Ренесанс в Англия

Въведение в Ренесанса

 Английски ренесанс е термин за културното развитие в Англия от ранния 16 до

ранния 17 век. Свързва се с Ренесанса в Европа, започнал в Северна Италия през 14
век.

 Поети като Едмънд Спенсър създават творби, демонстриращи повишен интерес към
разбирането на английските християнски вярвания, като например алегоричното
представяне на рода Тюдор в „Кралицата на феите“. Драматурзи като Кристофър
Марлоу и Уилям Шекспир създават театралната представа за английските
възприятия за живота, смъртта и историята. Към края на царуването на династията
Тюдор философи като Томас Мор и Френсис Бейкън публикуват своите идеали за
човечеството и възгледите си за идеалното общество. Премахвайки астролозите и
алхимиците, Англия се приближава до модерната наука чрез появата на емпиризма,
предшественик на научния метод.
 Наименование
 Идеята този период да бъде наричан Ренесанс е от 19 век. Много културни
изследователи критикуват тази идея, твърдейки, че Английският ренесанс няма
реална връзка с художествените постижения и цели на северно-италианските творци.
В английската история периодът понякога е наричан „ерата на Шекспир“ или
„Елизабетинска епоха“ по имената на най-известните автор и монарх на времето.
Струва си обаче да се отбележи, че това е подвеждащо – Шекспир не е бил особено
известен писател по времето си, а периодът обхваща време както преди, така и след
властта на Елизабет. В Англия разцъфтява литература още 200 години преди
Шекспир, по времето на Джефри Чосър. Той популяризира английския вместо
латинския като език за литературни произведения само 50 години, след като Данте
започва да пише поезия на италиански.
 Сравнение с Италианския Ренесанс
 Английският ренесанс се различава от италианския по няколко начина. Първо, доминиращата форма в
изкуството по време на Английския ренесанс е била литературата, докато в Италия се е наблягало най-
вече на визуалните изкуства като живописта, скулптурата и архитектурата. Второ, английското
ренесансово движение възниква около два века след италианското и достига разцвета си около век по-
късно. Последно, англичаните изглежда не са се влияели толкова от античното изкуство за разлика от
италианците, за които Античността е била образец на всяко едно изкуство. По простата причина, че
Английският ренесанс възниква по-късно от италианския, англичаните се влияят повече от самите
италианци и преоткриват античното изкуство чрез тях.

 От друга страна, двете епохи имат много общо една с друга. В края на 16 век Италия била
музикалният център на Европа, а една от най-харесваните по това време музикални форми бил
мадригалът. През 1558 Никълъс Йънг издава в Англия Musica transalpina – сбирка от италиански
мадригали. Английската поезия била по това време достатъчно развита за тази промяна, откакто
литературни форми като сонета уникално се адаптирали към мелодията на мадригалите. Композитори
като Томас Морли публикували сбирки, съдържащи произведения, донякъде заимствани от
английското творчество, но притежаващи и безспорен английски стил.
 Английски ренесансов театър
 Английският ренесансов театър е английската драматургия, създадена в периода
между Реформацията и затварянето на театрите през 1642 г. Може също да се нарича
ранен модерен английски театър или Елизабетински театър по името на кралица
Елизабет I. Включва драматургията на Шекспир, както и на много други известни
автори.
Особености - Няколко са основните източници, от които черпи английският ренесансов театър. Решителен фактор
се оказват т. нар. мистерии, които са част от религиозни чествания в Англия и други части на Европа през Средните
векове. Мистериите са комплексни преразкази на легенди, основаващи се на библейски теми, първоначално
изпълнявани в църквите, но по-късно превърнали се в част от честванията по време на религиозни празници. Друг
източник са „моралните пиеси“, които се развиват също от мистериите, както и „Университетския театър“, който се
опитва да пресъздаде гръцката трагедия.

Жанрове:
Историческата пиеса обрисува английската и европейската история. Примери са „Ричард III“ и „Хенри V“ от
Шекспир, „Едуард II“ от Кристофър Марлоу.

Сред трагедиите особено популярни са тези на Кристофър Марлоу („Д-р Фауст“, „Евреинът от Малта“ и т.н.).
Публиката харесва в частност драмите с отмъщение, например „Испанска трагедия“ от Томас Кид или „Дукесата на
Малфи

Комедиите също са широко разпространени. Примери са „Празникът на обущаря“ от Томас Декър и „Добродетелната
прислужница от Чипсайд“ от Томас Пидълтън.
 Английска ренесансова литература

 Английската ренесансова литература е създадена по времето на Английския ренесанс от

ранния 16 до средата на 17 век – период, наричан често „ера на Шекспир“ или
„Елизабетинска епоха“. Времето на най-голям разцвет е между 1578 и 1660 г. като този
период е по-продължителен от царуването на Елизабет, защото благоприятните условия
продължават и по време на последвалите я на трона Джеймс I и Чарлс I и изчезват с
Английската гражданска война, която рязко прекъсва периода на разцвет.

 По времето на Елизабет културният център е Лондон, както за дворцовата, така и за

народната култура. Процъфтява театърът и английските драматурзи комбинират
средновековния театър с преоткриване на римските автори – трагедиите на Сенека и
комедиите на Плавт и Теренций. Важен източник на ренесансови идеи е Италия, а
значителна роля за проникването им в Англия изиграва Джон Флорио (1553 – 1625),
лингвист и лексикограф, чийто баща е италианец. Той е автор и на преводите на Монтен от
френски на английски.
 Проза по време на Ренесанса

 Томас Мор е високопоставен кралски чиновник и религиозен деец, но и писател-

хуманист. Пише стихове на латински и английски. Превежда на английски
съчиненията на Пико дела Мирандола (1463 – 1494), придружени от коментар и
биография. Мор е основоположник на английската историография с недовършената
си „История на крал Ричард III“, отпечатана след екзекуцията му. Половин столетие
по-късно тази книга е основният източник за Шекспир при написването на прочутата
му историческа драма.
 Поезия по време на ренесанса

 Томъс Уайтът
 Поетическото наследство на Томас Уайът е скромно – той е написал само 32 сонета, 12 от които са
всъщност свободен превод от сонети на Петрарка, от когото той се учи. В няколко от сонетите на
Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно
римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни
рими. За разлика от големия си вдъхновител Петрарка английският поет няма вкус към природните
пейзажи, чийто майстор е италианецът.

 По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли,
посветени на дама. Началото полага Филип Сидни с цикъла „Астрофел и Стела“, написан около 1579
г. През 1592 г. се появява цикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на
Кенстейбъл. Най-големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред
всички значителни поети стои и Кристофър Марлоу, който подобно на Шекспир е бил драматург.
Филип Сидни и Едмънд Спенсър са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата
са твърде различни и по-скоро се допълват.
 Драма по време на ренесанса
 Развитието на драмата в Англия през първата година на XVI век не се различава принципно от
развоя на драмата в Италия и Франция. И в Англия традициите на средновековния театър и драма
са силни. Дългото устояване на народния средновековен театър влиза успоредно с първите опити
са създаване на т.нар школска комедия, която черпи истории от античната история. Нарича се
школска комедия, защото най-често изпълнителите са били студенти от университета в Оксфорд и
Кембридж. Безспорно най-значителният драматург от ранната епоха е Джон Хейууд. Той доживява
ранния разцвет на елизабетинската драма. Дж. Хейууд има разностранен натюрел, освен драми
писал стихове и епиграми. Автор е на алегоричната сатира „Паяк и муха“. Несъмнено Хейууд
притежавал жив усет за комичното в живота, както и умение да го въплъти в драматическо
действие. Най-значимите му комедии са „Изповедник и Монах“ и „Четирите Пе-та“. В „Четирите
Пе-та“ драматургът извежда на преден план четири лица, чиито професии започват с буквата П:
изповедник, пилиграм, аптекар и пътуващ търговец. Същинската комедия в Англия започва с
„Терсит“ на Никълас Юдал. По-късно се появява и „Ралф Ройстър Дойстър“, но за разлика от
„Терсит“, която е съвсем кратка, по-късната му творба е в пет действия. Друга стойностна комедия
от този период е „Губерката на стрина Гъртън“ (1553 г.), чиито авторство е неуточнено. В
изданието достигнало до нас, авторът е обозначен само с инициала С. Редица, изследователи го
свързват с Джон Стийл.