Рима: същност, функции, видове.

Признаци за определяне на римата.

1. Определение – повторение на еднакви звукови групи, най-често в
неговия край (клаузула – завършек на стихов ред и обхваща последната
гласна и всички срички след нея), играе стиховоорганизираща и ритмична
роля, многостранно функционираща художествена система, действа в
контекста на другите компоненти;
- Опорен съгласен звук – съзвучието започва от ударената гласна в
думите, обогатява се със съзвучието на 1 или няколко съгласни звука
отдясно на ударената гласна и на предходната съгласна;
- римуващите се думи в стиха са наричани:
• първи римуващ се член
• римокомпонент
- Римоформа/ Римно пространство/ Римовка – съзвучното пространство
в римуващите се думи в стиха;
- най-древната римувана поезия принадлежи на семитите (араби, евреи)
- римувани са Библията и Коранът
- хомойотелевтон – съзвучия, представляващи граматична еднотипност на
окончанията на стиховете
- хомойоптотон – думи с общи звукови граматични окончания в края на
стиха, фразата и сходство на падежните окончания в същите позиции
- зрителни рими – наричат се още хомографни, причислявани към
дисонансите, това са мъжки рими, при които графичното означение на
гласната в клаузулата не отговаря на звуковата форма – влияние на
правописни и правоговорни правила – гласната А се произнася като Ъ, в
римотворчеството на българските поети това несъответствие се проявява в
римуване на думи, визуално създаващи впечатление на съзвучие, но нямат
фонетично съответствие
~ градА – градЪ, дъждА – душА, дъждЪ - душА

2. Пълнозначни и служебни думи – в папката

3. Функции на римата: + композиционна (стихообразуваща)
а) метрическа – организира метрическата композиция на стиха, определя
границата на стиха, сочи съотнасянето на римуващите се редове, служи
като звуков сигнал, отбелязва ритмичната завършеност на стиха и
подчертава ритъма
б) евфонична – със звуковата си структура римата участва в
инструментовката на стиха, главната роля за създаване на хармоничността
се пада на акцентуваната гласна
в) семантична – двете римувани думи, обединени от звуков паралелизъм,
се обособяват в речевия поток и се съпоставят в смислово отношение
- Според Банвил римата, която стои на края на стиха, се оказва винаги
първата дума на този стих
г) мнемоническа – изкуство за запаметяване като се свързват крайните
думи на римуваните стихове

3. Римно очакване – отгатване или опитване да се отгатне римуваната дума

Основа: смисловият контекст на римуваните стихове
~ зората – цветята – росата, поемата „Септември“

4. Ефект на измаменото очакване – римата е неочаквана

~ пъстърва – изгарям, Валери Петров

5. Видове рими:
а) видове неточни рими
- приблизителна рима – съвпадение на ударените гласни и съгласните след
тях, но с несъвпадащи неударени гласни след ударената сричка
~ червенИ – менЕ
- асонанс – звуково съвпадение на ударените гласни при по-голямо или по-
малко несъвпадение на на съгласните
~ свет – ковчег
- дисонанс – несъвпадение на ударените гласни, но несъвпадение на
съгласните
~ лунатиЧКА – меЧКА, юмРуК – кРъГ
- отсечени рими – отсича се краен звук или крайна сричка след ударената
гласна в една от думите
~ мрежа – бележаТ
- изпадане – изпада вътрешна съгласна в група от 2 или 3 съгласни след
ударената гласна, или на съгласна във вътрешносричкова група след
ударената гласна
~ беззвезДни – железни, Америка – меТрика
- метатеза – разполагане на еднакви съгласни в променен ред
~ преГЪРнати – тРЪГнали
- заместване – заменят се в редуващите се думи 1 или няколко съгласни
звукове след ударената гласна
~ невесеЛ – есеН
- неравносрична рима – с неравно количество срички след ударението в
две думи
~ първиТЕ – кърви
- разноударени рими – несъответствие в разположението на ударенията, но
съвпадение на гласните и съгласните
~ палачът – плачът
- парарими – еднакви съгласни пред и след несъвпадащи ударени гласни
~ плИтка – плЕтка
- римоиди – колебливи, неустойчиви, твърде неточно съгласувани форми
~ накъде – следи

б) в смислов аспект – определят се по лексически и граматични признаци

- оригинални рими – римуващите се думи пораждат неочакван смислов
ефект ~ острички – ноздрички
- екзотични – използват се старинни, чуждоезикови думи
~ демон – Агамемнон
- макаронични – използват се чужди думи за постигане на комичен ефект
- шаблонни - „лесни“ рими обединяващи еднакви смислови редове
~ радост - младост
- тавталогични – римуване на едни и същи думи
- омонимни – пълно звуково съвпадение на различни по значение думи
- паронимни – различни или частично съвпадащи по значение думи
~ слънчогледите – погледнаха
- ехо-рима – рима със силна смислова натовареност, като „ехо“ на
основната мисъл в текста ~ тежка - човешка
- богати – повече звукове в римоформите
- бедни – по – малко звукове в римоформите
- проста – римуват се отделни думи ~ спи – липи
- съставна – една дума се римува с 2 или 3 думи ~ ребуси – себе си
- асонатни – съвпадение на гласни, дисонантни (съвпадащи съгласни
звукове, но няма общи гласни)
- каламбурна – съставната рима добива двусмислено значение с комичен
ефект
- еднородни – думите са от една и съща граматична категория
- разнородни - думите са от различни граматични форми
- случайни – незадължително съзвучие в неримувани стихове
- празен стих – неримуван стих сред римувани стихове
- бял стих – няма рима
- свободен стих – има рима

6. Признаци за определяне на римата – в файла в класруум

7. Развитие на римата в българската поезия.
В българската народна песен и в старобългарската поезия няма рими. Във
възрожденската поезия в ранния й етап стиховото членение се извършва
чрез съседно граматично еднотипно римуване. Чинтулов въвежда
разнородните рими. Йотираните рими ги въвеждат Геров, Чинтулов,
Славейков. Приблизителните рими – Геров, рачи – сираче. Христо Ботев
внася в поезията си римно разнообразие – съседно, кръстосано, обхватно
римуване, редуване на мъжки и женски рими, напластени рими
 Класическата рима се създава в края на 19 – началото на 20в. Римите на
Иван Вазов – благозвучни, органически свързани звуково и емоционално.
Белият стих получава широко приложение в поезията на Пенчо Славейков
– разредяване на римите докато при Яворов – сгъстяване на римовото
съзвучие. При символистите римата се разкрива с нови качества – силно
музикално звучене, постигнато чрез точни рими, с изискване за
задължителна опорна съгласна чрез вътрешни рими; ориентация към
екзотични рими – с чуждоезикови думи; количествено равновесие между
мъжки и женски рими. Голям принос за развитието на българското
римотворчество има Николай Лилиев, чиито рими са силно мелодични и
лирично обагрени.
През 20-те години на 20в.
- отсичане – Багряна
- заместване – Фурнаджиев
- дисонанс – Далчев
- съставни рими – Багряна, Фурнаджиев
- съжителство на дактилни и женски рими – Ламар
- римуване на кореспондиращи, антагонистични смислови единици – Гео
Милев
- точни, богати, дълбоки рими – Валери Петров
- неримуваният стих – 60-те години на 20в.
Римата в българската поезия, разглеждана като динамично явление, се
движи по линията на непрекъснатата деканонизация – реформиране на
точната рима чрез различни модификации на неточната рима