МОДЕРНИЗЪМ

ПЪРВИ ЕТАП – МОДЕРНА

(90-ТЕ ГОД. XIX В. – 20-ТЕ ГОД. ХХ

В.) ПРОФ. Д.Ф.Н. ЖОРЖЕТА

ЧОЛАКОВА
 КОНФРОНТАЦИОННА
ХАРАКТЕРИСТИКА СПРЯМО РЕАЛИЗМА
МОДЕРНИЗЪМ РЕАЛИЗЪМ
Изкуството отразява света на идеите. Изкуството отразява действителността.

Литературата е художествен израз на философски идеи Литературата е художествен израз на социологически и

политически идеи.

Разграничаване между видимост и същност Двуединство между видимост и същност

Изкуството утвърждава свободния творчески дух. Изкуството утвърждава обществената норма.

Индивидуализъм – най-висша ценност е уникалната Колективизъм – най-висшата ценност е тази, която е приложима
креативност на отделната личност. къъм социалната и националната общност.

Автономия на изкуството, панестетизъм Идеологическа ангажираност на изкуството

Литературният език интегрира други художествени езици Литературният език е близък до този на естествената
(живопис, музика, кино) междучовешка комуникация.

Ирационализъм (дискредитация на разума, истината е Рационализъм (логически причинно-следствен анализ на

скрита зад повърхността на видимата действителност) емпирията)
 Материалното и духовното са в опозиция Материалното и духовното са взаимно обусловени

Сугестивен тип поетика Миметичен тип поетика

ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА
МОДЕРНИЗМА В СЛАВЯНСКИ
КОНТЕКСТ
ПЪРВИ ЕТАП – МОДЕРНА (90-ТЕ Г. XIX В. – 20-ТЕ Г. ХХ В.)
Западноевропейски контекст (II пол. XIX в.) • • кубизъм
символизъм • експресионизъм
• декаданс • футуризъм
• импресионизъм • дадаизъм
• експресионизъм
Славянски контекст: същите течения. Основен импулс е
ВТОРИ ЕТАП – АВАНГАРДИЗЪМ (20-40-ТЕ Г. ХХ В.) идеята посредством модернизма да се осъществи
европеизация на литературата и да се преодолеят
Общоевропейски течения: поствъзрожденските културни стереотпи.
Оригинални течения и литературни групи: • ЧЛ: „Скамандър“
цивилизъм, поетизъм • ХЛ: зенитизъм
• ПЛ: Краковска авангарда, формизъм • СЛ: суматраизъм

ТРЕТИ ЕТАП – МОДЕРНИЗМЪТ КАТО КОНТРАКУЛТУРА В УСЛОВИЯТА НА ТОТАЛИТАРИЗМА (40-80-ТЕ Г.

ХХ В.) – неоавангардизъм, ъндърграунд, екзистенциализъм

ЧЕТВЪРТИ ЕТАП – ПОСТМОДЕРНИЗЪМ (СЛЕД 90-ТЕ Г. ХХ В.)

ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ
• МОДЕРНОСТ означава антитрадиционализъм, нарушаване на установения литературен канон. Всяко
ново явление, ново направление, нова културна епоха са в този смисъл в началото проявления на
модерността, докато не се наложат като масова употреба и не се превърнат в канон.

• МОДЕРНИЗЪМ – направление, което издига в култ естетическите критерии за художественост;

изкуството трябва да отразява не външната действителност, а вътрешния свят и затова
художественият език трябва да е различен от този на обществената комуникация. Изкуството –
словесно (литература), визуално (живопис, скулптура, фотография), аудио (музика), както и
неговите синтетични аудио-визуално-словесни жанрове (сценични изкуства – театър, кино), трябва
 да бъде самостойно и да не обслужва извънхудожествени (политически, икономически и пр.)
идеологии. Изкуството има единствената цел да прониква отвъд очевидното, тъй като истината е
невидима за очите и няма общо с наложените колективни стереотипи – тя е индивидуален проблем
и зависи от степента на ерудираност и интуитивно прозрение.

• МОДЕРНА – първа фаза на модернизма (вкл. символизъм, декаданс, импресионизъм, сецесион)

МОДЕРНА

Препоръчителна литература за модерната*

• Симеон Хаджикосев. Западноевропейска литература. Част 9 и част 10. Ранен европейски модернизъм (1848 –
1914) (тук има глава и за Пшибишевски). София: Сиела, 2016. • Розалия Ликова. Проблеми на европейския символизъм.
София: Наука и изкуство, 1984. • Боян Биолчев. Станислав Виспянски. Енциклопедист на неоромантизма. София: УИ
„Св. Климент Охридски“, 2003.
• Западноевропейският модернизъм и славянските литератури. Велико Търново : УИ „ „Св. св. Кирил и Методий“,
1999.
• Боян Ничев. Модернизъм и символизъм в южнославянските литератури. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2002.
• Жоржета Чолакова. Онтотеологичният образ на смъртта в поетиката на Отокар Бржезина. // Научни трудове,
том 51, кн. 1, сб. В, 2013, 254 – 267.
*Понятието Модерна като название на първия етап на модернизма е широко застъпено в чуждоезичната литературоведска терминология (не само
славянска), но в българската наука то не е популярно.
Да не се бърка с понятието «стил модерн», който е декоративен стил в изобразителното изкуство от втората половина на XIX век, близък до „ар нуво“,
сецесиона и японизма.

СИМВОЛИЗЪМ
• Шарл Бодлер – първият поет символист, автор на стихосбирката „Цветя на злото“ (1857) и цикъла студии „Салони“.

• Творецът е призван да отразява не обикновения, видимия живот, а невидимия свят на духовното.

• Отрича разума като път към познанието в името на интуитивното проникване в сферата на незримото.

• Трансцендентност на образната система – проблемът за красотата се третира като метафизичен проблем.

• Символът се разбира като медиатор между свута на идеите и човешкото съзнание.

• Култ към абсолюта. Изкуство за самото изкуство – ларпулартизъм.

МОДЕРНА
ДЕКАДАНС
• Понятието се появява през 1885 г., когато двама френски критици – Викер и Боклер, обвиняват Пол Верлен, че е упадъчен поет. Верлен приема с възторг това
определение, като казва, че не е упадъчен поет, а поет, който отразява упадъка на света.

• Декадентите се самоопределят като „прокълнати поети“: униние, меланхолия, песимизъм, но и анархистичен сатанински бунт.

• Материята е белязана от знаците на разрухата, тя е преходна и лишена от смисъл в

съществуващите форми на битието.

• Състоянието на нирвана е постижимо отвъд смъртта, но не в християнската визия за рая.

• Края на века (fin du siècle) възприемат като предзнаменование за края на света –

апокалиптични визии, катастрофизъм.

• Основни мотиви: залезът, предчувствиеза смъртта, библейски мотиви за Божия гняв (потопа, Содом и пр.)

ИМПРЕСИОНИЗЪМ
• Идеята за вечно променящия се свят, тъй като. Всеки миг е различен и същевременно всеки миг е проекция на същността на битието.

• Сенсуализъм и субективизъм – светът съществува само като сетивно отражение и затова няма обективна и вечна истина за неговия смисъл.

• Основна тема е неуловимостта на мига и променливостта на видимите измерения на света, на сетивните възприятия,
променливият ход на времето.

• В живописта – фин лиризъм, богатство от цветови нюанси и полутонове взависимост от светлината; пристрастие към ефекта на мъглявината, когато и цветовете и
контурите на предметите се размиват.

• В поезията концепцията на импресионизма се проявява най-вече в пейзажната и любовната лирика. Идеята е да се

пресъздаде преходността на времето. Споменът като знак за отминалото и отминаващото време.

МОДЕРНА
ИМПРЕСИОНИЗЪМ В ЖИВОПИСТА
 Станислав Виспянски,

Планти (парк в Краков) с изглед към Вавел, 1894

МОДЕРНА
ИМПРЕСИОНИЗЪМ, ДЕКАДАНС В ЖИВОПИСТА
Станислав Виспянски, Дърветата на нощта, 1898 Стеван Алексич, Автопортрет в кафенето, 1904
МОДЕРНА
СЕЦЕСИОН

• Синоним на стиловете ар нуво и модерн - декоративен стил, който се отличава с плавна линия и
витален рисунък. Открива жанра на театралния плакат (чешкият художник Алфонс Муха прави в
Париж плакатите на Сара Бернар).
• Предимно в живописта и архитектурата, но в чешката литература се появява колективният
поетичен сборник
Алманах сецесион (1896).
• Богата употреба на орнаментални мотиви от растителния и животински свят.
• Против академизма в живописта и характерните за него монументални изображения на
митологични, библейски или исторически сцени.
• Идеята е да улови динамиката и красотата на жизнения ритъм. Представлява естетически
контрапункт на
символизма, декаданса и импресионизма.

Алфонс Муха, Танц, 1898 (сецесион)

МОДЕРНА
 СЕЦЕСИОН

Алфонс Муха, Славянска епопея

МОДЕРНА
• Основни идейно-естетически максими
Писателят модернист е изтънчен естет с елитарно самочувствие, който изповядва следните максими: ⮚
истинският творец трябва да бъде далече от тълпата, от делничните битови проблеми на социалния
живот;
⮚ отрицание на материализма и превес на идеализма – израз на протеста срещу морала на
консумативното буржоазно общество;
⮚ ключови понятия: Абсолют, алхимия на словото, ларпурлартизъм (изкуство за изкуството); ⮚
против позитивистичния култ към разума и стереотипите на рационалния опит; ⮚ против
християнските морални норми: сформира се артистичната бохема; навлизат забранените
теми (мотивите за андрогинната същност на човешката природа, за инцеста, за божествено
демоничната сила на любовта, за двуединството на Ерос и Танатос, въплътени в образа на фаталната
жена и пр.);
⮚ против монументалната героика и националните митове;

⮚ мита за духовната сила на болното тяло (Ницще);

⮚ най-висшите изяви на човешката духовност са словото и музиката;

 ⮚ култ към ирационалното – съня, интуицията;

⮚ култ към Сатаната като въплъщение на творческата стихия;

⮚ художественият език не трябва да описва и да анализира, а да внушава мистичната взаимовръзка

между тайнствения свят на трансцендентността и най-фините духовни вибрации – именно в това се
състои функцията на символа.

ПОЛСКА ЛИТ .

• СТАНИСЛАВ ПШИБИШЕВСКИ – идеолог, автор на основните

философско-естетически и
художествени текстове
• ЯН КАСПРОВИЧ – поет символист

• КАЖИМЕЖ ПШЕРВА-ТЕТМАЙЕР – поет, прозаик, драматург; съчетава символизъм, декаданс и

импресионизъм

• СТАНИСЛАВ ВИСПЯНСКИ –художник, поет и драматург символист и импресионист

МОДЕРНА

ЧЕШКА ЛИТ .

• ОТОКАР БРЖЕЗИНА – най-значимият поет символист

• АНТОНИН СОВА – поет, прозаик; съчетава символизъм, декаданс и импресионизъм

• ИРЖИ КАРАСЕК ОТ ЛВОВИЦЕ – поет декадент

• СТАНИСЛАВ КОСТКА НОЙМАН – поет декадент

СРЪБСКА ЛИТ .
• МИЛАН РАКИЧ – поет символист и декадент

• ЙОВАН ДУЧИЧ – поет символист и декадент

• СИМО МАТАВУЛЬ – поет символист и декадент

• ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВИЧ ДИС 0 – поет символист и декадент

„МЛАДА ПОЛША“
• „Млада Полша“ – литературната школа на полските модернисти; обединява писатели и художници със сходни
естетически възгледи.
• Понятието „Млада Полша“ е въведено от един от теоретиците на модернизма – Артур Гурски, който в краковското
списание „Жичие“ публикува в периода 1890-1918 цикъл статии с това заглавие. Тук Гурски отбелязва тематичната
приемствeност на новото поколение с литературата на Романтизма, което е аргумент за наличието на неоромантически
елементи.
• Първоначално се развива под влияние на френския символизъм, но много скоро се появяват статии, обявяващи
поетите романтици и най-вече Словацки за предходници на модернизма. • Групата е под силното въздействие на
философията на Ницше (идеята за твореца като свръхчовек). • Сп. „Жиче“ (Życie, бълг. „живот“) – орган на „Млада
Полша“.
„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ И ДЕКАДАНС
Станислав Пшибишевски (1868 – 1927)
Ранна и много активна рецепция на Пшибишевски у нас:
- първата статия е на Т. Размов (А. Страшимиров) «За декадентството» в сп. «Наш живот» (г. ІІ, 1906-1907, № 8); - статия
на Л. Стоянов «Велики падения: Артюр Рембо, Оскар Уайлд, Пшибишевски» («Везни», г. І, 1920, № 9); - Желязко
Брашнаров. Декадентството на Пшибишевски : Проявление на душата в половия живот : Етическа преценка. София : Парт.
социалист. книж., 1918.
- Георг Брандес и др. Модерни писатели : Пшибишевски, Метерлинк, Бодлер, Шницлер, Ведекинд, Франс, Тетмайер,
Хамсун. София: Знание, 1911, 1920.
- Оскар Норвежки, Стефан Попвасилев. Литературни портрети : Кнут Хамсун, Селма Лагерлеф, Ст. Пшибишевски и Петер
Алтенберг. София, 1926.

Произведения на Пшибишевски, преведени и издадени като самостоятелни книги, някои от които преиздадени в периода
1908 – 1935):
Сняг (1908, 1909) ; Гости (1909, 1921); Майка (1909); За щастието (драма, 1910, 1917); Същността на модернизма (1912);
De profundis (1910, 1916,1917, 1920, 1921); Андрогина (1912, 1918, 1920); Града на смъртта, Аметисти, Тиртей (1918);
Силният човек (1918); Освобождение (1919); Край морето (1913, 1919); В долината на сълзите (1917, 1919); Вечната
приказка (1919); По стъпките на Кайна : Epipsychidion (1919), Homo Sapiens (роман в 3 ч. , 1910, 1919, 1930 – 1935);
Годеж (драма, 1920); Синовете на земята (1910-11, 1920); Златното руно (1908, 1920, 1921); Душата на Полша (1920);
Афоризми и прелюдии (1921); Танц на любовта и смъртта (1921); Reguiem aeternam (1921); Шопен и Ницше - към
психологията на индивидуализма (1921); Стихотворения в проза (1922); Синагога на Сатаната (1920); Децата на Сатаната
(роман в 3 ч., 1911, 1925), Деца на скъбта (1926).

„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ И ДЕКАДАНС Станислав

Пшибишевски (1868 – 1927)
По-нови издания на Ст. Пшибишевски:
• De profundis. Любовни послания. София : Хемус, 1995.
• Introibo (Проза). // Век 21 : либерален седмичник за
култура и политика, VIII, 23 (5-11 дек. 1997), с. 23.

По-нови изследвания върху Ст. Пшибишевски:

• Крася Димитрова. Рецепцията на творчеството на
Пшибишевски в България. // Пламък, XL, 1996, 3 – 4
с. 140 – 152.
• Рачо Чавдаров. Дуализмът във философско
естетическите концепции на Станислав Пшибишевски.
// Годишник на Шуменския университет «Епископ
Константин Преславски», 2003, 16 – 17 А , с. 224 –
230.
• Руслан Василев. Българската рецепция на
драматургията на Станислав Пшибишевски:
художествени и критически аспекти. // Артизанин,
2018, бр. 4, с. 164 – 174.
,
„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ
И ДЕКАДАНС
Станислав Пшибишевски (1868 – 1927)
„Изкуството се превръща в най-висша религия и на мястото на духовника идва артистът.“
„Артистът стои над живота, над света, той е Бог на Боговете, не може да го ограничи никаква
човешка сила.“
• Основната фигура в артистичните среди на „Млада Полша“; имал е славата на гений.
• От дете проявява музикален талант; по-късно се изхранва с уроци по пиано.
• Следва архитектура и медицина в Берлин. Живее повече в чужбина, отколкото в
Полша. Пише и на немски и това го прави известен в Европа.
• Още като студент попада под силното влияние на философията на Ницше: елитарно
аристократично отношение към изкуството, творецът е свръхчовек и е извън морала;
добротата не е смирение и кротост, а истинност; презрение към битовизма и
дребнотемието; сатанизъм.
Ницше: „Тъй ми рече веднъж сатаната: „И Бог има свой ад: това е Неговата любов към
людете.“ А неотколе го чух да казва тези думи: „Бог е мъртъв. От състраданието Си към
людете умря Бог.“ (Тъй рече Заратустра)
„Нарекох сатаната брат господен.“
• Скандализира обществото не само с творчеството си, но и с поведението си чрез
вакханално отдаване на онези състояния, които излизат извън общоприетата норма.
Алкохолизмът и еротичните скандали създават артистичен мит за него: пияница,
наркоман, еротоман. Сексът за него е космична сила. Автор на есета за демоничната
същност на еротичното желание.
• Мизогиния (презрение към жените) и мизантропия (презрение към човешкия род). Има
извънбрачни деца от различни жени, които или се самоубиват, или умират от болести. Не обича децата си, третира ги като тежест и „страничен продукт“
на любовта. Всички те имат нещастен живот – попадат в сиропиталища и психиатрични клиники и живеят в мизерия. Бил е демонично магнетичен –
въпреки високомерието и презрението, което е проявявал към всички, е бил преследван от почитатели и влюбени жени.
• Счита твоеа за възвишено съество което се окосва о абсолютното а изкството – за въховна енност.

„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ И ДЕКАДАНС

Станислав Пшибишевски (1868 – 1927)
Проза
⮚ романова трилогия Homo sapiens (най-напред на немски през 1895-1896, полски – 1901) – от най-известните
творби на Пшибишевски. За екзалтираните и патологични прояви на сексуалността. Произведението е добре прието в
Германия, но американското ѝ издание (1915) е изтеглено от продажба, след като бива обявено за неприлично.
Главният герой е писателят Ерик Фалк, полски емигрант в Берлин от началото на 90-те години. Сюжетът на първия
роман се върти около опита му да открадне годеницата на приятел. Във втория роман Фалк се опитва да съблазни
едно благочестиво шестнадесетгодишно дете. В последния роман той има семейство, две деца, но и любовница. Той
също така се ангажира с радикалното анархистично движение. Автобиографизъм. Поведението и светогледът на
главния герой са илюстрация на модния по онова време декадентски стил на живот и на типичния за Пшибишевски
персонажен модел, съчетаващ артистизъм и еротомания.
⮚ Децата на Сатаната (1899) – първият полски сатанински роман. Липсва определено място и време на
действието. Пространството е нереално, въображаемо. Това е история за анархична група, сееща терор в малък
град. „Гуру“ на бандата е мистериозният и демоничен Гордон. Съучастниците му не разбират целта на своите
действия, но сляпо му се подчиняват. Гордон е въплъщение на тъмните стихии в човешката психика и е завладян
от манията да разруши съществуващия свят, за да изгради нов. Той мрази всички и всичко. В любовния
триъгълник (Хела – Гордон – Пола) всеки измъчва другия. Гордон подтиква работниците към бунт, нарежда им
да изгорят фабриката и кметството. Той използва хората като инструменти в ръцете си. Желанието му е да
отгледа „деца на Сатаната“ – хора, които да му се подчиняват безусловно. Всички изпитват панически страх:
Вронски се страхува от смъртта, Остап – от това, че някой може да узнае ужасната му тайна (той е убил
собственото си дете), Хела не може да се справи със собствения си живот, докато покорната Пола се превръща в
обикновена марионетка в ръцете на Гордон. Общото между всички тях е чувството на самота, отчаяние и
безпомощност. Повечето умират от насилствена смърт. В романа Пшибишевски разкрива механизмите на злото,
психологията на страха и силата на омразата, които доминират над човешките мисли и чвства.

Проза

„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ И ДЕКАДАНС Станислав

Пшибишевски (1868 – 1927)
⮚ De profundis (1895) - несъбитиен сюжет, проследява глъбинните психически състояния на главния герой – физическата болка и
душевната криза според ницшеанството са благодат за силните духом.
Следвайки Ницше, Пшибишевски отхвърля обикновения морал, понятията за добро и зло, изразявайки убеждението, че човек
трябва да бъде наказан без вина. Основният двигател в поведението на героя е ницшеанската идея за свръхчовека, чиято мисия е да
разкрие тайните на душата.
Сюжетът няма причинно-следствена връзка, няма класическо начало и ясен финал – представя чувствената любов между брат и
сестра, изобразявайки разрушителната сила на тази невъзможна връзка. Фрагментарност на повествованието – представя отделни
сцени и психически състояния, които преминават границите на разумното поведение. Темата за забранената любов – позната от
Романтизма, тук е основен фокус. Мотивът за инцеста – героят нарушава забраната за кръвосмешение. Мотивът за андрогина
(взаимодопълване на мъжкото и женското начало чрез персонажната двойка брат – сестра) оценностява изгубеното първично
единство. Нарцисизъм: „В една жена обичам себе си, само себе си, моето най-мощно скрито аз, което внезапно се проявява в
Любовта.“

⮚ Андрогин – поема в проза, наситена със сексуалност и мистика. Състои се от две части: в първата – демоничната и сексуална
мистерия на любовта, а във втората – смъртта. Всичко това на фона на блянове, еротика, копнеж, страх, ужас и изкушение.

Драматургия – под влияние на драмите на Ибсен, Стриндберг и Метерлинк. Стриндберг го нарича „гениален поляк“. ⮚ Сняг (1903) –
любовна драма; действието се развива в шляхтишко имение през зимата. Действащи лица: съпрузите Тадеуш и Бронка, Кажимеж –
брат на Тадеуш, и Ева, която Бронка кани, без да знае, че е била старата любов на мъжа ѝ. Кажимеж пък признава чувствата си на
Бронка. Любовта обаче не облагородява душата, а поражда деструктивни страсти. Най-силно тази разрушителна сила на любовта е
разкрита чрез образа на Бронка: тя стига до идеята да убие своята съперничка, но се спира, а на финала Бронка и Кажимеж решават
да се самоубият, но в този момент влиза Макрина – бившата настойничка на Бронка, символизираща смъртта.
„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ И ДЕКАДАНС
Ян Каспрович (1860 - 1926)
• Най-значимият поет на полския символизъм.
• Лично се е познавал с Боян Пенев и Дора Габе, която превежда през 1924 г. неговите Химни. • Пшибишевски отнема съпругата му (дори
се жени за нея) и Каспрович изпада в дълбоко униние. Разводът, двойното предателство на съпругата и на приятеля му предизвикват
сериозна духовна криза, което се отразява върху поезията му (например в Dies Irae).

Основни мотиви:
⮚ за преходността на времето: красотата и младостта бързо се
променят в болест и беда;
⮚ преосмисля християнските максими и стига до краен
песимизъм, основан на убеждението, че катастрофата е
неизбежна; изгражда визия за края на света;
⮚ в Шипков храст метафизични проблеми за съдбата на човека
(„Бяхме някога богове“), за същността на света, за
взаимоотношенията между добро и зло, полемизира с Бога;
⮚ в Химни (1922) спори с християнската идея за човека и с Бога
за същността на света, за греха, вината. Човек не може да
носи отговорност за греха, защото такъв е сътворен от Бога.
Това е прометеевски бунт в името на човека – бунт трагичен;
войната със злото е безнадеждна. Екзистенциална
безнадеждност, катастрофизъм. Свободен стих.
Яцек Малчевски, Портрет на Ян Каспрович, 1903

„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ

Станислав Виспянски (1869 – 1907)

• Художник, драматург.
• Бележи нов етап в модернизма – интерес към
исторически сюжети, но целта е не да
възстановява историческата памет на народа,
а да освободи полското национално съзнание
от традиционните митове за великия полски
дух.
• Завършва Художествена академия в Краков,
след това заминава за Париж, където
специализира живопис в Академията
„Колароси“ и в Академията за изящни изкуства.
• Член на Млада Полша; участва в редакционния
екип на сп. „Жичие“ (Życie, бълг. „живот“)
• Един от съоснователите на Дружеството на
полските художници „Изкуство“.
• Изследователите го определят като модернист
неоромантик, тъй като подобно на Мицкевич
се вълнува от историческото минало, но не за да
буди патриотизъм, а за да долови и разбере Автопортрет, 1904
„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ
Станислав Виспянски (1869 – 1907)
„Изкуството и свободната мисъл са безстрашни богове.“
• Драматургия – най-силната му страна в областта на словесното изкуство.
• Разработва мотиви от античната митология и от историческото минало с идеята да открие духовната страна и психологическата мотивация
на събитията, т.е. преосмисля субективния фактор в историята: субектът с неговите вътрешни противоречия и колебания като фактор в
обществено-политическите и историческите процеси.
• Осъществява нова интерпретация на човешката екзистенция, като придава по-голяма значимост не на активното поведение, а на
мисловните и чувствените процеси, определящи хода на историята.
• Създава символистична драматургия, в която акцентът не е върху причинно-следствената мотивация на действието и поведението на
героите, а върху сценичната визуализация на техния вътрешен свят.
⮚ Дебютира през 1898 г. с пиесата Варшавянка.
⮚ Сватба (1901) – най-значимата му пиеса, превърнала се в класически модел на модерната драматургия. Основният проблем:
невъзможното идеен синхрон между представителите на различните социални групи поради различията в техния манталитет. Фокусът е
върху взаимоотношенията между селячеството и интелигенцията, които проявяват взаимно недоверие и не могат да се солидаризират в
борбата за свобода: селяните очакват мълчаливо развитието на събитията, съзнавайки своята слабост, а интелигенцията се страхува да
поеме ръководната роля. В това се състои и символиката на сватбата между интелектуалец (младоженецът е художник и поет, „влюбен“ в
селото и очарован от здравето и бодрия дух на селяните) и селянка, която той харесва заради нейната естественост и жизнелюбие.
Сключването на подобни бракове е било на мода в средите на полските позитивисти, но тук Виспянски смъква булото на илюзиите. Гостите
на сватбата са хора от различни съсловия и с различни идейни възгледи: за едни вина за националните беди носи шляхтата, други смятат,
че независимо от националната катстрофа Полша е велика и несломима, други пият, за да избягат от реалността, и т.н. На сцената оживяват
също и ирационални образи – съновидения, призраци. Дори стигат до идеята за бунт, който обаче се проваля. Символика на цветовете –
първоначално са весели, пъстри, но после стават сиви – тъжни, мистериозни. Финалната сцена е натоварена с важна символика – пиесата
завършва с танца „хохол“, който представлява бавни, замаяни, безредни движения на едно място. Естетически синтез: поетични и лирични
ситуации

„МЛАДА ПОЛША“. СИМВОЛИЗЪМ

Кажимеж Пшерва-Тетмайер
Автор на романи, разкази, драми, поезия, есета
Два тома поезия (І том-1891, ІІ том - 1894) – типична декадентска поезия, за което свидетелстват самите заглавия: Не вярвам в нищо,
Фалш и завист, Краят на 19. век, Химн към Нирвана и др. Издига изкуството като единствена ценност на света. Творецът е самотен гений
сред тълпата. Катастрофични мотиви – типични за декаданса. Говори за кризата и упадъка на културата и цивилизацията. Животът няма
смисъл и няма цел. Друга тема е любовта (стих-ия (Говори ми отново..., Харесва ми, когато жената..., Твоите прекрасни очи..., И когато
станеш моя съпруга...). Майстор на пейзажната лирика (импресионизъм).
Химн към Нирвана. Стихотворението е апотеоз на състоянието, игнориращо всякакви емоции. Думата „нирвана“ произлиза от будистката
терминология и означава освобождение от всички страдания и от това, което ги причинява. Влияние на източните религии върху
модернизма: „прокълнатите поети“ са уморени от живота – и от изпитанията, и от насладите. Болката от съществуването ражда меланхолия
и копнеж за пълно освобождаване от реалността. Лирическият герой иска да се освободи от страданието, като се отдаде на пълна забрава
(„Откъсни душата ми от мисли и спомени“) – неговият химн е в чест на бъдещото спасение.
Прояви на интертекстуалност: стихотворението е написано като литания (молитва) с многократното обръщение след всеки стих „О,
Нирвано!“, което напомня на християнското „Помилуй ни!“. Химнът като жанр по принцип представлява възвишена възхвала в чест на герой
или на висша идея, а тук е апотеоз на блаженството отвъд живота. Има и други стилово-синтактични формули, познати от християнските
канонични текстове, които обаче са изпълнени с друг смисъл. В стиха „От бездната на бедствията и страданията издигам глас към теб“
отеква библейският стих „От дълбините викам към тебе, Господи“ (Псалм 130:1). Следващият стих е препратка към молитвата „Отче наш“:
„Да бъде твоето царство както на земята, така и на небето“. Следователно лирическият субект иска ролята на Бог да бъде заменена от
Нирвана, а това е израз на криза на вярата, тъй като той изключва Бог от възможността да го спаси. Критиката и дори богохулството са
често срещани в модернизма, включително при Бодлер и Пшибишевски.