Иван Спасов

Изготвили: Калина Гинова и Калоян Коларски от 9а клас

 Биография
• Иван Спасов завършва БДК (дн. НМА “проф. П.
Владигеров”) в класа по композиция на проф. Панчо
Владигеров и хорово дирижиране при проф. Георги
Димитров (1957 г.). Специализира във Варшавската
консерватория композиция при Сикорски и
дирижиране при Станислав Вислоцки (1960­-62 г.). На
дипломния си концерт изпълнява с Варшавската
филхармония своята Първа симфония. От 1962 г.
работи като симфоничен диригент. Основава
Пловдивски камерен оркестър и музикалното
общество “Пловдивска музикална младеж”, на чиито
концерти за първи път в България изпълнява творби
на Пендерецки и други съвременни автори. От 1970 г.
до 1991 г. е главен художествен ръководител на
новосформирания Симфоничен оркестър в
Пазарджик, с който реализира концерти и записи у
нас и в чужбина. От 1989 г. е професор и ректор на
АМТИИ ­Пловдив до смъртта си.
 Още Биография
• Като диригент е осъществил и много премиери на
произведения от съвременни български и чужди автори. Той е
сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните
тенденции в съвременната българска музика. Автор е на 1
моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта;
кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална,
вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към
над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Хоровите му
песни са сред най-представителния репертоар на българските
хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил
висока международна оценка Произведенията му са
изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и
Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и
издадени грамофонни плочи и компактдискове.
• https://www.youtube.com/watch?v=PJp-06EaL6A
 Творчество
• Хорово-оркестрови произведения
(инструментален-ансамбъл):
• “Кантата за родината и революцията” – за женски
хор, камерен оркестър и рецитатор (1970 г.);
“Селска кантата” – за женски хор, 2 обоя и 2 Произведения за камерен оркестър:
валдхорни (1972 г.);
Произведения за глас и симфоничен оркестър:
“Епизоди за четири групи тембри” (1965 г.);
Canti Dei Morti (“Песни на мъртвите”) – за сопран “Събор-надсвирване” – за 22 духови инструмента (1969 г.);
и симфоничен оркестър, по староегипетски
текстове (1983 г.) Камерна музика:
• Произведения за симфоничен оркестър: “Музика за приятели” – за струнен и джаз квартет (1966 г.);
Симфония №1 (1962 г.);
• Симфония №4 – за баритон и оркестър (1981 г.). Хорова музика:
“Игри” –­дивертименто (1964 г.);
“Фойерверк” (1979 г.).
За мъжки хор:
“Неда вода наливала” (1980 г.);
• Произведения за глас и камерен оркестър:
Четири полски лирики за сопран и камерен
“Молитва” (1990 г.).
оркестър (1961 г.); За женски народен и школуван хор:
Canti Lamentosi – за 2 сопрана и камерен оркестър “Мехметьо, севда голема” (1969 г.);
(1979 г.). “Пролет над Тракия” (1971 г.);
 Анализ на хоровите песни
• Двугласните модели, при които е
приложнима архаичната техника, се
характеризират с една обща черта-
равноправие на двата по правило
силабични гласа. Съществуващото
сходство е в строежа на по-голяма
част двугласни модели се определя от
начина по който се съчетават двата
гласа- това е търсенето на
противоположно движение между тях.
 Общ преглед на хоровите му песни
• Хоровнте песни на Ив. Спасов и то по-точно
цихълът е върху народни текстове са единстеени в
цялата ни музнкална куптура и положително
извеждат името му пред знаменателя на
колебанията. В хоровите си пески той прехеърля
инструменталните си похвати върху гласовете и
без да нарушава тяната изпълнителска и звукова
природа постига такива цветове в хоровата
партитура, които не отстъпват на най-богатите
оркестрови възможности. Никак няма да
пресилено, ако се каже, че Ив. Спасов утвърждава
името си на композитор и композиторския си стил
именно чрез хоровите си ,,фолклорни песни’’.
Благодарим за Вниманието!!!