.

1 Литературата на Западна Европа: социокултурни особености; вътрешна

периодизация; жанрова система.

2. Литературата на Западноевропейското Средновековие.

2.1. Средновековният епос („Песен за Роланд”):
2.2. Провансалската лирика:
2.3. Рицарският роман („Тристан и Изолда”);
2.4. Старофренското фаблио.
2.5. Средновековната драма (фарсът „Адвокатът Пиер Патлен”).

3. Литературата на Западноевропейския Ренесанс.

3.1. Предренесансът: („Божествена комедия” на Данте Алигиери).
3.2. Лириката на Ренесанса: Данте („Нов живот”); Петрарка („Песенник”);
Шекспир („Сонети”).
3.3. Ренесансовата новела: („Декамерон” на Джовани Бокачо).
3.4. Ренесансовата комедия: Макиавели („Мандрагора); Шекспир
(„Дванадесета нощ”)
. 3.5. „Неофициалната култура” и романът на Франсоа Рабле „Гаргантюа и
Пантагрюел”.
3.6. Кризата на ренесансовия индивидуализъм: трагедията „Макбет” на Уилям
Шекспир.
3.7. Кризата на ренесансовия хуманизъм. Романът „Дон Кихот” на Мигел де
Сервантес.

4. Литературата на френския класицизъм.

4.1. Класицистичната трагедия във века на абсолютизма: Пиер Корней („Сид”);
Жан Расин („Федра”).
4.2. „Високата комедия” на Молиер „Тартюф.

5. Литературата на Западноевропейското Просвещение.

5.1. Английският роман през XVIII в.: Даниел Дефо („Робинзон Крузо”);
Джонатан Суифт („Пътешествията на Гъливер”);
5.2. Прозаическите жанрове на Френското Просвещение: философската новела
на Франсоа Волтер „Кандид”; романите на Дени Дидро „Монахинята” и
„Племенникът на Рамо”.
5.3. „Гражданската драма” „Емилия Галоти” на Лесинг; Бомарше и „сълзливата
комедия” „Сватбата на Фигаро”
. 5.5. „Фауст” на Гьоте.
5.5. Предромантизмът: немските „Бурни устреми” и романът на Гьоте
„Страданията на младия Вертер”.

6. Литературата на Романтизма в Западна Европа.

6.1. „Хайнрих фон Офтердинген” на Новалис;
6.2. Поетите „езерници”, лириката на Шели;
6.3. Поемата на Байрон „Странстванията на Чайлд Харолд”
6.4. Драмата „Ернани” на В. Юго;
6.5. Историческият роман на Юго „Парижката света Богородица”.
6.6. Смесването на романтичната и реалистичната поетика в романа на Фр.
Стендал „Червено и черно”.
7. Романът в литературата на Франция и Англия през XIX в.
7.1. „Човешка комедия” на Оноре дьо Балзак („Дядо Горио”).
7.2. „Тежки времена” на Чарлз Дикенс;
7.3. Натурализмът на Емил Зола: поредицата „Ругон-Макарови” („Жерминал”);
7.4. „Мадам Бовари” на Гюстаф Флобер като съчетание на реалистичната и
модерната естетика.

8. Литературата на модернизма в Западна Европа.

8.1. Преходът от романтизъм към символизъм в поезията на Шарл Бодлер:
„Цветя на злото”;
8.2. Символизмът („съответствията” на Бодлер; синестезията на „гласните” на
Артюр Рембо; стремежът към сливане с музиката в „поетическото изкуство” на
Пол Верлен; „двойнственото състояние на думата” при Стефан Маларме).
8.3. Дадаизмът: Тристан Цара;
8.4. Сюрреализмът: Андре Брьотон”.
8.5. Поредицата „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст и
преходът към модерния роман;
8.6. Модерният роман на Франц Кафка: („Замъкът”).
8.7. Романът на екзистенциализма: „Чужденецът” на Албер Камю;
8.8. „Аналитичната драма” на Хенрик Ибсен „Нора”;
8.9. „Епическата драма” на Бертолд Брехт „Майка Кураж”.