Йоханес

Брамс
1833- 1897
Йоханес
Брамс
Йоханес Произход и младежки години
Брамс
 Произход и младежки години
Йоханес Брамс е роден на 7 май 1833 г. в град Хамбург, който по
това време е независима държава. Баща му, Йохан Якоб Брамс
(1806 – 1872), идва в града през 1826 година от областта
Йоханес Дитмаршен, за да стане музикант. Той свири на различни
инструменти, но обикновено е наеман като изпълнител на
Брамс валдхорна и контрабас. През 1830 г. той се жени за Йохана
Хенрика Кристиане Нисен (1789 – 1865), шивачка, която е 17
години по-възрастна от него, но дотогава не се е омъжвала.
Йоханес Брамс има по-голяма сестра, Елизабет, и по-малък брат,
Фридрих. Фридрих също става пианист, но засенчен от славата на
брат си, живее известно време в Каракас, преди да се върне като
учител в Хамбург.
 Младежки години
През 1830 г. Йохан Якоб Брамс става валдхорнист в Хамбургската милиция, а след
Йоханес това – контрабасист в Градския театър и Филхармоничното дружество.
Първоначално семейството живее в квартала Генгефиртел близо до пристанището,
Брамс но с подобряване на материалното им положение се преместват в малка къща в
Дамторвал.Първоначалното си музикално обучение Йоханес Брамс получава от своя
баща, учи се да свири на цигулка и виолончело. От седемгодишен учи пиано при Ото
Фридрих Вилибалд Косел, който се оплаква, че Брамс „би могъл да стане толкова
добър изпълнител, но не спира с непрестанното си композиране“. На десет години
той дебютира като изпълнител на частен концерт, участвайки в изпълнения на
Квинтет за пиано и духови на Лудвиг ван Бетховен и квартет за пиано от Волфганг
Амадеус Моцарт, както и на солов етюд от Анри Херц. Към 1845 г. е написал соната
за пиано в сол минор. Родителите му не одобряват първите му опити за
композиране, смятайки че има по-добри възможности за кариера като изпълнител.
 Младежки години
Йоханес Между 1845 и 1848 г. Брамс учи пиано при учителя на Ото Косел
Едуард Марксен, който се познава лично с Бетховен и Франц
Брамс Шуберт, възхищава се от работите на Моцарт и Йозеф Хайдн и е
почитател на Йохан Себастиан Бах. Марксен предава на Брамс
традицията на тези композитори и има грижата опитите на самия
Брамс да следват същия път. През 1847 г. Брамс изнася първия си
самостоятелен концерт в Хамбург с „Фантазия“ на Сигизмунд
Талберг, а първият му пълен пиано рецитал през 1848 г. включва
фуга от Бах, както и композиции на Марксен и съвременни
виртуози, като Якоб Розенхайн. Втори рецитал през април 1849 г.
включва Бетховеновата Соната за пиано №21 и валсова фантазия от
негови собствени композиции и предизвиква благоприятни отзиви в
печата.
 Шуман и войната на
романтиците
През 1850 г. Йоханес Брамс се запознава с унгарския цигулар Еде
Йоханес Ремени и му акомпанира в поредица рецитали през следващите
Брамс няколко години. Чрез него той се запознава с музиката в цигански
стил, като чардаша, който по-късно става основа на едни от най-
популярните му композиции – двете поредици „Унгарски танци“ от
1869 и 1880 г. През същата година Брамс прави първия си опит за
контакт с Роберт Шуман – по време на негово посещение в
Хамбург приятели убеждават Брамс да му изпрати свои
композиции, но пакетът е върнат без да е отварян.Изпълненията и
композициите на Йоханес Брамс за пръв път привличат
вниманието на публиката, когато през пролетта на 1853 г. той
акомпанира на Еде Ремени по време на негово турне в Германия. В
края на май двамата посещават цигуларя и композитор Йозеф
Йоахим в Хановер.
 Шуман и войната на романтиците
По-рано Брамс е останал впечатлен от негово изпълнение на соловата партия в
„Концерт за цигулка и оркестър“ на Бетховен. Той изпълнява някои от собствените
Йоханес си солови пиеси за пиано пред Йоахим, който половин век по-късно си спомня:
„Никога в моя артистичен живот не съм бил по-дълбоко въодушевен“. Това е
Брамс началото на трайно приятелство, преминало през кратък труден период, когато
през 1883 година Брамс се застъпва за съпругата на Йоахим по време на развода
им. Брамс също се възхищава от Йоахим като композитор и през 1856 г. двамата
провеждат упражнение за взаимно обучение, за да подобрят уменията си, по
думите на Брамс, в „двойния контрапункт, каноните, фугите, прелюдите и каквото
и да е“. По време на турнето с Ремени Брамс се запознава и с Франц Лист, Петер
Корнелиус и Йоахим Раф във Ваймар. Във Ваймар Брамс влиза в конфликт с
Ремени, след като заспива, докато Лист изпълнява своята „Соната за пиано“. По-
късно Брамс се извинява, оправдавайки се с умора от пътуването, но случаят и
други несъгласия стават причина малко по-късно Брамс и Ремени да прекратят
съвместната си работа.
 Установяване във Виена
Йоханес Брамс се надява да бъде назначен за диригент на Хамбургската
филхармония, но през 1862 г. постът е даден на баритона Юлиус Щокхаузен.
Йоханес Брамс не се отказва от желанието си да оглави оркестъра, но когато най-
Брамс накрая получава предложение за това през 1893 г., се отказва, тъй като е
„свикнал с идеята, че ще трябва да върви по други пътища“. През есента на
1862 г. за пръв път посещава Виена, прекарвайки там цялата зима. Той се
сближава с двама членове на кръга на Вагнер – по-ранния си приятел Петер
Корнелиус и Карл Таузиг, както и с Йозеф Хелмесбергер и Юлиус Епщайн, които
са съответно директор и ръководител на обучението по цигулка във Виенската
консерватория. Кръгът от виенски познанства на Брамс нараства, включвайки
известния критик. Едуард Ханслик, диригента Херман Леви и хирурга Теодор
Билрот, които ще се наредят между най-енергичните му застъпници.През
януари 1863 г. Брамс за пръв път се среща с Рихард Вагнер, пред когото
изпълнява завършените през предишната година „Вариации и фуга по тема от
Хендел“.
 Последни години
През 1882 г. Йоханес Брамс завършва своя Концерт за пиано №2, посветен на
неговия учител Максен. Той е поканен от Ханс фон Бюлов да организира
Йоханес премиерата на концерта с Майнингенския дворцов оркестър – това поставя
началото на сътрудничеството му с херцога на Майнинген и с Фон Бюлов. Фон
Брамс Бюлов високо цени Брамс и в писмо до своята съпруга пише: „Знаеш какво
мисля за Брамс: след Бах и Бетховен, най-великият, най-сюблимният от всички
композитори.“. През следващите години са премиерите на Симфония № 3 и
Симфония № 4. Рихард Щраус, който е назначен за асистент на Фон Бюлов в
Майнинген и не е убеден в качествата на музиката на Брамс, променя
мнението си след Третата симфония и се изказва с ентусиазъм за Четвъртата:
„гигантско произведение, величествено по замисъл и развитие“. Друг, макар и
предпазлив, поддръжник от младото поколение е Густав Малер, който се
запознава с Брамс през 1884 г. – той определя Брамс като превъзхождащ
Антон Брукнер, но по-земен от Вагнер и Бетховен. Брамс Умира на 3 април
1897 г. във Виена.
Благодаря за вниманието!

Изготвил: Петър Иванов Цанков