите му години в самота и отчуждение
Б) метафора на търсената хармония с другите, с външния свят – желанието „да мога да говоря“
В) епитетът „простите“ обединява образите на просяка и детето с всички обикновени хора, различни
от интелектуалеца – самотен сред книгите
Г) езикът „прост неук“ – метафора на пълноценното общуване без сложни, неразбрани и неясни думи
Д) многоточието (апосиопезата)
– неизказаните съкровени желания на лирическия Аз
– безкрайност на простотата на живота
– трудният път за постигане на съвършената простота

9. Молитвата като вяра и надежда за пълноценен и смислен живот

А) обръщението „господи велик“ – метафора на категоричната вяра и надежда в сбъдването ѝ
Б) животът е представен без различия от другия („като всички хора“)
В) животът е представен с яснота за най-важните неща от него – запазените и възродени, осмислящи
съществуването човешки ценности (любовта към другия, добротворството, жизнерадостта,
естественото общуване – изначален дар за човека)
Г) идеята, че човекът е човек, когато е свързан с друг човек