Йоханес Брамс

(1833 – 1897)
1. Житейски път
a. Ранни години
 Роден в Хамбург, през 1833 г. в семейството на Йохан Якоб Брамс,
музкант, който свирел на редица инструменти (валдхорна, флейта,
цигулка, контрабас) и изхранвал семейството си като свирел по
различни събития. От време на време дори в Хамбургската
филхармония.
 Брамс получава добро образование. Интересува се от немска
„романтична“ литература, изучава творчеството на Бах, Хайдн, Моцарт
и Бетовен и до края на живота си остава силно впечатлен и привързан
към музиката на класицизма.
 След като завършва образованието си, започва да дава частни уроци по
пиано и да свири популярна музика на частни празненства (подобно на
баща си), за да може да подпомага семейството си финансово.
 Изключително важна за Брамс е срещата му с унгарският цигулар
Едуард Ремени през 1850 г. Чрез него успява да се докосне до
фолклорни образци на различни европейски народи, сред които и
унгарска народна музика, предворена в знаменитите му „Унгарски
танци“.

b. Роберт и Клара Шуман

 Друга паметна среща в живота на Брамс е тази с Роберт Шуман.
Двамата се срещат през 1853 г. в Дюселдорф и Шуман високо оценява
младият Брамс. Срещата им е причина Шуман да се върне към
публицистиката и да напише възторжена статия за него.
 След това Брамс често гостува на семейството и дори им помага, когато
психическото здраве на Шуман се влошава.
 В лицето на Клара, той вижда идеала за жена и се влюбва в нея. След
смъртта на Шуман, той дори й предлага брак, но тя му отказва, тъй като
го приема повече като син.

c. Виена
 1862 г. за пръв път посещава Виена и прави своя цел да прекарва
възможно най-много време там.
 Лошото му финансово състояние, обаче, го принуждава да концертира
все повече и в периода 1865-1869 – прави концерти турнета в редица
европейски страни, сред които Германия, Австрия, Швейцария и т.н.
 Дълго време, обзет от желанието да си осигури достатъчно време за
композиране, той отказва редица предложения за постоянна длъжност
  Едва в края на 1872 г., почти на 40 години, приема да стане
ръководител на Музикалното общество във Виена и до 1975 изнася
концерти с оркестъра и хора.
 След 1874 г. Брамс получава покана да дирижира собствените си
произведения и обикаля всички големи градове в Германия, както и
Будапеща, Краков, Прага и др.
 1881 г. започва работа в придворния оркестър на град Майнинген.
 Става толкова известен, че достига чак до САЩ и получава редица
отличия от Лондон, Виена, Хамбург, Бон.
 Умира 1897 г. от рак на черния дроб и е погребан във Виена, близо до
своя кумир Бетовен.

2. Творчески път
Характерното за Брамс е, че в своите произведения той съчтава по
фантастичен начин класическата рационаност, романтичната чувствителност и
жизнеността на народното изкуство.

a. Ранно творчество – първи период

 В ранните си години, Брамс се отдава предимно на
изпълнителска дейност и се концентрира върху своето обучение.
 Активно започва да композира в периода около срещите му с
Едуард Ремени 1850, от където са вдъхновени знаменитите
«Унгарски танци» и Роберт Шуман през 1853 г.
 По време на срещата си с Шуман вече има наисани: Клавирно
трио, соната за цигулка и пиано и няколко песни.
 Именно, препоръчан от Шуман, публикуват наколко негови
ранни творби.
 През втората половина на 50 години, броят на камерните
инструментални и вокални творби нараства.
 Най-значитленото му произведение от този период е
Клавирният му концерт в ре минор, за пръв път изпълнен през
януари 1859 г. в Хановер, а няколко дни по-късно и в Лайпциг.
 За съжаление, той не е приет добре и композиторът е дълбоко
разочарован, но опитва да приема нещата философски

b. Виена - втори период

 1862 г. за пръв път посещава Виена
 Изнася редица концерти със свои произведения, чиито брой
постепенно се увеличава:
- Клавирен квинтет
- Соната за виолончело и пиано
- два струнни секстета
- Вариации за пиано върху теми от Хендел, Шуман и Паганини
- песни и др.
  Две важни срещи бележат живота му – с Вагнер, които въпреки
че са изключително различни като творчески индивидуалности и
никога не си сътрудничат професионално, се уважават
изключително много и се изказват винаги ласкаво един за друг.
 Другата му среща е с диригента Херман Леви в Баден-Баден
(1864), в чието лице Брамс открива приател и съмишленик, за
дълги години.
 1865 г. след смъртта на майка си започва работа върху своя
«Немски реквием», като през 1867 във Виена и Бремен
прозвучават части от него, все още незавършен. Първата му
цялостна премиера е през 1869 г. в Лайпциг.
 В периода 1858-1869, написва своите «Унгарски танци», като
през 1869 публикува първите 10 танца в 2 тетрадки
c. Трети период
 1873 г. пише първите си струнни квартети, а след тях и
Клавирният квартет в до минор.
 1876 г. завършва първата си симфония, замислена почти 20
години по-рано
 1877 г. завършва втората си симфония.
 1878 г. – пише Цигулковия си концерт
 през 1880 се появяват «Академична увертюра» и «Трагична
увертюра». Първата, вдъхновена от студентска песен, създадена
по повод удостояването му с почетна титла от университета в
Бреслау, а втората, свързана със смъртта на големия немски
художник Фойербах.
 1880 публикува и останалите 11 танца от «Унгарсктие танци» в
още две тетрадки
 1881 г. – Втори клавирен концерт
 1883 г. завършва своята Симфония № 3, а през 1885 – Симфония
№4
 1887 г. – Двоен концерт за цигулка и виолончело
 Написал е още: сонати за цигулка, струнни квартети, клавирни
миниатюри и песни
 Последното си произведение пише след смъртта на Клара
Шуман, която силно го разтърсва и го кара да осъзнае, че дните
му са преброени. Това са 11 хорални прелюдии за орган (оп 122
посмъртно)

Симфония № 4
Симфония № 4 в ми минор на Йоханес Брамс, оп. 98, е монументално произведение
от романтичната епоха. Композирана през 1885 г., тя е широко смятана за една от
най-великите симфонии на всички времена.

I. Allegro non troppo

Първата част е в сонатна форма и е означена с "Allegro non troppo". Частта започва с
тиха, меланхолична мелодия във виолончелата и басите. След това тази тема се
подхваща от цигулките и се заражда диалог между двете секции. Разработката е
белязана от драматична и бурна музика, с усещане за борба и конфликт. Репризата
връща началната тема, която след това се развива допълнително.
II. Andante moderato
Втората част е означена като "Andante moderato" и е в модифицирана сонатна
форма. Започва със спокойна мелодия в обой, която след това се подхваща от
струнните. След това се развива основната тема и частта се отличава с контрастираща
част, белязана от мелодичен ритъм, подобен на валс. Основната тема се завръща във
варирана форма, а движението завършва с тиха кода.

III. Allegro giocoso

Третата част е означена с "Allegro giocoso" и е във форма на скерцо и трио.
Движението се характеризира със своя жив и игрив характер, с усещане за ритмичен
стремеж и импулс. Разделът на триото е белязан от контрастираща тема в дървените
духови инструменти, която след това се развива допълнително до завръщането на
скерцото.

IV. Allegro energico e passionato

Четвъртата и последна част е отбелязана с "Allegro energico e passionato" и е в
модифицирана сонатна форма. Движението започва с драматична и силна тема във
виолончелата и басите, която след това се подхваща от останалата част от оркестъра.
Разработката е белязана от поредица от сложни и интензивни контрапунктични
текстури, с усещане за борба и напрежение. Репризата връща началната тема по
грандиозен и величествен начин и частта завършва с огнена кода.

Като цяло, Симфония № 4 на Брамс е дълбоко експресивна и сложна творба, която

отразява майсторството на композитора в симфоничната форма и способността му да
предава широка гама от емоции. Използването на сонатна форма, тематично
развитие и оркестрация създават усещане за единство и съгласуваност в цялото
произведение, а симфонията остава забележителност на романтичната епоха.