Художествен стил

Стилът на художествената литература е художественият стил. Той удовлетворява

естетическите потребности, свързани със словото. Езикът му се отличава с образност и
емоционалност, преносни употреби, засилена алегоричност, употреба на неологизми и архаизми. За
постигане на въздействаща функция в поезията от основно значение са ритъма, римата,
стихотворната организация. Основната функция на художествената реч е естетическата, съчетаваща
съобщението и въздействието и затова сферата на употреба е естетическата. В различните жанрове
на художествената литература се използват разнообразни езикови средства. Особеност на
художествения стил се определя образността. Речниковите особености на стила са в зависимост от
сюжетите и темите в литературните произведения. В художествения стил се използва цялото
лексикално богатство на езика - книжовна, диалектна, разговорна лексика, архаизми, неологизми,
употреба на синоними и фразеологични словосъчетания.
Най-важна речникова особеност е широката употреба на думи с преносно значение, на поетична
лексика; народно-поетични думи; употреба на думи за предаване на по-особен колорит за диалектна,
професионална, историческа и др. вид стилизация. В художествения стил се използват творчески
всички изразни средства на езика: преносимост на значенията, омонимията, синонимията,
фразеологичното богатство.
Особености:
Образност
Изява на творческата индивидуалност на автора.
Наличие на система от художествени образи, чрез които се изгражда въображаем свят.
Литературни родове и жанрове:
Епос – разказ, повест, роман, новела, пътепис, фейлетон и др.
Лирика – стихотворение, поема, ода, елегия, балада, сонет, лирическа миниатйра и др.
Драма – трагедия, комедия, драма и др.
Езикови особености на художествения стил:
Фонетични:
чрез тях се постига ритъм – равномерно редуване на ударени и неударени срички
рима – съзвучие на думите в края на два и повече стихове
Лексикални:
Използва се цялото богатство на езика – неутрална и експресивна лексика :
- народно - поетически думи с естетически и емоционално - експресивни цели.
- думи за предаване на по - особен колорит - за диалектна, професионална, историческа и друга
езикова стилизация. Най - често се срещат в езика на български писатели диалектни думи, за да се
обрисува по - живо и автентично обстановката и за да се характеризира речта на героите. В
художествените произведения с историческа тематика се срещат думи, които от съвременно гледище
са книжни, но не се употребяват в живата реч за създаване на допълнителен старинен колорит на
изложението.
-думи с преносно значение и особено такива с нови индивидуални преносни значения. Като това е
белег за художествено майсторство и талант.
- специални думи, които не се употребяват в другите стилове като: блян, зной, упование, ухание,
полъх, сетен и т .н
- авторски неологизми за изразяване на свежи емоционални и нови смислови оттенъци
- синоними, омоними и фразеологични словосъчетания.
Синонимите са едни от най- използваните средства в художествения стил. Те обогатяват изказа,
карат въображението на четящите художественото произведение да ги отнася на мястото, което
описва писателя. Пресъздават мислите, чувствата и пейзажа с богатството от различни думи.
Художественият стил е представителният стил на художественото творчество. В него в най-висока
степен се отразява богатството и разнообразието на всеки книжовен език.
Морфологични:
Използват се:
всички части на речта,
всички глаголни времена и наклонения,
умалителни имена
Синтактични:
съвместна употреба на различни видове изречения по цел на общуването и по състав,
повторения,
реторични обръщения, въпроси и възклицания.
Специфичните езикови средства в художествените текстове са тропите и фигурите.
Тропи- думи и словосъчетания, чрез които се постига образност на езика :метафора, епитет,
сравнение, метонимия, синекдоха, символ, хипербола, литота, ирония, оксиморон.
Фигури на речта – специфични по своята постройка изрази, чрез които се открояват, усилват
вложени в текста чувства, мисли, оценки. -реторичен въпрос, реторично възклицание, реторично
обръщение, обръщение, възклицание, паралелизъм, повторение, анафора, епифора, градация,
етимологическа фигура.