РАФАЕЛО

от Михаил Куртев
Какво е Ренесанс?

 Роденият на 6 април 1483 г. в Урбино

Рафаело Санцио е един от най-великите
живописци, графици и архитекти на
Зрелия Ренесанс и класически
представител на т.нар. умбрийска школа.
Биографията на Рафаело е класически
пример за това как са живели и работили
ренесансовите майстори. Около 1500 г.
Рафаело работи в Перуджа, в ателието на
Пиетро Перуджино, известен умбрийски
художник. Там прекарва близо 4 години
придобивайки свой собствен стил.
Къде възниква Ренесансът?
Колко периода има?
Ренесансът възниква в Италия – в
град Флоренция, който е център на
областта Тоскана.
Най-общо Ренесансът има три периода
Ранен (XIV век)
Зрял (XV век)
Късен (XVI – началото на XVII век).
Развитието на Ренесанса в
северните европейски държави започва в
началото на 15 век и продължава до
началото на 17век.
Водещи изкуства през Ренесанса са
живописта, литературата и архитектурата
(строят се предимно църкви и дворци).
Великите писатели на Ренесанса

В края на XIII век започва да

твори
Данте Алигиери,
когото наричат
„последния поет на
Средновековието и първия поет
на новото време“.
Неговата поема „Божествена
комедия“ (1315 – 1321) слага
началото на ренесансовата Поетът Данте среща прекрасната Беатриче по улиците
литература. на Флоренция
Великите писатели на Ренесанса

Английск
Италиански Испански Френски и
я ренесанс ренесанс ренесанс ренесанс

Джовани Мигел де
Бокачо Сервантес Франсоа Уилям Шекспир
Вийон „Хамлет“
„Декамерон“ “Дон Кихот“

Франческо Франсоа Рабле Кристофър

Петрарка Лопе де Вега
Марлоу
„Гаргантюа и
„Книга на Пантагрюел“ „Херо и
Леандър“
песните“
Данте
Алигиери
„Божествена
комедия“
Литературата на Ренесанса
Радостите или премеждията на
земния живот стават водещи в
литературните творби на Ренесанса, а
най-разпространените литературни форми
са сонетът, новелата и ренесансовият
роман.
Темата за любовта става основна
в литературата на тази епоха. Но не
средновековната любов на човека към
Бога, а просто любовта на мъжа към
жената.
В сонетите на Петрарка това е
любовта към неговата любима Лаура,
в творчеството на Данте – към Беатриче, Франческо Петрарка и любимата му
Лаура
а в „Дон Кихот“ на Сервантес – любовта
 ХУМАНИЗМЪТ –
СВЕТОГЛЕД НА РЕНЕСАНСА
В сърцевината на Италиянския ренесанс стои
хуманизмът
На латински език думата за човек е homo, а за
човечен – humanus, и оттам идва идеята за хуманизма.
Според възгледите на хуманистите от тази епоха човекът
е личност и има право на свобода, щастие и достойнство.
Ако през Тъмните векове – Средновековието, над
всичко стои всемогъщият Бог, ренесансовите хуманисти
преоткриват античното разбиране, че човекът е мяра за
всички неща.
Основните идеи на хуманизма

 Хуманизмът скъсва напълно с богословското обучение и догмите на

Средновековието. Хуманистите – философи, учени и творци – се обръщат към
античната наука и изкуство, тъй като в центъра на тяхното внимание са човекът и
неговата съдба.
 Идеалът на хуманизма е хармоничният, съвършен човек, съчетаващ в себе си
античната красота и християнската нравственост.
 Личните качества на човека са основен фактор за формирането на неговата съдба.
 Хуманистите реабилитират жената като личност. Цялата ренесансова живопис
идеализира физическата и духовната красота на жената.
 Според хуманистите светското образование трябва да е насочено към овладяване на
земното битие и усъвършенстване на индивидуалните човешки способности.
Кризата на хуманизма

През Късния ренесанс, към края на XVI век,

започва криза на хуманизма. Разочарованието на
хуманистите се поражда от несъответствието
между ренесансовите представи за човека и
реалността.
В литературата се появяват сложни и
многопланови художествени образи, които
представят човека едновременно и като „венец на
природата“, и като „греховна и покварена личност“
(„Хамлет“ на Шекспир).

Пред Хамлет се явява духът на убития му

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО
Михаил Куртеж, 8 „Ж“ клас
Професионална Техническа Гимназия, Варна