Сезон 2014-2015 г.

ГАБРОВСКИ КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР ЙОХАН МОЛТЕР (1739 -1799)

Концерт за кларинет и оркестър №1 ла мажор
Moderato
Largo
Allegro

ЕДУАРД ЕЛГАР (1857-1934)

Романс за фагот и струнен оркестър (1910)

ГАБРИЕЛ ПЕРНЕ (1863 -1937)

Концертно соло за фагот и оркестър

В.А. МОЦАРТ (1756 -1791)

Диригент Масонско адажио за клариент и оркестър (1789?)
ИВАН СТОЯНОВ
Солисти: КАРЛ МАРИЯ ФОН ВЕБЕР(1786 -1826)
РОСЕН ИДЕАЛОВ – кларинет Анданте и унгарско рондо за фагот и оркестър
СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ - фагот
ЛУДВИГ ВАН БЕТХОВЕН (1770 -1827)
Каватина из квартет оп. 130 (1825)
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

25 март начало РИХАРД ЩРАУС (1864 -1949)

сряда 19,30 часа Дует – концертино за кларинет, фагот и струнен оркестър (1948)

времетраенето на концерта е около 69 минути

Благодарим Ви, че не забравихте да изключите телефона си!

Немският бароков композитор и цигулар ЙОХАН МЕЛХИОР МОЛТЕР е съвременник и земляк
на Й. С. Бах. Роден е на 10 февруари 1696 година в Тиефенот, близо до Айзенах (в Айзенах е
роден и Й.С. Бах). След като завършва гимназия в Айзенах през есента на 1717 г. напуска
родния си град и започва работа като цигулар в Карлсруе. В този град създава семейство с
Мария Саломе Ролваген и става баща на осем деца. През периода 1719 – 1721 г. учи
композиция в Италия. След като се завръща в Карлсруе от 1722 до 1733 г. заема поста
общински музикален директор, а от 1734 г. е придворен диригент в двора на аристократа
Вилхелм Хайнрих фон Сакс-Айзенах.
През 1737 г Молтер овдовява. Пет години по-късно (1742г.) той сключва брак с
Мария Кристина Вагнер и се завръща отново в Карлсруе като гимназиален учител. От 1747 г.
до смъртта си е нает отново на придворна служба в двора на маркграф Карл Фридрих Баден
– Дурлах, син на първия му работодател. Молтер умира на 12 януари 1765 г. в Карлсруе на 69
г.
Молтер е автор на обемно творчество. Според изследователи част от него вероятно
е загубено. Сред оцелелите до наше време творби има оратория, няколко кантати, над 140
симфонии, увертюри, концерти за различи инструменти и камерна музика. В творбите му
доминира италианско влияние, което свидетелства, че той се е подчинявал на вкуса на
работодателите си и модата в музикалния живот на Германия. Въпреки огромния му талант,
липсата на индивидуален почерк в творчеството му е причината преобладаващата част от
произведенията му да са забравени или рядко изпълнявани.
Молтер е сред първите предкласични композитори, които пишат солови конценти за
кларинет и оркескър. КОНЦЕРТ ЗА КЛАРИНЕТ И ОРКЕСТЪР №1 в ла мажор е майсторска
творба. Изградена е по утвърдените италиански стандарти от това време - разгърната първа
част със светъл, жизнерадостен характер, елегично-сантиментална втора част и елегантен
танцувален финал.
Сър ЕДУАРД ЕЛГАР
През 17 век английската музика бележи своя първи разцвет. Той обаче се оказва
кратковременен, тъй като в основата му е личността и творчеството на Хенри Пърсел (1659 –
1695), живял само 36 години. След неговата смърт през 1695 г. музикалното изкуство в Англия
запада и почти три века музикалният живот в Империята се поддържа от композитори -
чужденци: Хендел, Джеминиани, Йохан Кристиян Бах (най-малкия син на Й. С. Бах), Й. Хайдн,
В. А. Моцарт, Дворжак, Брукнер и др. Сред блясъка на гастролиращите или приели британско
поданство чуждестранни знаменитости, лишените от достъп до големите имперски и
граждански музикални институти английски композитори пишат музика в италиански или
немски стил, предимно за малки и с ограничени възможности любителски общества в
провинцията. Едва в началото на ХХ век творчеството на Елгар реабилитира английската
композиторска школа.
ЕДУАРД УЙЛЯМ ЕЛГАР е роден на 2 юни 1857 г. в Бродхет, близо до Уорчестър.
Началното си музикално образование получава от своя баща-органист в католическа църква
и притежател на музикален магазин. В детството си свири на много инструменти. През 1873 г.
започва работа като цигулар в Уорчестърското хорово общество, през 1882 г. е
концертмайстор, а по-късно и диригент на този любителски институт. По това време системно
започва да изучава композиция и произведенията на Шуман, Вагнер и Брамс. През 1884 г.,
работейки като концертмайстор, се запознава с Антонин Дворжак, който дирижира концерт от
свои творби. Тази среща с големия чешки майстор оказва голямо влияние в творчеството на
Елгар.
Звездата на Елгар като световно известен композитор изгрява през 1897 г., когато
композиран от него марш добива такава популярност, че с правителствен указ е провъзгласен
за национален химн на Британската империя. (Днес този марш се изпълнява под името
Имперски марш и въпреки, че вече не е химн, при изпълнението му публиката в Англия винаги
става на крака. Често се пее по стадионите и от английските футболни запалянковци).
През 1899 г. Елгар обезсмъртява името си с „Вариации на оригинална тема” за
симфоничен оркестър, известни и под името „Енигма вариации”. В началото на ХХ век Елгар
написва и своята първа симфония, която става и първа в историята на английската музика.
Въпреки, че в творчеството на Елгар се усеща силното влияние на Брамс, Дворжак,
Чайковски, Григ и Рихард Щраус, богатият му мелодичен дар и фантазия го правят най-яркият
представител на английската романтична музика. Умира на 77-годишна възраст в Уорчестър
на 23 февруари 1934 г.
РОМАНС ЗА ФАГОТ И ОРКЕСТЪР оп. 62 е малка пиеса създадена през периода
1909- 1910 година за първия фаготист на Лондонския симфоничен оркестър Едвин Джеймс.
По това време Елгар създава най-мащабните си произведения - Концерт за цигулка и
оркестър и Втората си симфония. Соловите концерти за фагот винаги са носили една
характерна атрактивност, която често се свързва с виц и гротеска. В тази кратка композиция
Елгар представя фагота в светлината на поезията и лириката. Веднага след завършването на
творбата Елгар прави версия и за виолончело с оркестър. Първото изпълнение се състои
през февруари 1911 г. в Херефорд с автора на диригенския пулт. Преработката за
виолончело остава неизпълнена до 1985 г.

Снимка на Перне от 1898 г.
АНРИ КОНСТАНТ ГАБРИЕЛ ПЕРНЕ е френски композитор, диригент и органист, познат
единствено в тесните професионални среди на Франция. Неговата дейност като общественик
е значима за музикалния живот в Париж от първата половина на ХХ век най- вече като
изпълнител на съвременни творби и като майстор на първите звукозаписи.
Роден е в граничния град Матц през 1863 г. Родителите му се преселват в Париж за
да избягат от Френско-пруската война. Изключително талантлив и прилежен, Габриел Перне
учи в Парижката консерватория пиано при Антоан Мармонтел, орган при Цезар Франк и
композиция при Жул Масне. В периода 1890 – 1898 г. наследява своя знаменит учител Цезар
Франк като органист в парижката базилика свети Клотилд. През 1903 г. е поканен от диригента
–предприемач Едуард Колон да дирижира неговите концертни цикли, а от 1910г до 1933 г. е
главен диринет на концертите Колон.
На Перне дължим световната премиера на балетния шедьовър на Игор Стравински
„Жар птица“. Това събитие се случва на 25 юни 1910 г. В периода 1928- 1934 г. Перне прави
серия от записи с историческа стойност за грамофонни плочи на оркестъра „Колон“.
Като композитор Габриел Перне се движи в късноромантичната стилистична орбита
на своя учител Цезар Франк. В по-късните си години се появяват импресионистични влияния в
творчеството му, провокирани от срещите му като активен диригент с шедьоврите на своите
колеги- съвременници. Перне е автор на няколко опери, симфонична и хорова музика.
С голямо признание приживе, през 1925г. той става член на Академията на изящните
изкуства, а от 1935 г. е удостоен с високото звание „Командир на Почетния легион“. Умира на
17 юли 1937 г. във Финистер на 74 г. Погребан е на историческото гробище Пер Лашез, като
надгробния му паментник е проектиран от известния скулптор Анри Бушар. Неговото име носи
площад в Париж.
КОНЦЕРТНО СОЛО ЗА ФАГОТ И ОРКЕСТЪР е пиеса с огромен романтичен заряд и
патос. Тя напомня за стила на Цезар Франк и най-вече финала на неговата цигулкова соната.
През последните седем години (1784-1791)на своя кратък живот В.А. МОЦАРТ е масон.
Масонството изиграва важня роля в творчеството на гения. Той участва ревностно във всички
ритуали на ложата, в която членува и е посветен на 14 декември 1784 г. За разлика от своя
баща Леополд и колегата си Йозеф Хайдн, които също са масони, но стоят встрани от
организационния живот на събратята си, В.А. Моцарт посвещава на масонството шест свои
произведения. В тях преобладава вокалната музика, която напомня на химни и се отличава с
по-опростен строеж . МАСОНСКО АДАЖИО ЗА КЛАРИНЕТ И ОРКЕСТЪР в оригинал е пиеса
за клариент и три басетхорна –инструменти, които са разновидност на кларинета, но от
средата на 19 век излизат от употреба в музикалната практика. Няма точни сведения, кога и
за какъв точно ритуал е създадена тази прекрасна музика. Някои изследователи предполагат,
че това Адажио е написано във Виена през 1789 г.
КАРЛ-МАРИЯ фон ВЕБЕР е личност, която оставя дълбоки
следи в развитието на музикалния живот на Германия и на цяла Европа. Разностранна е
дейността му като композитор, диригент, пианист-виртуоз, музикален писател, критик и
организатор-общественик на оперното дело в Германия. Роден е на 18 декември 1786 г. в
градчето Ойтин близо до Олденбург (област Холщайн). Баща му Франц-Антоан фон Вебер, е
разорен потомствен арстократ, който сменя много професии – офицер от немската армия,
виртуозен цигулар, контрабасист, диригент, художник, актьор и директор на пътуваща оперна
трупа. Майката, с 33 години по-млада от бащата е оперна певица. Вебер израства в лишения
буквално на сцената в многолюдно семейство, което пътува от град на град и физически
оцелява с изнасяне на оперни спектакли. Независимо, че често боледува, бащата подлага
сина си на педагогически терор, за да обезпечи трупата с пианист-виртуоз, певец и
композитор. На 12 години Вебер написва първата си опера. Попаднал в Залцбург младият
композиттор започва да взема уроци при от Михаел Хайдн, брат на прочутия Йозеф Хайдн.
По-късно продължава образованието си във Виена. С препоръки на 17 години започва работа
като диригент в градския театър на Вроцлав. Едва стъпил на диригенския пулт, младият
Вебер бързо спечелва недоволството на музикантите и администрацията. Причината са
нововъведенията (актуални и днес), които прилага в работата си: строга дисциплина, ново
подреждане на оркестъра и дирижиране с диригентска палка. Принуден от обстоятелствата,
Вебер често сменя работните си места - Карлсруе, Щутгарт, Майнхайм, Франкфурт,Прага,
Дрезден, Париж, Лондон. В Прага той сключва брак с певицата Каролина Бранд. Последното
му работно място е в саксонската столица Дрезден, където през 1817г. става диригент на
придворния театър. Там младият композитор спечелва най-важната битка в живота си,
изместването на италианския репертоар и утвърждаването на немската национална опера и
изпълнителско изкуство. За Дрезден е създаден и шедьовъра „Вълшебният стрелец“.
Животът на Вебер е изпълнен с триумфи и тежки страдания.Той и жена му често боледуват,
умира дъщеричката му, работният му график е нечовешки натоварен.
През 1826г. по време на работата си над операта Оберон, Вебер се разболява. Тъй
като тя е поръчана от Лондон, през февруари същата година той предприема самоубийствено
пътуване до Англия. В Париж се среща с Росини, и младия Берлиоз, който много уважава
Вебер. В Лондон операта му Оберон жъне триумф и автора дирижира спектакли в
продължение на месец и половина. Но силите му постепенно го напускат и на
представлението на 30 май след завършване на увертюрата той предава палката на друг
диригент и напуска пулта. На 5 юни 1826 г. сутринта намират Вебер мъртъв в стаята му. Така
този гений си отива в апогея на славата си, ненавършил 40 г. Погребват го в Лондон. През
1844 г. по инициатива на младия Вагнер, диригент по това време на Дрезденската опера,
донасят праха на Вебер и го погребват в Дрезден.
Освен оперен композитор, Вебер е виртуозен пианист и създава ефектни концертни
пиеси за соло пиано и за пиано и оркестър. Но в концертния репертоар от първата половина
на 19 век той се налага с интереса си към кларинета и фагота като солови инструменти. Двата
му великолепни концерта за кларинет и оркестър и до днес са неизменна част от концертния
живот по света. АНДАНТЕ И УНГАРСКО РОНДО ЗА ФАГОТ И ОРКЕСТЪР също е един от
шедьоврите в инструменталното творчество на Вебер. Това е майсторска пиеса изградена с
фантазия, изящество и виртуозитет. В концертната практика тя често се представя и във
вариант за виола и оркестър.
Портрет на Бетховен от 1823 г.
С италианския термин КАВАТИНА се обозначава кратка песен с опростен строеж, която се
вмъква между сериозните арии в оперите от средата 18 и началото на 19 век. Сред
каватините на особена популярност се радват Каватина из операта „Сватбата на Фигаро“ от
Моцарт и „Каватина на Розина“ из второ действие на операта „Севилският бръснар“ на
Росини. Каватината често се използва от оперните майстори Карл – Мария фон Вебер,
Гаетано Доницети, Винченцо Белини и Джузепе Верди, когато трябва да представят нов
персонаж в оперното действие.
През ноември 1825 г. тежкоболният БЕТХОВЕН създава своя тринадесети струнен
квартет опус 130 в си бемол мажор. Поръчката идва от руския посланник във Виена княз
Николай Галицин, който е добър музикант и изявен интелектуалец. Бетховен създава крупна
творба в шест части с общо времетраене около 50 минути, което е необичайно за стандартите
на тогавашната камерната музика. Всъщност не само мащабите на произведението, но
философската тематика приближават творбата до моделите на бетховеновите симфонии и
най-вече Деветата симфония. Страдание, размисъл за смъртта и просветление, това е
накратко посланието на тази творба, която може да се сравни с последните шедьоври на
Джовани Палестрина, Й. С. Бах и недовършените скулптори на Микеланжело. През 70-те
години на ХХ век Дмитрий Шостакович също се обръща към квартетния жанр на прага на
смъртта за да направи аналогични послания към човечеството на прага на своето прощаване
с живота. През страшните години на Втората световна война немският диригент Вилхелм
Фуртвенглер често изпълнява Петата част – КАВАТИНА из Квартет № 13 на Бетховен с
огромната струнна група на Берлинската филхармония като послание към бъдещите
поколения, които трябва да бдят за съхранение на духовността и да застават на колене пред
човешкото страдиние. В този смисъл Каватината на Бетховен е една запалена свещ в олтара
на Вечността.
Премиерата на последния квартет на Бетховен се състои през март 1826 г.
Реакциите на публиката са противоречиви и по предложение на издателя Бетховен прави
поправки. Композиторът не доживява втората премиера на произведението си. Тя се състои
на 22 април 1827 г. почти един месец след смъртта му. Любопитна подробност е, че
Каватината на Бетховен е включена в звуковия фонд на американските космическа сонди
Вояджер 1 и Вояджер 2, изпратени в Космоса през 1977 г. През 2012 г. Вояджер 1 напусна
слънчевата система. Очаква се Вояджер 2, с Каватината от Бетовен на борда си да напусне
нашата система през 2016 г.
Големият немски композитор, диригент и музикален общественик
РИХАРД ЩРАУС е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен, Бавария и няма никакви роднински
връзки с виенската фамилия Щраус – композитори на виенски валсове и оперети. Баща му,
Франц Йозеф Щраус (1822 -1905), е виртуозен валдхорнист в Мюнхенския кралски театър и
се е ползвал с огромен авторитет сред колегите си. Майката е интелигентна и музикална
жена, първи учител по пиано на гениалния си син. Освен пиано, Рихард Щраус е учил цигулка
и още преди може да чете и пише, на шестгодишна възраст познава добре нотното писмо и
прави композиционни опити. Паралелно с музикалните си занимания Щраус завършва с
отличие мюнхенската гимназия, а по-късно учи литература и изящни изкуства в Мюнхенския
университет. Успоредно с това продължава частно музикалното си образование под строгия
контрол на баща си. На 16 г. написва първата си симфония и се запознава с творчеството и
лично с Вагнер, посещавайки редовно репетициите и спектаклите, в които свири баща му.
Прочутият диригент Ханс фон Бюлов поощрява Щраус като композитор и го въвежда в
диригентския занаят, като го кани за свой помощник в оперния театър на Майнинген. Там
Щраус се запознава с творчеството и лично с Брамс, от когото остава очарован като личност.
От този момент започва стремителната диригентска кариера на Щраус, която му отрежда
място сред най-големите диригенти от първата половина на ХХ век.
Постовете, които заема Щраус през живота си са възможно най-престижните в
германоезичното пространство. Почетен член на всички немски музикални общества, почетен
гражданин на Мюнхен и Виена, почетен доктор на най-престижните немски университети.
Още приживе на негово име кръщават улици и площади в много германски и австрийски
градове. Диригентските длъжности, които заема са следните: 1886-1894 - диригент в
Мюнхенския оперен театър; 1889-1894 – главен диригент във Ваймар; 1898-1918 г. - главен
диригент в Берлин и генерален музикален директор на Прусия; 1918-1924 г. – директор на
Виенската опера, като успоредно с това от 1894 г. дирижира и във Вагнеровия фестивал в
Байройт, а от 1917 г. и на Залцбургските музикални тържества. В периода 1917 -1920 г.
ръководи клас по композиция в Берлинската академия за изкуства. През 1894 г. сключва
щастлив брак с оперната певица Паулина де Ана, участвала във Вагнерови и негови опери,
най-добрата изпълнителка на неговите песни. През 1933 г. по време на идването на власт на
Хитлер, Щраус е назначен за президент на Имперската музикална палата – най-отговорното
лице по музикалните въпроси в Германия. В писмо до приятеля си Стефан Цвайг, Щраус
обяснява постъпката си с това, че искал да спаси от унищожение снаха си (от еврейски
произход и децата й). Мисията му в защита на водещите немски интелектуалци не успява и
през 1935 г. той подава оставка. Втората световна война заварва Щраус в Лондон.
Английското правителство конфискува цялото му имущество, намиращо се в Англия, като на
гражданин на противникова страна. Когато през 1945 г. Гармиш-Партенкирхен, където Щраус
живее от 1909 г. бива окупиран от американските войски, композиторът се преселва в
Швейцария. По време на емиграцията си, на 83 г. прави блестящи концерти със свои
произведения в Лондон, които се превръщат в сензация. През 1949 г. се завръща във вилата
си в Гармиш, край Мюнхен. Там умира същата година на 85 г. възраст.
Рихард Щраус освен гениален композитор е изумително издръжлив и трудоспособен
човек. Създал огромно по обем творчество във всички възможни жанрове, без църковна
музика, той работи делово и хладнокръвно, подобно на Й.С.Бах. Запазвайки до старост
духовните и физическите си сили, той е скромен, непретенциозен, весел, с необикновено
чувство за хумор и свръхчувствителен до болезненост.
Творчеството на Щраус е едно от големите явления и представлява особен случай в
световната музикална култура от края на 19 и началото на 20 век. Той непрекъснато и много
успешно върви срещу основната еволюция на музикалния език. От „авангардист” какъвто е до
1908 г., се превръща в „консерватор” и се връща към класическото минало. Бил е упрекван
жестоко за това свое поведение, но удивителната му личност отказва да се подчини на
диктатите на модата. След като в операта „Електра”, с жестокия си сюжет стига до
експресионизъм граничещ с хистерията, той внезапно и рязко скъсва с тази естетика и се
връща назад към любимия му Моцарт и съименника му Йохан Щраус. Самият композитор
много прозорливо решава, че има една бариера, която не може безнаказано да се пресече,
без да се излезе от областта на музиката. От гигантския симфоничен оркестър използван в
ранното му творчество, в последните си произведения и операта „Ариадна“ от Наксос, Щраус
намалява оркестъра до камерна формация. Дълбоко свързан с класико-романтичните
традиции, Щраус усилва експресията и психологичното начало в музиката си, като в същото
време създава остри гротескови и сатирични музикални творби. Поклонник е на Ницше и
Вагнер. Ярко театрален, той винаги е зримо конкретен в образността и търси програмна опора
в инструменталната музика. Тези му търсения и диригентската му практика са причината
Щраус да е блестящ майстор на оркестъра, без конкуренция в немскоезичното пространство.
Неговото оркестрово майсторство е сравнимо в постиженията си единствено с Николай
Римски-Корсаков и Клод Дебюси. Пищно-разточително големия оркестър, използването на
екзотични и нетрадиционни инструменти в края на живота му е заменен от прозрачност,
икономия на средства, отказ от външна ефекност и от аскетизъм. Такъв е и маниерът му на
дирижиране.
ДУЕТ – КОНЦЕРТИНО ЗА КЛАРИНЕТ ФАГОТ И ОРКЕСТЪР е едно от последните
произведения на Рихард Щраус. Творбата е посветена на Хуго Бургхойзер, който е фаготист
на Виенската филхармония и професор по фагот по онова време. Първото изпълнение е на 4
април 1948 г., осъществено от радио-оркестъра на Лугано – Швейцария. В типичната си
театрална мисловност Рихард Щраус обяснява на диригента Клеменс Краус, че свързва
произведението си с приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Свинаря” в която един принц
(партията на фагота) се дегизира като свинар и работи в царския дворец, за да ухажва една
арогантна принцеса (партията на кларинета). На приятеля си Бургхойзер, Щраус обяснява
друг сценарий, в който танца на една принцеса (партията на кларинета) е смутен от странния
и налудничев танц на мечката (партията на фагота) и когато на края двамата започват да
танцуват заедно, мечката се превръща в красив принц.
Каквато и да е историята, Дует-концертино на Щраус е майсторско произведение в три части,
които се изпълняват без прекъсване. Първата част Allegro Moderato започва с очарователна,
носталгична мелодия напомняща за Моцарт. В началото кларинета има водеща роля, но
когато музиката набере инерция двата инструмента си партнират равностойно. Тихият
тремолиращ шепот на цигулките води към нежното Andante (втора част), която започва с
монолог на фагота. В последствие се присъединява и кларинета и двамата започват един
красив диалог. Третата част – Рондо (Allegro ma non troppo ) е по-дълга от първите две. Тази
част е изградена от танцувална тема, която е разгърната в дав контрастни епизода.
РОСЕН ИДЕАЛОВ е възпитаник на Варненското
музикално училище „Добри Христов“ и на Националната музикална академия „Проф. Панчо
Владигеров“ - София, в класа на проф. Сава Димитров по кларинет и на проф. Константин като Варненска филхармония, Нов симфоничен оркестър - София, както и в многопрофилни
Чилев - камерна музика. Участва в майсторски курсове на Аурелиан-Октав Попа по камерни формации в сътрудничество с именити български и чуждестранни музиканти. Като
съвременна музика и интерпретация. Лауреат е на много наши национални конкурси. солист на свободна практика участва в най-престижните български фестивали: “Варненско
Удостоен е с престижни награди за високи педагогически постижения и принос в лято”|, Европейски музикален фестивал и Камерна сцена “София” и други. Гост е на почти
разпространение на българската музкика. всички авторитетни симфонични и камерни оркестри в България
Преподава камерна музика и кларинет в Националното музикално училище Светослав Славчев е музикант, владеещ широк спектър от музикални стилове, от епохата на
„ Любомир Пипков“ – София и в Националната музикална академия „Проф. Панчо барока до съвременната музика. Активна е и звукозаписната му дейност продуцирана от
Владигеров“ – София. Активно концертира вече 30 години като солист и камерен изпълнител реномирани издателски фирми. За високи творчески постижения два пъти е награждаван с
у нас и в чужбина - Италия, Чехия, Словакия, САЩ, Унгария, Русия, Китай, Корея, Германия, „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Австрия, Румъния и др. Солист е на най-добрите български симфонични, камерни и духови
оркестри. Участва на сцената на най-престижни международни музикални форуми и
фестивали - Wien Modern, Triest Prima, „Варненско лято“, „Салон на изкуствата“, „Аполония“, Скъпи приятели,
Musica Nova, “Звук и връзка - София” и др.
Репертоарът на Росен Идеалов съдържа над 500 произведения от епохата на Ренесанса На 30 март, понеделник, от 19,30 часа, в Художествената галерия „Христо Цокев” по
до ХХІ век. Особено търсен изпълнител е на нова музика. Осъществил е световните и Ваши желания отново ще ни гостува изтъкнатият български пианист
българските премиери на над 250 произведения, над сто от тях специално написани за него. ВЕСКО СТАМБОЛОВ
Записал е десетки произведения за Българското национално радио, Българската национална
телевизия и за други телевизионни канали. Участва със съвременна музика в 15
компактдиска.Осъществил е и два самостоятелни диска с произведения от български
кампазитори. По покана на Музикалния департамент на Университета в Канзас (САЩ ) изнася
лекции за етапите в развитието на българската музика, води майсторски класове и има
концерти в Канзас и Питсбърг. Участва в различни камерни формации – Ансамбъл „Музика
Нова“, дуо с виолончелистката Георгита Бояджиева, квартет кларинети и др.
Автор е на много преработки за кларинет, както и за камерни състави от духови
инструменти, писал е каденци за концерти и пиеси за кларинет.

Програмата е посветена на 100г. от рождението на великия руски пианист Святослав

Рихтер (1915-1997) и включва:
Пиетро Локатели – Кончерто гросо оп.1 № 2 в до минор, Й.С. Бах – Концерт за пиано
и оркестър №8 из Кантата № 1059, Йохан Кристиан Бах – Концерт за пиано и
оркестър оп.1 № 6 в ре мажор, Михаел Хайдн –симфония № 30 ре минор, В.А.
Моцарт – Концерт за пиано и оркестър № 14 в ми бемол мажор
С изключение на Концерта за пиано и оркестър на В.А. Моцарт всички
останали произведения ще бъдат изпълнени за пръв път в България
ЗАПОВЯДАЙТЕ! ОЧАКВАМЕ ВИ!
Искаме да Ви информираме, че традиционният начален час на концертите 19 часа
СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ е роден във Варна през 1973г. ще бъде възстановен през април!
Завършва музикалното училище "Добри Христов" и Националната музикална академия "проф.
Панчо Владигеров" в класа по фагот на проф. Йордан Методиев. Още като ученик изнася Вие можете да получавате информация за нашите концерти в сайта на
концерти като солист на Варненската и Шуменската филхармония, камерните оркестри в Габровския камерен оркестър на адрес www.gko.gabrovo.bg както и във Facebook
Добрич и Габрово. Притежава награди от български и международни конкурси за солови
изпълнения и камерна музика. Работи като инструменталист в различни български оркестри Бележките подготви Иван Стоянов