Великотърновски университет „Св. Св.

Кирил и Методий”

РЕФЕРАТ

ПО

История на музиката

Тема: Роберт Алекзандър Шуман -

биография и творчество

Педагогически факултет Изготвил:

Фак. № ПОМ467, I курс Л. Игнатова
 Роберт Алекзандър Шуман

Роден на 08.VI.1810г. в гр. Цвикау – Саксония. Той е петото, най-

малко дете, в семейството на преводача и търговец на книги Август
Шуман. Още като дете Роберт е въведен в работата на баща си, и
поради тази причина в него пламва любовта към поезията. Един от
любимите автори на Шуман по времето на романтизма е Жан Паул.
Като негов последовател, който се счита за поет, Роберт пише на 17
годишна възраст: „Странно е, че там, където при мен чувството
говори най-силно, то ме кара да спра да бъда поет”. Желанието за
музика е породено в детството му, когато баща му го води на
концерт, на един от най-изумителните пианисти за тази епоха-
Мошелес1. Август предчувства, че сина му има музикални заложби и
се опитва да го повери на Вебер, но по това време големият музикант
напуска Германия и отива в Англия.На 12 годишна възраст Шуман
събира малък оркестър със свои другари , композира един псалм,
пресвирва Моцарт, Хайдн, Вебер. Но литературата продължава да го
привлича със същата сила. Научава „Фауст” наизуст, и то толкова
добре, че приятелите му го наричат Фауст или
Мефистофел.Дилемата на двойното му призвание се проявява чак в

1
Игнац Мошелес (

1
 прехода към юношеството.През 1826 година, по-малката сестра на
Шуман- Емилия се самоубива в пристъп на лудост,а скоро умира и
бащата му, като това се отразява тежко на Роберт. Две години по-
късно през март 1828г. Шуман завършва блестящо образованието си
в Цвикау и по воля на майка му заминава в Лайпциг, за да продължи
да учи като студент по право. Лекциите обаче не го интересуват. При
покана за гости от страна на семейство Карус (стари приятели от
Цвикау), Шуман се запознава с Фридрих Вик - виден преподавател и
педагог по пиано. Там Роберт чува, как 9 годишната дъщеря на Вик
свири на пиано, и решава да започне уроци при него.Привлечен от
възторжените писма на своя приятел Розен, който учи право в
Хайделберг, през лятото на 1829 година Шуман напуска Лайпциг и
до септември 1830г. се премества.Съобщава на майка си, че заминава
под предлог да задълбочи знанията си в сферата на юридическите
науки. Посочва се обаче, че композиторът не е посетил нито една
лекция в университета. На 30.VII.1830г. Шуман пише писмо до
майка си, в което ясно се разбира, че той е направил своя избор
между музиката и литература:
„Животът ми, бе двайсетгодишна борба между поезията и прозата или,
ако предпочиташ между музиката и правото.(…)
В Лайпциг мечтах и скитах, живях безразборно, и за да бъдем честни, не
постигнах нищо особено. Тук работих повече, но и тук, както и там, се
чувствах неизлечимо обречен на изкуството. Сега съм на кръстопът и
въпросът къде трябва да ида ме плаши. Ако мога да следвам духа си той
ще ме поведе към изкуството и мисля, по правилният път. Но- не ме кори,
казвам ти го тихо и нежно – винаги ми се е струвало, че ми преграждаш
пътя.”
В края на октомври 1830г. Шуман отново се завръща в Лайпциг, като моли
Вик да бъде негов арбитър. Започва усилена подготовка, като се затваря с

2
пианото по цели дни и се отдава на куп упражнения, като една от целите е
да стане Паганини на пианото. Но Роберт усеща, че му липсват основите
на изкуството, за да се изрази напълно и за това през юли 1831г. започва
уроци по композиция при Дорн (директор на театъра, уважаван музикант и
теоретик). В същата тази година за пръв път в дневника му се появяват
измислените от него персонажи Флорестан и Евзебий, които композиторът
нарича”моите най-добри приятели”. Флорестан е образът на блестящият
виртуоз, а Евзебий – на вглъбения духовник.През септември 1831г. са
публикувани и първите му творби – вариации „Абег” оп.1.Най-значимата
му творба от тези първи творчески години са „Пеперуди” оп.2. Шуман
започва да упорства с пианото, тъй като смята, че то не е достатъчно
покорно, техниката се опъва и се поддава бавно. Нетърпелив да напредне
бързо, той се поддава на безумната идея да работи със средния пръст на
дясната си ръка, обездвижен чрез примка от тавана, за да осигури
самостоятелността на безименния.През пролетта на същата година ръката
му се парализира. Есента на 1833г. Роберт изпада в тежка депресия,след
настъпилата холера в Германия, която отнема живота на брат му Юлиус и
снаха му- Розалия. Това довежда до маниакално-депресивна невроза ,
която през нощта на 17.Х.1833г. ескалира и той прави опит за
самоубийство, като се опитва да „избяга” от лудостта. Опитът е
неуспешен. Шуман бавно изплува от унинието, в което го е хвърлила
ужасната криза, успява да преодолее объркването и чувството за
малоценност, породено от парализираната си ръка и се връща в Лайпциг.

Опитва се да избяга от самотата и търси живително общуване с неколцина

хора на изкуството. Вечер Шуман се събирал с Вик, Кнор2, Лизер3, Шунке4

2
Кнор

3
Лизер

4
Шунке

3
в кафене „Баум”, където Роберт подхвърля на групата идеята си за модерно
музикално списание. В същият момент в Париж се издава списание „Газет
Мюзикал”, със сътрудници Берлиоз и Лист. В Германия по онова време
музикалните критици, които решават кой да има успех и кой да бъде
известен, са бивш офицер, съдия и пастор. Тъй като през 1831г. Шуман
започва в „Алгемайне Музикалише Цайтунг” статия за Шопен с думите:
„Шапки долу, господа, пред вас стои гений!”, въпросното сериозно
издание се лишава от сътрудничеството му. И именно Шуман, млад и
неизвестен композитор, основава „Нойе Лайпцигер Цайтшрифт фюр
Мюзик”, което макар и с променено название, ще просъществува дълго
след смъртта му. В предговора към сборника с писменото си наследство
Роберт споделя, че в желанието си да излага една след друга различни
гледни точки за изкуството се ражда идеята да измисля различни
артистични герои, които да се противопоставят един другиму. Бах, Моцарт
и Бетховен са част от това, както и французинът Берлиоз и полякът
Шопен.Приятелите от кафене „Баум”, основатели и сътрудници на
списанието, също имат своето място: Вик под името Раро, Шунке, Лизер,
Хилер, Менделсон (Меритис) и Рихард Вагнер, все още непознат
композитор, който им изпраща свирепи дописки. Братството си има и свои
музи: Ливия е Хенриете Фогт, Шумановата „душа в ла минор” , към която
храни, както някога към Агнес Карус, почти любовна нежност, а под
имената Киара и Цилия се крие едно и също момиче, Клара Вик. По това
време Клара е на тринайсет години, особено дете, доста саможиво, с
възхитителни очи. Роберт е голям неин приятел, живял две години у Вик.
Малкото момиче е вече голям артист и прави блестящи турнета. Гьоте
твърди, че има „повече сила от шест момчета на куп” и й отдава почит със
свой портрет с ласкателно посвещение.Шуман е подвластен на обаянието й
повече от всеки друг.Той вижда без завист как младата му приятелка го

4
надминава във виртуозността и като композитор храни благоговейна почит
към вдъхновената изпълнителка, каквато е тя:
„Клара свири божествено (…) Никога не съм чувал Клара да свири като
днес, всичко бе съвършено и красиво. Изсвири „Пеперудите” още по-добре
от вчера (…) у дома, свирих и работих по композицията на интермецото.
Искам да го посветя на Клара.”
Предната година, все още смазан от ужасната криза от 1833г. и жаден за
нежност, обещава сърцето си на Ернестина фон Фрикен.Тя е приятна, но
обикновена млада особа. Той вижда в нея любимата – закрилница, жената
– убежище, от която винаги е изпитвал нужда. От този период датира
„Карнавал” оп.9, „Миниатюрни сцени върху четири тона”.За пръв път
Шуман отчетливо изразява в музиката си двойствеността на своята
същност, вече установена, но неосъзната по времето на
„Пеперудите”.Четирите тона, които откриваме в основата на всички пиеси,
дават плът на най-непредвидими метаморфози. Те образуват име (А – ла, S
– ми бемол, С – до, Н – си): ASCH (Aш) е „много музикално име на град”,
където се намира семейното имение на Ернестина. Бащата на Ернестина,
флейтист аматьор, задава на Шуман музикална тема, върху която
композитора изгражда творба – „Симфонични етюди” във формата на
вариации. Когато през април 1835г. Шуман отново вижда Клара, той си
дава сметка, че Ернестина не е жената на неговия живот. Смъртта на
Кристиане Шуман през февруари 1836г. ускорява развоя на чувствата на
самотния млад мъж. На Клара е посветена „Соната във фа диез минор”
оп.11 започната много отдавна.От същия период датират и Соната във фа
минор оп.14, озаглавена от издателя Хаслингер „Концерт без оркестър”,
както и част от Сонатата в сол минор, позната като „втора”, въпреки
номера й в по-късен опус (22). Фридрих Вик усеща, че се зараждат чувства
между Клара и Шуман, и реагира по най-бързия начин, като изпраща
дъщеря си в Дрезден за 4 години.Вик внезапно става брутален. Забранява

5
всякакво виждане, всякакви бележки. Клара непрекъснато бива изпращана
по турнета, а когато се връща в Лайпциг, баща й я надзирава.Публично е
скъсал всяка връзка с Шуман, избягва кафене „Баум”, изоставя
списанието.През юни 1836г. Вик принуждава Клара да върне писмата на
Роберт и дори Сонатата във фа диез минор. От този период на отчаяние на
ръба на лудостта датира голямата „Фантазия” оп.17, творба, изпълнена с
болка, отричане и надежда.През юни 1837г. в града за кратко се отбива
очарователната английска пианистка Ана Лейдло и той и посвещава
„Фантастични пиеси” оп.12. Когато Клара се връща в Лайпциг, тя вече е
сигурна в чувствата си към Шуман. На 13 август в Гевандхаус, тя решава
да му даде публично доказателство, като на своя глава вписва четири от
„Симфоничните етюди” в програмата на концерта , който изнася. И така
сигурна в себе си, така твърда в своята откровеност, тя произнася така
желаното „да”.Родени от един и същи порив, осемте „Новелети” оп.21
представят почти необичайно тонално родство. В очакването на писмо от
Клара, Роберт пише „Крайслериана” оп.16.Когато Клара отново се връща в
Лайпциг, влюбените определят дата за сватбата си през 1840г. Фридрих
Вик внезапно обявява, че е склонен да отстъпи, ако Шуман докаже, че има
достатъчно доходи и напусне Лайпциг.Роберт, готов на всякакви отстъпки
се посвещава изцяло на списанието, а за да задоволи последното
изискване, решава да се премести във Виена. Там внезапно разцъфтяват:
„Арабеска” оп. 18, „Хумореска оп.20, „Нощни пиеси” оп.23. След известно
време, Шуман отново се прибира в Лайпциг, където на 12.X.1840г. се жени
официално за Клара. Започва да блика непрестанен творчески поток от
Роберт - през тази година написва повече от 130 песни. Говори се, че
приятелството на Менделсон е повлияло благоприятно върху живота на
Шуман.Краткото посещение на Берлиоз в Лайпциг през февруари 1843г.
заради Роберт, който въвежда музиката му в Германия, е повод за
въодушевена среща.По-сърдечни са посещенията на Лист. Прочут в цяла

6
Европа, той щедро се посвещава на своите приятели и често свири
творбите на Шуман, който пък говори с уважение за него в списанието си.
В началото на 1844г. Клара, която е изключително успешна, повлича
Роберт в Берлин, Тилзит, Рига, до Санкт-Петербург и Москва. Това за него
е огромно изпитание. Кремъл го вдъхновява за няколко стиха, но се
чувства не на място и отчаян сред пиршествата и аплодисментите.След
завръщането си в Лайпциг се хвърля към втория „Фауст”, който иска да
превърне в музикална поема.Той изпива сетните му сили и последиците от
преумората – безсъние, кризи със сълзи, фобия към музиката – се
задълбочават.Тогава изоставя ръководството на списанието.Шуман
представя кандидатурата си за диригент на „Гевандхаус” като наследник
на Менделсон, но датчанинът Нилс Гаде е предпочетен.Оттук насетне
горчиво разочарованият Шуман намразва Лайпциг.В края на лятото се
премества със семейството си в Дрезден и остава там няколко
години.Шуман пристига в Дрезден в състояние на пълен душевен
безпорядък. Чак след няколко месеца постепенно излиза от безплодната
сивота:”лечение чрез контрапункт” го вдъхновява през 1845г. за „Етюди за
пиано с педална клавиатура”, след това за Шест фуги в чест на Бах и
Четири фуги за пиано.През 1845г. се раждат и двете последни части на
Концерт за пиано, започнат през 1841г. под името „Фантазия”.Четирите
деца, родени в Дрезден изпълват Шуман с кротка радост.След Бетховен
пръв той от немските музиканти сменя традиционната италианска
терминология (адажио, алегро и пр.) с указания на немски с
психологически смисъл.Цяла Европа се бунтува, а през май 1849г.
безредици избухват и в Дрезден. Шуман напуска града със семейството си
и отива в селското си убежище в Крайша.Там той написва „Четири марша
за годината 1849” оп.76.През 1850г. Хилер изоставя ръководството на
оркестъра в Дюселдорф, като предлага на Шуман да го наследи.Клара и
Роберт, най-сетне сбъдват мечтата си да напуснат Дрезден.През есента

7
новият музикален директор пристига в Дюселдорф.Спокойствието е
благодатно за работата му: през октомври композира „Концерт за
виолончело оп.129”, а през ноември и декември – „Рейнска симфония”
оп.97.В последните си творчески години – от 1852г. до 1853г., Шуман се
радва на сравнително затишие на страданията и нервните разтройства и
работи без отдих, сякаш бърза. Връща се към всички жанрове, белязали
развитието му: към клавирната музика – с Три младежки сонати оп.118,
към песента – с цикъла по Елизабет Кулман, към хоровите творби. В
Дюселдорф радостта, която му доставя дирижирането на оркестъра, скоро
е отровена. Застанал зад пулта на твърде късна възраст, вече твърде
затворен и привикнал да следва вътрешната си музика, Шуман често така
се вглъбява в изпълняваното произведение, че забравя музикантите.
Оркестърът и хорът, объркани от липсата на твърдост и изоставени сами
на себе си, скоро изпадат в анархия, вестниците роптаят още от първия
сезон, а по-късно се настройват откровено враждебно. През 1852г. криза на
мозъчна анемия отдалечава за известно време Шуман от диригентския
пулт, публиката гласува и избира за негов заместник Тауш.Щом се
завръща от лечение в Шевенинген, Шуман, който вече говори рядко,
трудно и объркано, не успява да се наложи. Той е грубо принуден да
подаде оставка.През май 1853г. Клара и Шуман слушат изпълнение на
цигуларя Йоахим - „Концерт на Бетховен”. Голям музикант, човек с
изключителна доброта и великолепен приятел, Йоахим внася в залеза на
Шумановия живот сладостно за композитора възхищение и възкресява
около него атмосферата на младежки и радостен музикален плам.
Последна радост: пътуване през януари 1854г. до Хановер, където
Брамс и Йоахим са подготвили триумфа на фестивал в чест на Шуман.През
1854г. Шуман е обхванат от вече обичайните психически разтройства –
затруднен говор, слухови халюцинации, непрестанно чува тона „ла” и е все
по-обсебен от страха, че кризите му се проточват, както и от натрапчивата

8
мисъл, че полудява.На 21 февруари кризата сякаш стихва, гласовете
замлъкват, Шуман пише няколко писма и изсвирва една соната. Но смята,
че е престъпник и понякога моли Клара да се отдалечи, понеже се бои да
не й стори зло. И внезапно си дава сметка за състоянието си: кошмарният
страх на живота му е действителност, той е луд.Обсебващата мисъл за
вина все повече се усилва, преследван от нея и неспособен да избяга, той
излиза от дома си на 27 февруари и се хвърля в Рейн.Лодкари го спасяват и
го отвеждат у дома.От този момент Роберт Шуман е третиран като
невменяем. Клара, която очаква осмото си дете, е изпратена другаде, а него
отвеждат в малък приют за душевноболни „Ендених” край Бон, където
живее почти 2 години.Сам настоява за тази раздяла, като се надява да се
излекува и се бои да не нарани децата по време на някоя криза на
безумство.Скоро отказва посещения и спира да пише. На 23 юли 1856г.,
престанал да се храни, започва да агонизира.Умира на 29 юли следобед,
след няколко часа ужасни страдания.

Творчество:
1827г. – „Юнски вечери,юлски дни”, опити за песни
1830г. – Вариации „Абег” оп.1; „Пеперуди” оп.2
1832г. – Вариации по Паганини оп.3, Интермеци оп.4, Импромптю по тема
от Клара Вик оп.5
1833г. – Токата оп.7
1834г. – „Симфонични етюди” оп.13
1835г. – „Карнавал” оп.9, Първа соната оп.11
1836г. – „Фантазия” оп.17
1837г. – „Танци на съюзниците на Давид” оп.6, „Детски сцени” оп.12,
„Крайслериана” оп.16, „Новелети” оп.21, Втора соната оп.22
1839г. – „Виенска карнавална шега” оп. 26

9
1840г. – 138 песни
1841г. – Първа симфония оп.36, скица за Четвърта симфония
1842г. – Три струнни квартета оп.41, Клавирен квинтет оп.44, Клавирен
квартет оп.47
1843г. – „Раят и Пери”. Шуман започва „Фауст” (с последната сцена)
1845г. – Концерт за пиано и оркестър оп.54 (започнат през 1841г.), Фуги,
Втора симфония оп.61 (през декември), хорови творби
1847г. – Две триа, започва „Геновева”
1848г. „Геновева оп.81, „Манфред” оп.115, „Вилхелм Майстер” оп.98а,
сцени от първия „Фауст”, пиеси за алпийски рог, за кларинет, за обой
1850г. – Концерт за виолончело оп.129, Рейнска симфония оп.97
1851г. – „Странстването на розата” оп.112, големите увертюри, Трето трио,
сонати
1852г. – „Реквием за Миньон” оп.98b, песни, хорове, религиозна музика за
цигулка
1853г. – Увертюра „Фауст”, Концерт за цигулка, Алегро към Концерт за
пиано, „Утринни напеви” оп.133, Четвърта симфония

Използвана литература: “Шуман”, Андрей Букурещлиев

10