Изготвили: Калина Гинова и Калоян Коларски от 9а клас
Биография • Иван Спасов завършва БДК (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров и хорово дирижиране при проф. Георги Димитров (1957 г.). Специализира във Варшавската консерватория композиция при Сикорски и дирижиране при Станислав Вислоцки (1960-62 г.). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 г. работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикалното общество “Пловдивска музикална младеж”, на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на Пендерецки и други съвременни автори. От 1970 г. до 1991 г. е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 г. е професор и ректор на АМТИИ Пловдив до смъртта си. Още Биография • Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораторни творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. • https://www.youtube.com/watch?v=PJp-06EaL6A Творчество • Хорово-оркестрови произведения (инструментален-ансамбъл): • “Кантата за родината и революцията” – за женски хор, камерен оркестър и рецитатор (1970 г.); “Селска кантата” – за женски хор, 2 обоя и 2 Произведения за камерен оркестър: валдхорни (1972 г.); Произведения за глас и симфоничен оркестър: “Епизоди за четири групи тембри” (1965 г.); Canti Dei Morti (“Песни на мъртвите”) – за сопран “Събор-надсвирване” – за 22 духови инструмента (1969 г.); и симфоничен оркестър, по староегипетски текстове (1983 г.) Камерна музика: • Произведения за симфоничен оркестър: “Музика за приятели” – за струнен и джаз квартет (1966 г.); Симфония №1 (1962 г.); • Симфония №4 – за баритон и оркестър (1981 г.). Хорова музика: “Игри” –дивертименто (1964 г.); “Фойерверк” (1979 г.). За мъжки хор: “Неда вода наливала” (1980 г.); • Произведения за глас и камерен оркестър: Четири полски лирики за сопран и камерен “Молитва” (1990 г.). оркестър (1961 г.); За женски народен и школуван хор: Canti Lamentosi – за 2 сопрана и камерен оркестър “Мехметьо, севда голема” (1969 г.); (1979 г.). “Пролет над Тракия” (1971 г.); Анализ на хоровите песни • Двугласните модели, при които е приложнима архаичната техника, се характеризират с една обща черта- равноправие на двата по правило силабични гласа. Съществуващото сходство е в строежа на по-голяма част двугласни модели се определя от начина по който се съчетават двата гласа- това е търсенето на противоположно движение между тях. Общ преглед на хоровите му песни • Хоровнте песни на Ив. Спасов и то по-точно цихълът е върху народни текстове са единстеени в цялата ни музнкална куптура и положително извеждат името му пред знаменателя на колебанията. В хоровите си пески той прехеърля инструменталните си похвати върху гласовете и без да нарушава тяната изпълнителска и звукова природа постига такива цветове в хоровата партитура, които не отстъпват на най-богатите оркестрови възможности. Никак няма да пресилено, ако се каже, че Ив. Спасов утвърждава името си на композитор и композиторския си стил именно чрез хоровите си ,,фолклорни песни’’. Благодарим за Вниманието!!!